ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ ЗА ИЗХОД ОТ КРИЗАТА - УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ

1. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
ЗА ИЗХОД ОТ КРИЗАТА
УПРAВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ

2. ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА
• ПРИОРИТЕТ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ПРЕВОЗИ.
• КАКВИ ЦЕЛИ СИ ПОСТАВИ ЕВРОЕПЕЙСКАТА
СТРАТЕГИЯ.
• КАКВО ПОСТИГНАХА.
• ИЗВОДИТЕ.

3. СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
• СПАД НА ПРЕВОЗИТЕ И ПРИХОДИТЕ;
• НЕДОСТИГ НА ПОДВИЖЕН СЪСТАВ – ЛОКОМОТИВИ, ВЛАКОВЕ
И ВАГОНИ;
• ОСТАРЕЛИ ТЕХНОЛОГИИ;
• ПАЗАРНО ПОВЕДЕНИЕ – ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ СА ДАЛЕЧЕ ОТ
КЛИЕНТА;
• ТАСКИТЕ ЗА ДОСТЪП И ПОЛЗВАНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА;
• КРИТИЧЕН ОБЕМ ПЪТНИЧЕСКИ И ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ;
• ФИНАНСОВИ ЗАВИСИМОСТИ МЕЖДУ БДЖ И НК“ЖИ“;
• НЕЕФЕКТИВЕН МОДЕЛ ЗА УПРАЛВЕНИЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА
УСЛУГА.

4. СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
• ИНВЕСТИЦИОННАТА ПОЛИТИКА – САМО
ИНФРАСТРУКТУРА БЕЗ ВЛАКОВЕ И ТЕХНОЛОГИИ;
• НАЙ-ЛОШИЯТ СЦЕНАРИЙ „ЖЕЛЕЗНИЦИ БЕЗ
ПРЕВОЗИ“ ;
• ЛИПСА НА КОНТРОЛ И ОТГОВОРНОСТ ПО
ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ БЮДЖЕТА –
500 МЛН. ЛВ. ГОДИШНО;
• ЛИПСА НА ХОРИЗОНТ – РАБОТИ СЕ ДЕН ЗА ДЕН;
• УПРАВЛЕНСКА КРИЗА;
• КАДРОВО ОСИГУРЯВАНЕ.

5. УПРАВЛЕНСКА КРИЗА
КРИЗА НА КРИЗИТЕ
ДЪЛГОВЕ
ОПЕРАТИВНИ
ЗАГУБИ
НЯМА
ЛОКОМОТИВИ
НЯМА ВЛАКОВЕ
НЯМА ВАГОНИ
РЕЗУЛТАТ
СПАД В ПРЕВОЗИТЕ
СПАД В ПРИХОДИТЕ
НЯМА РАЗВИТИЕ
УСЛУГАТА Е
НЕПРИВЛЕКАТЕЛНА
ФИНАНСОВА КРИЗА ТЕХНИЧЕСКА КРИЗА

6. КАКВО ОЗНАЧАВА ЖЕЛЕЗНИЦИ БЕЗ ПРЕВОЗИ
ФИНАНСОВИ ЗАВИСИМОСТИ
НК „ЖЕЛЕЗОПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА
50-60 МЛН. ЛВ.
БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ
ИНФРАСТРУТУРНА ТАКСА
80-90 МЛН. ЛВ.
70-80 МЛН. ЛВ.
БДЖ ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ

7. БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ ДЪЛЖАТ
ИЗВИНЕНИЕ ПРЕД ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
И ИКОНОМИКАТА ЗА ОГРОМНИТЕ ПРОБЛЕМИ,
КОИТО СЪЗДАДОХА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ
ГОДИНИ.
ОТГОВОРНОСТТА Е В НЕПРОФЕСИОНАЛНОТО
УПРАВЛЕНИЕ И ЛИПСАТА НА ПОЛИТИЧЕСКА
ВОЛЯ ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ ДА СЛЕДВАТ
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ НА БАЗАТА
НА ДЪЛГОСРОЧНА ПОЛИТИКА ЗА УПРАВЛЕНИЕ
И РАЗВИТИЕ

