Писмо ДЕРБЖ Министър Гвоздейков + получен отговор от МТС

1. 10 ГОДИНИ!
ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
www.derbz.alle.bg
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ГВОЗДЕЙКОВ
МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА
ПРОБЛЕМИОТ СТРАТЕГИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА
БЪЛГАРСКИТЕЖЕЛЕЗНИЦИ!
УВАЖАЕМИГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Българските железници са в риск да останат спомен от миналото и без ясна
визия за европейския им път на развитие.
След 2000-та година дванадесет Министри на транспорта, един Премиер и
един Вицепремиер се надпреварваха с интервюта в едно специализирано списание
и изявления, че железниците са приоритет, като обещаваха, че ще бъдат
модернизирани за по-високи скорости – 160-200 км/ч. и че пътуването до Бургас ще
бъде до 3 часа и 30 минути, а до Пловдив до 1 час и 30 минути.
Досега не се намери Министър на транспорта, който да спази Закона за
железопътния транспорт и да внесе в Народното събрание дългосрочна политика за
българските железници.
Като изключим доставените 50 мотрисни влакове и изпълнените
инфраструктурни проекти през първия програмен период 2007 – 2014 г. нищо
положително не се случи, за да се приближи поне малко българският железопътен
транспорт до европейското равнище.
ЕК обяви 2021 година за Европейска година на железниците. Другите
европейски страни определиха впечатляващи цели по оперативните програми и
НПВУ за изграждане на високоскоростни железници между европейските столици и
за създаване на зелени товарни железопътни коридори.
България разчита главно на инвестициите по оперативните програми. За
съжаление, през втория програмен период 2014-2021 г. не беше завършен нито един
от железопътните инфраструктурни проекти, а скоростите вместо да се увеличават са
в критично състояние. В близо 60 % от железопътната мрежа допустимите скорости

2. 2
садалеч по-ниски от 100 км/ч. Над 30 % от проектните скорости не седостигат, поради
лошото техническо състояние на железопътните линии.
Проблемите в бившия вече Национален железопътен превозвач БДЖ са далеч
повече. Въпреки субсидията от държавата за пътническата услуга – близо 2,7 млрд.
лева за последните години, БДЖ са в състояние да останат без пътнически влакове.
Рисковите обществени поръчки за ремонт на мотриси на стойност 137 млн. лева,
модернизация на пътническите вагони в Дряново на стойност 25 млн. лева, както и
наличието на над 160 пътнически вагони за капитален ремонт, поради все още
необявена обществена поръчка, поставят под въпрос възможностите на БДЖ да
обслужва пътническата услуга от следващата година. Ще продължат ли влаковете да
се движат с 2-3 вагона? Основателно възниква въпросът как се използва субсидията
за обществената услуга – за заплати или за подвижен железопътен състав. Така
наречените влаккилометри не отразяват истинското състояние на пътническата
услуга. Необходима е друга политика в обществената услуга, ефективна транспортна
схема на базата на структурата и конфигурацията на пътникопотока.
Главният проблем в БДЖ е, че се работи ден за ден, без ефективни инвестиции
и реформи на базата на политическа визия и социално-икономическа обосновка.
Новите влакове по Националния план за възстановяване и устойчивост са вече
под въпрос. Те не са съобразени, нито със структурата, нито с конфигурацията на
пътническата услуга. Липсва най-важното – Националната транспортна политика!
Явно кандидати да получат новите влакове има, но закъснението по графика по НПВУ
с повече от една година, както и липсата на ясни правила и условия, като Закона за
обществената услуга, Националната транспортна схема, Базите за техническа
експлоатация и поддръжка на новите влакове и разпределянето на парите от
държавата за обществената услуга, създават допълнителни трудно разрешими
проблеми за обслужването на гражданското общество по съвременните европейски
критерии на мобилността.
Необходими са конкретни мерки за реформиране и инвестиции в
управлението нажелезниците. На първо място е необходимо актуализиран график за
изпълнението на инфраструктурните проекти през втория програмен период 2014-
2021 г., както и тези през програмния период до 2027 г. На базата на такъв
актуализиран план за инфраструктурата е необходимо БДЖ да разработят по-
ефективна транспортна схема за мобилност, основаваща се на структурата на
пътникопотока и потребността от технологичен капацитет (влакове, пътнически
вагони, локомотиви, човешки ресурс).
Инвестициите и парите от бюджета трябва да се харчат на базата на
дългосрочни политики и приоритети каквито липсват от години, а не на базата на

3. 3
субективни решения на оперативното ръководство. Водеща цел трябва да бъде
растежът на превозите и приходите и увеличаване на пазарния дял на железниците.
Необходима е незабавно нова управленска структура на БДЖ, за което има
готовност, но липсва политическа воля. Липсват експерти за структурен анализ на
приходите и разходите, липсват технолози за товарната и пътническа услуга и липсва
стратегия за техническо и технологично осигуряване на железопътната услуга.
Тези и много други проблеми и решения бяха обсъждани на открита среща –
разговор на 15 март тази година в присъствието на над 75 експерти по железопътен
транспорт, както и с участието на кандидати за народни представители.
Необходим е диалог между експерти, ръководствата на БДЖ и НК “ЖИ“ и
Министерството на транспорта и съобщенията. Считаме, че един Съвместен
консултативен съвет може да бъде в полза на новото ръководство на МТС и двете
железопътни дружества за по-бърз изход от сложната ситуация в железниците
Необходими са ясно формулирани цели и действия за възстановяване,
стабилизиранеи политика задългосрочна модернизацияи устойчиво развитие, която
да осигури европейския път на развитие на българските железници.
Всички досегашни опити за диалог и съвместна дейност за изход от
състоянието на железниците бяха безуспешни.
Надявамсе, господин министър, дабъдете първият през последните 20 години,
който да предложи дългосрочна политика на Правителството и Народното събрание
за развитието на българските железници, с което да се изпълни задължението по
Закона за железопътния транспорт за приемане на дългосрочна политика за едни
европейски железници, които да следват европейски път на развитие, да бъдат част
от европейското железопътно пространство, с инфраструктурна и технологична
свързаност в европейската мрежа на железопътни услуги.
ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ (ДЕРБЖ)
разполага с експерти с дългогодишен опит и визия и е в състояние да съдейства за
успешно решаване на проблемите в развитието и управлението на железниците.
Считам за целесъобразно да се сформира Консултативен съвет за европейска
политика и железопътен транспорт и да се търси политическа подкрепа за ускорено
и успешно решаване на проблемите на българските железници. Те са от
стратегическо значение за европейската интеграция на икономиката и гражданското
общество чрез мобилността, зелената сделка и транспортната безопасност.
С УВАЖЕНИЕ,
ПРОФ Д-Р ИНЖ. ЙОРДАН МИРЧЕВ