PPP2. Lecture 1.

2.  Дидактиката е наука за преподаването и
обучението - част от педагогиката.
Дидактиката включва както теоретични
разбирания - модели, концепции за това
какво трябва да бъде по-доброто
образование, така и съвременната
методология, която се използва в
образователно-възпитателната
практика, т.е. в процеса на преподаване и
обучение в различните етапи на
образованието
(предучилищно, училищно, университетско,
обучение на възрастни, социално-
възпитателна и превъзпитателна дейност).

3. Понятието дидактика има древногръцки
произход:
 didaktikos означава поучаващ, обучаващ;
 didasko –
изучаващ, обучаващ, учащ, уча;
 didaskein – наставлявам назидавам;
Терминът бил употребен за първи път в
Германия през 1613г. Волфганг Ратке
нарича себе си “дидактик”, защото
открива бърз метод за обучение по
латински и старогръцки език.

4.  Обучението е организационно
функционално единство от дейността
на преподавателя (преподаване) и
дейността на учещия (учене), чрез
което се постига управление на
вътрешната и външна активност на
ученика. Обучението е целенасочено
взаимодействие между
преподаватели и учещи, в хода на
което се усвояват
знания, умения, навици и
компетенции.

5.  Образованието е
организирана система за
преподаване и усвояване на
научни знания и специфични
умения, които са основата
на социални и
професионални
компетенции. Мисията и
целите му зависят от
доминиращата
образователна парадигма*.
Може да бъде
формално, неформално и
информално. Реализира се
в реална или виртуална
среда.
*Парадигма -
ключов
модел, образец или
метод (за постигане
на определен вид
цели)

6. интегративна
Защо?
Какво?
Как?
За кого?
Дидактиката е наука за обучението
и ученето...

7. Античност Средновековие Възраждане Ново време

8. Античност
Древен
Китай
• Отличава се с високи научни постижения, но с много елементарна практика
на обучение, която се основава на възпроизвеждане от страна на учителя и
повтаряне на от страна на учениците – наизустяване.
Древна
Индия
• Създава се взаимнообучителна метода. Под учителско наблюдение всеки
напреднал ученик обучава по – малко напредналите. Този метод е е
разпространен по – късно и в Европа от Неофит Рилски през 1837г. в
Габрово като “взаимно училище”.
• Практиката на Сократ е намиране на отговор в хода на беседата.Този метод
също има своя живот като дидактическа идея.
Древен
Рим
• Известен е с най – строгите училища в човешката история. Обръщало се
внимание на наизустяването на текстове. Ограмотяването ставало с
помощта на букви от слонова кост, а писането с острие върху намазана с
восък дъска.

9. Сократ (469 – 399 г. пр. Хр.)
училище диалог
индуктивно
изведено
умозаключение
«Знам, че няма да ми повярвате, но
най-висшата форма на човешкото
превъзходство е задаването на
въпроси на себе си и на другите...»
Древногръцкият философ Сократ се
счита за основател на т.нар.
евристична беседа (от гр. Еврико -
откривам, намирам). Чрез умело
поставяне на въпроси той ръководел
учениците си сами да стигат до
желаните от него изводи. Тези
въпроси предизвикват мислене и
познавателен интерес, формират
съждения, свързват ученето с
живота и формират трайни знания.

10. Средновековие
Този етап е известен с училищата по
Катехизис. Всичко трябвало да се
наизустява. Катехизическата беседа
изисква точен отговор на поставени
въпроси с цел развиване на паметта.
Схоластиката е е
систематична средновековна
философия. Основава се на търсенето
на взаимовръзка
между вярата и знанието. Схоластиката
обхваща целия обществен живот по това
време.

11. За полагане на основите на
дидактиката, най-голяма
заслуга има чешкия педагог
Ян Коменски. Той е признат
и за основоположник на
дидактиката. Понятието се
използва от него в широк
смисъл като изкуство не
само да обучава, а и да
възпитава. По негово време
мнозина автори я
разглеждат
неправилно, като изкуство
или като наука и изкуство
едновременно. Той е автор
на «Велика дидактика».
Според нея подрастващите
трябва да се научат да
познават
основите, причините и
целите на всичко по - важно
в живота.
Възраждане:

12. Според Мишел Монтен истинската образованост
означава човек да придобива самостоятелно
мислене, допустимо е да грешиш но е по –
важно, че мислиш самостоятелно.
Адолф Дистерверг пише “правила на обучението”.
През епохата на Възраждането се издига на преден
план ролята на човека.
Отдава голямо значение на играта за
формиране на творческите способности
на децата.

13. Пирамида на ученето
5 % лекция
10 % четене
20 % Аудио –
визуална презентация
30 %
Демонстрация
50 % Дискусия
75 % Практика
Ново време

14. До този извод още преди създателя
на "Пирамидата" стига
възрожденецът Константин Фотинов.
Той първи въвежда така наречената
"взаимоучителна метода" в
българските училища през 1828г.

15. У нас след Освобождението развитието
на дидактиката започва с превод на
дидактическа литература. Освен
преводи се пишат книги и се издават
списания:
 “Школска дидактика” – Йосиф Ковачев;
 “Дидактика” – Тодор Бенев;
 “Теория на образованието” – Ц. Цонев
 Сп. “Читател”
 Сп. “Училище”
 Сп. ”Учителска мисъл” и мн. др.

16. Съвременната училищна дидактика е
обогатена с всички постижения на учебното
дело и дидактическа мисъл у нас и в
чужбина.Тя е резултат от
изследвания, наблюдения, открития и
практически изводи. Индивидуалният
подход в съвременното училище се
изгражда върху основата на хуманизма и
демократизма, на безграничната вяра в
силите и възможностите на човека.
Същността на принципа за индивидуален
подход се състои в изучаване и
съобразяване с индивидуалните
особености на всеки ученик в учебния
процес с цел максимално развитие на
положителните му индивидуални
особености и повишаване на учебната му
работа.