9771310983000>41
4141
Брой 41 (676), 1 - 7 ноември 2010 г., цена 1.50 лв. www.stroitelstvo.info
Логистичните проекти:Логис...
2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г.
СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info
Издава:Градът Медиа Груп...
3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г.
www.stroitelstvo.info
ИНФРАСТРУКТУРА
ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ...
4 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г.
Логистиката и спедицията
превключиха на по-висока скорос...
5sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г.
ТЕМА
Хелмут Швайгхофер, уп-
равител на българския
клон на ...
6 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г.
Азбучна истина е, че па-
зарът на имоти е силно за-
виси...
7sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г.
На какъв етап са двата
основни логистични про-
екта, които...
8 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г.
Доц. Цанков, как оценява-
те мястото на логистич-
ните п...
9sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г.
›Инвеститорите знаят за изискванията за енер-
гийна ефекти...
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

Строителство Градът

2,522 views

Published on

0 Comments
0 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

No Downloads
Views
Total views
2,522
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
2
Actions
Shares
0
Downloads
5
Comments
0
Likes
0
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

Строителство Градът

  1. 1. 9771310983000>41 4141 Брой 41 (676), 1 - 7 ноември 2010 г., цена 1.50 лв. www.stroitelstvo.info Логистичните проекти:Логистичните проекти: доза оптимизъмдоза оптимизъм за 2011 г.за 2011 г. ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И РЕГИОНИ стр. 14 Индустриални зони и заводи Общините стават предприемачи стр. 18 Готово е проучването за жп възел Бургас Изпълнителите препоръчаха на възложителя вариант С - етап 1 стр. 24 Отварят за посетители подземното ниво на Античния стадион в Пловдив През ноември обявяват тръжна процедура за изпълнител на реставрацията на археологическия паметник стр. 28 Европейските архитекти: Енергийна ефективност - битката е за старите сгради ЛЕПИЛА ИЗОЛАЦИИ СТРОИТЕЛНА ХИМИЯ Сграда 15, търговски център „Европа“, бул. „Искърско шосе“ 7Сграда 15, търговски център „Европа“, бул. „Искърско шосе“ 7 Четете още на стр. 11Четете още на стр. 11
  2. 2. 2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г. СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info Издава:Градът Медиа Груп,част от Икономедиа Управител: инж. Венета Кръстева e-mail:vkrasteva@thecitymedia.bg Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 10;850 47 15;факс:02/ 958 8558, e-mail:office@thecitymedia.bg Регионални офиси: Пловдив: тел.032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail:str_office@press.bg Варна: тел.052/63 22 52, 0897/846279, e-mail:varna@thecitymedia.bg Плевен: тел.064/800 474, e-mail:pleven@thecitymedia.bg Редакционен екип: Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, bstaneva@thecitymedia.bg МиленаЧервенова - зам.главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg НиколайТодоров - зам.главен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg ДеянТодоров - редактор, 0897/846 282, dtodorov@thecitymedia.bg Теодора Иванова - редактор, 0896 662 714, tivanova@thecitymedia.bg Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg; Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, sdobreva@thecitymedia.bg Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, szlatkova@thecitymedia.bg Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, office@thecitymedia.bg, Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55;850 47 10;850 47 15;факс:02/ 958 8558 Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg ТаняТрифонова - 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg Абонамент:02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail:abonament@economedia.bg Банкова сметка Икономедиа АД: „Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД, София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900 ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ОБЩИНИ ЕВРОФИНАНСИРАНЕ Баварски инвеститор проявява интерес към АЕЦ „Белене“ Има интерес от баварски ин- веститор за строителство- то на АЕЦ „Белене“, но раз- говорите са на бизнес ниво и са конфиденциални. Това съ- общи пред журналисти Мар- тин Гросман, директор на ди- рекция „Югоизточна и Цен- трална Европа и ОНД“ към Баварското държавно минис- терство на икономиката, ин- фраструктурата, транспор- та и технологиите. Българска- та страна се е обърнала към представители на Бавария и когато дойде моментът, ще изнесем информация, но за- сега разговорите са протекли без участие на баварското министерство, каза Гросман. Разширяват „Натура 2000“ На 22 октомври Националният съвет по биологично разноо- бразие разгледа внесена от БАН документация за разшире- ние на 26 от съществуващите и обявяване на 5 нови зони от мрежата „Натура 2000“ за опазване на природните место- обитания на дивата флора и фауна. Китай кани България в общ проект с Турция за скоростна железница По време на посещението си в Китай министърът на транс- порта, информационните технологии и съобщенията Алек- сандър Цветков получи предложение от министъра на же- лезниците Лиу Джъдзюн България да се включи в общ про- ект с Китай и Турция за високоскоростни железопътни пре- вози. Предстои да започнат преговори и консултации на техническо ниво, за да бъде подготвено подписването през декември на тристранно споразумение. В Пекин министър Цветков представи възможностите за инвестиции в транс- портната инфраструктура на България. На срещата бе взе- то решение за създаването на контактна работна група, тъй като има реален интерес от страна на Китай в тази об- ласт. БДЖ се преструктурира в холдингово дружество Под „шапката“ на БДЖ ЕАД ще бъдат оформени и ще се следват две бизнес линии – пътнически превози и товарни превози. В тях ще бъде съсредоточено оперативното упра- вление и ще бъдат прехвърлени активите – локомотиви и ва- гони, които са реално необходими за изпълнение на дейност- та. В „шапката“ БДЖ ЕАД ще бъде съсредоточено стратеги- ческото управление на дружеството. Там ще останат и всич- ки непотребни активи – подвижен състав, който ще бъде бракуван или разпродаден. Създаването на тази холдингова структура е едно от изискванията на Световната банка за от- пускане на заем за железопътния сектор. Решават за паркирането на живеещите в „синя зона“ след промени Закона за движение по пътищата Столичната община ще определи режим за паркирането на живеещите в „синя зона“ след приемането на поправките в Закона за движение по пътищата, които бяха внесени в Народното събрание на 21 октомври, каза за- местник-кметът на София Любомир Христов. В началото на годината ВАС отмени като не- законосъобразен режима на платено префе- ренциално паркиране по постоянен адрес. Новото предложение предвижда отпадане на времевото ограничение за режим на кратко- трайно паркиране. В мотивите си вносители- те