НАЦИОНАЛНА ИНИЦИАТИВА „ ЗА ЕДНА ЕВРОПЕЙСКА ЖЕЛЕЗНИЦА“ КАКВО ОБЕЩАВАХА ПОЛИТИЦИТЕ И ЗАЩО ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ ИЗОСТАНАХА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ

1. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
www.derbz.alle.bg
1
ОБЩЕСТВЕНСЪВЕТ
НАЦИОНАЛНАИНИЦИАТИВА
„ ЗА ЕДНА ЕВРОПЕЙСКАЖЕЛЕЗНИЦА“
КАКВО ОБЕЩАВАХА ПОЛИТИЦИТЕ И ЗАЩО ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ ИЗОСТАНАХА
ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯПЪТ НА РАЗВИТИЕ
Сегашното състояние на българските железници не отговаря на
предизвикателствата за качественауслуга за гражданскотообщество и българската
икономика.
Отменят се пътнически влакове или закъсняват с часове поради липса на
локомотиви, пътнически вагони и мотрисни влакове. Ежедневно не се осигуряват
товарни вагониза превоз на стоки за индустриятаили за потребление. Разходитеза
превози растат,а превозите намаляват.
Технологията, организацията и управлението на железопътната услуга са
неефективни. Експлоатационният персонал е недостатъчно квалифициран. Все
известни неща от последните години, а реални действия за подобряване не се
предприемат. Да не говорим за липсата на политика за устойчиво развитие и
модернизация наинфраструктуратаи технологията напревозите.
Обещаваните скорости 160-200 км/ч не се случват, техническото състояние на
инфраструктурата много прилича на АМ „Хемус“. Вторият програмен период беше
провален и нито един проект не беше завършен.България е с най-ниски скоростив
Европа,без свързващаинфраструктурас европейскатажелезопътна система и с най-
нисъкпазарендял на железопътни превози.

2. 2
Докога ще приемаме само обещанияи бездействие. Каквообещаваха политиците
през годините…
В списание „Железопътентранспорт“ бяха публикуванипоредицаот интервюта с
политици от най-високониво:
1. 2005 г. бр. 5, Вицепремиерът НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: България следва
приоритетна политикаспрямо железниците.
2. 2005 г. Бр. 9, Министърът на транспорта Петър Мутафчиев: Ще търсим най-
добрия вариант за преструктуриране на железниците.
3. 2006 г. Бр. 3, Министърът на транспорта Петър Мутафчиев: Държавното
участие в развитиетона железниците ще се разширява.
4. 2014 г. Бр. 9, Министърът на транспорта Николина Ангелкова: Максимално
ускоряваметемповете на работа пожп проектите.
5. 2015 г. Бр. 9, Министърът Ивайло Московски: Очаквам Народното събрание
да одобри Стратегията за развитие на железопътния транспорт и Плана за
оздравяване на БДЖ.
6. 2015 г. Бр. 10, Вицепремиерът Томислав Дончев: Инструментът „Connecting
Europe Facility” дава на страната ни допълнителни възможности за
изграждане на жп коридори.
7. 2016 г. Бр. 3, Министърът Ивайло Московски: За този програменпериодсме
си поставили много сериозницели в жп сектора.
8. 2017 г. Бр. 2, Министърът Христо Алексиев: Не трябва да се чака концесията
на Летище София, за да започне оздравяване на БДЖ.
9. 2017 г. Бр.5, МинистърътИвайлоМосковски:Паралелносмодернизациятана
жп инфраструктуратаискаме да закупими нов подвиженсъстав за БДЖ.
10. 2018 г. Бр. 3, Министърът Ивайло Московски: ТОЛ системата ще балансира
като цяло транспортния сектор и ще даде възможност за устойчиво развитие
на железниците.
11. 2018 г. Бр. 7-8, Заместник-министърът на транспорта Велик Занчев:
Отпуснатата възмездна финансова помощ от страна на държавата дава
спокойствие на БДЖ.
12. 2018 г. Бр. 10, Министърът на транспорта РосенЖелязков: В този програмен
периодинвестираме с 400 млн. евро повече в жп проекти, отколкото в пътна
инфраструктура.
13. 2019 г. Бр. 2, Министърът на транспорта Росен Желязков: 2019 е много важна
за сектора,защотоще даде яснакартина къде стои въввреметовсеки един от
жп проектите.

