ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНА ОБЩЕСТВЕНА КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА, ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ТРАНСПОРТЕН ПАЗАР И ТРАНСПОРТНА УСЛУГА

1. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
И
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ-ОБЩЕСТВО НА
ИНЖЕНЕРИТЕ ПО ЖЕЛЕЗЕН ПЪТ
www.derbz.alle.bg www.railwayeng.org
1
ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНА ОБЩЕСТВЕНА КОМИСИЯ ПО
ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА, ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА,
ТРАНСПОРТЕН ПАЗАР И ТРАНСПОРТНА УСЛУГА
Новата транспортна политика за трансформация на транспортната услуга, основана
на стратегическата роля на железниците за реализиране на „Зелената сделка“ и
постигане на устойчива мобилност, транспортна безопасност и енергийно ефективна
транспортна услуга, изисква конкретни действия в краткосрочен и дългосрочен
план, каквито нито Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията (МТИТС), нито Комисията по транспорт в Народното събрание не
осъществиха. Липсата на диалог през последните години за разработване и приемане
на НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА, ЗА
ТРАНСПОРТНАТА СВЪРЗАНОСТ И ДОСТЪПНОСТ НА ВИДОВЕТЕ
ТРАНСПОРТ доведе до проблеми в осъществяването на ефективна транспортна
услуга както в сектора на товарните превози за българския бизнес, така и в сектора
на обществените пътническите превози за гарантиране правото на мобилност за
гражданите.
Страната ни изостана сериозно във въвеждането на общоевропейските норми за
изграждане на единно железопътно пространство. Нито в Националния план за
възстановяване и устойчивост (НПВУ), нито в политиката на МТИТС се предвиждат
мерки за реформа и трансформация на транспортната услуга.

2. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
И
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ-ОБЩЕСТВО НА
ИНЖЕНЕРИТЕ ПО ЖЕЛЕЗЕН ПЪТ
www.derbz.alle.bg www.railwayeng.org
2
Липсата на общонационална дългосрочна Стратегия за по-ефективна, по-
икономична, по-екологична и по-безопасна транспортна система интегрирана в
европейските транспортни мрежи, ни отдалечава от целите на европейската
политика за устойчиво развитие в рамките на Зелената сделка.
Достатъчно е да проследим какво са предприели другите страни по НПВУ. Какви
инвестиции и реформи се залагат в железниците, какви стандарти на транспортно
обслужване ще се постигнат през следващите години! В тези страни се инвестира в
нови съвременни транспортни технологии с конкретни измерители на ефекта. За
разлика от тях България инвестира в проекти, които не водят до модернизация на
транспортната технология, не подобряват конкурентоспособността на икономиката,
не повишават стандартите за мобилност и ефективност на транспортната услуга. На
практика в нашата страна се усвояват пари без да се развива и модернизира системно
транспортният сектор.
Крайно време е да се спре харченето на пари от Брюксел, без да се постига качество
и растеж в транспортния сектор. Време е за реформиране на транспортната услуга в
полза на бизнеса и на гражданското общество. Време е МТИТС и Комисията по
транспорт в Народното събрание да излязат извън общите приказки за приоритет на
железниците и да се превърнат в генератор на идеи за нова политика в транспортното
обслужване, която да гарантира на страната ни европейски стандарти.
Досегашната политика превърна успоредната шосейна и железопътна транспортна
мрежа не в интегрирана транспортна система за свързаност на територията и
достъпност до транспортната услуга, а в поле за безконтролна конкуренция за сметка
на екологията и транспортната безопасност. Отговорността за това е на МТИТС и на
регулаторите на транспортния пазар, заради липсата на пазарно справедливи и
социално приемливи такси за достъп и ползване на инфраструктурата на сухопътния
транспорт.

3. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
И
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ-ОБЩЕСТВО НА
ИНЖЕНЕРИТЕ ПО ЖЕЛЕЗЕН ПЪТ
www.derbz.alle.bg www.railwayeng.org
3
Интензивността на трафика по пътната инфраструктура, успоредна на
железопътните линии, се увеличи до два-три пъти през последните години, а
същевременно железопътната инфраструктура практически бездейства. Само с
релси и траверси няма да може да се възстановят железопътните превози.
Необходими са нови и иновативни транспортни технологии, ориентирани към
интермодалност, нови влакове, вагони и локомотиви, нова национална транспортна
схема за свързаност и достъпност за пътнически пътувания, а товарната транспортна
услуга да се осъществява чрез свързваща мултимодална инфраструктура и
технология с индустриалните зони и включване на страната в общоевропейската
система за зелени товарни железопътни коридори.
Националният план за транспортна инфраструктура (пътна и железопътна),
организацията на транспортните потоци и технологиите за транспортна свързаност
и транспортна услуга трябва да се разглеждат не само по географски принцип, а и
като основа на системата за логистика и мобилност. Трансформацията на
транспортната услуга трябва да се осъществява на базата на европейската политика
за зелената сделка и стандартите за мобилност и транспортна безопасност.
Досега не са правени сериозни изследвания на транспортните потоци по
направленията като структура, интензивност, параметри на мобилност (скорост и
времепътуване, честота и редовност; икономическа и социална свързаност и
достъпност). Няма анализи и оценка на техническите и експлоатационните
параметри на транспортната услуга като мултимодална и интермодална свързаност
както на сухопътния транспорт (влак-автобус-леки коли-товарни автомобили), така
и на връзките с водния и въздушния транспорт.
Липсва сравнителен анализ и системна оценка на икономическата, екологичната,
безопасната и инвестиционната част по отношение на инфраструктурата и
технологията за автомобилния и железопътния транспорт. Липсва анализ на

4. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
И
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ-ОБЩЕСТВО НА
ИНЖЕНЕРИТЕ ПО ЖЕЛЕЗЕН ПЪТ
www.derbz.alle.bg www.railwayeng.org
4
транспортната свързаност между урбанизирани и неурбанизирани територии по
видове транспорт, като това не позволява да се избере рационална транспортна схема
за гарантиране на съвременните стандарти за мобилност на населението и логистика
на снабдителните вериги.
Приемането на Национален транспортен план за свързаност и достъпност на базата
на интегриран модел за взаимодействие между железопътния и автомобилния
транспорт няма алтернатива. Сегашното състояние на неустойчива транспортната
услуга е резултат на неравноправна борба за надмощие между железопътните и
автомобилните превозвачи за сметка на повишени транспортни разходи, екологични
проблеми исилно занижена пътна безопасност. Това особено характерно се проявява
при успоредните пътни и железопътни направления.
Както транспортната, така и енергийната политика у нас е обърната срещу
европейския модел за преодоляване на промените в климата, пренебрегвайки
ключовата роля на железниците за постигане на целите на Зелената сделка.
Относно състоянието на БДЖ и като цяло на железопътната услуга категорично
трябва да признае, че е настъпила сериозна криза, довела до маргинализация на
българската железница на транспортния пазар. Инфраструктурните приоритети за
възстановяване и надграждане на техническите и експлоатационните параметри се
изпълняват много бавно, с огромни закъснения според заложените срокове в ОП
„Транспорт и транспортна свързаност“, което води до все по-голямо изоставане от
прилагането на общоевропейските стандарти и до фактическа изолираност от
единното европейско железопътно пространство. Железопътният превозвач БДЖ е
в дълбока управленска криза без необходимият технологичен капацитет за растеж
на превозите и за по-добро качество на услугата. И в двете железопътни дружества
единственият приоритет са обществените поръчки и „усвояването на парите“ за

5. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
И
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ-ОБЩЕСТВО НА
ИНЖЕНЕРИТЕ ПО ЖЕЛЕЗЕН ПЪТ
www.derbz.alle.bg www.railwayeng.org
5
сметка на по-доброто управление на железниците, целящо реализиране на растеж на
превозите и приходите.
По отношение на конкурентоспособния достъп до инфраструктурата железниците са
поставени в неравностойно положение спрямо автомобилните превозвачи. Това е
ключов момент на изкривяване на транспортната политика за трансформация на
транспортната услуга с цел постигане на оптимална социално приемлива
икономическа ефективност, екологична целесъобразност и гарантирано ниво на
безопасност в полза на бизнеса и гражданското общество.
При сегашната ситуация на бездействие по отношение развитието на железниците
както от страна на държавата, така и от страна на вътрешното управление на двете
дружества, възникват въпросите имат ли бъдеще железниците като част от
съвременната трансформирана транспортна услуга и защо са необходими неотложни
краткосрочни действия. Ще успее ли страната ни да възприеме като приоритет
новата дългосрочна политика за растеж, устойчивост и конкурентоспособност на
железопътната услуга, както останалите европейски страни и Европейската
комисия?
Европейският път на развитие на българските железници няма алтернатива.
Целта на извънпарламентарната обществена комисия е да бъде в подкрепа на
справянето с новите европейски предизвикателства в транспорта, което да стане
приоритет на провежданата от България транспортна политика.
По тези въпроси нашите гражданска и професионална организации имат готовност
да представят конкретни идеи за проекти, реформи и модели на публично-частно
партниране.