ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ Изразяваме най-искрени съболезнования на близките и на колегите на двамата локомотивни машинисти във връзка със застигналата ги трагедия в района на гара Орешец. Пламен и Цветан завършиха преждевременно професионалната си кариера на работното си място, посветили на железниците своята любов и компетентност. Трудно е в такъв момент да се говори, но в тяхна памет и заради всички техни колеги железничари, изказваме на висок глас нашата позиция в подкрепа на необходимостта от радикални промени по отношение на условията на труд на експлоатационния персонал в българските железници, на подобряването на квалификацията и обучението му, защото без развитието на човешките ресурси е невъзможно съществуването на съвременните железници. Локомотивният машинист е най-отговорната професионална длъжност в железниците, която се осъществява в много тежки условия на труд и висок риск по отношение на безопасността. Недопустимо е да говорим за инфраструктура за 160 км/ч, за влакове със скорост 160-200 км/ч, а да търпим ненадеждни системи за звукова или светлинна сигнализация при пресичане на железопътна и пътна инфраструктура на едно ниво по главните железопътни направления. Повече говорим публично за скорости 160 км/ч, за време пътуване до Бургас и Варна 3-4 часа, за дигитализация на железниците и за работата им на печалба без подкрепа от държавата. Зад всичко това обаче се скрива сметката за загубата на професионалната компетентност в управлението на железниците, за влошаването на условията на труд и безопасността, за изчезващите ключови длъжности в железниците, като локомотивни машинисти, технолози по подвижния състав и по инфраструктурата. Оценяваме политиката за модернизация на железопътната инфраструктура и на подвижния железопътен състав. Но защо забравихме хората, които осъществяват железопътната услуга? Защо железниците остават без необходимия експлоатационен персонал? Бездействието по тези въпроси ни доведе до този трагичен случай и вината трябва да се търси не само в технологичната обезпеченост на железниците, а и в управлението им. Това ни доведе до сегашната ситуация и за изход от нея трябва да се носи отговорност от тези, които формират дългосрочната политика, и от тези, които трябва да я реализират. Важно е какви хора се назначават в железниците и в Министерството на транспорта и съобщенията и как формират политиката в железниците като част от общонационалната транспортна политика. Повече говорим за дългосрочни цели и задачи, а оперативните действия остават на заден план. Това изискване може да се постигне с новата структура на НК БДЖ, в която оперативното управление и условията на работа са водещи. Дългосрочната политика до 2030 г. е необходима. Но до тогова кой ще носи отговорност за състоянието на българските железници, за това че те остават без необходимия експлоатационен персонал заради тежките условия на труд и рисковете по отношение на безопасността. Продажбата на активи и търговията с качеството на железопътната услуга трябва д

1. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
www.derbz.alle.bg
1
ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ
Изразяваме най-искрени съболезнования на близките и на колегите на
двамата локомотивни машинисти във връзка със застигналатаги трагедия в
района на гара Орешец. Пламен и Цветан завършиха преждевременно
професионалната си кариера на работното си място, посветили на
железниците свояталюбови компетентност.
Трудно е в такъв момент да се говори, но в тяхна памет и заради всички
техни колеги железничари, изказваме на висок глас нашата позиция в
подкрепа на необходимостта от радикални промени по отношение на
условията натруд на експлоатационнияперсонал в българските железници,
на подобряването на квалификацията и обучението му, защото без
развитието на човешките ресурси е невъзможно съществуването на
съвременните железници. Локомотивният машинист е най-отговорната
професионална длъжност в железниците, която се осъществява в много
тежки условия натруд и високрискпо отношение на безопасността.
Недопустимо е да говорим за инфраструктура за 160 км/ч, за влакове със
скорост 160-200 км/ч, а да търпим ненадеждни системи за звукова или
светлинна сигнализация при пресичане на железопътна и пътна
инфраструктура на едно нивопо главнитежелезопътнинаправления.
Повече говоримпубличноза скорости160 км/ч,за време пътуване до Бургас
и Варна 3-4 часа, за дигитализация на железниците и за работата им на
печалба без подкрепа от държавата. Зад всичко това обаче се скрива
сметката за загубата напрофесионалнатакомпетентноств управлението на
железниците, за влошаването на условията на труд и безопасността, за
изчезващите ключови длъжности в железниците, като локомотивни
машинисти,технолози по подвижниясъстави по инфраструктурата.

2. Оценяваме политикатаза модернизация нажелезопътнатаинфраструктураи
на подвижния железопътен състав. Но защо забравихме хората, които
осъществяват железопътнатауслуга?
Защо железниците оставатбез необходимия експлоатационенперсонал?
Бездействиетопо тези въпроси ни доведе до този трагиченслучай и вината
трябва да се търси не само в технологичнатаобезпеченостна железниците,а
и в управлениетоим. Товани доведедо сегашнатаситуация и за изход от нея
трябва да се носи отговорност от тези, които формират дългосрочната
политика,и от тези,които трябвада я реализират.
Важно е какви хора се назначават в железниците и в Министерството на
транспорта и съобщенията и как формират политиката в железниците като
част от общонационалната транспортна политика. Повече говорим за
дългосрочницели и задачи,а оперативните действияоставатна заден план.
Това изискване може да се постигне с новатаструктура на НК БДЖ, в която
оперативнотоуправление и условиятана работаса водещи.
Дългосрочната политикадо 2030 г. е необходима. Но до тоговакой ще носи
отговорност за състоянието набългарските железници,за товаче те остават
без необходимия експлоатационенперсоналзарадитежките условияна труд
и рисковете по отношениена безопасността.
Продажбата на активи и търговията с качеството на железопътната услуга
трябва да останат в миналото, а като основна задача да бъде заложено
ефективното оперативноуправление,финансоватастабилност,ако не искаме
след 2024 г. железниците да останат безмотивиранквалифициранперсонал
и да изпаднат в още по-тежкофинансово и технологичносъстояние.
Сбогом, Пламене! Сбогом, Цветане! Вие отдадохте десетки години на
българските железници,но каквонаправиха те за вас…