ИНТЕГРИРАНОТО
 ОБУЧЕНИЕ НА
 ДЕЦА СЪС СОП
Зараждане на идеята за интегрирано
            обучение.
В образованието на децата с трайни
увреждания, може да се приеме следната
         обща класификация:
• XIX век - период на бурно развитие на
  медицината, когато се диференцират множество
  видове заболявания и видове инвалидности; тук
  може да се говори за зараждане и формиране на
  медицинския модел на инвалидността, а
  образованието на децата с увреждания е
  подчинено на принципите на сегрегацията и
  изолацията, на господство, доминация и
  подчинение;
• от началото на ХХ век до към 60-те години -
  наложен е медицинския модел на
  инвалидността, а образованието е подчинено на
  споменатите вече принципи и се извършва в
  специално създадени образователни институции
  (специални училища). Тук акцентът е поставен
  върху патологията, върху неспособността на
  индивида да изпълнява присъщите му социални
  роли и да извършва характерните за него
  ежедневни жизнени дейности.
• от средата на 60-те години на ХХ век до
  средата на 80-те години - възниква и се налага
  т.нар. нормализация, когато родителите на
  децата с увреждания повеждат борба и съдебни
  процеси (особено интензивни в САЩ) за
  правото децата им да учат в масовите училища.
• в основата на концепцията за нормализацията
  залягат схващанията, че децата с трайни
  увреждания са способни да усвояват различни
  дейности и обществото трябва да създаде
  условия за живот, максимално близки до
  нормалните
• налагат принципите на интеграция и
  създаването на различни форми на интегрирано
• от средата на 80-те години на ХХ век насам
  се появява и утвърждава модела на
  гражданските права на инвалидите, а
  образованието е подчинено на принципите на
  свободен достъп и социално включване в
  общността.
• Идеята за обучение на деца с увреждания в
  обикновеното училище започва да занимава
  специалистите 70 години след възникване на
  специалните училища.
• За инициатор на това, което днес наричаме
  интегрирано обучение се счита големият
  австро-унгарски педагог на зрително
  затруднените Йохан Клайне.
• През 1839 г. той публикува „Ръководство за
  обучение на слепи деца от най-ранно детство,
  вкъщи и местното училище”.
• Първият опит за законодателен текст свързан с
  възможностите слепите деца да учат в масовите
  училища е предприет в Шотландия , но за съжаление
  без никакъв успех .
• През 1880 г. работещият в Европа известен сляп
  интелектуалец от САЩ – Франсис Кембъл предлага
  програма за ранно съвместно обучение с виждащите
  в Лондонския кралски нормален колеж .
• През 1896 г. легендарната сляпо – глуха американка
  Келън Келър е приета в Кембриджското девическо
  училище ( щата Масачузетс ) . Подпомагана от своята
  учителка Ан Съливан , тя учи и живее заедно с
  виждащите си съученици .
• До практическо осъществяване и регламентиране на
  интегрираното обучение се стига в самото начало на
  миналия век , когато на 17. 09 1900г в Чикаго е
• повратна точка в дескредитацията на
  специалното образование се открива в средата
  на 20век, когато се появява Всеобщата
  декларация за правата на човека(1948) и
  Декларацията за правата на детето(1959).
• Постепенно в живота, науката и практиката
  започват да навлизат нови практики и модели,
  свързани с преустройството, а понякога и със
  закриване на интернати и психиатрични
  болници
Същност на интегрираното обучение.
Дефиниция. Терминология. Особености
• Интегрираното обучение се дефинира като ’’
  съвместно обучение на деца със специални
  педагогически потрабности и здрави деца в
  обикновеното училище чрез квалифицирано
  подпомагане от специален учител’’
• за да е налице интегрираното обучение, детето
  трябва да прекарва най – малко 50% от учебното
  време в обикновената класна стая.
• Това е продължителен процес , изискващ:
- много отговорност ,
 • промени в законодателството,
 • ранно откриване и диагностика на децата със
   специални образователни потребности ,
 • обучение и квалифициране на педагогически
   кадри за работа с тези деца в масовото
   училище,
 • популяризиране на проблемите на хората с
   увреждания пред широката общественост и
   други.
• Интегрираното обучение не е само една
  съвременна концепция, а качествено нова
  образователна политика.
• Интегрираното обучение не може да бъде нито
  метод, нито принцип, тъй като обективно в себе
  си използва и двете.
• Това обучение включва и учебните стратегии и
  стилове, поради което не може да се
  отъждествява с тях.
• В условията на интегрирано обучение
  изключително важно е да се разбере, че
  масовото училище поема част от отговорността
  за обучението на детето със специални
  педагогически нужди.
• Интегрираното обучение не е просто
  преместване от специалното в масовото
  училище, а активно включване на ученика във
  всекидневието на обикновения клас.
• Това обучение не си поставя за цел да адаптира
  класа от деца без СОП към интегрирания
  ученик, а тъкмо обратното, ние трябва да
  помогнем на детето реално да се адаптира в
  класа.
• Това обучение е истинско партньорство между
  специалното, масовото училище, родителите и
  обществените институции, които формират
  неговата солидна обществена база.
• Най – важната роля в интегрираното обучение
  играят така наречените ресурсни учители. Без
  тях няма интегрирано обучение
• Функциите на ресурсния учител могат да се
  разделят на основни , които биват три вида и
  допълнителни , които непрекъснато се
  допълват.Основните са – подпомагане на
  интегрирания ученик, подпомагане на масовия
  учител, подпомагане на родителите
включващо образование
• При ниго стои идеята, че индивидуалността на всеки
  ученик трябва да бъде приета и неговото образование да
  се организира по такъв начин, че да се удовлетворят
  особените потребности на всяко дете.
