Организационни структури на управление (ОСУ) в предприятията.

1. Организационни структури на управление
(ОСУ) в предприятията
Дисциплина „Икономика на предприятието“

2. При изграждането на управленската структура на
предприятието основната задача, от която се изхожда
е да се постигнат целите на управлението.
Възможни са три подхода при изграждане на
фирмената управленска структура – централизиран,
децентрализиран и смесен.
Същност на ОСУ

3. Принципна (обобщаваща) схема на управление
Директор
(Управител) на
предприятието
Заместник директор
по производствени и
технически въпроси
Управителен
съвет
Контролен
съвет
Правен
(Юридически)
отдел
Отдел
УЧР
Заместник директор
по икономически
въпроси
Механичен
отдел
Енергиен отдел
Основен цех - 1
Основен цех –
“n”
.
.
.
.
.
.
Ремонт
Производство
Електрическо
стопанство
Складове
Произв.
Участък - 1
Произв.
Участък - 2
Финансово-
счетоводен отдел
Отдел
маркетинг и
продажби
Отдел
снабдяване
Отдел НИРД

4. Традиционни ОСУ (Линейна)
Линейната управленска структура
Съдържа само линейни и хоризонтални връзки.
Характеризира се с отсъствие на функционални връзки
поради факта, че при нея липсват функционални длъжности
(управленски постове). Тя е централизиран тип управленска
структура.
Положителни страни:
• простота;
• яснота на задачите;
• чувство на стабилност в подчинените.

5. Традиционни ОСУ (Линейна)
Недостатъци:
• изисква универсална компетентност на ръководителите
от всички равнища;
• не отразява тенденциите в развитието на предприятието
и технологията на управление;
• не е гъвкава и трудно се поддава на реформи;
• тромава и скъпа.

6. Традиционни ОСУ (Линейна)
АБВ
АБВ АБВАБВ
АБВАБВ
АБВ
Президент (Директор)
Началник цех 1 Началник цех 2 Началник цех N......................
3-ма майстора 4-ма майстора
..........................................
Където АБВ – управленски функции
В предприятието линейната управленска структура може да изглежда по следния начин:
Общ вид на линейна управленска структура:

7. Традиционни ОСУ (Функционална)
Функционална структура
По-усъвършенстван тип управленска структура от линейната.
При нея към общото ръководство от линеен тип се създават
обособени специализирани звена, за изпълнение на
специфични функции в предприятието (това са дейности по
планиране, маркетинг, снабдяване, контрол на качеството и
др.). Функционалната структура има универсална приложимост.

8. Традиционни ОСУ (Функционална)
Предимства:
• задълбочена специализация;
• компетентност при изпълнение на управленските функции;
• времето за подготовка на управленските кадри е по-кратко;
• по-гъвкава и адаптивна;
• по-лесно се поддава на реорганизация;
• демократична и създаваща условия за вземане на колективни
решения.
Недостатъци:
• по-трудно управление на връзките по йерархичната структура;
• нарушава принципа на единоначалието;
• липса на възможност за взаимозаменяемост на
управленските кадри;

9. Традиционни ОСУ (Функционална)
Принципна схема на функционална структура в общ вид:
АБВ
БА В
А Б В А Б В А Б В
където А, Б, В – функции на управление
Президент
Планов отдел Контрол по
качеството
Началник Цех
1
Началник Цех
2
Началник Цех
N
Бюро
планиране
Бюро
планиране
3-ма майстора N майстора
......
линейна връзка
функционална връзка
В предприятието функционалната управленска структура може да има следния вид

10. Линейно-щабна структура
Съчетание е на линейната и функционалната структура. При тази
структура към всяко общо ръководство от линеен тип (АБВ) се
изгражда щаб от специалисти (щаб по функция А, щаб по
функция Б и т.н.). В повечето случаи тези специалисти нямат
право да издават заповеди и да вземат решения, а тяхната
главна функция е да събират информация за структурното звено
и да провеждат задълбочени анализи, на чиято база да предлагат
варианти на решения.
Традиционни ОСУ (Линейно-щабна)

11. Традиционни ОСУ (Линейно-щабна)
Предимства:
• съчетаване на единоначалието с дейността на компетентни
специалисти;
• осигуряване на научнообосновани решения;
• подвижност и маневреност на структурата;
• бързо реагиране и адаптивност;
• обективност и безпристрастност на оценките;
• спестяват се време и средства за подготовка на вътрешни
кадри;
• повишава се качеството на управлението.

