Иновационна политика на ЕС.

1. 1
Иновационна политика на ЕС

2. Причините за забавяне в иновативното
развитие на европейската икономика
2
• Пречки пред иновациите и недостатъчно
инвестиции в изследователска и развойна
дейност от страна на бизнеса;
• Недостатъчно инвестиции в развитието на
човешкия капитал (образование и
обучение);
• Непълноценно използване на
информационните и комуникационните
технологии (софтуерни продукти за анализ,
наблюдение и управление на процеси и
др.).

3. Хронология на изграждането на
общата политика на ЕС в областта
на иновациите.
3
Основно предизвикателство, очертано пред ЕС,
е преодоляването на т.нар. европейски
парадокс, който се изразява в наличието на
голям научен потенциал и същевременно
бавното превръщане на научните резултати в
конкурентоспособни, иновативни продукти.
През 1995г. Европейската комисия публикува
„Зелена книга за иновациите”, с която поставя
началото на обществен дебат по проблемите
за създаването и използването на иновациите в
Европа.

4. Хронология на изграждането на
общата политика на ЕС в
областта на иновациите.
4
В “Зелената книга за иновациите” се определят
пет основни направления за преодоляване на
пречките пред иновациите:
Първо - по-голяма насоченост на
изследванията към генериране на идеи и
създаване на иновации.
Второ – насочване на усилията към укрепване,
развитие, повишаване на подготовката,
квалификацията и информираността на
човешкия ресурс, зает в НИРД и в
иновационните процеси и дейности.
(Продължение)

5. Хронология на изграждането на
общата политика на ЕС в
областта на иновациите.
5
(Продължение)
Трето – стимулиране на иновациите и
иновационните дейности посредством
подобряване и увеличаване на възможностите
за финансиране на иновациите и
иновационната дейност на фирмите.
Четвърто – създаване на благоприятна и в
по-малка степен възпрепятстваща иновациите
правна и регулаторна среда.
Пето - подобряване и приспособяване на
ролята и формите на обществено въздействие
върху иновациите.

6. Хронология на изграждането на
общата политика на ЕС в
областта на иновациите.
6
„Първи план за действие за иновации в
Европа”, приет от Европейската комисия през
1996г.
• Мерки в глобален аспект – разрешаване
на взаимно свързаните проблеми за
създаването на правна и административна
среда за иновационна дейност в страните от
ЕС
• Мерки в интернационален аспект –
вземат под внимание богатото разнообразие
на националните, регионалните и секторните
особености на иновациите.

7. Хронология на изграждането на
общата политика на ЕС в
областта на иновациите.
7
Конкретните мерки за стимулиране и
подпомагане на иновациите:
1. Стимулиране изграждането на
иновационна култура;
2. Създаване на среда насърчаваща
иновациите и иновационната активност;
3. Синхронизиране на научните
изследвания с внедряването и
разпространението (дифузията) на
резултатите от тях;

8. Хронология на изграждането на
общата политика на ЕС в
областта на иновациите.
8
Стратегията на Европейската комисия за
разширяване на Съюза и
предизвикателствата на бъдещето (План
2000) определят политиката в областта на
изследванията и технологичното развитие,
като приоритетна сред вътрешните политики
на общността и подчертават нейното
значение за постигане на основната цел на
ЕС, а имено: растеж, заетост и качество на
живот.

9. Основни парадигми на
иновационната политика на ЕС
9
Лисабонската стратегия създава ориентири
и конкретни действия, които да превърнат
икономиката на ЕС в най-динамичната,
конкурентоспособна и основана на знанието
икономика в света до 2010.
Основен инструмент е повишаването на
инвестициите в НИРД и генериране на
иновации в ЕС средно до 3% от БВП.

10. Основни парадигми на
иновационната политика на ЕС
10
Лисабонската стратегия е разделена в
следните 4 съдържателни направления:
• конкуренция и предприемачество -
повишаване на конкурентоспособността в
рамките на създадения единен вътрешен
пазар в ЕС и общата конкурентоспособност на
Евросъюза в световен мащаб.
• иновации - повишаването на
производителността и постигане на устойчив
икономически растеж.