• Смята се, че включващото образование предоставя
  възможност на всички ученици да усвояват изцяло
  учебния материал и да участват пълноценно в живота на
  социалните групи от детската градина, през училището
  до Университета.
• Включващото образование активира ресурси, които са
  насочени кум стимулиране на равноправието на
  учениците и създаването на възможности за тяхното
  участие във всички аспекти на живота на групата
  (класа).
• Включващото образование се основава на осем
  принципа:
• ценността на човека не зависи от неговите
  способности и постижения;
• всеки човек е способен да чувства и да мисли;
• всеки човек има право да общува и да бъде
  изслушван;
• всички хора се нуждаят един от друг;
• истинското образование може да се реализира
  само в контекста на реални взаимоотношения;
• -всички хора се нуждаят от подкрепа и контакти
  с връстниците си;
три важни обстоятелства свързани с
          управление на ИО:
• не може да се прилага определен модел на
  интегрирано обучение в страната и да се твърди,
  че той е най-подходящият
• не трябва да се приема, че определен модел е
  най-подходящ за интегриране на дадена група
  ученици със специфични увреждания
• няма по-добър модел на интегрирано обучение,
  но има един, който е най-подходящ за конкретно
  дете.
Модели на интегрираното обучение
Съществуват около двадесет модела за
      интегрирано обучение.
 • Модел на тотално интегриране
- заражда се в САЩ
 • Този модел предвижда обучение в масовото
   училище още от първи клас.
 • Може би най-добрия за интегрирано обучение,
   но веднага трябва да се подчертае, че той е най-
   трудния и най-рискования
• Тоталната интеграция предполага в определени
  случаи спомагателна роля на специалните
  училища, особено ако интегрирания ученик има
  сериозни проблеми със специфичния начин на
  ограмотяване.
• Този модел предполага също така много добра
  комплексна подготовка на ресурсния учител,
  който трябва да отделя повече време за
  подпомагане на детето, особено през първата
  година от обучението.
• В условията на тотално интегриране особено
  важна роля играят родителите, които вкъщи
  могат да допълват функциите на ресурсния
  учител
• Модел на частична интеграция:
- Моделът предвижда детето със СОП да получи
възможността да посещава масово училище един
ден седмично или две-три занятия в рамките на
една седмица.
- От този модел могат да се възползват деца с
емоционални разтройства, с интелектуална
недостатъчност и със синдром на Даун.
 • Занятието по музика и рисуване са особено
   полезни.
 • Важно е посещенията да бъдат индивидуални, а
   не групови. Макар и да не осигурява пълна
   интеграция, моделът е стъпка напред в
   преодоляване на социалната изолация
• Канадски модел:
• Този модел се отличава с т. нар. двойна
  структура.
• Децата, които ще се интегрират се изпращат в
  съседното масово училище за един пробен
  период.
• Ако ученикът покаже успешно адаптиране в
  обикновения клас, се преминава към втората
  стъпка.
• Детето напуска интерната на специалното
  училище и се отправя към дома, за да посещава
  масовото училище.
• Този модел предполага добро взаимодействие
  между ресурсната служба на специалното
• Модел за интегриране в определена
   училищна степен:
- В сравнение с тоталното интегриране, този модел
е по-лесно приложим, поради факта, че след
завършване на началния или средния курс в
специалното училище, детето може да продължи в
обикновен клас.
 • В този случай се дава възможност за
   осъществяване на по-добра подготовка за
   интеграция, тъй като детето отива в масовото
   училище с достигнато определено равнище на
   знания и умения.
- Моделът предполага добро взаимодействие
между специалното и масовото училище.
• Модел за обърнато интегриране:

- представлява размяна на малки групи деца между
специалното и масовото училище от един и същи
клас по едни и същи дисциплини.
• Модел едно към едно:

- Този модел се прилага при деца с множество
дълбоки увреждания, изискващи интензивно
индивидулано обучение.
- Те се обучават по системата едно към едно, т.е.
един учител обучава един ученик.
- При този модел може да се осъществи много
добро обучение
• Модел за обединени класове:
• Този модел предвижда интегриране на група
  деца със СОП в обикновен клас, но без
  определяне на нейната численост.
• Същественото е, че интегрираната група
  продължава да бъде структура на специалното
  училище без да е наразделна част от
  обикновения клас.
• Същевременно по някои учебни предмети,
  обучението може да протича съвместно, чрез
  планиране на общи дейности между специалния
  и масовия учител.
• Модел за специални класове в масовото училище:
• Този модел също има своите поддържници в
  САЩ, Русия, някои европейски страни, както и в страни
  от третия свят.
• Създаването на специален клас за деца с едни и също
  увреждания в обикновеното училище, наистина създава
  впечатление, че интегрираното дете, както всички
  останали, ходи на училище.
• От дуга страна обаче, срещу този модел има много
  сериозни възражения. Формално специалният клас
  остава затворен за здравите деца и поставя
  интегрираните ученици в нова изолация.
• Здравите деца трудно биха разбрали социалните цели на
  специалния клас, понеже виждат, че децата с
  увреждания са различни от тях, тъй като са отделени.
