Официалното откриване на Европейската година на железницата стана с ON LINE конференция и дискусии, организирани в Лисабон от Португалското председателство. Програмата за събитието на деня – 29. март 2021 г. включваше:
Официалното откриване на Европейската година на железницата стана с ON LINE конференция и дискусии, организирани в Лисабон от Португалското председателство. Програмата за събитието на деня – 29. март 2021 г. включваше:
A report on plastic pollution in Kerala
*How Plastic Enters the Food Chain
*Types of Debris
*Plastic Consumption in India
*Plastics Recycling and Integrated *Waste Management
*Innovative Plastic Recycling
*Questionnaire and Poll Results
*Recommendations
ДО
Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТКРИТО ПИСМО
ОТНОСНО: БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ МЕЖДУ ОЦЕЛЯВАНЕТО И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
Български железопътни награди – 2010?
Съществуват десетки годишни награди на редица сектори, но връчването на награди в един от водещите сектори в транспорта на България все още не е практика.
инж. Варужан Апелян
Асоциация „Приятели на железопътния транспорт”
Европейска пътническа федерация
КАК СЕ УСВОЯВАТ ПАРИТЕ ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА?
Този въпрос е от ключово значение за преодоляване на кризата в българските железници.
Модернизацията на железопътната инфраструктура и на подвижния железопътен състав е
стратегически фактор за подобряване на качеството и ефективността на железопътната услуга.
Преди 20 години от високо политическо ниво стартира „Проектът за Морето‘ –
Магистралата и Влакът София–Пловдив–Бургас, който трябваше след 2023 г. да стига до Бургас
за по-малко от 4 часа, а до Пловдив – за един час и 20 минути.
Магистрала „Тракия“ функционира въпреки проблемите с качеството на построяването ѝ.
Железопътната линия София–Пловдив–Бургас изостава, а трябваше да бъде завършена за
скорост 160 км/ч. до 2023 г., както беше предвидено през втория програмен период 2014-2022
г. Интензивността на трафика по магистрала „Тракия“ през последните години нарасна почти 4
пъти, но това създава сериозни проблеми, свързани с пътната безопасност.
Като цяло успоредните на автомобилните пътища железопътни направления изостават в
модернизацията и това ограничава железниците да участват активно на пазара на транспортни
услуги, което е в противоречие както с новата европейска политика за стратегическата роля на
железниците в зеления преход към съвременни стандарти за достъпна мобилност, така и с
плановете за социално-икономическото развитие на страната.
Програмният период 2014–2022 г. практически беше провален. Нито един железопътен
проект не беше завършен. На заседанието на Комисията по транспорт и съобщения в 48-ото
Народно събрание, проведено на 17.11.2022 г., нееднократно беше задаван въпрос за
отговорността и причините за неизпълнението на програмата за модернизация на
железопътната инфраструктура. Конкретен отговор липсваше. Въпреки това, Комисията посочи
като отговорник за неизпълнението на Програмата ръководството на НК „Железопътна
инфраструктура“ през този период. За повече информация:
https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3138 (раздел „Заседания“, Видео архив
от проведеното заседание). Какво трябваше да бъде изпълнено досега се вижда в
Приложението
ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ
НАЦИОНАЛНА ИНИЦИАТИВА ЗА ЕДНА ЕВРОПЕЙСКА ЖЕЛЕЗНИЦА!
„ОБЕДИНЕНИ СРЕЩУ БЕЗДЕЙСТВИЕТО“
СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ – ПОЛИТИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ, ЛИПСВАЩА ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА, ОПЕРАТИВНА УПРАВЛЕНСКА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ
1. 1. ЖП транспорт – основни понятия
Железопътния транспорт оставаприоритетен в своеторазвитие,
макарчедомоментасмесвидетелиединственонапреструктуриране в тазисфера.
Отначалотона2002 г. саналицедвеотделнидружества: БДЖ, ЕАД –
железопътенпревозвач(понастоящемотговорензаизпълнениетонатоварни и
пътническипревози), иНационална Компания „Железопътнаинфраструктура“.
