1. ХИПЕРАКТИВНОТО
ДЕТЕ
Изработил:Йорданка Тодорова
психолог
1

2. Що е то ADHD?
Разстройството с дефицит на вниманието и
хиперактивност
(Attention Deficit Hyperactivity Disorder).
История
Разпространение
Причини за
заболяването
 Признаци



 Основни подходи
за лечение
 Диагностика
 Психотерапия и
психокорекция.
2

3. ИСТОРИЯ







1845 г. немският лекар Heinrich Hoffman в поетична форма е описал извънредно
подвижно дете, като му дал прозвището “непослушника или мърлявият Питър”.
1902 г. в списанието Lancet се появява лекция на английският лекар G. F. Still, който
свързва хиперактивността с биологична основа, а не с лошо възпитание, както се е
предполагало тогава.
1926г. Bond E.D., Partridge G. E., след епидемия от енцефалит се наблюдавало
увеличаване на броят на децата, които се държали “странно”, което най-вероятно е
накарало учените да свържат поведението на децата с функцията на мозъка. Получил
разпространение термина “хипердинамичен синдром”.
1938г. P. M. Lewin изследвал 279 хиперактивни деца и до извода, че тежката форма на
двигателно безпокойство е обусловено от органични поражения на мозъка, а при
леките форми, голяма роля играе нарушение на взаимоотношенията с родителите.
1947 г. A. Strauss разработил концепцията за минимално поражение на мозъка
(minimal brain damage), съгласно която хиперактивността при децата напомня
последствията от черепно-мозъчна травма при възрастните.
По-нататък в английско-американската литература се появява термина минимална
мозъчна дисфункция (minimal brain dysfunction).Тук, в тази група започват да отнасят
деца с проблеми в обучението или поведението, разстройство на вниманието, имащи
нормално интелектуално ниво или леки неврологични нарушения.
Значителната нееднородност на тази група, довело по-късно до разделянето на две
категории;
 - деца с нарушения на активността и вниманието
 – деца със специфични разстройства в обучението (specific learning disability),
като към последната се отнася и дисграфията, дислексията, дискалкулията.
3

4. И С Т О Р И Я
1980 г. в класификациите се появява термина “синдром на
дефицит на внимание” — Attention Deficit Disorder (ADD) и
неговата разновидност “синдром на дефицит на вниманието с
хиперактивност. — Attention Deficit with Hyperactivity Disorder
(ADD+H).
В по - късната редакция на същата класификация DSM-LH-(R)
Revised(1987) започва да се използва термина “синдром на
нарушено внимание с хиперактивност”.
В своя днешен вид — Attention Deficit Hyperactivity Disorder
(ADHD) в 10-та ревизия на Международния класификатор на
болестите (МКБ-10) това заболяване се разглежда в
рубриката F90 – ХИПЕРКИНЕТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА. В тази
група са още F90.0-Нарушение на активността на вниманието;
F90.1- Хиперкинетично разстройство на поведението; F90.8Други Хиперкинетична разстройства; F90.9- Хиперкинетично
разстройство, неопределено по друг начин.
4
4

5. Р
И

А З П Р О С Т Р А Н Е Н
Е
САЩ
 1983г. – 2,2% деца в 6-7год. възраст
 1998г. – 3-6%от децата в училищна възраст, като през 1997г. само в
щата Тенеси са регистрирани 16% от учениците с ADHD
 2004г. – 4 – 12% от учащите се и 1 – 1.2 сред възрастните.
 4.5 милиона деца на възраст 5-17 години някога са били диагностицирани
с ADHD, считано от 2006.


