ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА ЖП ЛИНИЯТА СОФИЯ-ПЕРНИК-РАДОМИР

1. ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯТАНАЖП ЛИНИЯТАСОФИЯ-ПЕРНИК-РАДОМИР
Предполагам, че е търсен ефект и признавам, че бях силно впечатлен от
парадоксалната на пръв поглед идеяда се организира протестно автомобилно
шествие срещупроект за модернизацияна железопътна линия, с настояванеза
модерна градска железница. От друга страна, има нещо много оптимистично
в това събитие, защото не мога да си припомня например, дали е имало
обществен протест срещу реконструкцията или разширяването на някой
столичен булевард, камо ли пък изразен чрез организирането на шествие от
релсови мотриси. Оптимизмът ми е породен от факта, че обществеността се
вълнува от модернизацията на железницата. Товае важен момент на промяна,
защото е добре колкото може повече хора да говорят за железницата,за да има
широка подкрепа и обществен натиск за осъществяване на планираните
инвестиции.
Проектът за модернизацията на жп линията София-Перник-Радомир, като
елемент от развитието на европейския коридор Ориент/Източно
Средиземноморие, наистина съответства на стратегическите цели за
приоритетно изграждане на основната транспортна мрежа TEN-T. Както се
разбира от публичната информация, проектът предвижда използване на
капацитета на железопътнаталинияза съчетаване на пътническияи товарния
трафик с достъп до урбанизираните териториина градовете.Определено може
да се каже, че това е достойнство на проекта, тъй като съответства на
приоритетните инвестиционницелина европейскататранспортнаполитика за
съгласуване на TEN-T мрежата с железопътните товарни коридори; за
изграждане на „зелена“ инфраструктура с цел прехвърляне на автомобилен
трафик върху релси; както и за увеличаване капацитета за комбинирани
превози с ефективно управление на съществуващата инфраструктура. При
постигането на тези цели и улесняването на достъпа на товарен трафик до
градовете проектът ще допринесе съществено за разрешаване на проблемите
на градската логистика с използване на системното предимство на
железницата, исторически присъстваща инфраструктурно в градската среда.
Погледнати през тази призма, остават неясни мотивите на категоричното
възразяване на протестиращите срещу „вкарването“ на товарен трафик по
релси в градовете, позовавайки се на несъществуващи европейскидирективи.
Означава ли тази категоричност на протеста, че се възразява срещу
намаляванетона автомобилниятоварен трафик,влизащв града, предизвикващ
задръствания, създаващ затруднения и застрашаващ безопасността на

2. придвижването на гражданите и допринасящ значително за замърсяването на
въздуха и шумовата среда на градските пространства?
Неясно за мен остава и какво се разбира под „модерна градска железница” и с
какво критикуваният проект се отличава от обществените очаквания.
Изглежда свързването на третия метродиаметър с трасето на линията при
Горна баняне съответства на представите на протестиращатаобщественостза
„модерна градска железница”?! Дали са ясно формулирани и социалният,
финансовият и екологичният рискове, които според протестиращите
данъкоплатци застрашават София, някакви прилежащи територии и голяма
част от населението? За съжаление, за пореден път организирането на
обществениобсъжданиясе правина твърде късенетап – обект на обсъждането
е не заданието за проектиране, а готов проект. Така на практика е изключена
възможността за максимално отчитане на обществения интерес на етапа на
проектирането, а се дава единствено възможностчрез обществено обсъждане
да се забави или осуетиконкретенпроект, без да „намирисва”на корупционни
схеми.
Трябва да се признае, че проектът е комплексен и отговаря на съвременната
концепция за устойчиво развитие чрез комбиниран транспорт и рационално
използване на железопътната инфраструктура за подобряване на
междуградската и градската мобилност. Трябва да се признае също, че
Възложителят недостатъчно убедително представя проекта на общественото
внимание, използвайки неясния и трудно защитим термин „скоростна
железница”. Вероятно по този начин се прави опит да се внуши на
заинтересованата общественост, че ще се извършва модернизация чрез
повишаване на скоростите,но се отклонява вниманието от въпроса „заложена
ли е в заданието технологична модернизация и дигитализация за
осъвременяване на системите за безопасност и управление на влаковото
движение“. Предвидено ли е в транспортното планиране на този обект
либерализирането на железопътния пазар и балансиране на движението на
товарни и пътнически влаковечрез дигиталните възможности за интегрирано
разписание на различните превозвачи? Усъвършенстването на влаковите
разписания е неотделим елемент от модернизацията на железопътната
инфраструктура по международните коридори, особено за мрежата на
средноголяма държава с ограничен потенциал за високоскоростен трафик.

