2. Понятието дифузия на иновациите
Дифузията на иновациите (хоризонталният
технологичен трансфер) е
разпространяване на вече успешно
внедрени иновации в процесите или
продуктите в други фирми от отрасъла
и/или други сфери на социалната практика.
Дифузията превръща уникалното при
първото внедряване на иновацията в
множество унифицирани процеси и
продукти с нови или подобрени параметри.
2
3. Механизми на осъществяване на
дифузията
3
Нарастване на мащабите на иновирания
продукт или иновирания процес във фирмата,
която е първият внедрител чрез последователни
внедрявания (косвена дифузия);
Косвена дифузия (косвен хоризонтален трансфер)
Фирма първи
внедрител
І-во
внедряване
ІІ-ро
внедряване
ІІІ-то
внедряване
n-то
внедряване
4. Механизми на осъществяване на
дифузията
4
Възприемане и адаптиране на иновацията от
сродни фирми за същите цели (пряка дифузия);
Фирма първи внедрител и собственик на
правата върху иновацията
І-во
внедря-
ване
(фирма А)
ІІ-ро
внедря-
ване
(фирма В)
ІІІ-то
внедря-
ване
(фирма С)
n-то
внедря-
ване
(фирма М)
● ● ●
Пряка дифузия
5. Механизми на осъществяване на
дифузията
5
Прилагане на иновацията както от сродните
фирми, така и за други цели в същия или друг
отрасъл (сфера) (смесена дифузия);
Фирма първи внедрител и собственик на правата
върху иновацията
Внедряване в друга
сфера
Внедряване в друга
област на същия
отрасъл
І-во внедряване
(фирма А)
ІІ-ро внедряване
(фирма В)
n-то внедряване
(фирма М)
● ● ●
Смесена дифузия
6. Фактори и предпоставки за дифузия на
иновациите
Добре функционираща информационна система за
предлагането и търсенето на иновации;
Надеждна правна закрила на обектите на
технологичния трансфер както от гледна точка на
нормативна база, така и от гледна точка на съдебната,
арбитражната и договорната практика;
Интензивна конкуренция между фирмите в отрасъла
и натиск за внедряване на иновации;
Надеждни измерители на относителните предимства
на първата успешно усвоена иновация от гледна точка
на съществуващите технологии и продукти и
конкурентните невнедрени иновации.
(Продължение)6
7. Продължение
Простота на изпробването (тестването) на
иновацията от потенциалните внедрители;
Съвместимост на иновацията със
съществуващата система от ценности и опит
във фирмите внедрители;
Склонност към поемане на по-висок риск и
поддръжка от висшето ръководство при
внедряване на иновации;
Възможност за осигуряване на необходимите
финансови и трудови ресурси и за
осъществяване на организационно-
управленските промени с оглед внедряване на
иновацията.
7
8. Подходи към обяснение на поведението на
фирмите, решили да възприемат иновацията
Епидемичен подход
► Дифузията на иновациите се сравнява с
разпространението на епидемия.
► Възприемането на новата технология или
продукт става след контакт с някого, който вече е
внедрил иновацията.
►Причината за внедряването изглежда външна за
фирмата внедрител и се съдържа в нейната среда.
►Моделът на дифузията се представя чрез S –
крива, съдържаща инфлексна точка.
8
10. Равновесен подход
Акцентира върху диференциращия ефект,
породен от хетерогенността и разнообразието
на фирмите потенциални внедрители;
В зависимост от производствените си
характеристики и икономическата си
ефективност фирмите ще внедряват по-рано
или по-късно, когато разходите по внедряването
са приемливи;
Подходът се определя като равновесен тъй като
допуска съвършена конкуренция, пълна
информация за технологиите и максимизиращо
поведение на фирмите.
10
11. Подход на взаимно зависимите решения
Акцентира върху взаимозависимостта на
решенията на фирмите за възприемане на
иновацията;
Обхваща стратегическите дименсии на
процеса на възприемане така както го
представя теорията на игрите (игра
между две идентични фирми).
11
12. Подход, отчитащ външните ефекти
Иновацията се оценява от гледна точка на
вече внедрени иновации и други
конкурентни невнедрени иновации;
Преценява се дали присъединяването на
иновацията към съществуващата система
от технологии, процеси и продукти във
фирмата ще й позволи да спечели от
използването на общи знания, стандарти и
опит.
12
13. Модел на “задоволяващото” поведение
Акцентира върху ролята на инерцията
на миналия опит и знания в процеса на
вземане на решения във фирмата;
Рутинните модели имат предимство;
Достатъчно е да се намери
“задоволително”, а не оптимално
(максимизиращо) решение.
13