1. Бързите резултати са от съществено
значение за ускоряване
прехвърлянето от един на друг вид
транспорт
1 декември 2021 г.
Автор Кевин Смит (Kevin Smith) Главен редактор на IRJ (Международен железопътен
журнал)
Докато големите правителствени инвестиции ускоряват съживяването на
железниците в някои области, главният редактор смята, че някои по-малки „бързи
резултати” в други области могат съществено да допринесат за ускоряването на
прехвърлянето от един на друг вид транспорт.
Леноре Гесвелер оглави лансирането на KlimaTicket (КлиматиенБилет) в Австрия.
Twitter/@lgewessler
Федералното правителство на Aвстрия дръзновено обяви въвеждането в сила от 26
октомври на KlimaTicket (КлиматиченБилет) – универсална карта за обществен транспорт,
като началото на революция в обществения транспорт.
Само за €1095 годишно, или около €3 на ден, притежателят на KlimaTicket има
неограничен достъп до всички услуги с локални и крайградски железници, влакове за
далечни пътувания, метро, трамваи и автобуси. Няма никаква дискриминация по признак
на превозвач, географско местоположение или транспортна мрежа за ползването на
националния билет. Предлагат се по-евтини регионални билети, наред с отстъпки за
суденти, семейства и възрастни хора.
Правителството си поставя целта да намали пътуванията с лични коли, които в момента са
около 60% от транспорта в Австрия, като направи обществения транспорт “удобен, лесен
2. и достъпен”. Според изявленията на правителството това е от съществено значение за
намаляване въздействието върху климата и KlimaTicket има наистина силен старт. Почти
130 000 климатични билета са продадени до средата на ноември, донасяйки около €110
млн. приходи. Фирмата Deloitte (Делойт) стана и един от първите корпоративни
партньори, предлагащи KlimaTicket кaто бонус за служителите си.
Транспортният министър, г-жа Леноре Гесвелер, казва, че KlimaTicket е станал възможен
заради значителните инфраструктурни инвестиции пез последните години, довели до
широка достъпност и надеждност на обществения транспорт в Австрия. Това е заложено
да продължи с петгодишен инвестиционен план на железницата с €18.2 млрд. за да
продължи електрификацията на регионалните линии и подобряването и удължаването на
съществуващите линии.
Друга държава, инвестираща огромни суми в инфраструктура е САЩ. Президентът Джо
Байдън подписа на 15 ноември пакет на стойност $US 1 трилион след преговори в
Конгреса, продължили повече от седем месеца. От $US 550 млрд. нови харчове
железницата трябва да получи $US 66 млрд., а масовият градски транспорт – $US 39 млрд.
Държавната компания Amtrak е главният бенефициент, а средствата ще изминат дълъг път
до намаляване изоставането в ремонтите, както и до полагането на основите за
разширяване мрежата на услуги.
Законът е най значимият от десетилетия насам план за разходи в инфраструктурата на
Съединените щати. Той също е индикатор на тенденцията, показана в Австрия, за
обвързване на железопътните инвестиции с правителствените планове за намаляване на
вредните емисии. Тя се проявява напоследък и в други правителствени изявления,
обхващащи разнообразие, простиращо се от Виетнам (където е приет план за изграждане
на девет нови и модернизация на седем съществуващи линии) до провинция Баден
Вюртенберг (където целта е до края на десетилетието да се удвои ползването на обществен
транспорт). Дори страни от Централна Америка, като Доминиканската република,
Салвадор и Гватемала, проучват възможността съживяване на железницата да помогне за
постигането на своите цели по отношение на вредните емисии.
Наистина, въодушевяващо беше да се види големият брой делегати, които на срещата на
върха за климата COP26 през миналия месец в Глазгоу посочваха прехвърлянето от един
на друг вид транспорт, като най-добрия да се намалят вредните емисии в сектора. Макар че
британският организационен комитет пропусна да включи железницата в главната
програма за Деня на транспорта на 10 ноември, вихър от непланирани прояви през
втората седмица на COP26 доказваха, че електрическите автомобили не са единственото
решение. Председателят на Европейската комисия г-жа Урсула фон дер лайен дори
декларира, че „ние трябва радикално да прехвърляме превози от шосетата на
железниците.” Намесата на ЕС даде и подкрепа за активно пътуване с обществен
транспорт в декларация за ускоряване прехода към коли и ванове със 100% нулеви вредни
емисии.
Правителствената политика ясно се доказва, че е най-важният фактор за насочване на
повече пътници и товари към използването на железници и обществен транспорт. Все
пак, когато само 30% от националните планове за декарбонизация включват такива
препоръки, има още много работа, за да се убедят всички правителства, че трябва да
приемат подобни стратегии.
3. За беда, големите железопътни проекти са скъпи и времеотнемащи, а и не винаги са
привлекателни в четири или петгодишните политически цикли. Както отбелязаха и г-н
Франсоа Давен (François Davenne), генерален директор на Международния съюз на
железниците (UIC),и г-н Мохамед Мезгани (Mohamed Mezghani), генерален секретар на
Международния съюз за обществен транспорт (UITP), наложително е за сектора да се
търсят „бързи резултати”, които да дадат ефект през следващите 10 години.
Г-н Мезгани казва, че е важно железниците и градските транспортни власти „да говорят
един и същ език с политиците” и да им предлагат решения като реформи в
билетоиздаването и подобрения на станциите/гарите, които могат да облекчат
гласоподавателите, преди големите и иновативни проекти да бъдат завършени, за да се
постигнат заложените в тях ползи. Г-н Давен подчертава необходимостта железниците да
„прегърнат” икономичните решения, посочвайки за пример проекта „ХидроФлекс”
(HydroFlex), който беше демонстриран в Глазгоу като такъв подход. Това е схема, по която
30-годишен електромотрисен влак ЕМВ се трансформира във водороден мотрисен влак
само за малка част от стойността на нов влак.
Технологиите могат също да играят голяма роля. Инвестициите в автоматизация, както
беше демонстрирано в Хамбург (световна премиера на автоматизирана градска железница),
са потенциално много по-евтин и по-бърз начин за увеличаване капацитета на
съществуващите мрежи, отколкото изграждането на нови линии. Интегрираното билето
издаване и „Мобилността като услуга” (MaaS) също набират сила в преодоляването на
проблема на „последната миля”. Превозвачите също могат да подобрят качеството на
своите услуги и да въведат ефективен маркетинг с нови стратегии за отличителни
наименования, за да убедят хората да оставят личните си коли в гаража. „Люмо” (Lumo),
най-новият железопътен оператор с открит достъп във Великобритания се стреми да
съблазни хората да се откажат от вътрешните полети и да се качат на влака като предлага
бърза, устойчива и достъпна услуга, която е лесна за ползване. Първоначалните продажби
на билети са доста окуражаващи за оператора.
Частното финансиране е друг ресурс с ключово значение. Международни институции
като Европейската инвестиционна банка (EIB) с радост подкрепят железницата като част
от техния растящ зелен инвестиционен портфейл. Ободряващо, планът на САЩ изисква
предварително проучване за използване на частно финансиране за всеки проект над $US
750 млн.
Двадесетте години на XXI в. трябва да са декада за действие, ако светъут има някакъв шанс
да противодейства на климатичните промени. Железницата е част от решението и много
велики неща вече се случват, за да се насърчи прехвърлянето от един на друг вид
транспорт, както и да накарат други сърца да забият, следвайки примерите.