Интегрирано обучение на деца със
       СОП в другите страни
• модел на „единствения път” - това са страни, в
  които образователната политика и прилаганите
  практически решения и действия са насочени
  към интеграцията на почти всички деца в
  масовите училища.
• Такива страни са Гърция, Испания, Италия,
  Кипър, Норвегия, Португалия и Швеция
  (Пшибиш 2005). Интересно е например, че в
  Италия още от 70-те години на ХХ век няма
  специализирано образование;
• модел на „двата пътя”
• това са страни, в които съществуват две отделни
  образователни системи, които функционират на
  основата на отделни правни норми за
  образование в масовото (интегрирано) и
  специалното образователни течения.
• Отделен сектор за специално образование
  действа в Белгия, Холандия, както и в
  България, Латвия и Румъния;
• модел на „множество решения”
• тук не се използва едно решение, а по-скоро се
  предлагат различни концепции, свързващи
  елементите на горните два модела на
  образование.
• Такива страни са Австрия, Великобритания,
  Германия, Ирландия, Исландия, Лихтенщайн,
  Люксембург, Финландия, Франция, както и
  Естония, Литва, Полша, Словакия, Словения и
  Чехия.
Директиви на ЕС
• Препoръка R (92), в която ясно са формулирани
  изискванията към специалното и интегрираното
  образование, както и случаите, в които може да
  се прилага специално образование, но само със
  съгласието на родителите на децата с трайни
  увреждания (Препоръка R (92) 1992).
• на децата със СОП трябва да се осигурява
  помощ при преодоляването на трудностите в
  процеса на обучение и придобиване на онази
  компетентност, които ще им бъдат необходими
  за живота като зрели хора.
Законодателна уредба на интегрираното
        обучение в България
• Още през 1929 Васил Стефанов – директор на първото
  училище за слепи в България след посещение в САЩ
  докладва за наблюдаваната от него система на слепи и
  слабо виждащи в специален клас към масовото
  училище.
• През 1984 г. във Варна към училището на деца със
  нарушено зрение е създадена първата за страната
  действаща ресурсна служба
• През 1986 г. се открива и втора ресурсна служба към
  училището за деца с нарушено зрение в София
• По отношение на децата със слухови нарушения
  интегрираното обучение съществува от 1998-1999 г. ,
  когато към различни масови учебни заведения в София
  за открити кабинети подпомагащи интегрирани ученици
  с увреден слух .
ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ НА
    ДСОП В МЕЖДУНАРОДНИ
         ДОКУМЕНТИ:
• ХV доклад на СЗО по психохигиена - Женева
  1967 г.; традиционната практика на физическа
  изолация и психическо и социално очуждение”
  на лица с нарушения е неефективна и нехуманна
• Резолюция 2856 на ОС на ООН - от 1971 г. с
  тази резолюция Общото събрание на ООН
  приема “Декларация за правата на лицата с
  умствени затруднения”, в която “изрично се
  подчертава правото им на пълноценно
  образование, живот и труд”
    6/26/2009
Споразумение от Саламанка в което се
               казва:
• Всяко дете има основното право на образование и
  трябва да получи възможност да постигне и подържа
  приемливо ниво на знания.
• Всяко дете има уникални качества, интереси
  способности и образователни нужди.
• Децата със СОП трябва да имат достъп до обикновените
  училища.
• Обикновените училища с ориентация към интегриране
  са най-ефикасното средство за преодоляване на
  дискриминационното отношение, като създават
  дружелюбни общности, като изграждат интегрирано
  общество и постигат образование за всички; нещо
  повече – те осигуряват ефективно образование за
  мнозинството от децата и подобряват ефективността на
За пръв път въпросът за интегрираното
  обучение се урежда в “Закона за защита,
 рехабилитация и социална интеграциа на
          инвалидите”/от 1998 г./
 • В член 12 на този закон се посочва, че: “предучилищните детски
    заведения, общообразователните и професионалните училище
    осигуряват възможности за интегрирано обучение на деца
    инвалиди в общи или специални паралелки чрез:
- целенасочено възпитение на здравите деца;
- адаптирани учебни програми, методики и организация на учебния
процес;
- приспособяване на училищната и околната среда;
- използването на квалифициран персонал;
- въвеждене на социалнопсихологически услуги и приобщаване на
семействата за активно участие в образователно-възпитателния
процес.
 • (2) Специалното образование в ранна и училищна възраст се
    осъществява след изчерпване на възможностите на
Закона за изменение и допълнение на
  Закона за народната просвета от 2002
година законодателно се рашава проблема
       за интегрираното обучение
• Съгласно член 21, точка 1: “децата със специални
  образователни потребности или с хронични заболявания
  постъпват в държавни или общински детските градини”.
• Задължение на детските градини е да приемат такива
  деца. Едва когато “всички възможности за възпитание в
  държавните и общинските детски градини са изчерпани
  и при писмено съгласие на родителите или
  настойниците”(чл.21, т. 4), децата със специални
  образователни потребности могат да преминат в
  специални детски градини.
• Според член 27, децата със специални
  образователни потребности или хронични
  заболявания се обучават интегрирано в масовите
  училища.
• Задължение на училищата е да приемат такива
  деца.
• Едва когато “всички други възможности за
  обучение и възпитание в държавните и
  общинските училища са изчерпани и при
  писмено изразено желание на родителите или
  настойниците”, децата със специални
  образователни потребности могат да постъпят в
  специални училища
Измененията на Правилника за
   прилагане на ЗНП от 2003 година
• Съгласно тези изменения “децата със специални
  образователни потребности и/или с хронични
  заболявания постъпват в детските градини по ал.