Русия
 1999 – 7,6 % от децата в училищна възраст
 2001, 2002 г. в Москва – 18%, а в гр. Владимир -17%
България - по откъслечни данни
 2 до 10 % в деца до 12год., като при момчетата е три пъти по-често.
Дебютът е различен и е етиологично зависим 7-5-2г. Децата и
младежите с ADHD са в риск от отключване на много други психични
разстройства. Почти половината имат също опозиционно или
поведенческо разстройство, а една четвърт са с тревожно
разстройство. Повече от една трета са с депресия и почти една пета
са с обучително разстройство.
5

6. ПРИЧИНИ
етиология
Учените не са установили точна причина(и) или рискови фактори за ADHD, но текущите
проучвания показват,че генетиката играе важна роля. Най-вероятна причина за ADHD е
дисрегулация на допаминов невротрансмитер и дисфункция на невронни мрежи, свързващи
предният мозъчен дял с центъра за мозъчен контрол.
До 4 год. възраст проявите на ADHD могат да се дължат на:
1.Пре/пери натални усложнения: прематуритет, недоразвитие, токсични фетопатии,
фатален алкохолен синдром, родени с ниско тегло деца, травми на ЦНС, други травми,
хеморагии.
Последиците от прематуритета /преждевременно раждане/ могат да бъдат – церебрална
парализа -5-10%; говорна задръжка – 25-50%; поведенчески проблеми – 25 -50%;
глухота -1-4%; намаление на зрението -25-50%; епилепсия, сензорни проблеми и други.
2.Хромозомни болести
3. Институционализъм
4. Депривация
До 12год. Проявите на ADHD се дължат предимно на афективни проблеми (ниска
самооценка,безпокойство, депресия); малтретиране, семейни и социални проблеми с
последици като: дефект на речта (устна и писмена), затруднено абстрактно –логическо
мислене, понижено внимание.
6

7. НЕВРОЛОГИЧНИ МЕХАНИЗМИ
Забелязват се забавяне в развитието
на челния дял (lobus frontalis) и слепоочния
дял (lobus temporalis) на крайния мозък. От
друга страна се забелязва ускорено развитие
на моторния кортекс. Съчетанието от ускорено
развитие на моторния кортекс и забавено
развитие на части на крайния мозък се приема
за причина на някои от симптомите – силно
изразена двигателна активност, неспособност
да се стои в покой.
Дясната страна на крайния мозък при ADHD
пациентите е по-изтънена, което при
носителите на dopamine D4 receptor гена се
Компенсира в пубертета, което съвпада и с
подобряване на симптоматиката.
През 1990 г. изследване с използването на
томография базирана на позитронна емисия
(ПЕТ скан) на глюкозен метаболизъм
установява, че глюкозният метаболизъм е с
8.1% по-нисък при възрастни, които са били
диагностицирани ADHD пациенти като деца.
Изображението вляво илюстрира глюкозения
метаболизъм на мозъка на "нормален“
възрастен докато извършва задача изискваща
концентрация. Изображението вдясно
илюстрира областите на мозъчна активност
на възрастен, които е бил диагностициран
като ADHD пациент като дете, докато
изпълнява същата задача.
Това не са изображения на индивидуални мозъци,
Това са насложени изображения имащи за цел да
7
подчертаят различията между групите.

8. ПРИЗНАЦИ
Хиперактивното дете, независимо от ситуацията, при всякакви
условия – в къщи, на гости,при лекаря, на улицата – се държи по
един същи начин: тича, движи се безцелно, не задържа
вниманието си задълго дори и на най-интересната играчка. Не му
действат безкрайните молби и уговорки, нито подкуп. То просто не
може да бъде спряно. При него не работят механизмите за
самоконтрол, за разлика от най-палавото и живо дете на същата
възраст. Него можеш да го уговориш или ако не стане дори и да
накажеш. При хиперактивните –
това е невъзможно, те трябва
първо да те чуят.Синдромът на
дефицит на вниманието с
хиперактивност се проявява в
три основни критерия, а именно
Невнимателност /разсеяност/,
хиперактивност и импулсивност
/прибързаност, липса на самоконтрол/.
8

