1. Психология на
развитие на детето в
различни възрастови
етапи
Изготвила:
Божидара Ангелова-Рикева
Психолог РЦПИОВДУСОП Русе
bobian@abv.bg
Божидара А. Рикева психолог
2010
Русе
1

2. От 0 до 1 година
Вродени рефлекси - проявява прости реакции
отправени към новия и непознат за детето свят,
диктувани изцяло от несъзнаваното (нагоните).
Следене с поглед, реагиране на ярка или внезапна
светлина, втренчване и гледане на хора и
движещите се предмети.
Оживена реакция при старничен говор и издаване
на звуци (продължително гукане, крещене, плач).
Хваща и задържа играчка или предмети които му
направят впечетление.
След 6,7-я месец: опити за самостоятелно
обръщане , ставне, сядане, адекватни движения с
ръцете, пълзене.
Божидара А. Рикева психолог
2

3. От 1 до 2 годишна възраст
Опити за използвне на думи (от 1до 10
думички).
Движенията на ръцете - целенасочени и
стабилни. Драска с молив по лист.
Стабилно се изправя на крака.
Търси упора в най-близкия предмет играчка или човек до тях.
Божидара А. Рикева психолог
3

4. “Проговарянето на езика е
първият най-голям
интелектуален подвиг на
малкото дете”.
Блумфийлд
Божидара А. Рикева психолог
4

5. Oт 3 до 4 годишна възраст
Речта в поголяма степен е развита и
детето свободно изказва своите
мисли (преживявания) .
Изразени са първите желания за
самостоятелна работа . Иска да
прави повече от нещата само.
Божидара А. Рикева психолог
5

6. От 2 до 3 годишна възраст
Започват стабилно да се предвижват с
краката си преудолявйки страха и
нестабилността.
Към края на третата година вървят и тичат
самоуверено.
Започват да свързват изречения, да
осъществяват контакти с други деца - опит
да се социализират.
Съобщават редовно за физиологичните си
нужди.
Мисълта и речта текат адекватно и
свързано. В дадена игра влизат в роли и
се вживяват в тях.
Божидара А. Рикева психолог
6

7. От 4 до 5 годишна възраст
Напълно са усвоени езиковите
форми и преудоляването на
речевата стена родител - дете не е
проблем.
Играта вече е проектиран обект на
детските желания.
Появяват се първите трайни спомени
и се заражда егоцентризъм във
формата на абсолютизъм на детската
гледна точка.
Божидара А. Рикева психолог
7

8. От 5 до 6 годишна възраст
Зараждат се уменията за учене и запомняне на
числа и букви. Ако родителя се занимава с
детето - то започва да усвоява четенето и
писането в един по – елементарен и конкретен
вариант.
Чрез натрупания до този момент опит детето е
на ясно с някои житейски понятия за
разнообразни явления и особености на
всекидневието.
Божидара А. Рикева психолог
8

9. От 6 до 7 годишна възраст
Детето осъзнава и преживява различно
както светът около него така и само себе
си.
Открива много нови явления различни и
непознати за него неща.
Перцептивните възможности претърпяват
известни промени и то започва да обръща
по-вече внимание на формата отколкото на
цвета.
Божидара А. Рикева психолог
9

10. От 7 до 8 години
Нарастват възможностите на
вниманието.
Поражда се волево внимание и
детето вече проявява
заинтересованост от неща поразлични от играта за около 10
минути.
Пораждат се умения за разказ по
картинка.
Божидара А. Рикева психолог
10

11. От 8 до 9 години
Значителна промяна в социалното
виждане на детето .
Социалната среда на развитие се
промения и от изцяло семейна тя
става училищна.
Засилва се се желанието за
приобщаване към извънсемейния
социум.
Божидара А. Рикева психолог
11

12. От 9 до 11 годишна възраст
Оформя се изграждане на оценка и
самооценка. Детето приема като
такава оценката на семейството си и
обкръжаващия го детски, и
училищен социум.
В малко по късен етап се развива и
способността за самонаблюдение и
самооценяване. Детето само се
самооценява без да се влияе от
семейството си, или от
обкръжаващия го социален свят.
Божидара А. Рикева психолог
12

