Официалното откриване на Европейската година на железницата стана с ON LINE конференция и дискусии, организирани в Лисабон от Португалското председателство. Програмата за събитието на деня – 29. март 2021 г. включваше:
ДО
Г-Н СЛАВИ ТРИФОНОВ
ПП „ИМА ТАКЪВ НАРОД“
УВАЖАЕМИ Г-Н ТРИФОНОВ,
Поздравления за представянето на проекта "Има такъв народ" и политиката за някои от важните сектори.
Защо при представянето липсваше сектор „Транспорт и транспортна политика“?
Транспортът е инфраструктура и обществена услуга, която обслужва българската икономика и гражданите. Той е гръбнакът на европейската Зелена сделка – 72% от вредните емисии се реализират по пътищата. Транспортът осъществява свободното движение на хора и стоки. Транспортът е отговорен за безопасността на пътуването, а България заема 1 во място по брой на ПТП и жертви по пътищата.
България заема геостратегическо място на един от кръстопътищата на света, свързващ европейската транспортна система с важни направления към Азия и Африка. България е на съвременния път на коприната и е част от сухопътния мост „Европа-Азия“ и от европейския проект „Три морета“.
Какво да очакваме за развитието на този сектор, който е от огромно значение и за българската икономика и за гражданското общество.
Транспортът е екология и безопасност!
Транспортът е икономика и конкурентоспособност!
Транспортът е мобилност и достъпност!
Транспортът е стратегия и политика!
Има ли транспорт в „Има такъв народ“?
Официалното откриване на Европейската година на железницата стана с ON LINE конференция и дискусии, организирани в Лисабон от Португалското председателство. Програмата за събитието на деня – 29. март 2021 г. включваше:
ДО
Г-Н СЛАВИ ТРИФОНОВ
ПП „ИМА ТАКЪВ НАРОД“
УВАЖАЕМИ Г-Н ТРИФОНОВ,
Поздравления за представянето на проекта "Има такъв народ" и политиката за някои от важните сектори.
Защо при представянето липсваше сектор „Транспорт и транспортна политика“?
Транспортът е инфраструктура и обществена услуга, която обслужва българската икономика и гражданите. Той е гръбнакът на европейската Зелена сделка – 72% от вредните емисии се реализират по пътищата. Транспортът осъществява свободното движение на хора и стоки. Транспортът е отговорен за безопасността на пътуването, а България заема 1 во място по брой на ПТП и жертви по пътищата.
България заема геостратегическо място на един от кръстопътищата на света, свързващ европейската транспортна система с важни направления към Азия и Африка. България е на съвременния път на коприната и е част от сухопътния мост „Европа-Азия“ и от европейския проект „Три морета“.
Какво да очакваме за развитието на този сектор, който е от огромно значение и за българската икономика и за гражданското общество.
Транспортът е екология и безопасност!
Транспортът е икономика и конкурентоспособност!
Транспортът е мобилност и достъпност!
Транспортът е стратегия и политика!
Има ли транспорт в „Има такъв народ“?
ДО
Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТКРИТО ПИСМО
ОТНОСНО: БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ МЕЖДУ ОЦЕЛЯВАНЕТО И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
2021
ЕВРОПЕЙСКА ГОДИНА НА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ
ПОЛИТИЧЕСКА ПЛАТФОРМА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
2021-2025-2030
136 ГОДИНИ ОТ ПРИЕМАНЕТО ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ПЪРВИЯ ПРОЕКТ ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
КАК СЕ УСВОЯВАТ ПАРИТЕ ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА?
Този въпрос е от ключово значение за преодоляване на кризата в българските железници.
Модернизацията на железопътната инфраструктура и на подвижния железопътен състав е
стратегически фактор за подобряване на качеството и ефективността на железопътната услуга.
Преди 20 години от високо политическо ниво стартира „Проектът за Морето‘ –
Магистралата и Влакът София–Пловдив–Бургас, който трябваше след 2023 г. да стига до Бургас
за по-малко от 4 часа, а до Пловдив – за един час и 20 минути.