3. Без отговора на тези въпроси и без яснота как са обосновани скоростите, за
които е проектирано трасето на железопътната линия, обществените
обсъждания ще се лутат в излишни дебати между 60 и 200 километра в част,
накланящисе кошове и многоетажни вагони,закриване и откриване на гари и
спирки, товарен трафик и модерна градска железница… Все експертни теми,
които вълнуват обществеността толкова, колкото ханските именаи буквите от
глаголицата на новите локомотивина БДЖ, но които не разясняват как ще се
подобрят достъпността до обществен транспорт и железопътното обслужване
за пътниците и бизнеса. Прогнозното съкращаване на времето за пътуване от
80 на 30 минути звучи наистина привлекателно, но как се сравнява с времето
по шосе, когато се отчете и придвижването от „врата до врата“? Как ще се
постигне необходимата честота на влаковото движение и удобни връзки със
съществуващите мрежи за крайградско и градско съобщение?
Ето тези теми трябва да получат обществен отзвук, за да се привлече към
железницата не само потокът от пътуващи, който да намери алтернатива на
личните си автомобили, но и товарният трафик, който да обслужва бизнеса и
гражданите, без да нарушава устойчивостта на жизнената среда. Неясно
формулираните цели и недобрата обществената комуникация на проекта
създава възможности за внушения и дори манипулиране на общественото
мнение. Предполагам, че няма да е трудно да се обясни, че железопътната
линия от Перник презВолуяк е строена не за да се изведе товарнияттрафик от
София, а за да се вкара в града като се избегнат стръмните наклонина Владая,
ограничаващи дължинатаи теглото на влаковете.По-трудно ще се опровергае
обаче некоректното позоваване на плана на инж. Мусман, тъй като трябва да
се изясни, че по неговия план за отклоняване на транзитния товарен и
пътническитрафике била изградена околовръстната жп линияна Софияи че
истинско градоустройствено безумие е било нейното ликвидиране,започнало
още по времето насоциализма,за да се изграждат булевардии сградибез оглед
на потребностите от адекватна транспортна достъпност.
Смятам, че преди да бърза да се съгласява с основателните искания на
недоволните и преди срещите с неправителствени организации, на НКЖИ
предстои сериозна подготовка за публична защита на целите и обосновката на
проекта като част европейската основна жп мрежа и елемент от стратегията за
устойчива мобилност. Трябва убедително да се разясни, че проектът не само
не носи рискове от повтаряне на случаи като този в Хитрино, но и допринася
за елиминиране на ежедневните рискове, свързани с тежкия автомобилен

4. трафик. Трябва да се изясни и на противниците, и на поддръжниците на
проекта, че трасето на една железопътна линия не се определя единствено от
строителнисъображения, а че водещи са параметритена транспортнатауслуга
– достъпност, време, точност и енергийна ефективност. Ще има голяма полза
от обществените обсъждания, ако се постигне взаимно съгласие, че
модернизацията на трасето на железопътната линияе приоритетна мярка към
съществено подобряване на транспортното обслужване, която трябва да бъде
съпътствана и последвана от други мерки за въвеждане на модерни
технологии, включително възстановяване на вътрешно градска
инфраструктура за комбинирантранспорт.Без постиганетона такова съгласие
проектът би се превърнал в хранителна среда за строителната мафия със
съмнителен ефект върху подобряване на транспортното обслужване. Нека не
се забравя, че смисълът на отчужденията на частни имоти е засегнатите
няколкостотин души да получат равностойна компенсация на личната си
загуба, заради „обществената полза“ която трябва да получат самите те и още
няколкостотинхиляди.