МИЛИАРДИ ЗА РЕЛСИ И ТРАВЕРСИ, А ВСЕ ПО-МАЛКО ВЛАКОВЕ СЕ ДВИЖАТ ПО ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ЛИНИИ

1. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
www.derbz.alle.bg
1
МИЛИАРДИ ЗА РЕЛСИ И ТРАВЕРСИ, А ВСЕ ПО-МАЛКО
ВЛАКОВЕ СЕ ДВИЖАТ ПО ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ЛИНИИ
НЕОБХОДИМ Е ОБЩЕСТВЕН ДЕБАТ ЗА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ!
Любимата тема в железниците – ПАРИТЕ ОТ БРЮКСЕЛ измести решаването на
неотложните проблеми. Ключовите въпроси като растеж на превозите, качество на
услугата, конкурентоспособност, реформи, трансформация на транспортната услуга,
моделът за управление на железниците, какви инфраструктурни и технологични
проекти са от първа необходимост, какви трябва да бъдат дългосрочните цели са
табу в транспортната политика.
Обратно, другите страни в ЕС построиха транспортната си политика на основата на
железниците, подчиниха целите и приоритетните си инфраструктурни и
технологични проекти на новата роля на железниците за развитието на бизнеса, за
обслужването на гражданското общество, на зелената сделка, мобилността и
транспортната безопасност. На тази база страните определиха дългосрочната си
политика и необходимия бюджет за устойчивото развитие на железниците.
Нищо не възприехме от новата европейска политика и не приложихме за развитие
на българските железници през следващите години. Отново парите изместиха
политиката за ролята на железниците за икономическото и социално развитие на
страната. Отново парите се насочват за инфраструктурни проекти и почти нищо за
влакове (товарни и пътнически), нито за увеличаване на пазарния дял на
железопътните превози в съответствие със стратегическата цел на ЕК.
ЗА КОГО РАБОТЯТ БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ?
У нас те се използват за източник за натрупване на капитали от определени хора, а
не се инвестира в развитие на железопътната услуга, за растеж на превозите и за по-
активна роля на транспортния пазар, каквато е главната цел на мащабната
инвестиционна политика за железниците в другите страни. Горките български
железници – те си нямат държавна политика, но си имат господари и покровители,
които консумират парите от Брюксел и от държавния бюджет. Финансовата
безпомощност на железниците е за сметка на бюджета. До кога ще продължава
това?! До кога железниците ще се управляват по този начин!?
КАК СЕ ИЗПОЛЗВАТ ПАРИТЕ?

2. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
www.derbz.alle.bg
2
Обществените поръчки и парите се разпределят по указание отвън, а огромните
разходи за железопътната услуга се прехвърлят като бреме на бюджета. Колко ни
струват железниците? За 2021 г. от бюджета като субсидия и капиталови разходи са
определени над 500 млн. лв. За последните години общо в железниците са постъпили
около 6 млрд. лв., без да се отчитат милиардите от Брюксел по оперативните
програми. И какво от това?! Какво постигнахме? Най- изостанали сме в техническо
отношение по модернизация на инфраструктурата и с три пъти по-малък пазарен дял
на железницата в сравнение със средния за ЕС.
Къде са „високоскоростните“ железопътни направления за 160 км/ч, къде са новите
влакове за същата тази скорост? София-Пловдив-Бургас се модернизира вече трети
програмен период. Кой пътува днес във влакове от преди 30-40 години за пет-шест
часа до Бургас или Варна, или за два часа до Пловдив? Кога ще дочакаме три часа
пътуване до морето? Виновни няма, само празни обещания и непрекъснати хвалби
колко пари ще получим от ЕС… До кога!
Неизпълнени проекти през втория програмен период се откриват повторно като нов
ритуал за продължаване на „модернизацията“ в железниците.
БОЛНИ ЛИ СА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ? КАКВА Е ДИАГНОЗАТА? ИМА ЛИ
ЛЕКАРСТВО ЗА ИЗЛЕКУВАНЕ НА БДЖ?
Все още БДЖ могат да бъдат излекувани, липсва професионален лекуващ лекар в
лицето на държавата. Ефективността на влагане на парите за железниците от
Брюксел и от бюджета е много ниска и не води до растеж, възстановяване и
устойчивост на железопътната услуга. Излизането на железниците от кризата е
невъзможно, ако отговорните институции бездействат и търпят безотговорното им
управление.
Като много важен проблем в железниците се очертава сблъсъкът между БДЖ и
НКЖИ. Явно моделът за управление на железниците има нужда от сериозна промяна
чрез Закона за железопътния транспорт. Нито инфраструктурната програма, нито
оперативното управление са в полза на растежа на превозите с железопътен
транспорт.
Дигитализацията, енергийната ефективност, инициативата „три морета“ са важни за
страната, но има нерешени проблеми в железниците от години. Кризата се
задълбочава от година на година. Има ли спасение за БДЖ? Да, ако спешно се реши
проблемът с дефицита в професионалната компетентност на управлението на високо

3. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
www.derbz.alle.bg
3
ниво и изпълнителските кадри по региони, а държавата започне да следва
европейския път за модернизация и устойчиво развитие на железниците.
В исторически план държавата е показвала, че няма невъзможни неща. Това, с което
се гордеем е строителството и продължаващата експлоатация на железопътната
линия Септември – Добринище, която е триумф в железопътното проектиране и
строителство на България. Строена в трудни времена в периода 1921-45 г. с
активното участие на населението в региона с кирки и лопати, с коне и каруци тази
ж.п. линия е пример за държавна политика за железниците. Такива вдъхновяващи
примери за далновидността на политицитеи работоспособността на предприемачите
са оставили още от деветнадесети век и строежите на железопътните линии София-
Роман-Плевен-Шумен, Ямбол-Бургас, София-Владая-Перник.
КАКВИ ЖЕЛЕЗНИЦИ ЩЕ ОСТАВИ БЪЛГАРИЯ НА ДНЕШНИТЕ И
БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ?
За да отбележат 2021 година, обявена за Европейска година на железницата, БДЖ
организираха пътувания с парен локомотив. За да се присъединят към обединена
Европа, която иска през тази година да се говори за бъдещето на дигиталната
железница и за зелената революция в транспорта, БДЖ избраха символа на парния
локомотив, за да се говори за миналото на железницата и за екскурзии в историята.
В годината, когато навсякъде в Европа гледат към единната високоскоростна
железопътна мрежа, свързваща столиците на континента през 21-и век, БДЖ
предпочитат да нивръщат към 19-и век и началото на железопътния транспорт у нас.
Любителите на туризма и историята сигурно ще бъдат удовлетворени, но пътниците
– надали…
Ако те очакват да разберат кога българските железници ще им предложат модерна
транспортна услуга, а вместо това получават предложение за разходка в миналото,
заедно с дигиталната възможност да си купиш билет за трамвая във влака до София,
е много вероятно да си направят извода, че БДЖ вместо да гледат напред, са
обърнати с поглед назад и са на път сами да се превърнат в остатък от миналото, а
може би – и в туристическа атракция…