синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност

1. СИНДРОМ НА ДЕФИЦИТ НА
ВНИМАНИЕТО С ХИПЕРАКТИВНОСТ

2. Хиперактивността се свързва с медицинския термин полиетиология,
тоест множествена причинност.
Не е установен един-единствен сигурен и задължителен фактор, който
изиграва основна роля в причиняването на хиперактивно поведение.
Специалистите говорят за отключване на СДВХ (синдрома на
дефицит на вниманието с хиперактивност.
Според американските учени хиперактивността до голяма степен се
дължи на дефицит на допамин. Това е изключително важен
неврохормон, който в случай на сериозна липса в първите месеци и
години от възпитанието на детето, може сериозно да навреди на целия
челен мозъчен дял, а с това да се отключат и подобни на СДВХ
психически разстройства.

3. В НАЙ-ОБЩИ ЛИНИИ, ХИПЕРАКТИВНОСТТА СЕ
ПРОЯВЯВА В СЛЕДНИТЕ НАСОКИ:
 Импулсивност.
 Дефицит на внимание.
 Проблеми със съсредоточаването.
 Затруднения в комуникацията и социалното
общуване.
 Постоянна раздразнителност, придружена с
прекомерна активност.

4.  Синдромът на хиперактивност с дефицит на
вниманието е сред по-често срещаните в детството
нарушения на невропсихологическото развитие.
 Най-често се появява към 6-7 година. Някои симптоми
могат да се срещнат още преди 5-годишна възраст.
 Оставено без лечение, заболяването се задълбочава в
юношеството и в зрялата възраст, като нарушава
личностовото развитие и социалното функциониране.

5. МОМЧЕТА / МОМИЧЕТА
ХИПЕРАКТИВНОСТ
момчета момичета
Твърди се, че момчетата страдат
от синдрома на хиперактивност
по-често от момичетата.
Типично е постоянното губене на
неща, неслушане какво му се
говори, изключително висока
степен на двигателна активност.
При момичетата се наблюдава по-
сериозна дезорганизация,
трудност в задържането на
вниманието в една игра или
активност, а в училищна възраст
страдат от ниско самочувствие.
Според статистиката, синдромът хиперактивност засяга около 6% от децата.
Той обаче може да се прояви по напълно различен начин при момичетата и
момчетата.

6.  СДВХ не е болест, която се лекува с медикаментозен
курс, за да развие доживотен имунитет или да
изчезне завинаги.
 Това е поведенческо състояние, което с правилната
терапия и възпитателен подход може да се
контролира до различна степен.
 От друга страна, СДВХ не е психическо заболяване.
Напротив, много хора водят напълно нормален
живот с хиперактивност.

7. НАЧИНИ ЗА СПРАВЯНЕ
 Установяване на строг режим.
 Тук не говорим за наказания и грубо поведение. Напротив, става въпрос
за рутина, която да се следва от детето. При наличие на конкретен ред,
правила, разсеяното и дезорганизирано дете ще придобие
организационни качества, които в бъдеще ще му помогнат да живее
пълноценно със състоянието си. Децата със СДВХ имат нужда от
безопасност и сигурност, а тя се постига с пълноценен и конкретен
режим.
 Стимулиране на силните страни и овладяване на изблиците с много
търпение.
 Проявяване на разбиране в подхода си към гневните изблици и
импулсивността.
 Мотивиране да са развиват качествата. По данни на СЗО всяко трето
дете със СДВХ притежава артистични или други, доста по-силно
изразени, способности.
 Индивидуални занимания с хиперактивното дете и след това то се
въвежда постепенно в груповите задачи, тъй като индивидуалните
особености на такива деца им пречат да се съсредоточат над това, което
предлага възрастният, ако с него има връстници. Също така
невъздържаността на детето и неговото неумение да се придържа към
правилата на груповата задача, може да провокира конфликт.
 Търпение, позитивно отношение и похвали.

8. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!