2. ОТГОВОРНОСТТА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ!
ЛИПСА НА
ПОСЛЕДОВАТЕЛНА
И ДЪЛГОСРОЧНА
ВИЗИЯ ЗА ЖП
СЕКТОР
ДЪРЖАВАТА
СЕЩА СЕ ЗА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ,
КОГАТО СА В ТЕЖКА ФИНАНСОВА
КРИЗА. ТРАДИЦИОННОТО
ЛЕКАРСТВО СПАСИТЕЛНА
ФИНАСОВА ИНЖЕКЦИЯ
ЛИПСА НА ТРАНСПОРТНА
ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА НЕ Е
ПОЛИТИКА. СОБСТВЕНИКЪТ
САМО ИНФРАСТРУКТУРА И ОП
И РЕГУЛАТОРЪТ НЕ
ТРАНСПОРТНАТА
„ТТИ“, А УСЛУГА СЪОБРАЗНО
ПРОВЕЖДА ПОЛИТИКАТА
ПРЕДИМСТВАТА НА ВИДОВЕТЕ
ПОЛИТИКА
НА ЕС ЗА ПРИОРИТЕТНО
ТРАНСПОРТ В ИНТЕГРИРАНАТА
РАЗВИТИЕ НА
ТРАНСПОРТНА МРЕЖА И УСЛУГА
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА УСЛУГА
БДЖ ЕАД
НИСКА ЕФЕКТИВНОСТ НА
ОЗДРАВИТЕЛНИТЕ
ПРОГРАМИ
ПРОБЛЕМИ В
УПРАВЛЕНИЕТО НА
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА
УСЛУГА
НК ЖЕЛЕЗОПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА
НИСКА ЕФЕКТИВНОСТ НА
ИНВЕСТИЦИОННАТА
ПОЛИТИКА

3. ВЪВЕЖДАНЕ НА ИНТЕГРИРАН МОДЕЛ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА УСЛУГА

4. БДЖ и НК“ЖИ“ общо формират железопътната услуга.
Едните
предоставят
инфраструктурата,
другите
организацията и технологията на превозите. Те са едно цяло
с общи цели. Това е подходът в Стратегията за политиката,
финансовото
стабилизиране
и
дългосрочната
жизнеспособност на железопътния сектор.
Проблеми: непоследователна и противоречива транспортна
политика, ниско качество на услугата, продължаващ спад на
превозите
и
приходите,
високи
разходи,
неплатежоспособност,
дългове,
лошо
състояние
на
подвижния железопътен състав, неефективна реформа,
лошо управление на железопътната услуга, ниска
ефективност на инвестиционната политика и т. н.

5. Цели: изграждане на високотехнологична инфраструктура и
иновации в нови технологии, интегрирано управление на
услугата, интегриране на видовете транспорт съобразно
техните предимства и политиката на ЕС за ролята на
железниците в интегрираната транспортна мрежа и услуга.
Пътнически превози с влакове от ново поколение.
Преодоляване спада на превозите, прекратяване на
оперативните загуби от товарни превози, намаляване на
разходите в пътническите превози, постепенно излизане от
зоната на неплатежоспособност и задлъжнялост, финансова
стабилност и дългосрочна жизнеспособност.

6. Мерки:
А. При разработването на мерките е използван принципът,
ключовите действия в управлението на железопътния сектор
и инвестиционната политика да реализират определени
политики в растеж на превозите и приходите, намаляване на
оперативните загуби, иновации в нови технологии по
направленията, където се модернизира инфраструктурата.
Мерките в НК“ЖИ“ и БДЖ да имат общи цели за подобряване
качеството на услугата и конкурентоспособността на
железопътния сектор.
Модернизацията на базовата инфраструктура и технологиите
на превозите да се основават на т. н. „Коридорен подход“ –
да включва всички компоненти на жп услуга.

7. Мерки:
Мерките да не са мандатни и еднократни решения, а
дългосрочни и да обхващат фундаментални решения за
финансово стабилизиране и дългосрочна жизнеспособност
на железопътния сектор,
Ролята на държавата: да се намесва само, когато
железниците са изпаднали в неплатежоспособност и
дългове;
да
определя
дългосрочна
политика
с
последователни и ефективни политически решения за
устойчиво функциониране на железопътния сектор и да
следва европейския път на развитие – модерна
инфраструктура, съвременни технологии – финансова
стабилност

8. Мерки:
•
•
•
Растеж на превозите и приходите;
•
Създаване на регионални звена и
потребителите на железопътна услуга;
•
Увеличаване на технологичния капацитет на БДЖ от вагони, влакове,
локомотиви.
•
Интегриран подход в управлението на железопътната услуга за спиране на
оперативните загуби от товарните превози, намаляване разходите от
пътническите превози, увеличаване на собствения принос в приходите и
преодоляване на изпреварващия темп на нарастване на разходите спрямо
темпа на увеличаване на приходите.
Агресивна пазарна политика за преодоляване спада на пазарния дял;
Анализ на пазара и диалог с потребителите за възстановяване на
превозите;
„товарни
центрове“
близо
до
- пътническата услуга - социална или повече пазарна и по-малко социална.

