ТРАНСПОРТНАТА СВЪРЗАНОСТ И ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ – ВРЕМЕ Е ЗА ПРОМЯНА И ДЕЙСТВИЯ

1. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
И
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ-ОБЩЕСТВО НА
ИНЖЕНЕРИТЕ ПО ЖЕЛЕЗЕН ПЪТ
www.derbz.alle.bg www.railwayeng.org
ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНАОБЩЕСТВЕНАКОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ
ТРАНСПОРТНАТА СВЪРЗАНОСТИ ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ – ВРЕМЕ Е ЗА
ПРОМЯНА И ДЕЙСТВИЯ
Националният план за възстановяване и устойчивост(НПВУ) трябвав голяма
степен да определя политиката и целите, които държавата да следва през
следващите години за устойчиво възстановяване на икономиката след
пандемичната криза. Общата стратегияна транспортната политика може да се
синтезира като
Интермодалност и връзка между различните видове транспорт.
Метрото трябва да се комбинира с останалите видове транспорт.
Комбинацията с железопътен транспорт не е просто връзка между
метро и жп линия. Това е и въпрос на скорост, честота и удобство на
крайградските влакове, за да са удобни за ползване. Необходимо е
съответното внимание и на трамваите и автобусите. Такива
инвестиции е необходимо да има не само в София, а и в другите големи
градове, за да се направят атрактивни за живеене и за бизнес и така
да се балансира развитиетона страната и да се намали регионалното
неравенство. Създаването на устойчиви съвместни планове за
развитие на транспорта, като се комбинират потенциалните
източници на финансиране и се постигне взаимно допълване между
политиката на сближаване, механизма за възстановяване и

2. 2
устойчивост, механизма „Свързана Европа, други инструменти на ЕС
и националния бюджет. Оптимизирано използване на източниците на
финансиране за постигане на устойчиво нарастване на приходите и
разширяване на базата за инвестиции.
В частта „Транспортна свързаност“ на НПВУ би трябвало да бъдат заложени
стратегически реформи и проекти, които да позволят прилагането на
интегриран подход между различните програми и аспекти на плана. При
определяне мерките за постигане на целите трябва с приоритет да се отчитат
социалната, икономическата и екологичната роля на железницата, както и
потенциала ѝ за въздействие върху намаляване на рисковете и повишаване
транспортната безопасност. В националния план трябва да се вижда
европейската перспектива на българските железници. България вече не е
периферна държава от затворената военно-икономическа система на СИВ и
Варшавския договор, а е транзитна кръстопътна държава с геостратегическо
значение и отговорностикато член на ЕС и НАТО. Българската жп мрежа е с
едни от най-високите показатели на електрификация в Европа и може
съществено да допринесе за електромобилността и енергийната ефективност,
за намаляване интензивността на трафика по пътищата и за подобряване
чистотата на въздуха в градовете.
Включените в НПВУ проекти трябва да представляват принос към
„интермодалността“, за да допринасят за постигането на „устойчива
мобилност“,която е целта ина общата европейскатранспортна политика. Това
трябва да са иновационни проекти за дигитализация, автоматизация и
безконфликтенмултимодалентранспорт с минимално уврежданена околната
среда, като се оцени приноса имза устойчивост на развитието, за подобряване
качеството на транспортната услуга или за конкурентоспособността, както и
за въздействието върху обществените услуги, климатичните промени или
транспортнатабезопасност.
Обективната оценка, че досегашното изпълнение на програмитеи проектите в
транспортниясектор е оказало най-слабо въздействие в Северна България – в
частност северозападен и североизточен регион, трябва да е достатъчно
основание за смяна на инвестиционните приоритети в НПВУ за подобряване
на ефективността на железопътната мрежа и пристанищата на България в
унисон със стратегическите насоки на инициативата „Три морета“.
Инвестициите в железопътния транспорт могат най-осезаемо да доведат до