12. Недостатъци:
• укрепва се централистичното начало (решенията се вземат
от висшето ръководство, а специалистите имат само
съвещателен глас);
• необвързаност на предложителите на решенията с тяхното
реализиране;
• оскъпяване от привличането на външни специалисти;
• пораждане на съперничество между външните и
вътрешните за предприятието специалисти;
• липса на добро познаване на спецификите на
предприятието от страна на външните специалисти.
Традиционни ОСУ (Линейно-щабна)

13. Традиционни ОСУ (Линейно-щабна)
АБВ
А Б В
АБВ
А Б В
АБВ
А Б В
АБВ
А Б В
Принципна схема на линейно-щабна структура в общ вид:
Където:
А, Б, В – функции на управление (на най-ниско ниво А, Б, В –
изпълнители на съответната функция)

14. Традиционни ОСУ (Линейно-щабна)
В предприятието линейно-щабната управленска
структура може да има следния вид:
Президент
Щаб от
експерти
Директор
завод 1
Директор
завод N
Щаб от
експерти
Щаб от
експерти
Началник цехове 1,
2 , 3, ....,N
Началник цехове 1,
2 , 3, ....,N

15. Съвременни (модерни) структури на управление
(Матрична)
Матрична (програмно-целева) структура.
Звената участващи в матричната структура имат комплексен
характер по отношение на: техния състав; състав на
изпълняваните задачи; подчиненост и отговорност;
правомощия; прилагане на методи за вземане на решения;
начин на оценяване на труда.
Характерно за този вид структура е двойното подчинение – от
една страна на традиционните функционални органи, а от
друга на ръководителите на временните звена.

16. Съвременни (модерни) структури на управление
(Матрична)
В състава на този вид структура присъстват следните органи:
а) стационарни – за изпълнение на традиционни управленски
функции (функционални звена);
б) полустационарни – за изпълнение на инцидентно
възникнали функции и задачи (програмни звена);
в) пулсиращи органи – временни звена с участието на външни
специалисти включващи се при необходимост.

17. Предимства:
• бърза адаптация към нестабилна икономическа среда;
• икономичност;
• комплексен подход при решаването на проблемите;
• развитие на кадрите посредством участие в смесени
колективи и работа в екип;
Недостатъци:
• прекомерно натоварване на управленския персонал;
• отклоняване на мениджърите от преките им задължения и
участието им във временни звена (действа демотивиращо);
• противоречия между ръководителите на различни типове
органи;
Съвременни (модерни) структури на управление
(Матрична)

18. Съвременни (модерни) структури на управление
(Матрична)
Общ вид на матричната структура:
КЗ Пр 1 Пр 2 Пр 3
Фз1 (а)
Фз2 (б)
Фз3 (в)
а1
б1
в1
а2 а3
б2 б3
в2 в3
където:
Фз1-n
(а, б, в) – традиционни функционални звена за изпълнение на
функциите а, б, в;
Пр 1 ..... Пр N – ръководители на временни звена (ръководители на
проекти, програми);
КЗ – координационно звено.

19. Съвременни (модерни) структури на управление
(Матрична)
Президент
Вицепрезидент
маркетинг
Вицепрезидент
финанси
Вицепрезидент
производство
Ръководите
л проект 1
Ръководите
л проект N
.
.
.
.
В предприятието матричната управленска структура
може да има следния вид:

20. Съвременни (модерни) структури на управление
(Дивизионална)
Дивизионална структура
Използва се при управлението на големи стопански обекти. Тя е
вид доразвита класическа функционална структура. Налице е
“откъсване” на функционалните звена от върховото равнище от
функциите на оперативно управление.
При тази структура президентът на предприятието има пряко
подчинени на върхово ниво двама вицепрезиденти:
а) функционален вицепрезидент;
б) изпълнителен вицепрезидент.

21. Съвременни (модерни) структури на управление
(Дивизионална)
Видове дивизионални структури:
а) дивизионално-продуктова – диференциращия признак е
еднородната продукция;
б) дивизионално-иновационна – звена занимаващи се с
внедряване на постижения и нововъведения от научно-
технически характер;
в) дивизионално-регионална – основен критерий за
диференциация е районът на дейност. Такива структури имат
най-вече транс-националните корпорации.

22. Съвременни (модерни) структури на управление
(Дивизионална)
Предимства:
• повишаване на качеството на управлението;
• голяма икономическа и административна самостоятелност
на дивизионите;
• по-голяма гъвкавост и оперативност на управлението;
• децентрализация на процеса на изработване на
управленските решения.
Недостатъци:
• увеличаване броя на йерархичните равнища;
• проблеми с координацията в управлението на различни
подразделения и нива;
• опасност от дистанциране на “центъра”, т.е. щаб квартирата
от “периферията”, дивизионите.

23. Съвременни (модерни) структури на управление
(Дивизионална)
Принципна схема на дивизионална структура на управление:
ПРЕЗИДЕНТ
Функционален
вицепрезидент
Изпълнителен
вицепрезидент
Корпоративен щат
Функционални отдели на
върхово ниво /стратегическо
планиране, маркетинг,
финанси и др./
Щаб-квартира
Генерални директори
Звена, лишени от стопанска
автономия или вицепрезидент
с ограничена автономия
Дивизион IIIДивизион IIДивизион I

24. Обща схема на структура на предприятие
(организация)
УПРАВЛЕНСКА СТРУКТУРА
Директор
Зам. директор Счетоводител Организатор
Техническа
инфраструктура
Социална
инфраструктура
Информационна
инфраструктура
ПРОИЗВОДСТВЕНА СТРУКТУРА
Производствена
система
Цех 1 Цех 2 Цех N...............
...... ..... ......
Работни места Работни места Работни места

25. Материалът е разработен на база на книгите