посочват, че е налице развитие на общест- вените отношения, свързани с паркирането в столицата, а вероятно и в други насе- лени места, които нала- гат разширя- ване на зони- те за платено паркиране, създаване на нови възмож- ности в на- чините на за- плащане и промени във времетраене- то на парки- рането. Община Бургас и хората с увреждания работят заедно за достъпна градска среда На работна дискусия заместник-кметът на Бур- гас по устройство на територията и строител- ство инж. Костадин Марков и представители на 15 сдружения на хора с увреждания се договориха да обединят усилията си за постигане на достъпна и безопасна градска среда. Тема на срещата бе оп- ределянето на достъпни пешеходни маршрути в централната градска част и жк „Възраждане“, ко- ито да улеснят достъпа на хора с увреждания до административни сгради, медицински и социални заведения, училища, детски градини, връзки към Приморския парк. Общините могат да намалят ефекта от кризата чрез еврофондовете С максимално използване на европейски финансо- ви ресурси общините трябва да работят за нама- ляване на ефекта от финансовата и икономическа- та криза, заяви кметът на община Разлог инж. Кра- симир Герчев. По думите му проектите, които об- щината подготвя и с които кандидатства, са реал- но изпълними и администрацията има готовност за тяхната реализация. Инж. Герчев съобщи още, че се подготвят проекти по оперативните програ- ми „Регионално развитие“, „Административен ка- пацитет“, „Околна среда“, за селските райони, как- то и по програма „Красива България“. Общински- те специалисти работят и по проекти за регио- нално депо в Разлог, за укрепване на свлачища, за енергийна ефективност, за реставрация на култур- но-историческото наследство и др. Започнахме процеса на програмиране за 2014-2020 г., съобщи Плевнелиев в Европарламента Министърът на регионалното развитие и благоустрой- ството Росен Плевнелиев представи пред Комисията по регионално развитие на Европейския парламент в Страсбург дейността на своето ведомство по усвоя- ването на европейските кохезионни фондове. По от- ношение на оперативна програма „Регионално разви- тие 2007-2013“ той посочи, че са подобрени комуника- циите и координацията при осъществяване на програ- мата. Съкратен е срокът за одобрение на проекти, оп- тимизирана е системата за плащане, въведени са про- верки по оценка на риска и проверка на документи- те на бенефициентите. „Вече е започнал и програмни- ят процес за следващия период“, подчерта Плевнели- ев. Той посочи като приоритетни области енергийната ефективност, социалната и здравната инфраструктура, пътната инфраструктура и водоснабдяването. Фотограф Мария Съботинова Фотограф Мария СъботиноваФотограф Мария Съботинова
  3. 3. 3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г. www.stroitelstvo.info ИНФРАСТРУКТУРА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ ИМОТИ&ИНВЕСТИЦИИ ОБРАЗОВАНИЕ „Софийска вода“ започна канализационен проект за 4.2 млн. лв. в Симеоново На територията на квартала ще бъдат изградени два главни ка- нализационни клона: Главен клон I по ул. „Симеоновско шосе“ и Главен клон II по вътрешноквартални улици. Строителните дейности се реализират с цел отвеждане на отпадъчните води към канализацията на София и подобряване експлоатационно- то състояние на водопроводната мрежа. Проектът включва и реконструкция на съществуващите улични водопроводи, раз- положени по трасето на канала. Предвижда се реконструкци- ята по бул. „Симеоновско шосе“ да завърши до края на април 2011 г. За три месеца ремонтираха платното към летището на бул. „Брюксел“ в София На 30 октомври бе открито рехабилитираното дясно платно на бул. „Брюксел“ в посока към летището. Строителните работи започнаха на 27 юли тази година и половината от дейностите по връхната конструкция са завършени. Цялостната рехабили- тация на пътя включва ремонт на 2454 м път. От тях 2180 м са естакада, за която са предвидени дейности по изграждане на нови корнизи и тротоари от монолитен стоманобетон, поста- вяне на нова хидроизолация, монтиране на нов стоманен пара- пет, полагане на двупластова асфалтобетонова настилка върху пътното платно на естакадата. Главен изпълнител на обекта е „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД. Метрото получи 250 млн. евро, пренасочени по оперативна програма „Транспорт“ 190 млн. евро са пренасоче- ни от приоритетна ос 1 „Же- лезопътен сектор“, а 60 млн. евро – от приоритетна ос 2 „Пътен сектор“ от оператив- ната програма, съобщи ми- нистърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Той обясни, че това са участъците, които се из- граждат с европейски сред- ства: „Обеля“ - пътен възел „Надежда“ и „Младост“ - „Ца- риградско шосе“, които бяха включени като допълнител- ни за програмата на послед- ния мониторингов комитет през юни. Дончев заяви, че са възможни и други релока- ции, ако се окаже, че има за- вишена техническа готовност за ускорено стартиране на проекти. Стартира строителството на южната дъга на околовръстното от „Младост“ до Симеоново В последния ден на октомври стартира строителството на лот 31 от оперативна програма „Регионално развитие“. Той включва рехабилитация и реконструкция на път II-18 Софий- ски околовръстен път (СОП) - Южна дъга от км 41+137.87 до км 44+720 и пътна връзка №2 на пътен възел „Младост“ в участъка от СОП до началото на съществуващия надлез”, разделен на два участъка с дължина около 3.5 км. Изпълни- тели на обекта са консорциум „ГБС-Южна дъга”, строителен надзор упражнява надзора „Рутекс” ООД. Договорите с тях бяха подписани на 29 октомври Британското посолство в София намалява въглеродните си емисии със зелена стратегия Британското посолство постигна 8% намаление на въглерод- ните си емисии и спести 13 600 лв. Намалението на потреб- лението на вода с 41% е един от най-големите успехи на зе- лената програма на посолството. През 2009-2010 г. са по- стигнати повечето от годишните екологични цели, поставени в дългосрочната стратегия за намаляване на въздействието върху околната среда, отчитат от дипломатическата мисия. През периода е постигнато и 14% намаление на потреблени- ето на електроенергия чрез замяна на електрически крушки в резиденцията с енергийно спестяващи, закупуване на елек- трическо и електронно оборудване с висок клас енергийна ефективност и изключване на компютрите в извънработно време. Чрез изключване на топлоподаването в извънработ- но време е реализирано 4% намаление на потреблението на топлоенергия в посолството. Блок, обновен по програма за саниране на МРРБ, пести 57% електроенергия Осеметажният панелен блок в кв. „Младост 3“ в София е въведен в експло- атация през 1978 г. Напра- вено е обновяване на цяла- та сграда, благоустроено е и прилежащото публич- но пространство на сграда- та, монтирани са пейки, бе- седка и кошчета, подмене- на е настилката, изградени са паркоместа, а околните прилежащи пространства са озеленени. Министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев посочи, че един апартамент от 70 до 90 кв.