  1, които са задължени да ги приемат”(чл. 26,
  т.2).
• В същото време в специалните детски градини
  се приемат деца с писмена молба на родителите
  или настойниците и решение на диагностичен
  екип към детската градина.
• В разглеждания правилник се уточнява, че “в
  държавните и общинските училища се приемат в
  паралелка до 5 ученици с хронични заболявания,
  с физически и сензорни увреждания, а в
  професионалните училища и професионалните
  гимназии - и от домове за отглеждане и
  възпитание на деца, лишени от родителски
  грижи”(чл.50, т. 6).
• чл.7 „детски градини, училища и обслужващи
  звена съвместно с финансиращия орган
  осигуряват подкрепяща среда за интегрирано
  обучение и възпитание на деца и ученици със
  специални образователни потребности и/или с
  хронични заболявания”
НАРЕДБА № 6 ОТ 2002 Г. ЗА
  ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА СЪС СОП
 И/ИЛИ С ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
 • Чл. 2. (1) Децата със специални образователни
   потребности и/или с хронични заболявания се обучават
   и възпитават интегрирано в детски градини, училища и
   обслужващи звена.
(2) Децата със специални образователни потребности и/или
с хронични заболявания могат да се обучават и възпитават
и в специални детски градини, училища и обслужващи
звена.
(3) В специалните детски градини, училища и обслужващи
звена се приемат само деца и ученици, за които всички
възможности за обучение и възпитание в детски градини и
училища са изчерпани и при изрично желание на
Националния план за интегриране на деца със
 специални образователни потребности и/или с
      хронични заболявания в системата на
народната просвета (приет с Решение № 894 от
  22 декември 2003 г. на Министерския съвет).
• Цел: Поетапно въвеждане на интегрираното
  обучение на деца и ученици със специални
  образователни потребности и/или с хронични
  заболявания в системата на народната просвета
ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТА НА РЕСУРСНИТЕ
     ЦЕНТРОВЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА
ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
  НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ
  ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ /2006 г./
Организация на интегрираното обучение
Функции на РЦ

•   консултативна,
•   образователно-възпитателна,
•   рехабилитационна
•   координираща функция
• работа с родителите
• работа с учителите и екипите от
  общообразователните детски градини и
  училища
• работа с децата и учениците
• работа с обществото
Функции на ресурсния учител
Подпомагане на интегрирания ученик
• това е първата по важност функция на ресурсния учител.
  Ако интегрирането на ученика предстои, първата стъпка
  на ресурсния учител е да проучи и анализира всички
  фактори, свързани с подготовката на интегрираното
  обучение. Следваща стъпка е съвместно с
  институцията, към коята функционира ресурсната
  служба, да се уточни броят на обслужваните.
• Най – общо конкретните задължения на ресурсния
  учител, свързани с подпомагането на интегрирания
  ученик, могат да се обобщят по следния начин:
• Подготвя ученика за интегриране
• Помага на постъпващия ученик в обикновения
  клас да се адаптира в околната среда и подготвя
  класа за реалното му приемане. На здравите
  ученици трябва внимателно да им се обясни, че
  въпросният ученик е също като тях и има
  същите потребности.
• Снабдява детето с необходимото специално
  оборудване и специални учебници, ако има
  нужда от такива.
• Инструктира ученика за справяне с типичните проблеми
  по отделните общообразователни дисциплини. Тук
  трябва да се отчита по какви програми се провежда
  обучението и моделът на интегриране, който е възприет
  за конкретното дете.
• Организира обучение по специални програми.
  Обикновено се приема, че ресурсния учител е подготвен
  сам да води обучението по някои или в краен случай по
  всички специални програми.
• Оказва помощ в професионалното ориентиране на
  ученика и заедно с родителите и ръководството на
  училището разработва индивидуален план за
  професионална подготовка.
• Организира и активно участва в диагностичното
  оценяване на детето.
• При необходимост ресурсният учител
  разширява сферата за обслужване на детето.
  Вероятно е да се наложи допълнителен
  медицински преглед , специфично лечение или
  някои вид терапия, които следва да бъдат
  организирани и с подкрепата на родителите
• Създаване на обществена база за подкрепа на
  интегрираното обучение. Ресурсния учител
  може много да допринесе за социалната
  подкрепа и подпомагане на интегрираните
  ученици. Той следва да осъществява
  взаимодействие с различни обществени
  институции и доброволни организации
Подпомагане на масовия учител
• Ресурсния учител консултира масовия върху най –
  важните особености в обучението на ученика,
  произтичащи от неговото специфично увреждане.
  Масовият учител трябва да има представа за начина, по
  който детето ще получава информация в учебния
  процес, как може да общува с него, в какви учебни
  дейности може да участва и като цяло, основните
  пътища за компенсация на увреждането.
• Оказва специфична методична помощ по отделните
  учебни дисциплини, в които интегрирания ученик е
  включен.
• Ресурсния и масовия учител планират съвместни
  дейности в урока. Допустимо е ресурсният учител да
  присъства в класната стая в определени случаи, за да
• Двамата учители могат да обсъждат някои
  детайли на учебната програма, засягащи
  интегрирания ученик.
• Помага на класния ръководител за пълноценно
  включване на интегрирания ученик в живота на
  класа.