8. ВРЕМЕТО ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ,
ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ И ИЗМИСЛЕНИ
РЕФОРМИ, И СЦЕНАРИИ СВЪРШИ. ВРЕМЕ Е ЗА
ИНВЕСТИЦИИ В ПОЛИТИКИ, В ЯСНИ ЦЕЛИ ЗА
ОТГОВОРНО ХАРЧЕНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ
БЮДЖЕТА И ПО ДРУГИТЕ ФИНАНСОВИ
ИЗТОЧНИЦИ.
ОБХВАТ НА ПРОЕКТА

9. ВРЕМЕ Е ДА ОБЪРНЕМ ПОСОКАТА ЗА
УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ НА
БАЗА НА ИНВЕСТИЦИИ В ПОЛИТИКА ЗА РАСТЕЖ
НА ПРЕВОЗИТЕ И ПРИХОДИТЕ, КЪМ
ПОТРЕБНОСТИТЕ НА ИКОНОМИКАТА И
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ПО-
ИКОНОМИЧНА, ПО-ЕКОЛОГИЧНА И ПО-
БЕЗОПАСНА ТРАНСПОРТНА УСЛУГА.
АКО НЕ СМЕНИМ ПОСОКАТА НА РАЗВИТИЕ И
УПРАЛВЕНИЕ БДЖ Е БЛИЗО ДО ФАЛИТА

10. СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ:
• Спиране спада на превозите и приходите.
• По-добро управление.
• Финансова стабилност.
• Растеж на превозите и приходите като
необходимо условие за финансова стабилност.
• Железопътната услуга да е в полза на
икономиката и гражданското общество.
ПОСОКА ЗА РАЗВИТИЕ И УПРАВЛЕНИЕ

11. ВКЛЮЧВА ВСИЧКИ КОМПОНЕНТИ НА
ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ :
ИНФРАСТРУКТУРА – ВЛАКОВЕ – ПРЕВОЗИ –
ПРИХОДИ – УПРАВЛЕНИЕ
ОБЕДИНЕНИ В ЕДНА ЦЕЛ:
• Високотехнологична услуга.
• Финансова стабилност.
• Възраждане на железниците като водещ
транспортен превозвач.
ПОСОКА ЗА РАЗВИТИЕ И УПРАВЛЕНИЕ

12. ОБХВАТ НА ПРОЕКТА
• ОГРАНИЧАВАНЕ НА БЕЗКОНТРОЛНАТА
ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ
ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ.
• РОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА И ТРАНСПОРТНАТА
ПОЛИТИКА.
• ПРОЗРАЧНА ОЦЕНКА НА ТРАНСПОРТНИТЕ
РАЗХОДИ ПО ЖЕЛЕЗОПЪТЕН И АВТОМОБИЛЕН
ТРАНСПОРТ.
• ПРОЗРАЧНОСТ В РАЗХОДВАНЕТО НА
СУБСИДИИТЕ ЗА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ - „ПАРИ“ НЕ ЗА
КУХИ РЕФОРМИ, А ЗА ПОСТИГНАТИ РЕЗУЛТАТИ
ОТ РАСТЕЖ НА ПРЕВОЗИТЕ И ПРИХОДИТЕ.

13. ОБХВАТ НА ПРОЕКТА
• ОТВАРЯНЕ НА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ КЪМ, ПУБЛИЧНО-ЧАСТНО
ПАРТНЬОРСТВО ЗА И КОНЦЕСИОНИРАНЕ, ИНВЕСТИЦИИ В
ИНФРАСТРУКТУРА, ИНОВАЦИИ В НОВИ ТЕХНОЛОГИИ В
ТОВАРНАТА И ПЪТНИЧЕСКА УСЛУГА СЪС СТРАТЕГИЧЕСКИ
ИНВЕСТИТОРИ И ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНДУСТРИЯ.
• РАСТЕЖ НА ТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗИ И ПРИХОДИТЕ.
• РАСТЕЖ НА ПЪТНИЧЕСКИТЕ ПРЕВОЗИ.
• ПРОМЯНА НА МОДЕЛА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА УСЛУГА.
• МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
И УПРАВЛЕНИЕ НА ИНФРАСТРУКТУРНИТЕ ПРОЕКТИ.
• РЕГУЛАЦИЯ НА ПАЗАРА НА ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ В
ЗАВИСИМОСТ ОТ ПРЕДИМСТВАТА НА ВИДОВЕТЕ
ТРАНСПОРТ.