м се санира за 10 000 лв. Половината от средства- та се осигуряват от държавата в рамките на проекта, а друга- та - от собствениците. Икономиите от сметки за ток и парно на година са в размер на 1220 лева, така има възвращаемост за 4-5 години. УАСГ връчи дипломите на възпитаниците си, завършили през 2010 г. На 29 октомври в Аула максима на Университета за архитектура, строител- ство и геодезия се състоя официалното връчване на дипломите на всички ди- пломирали се през 2010 г. архитекти, строителни и хидроинженери, урбанис- ти и геодезисти. По вре- ме на тържествената це- ремония бяха наградени и първенците на всяка спе- циалност. Hewlett-Packard ще разширява аутсорсинг центъра си в България Американската технологична компания Hewlett-Packard ще разшири центъра си за отда- лечени услуги в България. Бъл- гарска консултантска компа- ния, която е част от мрежата на голяма международна гру- па, има мандат да намери 10 хил. кв.м офис пространство за новите служители на НР, научи Stroitelstvo.info. Инвес- тицията е изцяло на Hewlett- Packard и няма да има участие на еврофондовете, каза ди- ректорът на отдел „Публичен сектор“ на Hewlett-Packard за Централна и Източна Европа Саша Безуханова. Тя не посо- чи конкретен размер на инвес- тицията с аргумента, че не ста- ва дума за завод и разходите не могат да бъдат планирани. С 25% са паднали наемите в моловете за година 506 860 кв.м е общият обем на търговските площи в молове и търговски паркове, сочи анализ на Forton International за трето- то тримесечие на 2010 г. С окончателното завършване на три големи проекта до края на годината към този обем ще бъдат добавени още 77 000 кв.м. По данни на компанията до края на 2011 г. се очаква да бъдат завършени 170 000 кв.м. „Въпреки че пазарът на търговски площи все още среща немалко труд- ности при отдаването под наем, през това тримесечие ставаме свидетели на по-висока активност и повече сделки, най-вече в столицата“, коментира Димитър Киферов, мениджър „Търгов- ски площи“ във Forton. „Търсенето през последните 3 месеца е значително по-активно в сравнение с 2009 г. Започна преустройството на Софийския арсенал в Музей на съвременното изкуство Министърът на културата Вежди Рашидов, министърът по уп- равление на средствата от ЕС Томислав Дончев и кметът на Со- фия Йорданка Фандъкова дадоха старт на преустройството на сграда от комплекса „Софийски арсенал“ в Музей на съвремен- ното изкуство. Проектът за изграждането на музея се финан- сира от финансовия механизъм на европейското икономиче- ско пространство с участието на Норвегия, Исландия и Лихте- нщайн. Бенефициент е Министерството на културата. Фотограф Мария СъботиноваФотограф Мария Съботинова Фотограф Мария СъботиноваФотограф Мария Съботинова
  4. 4. 4 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г. Логистиката и спедицията превключиха на по-висока скорост Браншът отчита ръст между 10 и 20% за тази година и гледа с оптимизъм към 2011 г. Трусът, който удари световната логистична индустрия заради глобал- ната криза, вече утихна. И както се случва след земе- тресение, възстановява- нето започна. Тази година обещава да е по-добра за всички в сравнение с по- следните две в бранша – търсенето на логистични услуги расте, а капаците- тът на някои видове пре- вози дори не достига. “Сеизмографите на икономиката” първи усе- тиха кризата още през ес- ента на 2008 г. Ударът е те- жък, за един ден всички заявки бяха отказани, раз- казва Мариета Григорова, управител на българския клон на австрийската ком- пания “Гебрюдер Вайс”. През 2009 г. превозите на стоки намаляват драс- тично и управлението на излишниякапацитетстава основна грижа за фирми- те. Приходите в логистич- ния сектор в световен ма- щаб се свиват с около 10% през 2009 г., но нормата на печалба се повишава, от- белязва в секторен анализ агенция “Ройтерс”. При- чината е, че компаниите работят в дефанзивен биз- нес сектор и много от тях прехвърлят разходите си директно върху клиенти- те. В България трусът е по- силен. Оборотите на ком- паниите в бранша падат с 23–25% през миналата го- дина в сравнение с 2008 г. по данни на Българска- та асоциация за спедиция, транспорт и логистика. За сравнение, оборотите на 75-те компании, членове на сдружението, през 2008 г. са били 636 млн. лв., до- като за 2009 г. падат на 509 млн. лв. Раздвижване През 2010 г. световна- та икономика бързо за- почна да се възстановява от кризата. По оценки на Световната търговска ор- ганизация през първите шест месеца на годината глобалният обем на стоки е нараснал с 25% в стой- ностно изражение в срав- нение със същия пери- од на 2009 г. От този ръст най-облагодетелствани са секторите на презокеан- ските и въздушните пре- вози, като корабите и са- молетите вече не дости- гат, за да поемат увеличе- ната международна тър- говия. “Изключителна- та динамика в световна- та търговска система се отрази върху превоза на товари, отбелязва Йон Манерс-Бел от лондон- ската група за анализи Transport Intelligence (TI). В някои отношения по- следните 12 месеца бяха добри за сектора, като търсенето се възстановя- ваше със забележителни темпове по много от ос- новните маршрути”, от- белязва експертът в спе- циализираното месечно списание “Лоджистик ме- ниджмънт”. Според него сривът в търговския об- мен през 2008 и началото на 2009 г. е давал основа- ние да се очаква продъл- жителен спад в световна- та търговия и логистика, но това не се е случило. “Точно обратното, въз- становяването на секто- ра тръгна бързо”, посочва Манерс-Бел. България не остава встрани от тази тенден- ция. Секторът превклю- чи на по-висока скорост от пролетта на 2010 г., за- явиха компании в бран- ша. Те отчитат ръст на обеми и продажби от 10 до 18%. Основната при- чина за възходящата тен- денция е увеличаващият се износ, който за първи- те седем месеца е нараснал с близо една трета спрямо същия период на 2009 г. по данни на НСИ. За вто- рото тримесечие нацио- налната статистика отче- те ръст от 0.5% на иконо- миката, като по думите на финансовия министър Симеон Дянков се очак- ва за третото тримесечие той да достигне 1%. Това според него означава, че България вече е излязла от рецесията. В отделни видове пре- вози ръстът е 12–15% през 2010 г. спрямо мина- лата, каза Георги Минчев, председател на Българска- та асоциация за спедиция, транспорт и логистика и управител на “Транс Бал- кани”. “Товарните прево- зи са нараснали с 30% в сравнение с миналата го- дина, но това не е пока- зателно, защото повечето от компаниите в бранша работят на загуба”, твър- ди Красимир Лалов, пред- седател на Националното сдружение на български- те превозвачи и управи- тел на „Акаунтънт“. Спо- ред него единствено пече- лят тези, които извърш- ват нелегални превози, а легалните работели на цени под себестойност, за да оцелеят. “Интересното е, че обемът на стойността на изнесените стоки рас- те по-бързо, отколкото като обем превози. Това ТЕМА Веригите за бързооборотни стоки изградиха собствени бази Големите търговски вериги са основните играчи, които движат пазара на ло- гистични площи.