Психологическа диагностика

1. Учебна дисциплина:
Диагностика на деца със специални образователни
потребности
Тема:
Психологическа диагностика на отклоненията в детското
развитие.
Психометрия и тестология. Зараждане и развитие.
Представители.
Възложил:
Проф. дн Анелия Гърбачева
Изготвил:
Илина Стоянова, ПНУП, 4 курс,задочно обучение, факултетен
номер 1156

2. Съдържание:
1. Същност на психологическата диагностика. Основни
направления
2. Типове методи
3. Психометрия
4. Тестология
5.Възникване и развитие на психологическата диагностика.
Представители

3. 1. Същност на психологическата диагностика.
Диагностиката се ориентира към разпознаване главно на
негативни отклонения от нормата, но по принцип са
възможни и оценки на извъннормативни и с позитивно
значение форми на развитие на индивида или на група
индивиди. Най-често психологичната диагностика се опитва
да определи степента на отклоненост на своя обект от
нормата (предварително фиксирана в система от нормативи)
или обратно - да докаже липсата на негативни отклонения от
нея.
Докато диагнозата е окончателният извод за състоянието на
индивида, то диагностиката е сложен процес, в които се
разкрива целта, съдържанието, средствата, организацията,
ходът, обработката и интерпретацията на резултатите от
изследването.

4. 1.1. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ
Психологическата диагностиката като област в психологията
и тип човешка дейност се развива в няколко основни
направления. Едно от тях се разкрива в развитието на
възможностите за разпознаване и диференциация на сложни
форми на психосоциални отклонения, като аномалии,
характеропатии, психопатии и др.
Няколко направления в психодиагностиката се очертават и в
зависимост от критериалните системи, положени в основата
на разпознаването - ориентация към отношенията норма-
патология, норма-отклонение, възрастова-полова норма,
норми на обучение-образование и др.

5. 2. Типове методи
Методите в психологическата диагностиката често се
систематизират в зависимост от целта на приложението си
или в съответствие с научно-практическата област на своето
използване. А Кокошкарова диференцира две основни групи
методи в диагностиката:
- експериментални - тестове, въпросници, проективни
методики, социално-психологични и групови проби;
- клинични - физиологични измервания, наблюдение върху
поведението и неговите изменения при използване на
трансформиращи въздействия (лекарствена терапия) и
взаимодействия, множество методи за качествен анализ на
състоянието на психиката, на нейни водещи свойства и
параметри.

6. 3. Психометрия
Психометрията е съвкупност от методи и техники,
позволяващи измерване на психичните явления. В най-широк
смисъл тази дума обхваща всички измерващи сензорни
изследвания, но обикновено тя се употребява в по-тесен
смисъл за означаване на съвкупността от когнитивни тестове
и изобщо тестовете, които служат за преценка на
способностите и нивата на развитие.

7. 4. Тестология
Тестология (от англ. test — проба, гръцки. logos — знание) —
междудисциплинарна наука за създаване на качествени и научно
обосновани измервателни диагностични методики.Терминът широко се
използва в редица отрасли на науката – педагогика, медицина, техника,
мениджмънт и т.н.Обект на изследване в текстологията са тестовете.
Разгледан в един по-тесен смисъл, тестът е научен метод за изследване на
определени качества на личността, който се провежда при спазване на
определени условия, има конкретна и научнообоснована цел, създава се
според утвърдени изисквания, а резултатите се оценяват числово и се
сравняват с предварително създадени норми. Следователно не всяко
изпитване и проба е тест, но всеки тест е свързан със спазване на
определени изисквания.

8. 5. Възникване и развитие на психологическата диагностика. Представители.
През 1600 г. Феликс Платер описва първата класификация на психичните разстройства.
През 1883г. Франсис Галтън разработва първите тестове, а по късно през 1886 г. Джеймс
Кетъл публикува списък от 50 лабораторни теста, с които измерва неизмеряеми" дотогава
свойства на човешката психика.
Първата широко използвана в диагностичната практика система от тестове е публикувана от
Алфред Бине и Теодор Симон през 1905г.
През двадесетте години на XX в. Джейкъб Морено разработва методология за социалната
психология, наречена социометрия.
Върху основата на идеите на 3игмунд Фройд, се разработват и изследвания на личността,
сред които особено място заемат проективните техники и личностните въпросници.
Изключително голяма известност придобиват въпросници, тестове и други процедури за
изследване на дълбочинни личностни особености, като тестът за изучаване на
фрустрацията (Саул. Розенцвайг, 1945), на мастилените петна (Герман. Роршах, 1921), за
агресивност на Бъс-Дарки, за локализация на контрола (Дж. Ротер) и много други.