ИКТ теории за ученето, бихейвиоризъм

1. ТЕОРИИ ЗА УЧЕНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИКТ В
КЛАСНАТА СТАЯ
Изготвил:
Рада С
СУ “Св. Климент Охридски“
БИХЕЙВИОРИЗЪМ

2. КАКВО Е УЧЕНЕТО?
 Все още няма единно, непротиворечиво и
задоволително определение за същността на
ученето.
 Най-същественият момент в определенията за
дейността учене е изменението на
индивидуалната психика, което не произтича от
органическо съзряване , придобиването на ново,
заучено положение, ориентирано както към
биологическа, така и към социална адаптация и
интеграция.

3. ОБОБЩЕНО УЧЕНЕТО Е:
 Процес на адаптация, познание и развитие, който е
проектиран и съгласуван, както във вътрешен, така и
във външен план и прогресира чрез успешно
регулиране и саморегулиране съобразено с
определени цели, насочени към усвояване на
познанията и социален опит.
 Основните функции на учебната дейност са
адаптационната и познавателната.

4. КАКВО Е БИХЕЙВИОРИЗЪМ?
 Според бихейвиоризма трябва да се
изследва не съзнанието, а дейността,
поведението на човека.
 Според него източник на дейността е
външната действителност и стимули.
 Същността на ученето се състои във
връзката между външния стимул, който
въздейства върху организма , и
реакцията на самия организъм.
 Бихейвиоризмът пренебрегва
умствената дейност.
 Цялото внимание е насочено към анализ
на поведението.

5. Според Бихейвиоризма ученето е само
серия от опити (проба-грешка),
упражнения, които водят до успешен
изход или решение.

6. ОСНОВНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА
БИХЕЙВИОРИЗМА СА:
 Едуард Лий Торндайк (1874 г.- 1949 г)
 американски психолог прави психологически
изследвания върху животни. Прилага
изследователски техники за животни при деца.
 Джон Бродъс Уотсън (1878 г.- 1958 г.)
 американски психолог, основоположник на
школата на бихевиоризма след множество
изследвания в областта на поведението на
животните.
 Бъръс Скинър (1904 г.- 1990 г.)
 американски психолог-бихевиорист. Получава
докторска степен от Харвард.

7. БИХЕЙВИОРИЗМЪТ В
ОБРАЗОВАНИЕТО
 Централна за бихевиоризма е идеята за ученето като
условно-рефлекторно.
 Ученето се провокира от получаването на стимули от
околната среда, на които индивидът реагира със
съответните отговори според вида на стимулите.
 Каквото последва след това, повлиява вероятността тази
реакция да се повтори.
 Ако това поведение бъде подкрепено (наградено или
наказано), то вероятността то да се прояви по същия начин
при поява на същите условия нараства или намалява.
 Бихейвиоризмът игнорира индивидуалните особености,
както и формирането на творчество в ученика.

8. ИКТ И БИХЕЙВИОРИЗМЪТ

9. В КОМПЮТЪРНИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ,
СЪЗДАДЕНИ СПОРЕД
БИХЕЙВИОРИСТИЧНИЯ ДИЗАЙН:
 Ученето е разделено на малки
последователни стъпки;
 Компютърната програма
симулира ролята на учителя;
 Ученикът “изпробва/тренира и
упражнява”;
 Ученикът получава обратна
връзка/подкрепа –
положителна или отрицателна.

10. ВАЖНИ ИДЕИ НА ТОЗИ ВИД
КОМПЮТЪРНИ ПРИЛОЖЕНИЯ СПОРЕД
MARK WARSCHAUER СА:
 Повтарящата се дейност с един и същ
учебен материал е полезна и дори
много съществена за ученето;
 Компютърът е идеално средство за
повтарящи се упражнения;
 Обратната връзка, която дава, не е
субективна;
 Компютърът представя информацията
по един индивидуализиран начин;
 Позволява на обучаемия да следва
своето темпо в ученето.

11. ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ НА КОМПЮТЪРНОТО ОБУЧЕНИЕ
1. Линейно програмирани програми за обучение:
 Обратна връзка се дава само при правилен отговор;
 Ученикът преминава през отделните стъпки със собствено темпо;
 Ученикът не може да получава различни от на другите материали.
2. Програми на принципите на разклоненото програмиране:
 Отговорът на ученика може да се използва, за да се контролират
нивото на трудност и обемът на учебното съдържание.
3. Програми от типа „изкуствен интелект”, „интелигентно ръководство” и
„интегрални системи за учене”:
 Индивидуализация и адаптация на програмата към променящите се
потребности на обучаемия;
 Предоставяне на конструктивна обратна връзка;
 Използване на грешките за диференцирано представяне на учебния
материал на всеки ученик.

12. ПРЕДИМСТВА НА
КОМПЮТЪРНОТО
ОБУЧЕНИЕ С
БИХЕЙВИОРИСТКИ
ДИЗАЙН
 Обратната връзка и индивидуализацията;
 Ученикът се информира за коректността на
отговорите си;
 Ученикът може да преминава през отделните
стъпки със собствено темпо;
 Възможността за „Учене от грешките”;
 Адаптивно преподаване- нивото на трудност
зависи от равнището на представяне на ученика.

13. НЕДОСТАТЪЦИ НА КОМПЮТЪРНОТО
ОБУЧЕНИЕ С БИХЕЙВИОРИСТКИ ДИЗАЙН
 Компютрите, не са способни да планират
взаимодействието си с обучаемите на
основата на своите предварителни знания за
тяхното поведение в сходен или различен
контекст;
 Има възможност за създаване на пасивен
субект, който да търси само правилните
решения и наградите;
 Потиска мотивацията у учениците да търсят
смисъла на упражненията или да търсят по-
различни решения;
 Възможностите на този тип програми да
формират творчески знания и умения са
много силно ограничени.

14. В КЛАСНАТА СТАЯ ТОЗИ
МОДЕЛ Е ПРИЛОЖИМ:
 За усвояване на фактологичен тип знания и
умения.
 За упражнения от типа повторение и практика
 За проверка на знанията чрез въпроси с
множествен отговор.
 За подпомагане на учителя в процеса на
обучение;
 За разнообразяване на учебните часове и
задържане интереса на учениците.

15. ПРИМЕРИ ЗА
ПРИЛОЖЕНИЯ В
КЛАСНАТА СТАЯ
Теория за ученето – Бихейвиоризъм
ИКТ в Българско училище
Educomp's, интегрирана система за
учене на Topper

16. БИБЛИОГРАФИЯ:
Андреев, М. Дидактика, С 1987
Пейчева-Форсайд, Р., Списание на Софийския
Университет за електронно обучение, 2010/1
Пейчева-Форсайд, Р., лекция «Теории за ученето и
използването на ИКТ в клас»
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%8
7%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%
82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%
B0
Благодаря за вниманието!