Успоредно с увеличаването на търговските си обекти компа- ниите за бързообортни стоки като “Билла”, “Кауфланд”, “Пени” и “Лидл” из- градиха собствени логистични бази, налагайки модела на доставка през цен- трален склад. Районът около Елин Пелин край София е предпочитаното място за изграждане на базите им. Причината е, че земята е купена на изгодна цена, мястото е близо до София и има удобна връзка с магистралите“Хемус”и“Тра- кия”. Единствените, които предпочетоха да разположат логистичния си цен- тър край Пловдив, бяха “Кауфланд”, като базата им е най-голяма спрямо кон- курентите – 67 хил. кв.м, докато на другите вериги са между 20 хил. и 40 хил. кв.м.В момента“Пикадили”и СБА също изграждат логистичните си бази,като първата е в индустриален парк“София-изток”,а втората край ВеликоТърново. От големите чужди вериги единствено “Карфур” нямат собствена логистична платформа, като френската верига не е обявила официално планове за строи- телство на дистрибуционен център. Българската “Промаркет” и литовската “Т- маркет”също нямат собствени бази и работят с логистични оператори. 2009 Г. 10% е спадът на приходите в логистичния сектор в световен мащаб 20% е намалението в оборотите на българските спедитори 2010 Г. 25% е нарастването на глобалния обем на превозените стоки в стойностно изражение в първите шест месеца. Корабите и самолетите не достигат 10-18% е нарастването на обемите и продажбите в бранша в България. Но превозвачите казват, че все още много фирми работят на загуба заради структурата на възстановяването – повече евтин износ и по-малко скъп внос 15% е средното увеличение на цените за услугите от началото на годината Тенденции • Глобалният обем на стоки е нараснал с 25% в стойностно изражение през първите шест месе- ца на 2010 г. спрямо същия период на миналата година. Корабите и самолетите вече не достигат, за да поемат увеличените товари • В България компаниите в бранша отчитат ръст на оборотите от 10 до 18% спрямо миналата го- дина • Камионите в България не стигат заради увели- чения износ, което доведе до поскъпване на транспортните услуги с 15–20% • Големите логистични оператори на българския пазар размразяват плановете си за изгражда- не на собствени бази, докато инвеститорите все още са предпазливи
  5. 5. 5sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г. ТЕМА Хелмут Швайгхофер, уп- равител на българския клон на „Шенкер“ „Европейски- те компа- нии, които произ- веждат в Далеч- ния изток, вече търсят реше- ния, които не са толкова далеч от тях и са по-близо до тяхната кул- тура. Това са чуж- ди фирми, които търсят място за разработва- не на нови произ- водствени мощ- ности, и в този смисъл България има много добри шансове, защото вече е в полезре- нието им.” Обект Регион/насе- лено място Площ Дата на завършване Инвеститор Сектор 1 Централен склад на Билла София / Елин Пелин 20 000 Завършен тази година Билла България Търговия на дребно с бързооб- оротни стоки 2 Унивег София / Муса- чево 8000 Завършен тази година Унивег България Търговия на едро и дистри- буция 3 София еърпорт център София 28000 Завършен Тишман интернешънъл кампънис, Джи и Риъл Истейт Площи под наем 4 Централен логистичен склад на „Лидл” София / Елин Пелин 36000 Завършен тази година Лидл България ЕООД & КО Търговия на дребно с бързооб- оротни стоки 5 Транскапитал, етап IV София-град 10500 Завършен тази година Транскапитал Транспорт и спедиция, спеку- лативни площи 6 Логистичен терминал в Божурище София / Божу- рище 5000 Завършен тази година Шенкер ЕООД Транспорт и спедиция 7 Логистична база София / Кази- чене 5000 Завършен тази година Гопет логистикс Транспорт и спедиция 8 Индустриален парк Со- фия-Изток София / Нови хан 300 000 В развитие, завършен първи етап за „Кавен- Орбико” Паладин пропърти ди- велъпмънт Площи по заявка за продаж- ба и наем 9 Юнивърсъл София-град 38 000 * В развитие, завършен първи етап Юнивърсъл Площи за продажба и наем 10 Логистичен парк София София / Криви- на-Казичене 44 000 В развитие, завършен първи етап Камор и Техникон диве- лъпмънт Площи по заявка за продаж- ба и наем 11 Аксон бизнес и логисти- чен център София-град 10 800 Завършен тази година Аксон България Търговия на едро и дистри- буция 12 S&K София-град / летище 8000 В строеж Ес и Кей Търговия на едро и дистри- буция 13 Складово-хладилен цен- тър Берс София / Кази- чене 7000 В строеж Берс Площи под наем 14 Търговски център Европа, сграда 15 София-град / летище 10 000 Завършен тази година БНК (Балевски) Площи по заявка за продаж- ба и наем 15 Логистичен парк Божу- рище София / Божу- рище 15 000* В развитие Логистичен парк Божу- рище ЕООД Площи под наем 16 Логистика Марица Пловдив / Ради- ново 36 000 * В развитие Сиенит Площи за продажба и наем 17 Централен дистрибуцио- нен парк Пловдив 20 000 В развитие - Площи за продажба и наем 18 Централен склад на Ка- уфланд Пловдив / Ра- ковски 80 000 Завършен тази година Кауфланд България Търговия на дребно с бързооб- оротни стоки 19 Логистичен парк Варна Варна 90 000* В развитие Bulgarian Property Developments Площи под наем 20 Логистичен парк Русе Русе 26 000 * В развитие Bulgarian Property Developments Площи под наем *Обща предвидена площ за проекта.Реализира се на етапи Източници: bcc.bg, агенции за имоти Основни логистични проекти в България показва, че расте обемът на износа в електронен вид основно на софтуер- ни продукти, който не е товар”, коментира Георги Минчев. Според него от този факт следва, че тем- повете на растеж на обо- ротите на спедиторски- те фирми са по-малки от ръста на износа, а зара- ди покачващите се цени на транспортните услуги паднала и печалбата. “Това, че износът над- вишава вноса, не означава нищо, защото преди изна- сяхме евтино и връщахме скъпо, а сега е обратно- то, което не ни позволява да печелим”, казва Краси- мир Лалов. Колите не стигат, транс- портната услуга поскъпва Заради увеличения из- нос вече се наблюдава не- достиг на автомобили, каза Мариета Григорова. В някои направления ко- лите действително не дос- тигат, но това е сезонно и е свързано основно с изно- са на жито, коментира Ге- орги Минчев. За да отговори на нуж- дите на пазара, транспорт- ната компания ПИМК, която извършва курсове в Европа и Близкия изток купи 100 нови камиона по време на есенното изложе- ние на Пловдивския пана- ир. “В момента обемите на вноса и износа са мно- го големи, икономиката се съживи, затова реши- хме да инвестираме в нова техника”, коментира Или- ян Филипов, управител на компанията. Недостигът на коли по някои направления дове- де след себе си до повиша- ване на транспортната ус- луга. От началото на годи- ната фирмите в бранша са вдигнали цените с 15– 20%, каза Георги Минчев. “Цените са се увеличили с 15%, но продължават да бъдат под себестойност”, е мнението на Красимир Лалов. Складовете все още не са пълни Въпреки съживяване- то на бранша складовете все още не са запълнени на 100% със стоки. Про- центът на незаетите пло- щи обаче остава нисък на фона на свободните офи- си и търговски помеще- ния. “Логистичният пазар остана най-слабо засегна- тият от кризата, като ос- новната причина за това е липсата на свръхпред- лагане, породено от свръ- хочаквания на инвести- торите, както е при дру- гите сектори в имоти- те”, коментира Алексан- дър Танев, мениджър “Логистични площи” във Forton. Именно предпазли- востта на инвеститори- те и все още невъзстано- вената икономика бяха причината нови проекти в сектора да не бъдат за- почвани през 2010 г. Фо- кусът беше насочен върху довършването на започ- натите обекти през мина- лата година. По данни на консул- тантските компании за първото полугодие на го- дината изградените нови складове са около 100 хил. кв.