За щастие, отделни браншове в българската промишленост се справят много по-добре именно в „развоя и развитието“ и комерсиализация на резултатите от тази дейност.

1. Facebook Twitter Google + LinkedIn Svejo.net
Д-р Тодор Галев:
Иновациите у нас се подпомагат само "на хартия"
Нито един икономически сектор в България, извън ИКТ, не е успял да се утвърди
като водещ в региона
Снимка: Личен архив
08:13 09.10.2017, 331 преглеждания
Д-р Тодор Галев се занимава със социологически и социално-икономически изследвания в
области като оценки и мониторинг на публичните политики за иновации и
конкурентоспособност в Централна и Източна Европа и ЕС, участие на гражданите в
създаването и изпълнението на политики, навлизане и употреба на ИКТ,
предприемачество и др. Има дългогодишен опит в международни изследователски
проекти, вкл. проекти на ЕК (Пета, Шеста, Седма и Х2020 рамкови програми, ГД
Изследвания, ГД Правосъдие и потребители), проекти на Световната банка,
Европейската банка за възстановяване и развитие, US German Marshal Fund и други
международни институции. Притежава над 10 години опит в консултантска дейност
за български и чужди публични институции. Той участва в журито на Конкурса за
иновативно предприятие на годината 2017.
Д-р Галев, иновациите в бизнеса и индустрията са част от концепцията за новия
тип икономика, към която ЕС се стреми. Наскоро заместник-председателят на
Европейската комисия Юрки Катайнен заяви, че „чрез превръщането на
инвестициите в научни изследвания, в новаторски бизнес идеи ще проправим
пътя на интелигентната, иновационна и устойчива промишленост в Европа“. Как
българската промишленост се вписва в този план?
Повече от две десетилетия се говори за т.нар. европейски иновационен парадокс, т.е.
Европа произвежда успешно научен продукт с достатъчно високо качество, но не успява да
превърне резултатите от научните изследвания в технологичен продукт, т.е. да
комерсиализира тези резултати. Това е особено видимо при сравнение с водещите страни в
това отношение – САЩ, Япония, а последното десетилетие Южна Корея и Китай. Този
проблем е още по-задълбочен в т.нар. постсоциалистически страни, сред които е и
България. В тях имаше и продължава да съществува още по-голямо разграничение между
фундаменталната „теоретична“ наука и приложните изследвания, или т.нар. „развой и
http://www.economic.bg/bg/news/8/inovativnite-firmi-u-nas-vse-oshte-sa-izklyucheniya.html
1 of 4

2. развитие“ (research and development).
За щастие, отделни браншове в българската промишленост се справят много по-добре
именно в „развоя и развитието“ и комерсиализация на резултатите от тази дейност.
Безспорно един от тези сектори е ИКТ, а през последното десетилетие и клъстърът от
предприятия, свързани с автомобилостроенето (сред които също има ИКТ предприятия).
Освен тях, български иновационни предприятия, утвърдили се на глобалния пазар,
съществуват в редица други сектори като машиностроене (напр. АМК Задвижваща и
управляваща техника, Мехатроника, Спесима и др.), фармация и медицина (Синтал ММ,
Амет, Примавет и др.), но също така и в някои сектори, които се смятат за традиционно
„ниско-иновативни“, напр. производство на текстил (напр. Аглика Трейд) и селско
стопанство. В мнозинството от случаите, тези иновативни предприятия инвестират именно
в устойчиви производствени технологии и продукти, т.е. такива, които вземат предвид не
само технологичните и финансови параметри на дейността, но наравно с тях и влиянието
на тази дейност върху околната среда и социалното развитие.
България се превръща в хъб в Югоизточна Европа за предприемачество и
иновации. Съгласни ли сте с това твърдение? Какъв е потенциалът на страната ни
да бъде локомотив за регионална икономика, изградена на знания и иновации?
Както споменах, определени сектори в българската икономика се превръщат наистина в
регионален или дори международен хъб за иновации. Такъв безспорно е ИКТ секторът.
През последните две десетилетия България се превърна от дестинация за аутсорсинг на
продукти и услуги с ниска добавена стойност в дестинация за високо-иновативни и
развойно-интензивни предприятия. Не случайно в страната ни бяха създадени развойни
центрове на водещи мултинационални компании като напр. VMware (създадена на базата
на българската фирма Scient), SAP, Visteon Electronics (последната беше създадена на
базата на българското поделение на Johnson Controls).