9. Мерки:
Б. Агресивна политика и иновации в съвременни
високотехнологични услуги.
• Високотехнологична инфраструктура за скорости в три
зони 130 – 160 – 200 км/час;
• Изграждане на интермодална инфраструктура и
технологии за увеличаване пазарния дял по отношение на
транзитните превози;
• Екологична товарна услуга, основаваща се на инвестиции
по проекта „зелени товарни коридори и технологии“;
• Услуга от ново поколение пътнически превози на базата на
скоростни влакове между областните центрове и
свързване с европейските столици.

10. Мерки:
•
•
на
използването
на
капацитета
на
железопътната мрежа. Пазарен сегмент – базовата жп
мрежа – с висок приоритет, и социален сегмент регионалната жп мрежа - със значително по-ниски
технически параметри и незначително въздействие
върху превозите и приходите.
Възможни сценарии за управление - публично–частно
партньорство, концесии на услугата и управлението
на инфраструктурата, откриване на процедура за ДОУ
със сдружение на общините от региона и други
форми.
Анализ

11. Мерки:
•
•
•
•
Промяна на модела за финансиране на железопътния сектор инвестиции в завършени инфраструктурни – технологични проекти,
които да реализират определена политика в подобряване на качеството
на железопътната услуга. Например: интермодална инфраструктура и
технология на транзитния автомобилен трафик от Турция през
България, като този проект се финансира от ОП „ТТИ“ и ОП „Околна
среда“;
Пътнически превози с ново поколение влакове по направленията от
трансевропейската мрежа, т. е. където се инвестира в инфраструктура;
Логистична транспортна схема „море – железници (Варна – Русе) – р.
Дунав“;
Проучване на транспортния пазар и разработване на функционален
модел на транспортната мрежа и разпределението на транспортната
услуга в зависимост от предимствата на отделните сектори в
транспорта в една интегрирана транспортна услуга, по–икономична, поекологична и по-конкурентоспособна.

12. Мерки:
•
•
•
Инвестиции в растеж на превозите и приходите по
железопътната мрежа на базата на единна мултимодална
транспортна мрежа за свързване на железопътната и
пътната мрежа с пристанищата, интермодалните и товарни
центрове.
НК“ЖИ“ и БДЖ да бъдат включени като бенефициенти и
по ОП “Околна среда“ за екологични транспортни
технологии.
Оценка
на
инвестициите
за
модернизация
на
железопътната услуга по всички възможни направления на
финансиране – от държавата, собствени ресурси, ОП
„Транспорт и транспортна инфраструктура“ и ОП „Околна
среда“, Банки, отдаване на концесия и други.

13. Мерки:
В. Транспортна политика и законодателни промени.
• Безконтролна либерализация или регулация на пазара на
транспортна услуга съобразно предимствата на видовете
транспорт.
• Интегриране на видовете транспорт в добре
функционираща транспортна мрежа и услуга.
• Законодателни промени в пакет в Закона за железопътния
транспорт, Закона за пътищата и Закона за автомобилните
превози, съобразно новата политика на ЕС за изграждане
на интегрирана транспортна мрежа и услуга по
направленията на трансевропейската транспортна мрежа.
Предоставяне
на
услуга
с
нови
качествени
характеристики, основаваща се на стратегическата роля
на железниците.

14. Мерки:
• Анализ на условията за достъп и ползване на пътната и
железопътната инфраструктура.
• Ключова роля на регулатора МТИТС, който едновременно е
собственик и потребител на услугата за реализацията на новата
европейска политика.
Г. Оценка на финансовата стабилност и дългосрочната
жизнеспособност на железопътния сектор.
• Възможни сценарии за участие на държавата за решаване на
проблема с неплатежоспособността и дълговете на БДЖ.
• Възможни сценарии за собствен принос на БДЖ и НК „ЖИ“ за
финансова стабилизиране в периода 2014 -2020 г.
• Прогнозни показатели за дейността за 2014-2020 г. по отношение
на превозите, приходите и разходите.

15. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Започваме с реформи, оздравителни програми, които не
довеждаме докрай. Това вече продължава почти
двадесет години.
Трудните решения се отлагат. През 3-4 години се
налага държавата да спасява железниците. Сега
финансовата инжекция има висока цена, дори е
непосилна. От днес нататък, каквато и да е финансовата
помощ от държавата, няма да помогне, ако не се
случват паралелно тежки трудни фундаментални
действия вътре в железопътния сектор и в
транспортната политика.

16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Железопътният сектор е преминал червената зона,
отвъд която e възможно да се справи с днешната
ситуация самостоятелно.
Високата цена трябва да се плати днес от всички – от
държавата, от мениджмънта на железопътните
дружества, от политиците!