м, като 80% от тях са били за собствени нужди – основно за дискаунтъри и логистични. От големите операто- ри своя база откри “Шен- кер”, които вложиха 10 млн. евро в центъра си край Божурище. “Уни- вег лоджистикс” се очак- ва да открие терминала си до края на годината. Компанията за автомо- били BobyCar също из- гражда своя база в София от 7500 кв.м, като част от помещенията ще се отда- ват и под наем. Други компании раз- мразяват плановете си за изграждане на бази- те и предстои да започ- нат да строят. Междуна- родният оператор bERS строи собствена база от 3787 кв.м в района на Ка- зичане, която се очаква да бъде готова през вто- рото тримесечие на 2011 г. “Гебрюдер Вайс” също мислят за размразяване на проекта си за терминал край София, като парце- лът е купен пред две го- дини. В същото време делът на спекулативно изграде- ните площи остава малък, защото инвеститорите в сегмента предпочитат да минимизират риска и за- почват строителство едва след сключването на дъл- госрочен договор с наема- тел. Най-големият проект, който предстои да бъде пуснат до края на годи- ната, е “Логистичен парк Русе” на “Бългериън про- пърти девелопмънтс”. Другият проект, който развива инвеститорът, е “Логистичен парк Варна”, а в плановете им са през следващата година да за- почнат изграждането и на логистичния си център край София. “Транскапитал” пък довърши складовите си площи от 8000 кв.м на бул. „Ботевградско шосе“ в София. “Т – логистикс център” строят над 5000 кв.м складове за отдава- не под наем в софийското село Требич. Доза оптимизъм за 2011 г. Браншът е положител- но настроен за развитие- то си през следващата го- дина. “Големите европей- ски пазари вече се възста- новяват от кризата и вър- вят нагоре, което ни дава основание да прогнози- раме много по-стабилно и предвидимо развитие през 2011 г.”, казва Хел- мут Швайгховер, управи- тел на българския клон на “Шенкер”. Той посочи, че „европейските компании, които произвеждат в Да- лечния изток, вече търсят решения, които не са тол- кова далеч от тях и са по- близо до тяхната култура“. Това са чужди фирми, ко- ито търсят място за разра- ботване на нови производ- ствени мощности, и в този смисълБългарияимамно- го добри шансове, защото вече е в полезрението им”, каза Швайгховер. Той оч- аква умерен ръст на обо- ротите през 2011 г. Българ- ският клон на “Гебрюдер Вайс” планира 15% уве- личение на оборота през следващата година спря- мо 2010 г. “Надявам се от пролетта на 2011 г. нещата да тръгнат нагоре”, казва и Минко Василевски, упра- вител на “МВ логистик”. Лили ГРАНИЦКА
  6. 6. 6 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г. Азбучна истина е, че па- зарът на имоти е силно за- висим от движението на икономиката и се движи с 12 до 24 месеца закъсне- ние. Няма по-силно по- твърждение от пазара на многофункционални ин- дустриални площи: дока- то оборотите от стоки за- почват да отлепят от дъно- то, компаниите завземат нови логистични терито- рии с все по-бавно и по- бавно темпо. Проучване на MBL, българския партньор на глобалната консултантска фирма CB Richard Ellis, по- казва, че новото строител- ство стабилно намалява тази година успоредно със спадащите обеми на заети- те в периода помещения, увеличаване на незаетите и намаляване на наемите. Макар че данните им сочат едва малко над 5% празнини в съществува- щите индустриални бази в региона на София, те са сметнати при капацитет от 2 млн. кв.м. В абсолю- тен размер площите, за ко- ито се търсят наематели в момента - малко над 100 хил. кв.м, са равни на по- ловината от предлаганите в проекти, предназначени за даване под наем (спо- ред MBL този бизнес е едва една десета от всички на- личности). Числото не е толко- ва стряскащо, колкото из- глежда, тъй като излишъ- кът е съпоставим с исто- рическите нива на тър- сене. Нетното усвояване, или обемът на всички пло- щи, за които са сключени договори, минус обемите, които са влезли в експло- атация в периода, е било 295 хил. и 280 хил. кв.м последните две години и е паднало на 137 700 кв.м в деветте месеца на тази по данни на MBL. Освен това преструктуриранията на бизнесите в отговор на кризата може да се отразят благоприятно на проекти- те. Разширяването на ор- ганизираната търговия в лицето на веригите за бър- зооборотни стоки докара растеж за сектора мина- лата и тази година, но не и за спекулативните проек- ти, тъй като те Billa, Lidl и Penny Market инвестираха в собствени обекти. Но не всички вериги централизират доставки- те си и не всички го правят изцяло, така че навлизане- то на големите хипермар- кети дава възможности и на логистичните опера- тори да спечелят нов биз- нес или да организират по- ефективно стария. Спо- ред Христо Асенов, мени- джър „Земя и индустриал- ни площи” в MBL, някои компании минават на ди- ректни доставки до мага- зините, оставяйки повече бизнес за дистрибуторите и логистичните доставчи- ци и увеличавайки необхо- димостта им от площи. „В краткосрочен план наблю- даваме растеж на нуждите от пространство на някои логистични компании, като това се дължи на кон- солидиране на веригата на доставките”, казва той. В икономика, движена от износа, каквато е бъл- гарската в последните ме- сеци, обаче ще трябва по- вече, за да се види по-со- лидно търсене на складо- ве. „Пазарът изключител- но зависи от местното по- требление, строителния бранш, както и производ- ствените мощности, кои- то се откриват и закриват. Трябва да имаме стабилен икономически растеж, за да бъдат фирмите спокой- ни и да планират уверено своето разширяване през следващите 3 и повече го- дини”, казва Асенов. ДеянТОДОРОВ ТЕМА Икономиката вдига оборотите, пазарът на логистични площи прави обратното 2 млн. кв.мналичности в София 25 хил. кв.мнови доставки в третото тримесечие 17 хил. кв.мстартирало строителство, най-ниското за последните четири тримесечия 8600 кв.мнетно усвояване от в третото тримесечие, по-малко от една четвърт от второто (26 хил. кв.м) 102 хил. кв.ме обемът на незаетите индустриални площи в София 0 40 80 120 Q1 2010 Q2 2010 Q3 2010 хил.кв.м тримесечия Търсене, предлагане и усвояване Незаети площи Новоизградени Нетнo усвояване Търсене, предлагане и усвояване Наеми и незаетост 3 3,5 4 4,5 5 5,5 Q1 2010 Q2 2010 Q3 2010 тримесечия Наеми (евро/кв.м/месец за първокачествени площи) незаети площи - % от наличностите Източник:MBL