9. Дефицит на активно внимание.
Невнимателност








Обикновено детето е неспособно да задържи, съсредоточи вниманието си върху
детайлите, затова то допуска грешки при изпълнението на различни задачи в
училище или детската градина.
Детето не в състояние да се вслуша в речта насочена към него, затова се създава
впечатление, че то не чува и игнорира, не забелязва присъстващите.
Детето не може да довърши изпълнението на нито една дейност до край. Често ни
се струва, че то протестира все едно, че не му харесва задачата. Това обаче
съвсем не е така, детето просто не е в състояние да усвои правилата за работа и
дадените му инструкции, както и да се придържа към тях.
Малкият изпитва огромно затруднение в процеса на организация на собствената
си дейност независимо дали трябва да подреди комин от кубчета или да напише
съчинение в клас.
Детето избягва задачи, които изискват продължително умствено напрежение.
Детето често губи вещите си, предмети нужни му в училище или в къщи; в
детската градина никога не може да намери шапката си, в училище – писалката
или бележника, въпреки че майка му е сложила всичко на едно място.
Детето лесно се разсейва от пространствени стимули.
Детето постоянно забравя всичко
Трябва да са налице минимум шест от
посочените признаци, те да се проявяват
поне шест месеца постоянно, което да не
позволява да се адаптира в нормална за
възрастта му среда.
9

10. хиперактивност
• Детето е неспокойно, напрегнато.
Често може да бъде видяно да движи
пръстите на ръцете безпричинно,
стъпалата, да се плъзга по стола,
да се върти на мястото си.
• Детето не в състояние да седи
дълго на едно място, става без
разрешение и се разхожда из стаята.
• Двигателната активност на детето
няма определена цел. То просто тича,
снове насам-натам, катери се, ляга където
му дойде наум, което понякога не е съвсем безопасно.
• Детето не умее да играе на тихи игри, да си почива, да
стои мирно и спокойно, да се занимава с нещо
определено.
• Детето постоянно е в движение.
Често може да си бъбри само.
•
10

11. импулсивност
•
Детето често отговаря на въпроси без да се замисли, дори
не ги чува докрай, почти винаги грешно, предизвиквайки
смях в класа.
• Детето трудно дочаква своя ред, независимо от ситуацията
и обстановката.
• Детето пречи на останалите, меси се в техните разговори,
игри, досаждат на заобикалящите ги.
11

12. ДИАГНОСТИКА
кога?
Кой специалист,
какво прави и
Диагностицира се от екип от специалисти - детско-юношески психиатри,
детски невролози и специално подготвени педиатри.Те често работят в
екип с други здравни професионалисти, логопеди, психолози и социални
работници…
Пълната оценка обикновено трябва да включва:

Интервю със родителите

Оценка на проблемното поведение на детето

Въпроси за семейството– роднините … имат ли подобни проблеми

Подробности от бременността и раждането

Подробности от развитието на детето – кога е проговорило, кога е
проходило и т.н.

Прекарани заболявания и провеждани лечения в миналото

Взаимоотношенията в семейството
12

13. ЛЕЧЕНИЕ
МЕДИКАМЕНТИ
По света съществуват множество медикаменти за лечение на
Дефицит на вниманието с хиперактивност, които принадлежат
към клас наречен стимуланти. Единственият регистриран в
България медикамент е Concerta®, веднъж дневно. Освен
стимулиращи лекарства за лечение се прилагат и други
медикаменти от други групи като антидепресанти,
антихипертензивни средства, нестимулиращи препарати,
невролептици.
13

14. ЛЕЧЕНИЕ
ДИЕТИЧНИ ПОДХОДИ
Някои изследвания сочат, че децата с ADHD имат по-ниски нива на
есенциални мастни киселини, в сравнение с другите деца. Това подсказва, те не
могат да поемат тези мазнини от храните, или може би липсва ензим в организма,
който да ги разгражда . Не е ясно каква е ролята на тези мастни киселини и имат
ли те връзка с нарушението.
Специалистите понякога препоръчват диети с изключване (т.е. избягване на
определени храни), макар че понякога, тези диети се окажат ефективни само за
малка част от децата.Рибеното масло е едно по-ново лечение, но не разполагаме с
достатъчно данни, за да го препоръчаме или отречем.
Дневникът на храненето е един начин да се разбере дали има някаква връзка
между поведението и храната при детето.
14

15. ПСИХОТЕРАПИЯ
И
ПСИХОКОРЕКЦИЯ
Изборът на психотерапия и методи за корекция е обусловена от
индивидуалните особености на детето .
ЦЕЛ:
Оказване на помощ в адаптацията към съществуващите условия на
живот
ЕТАПИ:

Запознаване с документацията - трябва да е наясно с медицинската
диагноза, медикаментозното лечение, мнението на други
специалисти.