14. ОБХВАТ НА ПРОЕКТА
• ПРОМЯНА НА ТАКСИТЕ ЗА ДОСТЪП И ПОЛЗВАНЕ НА ПЪТНАТА И
ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА ПО УСПОРЕДНИТЕ ПЪТНИ И
ЖЕЛЕЗОПЪТНИ НАПРАВЛЕНИЯ ОТ ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА
ТРАНСПОРТНА МРЕЖА.
• СВЪРЗВАНЕ НА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ С ИНДУСТРИАЛНИТЕ ЗОНИ
(СВЪРЗВАЩА ИНФРАСТРУКТУРА И СВЪРЗВАЩА ТЕХНОЛОГИЯ).
СЕГА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ СА ОТКЪСНАТИ, НЯМАТ ДОСТЪП ДО
ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА СТОКИ, ЗАТОВА ТЕ ПОЛЗВАТ
АВТОМОБИЛНИЯ ТРАНСПОРТ.
• ЛИПСВА ПАРТНЬОРСТВО БДЖ – ИНДУСТРИЯ, ЛИПСВАТ
СВЪРЗВАЩИТЕ ЕЛЕМЕНТИ – ТЕРМИНАЛИ ЗА ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ.
• ЛИПСВА ПАРТНЬОРСТВО ПРЕВОЗВАЧ (ОСОБЕНО БДЖ) С
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНДУСТРИЯ. ИНОВАЦИИТЕ В ПРОИЗВОДСТВО
НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ТОВАРНИ ВАГОНИ, НА ПЪТНИЧЕСКИ
ВАГОНИ ЗА РЕГИОНАЛНИ И НА СРЕДНО РАЗСТОЯНИЕ ПРЕВОЗИ
НЕ СРЕЩА ПОДКРЕПАТА НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРЕВОЗВАЧ БДЖ ДА
РАЗВИВА И УВЕЛИЧАВА ПРЕВОЗИТЕ ПО ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ.

15. ОБХВАТ НА ПРОЕКТА
• НЕДОСТИГЪТ НА ФИНАНСОВ РЕСУРС ЗА
ИНФРАСТРУКТУРА, ЗА ИНОВАЦИИ В НОВИ
ТЕХНОЛОГИИ, ЗА РАСТЕЖ НА ПРЕВОЗИТЕ И
ПРИХОДИТЕ В ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РЕШАВА
ПО ПЪТЯ НА ПАРТНЬОРСТВО СЪС СТРАТЕГИЧЕСКИ
ИНВЕСТИТОРИ, ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
И ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНДУСТРИЯ. ПАСИВНОСТТА НА
ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ ЗАСТРАШАВА ФИНАНСОВАТА ИМ
СТАБИЛНОСТ И ДЪЛГОСРОЧНА ЖИЗНЕСПОСОБНОСТ.
• АКО НЕ ГИ РАЗВИВАМЕ В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА. АКО
ПРОДЪЛЖИМ С УПРАВЛЕНСКАТА КРИЗА В БДЖ.
ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ ЩЕ ВЛЯЗАТ В НАЙ-ЛОШИЯ СЦЕНАРИЙ
– ДА ОСТАНАТ БЕЗ ПРЕВОЗИ И ПРИХОДИ, А СТРАНАТА
ДА ЗАГУБИ ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА СИ РОЛЯ НА КЛЮЧОВ
ТРАНСПОРТЕН КОРИДОР.

16. ОБХВАТ НА ПРОЕКТА
• ВЪВЕЖДАНЕ ОТ СТРАНА НА ЕК НА ЕДИННИ ТАКСИ ЗА
ДОСТЪП И ПОЛЗВАНЕ НА ПЪТНАТА И ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА
ИНФРАСТРУКТУРА ПО УСПОРЕДНИТЕ ТРАНСПОРТНИ
НАПРАВЛЕНИЯ ЗА ДА СЕ СТИМУЛИРАТ
ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ПРЕВОЗИ.
• ЕК ДА ИНВЕСТИРА ПРИОРИТЕТНО В СВЪРЗВАЩИТЕ
ТРАНСГРАНИЧНИ ПРЕХОДИ МЕЖДУ СТРАНИТЕ, КЪДЕТО
ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ПРЕВОЗИ СЕ ОГРАНИЧАВАТ ПОРАДИ
РАЗНОПОСОЧНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА СТРАНИТЕ. ТОВА Е В
ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПОЛИТИКАТА НА ЕС ЗА
ПРИОРИТЕТНО РАЗВИТИЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ
ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ. ТРАФИКЪТ ПО МАГИСТРАЛАТА
ИЗПРЕВАРВА ТРАФИКА ПО ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ. В
ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ ОТ ЕС ПАЗАРНИЯТ ДЯЛ НА
ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ Е 17-18%, А У НАС ТОЙ Е 9%.