• Ресурсният учител организира включването на
  масовия в краткосрочни форми за получаване на
  основна специална подготовка. Такива могат да
  бъдат еднодневни семинари, посещения на
  уроци в специалното училище и пр.
• Снабдява масовия учител с достъпна за него
  специална литература.
Подпомагане на родителите
• Запознава родителите с целите и философията
  на интегрираното обучение
• Предлага на родителите конкретни начини за
  успешна самоподготовка в дома. Ресурсният
  учител може да съветва родителите как да бъдат
  полезни в подготовката на уроците и домашните
  упражнения,.
• Родителите се насърчават активно и
  практически да поддържат формираните у
  детето полезни умения за самостоятелен и
  независим живот.
• Ресурсния учител съдейства на семейството за
  разширяване на социалните контакти на детето
  по местоживеене.
• Семейството трябва да бъде проучено от гледна
  точка на това, на какъв етап се намира след
  раждането на детето със СОП.
• Включване на родителите в различни форми на
  подготовка като краткосрочни родителски
  семинари, уикенди в специалното училище и
  др.
• Индивидуална програма за обучение и
  развитие на интегрирания ученик

"ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА СЪС СОП"

  • 1.
  • 2.
    Зараждане на идеятаза интегрирано обучение.
  • 3.
    В образованието надецата с трайни увреждания, може да се приеме следната обща класификация: • XIX век - период на бурно развитие на медицината, когато се диференцират множество видове заболявания и видове инвалидности; тук може да се говори за зараждане и формиране на медицинския модел на инвалидността, а образованието на децата с увреждания е подчинено на принципите на сегрегацията и изолацията, на господство, доминация и подчинение;
  • 4.
    • от началотона ХХ век до към 60-те години - наложен е медицинския модел на инвалидността, а образованието е подчинено на споменатите вече принципи и се извършва в специално създадени образователни институции (специални училища). Тук акцентът е поставен върху патологията, върху неспособността на индивида да изпълнява присъщите му социални роли и да извършва характерните за него ежедневни жизнени дейности.
  • 5.
    • от средатана 60-те години на ХХ век до средата на 80-те години - възниква и се налага т.нар. нормализация, когато родителите на децата с увреждания повеждат борба и съдебни процеси (особено интензивни в САЩ) за правото децата им да учат в масовите училища. • в основата на концепцията за нормализацията залягат схващанията, че децата с трайни увреждания са способни да усвояват различни дейности и обществото трябва да създаде условия за живот, максимално близки до нормалните • налагат принципите на интеграция и създаването на различни форми на интегрирано
  • 6.
    • от средатана 80-те години на ХХ век насам се появява и утвърждава модела на гражданските права на инвалидите, а образованието е подчинено на принципите на свободен достъп и социално включване в общността.
  • 7.
    • Идеята заобучение на деца с увреждания в обикновеното училище започва да занимава специалистите 70 години след възникване на специалните училища. • За инициатор на това, което днес наричаме интегрирано обучение се счита големият австро-унгарски педагог на зрително затруднените Йохан Клайне. • През 1839 г. той публикува „Ръководство за обучение на слепи деца от най-ранно детство, вкъщи и местното училище”.
  • 8.
    • Първият опитза законодателен текст свързан с възможностите слепите деца да учат в масовите училища е предприет в Шотландия , но за съжаление без никакъв успех . • През 1880 г. работещият в Европа известен сляп интелектуалец от САЩ – Франсис Кембъл предлага програма за ранно съвместно обучение с виждащите в Лондонския кралски нормален колеж . • През 1896 г. легендарната сляпо – глуха американка Келън Келър е приета в Кембриджското девическо училище ( щата Масачузетс ) . Подпомагана от своята учителка Ан Съливан , тя учи и живее заедно с виждащите си съученици . • До практическо осъществяване и регламентиране на интегрираното обучение се стига в самото начало на миналия век , когато на 17. 09 1900г в Чикаго е
  • 9.
    • повратна точкав дескредитацията на специалното образование се открива в средата на 20век, когато се появява Всеобщата декларация за правата на човека(1948) и Декларацията за правата на детето(1959). • Постепенно в живота, науката и практиката започват да навлизат нови практики и модели, свързани с преустройството, а понякога и със закриване на интернати и психиатрични болници
  • 10.
    Същност на интегриранотообучение. Дефиниция. Терминология. Особености
  • 11.
    • Интегрираното обучениесе дефинира като ’’ съвместно обучение на деца със специални педагогически потрабности и здрави деца в обикновеното училище чрез квалифицирано подпомагане от специален учител’’ • за да е налице интегрираното обучение, детето трябва да прекарва най – малко 50% от учебното време в обикновената класна стая.
  • 12.
    • Това епродължителен процес , изискващ: - много отговорност , • промени в законодателството, • ранно откриване и диагностика на децата със специални образователни потребности , • обучение и квалифициране на педагогически кадри за работа с тези деца в масовото училище, • популяризиране на проблемите на хората с увреждания пред широката общественост и други.
  • 13.
    • Интегрираното обучениене е само една съвременна концепция, а качествено нова образователна политика. • Интегрираното обучение не може да бъде нито метод, нито принцип, тъй като обективно в себе си използва и двете. • Това обучение включва и учебните стратегии и стилове, поради което не може да се отъждествява с тях. • В условията на интегрирано обучение изключително важно е да се разбере, че масовото училище поема част от отговорността за обучението на детето със специални педагогически нужди.
  • 14.