Запознаване със семейството, за допълнителни сведения.

Други специалисти – логопед, класен ръководител и всички останали,
които работят с детето.
15

16. ПСИХОТЕРАПИЯ И ПСИХОКОРЕКЦИЯ
Методи на психокорекция
ИГРОВА ПСИХОТЕРАПИЯ




По време на игра децата са най-спонтанни.
Играта активизира формирането на психичните процеси
- внимание, памет, мислене, въображение, воля и.т.н.
Повишава самооценката и комуникативните умения.
Усъвършенства опорно-двигателния апарат.
Спомага най-добре да разбере своите
чувства, научава се да взема
самостоятелни решения и да прави
избор.
16

17. ПСИХОТЕРАПИЯ И ПСИХОКОРЕКЦИЯ
Методи на психокорекция
ПЯСЪЧНА ТЕРАПИЯ



Комплексен характер
Създават се визуални образи
Изразяват се спонтанни мисли
и желания, които не могат да се
изразят вербално
17

18. ПСИХОТЕРАПИЯ И ПСИХОКОРЕКЦИЯ
Методи на психокорекция
АРТ–ТЕРАПИЯ






Повишава адапционните способности.
Активизира вниманието и концентрацията.
Ликвидира негативните емоционални състояния.
Повишава саморегулацията и комуникацията, особено сред
връстниците си.
Невербално изразяванe.
Чувство на удовлетворение.
Всички деца, черни и бели,
рисуват, рисуват слънца
от детски мечти разцъфтели.
Рисуват, рисуват слънца
от детски мечти разцъфтели.
Рисуват те птици, луни и планети,
рисуват небето, земята,
дъгата, която пленително свети
и над света се премята.
18

19. ПСИХОТЕРАПИЯ И ПСИХОКОРЕКЦИЯ
Методи на психокорекция
МУЗИКОТЕРАПИЯ
разновидности:


Активна - сами музицират, възпроизвеждат,
импровизират, фантазират с помощта на човешки глас
или музикални инструменти.
Рецептивна(пасивна) подава се на детето
терапевтично подбрана музика, при което то само
слуша.
“Човекът е най-великото творение на природата.
Музиката е най-великото творение на човека.
Сътворението на света е само, по-велико от тях.”
19

20. ПСИХОТЕРАПИЯ И ПСИХОКОРЕКЦИЯ
Методи на психокорекция
ПСИХОГИМНАСТИКА
За системно движение на тялото или на части с цел
укрепване
На цялото тяло или специфични мускулни групи за развитие
на сръчност, прецизност и бързина в най-различни движения
 Невербална форма за от реагиране на емоционалните
преживявания.
 Използва се двигателната експресия за осъществяване на
общуване без помощта на речта.
20

21. ПСИХОТЕРАПИЯ И ПСИХОКОРЕКЦИЯ
Други специфични методи на психокорекция







Наративна психотерапия - съчинена история, чрез която се
разбират преживяванията на детето, вътрешният конфликт и
стоящите пред него трудности.
Библиотерапия - чрез четене на подходящи
книги, децата могат по-леко и бързо да
разрешават и осъзнаят собствените си
проблеми, мисли, чувства.
Бихевиористична (поведенческа ) терапия
Когнитивна терапия (познавателна)
Гещалт терапия
Сензорно -интеграционна терапия .
Трудова терапия
21

22. ОСНОВНИ ЗАДАЧИ ПРИ ОБУЧЕНИЕТО НА УЧЕНИЦИ С
ADHD
Повишаване на учебната мотивация.
Развитие на познавателната сфера.
Преход към саморегулация и самоконтрол.
Снижаване нивото на негативните
емоционални прояви и
нивото на тревожност.
 Поощряване на
взаимопомощта между
учениците




22

23. Какви стратегии могат да използват в класната стая за дете с
хиперактивност, импулсивност и разсеяност?