13. Задължителните фази през които
минава детското развитие:
I. Нормална симбиотична фаза
(от раждането до приблизително 4-5 месечна възраст)
В тази фаза бебето не разграничава
себе си от майката, то се намира в
симбиоза с нея.
Фазата се разглежда като
безобектна, поради това, че бебето
не осъзнава съществуването на други
обекти.
Божидара А. Рикева психолог
13

14. II. Фаза на сепарация-индивидуация
(Това е процеса на формирането на личността
и осъзнаване на своята индивидуалност)
От 4-5 месеца до около 3-годишна възраст. На тази
фаза бебето започва да се отделя от майка си. Все
повече то започва да разграничава себе си от
заобикалящия свят, предвижвайки се към
индивидуализцияцията.
Първите признаци на започналия процес на
индивидуализцияция е използването на: «аз» «не, не
искам», индикатор, че детето започва да различава
желанията на майката и своите.
Преди 6-месечна възраст детето не отделя себе си
от другите обекти, то съществува в симбиоза с майката.
И тези симбиотични отношения се характеризират с
"разцепване" на добро и лошо.
Божидара А. Рикева психолог
14

15. Фазата на сепарация се разделя на 4 подфази:
1) диференциация :
Детето възприема майката като база за
емоционална подкрепа.
Развива се базово доверие в случай на
позитивна подкрепа.
Ако тази подкрепа не се осъществява от
майката, това е основата за развитието
на базово недоверие.
Божидара А. Рикева психолог
15

16. 2) практика :
Детето се научава да ходи
самостоятелно и така то още по-ясно
си представя, че е отделно от майка
си същество.
Опитва се да я контролира и да
наблюдава реакцията й като се
отделя от нея и се опитва да върви
самостоятелно.
Божидара А. Рикева психолог
16

17. 3) присъединение :
Детето е с изразено желание
да бъде независимо от майката.
То проявява амбивалентни
чувства към нея (агресия,
обич).
Божидара А. Рикева психолог
17

18. 4) формирането на
постоянството на обекта :
Формирането на представата за майката
в тази фаза е като за интегриран обект,
съдържащ както позитивни, така и
негативни качества. И на този принцип
започват да се възприемат другите хора.
(Психоаналитиците смятат, че възрастта след 3 – 3,5
годишна възраст
е подходящата за постъпване на детето в детска градина).
Божидара А. Рикева психолог
18

19. ЗАДРЪЖКИ В РАННОТО ДЕТСКО
РАЗВИТЕ
Възрастта, в която се наблюдават задръжки, ще е
определяща за особеностите на симптомите на
нарушението. Колкото по-ранна фаза на развитието е
засегната, толкова по-сложни ще са симптомите.
Интензивността на нарушението на фазата също
може да бъде определяща за интензивността на
симптомите. Нарушението в по-голяма възраст дава
възможност за формирането на по-зрели защитни
механизми, а следователно повече шансове за
интеграцията на детето.
При подобни задръжки в развитието не е
задължително да се развива определено нарушение.
( това може да е аутизъм, елективен мутизъм и други
нарушения). Причина за проява на симптомите се дължи
на особеностите на развитието на детето и на
личностните особенности на майката.
Божидара А. Рикева психолог
19

20. Признаци за задръжки или
аномалии в развитието:
Проблемът на интеграцията на Аз-а
представлява много сложен и важен
процес в развитието не само на
аутистичните деца.
Той е базов за всяко развитие. При деца с
аутизъм този процес значително се
нарушава.
Детето няма усещането за себе си. То е
разпиляно на части, които никога не може
да събере в едно.
Самосъзнанието, самоусещането при тези
деца е нарушено в тези ранни фази на
развитието.
Божидара А. Рикева психолог
20

21. Критерии за
анормално или нарушено развитие:
А. Анормално
или нарушено развитие,
наблюдавано преди 3-годишна възраст, в
поне една от следните области:
Рецептивна или експресивна реч,
използвана при социално взаимодействие.
Развитие на селективни социални
привързаности или реципрочни социални
взаимодействия.
Функционална или символична игра.
Божидара А. Рикева психолог
21