Магистрала „Тракия“ функционира въпреки проблемите с качеството на построяването ѝ.
Железопътната линия София–Пловдив–Бургас изостава, а трябваше да бъде завършена за
скорост 160 км/ч. до 2023 г., както беше предвидено през втория програмен период 2014-2022
г. Интензивността на трафика по магистрала „Тракия“ през последните години нарасна почти 4
пъти, но това създава сериозни проблеми, свързани с пътната безопасност.
Като цяло успоредните на автомобилните пътища железопътни направления изостават в
модернизацията и това ограничава железниците да участват активно на пазара на транспортни
услуги, което е в противоречие както с новата европейска политика за стратегическата роля на
железниците в зеления преход към съвременни стандарти за достъпна мобилност, така и с
плановете за социално-икономическото развитие на страната.
Програмният период 2014–2022 г. практически беше провален. Нито един железопътен
проект не беше завършен. На заседанието на Комисията по транспорт и съобщения в 48-ото
Народно събрание, проведено на 17.11.2022 г., нееднократно беше задаван въпрос за
отговорността и причините за неизпълнението на програмата за модернизация на
железопътната инфраструктура. Конкретен отговор липсваше. Въпреки това, Комисията посочи
като отговорник за неизпълнението на Програмата ръководството на НК „Железопътна
инфраструктура“ през този период. За повече информация:
https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3138 (раздел „Заседания“, Видео архив
от проведеното заседание). Какво трябваше да бъде изпълнено досега се вижда в
Приложението
БДЖ В ГЛУХА ЛИНИЯ – ВЪН ОТ ОБЩОЕВРОПЕЙСКИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПАЗАР!
Общоевропейската железопътна политика навлиза в нов етап. След политическата декларация на водещите европейски железници към Правителствата за политическа подкрепа, на дневен ред е разпределението на капацитета на железопътната услуга.
Самоизолацията на страната ни от тези политики за бъдещето развитие на общоевропейското железопътно пространство, както и липсата на визия за преодоляване на критичното състояние на българските железници все повече ни отдалечава от пазара на железопътните услуги.
Търсенето на железопътната услуга в другите европейски страни изпреварва наличният капацитет.
Европейската комисия предлага разпределението на капацитета да се основава на нова мрежа, която да свърже големите градове и промишлени зони чрез високоскоростни влакове и интермодални технологии като се реформира капацитетът на железниците.
Заради липсата на ясни цели и на стратегия в транспортната политика на България, БДЖ са вкарани в глуха линия по отношение на реформите в сектора, което през следващите години ще ги постави, заедно със страната ни, извън общите процеси в съюза, изолирани от общоевропейският железопътен пазар.
Като цяло техническата и технологична свързаност на българските железници изостава от европейската политика, обявила за стратегическа ролята на железниците за постигане на целите за достъпна мобилност, транспортна безопасност и зелена транспортна услуга.
Ролята на една Политическа платформа е да осигури политическа подкрепа за железниците каквато сега няма нито на партийно, нито на институционално ниво. Само с медийни обещания, без конкретност и без стратегически план, който да ангажира както железниците, така и съответните власти, с определени срокове за изпълнение на конкретни организационни мерки и инвестиции, няма да могат да се осъществят необходимите управленски, технически и технологични решения, за да се постигнат определените европейски цели за постепенно увеличаване на пазарния дял на железопътните услуги.
Всички действия, които не решават основната цел за конкурентно участие на железниците в пазара на транспортните услуги и за подобряването на финансовото им състояние, си остават само популистки акции без устойчив ефект.
Ако продължаваме да не подготвяме кадри за техническата експлоатация, за поддръжката на влаковете в депата и техническите бази, ако не променим избора на изпълнителите за модернизация на железниците, ако не подготвим кадри за управление на железниците по всички сектори и продължаваме едни и същи да ги въртим при всяка смяна на властта, българските железници ще си останат в позицията на затихващ вид транспортна услуга с твърде ограничен достъп до европейският железопътен и транспортен пазар.