3. 3
14. 2019 г. Бр. 3, Бившите министри на транспорта Петър Мутафчиев и Ивайло
Московски: За възможните финансови алтернативи при обновяване на
подвижния състав на БДЖ.
15. 2019 г. Бр. 9, Министърът на транспорта Росен Желязков: Стремим се да
постигнем възможнонай-добри резултати полиния на ОПТТИ.
16. 2020 г. Бр. 2, Министърът на транспорта РосенЖелязков: БДЖ вече ще може
да кандидатства за европейскофинансиране.
17. 2020 г. Бр. 4, ХристоАлексиев,председателна УС на НКЖИ: Перспективатани
е в комбинираните превози.
18. 2020 г. Бр. 6, Министър-председателят Бойко Борисов: Развитието на
железопътния транспорт ще продължи да бъде приоритет на правителството
19. 2020 г. Бр. 10, Министърът на транспорта Росен Желязков: Железниците
стават приоритет в транспортнатани политика.
20. 2021 г. Бр. 3, Министърът на транспорта Росен Желязков: 2021 е повратна
година за железопътниятранспорт в България.
21. 2021 г. Бр. 6, Служебният транспортен министър Георги Тодоров:
Качествената услуга е основенмеханизъмза привличане на повече пътници
22. 2022 г. Бр. 1, Железниците са във фокуса на вниманието на транспортния
министър Николай Събев.
В парламентарната транспортна комисия има консенсус за приоритетното
развитие на релсовия транспорт.
23. 2022 г. Бр. 2, Транспортният министър Николай Събев: Променямефокуса в
Плана за възстановяване и устойчивост и преместихме тежестта към
закупуванена подвижен състав.
24. 2022 г. Бр. 6, Коментар на министри на транспорта от предходни
правителства: Държавните железници предважни решения.
25. 2022 г. Бр. 9, Христо Алексиев, служебен вицепремиер и министър на
транспорта и съобщенията: За мен е изключително важно стриктното
спазванена сроковете и качественото изпълнение на проектите.
Като изключим доставените мотрисни влакове и новите локомотиви нищо
съществено не се е случило през последните 17 години за разрешаване на
системните проблеми в железниците. Нито реформи, нито модернизация, нито

4. 4
растеж на превозите и приходите, нито качество на услугата. Тъкмо обратното –
проблемите в железниците продължиха да се задълбочават.
Отношениетокъм кадрите се превърна във водещ показател за истинскитецели
на политическите действия. Политиците се надпреварваха да назначават не
експерти,а общопрактикуващи мениджърикатопревърнахадържавнитежелезници
в хранилка за хора, близки до управляващите. Лишаването на железниците от
професионална компетентност и експертиза е единственият обществено значим
резултат от провежданитеполитики,нотова е и най-голяматаполитическагрешка за
последните10-15 години.
Реформите спряха, модернизацията и новите технологии бяха забравени в
увлечението по експерименти с новата холдингова структура, липсва дългосрочна
политика.
В ЗЖПТ е написано ясно и категорично – министърът на транспорта внася в
Министерскиясъвет,атойприемадългосрочнастратегиязаразвитиенабългарските
железници.Вече повече от 15 години несе намери министър,койтода изпълни тази
задача.
Защо нито една Комисия по транспорт в Народното събрание не пожела тази
стратегическа задача да бъдеизпълнена?
Новата стратегическа роля на железниците, формулирана от ЕК във връзка със
зелената сделка, устойчивата мобилност и транспортната безопасност, предизвика
много сериозни реформи и пренасочване наинвестиции в европейските железници.
Те бяха определени като стратегически интегратор на транспортната услуга, като
дългосрочната цел е изграждане на високоскоростна железопътна мрежа между
европейските столици и на система от зелени товарни железопътни коридори за
интермодалнипревози.
Направен беше опит да се предизвика обществен дебат за ПОЛИТИЧЕСКА
ПЛАТФОРМА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ
ЖЕЛЕЗНИЦИ. Не се получи никаква реакция на политически интерес. ДЕРБЖ
предлага на политическите партии, представени в 48-то Народно събрание, на
комисията по транспорт, на Министерство на транспортна и съобщенията (МТС) и
гражданските движения да се обединят срещу бездействиетоЗАЕДНАЕВРОПЕЙСКА
ЖЕЛЕЗНИЦА.