17. ОТГОВОРНОСТТА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ!
БДЖ ЕАД
НК ЖЕЛЕЗОПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРАПРОБЛЕМИ В
УПРАВЛЕНИЕТО НА
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА
УСЛУГА
ТРАНСПОРТНАТА
ПОЛИТИКА
ДЪРЖАВАТА
ЛИПСА НА
ПОСЛЕДОВАТЕЛНА
И ДЪЛГОСРОЧНА
ВИЗИЯ ЗА ЖП
СЕКТОР
СЕЩА СЕ ЗА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ,
КОГАТО СА В ТЕЖКА ФИНАНСОВА
КРИЗА. ТРАДИЦИОННОТО
ЛЕКАРСТВО СПАСИТЕЛНА
ФИНАСОВА ИНЖЕКЦИЯ
ЛИПСА НА ТРАНСПОРТНА
ПОЛИТИКА. СОБСТВЕНИКЪТ
И РЕГУЛАТОРЪТ НЕ
ПРОВЕЖДА ПОЛИТИКАТА
НА ЕС ЗА ПРИОРИТЕТНО
РАЗВИТИЕ НА
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА УСЛУГА
ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА НЕ Е
САМО ИНФРАСТРУКТУРА И ОП
„ТТИ“, А УСЛУГА СЪОБРАЗНО
ПРЕДИМСТВАТА НА ВИДОВЕТЕ
ТРАНСПОРТ В ИНТЕГРИРАНАТА
ТРАНСПОРТНА МРЕЖА И
УСЛУГА
НИСКА ЕФЕКТИВНОСТ НА
ОЗДРАВИТЕЛНИТЕ
ПРОГРАМИ
НИСКА ЕФЕКТИВНОСТ НА
ИНВЕСТИЦИОННАТА
ПОЛИТИКА

18. ПОЛИТИКИ СЪС ЗНАЧИТЕЛНИ ИНВЕСТИЦИИ –
БАЗОВИ ЗА РАСТЕЖ НА ПРЕВОЗИТЕ И ПРИХОДИТЕ
• ТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗИ В ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКАТА
ИКОНОМИКА;
• ПЪТНИЧЕСКАТА ЖЕЛЕЗОПЪТНА УСЛУГА – В УСЛУГА НА
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО;
• ЗАВЪРШВАНЕ НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА
ИНФРАСТРУКТУРА ЗА НАПРАВЛЕНИЯТА, КОИТО НЕ СА
ВКЛЮЧЕНИ В ОП „ТТИ“ 2014 -2020 г.
• ИЗГРАЖДАНЕ НА СВЪРЗВАЩА ИНФРАСТРУКТУРА И
ТЕХНОЛОГИИ ЗА ИНЕТГРИРАНЕ НА ВИДОВЕТЕ ТРАНСПОРТ
В ЕДНА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНА И ЕФЕКТИВНА
ТРАНСПОРТНА МРЕЖА И УСЛУГА.

19. РАСТЕЖ НА ПЪТНИЧЕСКАТА УСЛУГА
• НОВА НАЦИОНАЛНА ТРАНСПОРТНА СХЕМА –
ВЛАКЪТ ДА СЛЕДВА ПЪТНИКОПОТОКА;
• ПАРТНЬОРСТВО БДЖ – ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНДУСТРИЯ
– ОБЩИНИ;
• ВЛАКОВЕ ОТ НОВО ПОКОЛЕНИЕ ПО КАТЕГОРИЯ НА
ПЪТНИЧЕСКАТА УСЛУГА;
• ПАЗАРНА ИЛИ СОЦИАЛНА ПЪТНИЧЕСКА УСЛУГА;
• ДОСТЪП НА ВЪНШНИ ПРЕВОЗВАЧИ?
• СВЪРЗВАНЕ НА СТОЛИЦАТА СЪС СТОЛИЦИТЕ НА
ЕВРОЕПЙСКИТЕ СТРАНИ И СТРАНИТЕ ОТ РЕГИОНА;
• ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ.

20. ПЪЛЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ СРЕДСТВАТА ОТ БЮДЖЕТА И
ЕВРОФОНДОВЕТЕ ЗА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ
• ПО ОТНОШЕНИЕ НА СУБСИДИИТЕ.
• ВЪНШНО ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ ПРИ
ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
• ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ.

21. НОВА НАЦИОНАЛНА ТРАНСПОРТНА СХЕМА
ЗА СВЪРЗАНОСТ И ДОСТЪПНОСТ ДО
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА УСЛУГА
КОГА РЕФОРМАТА В ПЪТНИЧЕСКИТЕ УСЛУГИ
ЩЕ СЕ ДВИЖИ С ТАКАВА СКОРОСТ?

22. РЕЦИКЛИРАН ПЪТНИЧЕСКИ ВАГОН - БЪЛГАРИЯ

23. РАСТЕЖ НА ТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗИ
• БДЖ ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНИ И ИНТЕРМОДАЛНИ
ПРЕВОЗИ;
• СВЪРЗВАЩА ИНФРАСТРУКТУРА И ТЕХНОЛОГИИ;
• ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ НА ТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗИ?
• ТАКСАТА ЗА ДОСТЪП И ПОЛЗВАНЕ НА
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА;
• ВРЪЗКАТА С КЛИЕНТИТЕ;
• ТЕХНОЛОГИЯТА НА ПРЕВОЗИТЕ.

24. • ПАРТНЬОРСТВО С ЖЕЛЕЗПЪТНАТА ИНДУСТРИЯ;
• ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ НА ТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗИ?
РАЗВИТИЕ НА ПРЕВОЗИТЕ ИЛИ
ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯНЕ?
• РАЗВИТИЕ НА ТРАНЗИТНИТЕ ПРЕВОЗИ!
• ТЕРМИНАЛИ, ТОВАРНИ ФРОНТОВЕ, ТОВАРНИ
ГАРИ.
• СТИМУЛИРАНЕ НА ТРАНЗИТА ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ.
РАСТЕЖ НА ТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗИ

25. ЖЕЛЕЗОПЪТНА МРЕЖА И ИНФРАСТРУКТУРА
• ФУНКЦИОНАЛНА ЖЕЛЕЗОПЪТНА МРЕЖА В УСЛУГА НА
БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА;
• СВЪРЗВАЩА ИНФРАСТРУКТУРА И ТЕХНОЛОГИИ
(ТЕРМИНАЛИ И ТОВАРНИ ФРОНТОВЕ);
• УПРАВЛЕНИЕ НА ИНФРАСТРУКТУРНИТЕ ПРОЕКТИ;
• РВП?
• ТЕХНОЛОГИЧНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С БДЖ И ЧАСТНИТЕ
ПРЕВОЗВАЧИ;
• ТАКСИТЕ ЗА ДОСТЪП И ПОЛЗВАНЕ?
• ОПЕРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ВЛАКОВАТА РАБОТА!

27. ВЪВЕЖДАНЕ НА ИНТЕГРИРАН МОДЕЛ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА УСЛУГА
ДЪРЖАВА
БЪЛГАРСКИ ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ХОЛДИНГ“ - БДЖ
ИНТЕГРИРАНА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМАПНИЯ
ИНТЕГРИРАНА ПОЛИТИКА
ЗА СТРАТЕГИЧЕСКО
РАЗВИТИЕ НА
ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ
УПРАВЛЕНИЕ НА
ВЛАКОВАТА РАБОТА И
БЕЗОПАСНОСТТА НА
УСЛУГАТА
ПАЗАРНА ПОЛИТИКА
АНАЛИЗИ И ПРОГНОЗИ
ФИНАНСИ
ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА
БДЖ
ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ
ЦЕНТРОВЕ ЗА УСЛУГИ
НК „ЖИ“
ЕКСПЛОАТАЦИЯ И
ПОДДЪРЖАНЕ НА
ЖЕЛЕЗОПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА
БДЖ
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ
ЦЕНТРОВЕ ЗА УСЛУГИ
ДРУГИ ОПЕРАТОРИ
Д О С Т Ъ П З А П О Л З В А Н Е
ДОСТЪП ЗА ПОЛЗВАНЕ ДОСТЪП ЗА ПОЛЗВАНЕ
АДМИНИСТРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ
Д О Г О В О Р З А У П Р А В Л Е Н И Е