3. 3
увеличаване на търговията през пристанищата на Черно море и няма по-
подходящ момент това да се направи чрез националниявъзстановителенплан,
защото ефектът ще е синергичен в сферите на икономиката, екологията и
урбанизацията.
Европейската жп политика е неразривно свързана със стратегията за зелена
мобилност, в която железницата е гръбнакът на европейската безвъглеродна
транспортна мрежа. Реформата на българския железопътен сектор трябва да
намери много по-осезаемо място в НПВУ. Железопътните проекти в НПВУ
трябва от една страна да отразяват потребностите на следкризисното
възстановяване на българската икономика като интегрален елемент от
европейската икономика, а от друга страна – протичащата индустриална
революция,която коренно променяизискванията къмсферата на обществения
транспорт в Европа. Приоритетно трябва да бъде ускорено осъществяването
на проект за интегриране на българската жп мрежа в европейската система за
управление на железопътния трафик (ERTMS), както и за развитието на
интермодални системи, насърчаващи прехвърлянето на трафик от
автомобилния към железопътния транспорт, особено в индустриалните зони
на страната. Приоритет следва да се даде именно на ефективността на
железопътната система, която да осъществява връзката между центровете на
икономическата дейност и урбанизацията и железопътната мрежа на
Европейскиясъюз.
В НПВУ да се заложат конкретни целии срокове за :
- Създаване на европейскасистема от зеленитоварнижелезопътни коридори
- Свързване на европейските столицис високоскоростна влакова мрежа
- Осъществяване до 70 % от товарните превози на далечно разстояние с
железопътен транспорт
- Намаляване интензивността на трафика по пътната инфраструктура и
свеждане до минимумнаброяна пътнотранспортните произшествия(ПТП)
и жертвите чрез интегрирана транспортнасхема с железниците
- Приоритетно изпълнението на обществените поръчки за развитие и
модернизацияна инфраструктурата и системите в транспорта.
Трябва да се отчете, че постигането на целите за енергийна ефективност и
минимално екологично въздействие при възстановяване на икономиката и
устойчиворазвитие е осъществимо само при устойчивръст на железопътните
превози. За целта е необходимо е да се извърши още:
- анализ и оценка на транспортнияпазар по видове транспорт.
- анализ и оценка на транспортните потоци във вътрешно и международно
съобщение.

4. 4
- анализ и оценка на въздействието на пазара на транспортни услуги върху
климата, мобилността, безопасносттаи обслужването на икономиката.
- разработване на стандарти за транспортно обслужване, които да са
задължителни при даването на разрешения и достъп до пазара на
транспортни услуги.
Оценката на Европейската комисия (ЕК) по отношение на НПВУ за
ТРАНСПОРТНАТА СВЪРЗАНОСТ за втори пореден път е включена в
черната книга. След първоначалните 10 въпроса сега оценката е по-
категорична – няма политики, няма реформи, няма цели. МТИТС не оцени
изискванията на ЕК и се опита повторно да внесе без необходимите промени
в НПВУ. Очевидно ефективносттана инвестиционната политика не е от важно
значение. Инвестира се в релси и траверси, а по железопътните линии се
движат все по-малко влакове.
Извънпарламентарната обществена комисия има готовност да предложи
съдържателни политики и реформив железниците,които да подобрят в много
голяма степен качеството на железопътната услуга и реформи, които да
гарантират устойчиво развитие и постигането на растеж на превозите, на
собствените приходи и финансовастабилност. Тези действияда се осъществят
на три етапа:
 Възстановяване на железниците чрез по-добро управление и
професионална компетентност.
 Финансово и технологично стабилизиранечрез подобряване качеството
на железопътната услуга и растежна превозите и приходите.
 Устойчиво развитие в дългосрочен период след провеждане на
отговорни реформи,кактов железниците,така и чрез трансформацияна
транспортнатауслуга, иновативнитранспортни технологиии постигане
на устойчива финансова стабилност.