В допълнение трябва да кажа, че множество автентични български ИКТ фирми успешно се
наложиха и на регионалния пазар – най-вече в Югоизточна Европа, вкл. Турция и в много
от бившите републики на Съветския съюз, но също така и на европейския пазар. Все още
обаче нито един сектор, извън ИКТ, не е успял да се утвърди като водещ в региона, въпреки
че тенденцията пред последните пет до десет години показва постепенно натрупване на
капацитет в няколко други сектора – най-вече производствата, свързани с
автомобилостроенето, фармация и медицина и донякъде машиностроене.
Какво е мнението Ви за прилаганите в момента национални политики в подкрепа
на иновациите и предприемачеството?
Личното ми мнение е, че националните политики в тази област остават в много голяма
степен, а някои от тях и изцяло – само „на хартия“, т.е. без реално да стимулират и
подпомагат иновационната активност на българските предприятия и научен сектор. Що се
отнася до политиките за подкрепа и развитие на предприемачеството, там нещата са в още
по-лошо състояние. Предприемаческата култура все още липсва в много голяма част от
българския бизнес и особено в българските научни или приложно-научни организации.
Въпреки многобройните стратегически документи в тази насока и специализираните
програми, включително финансираните с европейски средства, липсва благоприятна
бизнес среда за успешно автентично предприемачество. Част от проблема са
административните тежести, но също така и неразбирането на спецификата на
предприемачеството от много от публичните институции, включително тези, които би
трябвало да подкрепят иновациите и предприемачеството.
Защо стартъпите са модерни, а предприемачеството – „секси“, както за
политиците, така и в обществото?
До голяма степен това се дължи на непрекъснатото говорене за успешни примери (в
повечето случаи чужди, но и някои български) за стартъпи и предприемачи, спечелили
завидно състояние за кратък срок. В същото време, автентичните инвестиционни фондове
за рисков капитал, опериращи в региона, отчитат, че в България умението да се разработи
бизнес план липсва в мнозинството от случаите не само сред новостартиращите бизнеси
(стартъпи) и предприемачи, но дори и сред такива, които съществуват от години и
десетилетия. В този смисъл, базисни предприемачески умения не само липсват, но не се и
http://www.economic.bg/bg/news/8/inovativnite-firmi-u-nas-vse-oshte-sa-izklyucheniya.html
2 of 4

3. преподават в образователната система. Често предприемачеството остава само синоним на
новорегистрирано предприятие (т.е. на акта на учредяване на ново юридическо лице).
Българският комисар в ЕК Мария Габриел пое предизвикателството да работи за
повишаване използването на новите технологии в икономиката, защото от това
зависи до голяма степен конкурентоспособността на предприятията,
модернизирането на образованието, развитието на културния сектор. Извън ИТ
сектора, доколко българските фирми използват активно високите технологии?
Според доклада за напредъка на Европа в областта на цифровите технологии от 2017 г.,
България се намира на предпоследно място (само Румъния изостава повече) от всички
страни в ЕС-28 по обобщения индекс за навлизането на цифровите технологии в
икономиката и обществото. По един от петте елемента, които определят стойността на този
обобщен индекс, а именно - „внедряването на цифрови технологии от страна на
предприятията“, страната ни изостава с около 20 процентни пункта под средното ниво на
ЕС.
Все пак, този негативен резултат трябва да се разглежда на фона на тенденциите за
нарастване на използването на някои нови технологии, които се разпространяват по-бавно
сред старите страни членки. За повече от десетилетие например страната ни беше водеща
по предлагане и скорост на широколентов интернет, както и по наличие на кабелни
оптични мрежи не само по междуселищните трасета, но и по отношение на „последната
миля“ – до крайния клиент. Страната ни продължава да е сред първите в ЕС в това
отношение. Навлизането на технологии за радиочестотна идентификация (RFID), системи
за управление на ресурсите и на връзки с клиентите (ERP и CRM) също са над средното за
ЕС ниво.