  7. 7. 7sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г. На какъв етап са двата основни логистични про- екта, които компания- та развива – във Варна и в Русе? - В Русе сме на етап довърши- телни работи на първата сгра- да, която има близо 14 хил. кв.м складови площи с необ- ходимите офиси. Полагаме асфалта и шлайфания бетон. Очакваме до края на годината сградата да е готова да прие- ме първите наематели. Не сме се стремили да поставяме ре- корди за най-бързо изгражда- не, но мисля, че сме постигна- ли най-доброто качество, кое- то е правено в България. В „Логистичен парк Варна” сгради А1 и А2 са завършени, както и многофункционални- ят паркинг. А1 има 5000 кв.м, а А2 – 3200 кв.м. Заетостта им е практически 100%. В най-краткосрочен план ра- ботим по довършването на сграда А6, която е най-голя- мата, близо 12 000 кв.м, и оп- ределено ще бъде най-доброто в парка. Тя е предназначена за по-големи наематели. Проме- нихме визията й и отстраних- ме някои пропуски, така че да отговаря на всички изисква- ния на логистичните опера- тори. Към момента сме завър- шили покривната конструк- ция и се работи по фасада- та. При нормални атмосфер- ни условия очакванията ни са сградата да бъде завършена през първото тримесечие на следващата година. Готов ли е пазарът за ново строителство и как го приемат наематели- те? - На самите наематели не им е лесно да предвидят бизнеса си. Все по-трудно се отдават площи преди завършването на сградата. Това е разбира- емо, тъй като има доста нереа- лизирани проекти. Вярвам, че имаме много качествен кон- курентен продукт и понеже не търсим краткосрочни ре- зултати, мисля, че ще постиг- нем успех. Русе е по-близо до Букурещ от някои големи румън- ски градове. Това създава ли по-специални възмож- ности за проекта ви? - Съществува такъв потен- циал, макар че сигурно е по- малък, отколкото е бил пре- ди две или три години. В Бу- курещ наистина има големи проекти, но цените не са тол- кова ниски, колкото някои хора си представят. Може би малко по-ниски от София, но разликата не е голяма. ТЕМА Минко Борджуков, управител на Bulgarian Property Developments: Наемателите са предпазливи, все още оптимизират Инфраструктурата почти навсякъде в България е проблем Запазвате ли стратегия- та си да строите, преди да имате наематели, в проти- вовес на поведението на ос- таналите пазарни участни- ци, които предпочитат ни- ския риск на инвестициите за конкретни клиенти? - На колкото по-ранен етап се отдават площите, по-добре. Безспорно това е най-добри- ят вариант и никога не сме се отказвали от строителство по мярка или предварителното отдаване на площи. Дори ра- ботим в тази посока. За съжа- ление реалността в момента е по-различна. Но за разлика от другите не се притесняваме от спекулативното строителство и имаме увереност, че сега е мо- ментът за реализирането на ка- чествени и конкурентни про- екти. А може ли да се осигури финансиране при прием- ливи условия за такива ин- вестиции? - Единствено във Варна има- ме банково финансиране, ина- че строим изключително със собствен капитал. Това опреде- лено има предимства по отно- шение на гъвкавостта ни и до- пълнителното оскъпяване на проекта. Нашият опит показ- ва, че дори при пълно изпълне- ние на договорите, някои бан- ки се опитват да променят ус- ловията. А и в момента е доста трудно да се изпълнят изисква- нията за предварително отда- ване под наем, които са условие за банков кредит. Как се развива пазарът на логистични площи в по- следните няколко триме- сечия? - Не виждам особено разви- тие за момента. Всички са дос- та предпазливи и им е трудно да предвидят бизнеса си дори за година напред. Част от сдел- ките са следствие от свиване и преместване с цел оптимиза- ция. Логистичните площи предполагат специфични изисквания:отразположе- нието на терена и сгради- те до инфраструктурата. Кои са трудностите да се пакетират всички елемен- ти на такъв обект? - Инфраструктурата почти на- всякъде в България е проблем. Винаги има някой елемент, който не е изграден, и обикно- вено се налага инвеститорите да го направят, което значител- но оскъпява проекта. Най-до- брият вариант е тези елемен- ти да се оценят преди закупу- ването на земята като необхо- димост и бъдещи разходи, за- щото понякога са много голя- ма тежест. А в по-широк план какво е влиянието на местната инфраструктура, особено с други видове транспорт, например железопътния? - Идеалният вариант е да има такава връзка, но рядко се по- лучава. Това е конкурентно предимство, особено с наема- тели, които работят с тежки товари. Защо все още в България най-вероятният сцена- рий за ползвателите на тези сгради е строител- ството за собствени нуж- ди и евентуално по заявка? Бързооборотните стоки бяха бързоразвиващ се сек- тор, но видяхме, че всички големи вериги пристъпиха самостоятелно към разре- шаването на въпроса? - От една страна, тези компа- нии имат много специфични изисквания, най-малкото ня- колко температурни режима. Другата причина е стратегия- та им на международно ниво. Конкретно тези вериги пред- почитат да притежават площи- те. Българските компании мал- ко или повече имат и българ- ско мислене и предпочитат да бъдат собственици пред това да наемат така, както българи- те като цяло предпочитат да си купят собствен апартамент. Когато обаче се прави собстве- на база, тя много трудно може да бъде конкурентна като цена на изграждане. Определено е по-скъпо. Инфраструктура- та на една малка квадратура води до огромна разлика в се- бестойността. Мнозинството от тези компании не са специ- ализирани в изграждането на такива обекти, не могат да по- стигнат условия и икономии от мащаба, каквито би постигнал един инвеститор, специализи- ран точно в тази област. Опе- ративните разходи също не са без значение. Къде се позиционират про- ектите на BPD, за кои биз- нес сектори и за какви ком- пании? Кои се очаква да са източниците за растеж на този пазар в кратко- до средносрочен план? - Варна и Русе са ориентирани към по-големи наематели, ос- новно логистични компании. Локацията на проекта във Ва- рна е освен всичко друго бук- вално на един километър от бъдещото пристанище. Об- служването на града също има голям потенциал. Каква е заетостта в скла- довете ви в София („Хла- дилника“)? Какви са пла- новете за новите им ло- гистични проекти във и около София? - Тази база е по-особен случай като цяло. В момента заетостта е на практика 100%. Първото специфично е локацията, коя- то е огромно предимство осо- бено за по-малки наематели или за такива, които се занима- ват с дистрибуция на по-дреб- ни стоки и за които разстоя- нията са особено важни. Ня- кои от наемателите доста добре са си изчислили транспортни- те разходи и изнасянето навън ще струва много. Този обект се представя много успешно и за момента нямаме никакви про- блеми с наемателите. Интервюто взе Деян ТОДОРОВ М инко Борджуков е уп- равител на „Бълге- риън Пропърти Деве- лъпмънтс” ЕООД (Bulgarian Property Developments), ин- вестиционна компания, ко- ято развива бизнес имоти в цялата страна. Първото дру- жество за инвестиции в не- движима собственост в Бъл- гария, листвано на Лондон- ската фондова борса през 2004 г., е собственик на „Ло- гистичен парк Варна” и „Ло- гистичен парк Русе”, два от най-големите проекти за многофункционални скла- дови площи, които не се правят за предварително определен клиент. Собстве- ник е на терени, подходя- щи за този тип обекти, в Со- фия, както и на парцели за търговски центрове, вклю- чително 87 декара в столич- ния квартал „Хладилника”, които в момента са заети от складове, но може да бъдат превърнати в бизнес парк и търговски център. Друже- ството е свалено от борса- та през 2009 г. след изкупу- ването му отTavistock Group, компания за инвестиции на британския ивеститор Джо- узеф Луис. Част от сделките са следствие от свиване и премества- не с цел оптимизация Вмомента е доста трудно да се из- пълнят изискванията за предварително от- даване под наем, кои- то са условие за бан- ков кредит
