Динамични програми и процедури

1. Учебна дисциплина:
„Диагностика на деца със специални
образователни потребности“
Тема: Динамични програми и процедури за
диагностика на децата с ИН и трудности в
обучението и адаптацията
Изготвил:
Цветелина Войкова
Младенова
Фак. № 1129
Възложил:
Проф. дн Анелия
Гърбачева

2. Динамични програми и процедури за диагностика на деца с ИН, което
съчетава количествения и качествен подход при анализ на психичните
функции, е свързано с разработването на адаптирани за детска възраст
невропсихологични тестови батерии, позволяващи комплексна оценка на
гнозиса, праксиса и език. Разработен инструментариум позволява ранно
определяне на случаите на забавено развитие, прогнозиране и
пропедевтика на бъдещи затруднения в ученето. Прилагането на
невропсихологичен подход на оценка и анализ, се съобразява и с
данните на развитийната невронаука (предимно неврофизиология) за
особеностите на морфологичната и функционална неврогенеза. Анализът
на дефицитите в детското развитие може да бъде максимално обективен
само когато те се съпоставят с тенденциите в развитието при деца в
норма. Това прави разработването на проблемите на динамични
програми и процедури за диагностика на децата с ИН и трудности в
обучението и адаптирането особено актуално.

4. 1. Принципи и модели на диагностика
на децата с ИН
Като разглежда основните подходи
на анализ и изследване в детската
невропсихология, Семенович
отдава предимство на
еволюционно-неврологичния
подход към нарушенията на
нервната система. Той позволява
да се види, че те не са свързани
със загуба на готов изграден
механизъм, а са проява на
забавяне или изопачаване в
развитието. Специално внимание
авторката отделя и на феномена на
псевдопроцесуалност като
патогномоничен за детската
възраст.
Той означава, че много
патологични разстройства в
онтогенезата са свързани не с
текущ органичен процес, а с
процес на декомпенсация, която е
резултат от несъответствие между
изискванията към детския мозък
от страна на социума и
структурното недоразвитие на
неговите функционални системи.
На тази основа Микадзе и
Семенович визират постоянната
връзка на детската
невропсихология с еволюционната
неврология, при което се отчитат
няколко основни принципа:

5. принцип на изпреварващо
осигуряване на
функциите, свързан с
тезата за относителна
независимост при
съзряване на
церебралните
функционални системи
принцип на
хетерохронност и
асинхронност в
развитието на
отделните
функционални
системи, което ги
прави относително
независими
принцип на
динамична
организация на
висшите психични
функции

6. Функционалната оценка на потребностите включва оценяване на
психичното и социалното функциониране на детето и ученика.
Методиката е базирана на биопсихосоциалния подход за свързани с
обучението проблеми. Съдържа два типа информация:
история на
индивидуалното
развитие на детето
или ученика
актуална статусна
информация за
детето или ученика

7. Оценява се функционирането на детето или ученика съгласно
количествени и качествени показатели, установени чрез различни
процедури – тестове, анкети, интервюта и др. Извършва се оценка и на
основата на различна документация по случая (включително на
медицинска). Оценката се осъществява в следните области:
информация – от
учители, включително
от специален педагог,
от психолог, логопед и
др., от родители, от
институции, свързани
с развитието на детето
или ученика
езиково
функциониране –
оценка на
езиковото
разбиране,
езиковата изява,
писмената реч
(четене и писане)
общо
здравословно
състояние и
специфични
здравни
проблеми
психично
функциониране
– оценка на
интелектуалното
функциониране

8. Методиката се основава на концепция и методология за оценяването на
образователните потребности на децата на 5- и 6-годишна възраст и на
учениците.
Диагностичният процес в детска възраст е изключително специфичен и
комплициран. Малките деца се разсейват лесно и трудно се
съсредоточават върху стимули. Понякога демонстрират избирателно
внимание, като се съсредоточават върху задачи, които не са цел на
изследването, и се разсейват на задачи, които са във фокуса на
диагностичния процес. Малкият обем на внимание в детска възраст ги
препятства да бъдат дълго концентирани върху решаването на даден
проблем (задача). Често могат да са просто срамежливи, стеснителни,
необщителни в интеракцията с непознат възрастен и да не са способни
да демонстрират потенциала си.
В клиничната практика е прието, че точна идентификация на съответна
нозология и пълна диагноза могат да бъдат постигнати едва след
известно проследяване, събиране и анализиране на нови данни за
детето.

9. 2. Трудности в обучението и
адаптацията на деца с ИН
Интелигентността е едно от най-
важните неща, по който ние се
оценяваме помежду си. Тя е мощен и
емоционален източник на информация
за родители, учители и работодатели.
През годините много специалисти са
давали различни определения за
интелигентност. Според едни това е
способността за абстрактно мислене,
според други това е способността за
използване на натрупания опит, а за
други това е чисто и просто способност
за придобиване на знания.
Следователно не съществува едно
просто определение за интелигентност,
което да е напълно задоволително.
Ето защо можем да се опитаме да
дадем една обща дефиниция на
интелигентността - тя е сбор от
умствени способности, който са ни
необходими, за да можем да се
учим от опита си, да се адаптираме
към променящата се среда около
нас, да работим, преследвайки
целите си, да решаваме проблеми
и да мислим творчески. Така че
интелигентността се свързва не
толкова със съдържанието на
нашите мисли, колкото със самия
мисловен процес. А той от своя
страна се развива непосредствено
с всички други процеси в
организма на един човек,
преминавайки през различните
етапи на човешкото развитие.

10. Умствената изостаналост е отклонение от нормалното психично
развитие, което се изразява в цялостно недоразвитие на личността, но на
преден план е интелектуалната недостатъчност. За интелектуално
изоставане се говори тогава, когато нивото на интелигентност е под
средното.

12. Лека интелектуална недостатъчност
В периода до 5 години е налице
минимално изоставане в
сензорно-моторната сфера и често
то е незабележимо до по-горна
възраст. Прохождат след 15-я
месец и проговарят по-късно.
Децата от тази степен са обучаеми
и могат да се възползват от
преподаваното в масовото
училище учебно съдържание, но с
големи усилия и с непрекъсната
помощ от страна на родителите и
учителите.
Те могат да овладяват основни
учебни навици, социални и
комуникационни умения. Имат
определена степен на
независимост и могат да се
самообслужват частично или
напълно. Децата от тази група са
уравновесени, дисциплинирани,
трудолюбиви и емоционално
стабилни. Изпълняват добре
достъпните за тях дейности,
разбират ситуацията и се
ориентират в обстановката.

13. Умерена интелектуална недостатъчност
В периода до 5 години при тези
деца се отбелязва изоставане в
два аспекта: езиково-речево и
двигателно развитие.
Комуникацията е ограничена.
Децата от тази група могат да
усвоят различни умения и навици
за самообслужване,
професионално-трудови навици,
могат да упражняват несложни
умения за ръчен труд, да работят в
специално пригодена среда.
Тяхната социална приспособимост
се свежда до дома и близката
обкръжаваща среда. Вниманието е
неустойчиво, преобладава
пасивното- неволево.
Механичната памет може да е
развита, но смисловата винаги
страда. Могат да имат относително
запазени непосредствени емоции.
Настроението може да се колебае
между две крайности. В състояние
са да формират елементарно
чувство за собствена личност, но
не са самокритични и не могат да
се контролират, в следствие на
което са много егоистични,
нападателни със слабите и
подчиняеми, зависими към
силните личности.

14. Тежка интелектуална недостатъчност
Децата от тази група се нуждаят от
системен и внимателен надзор. Те
са в състояние да придобият
навици за самообслужване и да
изпълняват несложни видове труд,
но само под непосредствено
наблюдение и контрол. Отбелязва
се изоставане във всички области
на развитие и децата се нуждаят от
интензивни грижи. Изпитват
трудности при научаването да
говорят, моторното им развитие е
много слабо.
Изобщо не образуват абстрактни
понятия, не разпознават
цветовете, трудно се научават да
броят с помощта на пръстите, но
изобщо не смятат. Не са обучаеми.
Говорът им е беден, а
произношението на думите е
затруднено, почти неразбираемо.
Възможно е да се овладеят
елементарни умения за
самообслужване и за създаване на
ежедневни битови навици.

16. Дълбока интелектуална недостатъчност
При тези деца са често срещани и
други увреждания- сериозни
физически проблеми, което налага
увеличаването на степента на
оказваната им помощ чрез
осъществяването на специални
грижи и надзор през целия им
живот. Неспособни са да усвоят
основни житейски умения за
основни нужди.
Някои от тях в известна степен
могат да се самообслужват, да
усвоят някои много прости
моторни задачи. Усещанията са
запазени, но възприятията са
непълни. Липсва реч или имат
отделни, трудноразбираеми думи
за назоваване на жизнено
необходими предмети. Лошо
координиране, безцелни,
елементарни движения, смучене
на палци, себенараняване. Често
се среща глухота, слепота,
парализи, припадъци.

17. 3. Специализирани средства и
технологии
За преодоляване на проблемите, свързани със затруднен достъп до
информация са разработени технологии (наречени помощни технологии
или асистиращи и съответни софтуерни и хардуерни средства, които
могат да помогнат при обучението на лица със СОП, да подобрят
умственото развитие, да преодолеят специфично увреждане, да избегнат
влошаване на състояние, и др. Хардуерни и софтуерни продукти,
позволяващи улеснен достъп на хора със СОП, са:

18. алтернативни входни устройства,
сред които адаптирани и
разширени клавиатури; дисплеи,
чувствителни на допир;
ергономични мишки; посочващи
устройства, управлявани с глава,
поглед, устни или език и др.
алтернативни
изходни
устройства –за
улесняване на
достъпа
специализиран софтуер като
приложения, адаптирани за лица
с увреждания (като СЛОГ);
улеснен достъп, осигурен от
операционната система; достъпни
браузъри и др.
универсален дизайн –
разработени методи, техники и
ръководни принципи с цел
осигуряване на достъп до
компютърни системи за хора с
увреждания

19. 4. Интернет-технологии за
консултиране, диагностика и обучение
Виртуалното пространство за хора с комуникативни нарушения включва:
динамични
интернет
портали
специализирани
форуми
електронно озвучени
(audio books) и
електронни книги (е-
книги)
видеоконференции
и стаи за разговори
в реално време
онлайн-
консултации от
специалисти,
онлайн-курсове

20. софтуер за корекция на отделни
комуникативни нарушения, електронни
логопеди, все по-популярните Интернет-
портали, предлагащи игри за преодоляване на
обучителни трудности и за всестранно
развитие на децата в различни сфери на
образованието, игри развиващи зрителната
памет и умение за концентрация, книги и
софтуер за трениране на различни умения и
способности при някои нарушения
портал за е-
обучение на
лица със СОП

21. Гореизложеното потвърждава тезата, че динамичните програми и
процедури за диагностика на деца с ИН са обоснован от детската
невропсихология като област от невропсихологията, изучаваща
взаимовръзката на социалното функциониране на детето с формирането
на неговите психични функции, с развитието на мозъка в норма и
патология, както и с възможностите за използване на получените знания
за корекционно-развиващо обучение, свързано с трудности в обучението
и адаптацията.

23. Използвана литература
• Василева, Н. Развитие и съвременно състояние на детската
невропсихология. – В: Годишник на Софийския университет „Св. Кл.
Охридски”, Факултет по на учебна и предучилищна педагогика”, том
107. С., УИ „Св. Кл. Охридски”, 2016, с. 109 - 126.
• Матанова, В., Тодорова, Е. Ръководство за прилагане на методика за
оценка на образователни потребности на децата и учениците. Глава
втора. Функционална оценка на потребностите на децата и учениците.
Проект „Включващо обучение”, С., Институт за психично здраве и
развитие, 2013.
• МЕТОДИКА за оценка на образователните потребности на децата и
учениците. ДВ, бр. 59, 2015.
• Пиаже Ж. Речь и мышление ребёнка. М., Изд. Питер, 1994.
• Семенович, А. В. В лабиринтах развивающегося мозга (шифры и коды
нейропсихологии). М., Генезис, 2010.