За съжаление обаче, българската икономика изостава значително в електронната търговия,
ползването на компютърни услуги „в облак“ (вкл. т.нар. „софтуер като услуга“) и
електронни фактури. В голяма степен това развитие отразява липсата на политики за
стимулиране на цифровизацията на икономиката и неуспешните (или с ниска успеваемост)
политики за цифровизация на публичните услуги.
Предлагането на електронни публични услуги не „издърпва“ цифровизацията на
икономиката, а напротив – по-често следва от нея, като много често дори я затруднява.
Добър пример е почти пълната липса на свързаност между най-важните първични регистри
в държавата и липсата на автоматизиран обмен на данни между тях по служебен път. Това
води до необходимостта от събиране на множество документи от различни институции с
цел удостоверяване на факти и състояния, за които други публични институции имат
необходимата информация. Едва пред последните пет години този проблем се превърна в
един от фокусите на националните политики, но все още сме в начален стадий на
наваксване на натрупаното с десетилетие закъснение.
В доклада Иновации.бг 2016 г. се казва, че България е единствената страна-
членка на ЕС, която постига растеж, основан на повишаване на ефективността на
икономиката, а не на базата на иновациите. Променя ли се тази ситуация и как?
Все още основните пречки пред постигане на растеж, основан на иновации, остават
достъпът до финансиране, корупцията и особено т.нар. политическа корупция,
неефективната работа и високата степен на бюрократизация на институциите. Не по-
маловажни пречки са и неадекватната образователна система, която е в много голяма
степен откъсната от реалните изисквания на икономиката, липсата на приемственост при
дизайна и изпълнението на политики и стратегии, както и липсата на потенциал за
създаване и внедряване на иновации сред мнозинството от българските предприятия.
Тече кампанията на 13-о издание на Конкурса за иновативно предприятие на
годината. Как се променя профилът на кандидатите и победителите през
годините? Има ли мода в иновациите, която фирмите следват?
12 години са достатъчно дълъг период от време, за да се видят няколко положителни
тенденции в промяната на профила на кандидатите и най-вече – на наградените
предприятия. С изключение на единични сектори, които споменах по-горе, иновативните
фирми остават по-скоро отделни примери, отколкото правило за повечето браншове на
българската икономика. Тези тенденции са взаимно-свързани и често няколко от тях могат
http://www.economic.bg/bg/news/8/inovativnite-firmi-u-nas-vse-oshte-sa-izklyucheniya.html
3 of 4

4. да се наблюдават при едно и също предприятие.
Една от тенденциите е изкачването на българските иновативни предприятия на по-високи
нива в глобалните вериги на добавена стойност. Това важи както за предприятия, които са
част от мултинационални компании или работят като доставчици на услуги и продукти на
такива компании, така и за самостоятелни играчи в сравнителен план с техните
конкуренти. Втора тенденция е автентични български предприятия да се утвърждават като
пазарни лидери в международен план, макар и в тясно специализирани пазарни ниши.
Друга тенденция е, че все повече иновативни новостартиращи предприятия (стартъпи)
започват своята дейност директно на европейския или международен пазар, без да
започват бизнеса си от националния пазар. Макар и още слабо изразена, вижда се и ясната
тенденция на навлизане на български предприятия (много често стартъпи) в сферата на
социалните иновации.
Какъв е Вашият съвет (поотделно) към политиците, бизнеса и предприемачите, за
да развият България като Силициевата долина в Европа?
Политиците трябва много повече да се вслушват в автентичния бизнес. Тук подчертавам
две неща. Първо, говоря за „автентичния“ бизнес, защото в България за съжаление има
бизнес предприятия, които не биха оцелели или поне не биха били толкова успешни без
политическо покровителство.
Второ, нека се вслушват директно в гласа на бизнеса, а не в най-гласовитите
представители, пък били те и професионални или браншови сдружения. В тази връзка, мога
да спомена как един от министрите на икономиката преди години се оказа за пръв път в
живота си на посещение в производствено предприятие по наша инициатива.
Към бизнеса и предприемачите бих апелирал да търсят иновативни решения, макар и
високо-рискови, като не забравят, че има много повече възможности за финансиране или
знания, отколкото повечето от нас подозират.
Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във
Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете
нищо интересно от Economic.bg.
Етикети: бизнес | иновации | д-р Тодор Галев
http://www.economic.bg/bg/news/8/inovativnite-firmi-u-nas-vse-oshte-sa-izklyucheniya.html
4 of 4