22. В. Трябва да бъдат представени поне шест симптома от (1), (2)
и (3), като поне два са от (1) и поне по един от (2) или (3):
1.Качествено нарушение на социалното
взаимодействие в поне две от следните области:
Липса на адекватно използване на очен контакт, изражения
на лицето, пози на тялото и жестове за регулиране на
социалното взаимодействие.
Липса на изграждане (съответно за умственото развитие и
независимо от широките възможности) на взаимоотношения с
близки и приятели, които включват взаимно споделяне на
интереси, дейности и чувства.
Липса на социално-емоционална реципрочност, проявяваща
се като нарушен или отклонен отговор на чувствата на
другите хора, или липса на моделиране на поведението в
съответствие със социалното обкръжение, или слаба
интеграция на социалното, емоционално и комуникативно
поведение.
Липса на спонтанно желание за споделяне на радост, интерес
или постижение с другите хора (напр. липса на показване,
даване или посочване на другите хора на предмети, които
интересуват индивида).
Божидара А. Рикева психолог
22

23. 2. Качествено нарушение в комуникирането,
показано в поне едно от следните области:
Забавено или напълно липсващо развитие на
социална реч (без да се съпровожда от
компенсиране с помощта на алтернативни
начини за комуникиране, като жестове и
мимики).
При индивидите с адекватна реч, значително
нарушение във възможността да се започне и
подържа разговор с другите хора.
Стереотипно или повтаряемо използване на
черта.
Липса на различни спонтанни волеви игри или
обществено-имитационни игри, съответни за
възрастта.
Божидара А. Рикева психолог
23

24. 3. Ограничени, повтарящи се и стереотипни шаблони на
поведение, интереси и дейности, показани в поне едно от
следните:
Непреодолима прекалена заетост с един или
повече стереотипни и ограничени шаблони на
интерес, които са аномални по интанзивност или
по фокус.
Очевидно натрапчива привързаност кам
специфични рутинни деиности или ритуали.
Стереотипни и повтарящи се двигателни
маниеризми (напр. пляскане или извиване на
пръсти или ръце, или сложни движения на цялото
тяло).
Натрапчива прекалена заетост с части от обекти.
Божидара А. Рикева психолог
24

25. А. Общо шест от точки (1), (2) и (3), като поне две от
(1) и по една от (2) и (3).
Качествено нарушение в социалното
взаимодействие, показано в поне две от следните :
Липса на изграждане на приятелски връзки,
съответни за възрастта.
Значително нарушено изразяване на удоволствие
от щастието на другите.
Забележимо нарушение в използването на
множество невербални поведения, като очен
контакт, изражения на лицето, пози на тялото и
жестове при регулиране на общуването.
Липса на социална или емоционална
реципрочност.
Божидара А. Рикева психолог
25

26. Б. Отклонение или анормално
функциониране в поне една от следните
области, проявени преди навършване на 3годишна възраст:
Социално взаимодействие.
Реч при изпозване при общуване.
Символична или въображаема игра.
Божидара А. Рикева психолог
26

27. Психология на юношеската
възраст
(11 – 19 години включително)
Божидара А. Рикева психолог
27

28. ОСНОВНИ
ЗАДАЧИ:
ИЗГРАЖДАНЕ
НА
ПСИХОСОЦИАЛНАТА
ИДЕНТИЧНОСТ
МОМЕНТИ:
КРИЗИСЕН
ГРАДИВЕН
ОСНОВОПОЛАГАЩ
Божидара А. Рикева психолог
28

29. „Слава Богу, пубертетът е
болест, която отминава с
времето”
Божидара А. Рикева психолог
29

30. Функционирането в зряла
възраст като човек с ясно
определени цели и
ценности предполага
успешно изграждане на
идентичността в
юношеската възраст
Божидара А. Рикева психолог
30

31. БЛАГОДАРИМ ЗА
ВАШЕТО
ВНИМАНИЕ
Божидара А. Рикева психолог
31

32. ЛИТЕРАТУРА
1. Борис Минчев. Лекционен курс по психология на
развитието в детска и юношеска възраст.
2. Стивън Оливър. „Разбиране на аутизма”.
Изд.Oxford.BrookesUniversity 1998
3. Речник по психология. ДИ.С.1989
4. Маргарита Стефанова. “Съм ли…” .Парадигма.
С.2005
Божидара А. Рикева психолог
32