28. СЪВЕТ НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ
СЪВЕТ НА
ДИРЕКТОРИТЕ
БДЖ
УПРАВИТЕЛЕН
СЪВЕТ
НК „ЖЕЛЕЗОПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА
УПРАВИТЕЛЕН
СЪВЕТ
ДП „ТСВ“
ГРАЖДАНСКИ
СДРУЖЕНИЯ
ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ
„ЖЕЛЕЗОПЪТНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“
АСОЦИАЦИЯ НА
ЧАСТНИТЕ
ПРЕВОЗВАЧИ

29. ПОЛИТИКИ, СВЪРЗАНИ С РЕГУЛАЦИЯ НА ПАЗАРА НА
ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ МЕЖДУ ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ И
АВТОМОБИЛНИЯ ТРАНСПОРТ В ПОДКРЕПА НА
БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА
• ДО 500 МЛН. ЕВРО ГОДИШНО СЕ УВЕЛИЧАВАТ
РАЗХОДИТЕ ЗА ИКОНОМИКАТА ОТ
НЕЕФЕКТИВНАТА ТРАНСПОРТНА СХЕМА;
• РЕГУЛАЦИЯ НА ПАЗАРА НА ТРАНСПОРТНИТЕ
ТОВАРНИ УСЛУГИ ПО УСПОРЕДНИТЕ ПЪТНИ И
ЖЕЛЕЗОПЪТНИ НАПРАЛВЕНИЯ;
• ТАКСИ ЗА ДОСТЪП И ПОЛЗВАНЕ НА ПЪТНАТА И
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНФРСТРУКТУРА ПО
УСПОРЕДНИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ.

30. ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ НА СЪВЕТА НА ЕС
• НЕДОФИНАНСИРАНЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА
ИНФРАСТРУКТУРА, КОЯТО ОГРАНИЧАВА
ДЪЛГОСРОЧНО СВОБОДНОТО ДВИЖЕНИЕ НА
СТОКИ ПО СВЪРЗВАЩАТА ТРАНСПОРТНА МРЕЖА
ЕС – ТРЕТИ СТРАНИ ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ.
• ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕДИННИ ТАКСИ ЗА ДОСТЪП И
ПОЛЗВАНЕ НА ПЪТНАТА И ЖЕЛЕЗОПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА ПО УСПОРЕДНИТЕ ПЪТНИ И
ЖЕЛЕЗОПЪТНИ НАПРАВЛЕНИЯ.
• ФИНАНСИРАНЕ НА ПРИЛЕЖАЩАТА
ИНФРАСТРУКТУРА НА ГРАНИЧНИТЕ ПРЕХОДИ.

31. СЪПЪТСТВАЩИ ПРОЕКТИ КЪМ ОБЩИЯ ПРОЕКТ ЗА
УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ
1. ПРОЕКТ И ФИНАНСОВА РАМКА ЗА
ПРОИЗВОДСТВО НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ВАГОНИ
ЗА ИНТЕРМОДАЛНИ ПРЕВОЗИ.
2. ФИНАНСОВА РАМКА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА
СВЪРЗВАЩАТА ИНФРАСТРУКТУРА МЕЖДУ
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА МРЕЖА И ИНДУСТРИАЛНИТЕ
ЗОНИ, ПРИСТАНИЩА.

32. СЪПЪТСТВАЩИ ПРОЕКТИ КЪМ ОБЩИЯ ПРОЕКТ ЗА
УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ
3. ФИНАНСОВА РАМКА ЗА РЕМОНТ НА
ЛОКОМОТИВИ И ТЕХНОЛОГИЧНО
ОБОРУДВАНЕ НА ЛОКОМОТИВНИТЕ ДЕПА.
4. ФИНАНСОВА РАМКА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА
ПЪТНИЧЕСКИ ВАГОНИ, ДОСТАВКА НА НОВИ
ВЛАКОВЕ И РЕМОНТ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ.
5. ТЕХНОЛОГИЧНО ОБНОВЛЕНИЕ НА ВАГОННО
ДЕПО „НАДЕЖДА“.