Смените на властта не водят до промяна и става все по-очевидно за обществото, че липсата на политика за железниците е основната причина за продължаващото им изоставане и за нарастващата бюджетна тежест на тяхното съществуване.
Състоянието на български
ТРАНСПОРТНАТА БЕЗОПАСНОСТ
СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ РЕШЕНИЯ СА НАЦИОНАЛНА ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА И ЕВРОПЕЙСКИ ЖЕЛЕЗНИЦИ!
Транспортната безопасност, особено по пътищата в България, поражда сериозно безпокойство. Страната ни е на първо място в Европейския съюз по брой на жертвите. Мерките, които се предприемат през последните години, са в посока на увеличаване на размера на наказанията по ЗДВП. Решаването на проблемите с транспортната безопасност се свързва основно с МВР. Контролът на пътната безопасност в повечето случаи се превръща в кампании за увеличаване на приходите чрез санкции по ЗДВП. Защо не се търсят дългосрочни решения на проблемите на транспортната безопасност? Къде са отговорностите на МТС и на МРРБ? Защо нямаме транспортна политика за устойчиво решаване на проблемите? Защо страната ни рискува да остане без железници и без национален железопътен превозвач, и то когато в рамките на Европейския съюз се стимулира провеждането на политика за превръщане на железниците в алтернатива на транспортната свързаност и важен фактор за подобряване на пътната безопасност?
Състоянието на пътната инфраструктура, на железопътната инфраструктура и на технологията и капацитета на железниците като цяло липсват в транспортната политика на българската държава.
Основните причини, както и мерките за намаляване на изключително високия брой транспортни произшествия и жертви, трябва да се разглеждат в посока на една национална транспортна политика, която да не се ограничава само с промени на ЗДВП, а да обхваща дългосрочни цели и програми, в които отговорно да са ангажирани МВР, МТС, МРРБ и ДАПБ.
За пример може да се вземе изключително високата степен на интензивност по направленията на пътната инфраструктура, успоредна на железопътната. Най-критично е състоянието на транспортната инфраструктура по направленията към граничните преходи, където се осъществява инфраструктурната свързаност с европейската транспортна мрежа и транспортната свързаност между регионите. За последните години тази интензивност е нараснала над пет пъти.
Състоянието по успоредните направления на пътната и железопътната инфраструктура е критично. Вече над 15 години говорим за инфраструктура и технологична свързаност с европейската транспортна система, за трансформация на транспортната услуга, за мобилност, за зелен транспорт и за увеличаване на пазарния дял на железниците, които са база на транспортната стратегия и политика на Европейския съюз за следващите няколко десетилетия.
За да се постигне една наистина свързана Европа, ЕС развива мрежа от високоскоростни влакове между европейските столици и големите урбанизирани центрове, специална мрежа от зелени товарни жп коридори и технологии за увеличаване на превозите по железниците, като се предвижда до 70 % от превозите на товари на дълги разстояния да се осъществяват с влакове. Съюзът отбеляза сериозен напредък в тази политика. Пазарният дял на железопътните превози в другите страни нарасна с повече от 20%. Конференцията на водещите европейски же
НАЦИОНАЛНА КАМПАНИЯ
„ЗА ЕДНА ЕВРОПЕЙСКА ЖЕЛЕЗНИЦА“
ОТКРИТА СРЕЩА – РАЗГОВОР
ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ И ПОЛИТИКАТА
ЗА ТЯХНОТО РАЗВИТИЕ
РЕАЛНОСТ – ОБЕЩАНИЯ – ПОЛИТИКИ – РЕФОРМИ
www.derbz.alle.bg
ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ И СЪОБЩЕНИЯ
48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
СИНДИКАТ НА ЖЕЛЕЗНИЧАРИТЕ
ОЧАКВАЙТЕ!!
ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ
НАЦИОНАЛНА ИНИЦИАТИВА ЗА ЕДНА ЕВРОПЕЙСКА ЖЕЛЕЗНИЦА!
