Описание и приложение на методи и методики за диагностика

1. ОПИСАНИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЕТОДИ И
МЕТОДИКИ ЗА ДИАГНОСТИКА.
Изготвил: Мартина Пламенова Възложил: проф. дн А.
Гърбачева
Георгиева
Специалност: ПНУП, бакалавър
задочно обучение
Четвърти курс, фак. № 1157

2. Що е то понятието „диагноза“?
Основно значение за изясняване същността на
диагностичните проблеми има понятието Диагноза. То
произлиза от гръцката дума diagnosis и в буквален превод
на български език означава разпознавам, различавам. Най-
напред този термин се използва в медицината с цел да се
определи характерът на дадено заболяване. С понятието
диагностика се отразява процесът на установяване на
състоянието и причините за заболяването. За понятието
диагноза се изтъква, че тя е Наука за методите за
разпознаване на болестите , за признаците на отделните
болести и за поставяне на правилна диагноза.

3. Основна цел на диагностиката е да се разкрият причините,
характерът и степента на нарушенията, за да се осъществи оценка
на потенциалните възможности за понататъчно формиране на
личността. Диагностиката на аномалното развитие има свой обект
и предмет. Обект на диагностиката на АР са различните категории
аномални деца. Предмет- цялостното разкриване, характеристика
и оценка на нарушенията в психофизическото развитие .
В зависимост от целта, задачите и предмета на изследване,
могат да се обособят няколко основни видове диагностики.Между
тях съществуват многообразни зависимости, което затруднява
точното им разграничаване. По тази причина се изтъква, че
самостоятелното съществуване на определен вид диагностика е
относително.

5. Клиническа
диагностика
Етиологическа
диагностика
Соматичес-
ка
диагности-
ка
Психологиче-
ска
диагностика
Педагогичес-
ка
диагностика
Видове диагностики
Психиатричес-
ка диагностика

6.  Клиническа диагноза - Целта е да се установят основните
клинико-генетически фактори, обуславящи определени
особености на психофизическото развитие. Осъществява
се анализ на клиническите симптоми и водещи синдроми
в структората на заболяването. Проучват се в динамика
фазите на изостряне и затихване(ремисия) на болестта, за
да се определи диагнозата.
 Етиологическа диагноза - Тук задачата е преди всичко да
се разкрие етиологията и патогенезата на
заболяването и увреждането. Необходимо е да се
обоснове характерът на причините: ендогенни, екзогенни,
психогенни и т.н. Уточнява се също времето на възникване
на заболяването.Етиологическата диагностика се
осъществява едновременно с клиническата.

7.  Соматическа диагностика - Проучва се соматичният статус на
индивида. Установяват се нарушенията във физическото му
развитие. Определя се характерът на отклоненията в
морфологичната структура на отделните органи и системи.
Преценява се отражението на тези нарушения върху
моториката и координацията на движенията, а също и върху
цялостната функционална активност на организма. Необходимо
е да се изясни корелацията между соматичните увреждания и
отклоненията в психическото развитие. Това е важно за
определяне на диагнозата.
 Психологическа диагностика – Основната й цел е да се
установят индивидуалните различия в структурата на
психическото развитие, детерминиращи неповторимата
индивидуалност на всяка личност. В процеса на
психодиагностиката се осъществява преди всичко оценка на
интелектуалните възможности и особености на индивида. С
помощта на разнообразни методи се разкриват количествените
и качествени особености на интелектуалната дейност.

8.  Педагогическа диагностика - Главната задача е да се проучат
резултатите от обучението и възпитанието на ученика на определен
етап от онтогенезиса. Във връзка с това се установява равнището на
неговите знания, умения и навици, за да се направи прогноза за
бъдещото му развитие под въздействието на определени социално-
педагогически фактори. При педагогическата диагностика по-голямо
внимание се отделя на оценката на резултатите от обучението, защото
те по-лесно се установяват чрез различни диагностични тестове или
др.методи. Голямо внимание се отделя на възпитаността на ученика
като резултат от цялостната възпитателна дейност. Така чрез
проучване равнището на знанията и уменията, както и на
възпитаността на личността се стига до оценка. Обект и предмет на
диагностиката са не само постиженията в развитието и възпитанието
на подрастващите. Оценяват се и професионално-личностните
качества на учителя и възпитателя. Педагогическата диагностика е в
тясно взаимодействие с останалите видове диагностика и особено с
психологическата.
 Психиатрическа диагностика - Основната цел е да се проучи и
установи характерът на психическото заболяване и се определи
психиатрична диагноза.