–
–
–
–
–
–

–
–
–
Организация в класната стая
Научете учениците как да организират материалите си, чина си. Дайте им
време за да се организират.
Окуражете учениците да подреждат пособията си в началото и в края на
учебния час.
Осигурете време и подкрепа за почистване, подреждане на разхвърляните
чинове, гардеробчета и лавици.
Периодично проверявайте чиновете/тетрадките и поощрявайте добрата
работа (напр. с награди или привилегии).
Ясно обособете определени места в стаята (напр. лавици, цветни кутии и
др.) където учениците могат да връщат работите си или да съхраняват
недовършените си работи.
Давайте на учениците устно и нагледно задачите, номера на страниците,
срока за връщане и т.н.
Материали
Изисквайте учениците да идват с раница/
училищна чанта и да носят тетрадките си
всеки ден.
Осигурете кутии за моливи, и кутии за
съхраняване на пособията и материалите.
Окуражете използването на самозалепващи
се листчета за отбелязване на страниците
в учебника, изваждане на ключови думи
и бележки.
23

24. Какви стратегии могат да използват в класната стая за
дете с хиперактивност, импулсивност и разсеяност?

–
Други съвети
Различни цветове за,папките и материалите (напр. син учебник по математика,
синя тетрадка/папка по математика, в програмата за деня математиката е
написана със синьо).
Различни цветове за важните бележки, наръчни помагала и детайли от задачите
(напр. учебниците се отбелязват с розово, седмичните/месечните новини със
синьо). Опитайте се да дадете две копия – едно за тетрадката и едно за вкъщи.
Използвайте нагледни/графични организатори с висока честота на нанасяне (напр.
графика на последователностите, карта на разказа
–
–
•
Време и график

Управление на работата
•
Научете учениците да казват часа и да
разпознават времето по стрелките на часовника.
• Научете ги да разпознават календара и
графиците.
• Изработете дневен режим и график за класната
стая.
• Поставете всички графици на видно място
и често се позовавате на тях. При по-малки
учениците използвайте картинен график
–
–
-
Помогнете на учениците да приоритизират ангажиментите си и работното
натоварване.
Използвайте списъци “какво трябва да направя”. Дайте пример и научете
учениците да записват и отмятат свършените задачи.
Закачете списъка на чина на ученика и мониторирайте отмятането на задачите.
Раздробете по-дългите задачи на по-малки структурирани части.
24

25. Какви стратегии могат да използват в класната стая за
дете с хиперактивност, импулсивност и разсеяност?
 Осигурявайте подкрепа
- Дайте достатъчно време при прехода от една дейност към друга, за да се приберат материалите и
ученикът да се организира за следващата дейност.
- Помогнете на учениците да организират идеите си като използват самозалепващи се листчета.
- Осигурете лично напомняне (устно или писмено) за необходимите за работата в клас материали.
- Дайте възможност да се случат естествените последствия от несвършената работа. Давайте
по-малко желаните материали на тези, които са дошли без необходимите неща и трябва
да ги
заемат (стари моливи, използвани листове с чист гръб и т.н). НЕ поощрявайте учениците като им
давате нов молив, чисти листове и т.н.
- Опитайте се да използвате договор за работа, която да се свършва в клас и поощрявайте
изпълнения договор.
- Използвайте часовник за работата и за преминаване от една към друга дейност/друг урок. Първо
кажете: “Имате пет минути да завършите работата си и да приберете нещата си”. След това
използвайте часовника.
- Проверете как върви работата на учениците с ADHD с дългосрочните проекти (четене на книги
например). Попитайте ги докъде са стигнали в работата си.
- Осигурете копия за всички задачи/крайни срокове за родителите на ученика вкъщи.
- Прикрепете съученици, които да им помагат. Те могат да се проверяват един-друг, за да се уверят,
че всички задачи са записани в календарите за задачите.
- Често използвайте поощрения и похвали. Възнаградете спазването на сроковете,
завършването на работата в клас и т.н.
25

26. КЪМ
РОДИТЕЛИТЕ
Халил Джубран ”Пророкът”
ВАШИТЕ ДЕЦА , не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.
Те идват чрез вас, но не от вас.
И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат
свои собствени мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото
душите им обитават дома на утрешния ден, който вие не можете да
посетите дори в мечтите си.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги
направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака
отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.
Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и Той те насочва с
мощта си, за да могат Неговите стрели да летят бързо и надалеч.
Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро;
защото както обича стрелата, която лети, така Той обича и здравия лък.
26

27. 27