Описание и приложение на методи и методики за диагностика
Методология и методи за оценяване
1. ВТУ ,,СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА: ДИАГНОСТИКА НА ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ
ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ
ТЕМА: Методолигия и методи за оценяване на индивидуалните способности
и образователни потребности. Функционална оценка по състояния.
Изготвил: Гергана Борисова Възложил: / проф. дпн. А. Гърбачева /
Фак. N: 1098;
Специалност: ПНУП;
Задочна форма на обучение;
IV– ти курс.
2. Професионални умения на учителя за функционалното оценяване
Работата с ученици и деца се счита за специфична, особено когато става въпрос
за деца от различни културни общности или за деца с увреждания. Често се
случва учителите да срещат трудности при търсене на решения за възникнали
проблеми в училищната общност.
Приемането на образование на всички деца и ученици е тяхно право, а за
учителите би било трудно да се адаптират ведната в работата с деца с атипично
развитие и регулуране на взаимодействието с тях.
Поради посочените аргументи се изисква необходимостта от организирана,
продължителна и текуща подготовка на всички учители.
3. Професионални умения на учителя за функционалното оценяване
Подходящи форми за това са:
- Формиране на умения за функционално оценяване на индивидуалните
способности и образователните потребности на деца в състояние на
интелектуална недостатъчност.
- Запознаване с различни методики за наблюдение, оценяване и организация на
педагогическото взаимодействие.
4. Оценяване на индивидуалното функциониране
Състоянието на увреждане и начинът на функциониране са резултат от
динамичното взаимодействие на здравословния статус на човека (разстройства,
наранявания, болести, травми и други ) и контекста на средата.
Целта е определяне на значението, което има контекста на околната среда
спрямо контекста на нагласите на човека. Дали тяхното взаимодействие улеснява
или създава трудности за индивидуалната активност и начина на живот.
5. Оценяване на индивидуалното функциониране
Оценяването на индивидуалното функциониране се осъществява в процеса на
взаимодействието ,, индивид – среда “, в което то се изразява в положителния
образ на индивидуалните способности и заявените потребности.
• Функциониране ( от лат. Function ) означава ,, изпълние “ и говори за дейността
и активната страна на човека, измерима чрез неговия интелектуален,
физически, когнитивен или емоционален капацитет.
Нивото на формираните умения и компетентности е различно, според
възрастовите и индивидуални разнообразия. Смята се, че то е продукт на
естествените процеси на развитие.
6. Оценяване на индивидуалното функциониране
Подход за изучаване индивидуалното развитие
- организация на средата и предвиждане на дейности, подпомагащи
пълноценното функциониране на всеки и на всички, в съответствие с
индивидуалните способности.
7. Оценяване на индивидуалното функциониране
Функционалното оценяване на индивидуалните способности и образователни
потребности се основава на:
1. Възприемането на децата в състояние на интелектуална недостатъчност като
субекти в образователния процес, отличаващи се със своите специфични
способности и потребности, своя мотивация, право на избор и ориентация
към постижения, свое специфично ниво на функциониране.
2. Оценяването на характеристиките и компонентите на средата, които създават
външните ,, бариери “ за участие.
8. Оценяване на индивидуалното функциониране
При функционалното оценяване се основаваме на проявата на всяка форма на
индивидуална активност и на тезата, че всеки функционира, остава да се знае как,
къде, кога и защо.
По време на дейност и посредством наблюдението на участието на детето в
различни дейности се осъществява познанието на индивидуалните способности и
начина на функциониране.
Учителят се дистанцира от понятията ,,интелектуална недостатъчност“ или
,,интелектуална неспособност“ при функционалното оценяване. Получените
резултати се проектират в релациите на дейността и участието, способностите и
потребностите, индивидуалните фактори и факторите на средата.
9. Оценяване на индивидуалното функциониране
Важно е да се познава и организира участието на децата с интелектуални
затруднения в организираната образователа среда, т.к. те участват в нея в
зависимост от своя капацитет и възмовности за адаптация.
Всеки индивид функционира в зависимост от своите:
- физически, сензорни, психически и познавателни способности.
- участва така, както образователната среда го предразполага към успех.
10. Оценяване на индивидуалните способности и образователни потребности
Индивидуалните способности – те са заложби, качества, знания, натрупан опит,
всичко, което детето знае, може и иска да прави. Социалната значимост на
способностите е изразена със съответствието им със социалните очаквания.
Когато искаме да разберем на какво е способно детето е необходимо да
открием неговите компетенции, навици, таланти, качества, интереси и
предпочитания.
11. Оценяване на индивидуалните способности и образователни потребности
Индивидуалните способности включват:
- Личностни характеристики (качества);
- Компетенции (знания, умения);
- Интереси и предпочитания (всичко, което детето харесва, обича и желае да
прави);
- Отношения с околната среда (кого обича, с кого предпочита да учи, да работи,
да играе, да се забавлява ).
12. Оценяване на индивидуалните способности и образователни потребности
Посредством тестове за оценяване на интелектуалното развитие или
адаптивното поведение могат да се определят индивидуалните способности.
Скалите за оценяване дават ясна представа за динамиката между формираните и
формиращите се качества и капацитет за действие, които проявяват тенденциите
на психомоторното, познавателното, комуникативното, емоционалното и
социалното развитие.
Отговорите на въпроса ,,Какво още детето може да направи?“ определят
неговите образователни потребности.
13. Специалните (индивидуални) образователни потребности
Индивидуалната програма за обучение и развитие се изготвя по три критерия:
1. Оценяване на индивидуалните способности (силни страни).
2. Разкриване на изпитваните трудности в обучението и училищното
функциониране (слаби страни).
3. Определяне на образователните потребности (по области на дейност и
участие).
14. Специалните (индивидуални) образователни потребности
Индивидуалните способности (критерии 1) се определят от входното ниво на
комплексно индивидуално развитие (силни страни). От входното ниво се излагат
и изпитваните от детето трудности в обучението и в училищното функциониране
(критерии 2). Това предполага възможността да бъдат подредени
образователните потребности (критерии3).
Образователните потребности се определят чрез средствата на организираното
наблюдение и оценяване на индивидуалното функциониране във всяка актуална
ситуация, с цел достигане на желана промяна посредством активиране и
вкючване в действие на целия потенциал на детето.
15. Специалните (индивидуални) образователни потребности
Образователната потребност предполага взаимодействие на индивида със
средата. Основни са потребностите от обучение, комуникация, социално
присъствие и активно участие в училищния живот.
Програмата за наблюдение, оценяване и взаимодействие е методика за
функционалното оценяване на познавателните и социалните умения и дава
насоки за предвиждане на участието на децата в състояние на интелектуална
недостатъчност в образователния процес.
16. Използвана литература:
Гърбачева, А. Участие в образователния процес на 6-9 годишните деца в
състояние на интелектуална недостатъчност. Изд. АИО, В. Търново, 2015.