  8. 8. 8 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г. Доц. Цанков, как оценява- те мястото на логистич- ните проекти в строител- ния бизнес днес? - Възможност за изход от кри- зата от последните няколко го- дини и едно от малкото пра- вилни направления е развити- ето на индустрията. Тя тряб- ва да заработи, да се повиша- ва националният доход, а това може да става само с производ- ство, за което са необходими съответни индустриални сгра- ди, преработващи предприя- тия, които като дял до момен- та на строителния бум заемаха скромен процент. Допреди ня- колко години ресурсите бяха насочени към ваканционните имоти и жилищното строител- ство, където се очакваха бързи реализации. В момента обаче индустриал- ното строителство, включи- телно промишлените предпри- ятия и логистичните компле- кси, регистрират лек растеж. Ние като проектантско друже- ство сме имали възможността да бъдем проектанти на някол- ко такива сгради за индустрия- та, сред които завод за биоета- нол в Горна Малина, предпри- ятието за сухи строителни сме- си на „Баумит“ в Елин Пелин, предприятие на „Щека елек- троникс“, успешно работим за развитието и разширението на производствената база на „Ли- бхер“ в Пловдив и др. Завършени наши проекти за логистични центрове са дист- рибуторският център на сло- венската фирма „Горение“ във Волуяк, логистичният център на „Нестле“ в два етапа, логис- тичен център на „Кавен Ира- дис Логистик“, инженеринго- вото решение за логистичния център на „Интерлогистика“ в района на летище София. На фаза конкурс работихме ус- пешно за логистичния център на „Тишман“, по-късно зада- чата беше възложена чрез ин- женеринг, но като концепция в основата залегнаха използвани от нас принципи. Какво е най-важното за проектирането на логис- тични проекти? - Характерно за проектирането на такъв вид сгради е, че основ- но и водещо приоритетно мяс- то има технологията. Функ- ционалната композиция, кон- структивната система се изби- рат в пълна услуга на техноло- гията, която е необходимо да бъде „вместена“. Ако е логис- тика - какъв вид стоки ще се обработват, каква е височината на съответните складови пло- щи, т.нар. ракове. След това се прави конструкция, която „да обхване“ тази технология. За- почва се от проучване на пото- ците - центъра за разтоварване - приемния пункт, следва раз- пределянето на стоката в сгра- дата, експедиция. Зареждането например става с ТИР, а дист- рибуцията - с по-лек транс- порт. На база на технологич- ните потоци се изгражда кон- струкцията. Подобни са приоритетите и при индустриалните сгради - на базата на технологичния по- ток се изчисляват съответните товари и въздействия, оразме- рява се конструкцията, прави се етапно изграждане. Особено важна е транспортна- та достъпност, добрите кому- никационните решения, бър- зият подход до главните пун- ктове за разтоварване и прето- варване. Интересен проект, който реа- лизирахме чрез пълен инже- неринг, е логистичният център на „Горение“ във Волуяк. Там се справихме с една сравнител- но тежка задача, която включ- ва и жп транспорт за обработ- ка на стоки. Рампата позволя- ва вкарване под покрив до три вагона. Това дава голямо пре- димство на клиента, защото той може да използва един ев- тин и добре развит транспорт в Европа. Един логистичен център може да бъде комбиниран като ло- гистичен парк и бизнес сгради, но често практиката е големите фирми като „Лидл“ например, за която също сме работили във фаза на идейни проучва- ния, да изгради свой логисти- чен център с централен склад и дистрибуция из цялата страна. Такава е концепцията и на „Ка- уфланд“, за които сме работили по фасадното решение за цен- тралния им склад край Плов- див. Навсякъде в тези проек- ти сме успели да покажем пре- димствата на стоманените кон- струкции като основна носеща система, която дава възмож- ност за големи отвори, леко и ефективно решение, ефектив- ни покриви и фасадни обшив- ки, изцяло прилагане на сухо строителство, което дава въз- можност за бърза реализация. Каква е ролята на задание- то за проектиране? - Предвид етапите на проек- тиране - прединвестиционни проучвания, идеен проект, тех- нически и работен проект, още на прединвестиционното про- учване при изготвяне на зада- нието за проектиране клиентът трябва ясно да каже какво точ- но иска да получи, за да се на- прави оптимално задание - на каква височина да бъдат раз- положени стоките, в какви по- тоци да се организират, всич- ки технологични подробнос- ти да бъдат уточнени. Добре е това задание да дойде директно от клиента, който ще експло- атира обекта. Често той няма необходимия екип за предин- вестиционното си проучване и ползва проектанта, за да про- учи какви са възможностите като конструктивни системи и тип строителство. Има и мно- го добри изключения - имаме клиенти - утвърдени търговски марки, които имат т.нар. бран- дов дизайн, разработени типо- ви проекти. Те се предоставят за сведение и придържане към решенията и така се скъсява времето за отделните етапи на проектиране. Отличителна черта на проект- ните решения на един логис- тичен център е едноетажна- та широкоплощна сграда - за- строяване в рамките на един етаж, защото наличието на по- вече етажи изисква вертика- лен транспорт, което оскъпя- ва строително-монтажните ра- боти и експлоатационните раз- ходи. Това са такъв тип индустриал- ни проекти, ориентирани към използването на стоманата като конструктивен материал. Там са нейните предимства и тя може да бъде изявена в пъл- ния си мащаб. При едроплощните сгради е важно максимално използва- не на пространството, затова много ефективна е конструк- цията с максимален отвор, без междинно подпиране на сгра- дата. Това дава възможност за гъвкавост, днес центърът може да бъде аранжиран за един вид стоки, след време може да бъде трансформиран за други, в практиката често се случва смяна на типовете стоки. П роектантско бюро „Иркон“ е създадено през 1996 г. със специализация в областта на проектирането на техноло- гични сгради и съоръжения, проектиране на промишле- ни и индустриални сгради, логистични паркове, индустриални зони, спортни сгради и съоръжения. Ръководителят на проек- тантското бюро Михаил Цанков е завършил Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) със специализа- ция вУниверситета в Киото – Япония. От 2008 г. е председател на общото събрание на университета.