    • Интегрираното обучениене е просто преместване от специалното в масовото училище, а активно включване на ученика във всекидневието на обикновения клас. • Това обучение не си поставя за цел да адаптира класа от деца без СОП към интегрирания ученик, а тъкмо обратното, ние трябва да помогнем на детето реално да се адаптира в класа. • Това обучение е истинско партньорство между специалното, масовото училище, родителите и обществените институции, които формират неговата солидна обществена база.
  • 15.
    • Най –важната роля в интегрираното обучение играят така наречените ресурсни учители. Без тях няма интегрирано обучение • Функциите на ресурсния учител могат да се разделят на основни , които биват три вида и допълнителни , които непрекъснато се допълват.Основните са – подпомагане на интегрирания ученик, подпомагане на масовия учител, подпомагане на родителите
  • 16.
    включващо образование • Приниго стои идеята, че индивидуалността на всеки ученик трябва да бъде приета и неговото образование да се организира по такъв начин, че да се удовлетворят особените потребности на всяко дете. • Смята се, че включващото образование предоставя възможност на всички ученици да усвояват изцяло учебния материал и да участват пълноценно в живота на социалните групи от детската градина, през училището до Университета. • Включващото образование активира ресурси, които са насочени кум стимулиране на равноправието на учениците и създаването на възможности за тяхното участие във всички аспекти на живота на групата (класа).
  • 17.
    • Включващото образованиесе основава на осем принципа: • ценността на човека не зависи от неговите способности и постижения; • всеки човек е способен да чувства и да мисли; • всеки човек има право да общува и да бъде изслушван; • всички хора се нуждаят един от друг; • истинското образование може да се реализира само в контекста на реални взаимоотношения; • -всички хора се нуждаят от подкрепа и контакти с връстниците си;
  • 18.
    три важни обстоятелствасвързани с управление на ИО: • не може да се прилага определен модел на интегрирано обучение в страната и да се твърди, че той е най-подходящият • не трябва да се приема, че определен модел е най-подходящ за интегриране на дадена група ученици със специфични увреждания • няма по-добър модел на интегрирано обучение, но има един, който е най-подходящ за конкретно дете.
  • 19.
  • 20.
    Съществуват около двадесетмодела за интегрирано обучение. • Модел на тотално интегриране - заражда се в САЩ • Този модел предвижда обучение в масовото училище още от първи клас. • Може би най-добрия за интегрирано обучение, но веднага трябва да се подчертае, че той е най- трудния и най-рискования
  • 21.
    • Тоталната интеграцияпредполага в определени случаи спомагателна роля на специалните училища, особено ако интегрирания ученик има сериозни проблеми със специфичния начин на ограмотяване. • Този модел предполага също така много добра комплексна подготовка на ресурсния учител, който трябва да отделя повече време за подпомагане на детето, особено през първата година от обучението. • В условията на тотално интегриране особено важна роля играят родителите, които вкъщи могат да допълват функциите на ресурсния учител
  • 22.
    • Модел начастична интеграция: - Моделът предвижда детето със СОП да получи възможността да посещава масово училище един ден седмично или две-три занятия в рамките на една седмица. - От този модел могат да се възползват деца с емоционални разтройства, с интелектуална недостатъчност и със синдром на Даун. • Занятието по музика и рисуване са особено полезни. • Важно е посещенията да бъдат индивидуални, а не групови. Макар и да не осигурява пълна интеграция, моделът е стъпка напред в преодоляване на социалната изолация
  • 23.
    • Канадски модел: •Този модел се отличава с т. нар. двойна структура. • Децата, които ще се интегрират се изпращат в съседното масово училище за един пробен период. • Ако ученикът покаже успешно адаптиране в обикновения клас, се преминава към втората стъпка. • Детето напуска интерната на специалното училище и се отправя към дома, за да посещава масовото училище. • Този модел предполага добро взаимодействие между ресурсната служба на специалното
  • 24.
    • Модел заинтегриране в определена училищна степен: - В сравнение с тоталното интегриране, този модел е по-лесно приложим, поради факта, че след завършване на началния или средния курс в специалното училище, детето може да продължи в обикновен клас. • В този случай се дава възможност за осъществяване на по-добра подготовка за интеграция, тъй като детето отива в масовото училище с достигнато определено равнище на знания и умения. - Моделът предполага добро взаимодействие между специалното и масовото училище.
  • 25.
    • Модел заобърнато интегриране: - представлява размяна на малки групи деца между специалното и масовото училище от един и същи клас по едни и същи дисциплини.
  • 26.
    • Модел еднокъм едно: - Този модел се прилага при деца с множество дълбоки увреждания, изискващи интензивно индивидулано обучение. - Те се обучават по системата едно към едно, т.е. един учител обучава един ученик. - При този модел може да се осъществи много добро обучение
  • 27.
    • Модел заобединени класове: • Този модел предвижда интегриране на група деца със СОП в обикновен клас, но без определяне на нейната численост. • Същественото е, че интегрираната група продължава да бъде структура на специалното училище без да е наразделна част от обикновения клас. • Същевременно по някои учебни предмети, обучението може да протича съвместно, чрез планиране на общи дейности между специалния и масовия учител.
  • 28.
    • Модел заспециални класове в масовото училище: • Този модел също има своите поддържници в САЩ, Русия, някои европейски страни, както и в страни от третия свят. • Създаването на специален клас за деца с едни и също увреждания в обикновеното училище, наистина създава впечатление, че интегрираното дете, както всички останали, ходи на училище. • От дуга страна обаче, срещу този модел има много сериозни възражения. Формално специалният клас остава затворен за здравите деца и поставя интегрираните ученици в нова изолация. • Здравите деца трудно биха разбрали социалните цели на специалния клас, понеже виждат, че децата с увреждания са различни от тях, тъй като са отделени.