5. 5
Считаме за целесъобразно най-после да се намери политически отговорно решение
заоцеляването насистематаиразвитиетонабългарскитежелезници,катосеприеме
дългоочакваната СТРАТЕГИЯ ЗА ДЪЛГОСРОЧНА МОДЕРНИЗАЦИЯ И УСТОЙЧИВО
РАЗВИТИЕ НАБЪЛГАРСКИТЕЖЕЛЕЗНИЦИ в два етапа:
- краткосрочни оперативни мерки;
- дългосрочнаполитика заразвитие и модернизация.
Очевидно досегашните действия не дават резултат. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО
РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ предлага създаването на НЕЗАВИСИМ
ЕКСПЕРТЕН СЪВЕТза развитие,модернизация на българските железници,който да
подпомага МТС и двете железопътни дружества (БДЖ и НКЖИ) и Комисията по
транспорт в Народното събрание, който да стане инициатор и интегратор за
провежданетона една новаевропейска политиказа железниците.
Без поддържане на високи скорости, без добра техническа база и без умно
управление не може да се осъществява конкурентна железопътна услуга. Отново
подчертаваме, че най-големият проблем на българските железници е човешкият
ресурс и това налага обединение на експертите на професионална база, за да
осъществим желанияевропейски път за развитиена роднитежелезници.
Политическата ангажираност на държаватане трябва да се основавана обещания
в интервюта,а на неотложни действияза мобилизиранена общественаподкрепа и
ангажиранена професионалната общност за бързизход от кризатав железниците.
Инфраструктуратае огледалотона железниците.Вторият програмен период беше
определенкатостратегическацелзамодернизацияначастотжелезопътнатамрежа,
какви са причините за да не бъдат изпълнени проектите, заложени в Програмата
„Транспортнасвързаност“?
Презсъщияпериодбяхапровалениидвеобщественипоръчкизадоставкананови
влакове за БДЖ.
Едноличнотоуправлениена железниците и липсата на политика за развитиетоим
доведе до днешното състояние.
Сигурно за железопътната инфраструктура са необходими 15 млрд. лв. за
модернизация. Но железопътната услуга е продукт и на железопътния оператор,
независимо дали е държавен или частен. Не трябва да се противопоставят
инфраструктуратаипревозвачите,вслучаяБДЖи НКЖИ.Услугатаекраенпродуктна

6. 6
транспортния пазар и е коректно да говорим за модернизация на железопътната
услуга. Обикновено говорим за пари, но пропускаме най-важният фактор –
човешкият ресурс и експлоатационния персонал.
През периода 2014-2022 г. беше осигурен значителен финансов ресурс и за
железопътната инфраструктура и за нов подвижен железопътен състав, но нищо
ново не се случи. Необходима е обща национална политика и за железопътната
инфраструктура и за обществениянационаленпревозвач.
Смисълът наобщонационалната железопътна политика,за коятоговоримгодини
наред, е развитието на човешкия ресурс и квалификацията на експлоатационния
персонал,което да се подкрепиот усъвършенствана техническа базаза поддържане
на инфраструктурата и на подвижнияжелезопътенсъстав.
Крайно време е да се намери решение за структурата на управление на БДЖ.
Холдинговатаструктуране функционира и реформирането ѝ не търпи отлагане,нито
бездействие.
Какво представлява днес холдингът – сбор от директори и зам. директори и
дейности,коитосеповтарятивдветедружествазапътническиизатоварнипревози.
Водещи директори са на заплата на 2-3 места, като директор или заместник
директор. С някои изключения, експертният потенциал е на ниско ниво. Това е
особено характерно за Съветана директорите на БДЖ,където всички назначенияса
без конкурс на посочени външни лица. А дори и с конкурс да бъдат назначени
експерти, кои са целите които им се поставят и каква е стратегиятакоято трябвада
осъществяват?!