„ОБЕДИНЕНИ СРЕЩУ БЕЗДЕЙСТВИЕТО“
СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ – ПОЛИТИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ, ЛИПСВАЩА ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА, ОПЕРАТИВНА УПРАВЛЕНСКА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ
ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ
Изразяваме най-искрени съболезнования на близките и на колегите на двамата локомотивни машинисти във връзка със застигналата ги трагедия в района на гара Орешец. Пламен и Цветан завършиха преждевременно професионалната си кариера на работното си място, посветили на железниците своята любов и компетентност.
Трудно е в такъв момент да се говори, но в тяхна памет и заради всички техни колеги железничари, изказваме на висок глас нашата позиция в подкрепа на необходимостта от радикални промени по отношение на условията на труд на експлоатационния персонал в българските железници, на подобряването на квалификацията и обучението му, защото без развитието на човешките ресурси е невъзможно съществуването на съвременните железници. Локомотивният машинист е най-отговорната професионална длъжност в железниците, която се осъществява в много тежки условия на труд и висок риск по отношение на безопасността.
Недопустимо е да говорим за инфраструктура за 160 км/ч, за влакове със скорост 160-200 км/ч, а да търпим ненадеждни системи за звукова или светлинна сигнализация при пресичане на железопътна и пътна инфраструктура на едно ниво по главните железопътни направления.
Повече говорим публично за скорости 160 км/ч, за време пътуване до Бургас и Варна 3-4 часа, за дигитализация на железниците и за работата им на печалба без подкрепа от държавата. Зад всичко това обаче се скрива сметката за загубата на професионалната компетентност в управлението на железниците, за влошаването на условията на труд и безопасността, за изчезващите ключови длъжности в железниците, като локомотивни машинисти, технолози по подвижния състав и по инфраструктурата.
Оценяваме политиката за модернизация на железопътната инфраструктура и на подвижния железопътен състав. Но защо забравихме хората, които осъществяват железопътната услуга?
Защо железниците остават без необходимия експлоатационен персонал?
Бездействието по тези въпроси ни доведе до този трагичен случай и вината трябва да се търси не само в технологичната обезпеченост на железниците, а и в управлението им. Това ни доведе до сегашната ситуация и за изход от нея трябва да се носи отговорност от тези, които формират дългосрочната политика, и от тези, които трябва да я реализират.
Важно е какви хора се назначават в железниците и в Министерството на транспорта и съобщенията и как формират политиката в железниците като част от общонационалната транспортна политика. Повече говорим за дългосрочни цели и задачи, а оперативните действия остават на заден план. Това изискване може да се постигне с новата структура на НК БДЖ, в която оперативното управление и условията на работа са водещи.
Дългосрочната политика до 2030 г. е необходима. Но до тогова кой ще носи отговорност за състоянието на българските железници, за това че те остават без необходимия експлоатационен персонал заради тежките условия на труд и рисковете по отношение на безопасността.
Продажбата на активи и търговията с качеството на железопътната услуга трябва д
Доставката на новите влакове по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е важна стъпка за модернизация на пътническата услуга. Сега по железопътната мрежа на България се движат най-бавните „скоростни“ влакове в Европа. Години наред на гражданското общество се обещават влакови разписания и време за пътуване 3-4 часа до Бургас и Варна, вместо сегашните 7-8 часа.
По коалиционното споразумение на управляващите се предвижда скоростите по железопътната инфраструктура да достигнат 160 км/ч. За огромно съжаление вторият програмен период 2014-2020 г. беше провален и нито един железопътен проект не беше завършен в предвидените срокове. През третия програмен период 2021-2027 г. модернизацията на железопътната инфраструктура е пред провал. Основното направление София-Пловдив-Бургас вече 10 години се модернизира и няма гаранции това да приключи до 2030 г. Северната железопътна мрежа е с много ниски скорости – по над 70% от дължината ѝ максималната скорост, която релсовият път допуска, е 100 км/ч.
Очевидно пътуването с влак до морето за 3-4 часа се отлага за неопределено време заради провала и неизпълнението на инфраструктурните проекти по тези направления.
