Динамични програми и процедури

1. ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”
Педагогически факултет
К У Р С О В А З А Д А Ч А
по
„Диагностика на деца със СОП“
Разработил: Проверил:
Полина С. Пиронска проф. дн Анелия Гърбачева
ПНУП задочно
фак.№ 1065
Велико Търново 2019

2. Тема: Динамични програми и процедури
за диагностика на деца с ИН и трудности в обучението и
адаптацията
Във съвременната литература по проблемите на диагностиката все по-
често се обосновава статутът на различните видове диагностики. От гледна
точка на целите се разработват и конкретните методи, методики, принципи,
процедури и технологии за изследване на определени качества и особености в
психофизическото развитие. С една дума днес вече не може да се говори за
диагностика въобще. Винаги се има пред вид определен вид диагностика. В
терминологичния речник на ЮНЕСКО се предлага следната дефиниция за
понятието диагностика – „Определяне на характера , размера и влиянието на
причините за аномалиите(заболяванията), осъществено на основата на
данните при запознаване с болния и изучаване на неговото семейство и
историята на развитието.“

3. Основната цел на диагностиката е да се разкрият причините, характерът и
степента на нарушенията, за да се осъществи оценка на потенциалните възможности
за последващо формиране на личността.
Диагностиката на аномалното развитие има свой обект и предмет. Обект на
диагностиката са различните категории аномални деца. Предмет на диагностиката е
цялостното разкриване, характеристика и оценка на нарушенията в психофизическото
развитие.

4. В зависимост от целта, задачите и предмета на изследване , могат да се обособят няколко
основни видове диагностики. Между тях съществуват многообразни зависимости, което затруднява
точното им разграничаване. По тази причина се изтъква, че самостоятелното съществуване на определен
вид диагностика е относително.
ВИДОВЕ ДИАГНОСТИКИ:
1.Клинична диагностика. Целта е да се установят основните клинико-генетични фактори, обуславящи
определени особености на психофизическото развитие. Осъществява се анализ на клиничните симптоми и
водещи синдроми в структурата на заболяването. Проучват се в динамика фазите на изостряне и затихване
(ремисия) на болестта, за да се определи диагнозата. Клиничната диагностика има широко практическо
значение. Адекватната диагноза е предпоставка за успешна терапия, корекция и компенсация на недостатъците
в развитието.
2.Етиологична диагностика. Тук задачата е преди всичко да се разкрие етиологията и патогенезата на
заболяването и увреждането. Необходимо е да се обоснове характерът на причините: ендогенни, екзогенни,
психогенни и т.н. уточнява се също времето на възникване на заболяването. Етиологичната диагностика се
осъществява едновременно с клиничната.
3. Соматична диагностика.Проучва се соматичният статус на индивида. Установяват се нарушенията
във физическото му развитие. Определя се характерът на отклоненията в морфологичната структура на
отделните органи и системи.Преценява се отражението на тези нарушения върху моториката и
координацията на движенията , а също и върху цялостната функционална активност на организма.
Необходимо е да се изясни корелацията между соматичните увреждания и отклоненията в психическото
развитие.Това е важно за определяне на диагнозата.

5. 4.Психологическа диагностика. Основната й цел е да се установят индивидуалните различия в
структурата на психическото развитие, детерминиращи неповторимата индивидуалност на всяка
личност. В процеса на психологическата диагностика се осъществява преди всичко оценка на
интелектуалните възможности и особености на индивида. С помощта на разнообразни методи се
разкриват количествените и качествени особености на интелектуалната дейност.
5.Педагогическа диагностика. Главната задача е да се проучат резултатите от обучението и
възпитанието на ученика на определен етап от онтогенезиса. Във връзка с това се установява равнището
на неговите знания, умения и навици, за да се направи прогноза за бъдещото му развитие под
въздействието на определени социално-педагогически фактори. При педагогическата диагностика по-
голямо внимание се отделя на оценката на резултатите от обучението, защото те по-лесно се установяват
чрез различни диагностични тестове или методи. Така чрез проучване равнището на знанията и
уменията, както и на възпитанието на личността, се стига до оценка т.е. до диагноза на състоянието на
учебно-възпитателните възможности на ученика. Педагогическата диагностика има широк периметър на
действие. Между различните видове диагностика е налице интеграция и взаимовръзка, а не
противопоставяне и разделяне.
6.Психиатрична диагностика. Основната цел е да се проучи и установи характерът на психическото
заболяване .
7.Социална диагноза - прецизира социалните аспекти на нарушението и влиянието му към лицето,
което го притежава и към неговото семейство, социалните взаимодействия, източниците на опора и
удовлетворение.