33. СЪПЪТСТВАЩИ ПРОЕКТИ КЪМ ОБЩИЯ ПРОЕКТ ЗА
УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ
6. ТЕХНОЛОГИЧНО ОБНОВЛЕНИЕ НА ДП „ТСВ“ ЗА
ПОДДЪРЖАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА.
7. ФИНАНСОВА РАМКА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА МРЕЖА ПО НАПРАЛВЕНИЯТА
ИЗВЪН ОП „ТТИ“ 2014 – 2020 г.
8. ПОДГОТОВКАТА НА ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН
ПЕРСОНАЛЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ СЕКТОР, КАКТО И
НА УПРАЛВЕНСКИ КАДРИ ЗА ПО- ДОБРО
УПРАЛВЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ.

34. СЪПЪТСТВАЩИ ПРОЕКТИ КЪМ ОБЩИЯ ПРОЕКТ ЗА
УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ
8. ПРОЕКТ ЗА ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ БДЖ –
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНДУСТРИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
СЪВМЕСТНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ТОВАРНИ
ТЕХНОЛОГИИ И С ОБЩИНИТЕ (ОБЛАСТИТЕ) ЗА ПО-ДОБРА
ПЪТНИЧЕСКА УСЛУГА.
9. ТРАНЗИТНИТЕ ПРЕВОЗИ ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ –
СТРАТЕГИЧЕСКИ ФИНАНСОВ РЕСУРС ЗА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ –
ПРОЕКТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТРАНЗИТНИТЕ ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ НА БАЗАТА НА ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ
ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ И АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗВАЧИ С
ЦЕЛ НАМАЛЯВАНЕ НА ЗАГУБИТЕ ОТ ЗАДРЪСТВАНИЯТА НА
ГРАНИЧНИТЕ ПРЕХОДИ, ОПАЗВАНЕТО НА ОКОЛНАТА
СРЕДА И НАМАЛЯВАНЕТО НА ТРАНСПОРТНИТЕ РАЗХОДИ.

35. ХОРИЗОНТ 2020
• НЯМА ДА ИМА ЗАВЪРШЕНИ ПРОЕКТИ ОТ
ГРАНИЦА ДО ГРАНИЦА;
• НЯМА ДА ИМА ВЛАКОВЕ, ВАГОНИ,
ЛОКОМОТИВИ, НОВИ ТЕХНОЛОГИИ В
ТОВАРНАТА И ПЪТНИЧЕСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА
УСЛУГА;
• ПРЕВОЗИТЕ И ПРИХОДИТЕ ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ
ДА СПАДАТ;
• ФИНАНСОВИЯТ РЕСУРС НА БДЖ И НК „ЖИ“
ОТ СОБСТВЕНИ ПРИХОДИ Е ОГРАНИЧЕН.

36. ФИНАНСИРАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС
ЗНАЧИТЕЛНИ ИНВЕСТИЦИИ ЗА РАСТЕЖ
• СОБСТВЕНИ ПРИХОДИ;
• ДЪРЖАВНО УЧАСТИЕ;
• ПУБЛИЧНО ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ
ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ, ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНДУСТРИЯ,
ОБЩИНИТЕ И СТРАТЕГИЧЕСКИ ТРАНСПОРТНИ
ОПЕРАТОРИ;
• КОНЦЕСИЯ НА УСЛУГИ И ИНФРАСТРУКТУРА;
• ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА“ И
ОПЕРТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ ЗА
ПРОЕКТИ В ПЪТНИЧЕСКИТЕ ПРЕВОЗИ (РЕГИОНАЛНИ И
МЕЖДУОБЛАСТНИ ВЛАКОВЕ).