Участвал е в проектира- нето на знакови обекти като Завод за тежко машиностроене - Русе,и Национален дворец на културата - София,много обекти в Куба, Югославия, Русия, Нигерия, в България - обекти като изложбен център „Булгарреклама“, търговски център “Бои- ла”, бизнес комплекс “Белисимо”, хипермаркети „Практикер“, инсталация за сухи строителни смеси „Баумит“ - Елин Пелин, спортна зала „Русе“, „Мол Изгрев“ - Бургас, „Хермес парк“ - София, Национална спортна зала „София”и др. ТЕМА Доц. д-р инж. Михаил Цанков, ръководител на проектантско бюро „Иркон“: Ясното задание на клиента улеснява и ускорява проектирането Индустриалните и логистичните обекти са един изход от кризата Каква е ролята на град- ския контекст и локаци- ята? - Избирането на площадка за строителство на логистичен парк или бизнес център за- виси изключително много от инфраструктурата на райо- на. Правилна е политиката на държавата за отдаване на го- леми площи за логистични центрове - например има про- ект за предоставяне на зоната в близост до летищната база в Божурище за подобен бизнес. В зависимост от това дали зе- мята е в регулация, или е зе- меделска при по-евтин терен възникват въпросите с осигу- ряване на инфраструктурата, ел. енергия, ВиК. Голям и сериозен проблем е пътната инфраструктура. Ра- йоните извън регулация са с по-малка цена на земята, но с вкарването в регулация и из- граждането на инфраструк- турата стойностите по-къс- но се оказват изненадващи. Инвеститори с намерения за строеж на такъв тип сгради е добре да работят с проектант- ско бюро, което да бъде в по- мощ по отношение на терена, състоянието на инфраструк- турата до него, комуникация- та, дори и геоложките проуч- вания. Много често се предла- гаттеренинаатрактивнацена, но се оказва, че са в лоша ге- оложка позиция и се нала- гат по-скъпи геоложки реше- ния, което е неприятна изне- нада за клиента. Имахме слу- чай с терен за индустриален ›Избирането на площадка за строителство на логистичен парк зависи изключително от инфраструктурата на района
  9. 9. 9sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 1 - 7 ноември 2010 г. ›Инвеститорите знаят за изискванията за енер- гийна ефективност и настояват за спазването им проект, след геоложките про- учвания се оказа, че ще бъде доста скъпо, появиха се и други проблеми с липсата на канализация в близките ра- йони. Клиентът се отказа и се пренасочи към друго място, но това му коства една годи- на загуба на време, което не е никак добре за инвестицията. Каква е ролята на жп транспорта за логистич- ни проекти? - При железопътния транс- порт приоритетите в Бълга- рия бяха сложени на второ място. Инфраструктурата не се поддържаше, а това води до концентрация върху ав- томобилния транспорт и пъ- тищата. Всички знаем, че жп транспортът в Европа е мно- го добре развит и много ев- тин. Както стана дума, имаме такъв реализиран логистичен проект с вкарана жп инфра- структура в комплекса и зато- ва себестойността на експло- атацията беше много ниска, което е от голямо значение за ползвателя. Самото развиване на жп транспорта обаче, осигуря- ването на центрове за логис- тични комплекси с жп връз- ки не е задача за частен ин- веститор, а за държавата. До- бър пример е даването на го- леми райони около София за логистични и технологични паркове. Има например по- добна идея и разработки и за технологичен парк в Шумен с жп връзки. Как се работи с български и с чужди инвеститори? - Имали сме възможност да работим и с едните, и с дру- гите. Разлика в начина на ра- бота няма, повече има загуба на време с определени клиен- ти, които не си изясняват за- дачата от самото начало. До- бър пример е да се дойде с го- тово задание, което се случва при чужд инвеститор с натру- пан опит. Договорите за проектиране и самите проекти вече са уед- наквени до голяма степен за целия Европейски съюз, така че няма кой знае какви разли- ки в самия процес на догова- ряне. В последните години българ- ските инвеститори се раздви- жиха в посоката на собствени предприятия и често ползват ноу-хау от партньори в чуж- бина. За съжаление чисто българ- ските инвестиции в тази об- ласт са малко. Индустрия- та трябва да стане приоритет и да се обръща повече вни- мание на хората с инициати- ва, които искат да изграждат предприятия. Произвежда ли се, ще има заетост, търговия, оборот, парите ще се връщат. Не може само да се разчита на бързите пари - за жилищно строителство, затворени ком- плекси, хотели. TEMA Какво е мястото на нови- те технологии и матери- али? - Новите технологии в строи- телството още с появяването си намират приоритетно мяс- то точно при такъв тип сгра- ди, каквито са в един логис- тичен парк. Бързото въвеж- дане в експлоатация означава бързо строителство, използ- ване на технологии за предва- рително заготвени конструк- ции, на площадката нещата се свеждат до монтажни ра- боти, прилагат се болтови съ- единения, които по-малко за- висят от времето като фактор, търсят се леки и ефективни материали при изпълнение- то на покривните конструк- ции, при фасадата, енергий- ната ефективност, пожарната безопасност, решения за лесна поддръжка и ремонт. Един инвеститор, който има намерение за реализация на дадена инвестиционна про- грама, получава от проектан- та идейни решения поне в два варианта, от които трябва да избере и да се ориентира кои са показателите, на които от- говаря конструкцията - си- гурност, надеждност, енер- гийна ефективност, пожаро- защита, топлоизолация, хи- дроизолация, дълготрайност, категорията на сградата. Съв- сем скоро ще бъдем задълже- ни да работим по еврокодове- те, а още в Еврокод 0 има ка- тегоризация на сградите от С1 до С5, там се определят и ви- довете материали и степента на надеждност на конструк- цията. Ето защо за клиента е важно да се каже каква е оцен- ката за надеждността на кон- струкцията. Еврокодовете ще станат за- дължителни и много скоро ще влязат в сила и като нор- ми. Голяма част от тях сега имат ролята на стандарти. Съ- ществуващите норми не са лоши, просто сега те се израв- няват във всички държави от ЕС. Инвеститорите вече знаят за изискванията за енергийна ефективност и настояват за тяхното спазване. Повишени- те изисквания водят до нама- лени разходи за отопление и климатизация. Логистичните обекти са сгради площен тип, в тях могат да се приложат ал- тернативни енергийни източ- ници като например слънче- ви батерии на покрива и мно- го други. Обучавате ли студен- тите на тънкостите на проектиране на специ- фични обекти като ло- гистичните? - Като преподавател в Универ- ситета по архитектура, строи- телство и геодезия моята зада- ча и на колегите от катедрата по метални, дървени и пласт- масови конструкции е да обу- чаваме студентите по проек- тиране на такива конструк- ции. Ние даваме общо обра- зование, а специализацията и тънкостите за стоманени или стоманобетонни конструк- ции, за логистични или други обекти се научават, след като младите инженери започнат работа в проектантско бюро. Практиката учи, трябва да се работи в екип, никой не се е научил сам или само от уни- верситета. В областта на дипломирането през последните години има- ме завишен интерес от сту- дентите към предизвикателни дипломни работи, към нови конструктивни системи, към авангардни решения, а не към рутинна работа. Това е пока- зателно и е радостно, те полу- чават необходимото ръковод- ство от своите преподаватели. Те имат и преддипломен стаж в по-големите проектантски бюра, където могат да се ори- ентират и да изберат темата на своята дипломна разработка.

×