  • 29.
    Интегрирано обучение надеца със СОП в другите страни • модел на „единствения път” - това са страни, в които образователната политика и прилаганите практически решения и действия са насочени към интеграцията на почти всички деца в масовите училища. • Такива страни са Гърция, Испания, Италия, Кипър, Норвегия, Португалия и Швеция (Пшибиш 2005). Интересно е например, че в Италия още от 70-те години на ХХ век няма специализирано образование;
  • 30.
    • модел на„двата пътя” • това са страни, в които съществуват две отделни образователни системи, които функционират на основата на отделни правни норми за образование в масовото (интегрирано) и специалното образователни течения. • Отделен сектор за специално образование действа в Белгия, Холандия, както и в България, Латвия и Румъния;
  • 31.
    • модел на„множество решения” • тук не се използва едно решение, а по-скоро се предлагат различни концепции, свързващи елементите на горните два модела на образование. • Такива страни са Австрия, Великобритания, Германия, Ирландия, Исландия, Лихтенщайн, Люксембург, Финландия, Франция, както и Естония, Литва, Полша, Словакия, Словения и Чехия.
  • 32.
    Директиви на ЕС •Препoръка R (92), в която ясно са формулирани изискванията към специалното и интегрираното образование, както и случаите, в които може да се прилага специално образование, но само със съгласието на родителите на децата с трайни увреждания (Препоръка R (92) 1992). • на децата със СОП трябва да се осигурява помощ при преодоляването на трудностите в процеса на обучение и придобиване на онази компетентност, които ще им бъдат необходими за живота като зрели хора.
  • 33.
    Законодателна уредба наинтегрираното обучение в България
  • 34.
    • Още през1929 Васил Стефанов – директор на първото училище за слепи в България след посещение в САЩ докладва за наблюдаваната от него система на слепи и слабо виждащи в специален клас към масовото училище. • През 1984 г. във Варна към училището на деца със нарушено зрение е създадена първата за страната действаща ресурсна служба • През 1986 г. се открива и втора ресурсна служба към училището за деца с нарушено зрение в София • По отношение на децата със слухови нарушения интегрираното обучение съществува от 1998-1999 г. , когато към различни масови учебни заведения в София за открити кабинети подпомагащи интегрирани ученици с увреден слух .
  • 35.
    ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ НА ДСОП В МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ: • ХV доклад на СЗО по психохигиена - Женева 1967 г.; традиционната практика на физическа изолация и психическо и социално очуждение” на лица с нарушения е неефективна и нехуманна • Резолюция 2856 на ОС на ООН - от 1971 г. с тази резолюция Общото събрание на ООН приема “Декларация за правата на лицата с умствени затруднения”, в която “изрично се подчертава правото им на пълноценно образование, живот и труд” 6/26/2009
  • 36.
    Споразумение от Саламанкав което се казва: • Всяко дете има основното право на образование и трябва да получи възможност да постигне и подържа приемливо ниво на знания. • Всяко дете има уникални качества, интереси способности и образователни нужди. • Децата със СОП трябва да имат достъп до обикновените училища. • Обикновените училища с ориентация към интегриране са най-ефикасното средство за преодоляване на дискриминационното отношение, като създават дружелюбни общности, като изграждат интегрирано общество и постигат образование за всички; нещо повече – те осигуряват ефективно образование за мнозинството от децата и подобряват ефективността на
  • 37.
    За пръв пътвъпросът за интегрираното обучение се урежда в “Закона за защита, рехабилитация и социална интеграциа на инвалидите”/от 1998 г./ • В член 12 на този закон се посочва, че: “предучилищните детски заведения, общообразователните и професионалните училище осигуряват възможности за интегрирано обучение на деца инвалиди в общи или специални паралелки чрез: - целенасочено възпитение на здравите деца; - адаптирани учебни програми, методики и организация на учебния процес; - приспособяване на училищната и околната среда; - използването на квалифициран персонал; - въвеждене на социалнопсихологически услуги и приобщаване на семействата за активно участие в образователно-възпитателния процес. • (2) Специалното образование в ранна и училищна възраст се осъществява след изчерпване на възможностите на
  • 38.
    Закона за изменениеи допълнение на Закона за народната просвета от 2002 година законодателно се рашава проблема за интегрираното обучение • Съгласно член 21, точка 1: “децата със специални образователни потребности или с хронични заболявания постъпват в държавни или общински детските градини”. • Задължение на детските градини е да приемат такива деца. Едва когато “всички възможности за възпитание в държавните и общинските детски градини са изчерпани и при писмено съгласие на родителите или настойниците”(чл.21, т. 4), децата със специални образователни потребности могат да преминат в специални детски градини.
  • 39.
    • Според член27, децата със специални образователни потребности или хронични заболявания се обучават интегрирано в масовите училища. • Задължение на училищата е да приемат такива деца. • Едва когато “всички други възможности за обучение и възпитание в държавните и общинските училища са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците”, децата със специални образователни потребности могат да постъпят в специални училища
  • 40.
    Измененията на Правилниказа прилагане на ЗНП от 2003 година • Съгласно тези изменения “децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини по ал. 1, които са задължени да ги приемат”(чл. 26, т.2). • В същото време в специалните детски градини се приемат деца с писмена молба на родителите или настойниците и решение на диагностичен екип към детската градина.
