Иновациите и инвестициите като антикризисна мярка.

1. ИНОВАЦИИТЕ И ИНВЕСТИЦИИТЕ
КАТО АНТИКРИЗИСНА МЯРКА

2. ИЗМЕРЕНИЯ НА КРИЗАТА В ИНОВАЦИИТЕ И ИНВЕСТИЦИИТЕ
Първо: Фирмите, които са с по-висока степен на иноватиност са
склонни в по-ниска степен да намалят разходите си за иновации.
• Фирми, в които по-голяма част от приходите са осигурени от
иновативни продукти и услуги са склонни да намалят разходите си за
иновации в по-малка степен;
• Фирми, в които научно-изследователската дейност е съществена
част от иновационната им дейност са в по-ниска степен склонни да
намалят общите си разходи за иновации;
• На фирмено равнище, няма съществена разлика между фирмите с
високи общи разходи за иновации и останалите в направление
намаляване на разходите за иновации. Въпреки това, по отраслово
равнище, фирмите в средно и високо иновативни отрасли е по-
вероятно да намалят своите разходи за иновации;
• Фирмите, които виждат намаляването на разходите като основен
източник за придобиване на конкурентно предимство са в по-голяма
степен склонни да намалят разходите си за иновации.

3. ИЗМЕРЕНИЯ НА КРИЗАТА В ИНОВАЦИИТЕ И ИНВЕСТИЦИИТЕ
Второ: Фирмите преследват различни иновационни стратегии и в
зависимост от тях са по-малко склонни или повече склонни да намалят
разходите си за иновации.
• От една страна фирмите с иновационни стратегии използващи
системи за управление на знанието се очаква в много по-малка
степен да пребягнат към намаление на разходите си за иновации;
• От друга страна фирмите използващи стратегии за интегриране на
различни дейности в подкрепа на иновациите (като схема за
ротация на персонала и използването на системи за управление на
знанията) са по-склонни да предприемат действия по намаляване
на разходите за иновации.

4. ИЗМЕРЕНИЯ НА КРИЗАТА В ИНОВАЦИИТЕ И ИНВЕСТИЦИИТЕ
Трето: Икономическата криза може да доведе до промяна на посоката
на сближаване на страните в ЕС в сферата на иновациите.
• Страните отбелязващи бърз, но не устойчив темп на нарастване на
иновациите са засегнати най-силно от настоящата икономическа
криза;
• Предприятия от страни изпитващи най-силно влиянието на
икономическата криза са в много по-голяма степен склонни да
ограничават разходите си за иновации и иновационни дейности.
Четвърто: Фирмите работещи и обслужващи национални пазари и
занимаващи се с обществени поръчки са по-малко склонни да намалят
разходите си за иновации.

5. ИЗМЕРЕНИЯ НА КРИЗАТА В ИНОВАЦИИТЕ И ИНВЕСТИЦИИТЕ
За измерване на ефекта на икономическата криза в областта на
иновациите следва да се наблюдават следните две основни
направления:
1. Предприети мерки, пряко повлияни от факторите на икономическата
криза;
2. Прогнозируеми мерки, които биха се предприели за в бъдеще, като
резултат от засилването на икономическата криза.
Иновационните разходи следва да се оценяват като съвкупност от
разходите за всяка от следните дейности:
- Разходи за научно-изследователска дейност изпълнявани вътре във
фирмата;
- Разходи за научно-изследователска дейност в полза на фирмата, но
извършвани от други фирми или научни звена.

6. ИЗМЕРЕНИЯ НА КРИЗАТА В ИНОВАЦИИТЕ И ИНВЕСТИЦИИТЕ
Направленията, в които иновациите и инвестициите могат да бъдат
индикатор за кризисна ситуация във фирмата са:
- Придобиване на нови или значително подобрени машини, оборудване
и софтуер;
- Закупуване и лицензиране на патенти, изобретения, ноу-хау, както и
други видове знания;
- Обучение за подкрепа на иновационните дейности;
- Дизайн (графичен, опаковане, процес, продукт, услуга или промишлен
проект);
- Заявление за патент или за регистрация на промишлен дизайн.