11. Основни парадигми на
иновационната политика на ЕС
11
• Заетост - създаване на повече, високо
платени и по-добри работни места, подготовка
на висококвалифицирана и образована
работна сила чрез непрекъснато образование
и обучение.
• Модернизация на европейския социален
модел - икономически реформи се
осъществяват паралелно с модернизация на
социалните политики. Основна задача е борба
със социалното изключване и модернизация
на социалната защита.

12. Основни парадигми на
иновационната политика на ЕС
12
През 2005г. се установява, че напредъкът в
поставените от Лисабонската стратегия цели е
незадоволителен.
Предлагат се следните мерки:
• Стимулиране на иновациите чрез различни
политики на ЕС;
• Повече и разнообразни източници за
финансиране на иновациите;
• Насърчаване на сътрудничеството между бизнес,
образование и наука;
• Въвеждане на по-добри аналитични инструменти
за анализ и координиране на политиката в областта
на иновациите.

13. Основни парадигми на
иновационната политика на ЕС
13
Иновационна стратегия на ЕС (2006)
Дейности (10) за реализиране на
Иновационната стратегия на ЕС в „Пътна карта
за изграждане на иновационната икономика на
Европа”:
Дейност 1: Иновационна насоченост на
образователната система.
Дейност 2: Европейски технологичен институт.
Дейност 3: Отворен, единен и конкурентен
европейски пазар на труда за изследователи.
(Продължение)

14. Основни парадигми на
иновационната политика на ЕС
14
(Продължение)
Дейност 4: Укрепване на връзката между
изследванията и практиката в лицето на
бизнеса.
Дейност 5: Насърчаване на регионалните
иновации чрез нови програми и политики на
сближаване.
Дейност 6: Реформа в НИРД, правила за
държавна помощ и насоки за данъчни стимули
за иновации.
Дейност 7: Подобряване на защитата на
обектите на интелектуална собственост.
(Продължение)

15. Основни парадигми на
иновационната политика на ЕС
15
(Продължение)
Дейност 8: Цифрови продукти и услуги – такси
за авторски права.
Дейност 9: Водещи пазари.
Дейност 10: Стимулиране на иновациите чрез
възлагане на обществени поръчки

16. Основни парадигми на
иновационната политика на ЕС
16
Основен инструмент за реализиране на
дейностите са източниците за финансиране
на иновациите:
• Европейски Кохезионен и Структурни
фондове
• Рамкови програми на Европейския съюз
• Програма „Конкурентоспособност и
иновации”
• Образователни програми – Коменски,
Леонардо да Винчи, Жан Моне, Грундвик,
Еразъм;

17. Основни парадигми на
иновационната политика на ЕС
17
Трите компоненти на финансовата подкрепа в
полза на иновациите и провеждането на
иновационната политика в ЕС са взаимно
допълняеми.
Иновации и
иновационна
политика на ЕС
РП „Конкурентоспособност и
иновации” – иновации и
предприемачество, ИКТ, интелигентна
енергия
Седма рамкова програма – МСП,
Капацитет, Конвергенция.
Кохезионен и Структурни фондове на ЕС за
задачи по Лисабонската стратегия, съвместни
дейности и рисково финансиране на
иновациите

18. Стратегия 2020 на ЕС за
иновационно развитие
18
Стратегия ЕС 2020 акцентира върху три
тематични цели:
• създаване на добавена стойност чрез
инвестиции в знание;
• откриване на повече възможности за
хората в отворените европейски икономики;
• изграждане на конкурентоспособна,
електронно вързана и зелена икономика;
В “Съюз за иновации” е маркирана новата
рамка по отношение на източници за
финансиране и новия стратегически подход към
иновациите.

19. Европейската иновационна
политика и българския бизнес
19
За успешното провеждане на общата
европейска политика в областта на иновациите
на национално равнище влияят факторите:
• степен на образованост на човешките ресурси
(човешкия капитал);
• достъп до капитали и източници на
финансиране на иновациите;
• изграденост на подходяща инфраструктура;
(Продължение)

20. Европейската иновационна
политика и българския бизнес
20
(Продължение)
• повишаване степента на
научноизследователския потенциал;
• създаване на предпоставки за
осъществяване на научноизследователска
дейност и обмени;
• използването на ефективен мениджмънт и
съвременни технологии.