Ясно е, че новите влакове за скорост 160-200 км./ч няма да бъдат достатъчно условие за ускоряване на пътуването с БДЖ. И още нещо – освен инфраструктура и нови влакове, е необходима радикална реформа и промяна в транспортната схема на пътническата услуга. При сегашната схема пътуванията по БДЖ са в основната си част на къси разстояния – 65% от тях са на разстояние до 50 км, а 14-15% на разстояние 50-100 км.
Само с нови влакове, без инфраструктура и нова транспортна схема няма да се решат проблемите на гражданското общество за по-бързо пътуване и достъпна мобилност, каквато е постигната в другите европейски страни, където между реалностите и обещанията има политическа отговорност и обществен контрол.
ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Най-накрая постигнахме равнопоставеност на пазара на транспортни услуги между железопътния и автомобилния транспорт. Това дава нова перспектива железницата у нас да участва по-активно на пазара, да увеличава пазарния си дял и приходите от пътнически и товарни превози и реално да постигне финансова стабилност.
В транспорта автомобилният трафик е източник на 72% от вредните емисии, докато на железниците се дължи само 1,7%. По успоредните пътни и железопътни направления за последните години трафикът на автомобилния транспорт е нараснал над 3 пъти, а в същото време по железопътните линии се осъществява незначителен обем товарни превози. Железниците са алтернатива на пътната безопасност, но за целта е задължително да се преодолее изоставането в модернизацията и на железопътната инфраструктура, и на подвижния състав по отношение на скоростите. В голяма степен именно това ограничава БДЖ и частните превозвачи да увеличават превозите по релсовите пътища.
Бъдещето на транспорта е чрез интегрирането в една нова транспортна услуга автомобилният, железопътният, въздушният и водният транспорт да си взаимодействат, а железниците да се развиват по европейски модел като интегратор на тази услуга.
За целта е задължително да се разработи и реализира нова Национална транспортна схема за вътрешна и международна свързаност и за достъпност до пътническата услуга по системата Влак-Автобус-Градска мобилност- Крайна цел на пътуването.
За товарните превози железниците трябва да се развиват като интегратор на взаимодействие между различните видове транспорт по схемата Зелени товарни железопътни коридори.
По тези въпроси можем да Ви предоставим конкретни проекти за реализация на концепцията за съвременна мобилност!
Въвеждането на новата управленска структура на Национална компания БДЖ ЕАД навлиза в най-важната си фаза. Пътната карта ще гарантира спазването на срока – месец август-септември.
1. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
www.derbz.alle.bg
1
НА 13 ЮНИ ТАЗИ ГОДИНА ЩЕ СЕ НАВЪРШАТ8 ГОДИНИ ОТ
ОТКРИВАНЕТО ЗА ДВИЖЕНИЕ НА ВТОРИЯ МОСТ НА РЕКА ДУНАВ
МЕЖДУ РУМЪНИЯ И БЪЛГАРИЯ.
Изграден от хора с визия, Мостът между Видин и Калафат е нещо повече от транспортна
инфраструктура. Той е инструмент, който позволява с него да се моделира развитието чрез
подобряване на достъпността. Мостът гарантира достъпната мобилност, която дава
възможност на хората, макар и да живеят в градове, отдалечени един от друг, да се сближават
икономически, социално, културно. Като се улесняват и ускоряват транспортните връзки
между хората, същевременно градските центрове могат да запазят своята компактност и
различна привлекателност. Така, освен за социално-икономическото и културното
сближаване на местните жители, достъпната мобилност съдейства и за нарастването на
туристическия интерес, което от своя страна води и до икономически ръст и привличане на
инвестиции.
Вторият мост на река Дунав между Румъния и България вече стана символ на градовете
Видин и Калафат, които свързва, но това не означава, че и транспортните връзки между двата
града трябва да бъдат символични. Те следва да бъдат стимулирани чрез насърчаването на
обществения транспорт, който олицетворява достъпната мобилност. В това отношение
смесеното българо-румънско дружество за управление и експлоатация на моста би могло и
би трябвало да бъде инициатор, а по възможност – и интегратор на услуги, подпомагащи
достъпната мобилност и интегрирането на системите за обществен транспорт в двата
съседни дунавски града.
Основната цел на дружеството е да управлява и експлоатира моста на търговски принцип
като събира и разпределя таксите от преминаващите автомобили. Именно тази цел мотивира
маркетингово мениджмънта на смесеното дружество да работи активно за привличане на
максимален обем автомобилен (товарен) трафик. Стабилният ръст на броя на транзитно
преминаващите автомобили през комбинирания пътен и жп мост през последните осем
години го превърна в най-динамично развиващия се български граничния преход. Събират
се достатъчно приходи за издръжката на персонала и покриване на експлоатационните
разходи, за изплащане на инвестиционните кредити и за разпределяне на дивидент между
акционерите (правителствата).
Същевременно обаче, не се наблюдава ръст на локалния трафик, а железопътните превози
през моста са далеч от обемите, прогнозирани дори за началния краткосрочен етап от
експлоатацията на моста, въпреки че влаковете и велосипедистите са освободени от плащане
на такси за преминаване. Така остава впечатлението, че търговската цел на мениджмънта на
дружеството доминира над другите цели, заложени още със създаването на проекта –
2. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
www.derbz.alle.bg
2
развитие и сближаване на регионите, стимулиране използването на железопътен транспорт
като основа на „зелената“ мобилност, както и провеждане на политика за насърчаване на
комбинирани превози и прехвърляне на трафик от шосе на релси. Маркетинговите усилия в
това отношение явно са недостатъчни, въпреки че дружеството заделя от приходите си за
поддържане на железопътна и на велосипедна инфраструктура.
Европейската година на железниците 2021 е подходящ повод за привличане на вниманието
на местните и държавните власти към възможностите, които мостът между Видин и Калафат
осигурява за реализиране на потенциала за растеж и сближаване между съседните региони
чрез публично-частно партньорство, включително и с реинвестиране на дивидента в
иновативни платформи (мобилни приложения) за насърчаване на обществени транспорт,
споделени пътувания и зелена мобилност. Дружеството би могло да стане инициатор за
създаването на съвместна регионална/общинска компания за обществен транспорт, която да
развива различните форми на зелена мобилност – релсов транспорт, таксиметрови
електромобили, електровелосипеди, като железопътната инфраструктура предостави
привлекателни условия за изграждане на електрозарядни станции. Участието на дружеството
в такава компания би позволило пътническите превозни средства да се третират като
собствени „служебни/сервизни“ возила и да се освободят от такси за преминаване по моста.
Участието на общините в компанията от своя страна би позволило да определят социално
приемливитаксиметрови тарифи, така че да стимулират пътуващите да изберат обществения
пред личния транспорт, без да се налага намаляване на държавно определените такси за
преминаване по моста. В партньорство с железниците от България и Румъния компанията би
могла да предлага на първо време редовни съобщения с хибридни жп мотриси между гарите
Видин и Калафат, а в партньорство с туристически оператори може да се предлагат редовни
или чартърни регионални услуги по мрежата Крайова – Калафат – Видин – Берковица –
Враца – Лом. Наличието на железопътен достъп и инфраструктура на моста, както и
потенциалът за растеж на локалния трафик, биха могли да се използват и за развитие на
проект за локална мрежа от типа скоростен трамвай, която да свързва крайречните паркове
и прилежащите села на двата града с привличане и на частни инвеститори. В Европейската
година на железниците (и в очертаващото се европейска декада на железниците) инициативи
с такъв характер от една страна биха намерили финансова подкрепа от европейските
механизми за финансиране, а от друга биха представлявали и обществен натиск върху
правителствата да осъществят отдавна отлаганата модернизация на железопътната линия
Крайова – Калафат – Видин – София. Така ще се направи и значителна стъпка към
уеднаквяване стандартите на TEN-T мрежата и създаването на единно европейско
железопътно пространство.
Видин-София март-април-май 2021 г.