7. ИЗМЕРЕНИЕ НА КРИЗАТА
Иновативни предприятия по големина

8. ИЗМЕРЕНИЯ НА КРИЗАТА
 Видове внедрени иновации
№ Иновативни фирми Общо Микро Малки Средни
брой % брой % брой % брой %
1 Продуктови иновации 353 21,76 269 19,52 51 31,29 33 40,74
2 Процесни иновации 175 10,79 112 8,13 32 19,63 31 38,27
3
Организационни
иновации
243 14,98 147 10,67 63 38,65 33 40,74
4
Маркетингови
иновации
74 4,56 31 2,25 28 17,18 15 18,52
Общо 540 33,29 415 30,12 78 47,85 47 58,02

9. ОТНОШЕНИЕ КЪМ КРИЗАТА
Инвестициите, като мярка за овладяването на кризата
Вярно Грешно
ст-ст % ст-ст %
Замразяване на инвестиционни
проекти 85 49,10% 87 50,30%
Области на приложение на антикризисни мерки
Да Не
ст-ст % ст-ст %
Инвестиране в нова техника 61 35,30% 112 64,70%
Инвестиране в нови продукти 77 44,50% 96 55,50%

10. ОТНОШЕНИЕ КЪМ КРИЗАТА
Действия в сферата на иновациите за разрешаване на кризата във
фирмата

11. ОТНОШЕНИЕ КЪМ КРИЗАТА
Очакван ефект от антикризисните мерки в областта на иновациите
и
Значимост на иновационните антикризисни мерки
незабавно до 1 година от 1 до 3
години
от 3 до 5
години
над 5
години
Средно
ст-ст % ст-ст % ст-ст % ст-ст % ст-ст %
Инвестиране в нова
техника 13 7,50% 19 11,00% 21 12,10% 7
4,00
%
2,37
Инвестиране в нови
продукти 20 11,60% 32 18,50% 20 11,60% 6
3,50
%
2,15

12. ОТНОШЕНИЕ КЪМ КРИЗАТА
Оценка на ефекта върху финансовия резултат след инвестиране в
иновации
Трайно
значително
увеличение
на разходите
Трайно
незначително
увеличение
на разходите
Трайно
значително
намаление
на разходите
Трайно
незначително
намаление
на разходите
Трайно
значително
увеличение
на приходите
Трайно
незначително
увеличение
на приходите
Трайно
значително
намаление
на приходите
Трайно
незначителн
о намаление
на приходите
Без значима
промяна в
разходите
Без значима
промяна в
приходите
Средн
о
ст-ст % ст-ст % ст-ст % ст-ст % ст-ст % ст-ст % ст-ст % ст-ст % ст-ст % ст-ст %
Иновации в нови
продукти или
услуги
6 3,50% 15
8,70
%
4 2,30% 6
3,50
%
34
19,70
%
29
16,8
0%
1 0,60%
0,00
%
16
9,20
%
7
4,00
%
20,19
Иновации в
подобрени
продукти или
услуги
2 1,20% 6
3,50
%
2 1,20% 8
4,60
%
26
15,00
%
32
18,5
0%
2 1,20% 2
1,20
%
12
6,90
%
21
12,1
0%
22,48
Иновации в нови
или подобрени
процеси
0,00% 4
2,30
%
13 7,50% 12
6,90
%
22
12,70
%
17
9,80
%
3 1,70% 2
1,20
%
19
11,0
0%
16
9,20
%
21,91
Иновации в нови
или подобрени
структури
0,00% 5
2,90
%
7 4,00% 5
2,90
%
10 5,80% 15
8,70
%
2 1,20% 1
0,60
%
34
19,7
0%
18
10,4
0%
24,91
Инвестиции в
нови или
подобрени
маркетингови
стратегии
1 0,60% 4
2,30
%
1 0,60% 3
1,70
%
26
15,00
%
22
12,7
0%
1 0,60% 1
0,60
%
28
16,2
0%
19
11,0
0%
24,6
Инвестиции
ново
производствено
оборудване
7 4,00% 10
5,80
%
26
15,00
%
11
6,40
%
28
16,20
%
10
5,80
%
1 0,60%
0,00
%
12
6,90
%
11
6,40
%
18,54
Инвестиции в
нови
транспортни
средства
4
38,00
%
7
4,00
%
22
12,70
%
12
6,90
%
6 3,50% 8
4,60
%
1 0,60% 1
0,60
%
20
11,6
0%
18
10,4
0%
20,87

13. ОТНОШЕНИЕ КЪМ КРИЗАТА
Основни източници на финансиране на иновационната дейност на
българските фирми.

14. ОТНОШЕНИЕ КЪМ КРИЗАТА
Източници на финансиране на иновационната дейност на българските
индустриални предприятия
58,20%
13,40%
3,00
%
4,50%
16,40%
а) рисков капитал;
б) банково
кредитиране
в) Национален
иновационен фонд
г) Фонд Научни
изследвания
д) Друго
....................................