  • 41.
    • В разглежданияправилник се уточнява, че “в държавните и общинските училища се приемат в паралелка до 5 ученици с хронични заболявания, с физически и сензорни увреждания, а в професионалните училища и професионалните гимназии - и от домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи”(чл.50, т. 6). • чл.7 „детски градини, училища и обслужващи звена съвместно с финансиращия орган осигуряват подкрепяща среда за интегрирано обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания”
  • 42.
    НАРЕДБА № 6ОТ 2002 Г. ЗА ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА СЪС СОП И/ИЛИ С ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ • Чл. 2. (1) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания се обучават и възпитават интегрирано в детски градини, училища и обслужващи звена. (2) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания могат да се обучават и възпитават и в специални детски градини, училища и обслужващи звена. (3) В специалните детски градини, училища и обслужващи звена се приемат само деца и ученици, за които всички възможности за обучение и възпитание в детски градини и училища са изчерпани и при изрично желание на
  • 43.
    Националния план заинтегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета (приет с Решение № 894 от 22 декември 2003 г. на Министерския съвет). • Цел: Поетапно въвеждане на интегрираното обучение на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета
  • 44.
    ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТАНА РЕСУРСНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ /2006 г./
  • 45.
  • 46.
    Функции на РЦ • консултативна, • образователно-възпитателна, • рехабилитационна • координираща функция
  • 47.
    • работа сродителите • работа с учителите и екипите от общообразователните детски градини и училища • работа с децата и учениците • работа с обществото
  • 48.
  • 49.
    Подпомагане на интегриранияученик • това е първата по важност функция на ресурсния учител. Ако интегрирането на ученика предстои, първата стъпка на ресурсния учител е да проучи и анализира всички фактори, свързани с подготовката на интегрираното обучение. Следваща стъпка е съвместно с институцията, към коята функционира ресурсната служба, да се уточни броят на обслужваните. • Най – общо конкретните задължения на ресурсния учител, свързани с подпомагането на интегрирания ученик, могат да се обобщят по следния начин: • Подготвя ученика за интегриране
  • 50.
    • Помага напостъпващия ученик в обикновения клас да се адаптира в околната среда и подготвя класа за реалното му приемане. На здравите ученици трябва внимателно да им се обясни, че въпросният ученик е също като тях и има същите потребности. • Снабдява детето с необходимото специално оборудване и специални учебници, ако има нужда от такива.
  • 51.
    • Инструктира учениказа справяне с типичните проблеми по отделните общообразователни дисциплини. Тук трябва да се отчита по какви програми се провежда обучението и моделът на интегриране, който е възприет за конкретното дете. • Организира обучение по специални програми. Обикновено се приема, че ресурсния учител е подготвен сам да води обучението по някои или в краен случай по всички специални програми. • Оказва помощ в професионалното ориентиране на ученика и заедно с родителите и ръководството на училището разработва индивидуален план за професионална подготовка. • Организира и активно участва в диагностичното оценяване на детето.
  • 52.
    • При необходимостресурсният учител разширява сферата за обслужване на детето. Вероятно е да се наложи допълнителен медицински преглед , специфично лечение или някои вид терапия, които следва да бъдат организирани и с подкрепата на родителите • Създаване на обществена база за подкрепа на интегрираното обучение. Ресурсния учител може много да допринесе за социалната подкрепа и подпомагане на интегрираните ученици. Той следва да осъществява взаимодействие с различни обществени институции и доброволни организации
  • 53.
    Подпомагане на масовияучител • Ресурсния учител консултира масовия върху най – важните особености в обучението на ученика, произтичащи от неговото специфично увреждане. Масовият учител трябва да има представа за начина, по който детето ще получава информация в учебния процес, как може да общува с него, в какви учебни дейности може да участва и като цяло, основните пътища за компенсация на увреждането. • Оказва специфична методична помощ по отделните учебни дисциплини, в които интегрирания ученик е включен. • Ресурсния и масовия учител планират съвместни дейности в урока. Допустимо е ресурсният учител да присъства в класната стая в определени случаи, за да
  • 54.
    • Двамата учителимогат да обсъждат някои детайли на учебната програма, засягащи интегрирания ученик. • Помага на класния ръководител за пълноценно включване на интегрирания ученик в живота на класа. • Ресурсният учител организира включването на масовия в краткосрочни форми за получаване на основна специална подготовка. Такива могат да бъдат еднодневни семинари, посещения на уроци в специалното училище и пр. • Снабдява масовия учител с достъпна за него специална литература.
  • 55.
    Подпомагане на родителите •Запознава родителите с целите и философията на интегрираното обучение • Предлага на родителите конкретни начини за успешна самоподготовка в дома. Ресурсният учител може да съветва родителите как да бъдат полезни в подготовката на уроците и домашните упражнения,. • Родителите се насърчават активно и практически да поддържат формираните у детето полезни умения за самостоятелен и независим живот.
  • 56.
    • Ресурсния учителсъдейства на семейството за разширяване на социалните контакти на детето по местоживеене. • Семейството трябва да бъде проучено от гледна точка на това, на какъв етап се намира след раждането на детето със СОП. • Включване на родителите в различни форми на подготовка като краткосрочни родителски семинари, уикенди в специалното училище и др.
  • 57.
    • Индивидуална програмаза обучение и развитие на интегрирания ученик