Отделянето е фактическо: финансово-счетоводно и оперативно, и извършено в
резултатнаизискванията, отразени
вЕвропейскитедирективизапреструктурираненажелезниците, с
целповишаваненаикономическатаефективностотдейносттаим и превръщанетоим
в единотосновнитетранспортнисектори с
огледнатяхнатаекологичност.Почтигодина и
половинаследразделянетонадветежелезопътнипредприятиянапрактикане е
яснадейносттанавторото, отговарящозаинфраструктурата.Засметканатова е
налицеизвестнаактивностотстрананадружествотопревозвач,
закоетоберазработенастратегиязаразвитиезапериода 2003-2012 г.
Тясъдържаследнитеосновнираздели:
преструктурираненадружеството
участие в международниорганизации
пътническипревози
товарнипревози
железопътнатракция
човешкиресурси
инвестиционнапрограма
2. SWOT - анализ
Силнистрани
- Високастепеннаизграденост и гъстотанасъществуващататранспортна
инфраструктура – Българияразполага с над6 хил. кмжелезенпът;
- Развитасистемазаобществентранспорт, обхващащацялатастрана;
- Високастепеннаелектрификациянажелезопътниятранспорт;
- Работещисистемизатаксуванеползванетонатранспортнатаинфраструктура;
- Високастепеннахармонизациянатранспортнотозаконодателство с тована ЕС;
- Проектизаразвитие и модернизациянатранспортнатасистема, в процесна
2. изпълнение;
- Изграденасистемазаобучение и квалификациянатранспортникадри;
Слабистрани
− Незадоволителносъстояние и нивонаподдържаненаналичнатаинфраструктура;
− Инфраструктуренсвръхкапацитетпритвърденисъктрафик, койтодазаплаща
разходитезастандартнотоподдържане;
− Наличиена “тесниместа” в транспортнатаинфраструктура и недостатъчна
обвързаност с транспортнитемрежинасъседнитестрани;
− Недостигнаинфраструктуразависокоскоростнипревози;
− Дезинтегриранопланиране и управлениеначастоттранспортнатаинфраструктура;
− Липсанаяснасистема и нормативнабазазаприоритизациянапроектите в
жпсектор;
− Липсанафинансовисредствазастандартноподдържане, модернизация и
развитиенаналичнатажпинфраструктура;
− Морално и физическиостарялтранспортенпарк и претоварнатехника в
пристанищата и терминалите;
− Незадоволителнокачествонауслугитезажптранспорт;
− Недостатъченадминистративен и професионаленкапацитетзауправление и
изпълнениенаголемиинфраструктурнипроекти;
− Нисконивонатехнологичнасъвместимостзадвижениепообщоевропейската
транспортнамрежа;
− Относителнонисконивонабезопасността и сигурносттанатранспортнатасистемаи
услуги;
− Изоставане в транспортнитенаучнитеизследвания и приложениетоим в
практиката в резултатнанискотофинансиране;
Възможностизаразвитие
− Ръстнатърсенетонажпуслуги;
− Модернизациянасекторачрезинвестиции в инфраструктурата и новитехнологии;
− Развитиенаинтермодалникоридори и логистичнивериги;
− Ръстнатуристическиятрафик;
− Привличаненабългарски и чуждестранничастниинвеститори и оператори и по-
широкоизползваненапублично-частнотопартньорство;
− Повишаваненакачеството, безопасността и
надеждносттанажпуслугичрезвъвежданенаинтелигентнисистемизауправление и
контролнатранспорта;
− Интегрираненабългарскатажпсистема с тазина ЕС и насъседнитестрани;
3. − Повишаванекачествотонауслугитенаобществениятранспорт;
Заплахизаразвитиенатранспортнатасистема
− Забавяненареформите, преструктурирането и модернизациятанасектора;
− Спаднамеждународнитетранзитнипотоципрезстраната;
− Забавяне в реализациятанаприоритетнитепроекти;
− По-нататъшновлошаванекачествотонажпинфраструктура в
резултатналипсатанафинансовисредствазанейнотоподдържане, експлоатация
иразвитие;
− Изоставане в научноторазвитие и кадровообезпечаване в жпсектор;
3. Заключениезасегашнотосъстояниенажелезопътнатаинфраструктура и
железопътниятранспорт
Презпоследните 10-15 години,
порадисилноограниченитефинансовивъзможностизавлаганенаинвестиции и
подобряванекачествотонапревозите, железниците, в лицетона БДЖ ЕАД,
провеждахапредимноценоваконкуренция,
предоставяйкиголямброипреференциинесамоприпревозанапътници, но и
припревозанатовари. Практиката в последновремеобачепоказва,
чевъзможноститезаповишаваненаконкурентоспособносттапотозиначинсапочтиизч
ерпани.Нискитескоростинадвижениенапътническитевлакове,
влошенатабезопасност, съсзачестилите в последновремеинциденти, и
лошатахигиенавъввагонитеотблъскватпътницитеотжелезопътниятранспорт,
въпрекичувствителнопо-нискитепревозницени, в сравнение с
автобусниятранспорт.Подобно е положението и притоварнитепревози,
къдетопродължителнитесроковезадоставка, особенопривагоннитепратки и
дребнопартиднитетовари, нискатастепеннаконтейнеризация и
слаботоразвитиенакомбиниранитепревозисаосновнапричиназанамаляванепазарн
иядялнажелезницитеприпревозанаредицатовари.