9. Етапи на диагностичния процес
Диагностиката преминава през няколко
последователни и логично свързани етапа. Йерархичният
модел на този процес има вертикална и хоризонтална
структура. Вертикалната включва диагноза на соматично,
неврологично, гнозисно, праксисно, лингвистично,
психологично равнище , като е необходимо строго спазване
на така предложената последователност. Хоризонталната
структура включва: анамнеза, клинично изследване,
инструментална диагностика. Всеки от посочените етапи има
свои характерни особености.

10. Анамнеза
Анамнезата е началото на диагностичния процес.
Снемането й е сложен, труден и деликатен процес. Източникът на
информация са родителите, много от тях са чувствителни,
обидчиви, не винаги казват истината. Въпросите могат да бъдат
задавани директно, насочващо, без да се прави опит за сугестия.
Друго важно правило е, че трябва да се пита за всичко, тука няма
неудобни въпроси.
Всяка анамнеза включва: паспортна част - трите имена,
възрастта, месторождението и местоживеенето и анамнеза на
сегашното състояние има за задача да информира за появата,
динамиката, степента на проявление на основното нарушение.
Добре е да оставим възрастния сам да говори за проблемите на
детето си, като специалиста задава направляващи въпроси. Важна
част е дали аномалията се развива от самото раждане или се
появява на по-късен етап.

11. Видове анамнези
Фамилна анамнеза-
това е историята на
често срещаните
заболявания в
семейството на
детето.
Анамнеза на миналите заболявания - тук
разпитваме не само от какво е боледувало
детето, но и колко тежка е била
клиничната картина, с какви лекарства е
било лекувано. Боледувало ли е от
минингит, имало ли е припадъци.
Разпитваме за черепно-мозъчни травми, и
накрая питаме за заболявания на
родителите от СПИН.
Социално-битова анамнеза -
започва се със семейството на
детето, взаимоотношенията
между родителите, има ли
хронично болен член на
семейството. Информираме се
за жилищната площ,
финансово състояние.
Анамнеза на личността - конкретна роля има протичането на
бременността и раждането. Ако няма данни за бременността и
раждането , трябва да се запише , че няма данни , а не бременност и
раждане-без особености, трябва да се разпитва за вирусните
заболявания през първите месеци на бременността .Актът на раждане
е друг етиологичен фактор за поява на патология-колко е продължило
раждането, как е родено (форцепс, вакуум), изплакало ли е веднага,
посиняло ли е. Ранният послеродов период е също от изключително
значение . Важни са захранването, появата на рахит, времето на
прохождане(нормално до 1,5 г.) и проговаряне(до2,5 г.) Важен раздел
от анамнезата на личността е отношението на детето към околните-
възрастни, деца, родители. Важна е и адаптациятанадетето към
детската градина, училището, гостуване.

12. Клинично изследване
Най-напред детето се изследва соматично-степента на
физическото развитие и дееспособност, обиколката на главата,
ендокринните жлези.много е важно състоянието на дихателната
система, възпаления на ушите, носни полипи. Неврологичното
изследване е вторият етап от клиничното изследване. Преди да
започне изследването на неврологичния статус, трябва да се
анализарат някои данни от позата и походката на
пациента(спастично-паретична, миопатна, атаксична, хистерична).
Снемането на неврологичният статус става по следната
последователност: менингиални признаци, черепно-мозъчни
нерви, двигателни функции, координация, рефлекси, сетивност,
вегетативни функции, тазово-резервоарни функции.

13. Инструментална диагностика
Най-често използваните методи при нея са:
 електоенцефалография-ЕЕГ – сумарната
електрическа активност на мозъчните неврони и
потенциалната разлика в различните мозъчни зони;
 електромиография-ЕМГ – служи за уточняване на
дегенерация на нервни клетки;
 тотална аудиометрия – изследва се слуха;
 рентгенова диагностика – краниографията е
индиректен метод за изследване на човешкия
мозък при съмнение за тумор.