6. Навременното откриване и психологическото оценяване на децата със интелектуални
нарушения и трудности в обучението е особено важен момент за цялостния процес на тяхното
интегриране в системата на общообразователните училища. Практиката показва, че колкото по-рано се
открият отклоненията в развитието и способностите на едно дете, толкова по-целенасочена и ефективна
е корекционната и подкрепяща работа по посока на разгръщането на пълния потенциал на
възможностите му.
Окончателното поставяне на диагнозата се означава като диференциална диагностика.
Нейната същност се определя от съотнасянето и съпоставянето към сходни състояния.
Поставянето на крайната диагноза не е лесно. Тя изисква гъвкавостта и професионализма
на диагностициращия. Поставянето на правилната диагноза ще гарантира и успешното й лечение.
При поставянето на диагнозата трябва да се вземе предвид:
- предварителната ( работна диагноза)
- анализът на симптоматиката
- анализът от изследванията и тестовете
- потвърждаване или отхвърляне на
предварителната диагноза

7. Създаването на комплекс от
диагностични процедури ни
предоставя възможността да
съединим три слоя на изследванията:
теоретичен, експериментален и
практически. Неговата цел е
фиксирането, описването и
подреждането на данни, които
характеризират динамиката в
развитието на личността.
. Едновременно с това разработените и
предложени от нас диагностични процедури дават
възможност да се изследват и тенденциите, които
съществуват в различни по обем извадки. Тук става въпрос
не само за интерпретация и модификация на известни до
тук и утвърдени диагностични процедури, но и за
създаването на нови такива, които имат за цел да утвърдят
психодиагностиката като наука за разработване на методи,
изучаващи психологическите и психофизическите
особености на човека (детето).
Диагностичните процедури
следва да обхващат развитието на
умението на детето съзнателно да
опознава, анализира и използва
знанията си за взаимовръзките в
заобикалящата го среда и то на
основата на елементарното прилагане
на екологически подход. Да се
ръководи от своите представи в избора
на стратегия на поведение в дейността
и общуването, да развива своите
мотиви за поведение и в съответствие с
тях да умее да си поставя цели, да
избира начини за действия и да
постига резултати.

8. Преди да преминем към използването на една или друга печеливша стратегия, трябва със
сигурност да разпознаем децата със интелектуални нарушения и трудности в обучението и
адаптацията. Както казахме, тези трудности може да бъдат в сферата на обучението или на
възпитанието. Когато има съмнения, че някое дете има специфични образователни проблеми, се
проверява неговата средна интелигентност – понижения в психологичните процеси, участващи в
ученето; несъответствие между способности и достижения; достижения, постигнати по пътя
на максимални усилия или чрез системно подпомагане. В условията на детската градина това
може да стане чрез наблюдения от учителите за наличието или не на следните показатели:

9. Децата със специфични нарушения в способността за учене трудно могат да
отговорят на очакванията на другите най-вече по отношение на способността за учене
и овладяване на училищни умения и поведение. По тази причина те преживяват провали
много по-често отколкото други деца. Постоянно повтарящият се провал формира у
детето негативизъм и мнителност по отношение на другите.

10. Деца със специфични възпитателни потребности и трудности в адаптацията
При тази група става дума за деца, които изпитват затруднения от
емоционален и социален характер. Това са така наречените дезадаптирани деца и
децата, които имат отклонения в емоционалното, интелектуалното, нравственото и
социалното развитие и се затрудняват при интегрирането им в групата или класа и в
училищната общност.

11. Кои деца наричаме дезадаптирани?
Децата, които изпитват затруднения при адаптирането си в съответната
социална среда или ситуация. Те не са в състояние да изпълняват нормална социална роля
(дете в групата, ученик, дете в семейството) за удовлетворяване на собствените си
изисквания и изискванията на обществото. В зависимост от ситуацията на проявяване
дезадаптацията бива: семейна, училищна, социална и професионална.

12. Добре известно е от теорията и практиката, че от поведението на децата на занятие/в час зависи
до голяма степен успехът на учебния процес и личните успехи на всяко едно от тях. От друга страна,
поведението не е изцяло генетично обусловено и във властта на възрастните е да помогнат то да се
коригира. Активността на личността при извършването на определена дейност зависи и от степента на
мотивираност, от личностните качества и от нивото на развитие на познавателната и двигателната
дейност на ученика.
Само когато този комплекс от условия е изпълнен, може да се очаква успешна учебна дейност и
добри резултати. Обикновено в детската градина/училище се обръща най-сериозно внимание на
развитието на познавателната и двигателната дейност. Личностните качества и в частност поведението
на детето/ученика най-трудно се поддават на управление и затова се избягват от учителите или се действа
в неправилната посока.