Натозиетапнационалнатажелезопътнамрежа е значителноизостанала в сравнение
с тазинамногоотевропейскитедържави.Разпределениетонажелезопътнителинии е
твърденеравномерно, като в товаотношениенай-изостаналисаРило-
Родопскиярегион и югоизточнаБългария. Железопътнатамрежа в
Българияможедасеразглеждакато “затворена” порадинискиябройнавръзки (само
8) съссъседнитестрани. Товаотсвоястранаобуславявисокияпроцентнакрайнигари
4. (около 30%).Постоянниятнедостигнасредствазаремонтнажелезнияпът и
съоръжениятапрезпоследнитедесетгодиниводидопросрочваненамеждуремонтнит
есрокове, а оттамдонамаляваненамаксималнодопустимитескорости,
критичносъстояниенаексплоатацията и ограничения в
капацитетанажелезопътнатамрежа.Досегаразработванитепрограмизаподдържане
и
развитиенажелезопътнатаинфраструктурасаостаналисамокатосериознинамерени
я.Тезипрограминесаобезпечени с
необходимитефинансовисредстваотдържавниябюджет и
потозиначинтяхнотонеизпълнениеводидонатрупваненаизоставането в
ремонтнитедейностизаподдържанетонажелезопътнатаинфраструктура.Порадитов
асаналицезастаряващи и вечеостарелитехнологии,
изискващивисокачисленостнаперсонала и големиматериалниразходи.
Основенпроблем в развитиетонажелезопътниятранспорт е
нискатамаксималнаскоростнапътническите и товарнивлакове, която е
чувствителноподизискваниятанаЕвропейскитерегламенти.Товасеопределякактоот
лошотосъстояниенаинфраструктурата, така иотсъстояниетонаподвижниясъстав -
80% прилокомотивите и 70% отпътническитевагони, са в експлоатациянад 20
години.
• Но всичко хубаво в България си има своя край…
• Икономическа и политическа промяна
• Нарушаване на традиционните взаимоотношения и посрещане на
зараждащите се пазарни взаимоотношения
• Поддържане на инфраструктурата – под критичния минимум
• Спад в обема на транспортната работа
• Увеличение на разходите спрямо приходите
• Финансова нестабилност
• Незадоволително техническо състояние и ниво на поддържане на
железопътната инфраструктура.
• Българската железопътна инфраструктура е остаряла, в по-голямата си
част жп линиите са строени преди повече от половин век
• По ¾ от жп мрежата се налагат ограничения по скоростта – до 100 км/ч
• През последните години са подновени само близо 19 % от общата дължина
на железопътната мрежа.