21. Европейската иновационна
политика и българския бизнес
21
Иновационната политика на ЕС дава
възможност на българските фирми да укрепят
и повишат иновационния си потенциал чрез
предприемане на конкретни действия в
следните направления:
•Придобиване на лицензи за чужди
технологии;
•Използване на възможностите за повишаване
на иновативността чрез трансфер на
технологии;
•Широко използване на компютърните системи
и техника, и комуникационните възможности
на интернет;
(Продължение)

22. Европейската иновационна
политика и българския бизнес
22
(Продължение)
•Изграждане на НИРД звена и увеличаване на
процента на разходите за
научноизследователска и развойна дейност;
•Използване на възможностите на
структурните фондове на Европейския съюз за
финансиране на иновационната си дейност;
•Разширяване на асортимента и подобряване
на качеството на произвежданите продукти и
услуги чрез използване на иновативни
технологии;
(Продължение)

23. Европейската иновационна
политика и българския бизнес
23
(Продължение)
•Инвестиране в подготовка и повишаване на
квалификацията на човешките ресурси във
всички области, приоритетно в областта на
иновациите;
•Използване на иновативни бизнес модели за
управление.

24. Европейската иновационна
политика и българския бизнес
24
За успешна иновационната дейност
фирмите е необходимо да се съобразяват
със следните правила:
• Да осъществяват научно-
изследователска дейност и да реализират
иновации, осигуряващи изпреварващо
развитие и растеж;
• Да разполагат с модерна техника и
технологии, които да използват при своето
производство;
• Да провеждат ефикасен и адаптивен
маркетинг и управление;

25. Европейската иновационна
политика и българския бизнес
25
Иновациите във фирмата могат да приемат
много различни форми:
•Подобряване и усъвършенстване на
съществуващите технологии.
•Внедряване на нови продукти, базирани на
нови технологии;
•Нови подходи и методи на управление,
разработване на нови пазари, съвременни
организационни структури и др.

26. Европейската иновационна
политика и българския бизнес
26
Фактори, влияещи негативно върху
иновациите и иновационното развитие на
българските фирми:
•Незадоволително ниво на качеството на
образованието, изоставащо от водещите
световни тенденции.
•Деквалификация.
•Неефективна структура на заетите с
изследователска и развойна дейност по
отношение на секторната заетост.
(Продължение)

27. Европейската иновационна
политика и българския бизнес
27
(Продължение)
•В България почти 60 % от персонала,
ангажиран с осъществяването на научна и
изследователска дейност, е в държавния
сектор.
•Характерно за повечето европейски държави
е относително по-силното присъствие на
млади хора в областта на науката и
технологиите в сравнение със заетите в
останалите сфери.
•Инвестициите в изследователска и
иновационна дейност относително
намаляват.

28. Значение на програмите от
иновационната политика на ЕС за
иновациите в българските фирми
28
Предимствата за компаниите от участието им
в рамковите програми на ЕС и програма
Хоризонт 2020 са:
• повишаването на конкурентоспособността;
• създаване на нови бизнес възможности;
• идентифициране на нови световни пазари.

29. Значение на програмите от
иновационната политика на ЕС за
иновациите в българските фирми
29
За успешно участие на българските фирми и
организации в иновационни проекти,
финансирани от ЕС е необходимо:
• нова стратегическа визия за развитие на
българската иновационна система в ЕС
• подобрена координацията между
различните оперативни програми, които
засягат развитието на иновациите
(Продължение)

30. Значение на програмите от
иновационната политика на ЕС за
иновациите в българските фирми
30
(Продължение)
• изграждане на административен капацитет
за управление на средства от европейските
фондове в областта на иновациите на
регионално равнище;
• подобряване на административния
капацитет за подготовка и управление на
иновационни проекти по фондове на ЕС;
• пакет за бърз старт с конкретни мерки за
национално съфинансиране на иновационни
проекти по оперативните програми на ЕС.

31. Материалите са разработени на база на книгата
31