1. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
www.derbz.alle.bg
IN MEMORIAM
В ПАМЕТ НА
инж. КрасимирАнгелов
Българскатажелезницазагуби своянай-преданжелезничар. Тойне простоживяс
железницата и за железницата – той дишаше железницата. Професионалист със
задълбоченипознания,човексразностранниинтересиибогатакултура –тойбеше
образец на съвременния системен инженер и превъзходен стратегически
анализатор. Той беше толкова верен на БДЖ, че собствения си живот и
семействотоне ценеше повече от служенетонажелезопътната идея. Каточлен на
реформаторскияекип на БДЖ за оздравяване и модернизиране на железницата
той разработи и защити пред Европейскатаинвестиционнабанка обосновкатана
проекта за реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив –
турска/гръцка граница. Участвав трафиковите анализии прогнозина проектите за
нов комбиниран жп и шосеен мост Видин-Калафат и за шосейнавръзка с Гърция
през прохода „Маказа”. Беше основен партньор на японските консултанти за
разработването на Генералнияплан за управление на българските железницидо
2020 година. Представляваше БДЖв различни европейскипроекти за развитие на
комбиниранипревози. Беше референт за сектор“Транспорт”при разработване и
внедряване наинформационнасистема заоценкана компетенциите наработната
сила по браншове и региони. Като отличен маркетингов експерт Краси Ангелов
защитаваше последователното и пълното прилагане на европейските
железопътни директиви, работейки активно за конкурентна равнопоставеност
между видовететранспорт. Той твърдовярваше,че българскитежелезници имат
бъдеще на транспортния пазар само като неразделна част от европейската жп
мрежа и сухопътен мост между Европа и Азия. Краси беше светла личност –
неговатасветлина,без да заслепява, като фаросветяваше миналото,настоящето и
бъдещето на българскитедържавни железници.От Тулово до Токионеговият път
беше релсов,обръщаха му стрелките понякога,но той винаги тръгваше по верния
коловоз. Символично ни напусна в началото на Европейската година на
железниците,може би за да ни освети верния път и да ни напомня постоянно,че
сме длъжни да продължим по него. Длъжни сме заради Краси, заради неговата
вяра, заради смисъла на живота му, който не трябва да стане реквием на
българскатажелезница.