• Състояние на железопътния път по отношение на отделните елементи
• На места земното платно е с недостатъчна носимоспособност
5. • В мрежата съществуват над 700 хиляди компрометирани стомано-бетонови
траверси
• В места по железния път е констатирано износване на елементите на
скреплението траверса-релса
• От 1989 г. са използвани предимно релси втора употреба
• От 1992 г., с изключение на минималното количество стрелки, влагани по
Оздравителната програма, не са доставяни и влагани нови стрелки
• Съществуват места по железния път, където запасът на коефициента на
сигурност е пред изчерпване и се създават условия за ускорено влошаване
на параметрите на железния път и комфорта на влаковото движение
• Състояние на съоръженията за безопасност
• Ниско технологично ниво на телекомуникационните елементи
• Не съществува изобщо техника (електромери), която да отчита разходите
на електроенергия за различни превозвачи
• 40 гари са оборудвани със светофари без осигурителна техника
• В повече от половината прелези (51,9%) се разчита единствено на
човешкия фактор
• Сертификати за безопасност
• 20% от използваните в експлоатация локомотиви и вагони на БДЖ не са
минали задължителния преглед
• От 320 локомотива само 20 имат сертификати за безопасност
• От 20 стари електрически мотриси само 2 са с документ за безопасност
• Пътническите вагони в движение са 430, като сертификати за безопасност
имат 230
• Инвестициите определят бъдещето на железниците!
• Привличане на стратегически партньори
• Инвестиции в качеството на услугата
• Квалификация и развитие на кадрите
• Инвестиции в управлението, в пазарното мислене и поведение
• Следствия от финансовата недостатъчност в железниците
• Усвояване на Европейските фондове
• Налага се продаването на непотребни материални активи
• Продажба на “БДЖ Товарни превози” ?
• Съкращаване на персонала
• Заем от Световната банка
• Оценки на Европейската комисия
• Българските железниците се намират в жълто-червената зона от гледна
точка на техническото и финансовото им състояние, и качеството на жп
услугата.
• Не е постигнато финансово оздравяване
6. • Няма никаква индикация за европейска перспектива
• Същинската реформа в железниците всъщност не се е състояла
• Евентуални решения на проблемите
• Подобряване на условията в железниците
• Предлагане на по-висококачествени услуги и изграждане на
високоскоростни жп магистрали
• Реконструкцията и модернизацията на съществуващите жп линии и
превозни средства
• Съвременна автоматизирана информационна система, осигуряваща по-
лесен и бърз достъп до необходимите данни
• В помощ на маркетинга - да се разработят ефективни методи за оценка на
извършената работа и определяне на разходите, за да бъдат превозите
печеливши.
• Проблемът с гъвкавостта - изследване на натовареността през отделните
сезони, пиковете и спадовете в търсенето на услугите на жп транспорта
• Или както правят в китайското метро…
… да се наемат отделни хора, които да натъпкват пътниците във влака
• SWOT анализ
• Силни страни
• Висока степен на електрификация – 70% от текущия железен път
• Стабилен пазарен дял при превозите на масови товари.
• Висока степен на хармонизация на законодателството, свързано с
железопътния транспорт с това на Европейския съюз.
• Благоприятна гъстота на железопътната мрежа
• Възможност за извършване на превозните при сравнително малки разходи
• По-малки разходи за заплати на работниците при извършване на единица
превоз. Това се определя от факта че поизводителността на труда е 3,4
пъти по-висока в сравнение с автомобилния транспорт
• По-екологично чист и безопасен в сравнение с другите видове транспорт
• Слаби страни
• Незадоволително техническо състояние и ниво на поддържане на
железопътната инфраструктура.
• Липса на железопътни линии, позволяващи високи скорости на движение
• Сравнително голям размер на инвестициите за изграждане на жп линии
• Използване на технологии, несъвместими с тези на Европейския съюз.
• Ниска конкурентоспособност спрямо международните железници и
останалите видове транспорт
• По-продължително време за доставка на товари в сравнение с
автомобилния и въздушния
• Неблагоприятна възрастова структура на подвижния състав
7. • “Затворена” железопътна мрежа
• Нулева гъвкавост
• SWOT анализ
• Възможности
• Привличане на чуждестранни инвеститори и оператори
• Модернизация на железопътната инфраструктура и прилагане на нови
технологии.
• Ускоряване изпълнението на текущите мащабни инфраструктурни проекти
• Заплахи
• Забавяне в реализацията на приоритетни инфраструктурни проекти
• Забавяне въвеждането на нови технологии и подобряване техническото
състояние на жп инфраструктурата
• Заобикаляне на България от международните транзитни превози
• „Без железници просто няма държава, тъй като за мен железниците са
гръбнака на държавността и транспорта.”
• Александър Цветков, министър на транспорта, информационните техники и
съобщенията
• Изготвила :
Красина Попова