37. ФИНАНСОВА РАМКА
(ПО ВСЯКА ПРИОРИТЕТНА ПОЛИТИКА)
• СОБСТВЕН ПРИНОС.
• УЧАСТИЕ НА ДЪРЖАВАТА.
• ПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО,
• КОНЦЕСИЯ.
• ДРУГИ ФИНАНСОВИ ИЗТОЧНИЦИ
• ОТГОВОРНИК ПО ВСЯКА ПРИОРИТЕТНА
ПОЛИТИКА.
• СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ.

38. ПРОБЛЕМИ В ЧОВЕШКИЯ РЕСУРС
• НЕДОСТИГ НА ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН
ПЕРСОНАЛ ЗА КЛЮЧОВИТЕ ПРОФЕСИИ В
ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ;
• РАСТЕЖ И РАЗВИТИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
КАДРИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА УСЛУГА ВЪТРЕ В
ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ ВМЕСТО ПОЛИТИЧЕСКИ
ВНОС ОТ УПРАВЛЕНСКИ КАДРИ С
НЕПОДХОДЯЩА КВАЛИФИКАЦИЯ И
ОБРАЗОВАНИЕ.

39. СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТА ЗА
УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ
2017 г. - ОЦЕЛЯВАНЕ
• РЕМОНТ НА ЛОКОМОТИВИ;
• РЕМОНТ НА ПЪТНИЧЕСКИ ВАГОНИ И ВЛАКОВЕ;
• РАЗРАБОТВАНЕ НА НОВА ПЪТНИЧЕСКА
ТРАНСПОРТНА СХЕМА, ОТГОВАРЯЩА НА
ПОТРЕБНОСТИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО
ОБЩЕСТВО.

40. СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТА ЗА
УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ
ХОРИЗОНТ 2020
• ПРОИЗВОДСТВО НА ТОВАРНИ ВАГОНИ ЗА
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ И ИНТЕРМОДАЛНИ ПРЕВОЗИ И
ТЕХНОЛОГИИ.
• ДОСТАВКА НА НОВО ПОКОЛЕНИЕ ПЪТНИЧЕСКИ ВЛАКОВЕ.
• ИЗГРАЖДАНЕ НА СВЪРЗВАЩАТА ИНФРАСТРУКТУРА И
ТЕХНОЛОГИИ МЕЖДУ ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА МРЕЖА И
ИНДУСТРИАЛНИТЕ ЗОНИ.
• ИЗРАБОТВАНЕ НА ОБЩОНАЦИОНАЛНА ТРАНСПОРТНА
СХЕМА ЗА ТРАНЗИТНИТЕ ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ ПРЕЗ
БЪЛГАРИЯ.

41. СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТА ЗА
УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ
ХОРИЗОНТ 2025
• ДОИЗГРАЖДАНЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА МРЕЖА
ПО УЧАСТЪЦИТЕ ИЗВЪН ОП „ТТИ“ 2014 – 2020 г.
• ДОСТИГАНЕ ДО ОБЕМИ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ
ПРЕВОЗИ ОСИГУРЯВАЩИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА
КАПАЦИТЕТА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА МРЕЖА И
РАСТЕЖ НА СОБСТВЕНИТЕ ПРИХОДИ – ПАЗАРЕН
ДЯЛ ДО 12 – 15 % ОТ ПАЗАРА НА ТРАНСПОРТНИ
УСЛУГИ.

42. С ТЕЗИ И ДРУГИ ДЕЙСТВИЯ ДА
ИЗБЕГНЕМ ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА
КРИЗАТА И НАЙ – ЛОШИЯ СЦЕНАРИЙ –
ЖЕЛЕЗНИЦИ БЕЗ ПРЕВОЗИ
ДЪРЖАВА БЕЗ ЖЕЛЕЗНИЦИ

43. Преди 125 години българските политици сложиха началото,
определиха важността на железниците за държавното
устройство и за европейската интеграция на страната ни,
проявиха мъдрост и отговорност, поставяйки железниците в
политическите си приоритети.
„Съвсем друго е, когато железните пътища се строят със
средства на държавата и се експлоатират от нея.
Държавата се удовлетворява вече, когато линията не
принася ущърб и даже се примирява с незначителните
ежегодни загуби, стига само пътят да способства за
местното развитие на страната и да доставя на
населението удобства, от които се нуждае една
цивилизована държава“.
Петко Каравелов, министър – председател, 1886 г.

44. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!
https://derbz.alle.bg