15. ПРИЕТИ АНТИКРИЗИСНИ УПРАВЛЕНСКИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ
Оценка на ефекта върху финансовия резултат след инвестиране
0,00%
5,00%
10,00%
15,00%
20,00%
25,00%
30,00%
35,00%
40,00%
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Иновации в нови продукти
или услуги
Иновации в подобрени
продукти или услуги
Иновации в нови или
подобрени процеси
Иновации в нови или
подобрени структури
Инвестиции в нови или
подобрени маркетингови
стратегии
Инвестиции ново
производствено оборудване
Инвестиции в нови
транспортни средства

16. ПРИЕТИ АНТИКРИЗИСНИ УПРАВЛЕНСКИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ
Мерки в областта на иновациите и инвестициите в нови активи
0,00%
5,00%
10,00%
15,00%
20,00%
25,00%
30,00%
1 2 3 4 5
Иновации в нови продукти или
услуги
Иновации в подобрени
продукти или услуги
Иновации в нови или
подобрени процеси
Иновации в нови или
подобрени структури
Инвестиции в нови или
подобрени маркетингови
стратегии
Инвестиции ново
производствено оборудване
Инвестиции в нови
транспортни средства
1-значително увеличение;
2-незначително увеличение;
3-на същото равнище;
4-незначително намаление;
5-значително намаление;

17. ИЗВОДИ И ПОУКИ ОТ КРИЗАТА
Важност на поуките
1. Делът на иновативните фирми в почти всички подсектори на индустриалния
сектор на българската икономика е все още твърде нисък.
2. Много малка част от фирмите се използват защитните механизми за
защита на обекти на интелектуалната собственост.
3. Сътрудничеството и кооперирането под формата на клъстери за
осъществяване на съвместна иновационна дейност е слабо застъпено.
4. Основните източници за финансиране на иновациите и иновационната
дейност на предприятията са в голямата си част изградени в страната, но
повечето са с ниска степен на развитие, малко познати и трудно достъпни.
5. Вътрешните бариери за развитие на иновациите в условия на
икономическа криза са липсата на познания в тази област и на информация
за съвременните научно-технически постижения.
Продължение

18. ИЗВОДИ И ПОУКИ ОТ КРИЗАТА
Важност на поуките
Продължение
6. За иновативните фирми от индустриалния сектор на българската
икономика изложенията, панаирите и търговските събития са основните
канали за разпространяване на знание и придобиване на информация за
ключовите нововъведения в областта, в която работят.
7. Много често инвестиционните проекти с иновационна насоченост не водят
до желани резултати в краткосрочен период и неподпомагат бързото излизане
от кризата.
8. Държавната политика в подкрепа на иновационната дейност на
предприятията се приема от предприятията по-скоро като пожелания,
отколкото като реално действащ пакет от мерки, който да е приложим в
условия на криза.

19. ПОДОБРЯВАНЕ НА АНТИКРИЗИСНОТО УПРАВЛЕНИЕ
ЧРЕЗ ИНОВАЦИИ И ИНВЕСТИЦИИ
1. За да се повиши конкурентоспособността на българските фирми и да се
постигне по-висок дял на иновативните такива в българската икономика е
необходимо да се обърне внимание не само на продуктовите иновации, но
и на процесните, маркетинговите и управленските.
2. Необходимо е да се създадат трайни и ползотворни контакти между
фирмите, като потребителки и звената и организациите занимаващи се с
научно-изследователска и развойна дейност, като производителки
(генератори) на иновациите.
3. Необходимо е да се актуализира и в още по-голяма и пълна степен да се
прилага законодателството за защита на обектите на интелектуалната
собственост.

20. ПОДОБРЯВАНЕ НА АНТИКРИЗИСНОТО УПРАВЛЕНИЕ
ЧРЕЗ ИНОВАЦИИ И ИНВЕСТИЦИИ
Продължение
4. Затрудненията по отношение на финансирането на иновациите трябва да
бъдат преодолени чрез мотивиране и стимулиране навлизането в
националната икономика на алтернативни на банковите кредити източници
за финансиране на иновационни проекти като бизнес ангели и фондове за
рисков капитал.
5. Финансирането на иновационната дейност трябва в много по-голяма
степен да използва възможностите и механизмите на програмите
финансирани от фондове на Европейския съюз.
6. Успешната иновационна дейност в българските фирми може и трябва да
бъде поддържана и развивана и на база сътрудничество на фирмите под
различни форми на обединения, алианси, клъстери и т.н.

21.  Материалът е разработен на база на книгата: