Психологическа диагностика

1. Учебна дисциплина: „ Диагностика на деца със специални образователни потребности“
.
Тема: Психологическа диагностика на отклоненията в детското развитие.
Психометрия и тестология. Зараждане и развитие. Представители.
Изготвил: Биляна Иванова Василева
ПНУП - iV курс, задочно обучение – фак.номер – 1091.
Възложил: проф.дн.Анелия Гърбачева

3. СЪДЪРЖАНИЕ:
1. ИНТЕЛЕКТУАЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ (ИН) – ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ХАРАКТЕРИСТИКИ И
КЛАСИФИКАЦИИ
- СЪЩНОСТ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ;
- ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ ;
- КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ.
2.АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР НА РАЗВИТИЕ (АСР) – ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКИ
- КЛАСИЧЕСКО ОПРЕДЕЛЕНИЕИ АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР НА РАЗВИТИЕ;
- ИСТОРИЯ И КЛАСИЧЕСКА ВИЗИЯ ЗА АУТИЗМА;
- АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР НА РАЗВИТИ.

4. СЪЩНОСТ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ - ИЗУЧАВАНЕТО НА СЪСТОЯНИЕТО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА
НЕДОСТАТЪЧНОСТ, ФОРМИТЕ Й, ТИПОЛОГИЯ НА ФУНКЦИОНАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ СЕ ОСНОВАВА НА
ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИЯ ПОДХОД,КОЙТО Е СИСТЕМАТИЗИРАН В НОВОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКАТА АСОЦИАЦИЯ
ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНА И РАЗВИТИЙНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ - ХАРАКТЕРИЗИРА СЕ С ИЗРАЗЕНА РЕДУКЦИЯ НА
ИНТЕЛЕКТУАЛНО ФУНКЦИОНИРАНЕ, ПО-НИСКО ОТ СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКАТА НОРМА И СЕ АСОЦИИРА С ОГРАНИЧЕНИЯ В
НАЙ-МАЛКО ДВЕ ОТ ОБЛАСТИТЕ НА АДАПТИВНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ: КОМУНИКАЦИЯ, ГРИЖИ ЗА СЕБЕ СИ, ДОМАШНИ
УМЕНИЯ, ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ УСЛУГИ, АВТОНОМНОСТ, ЗДРАВЕ И СИГУРНОСТ, ФУНКЦИОНАЛНИ УЧИЛИЩНИ
НАГЛАСИ, РАЗВЛЕЧЕНИЯ И РАБОТА.
НОВОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ - ТОВА ДАЛИ ДЕТЕТО Е В СЪСТОЯНИЕ НА
ИНТЕЛЕКТУАЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ ИЛИ НЕ ,СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОТ ЕКИП ОТ РАЗЛИЧНИ СПЕЦИАЛИСТИ.КАТО ЕДИН ОТ
НАЧИНИТЕ Е „ИЗМЕРВАНЕТО“ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ КОЕФИЦИЕНТ. КОГАТО ТОЙ Е СЪС СТОЙНОСТИ ПОД 70-75 IQ, ТОВА
ПОКАЗВА ОГРАНИЧЕНИЯ В ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ. СТАНДАРТИЗИРАНИТЕ ТЕСТОВЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
ОГРАНИЧЕНИЯТА В АДАПТИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ СА ДОПЪЛНИТЕЛНИ СРЕДСТВА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ТРИ ГРУПИ
ИНДИВИДУАЛНИ СПОСОБНОСТИ:
• КОНЦЕПТУАЛНИ – РЕЧЕВА АКТИВНОСТ И ГРАМОТНОСТ;
•СОЦИАЛНИ И МЕЖДУЛИЧНОСТНИ ОТНОШЕНИЯ, СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ И САМОЧУВСТВИЕ, СЪВМЕСТНО
РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ И ДР.
• ПРАКТИЧЕСКИ – ВСЕКИДНЕВНИ ДЕЙНОСТИ: ПОДДЪРЖАНЕ НА ЛИЧНА ХИГИЕНА, ГРИЖА ЗА ЗДРАВЕТО, ПЪТУВАНЕ И
ТРАНСПОРТ И ДР.

5. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ- ТЯ ВКЛЮЧВА ТРИ ГРУПИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:
• ОПИСАНИЕ НА ТИПИЧНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ И СЪХРАНЕНИТЕ СПОСОБНОСТИ;
•ПРЕДСТАВЯНЕ НА УМЕНИЯТА И НАЧИНИТЕ ЗА УЧАСТИЕ В ОБУЧЕНИЕТО;
• ПРЕДСТАВЯНЕ НА УМЕНИЯТА И НАЧИНИТЕ НА АДАПТИВНО ФУНКЦИОНИРАНЕ В УЧИЛИЩАТА СРЕДА.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е РЕСУРСНОТО ПЕДАГОГИЧЕСКО ПОДПОМАГАНЕ ДА СЕ ПРОВЕЖДА РЕДОВНО И
ПОСТОЯННО.
РЕДОВНО ПОДПОМАГАНЕ СЕ ОСИГУРЯВА В СЛУЧАИТЕ НА УСТАНОВЕНАТА ОТ МУЛТИДИСЦИПЛИНАРНИЯ ЕКИП
ЛЕКА И СРЕДНА СТЕПЕН НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ. ПРОВЕЖДА СЕ НЯКОЛКО ЧАСА НА ДЕН ИЛИ
НЯКОЛКО ПЪТИ В УЧЕБНАТА СЕДМИЦА ОТ РЕСУРСНИ УЧИТЕЛИ И/ИЛИ ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ (ЛОГОПЕД, ПСИХОЛОГ,
РЕХАБИЛИТАТОР ...). ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е РЕСУРСНИЯТ УЧИТЕЛ ДА Е ОТГОВОРЕН ЗА ГРУПА ОТ 4 ДО 8 ДЕЦА.
МУЛТИИДИСЦИПЛИНАРНИЯТ ЕКИП Е ПРЕДСТАВЕН ОТ УЧИТЕЛЯ НА КЛАСА, РЕСУРСНИЯ УЧИТЕЛ, ПСИХОЛОГА,
АСИСТЕНТ-УЧИТЕЛЯ, ДЕТСКИЯ НЕВРОЛОГ, ЛОГОПЕДА, СОЦИАЛНИЯ АСИСТЕНТ И ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ (И
НЕСПЕЦИАЛИСТИ), ЧИЯТО НЕОБХОДИМОСТ СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ВСЕКИ ОТДЕЛЕН СЛУЧАЙ И ПЕДАГОГИЧЕСКАТА
СИТУАЦИЯ.
ПОСТОЯННОТО РЕСУРСНО ПОДПОМАГАНЕ СЕ ОСИГУРЯВА В СЛУЧАИТЕ НА УМЕРЕНА И ТЕЖКА СТЕПЕН НА
ИНТЕЛЕКТУАЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ И ИЗИСКВА ВКЛЮЧВАНЕТО НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ УСЛУГИ.
ПРОВЕЖДА СЕ ОТ РЕСУРСНИ УЧИТЕЛИ, АСИСТЕНТ-УЧИТЕЛИ, ПСИХОЛОГ, СОЦИАЛЕН АСИСТЕНТ, РЕХАБИЛИТАТОР,
АНИМАТОР И ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ (И НЕСПЕЦИАЛИСТИ), КАТО ВИНАГИ ЕДИН ОТ ТЯХ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ В
УЧИЛИЩЕТО
• .

6. АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР НА РАЗВИТИЕ (АСР) – ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКИ
КЛАСИЧЕСКО ОПРЕДЕЛЕНИЕИ АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР НА РАЗВИТИЕ - „АУТИЗМЪТ“ ИЛИ ,,СЪЩЕСТВУВАНЕТО В
СОБСТВЕН СВЯТ“ СА СЪОТВЕТНО НАЗВАНИЕТО И ТЕНДЕНЦИЯТА НА РАЗВИТИЕ, РАЗКРИВАЩИ КОМПЛЕКС ОТ ТИПИЧНИ
ОСОБЕНОСТИ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО „ДЕТЕ-СРЕДА“. ПРИ АУТИЗМА ФЕНОМЕНИТЕ ИНТЕЛЕКТ, РЕЧ И СОЦИАБИЛНОСТ
СА В СТРОГО ИНДИВИДУАЛНА ДИСХАРМОНИЯ И ДИНАМИКА НА ПРОЯВА.
ИСТОРИЯ И КЛАСИЧЕСКА ВИЗИЯ ЗА АУТИЗМА - ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ СТОЛЕТИЕ НИ ДЕЛЯТ ОТ ПЪРВОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА
ТЕРМИНА „АУТИЗЪМ“ ОТ Й. БЛОЙЛЕР ПРИ ОБОЗНАЧАВАНЕ НА ПРЕКЪСВАНЕТО НА СОЦИАЛНИЯ КОНТАКТ И ВРЪЗКАТА
СДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА ПРИ ИНДИВИДИ, СТРАДАЩИ ОТ ШИЗОФРЕНИЯ. ТОВА ПЪРВО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО
ПРЕПРАЩА КЪМ ОПОЗНАВАНЕ НА ТРУДНО ОСЪЩЕСТВИМОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА КОНКРЕТНОТО ЛИЦЕ И ОКОЛНИТЕ,
С КОИТО СЕ ГУБИ ЕДИННОСТТА НА БИОФУНКЦИОНАЛНИЯ И СОЦИАЛЕН КОНТАКТ
КЛАСИЧЕСКАТА ВИЗИЯ ЗА АУТИЗМА ОТРАЗЯВА:
• СПЕЦИФИКАТА В ХАРАКТЕРА И ДИНАМИКАТА НА СМУТЕНАТА РЕЦИПРОЧНОСТ В СОЦИАЛНОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
„ДЕТЕ-СРЕДА“, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА „ЕПИЦЕНТЪРЪТ“ НА АУТИСТИЧНОТО РАЗСТРОЙСТВО.
• ТРУДНАТА КОМУНИКАЦИЯ, ИЗРАЗЕНА В ОСОБЕНОСТИ НА РЕЧЕВАТА ЕКСПРЕСИЯ И СПЕЦИФИЧНО МИМИКО-ЖЕСТОВО
ИЗРАЗЯВАНЕ, „ЗАСТИНАЛО ЛИЦЕВО ИЗРАЖЕНИЕ“, НАПОДОБЯВАЩО БЕЗИЗРАЗНОСТ ИЛИ „ВГЛЪБЕНОСТ“.
• СТЕРЕОТИПНОТО ПОВЕДЕНИЕ, РИТУАЛНИ ПОВЕДЕНЧЕСКИ РЕАКЦИИ ПРИ СПЕЦИФИЧНО ДВИЖЕНИЕ НА РЪЦЕТЕ.

7. СРЕД ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ ПОСОЧВАТ:
• ПАРАДОКСАЛНАТА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ И НЕТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ ШУМОВИ И ЗРИТЕЛНИ СТИМУЛАЦИИ И
РАЗЛИЧЕН ПРАГ НА ПРИЕМАНЕТО И ОБРАБОТВАНЕТО ИМ.
•СЕЦИФИЧНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ БОЛКАТА ИЛИ ЛИПСА НА УСЕЩАНЕ ЗА БОЛКА.
• ТРУДНОТО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТЕЛЕСЕН КОНТАКТ ИЛИ ПОСТОЯННА ПОТРЕБНОСТ ОТ ТЕЛЕСНА БЛИЗОСТ С
ЛЮБИМИ ПРЕДМЕТИ И ХОРА.
• ИНТЕЛЕКТУАЛНО ИЗОСТАВАНЕ В 70-80 % ОТ СЛУЧАИТЕ.
• КРИЗИ В СОЦИАЛНОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ ПОРАДИ ПРЕЖИВЯВАНЕ НА СТРАХ ИЛИ НЕРАЗБИРАНЕ НА
ПОСЛАНИЯТА НА СЪБЕСЕДНИКА.
• ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИ ХРАНИ (ОБИКНОВЕНО ТОВА СА ЛЕСНИ ЗА ПРЕГЛЪЩАНЕ ХРАНИ), КАТО
ПОДОБНА СПЕЦИФИКА ЧЕСТО СЕ НАБЛЮДАВА И В ПОВЕДЕНИЕТО НА ХРАНЕНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ
(ПРЕДПОЧИТАНИЯ САМО КЪМ ЧЕРВЕНИ ХРАНИ, ИЛИ „ЗАВИСИМОСТ“ ОТ МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ И ДР).
• АУТИЗМЪТ СЕ ПОЯВА ДО 3-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ И ДОРИ В ПЪРВИТЕ СЕДМИЦИ СЛЕД РАЖДАНЕТО НА ДЕТЕТО.
• .
•

8. ТАБЛИЦА 1. РАЗВИТИЕ НА ИДЕИТЕ ЗА АУТИЗМА
DSM I
DSM II
1952
1968
Аутизмът е симптом на шизофренията
DSM III
III-R
1980
1987
Детски аутизъм
Аутистични разстройства
DSM IV – TR 2000 Генерализирани разстройства на развитието: аутистични разстройства,
синдром на Аспергер, дезинтегративно разстройство на детското
развитие, синдром на Рет, неспецифични разстройства на развитието
DSM V 2013 Аутистичен спектър на развитие (без синдромите на Аспергер и Рет).

9. АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР НА РАЗВИТИЕ
ТАБЛИЦА 2. ПРОМЕНИТЕ В ДИАГНОСТИЧНО-СТАТИСТИЧЕСКИЯ СПРАВОЧНИК
DSMIV DSMV
Разстройства в развитието от периода на
ранното и късното детство или юношеството
Невроразвитийни растройства
Генерализирани разстройства в развитието: -
Социалната комуникация. - Реципрочното
социално взаимодействие. - Стереотипно
поведение и ограничени интереси.
Аутистичен спектър на развитие: - Социално
взаимодействие и комуникация. - Стереотипно
поведение и ограничени интереси.

10. ОСНОВНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЪСТОЯНИЕТО СА ОБЕДИНЕНИ СА В ДВЕ ГРУПИ. :
• СОЦИАЛНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И КОМУНИКАЦИЯ, С ИЗРАЗЕНИ ПЕРСИСТИРАЩИ
МИНАЛИ ИЛИ НАСТОЯЩИ ТРУДНОСТИ В ТРИ ОТ СЛЕДНИТЕ ТРИ „СИМПТОМА“:
-ТРУДНОСТИ В СОЦИОЕМОЦИОНАЛНАТА РЕЦИПРОЧНОСТНА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО И
КОМУНИКАЦИЯТА (ПРИ ПРОЯВА НА ИНИЦИАТИВА, ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И
ИЗСИКВАНИЯ, РАЗГОВОР, СПОДЕЛЯНЕ НА ЕМОЦИИ И ИНТЕРЕСИ).
-ДЕФИЦИТ НА НЕВЕРБАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ (СМУТЕНА КООРДИНАЦИЯ НА ВЕРБАЛНИ И
НЕВЕРБАЛНИ СРЕДСТВА, ИЗРАЗЕНА В СЪОТНАСЯНЕТО НА ВЕРБАЛНИТЕ И НЕВЕРБАЛНИТЕ
СРЕДСТВА КЪМ КОНТЕКСТА, ПРИ УПОТРЕБА И РАЗБИРАНЕ НА ВИЗУАЛНИЯ КОНТАКТ, В
ИЗРАЖЕНИЕТО НА ЛИЦЕТО, ЖЕСТОВЕТЕ, СТОЙКАТА).
-ТРУДНОСТИ В РАЗБИРАНЕТО, ПОДДЪРЖАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СОЦИАЛНИ
ОТНОШЕНИЯ, ТИПИЧНИ ЗА ВЪЪЗРАСТТА; ТРУДНОСТИ В АДАТИРАНЕТО НА СВОЕТО
ПОВЕДЕНИЕ КЪМ СОЦИАЛНИЯ КОНТЕКСТ И В СПОДЕЛЯНЕТО, ЛИПСА НА ИНТЕРЕС КЪМ
ДРУГИЯ.
.
•.

11. СТЕРЕОТИПНО ПОВЕДЕНИЕ И ОГРАНИЧЕНИ ИНТЕРЕСИ (МИНАЛИ ИЛИ НАСТОЯШИ),
ПРОЯВЕНИ ПРИ ДВА ОТ ИЗБРОЕНИТЕ ТУК КРИТЕРИИ:
-СТЕРЕОТИПНИ ДВИЖЕНИЯ И ПОВЕДЕНИЕ, СПЕЦИФИЧНА УПОТРЕБА НА РЕЧТА
(ЕХОЛАЛИЯ, СТЕРЕОТИПНИ ФРАЗИ) И НА ПРЕДМЕТИТЕ (ПОДРЕЖДАНЕ В РЕДИЦА ИЛИ В
КРЪГ);
- НАСТОЯТЕЛНОСТ ЗА НЕИЗМЕННОСТ, ПРОЯВЕНА В РУТИННО И РИТУАЛНО ПОВЕДЕНИЕ
(НЕПОНОСИМОСТ КЪМ ПРОМЕНИ, ТРУДНОСТИ В ПРЕХОДА ОТ ЕДНО ПОВЕДЕНИЕ КЪМ
ДРУГО, РИГИДНО МИСЛЕНЕ, НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРЕМИНАВАНЕ ПО ЕДИН И СЪЩ
МАРШРУТ ИЛИ ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ ЕДНА И СЪЩА ХРАНА).
- ОГРАНИЧЕНИ И АТИПИЧНИ ИНТЕРЕСИ (БОЛЕЗНЕНА ПРИВЪРЗАНОСТ КЪМ НЕОБИЧАЕН
ПРЕДМЕТ, ОГРАНИЧЕН ИНТЕРЕС КЪМ НЯКОИ СУБЕКТИ ИЛИ СТРЕМЕЖ КЪМ ЗАЕМАНЕ НА
ЗНАЧИМА ПОЗИЦИЯ).
ХИПЕР- ИЛИ ХОПОРЕАКЦИЯ КЪМ СЕНЗОРНИ СТИМУЛАЦИИ, ПРИДРУЖЕНИ ОТ НЕОБИЧАЕН
ИНТЕРЕС КЪМ ЕЛЕМЕНТИ НА СРЕДАТА СЪС СЕНЗОРЕН ЕФЕКТ (БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ
БОЛКАТА/ТЕМПЕПРАТУРАТА, ОТРИЦАТЕЛНА РЕАКЦИЯ КЪМ ЗВУКОВЕ ИЛИ ТЪКАНИТЕ, ОТ
КОИТО СА ИЗРАБОТЕНИ ДРЕХИТЕ, ЧУВСТВИТЕЛНОСТ КЪМ СВЕТЛИНАТА ИЛИ ВЪРТЯЩИ
СЕ ПРЕДМЕТИ).
.

12. В ТАБЛИЦА 4 СА ОТРАЗЕНИ ВОДЕЩИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЪСТОЯНИЕТО С ОПИТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
ТЕНДЕНЦИИТЕ НА НДИВИДУАЛНО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ДЕЦАТА В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ И СОЦИАЛНО
УЧАСТИЕ В УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ.
ТАБЛИЦА 4. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИНДИВИДУАЛНО ФУНКЦИОНИРАНЕ И МЕРКИ ЗА ДЕЙСТВИЕ
Аутистичен спектър на развитие
Установено от лекар или от психолог с доказан опит в
областта, работещи в мултидисциплинарен екип.
Оценяване с методики за определяне на индивидуалните
способности, адаптивното поведение и социалните, и
образователните потребности.
Изразени ограничения в:
— комуникацията,
— социализацията,
— автономността.
В обучението:
— Изразени трудности при формирането на понятия.
— Значими трудности в комуникацията – устна и писмена, в речта и
комуникативните намерения; трудно разбиране на контекста на ситуацията и на
невербалните знаци.
— Изразени трудности в разбирането, разсъжденията и мислите над речта.
— Трудности в планирането, организирането и изпълнението на задачите във
времето и пространството.
— Ограничен репертоар от стратегии за решаване на проблеми.
В училищното функциониране:
Трудности за установяване на взаимоотношения с другите и за интеграция в
групата.
Трудности в адаптацията към промени и към нова ситуация.
Възможни страхове, съпротива или ажитираност (възбудимост) в обикновена
ситуация.
Познавателна ригидност, маниерничене и стереотипни жестове.
Мярка за действие: постоянно ресурсно подпомагане

13. ИНТЕРКУЛТУРНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА
ГРАЖДАНСКОТО
ОБРАЗОВАНИЕ
• ОТНОШЕНИЕТО НА ГРАЖДАНСКОТО И ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.ОТНО-
• ШЕНИЕТО НА ГРАЖДАНСКОТО И ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО ПОНЯТИЯ И ОБРАЗОВАТЕЛ-
• НИ ТЕОРИИ И ПРАКТИКИ МОЖЕ ДА СЕ ИНТЕРПРЕТИРА ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН - И КАТО РАВНОПОСТАВЕНИ,
• И КАТО СЪПОДЧИНЕНИ, И КАТО НЕЗАВИСИМИ. ТУК Е ВЪЗПРИЕТА ТЕЗАТА, ЧЕ ТЕ СА СЪПОДЧИНЕНИ И
• ВОДЕЩО И ОПРЕДЕЛЯЩО ОТНОШЕНИЯТА ИМ Е ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТО Е ИСТОРИЧЕСКИ
• ПЪРВИЧНО И ИНТЕРКУЛТУРНОСТТА Е САМО ЕДНО ОТ ИЗМЕРЕНИЯТА НА ГРАЖДАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ,
• МАКАР И ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ. ОТ ДРУГА СТРАНА, В СЪВРЕМЕННИ УСЛОВИЯ НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ

14. ОБЩИ ЦЕННОСТИ.
• ЦЕННОСТИТЕ НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ СА ЦЕННОСТИ И НА
• ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТОВА СА: МИР И ОТРИЦАНИЕ НА ВОЙНАТА, БРАТСТВО МЕЖДУ ХОРАТА;
• ОТРИЦАНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕМАГОГИЯ, ФАШИЗМА, РАСИЗМА, НАЦИОНАЛИЗМА; РАВЕНСТВО И
• ОТРИЦАНИЕ НА НЕРАВЕНСТВОТО, ПРИЗНАВАНЕ НА РАВНИ ПРАВА НА ВСИЧКИ ХОРА НА ЗЕМЯТА;
• ЕМПАТИЯ, РАЗВИВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ, РАЗБИРАНЕ НА ДРУГИТЕ, СЪЧУВСТВИЕ И
• СЪПРЕЖИВЯВАНЕ НА ЕМОЦИИТЕ НА ДРУГИТЕ; СОЛИДАРНОСТ, СЪДЕЙСТВИЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА
• ЕДНО ПО-ХУМАННО ОБЩЕСТВО; УВАЖЕНИЕ, НЕНАСИЛИЕ НАД ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА, ВНИМАНИЕ И
• УВАЖЕНИЕ КЪМ КУЛТУРАТА НА «ДРУГИТЕ»; СТРАТЕГИЯ НА КОМУНИКАЦИЯ В ДУХ НА ТОЛЕРАНТНОСТ,
• ИЗКЛЮЧВАЩА СЕГРЕГАЦИЯТА.
• РАЗБИРА СЕ, ЦЕННОСТНИЯТ ОБХВАТ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е ПО-ШИРОК - ОСВЕН
• ТЕЗИ, ВКЛЮЧВА И ЦЕННОСТИ ОТ ГРАЖДАНСКО-ПРАВЕН ХАРАКТЕР: ДЕМОКРАТИЧНО УЧАСТИЕ,
• РОДОЛЮБИЕ, НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ, ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ И ДР

15. ОБЩИ ПРИНЦИПИ
• ПРИНЦИПИТЕ (НАРИЧАНИ СА ОЩЕ “КРИТЕРИИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА
• ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ” И “ГЛОБАЛНИ НАСОКИ”) СА ОСНОВНИ, ИЗХОДНИ НАЧАЛА, ВЪРХУ КОИТО
• СЕ ИЗГРАЖДА ТЕОРИЯТА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ПРИ ПЛАНИРАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО,
• ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ВКЛЮЧВАТ В ПОДГОТОВКАТА НА КУРИКУЛУМА, СТРАТЕГИИТЕ НА ПРЕПОДАВАНЕ И
• ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧИЛИЩЕТО.
• НАЙ-ПЪЛНО СЪЧЕТАНИЕ НА ПРИНЦИПИТЕ НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ГРАЖДАНСКО-
• ТО ОБРАЗОВАНИЕ МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ В ПРОЕКТА ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ “ТОДЕСКО” НА
• МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО (ICE) ОТ 1994 Г., КЪДЕТО ТОВА СЪЧЕТАНИЕ
• Е СЪРЦЕВИНАТА НА ТРИ ОТ ВСИЧКИТЕ 5 ПРИНЦИПА - ПЛУРАЛИЗЪМ (ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАВАНЕ НА
• ЦЕННОСТТА НА РАЗЛИЧИЯТА, ИНТЕРКУЛТУРЕН ДИАЛОГ),МНОГОПЛАНОВИ ПЕРСПЕКТИВИ (ЛОКАЛНО,
• НАЦИОНАЛНО, РЕГИОНАЛНО, ГЛОБАЛНО НИВО) И КУЛТУРНО СЪОТВЕТСТВИЕ (ДА ОТЧИТА ГОЛЯМ
• БРОЙ ФАКТОРИ - ДЕМОГРАФСКИ, ПОЛИТИЧЕСКИ, ТЕХНОЛОГИЧЕСКИ...) [

16. ПРИСЪСТВИЕ НА ИНТЕРКУЛТУРНОСТТА В
СТАНДАРТИТЕ ПО ГРАЖДАНСКО ОБ-
РАЗОВАНИЕ.
ПРИСЪСТВИЕ НА ИНТЕРКУЛТУРНОСТТА В СТАНДАРТИТЕ ПО ГРАЖДАНСКО ОБ-
РАЗОВАНИЕ. В СТАНДАРТИТЕ НА САЩ ИНТЕРКУЛТУРНОСТТА Е СЪЩНОСТНО ИЗМЕРЕНИЕ НА
ПЕТИ СТАНДАРТ - “РОЛИТЕ НА ГРАЖДАНИНА В АМЕРИКАНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ”. ИДЕЯТА СЕ СВЪРЗВА
С ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПО ЛИНИЯ КАКТО НА КЛАСИЧЕСКИЯТ ЛИБЕРАЛИЗЪМ, КОЙТО ПОДЧЕРТАВА
ЗАЩИТАТА НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ ПРАВА КАТО ГЛАВНА ЦЕЛ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, ТАКА И НА КЛАСИ-
ЧЕСКИЯТ РЕПУБЛИКАНИЗЪМ, КОЙТО ПОДЧЕРТАВА ПЪРВЕНСТВОТО НА ГРАЖДАНСКИТЕ ЦЕННОСТИ И
НА КОЛЕКТИВНОТО БЛАГО.
В ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ (СТАНДАРТИ) ЗА УЧЕБНО СЪДЪРЖА-НИЕ ПО ГРАЖДАНСКО
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ, ЧЕ ИНТЕРКУЛТУР-

17. ПРИСЪСТВИЕ НА ИНТЕРКУЛТУРНОСТТА В
СТАНДАРТИТЕ ПО ГРАЖДАНСКО ОБ-
РАЗОВАНИЕ.
НОСТТА НЕ СЕ ПОСТУЛИРА НА НИВО ЦЕЛИ. ТРЕТАТА ГЛОБАЛНА ЦЕЛ Е ФОРМУЛИРАНА ТАКА: “СЪЗНАВА
ДУХОВНОТО СИ ЕДИНСТВО С БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, РОДИНАТА И ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ” И ИЗОБЩОНЕ СТАВА
ДУМА ЗА ЕТНИЧЕСКА ИДЕНТИЧНОСТ И ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ ДРУГИТЕ ХОРА. ТЕ НЕ СА ДЕФИНИРАНИ И НА НИВО
КОНКРЕТНИ ЦЕЛИ. СЪЩЕВРЕМЕННО В ПРИНЦИПИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО
ОБРАЗОВАНИЕ НА ПЪРВО И ВТОРО МЯСТО СА “ЗАЧИТАНЕ НА ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО И РАВНИТЕ
НЕОТМЕНИМИ ПРАВА” И “ПЛУРАЛИЗЪМ И ТОЛЕРАНТНОСТ.”
В СЪДЪРЖАНИЕТО НА СТАНДАРТИТЕ, ОБАЧЕ ИНТЕРКУЛТУРНОСТТА С РАЗЛИЧНИТЕ Й ИЗМЕРЕНИЯ ПРИСЪСТВА
МНОГО ШИРОКО. В ОСНОВНА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА ТОВА СА ЧАСТИ ОТ ПЪРВИ И ВТОРИ
СТАНДАРТ (1.1.; 2.2. ; 2.3. И 2.4.). В ПРОГИМНАЗИАЛНА СТЕПЕН
ИНТЕРКУЛТУРНОСТТА Е СЪДЪРЖАНИЕ НА ЧАСТИ ОТ ВТОРИ, ЧЕТВЪРТИ И ШЕСТИ СТАНДАРТИ (2.1.;
2.2.; 4.3. ; 4.4. ; 6.5).В ГИМНАЗИАЛНА СТЕПЕН ТОВА СА ПРАКТИЧЕСКИ ЦЕЛИТЕ ТРЕТИ И ЧЕТВЪРТИ
СТАНДАРТИ (3.1.; 3.2. ;3.3. ;3.4. ;3.5.; 4.2.;4.3. ; 4.4. ;4.5.).

18. ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ДЕЦА,
НЕВЛАДЕЕЩИ ОФИЦИАЛНИЯ ЕЗИК.ИМА
ОГРОМНА НЕОБХОДИМОСТ ОТ ТАКОВА ОБУЧЕНИЕ. ТЕЗИ ДЕЦА ИДВАТ В УЧИЛИЩЕ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ
СЦЕНАРИИ, МОДЕЛИРАНИ В СЕМЕЙСТВОТО, КОИТО ЧЕСТО ВЛИЗАТ В КОНФЛИКТ С НОВАТА ЗА ТЯХ
УЧИЛИЩНА СРЕДА. ПРИЧИНАТА Е, ЧЕ УСЛОВИЯТА В УЧИЛИЩЕТО (УЧИЛИЩНА КУЛТУРА, ЗАКОНИ,
УЧЕНИЧЕСКИ И ГРАЖДАНСКИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ) СА РАЗЛИЧНИ ОТ ТЕЗИ В ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА.
ЗАТОВА ПОТРЕБНОСТТА ОТ ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ Е НЕОТЛОЖНА ЗА ТЯХ, ЗА ДА ЖИВЕЯТ В ХАРМОНИЯ С
ГРАЖДАНСКИТЕ УЧРЕЖДЕНИЯ.
ИЗУЧАВАНЕТО НА ОФИЦИАЛНИЯ (В СЛУЧАЯ БЪЛГАРСКИ) ЕЗИК Е СЪЩЕСТВЕНА ЧАСТ ОТ ПРОЦЕСА НА
ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ. ЕЗИКЪТ Е ОСНОВНО ИЗРАЗНО СРЕДСТВО И НАЙ-ДЪЛБОКА СЪЩНОСТ НА
КУЛТУРАТА. УЧЕНИЦИТЕ ДОСТИГАТ ОПРЕДЕЛЕНИ НИВА НА ЕЗИКОВА ГОТОВНОСТ, ИЗУЧАВАЙКИ СЪДЪРЖАНИЕ,
СВЪРЗАНО С РАЗБИРАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ И
УСВОЯВАЙКИ ЦЕННОСТИ И НАВИЦИ, НЕОБХОДИМИ ЗА ЕФЕКТИВНО ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ.

19. БАЗОВИ СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛЯ.
БАЗОВИ СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛЯ. ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е СВЪРЗА-
НО С РЕДИЦА СПЕЦИФИЧНИ КАЧЕСТВА НА УЧИТЕЛЯ. ТЕ ЗАВИСЯТ В НАЙ-ГОЛЯМА СТЕПЕН ОТ ФОРМИ-
РАНОСТТА У НЕГО НА БАЗОВИ СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ: (А). УМЕНИЕ ЗА ИЗСЛУШВАНЕ И РАЗБИРАНЕ НА
РАЗСЪЖДЕНИЯТА НА ДРУГИТЕ; (Б). УМЕНИЕ ЗА ЯСНО ВЕРБАЛНО И ПИСМЕНО ИЗРАЗЯВАНЕ НА СВОИТЕ
МИСЛИ; (В). УМЕНИЕ ЗА СВОБОДНО УЧАСТИЕ В ДИСКУСИИТЕ; (Г). УМЕНИЕ ЗА АРГУМЕНТИРАНЕ НА
СОБСТВЕНИТЕ ТЕЗИ И ЗА ПРОМЯНА НА ПОЗИЦИЯТА, АКО Е НЕОБХОДИМО; (Д). УСТОЙЧИВОСТ НА
ВЪЗГЛЕДИТЕ ЗА СОБСТВЕНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ; (Е). УМЕНИЕ ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ПРЕДРАЗСЪ-
ДЪЦИ, СТЕРЕОТИПИ, ДИСКРИМИНАЦИЯ, СЕПАРАТИЗЪМ; (Ж). УМЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ
ПО НЕНАСИЛСТВЕН ПЪТ; (З). УМЕНИЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА СТАБИЛНИ ПОЗИТИВНИ И НЕДЕПРЕСИ-
РАЩИ ОТНОШЕНИЯ.

20. ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ КАЧЕСТВА.
УЧИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА МОЖЕ ДА ФОРМИРА У УЧЕНИЦИТЕ ОСНОВНИ ТЕХНИКИ НА УЧЕНЕ: ТЕХНИКИ НА
НАБЛЮДЕНИЕ, СЛУШАНЕ, РАЗБИРАНЕ; ТЕХНИКИ ЗА ВРЪЗКИ В ГРУПАТА, КОМУНИКИРАНЕ; ТЕХНИКИ ЗА РАБОТА В
ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ГРУПИ.
УЧИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА СЪЗДАВА АТМОСФЕРА НА ПРИЕМАНЕ, ДА ИМА ВИСОКИ ОЧАКВАНИЯ ЗА УЧЕ-
НИЧЕСКИТЕ ДОСТИЖЕНИЯ И ДА СПОСОБСТВА ЗА ПОЛОЖИТЕЛНО САМОРАЗБИРАНЕ (ПСИХОЛОГИЧЕСКО,
ЕТНИЧЕСКО, КУЛТУРНО И ИНДИВИДУАЛНО) И КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ. (3). УЧИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА
СЕ СТРЕМИ КЪМ БАЛАНСИРАНО ВЪЗПРИЕМАНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ КАТО ИНДИВИДИ И УЧАСТНИЦИ В
ГРУПА. (4). РАЗЛИЧИЯТА В СТИЛОВЕТЕ НА КОМУНИКАЦИЯ, СТИЛОВЕТЕ НА УЧЕНЕ И СТИЛОВЕТЕ НА
ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ОТЧИТАТ И СЪОТВЕТНО УЧЕНИЦИТЕ ДА СЕ УЧАТ НА РАЦИОНАЛНИ
ТАКИВА МЕТОДИ.

26. КРАЙ!
Благодаря за вниманието