2. Логистичният пазар остава най-слабо засегнатият от кризата,
като основната причина за това е липсата на свръхпредлагане, породено
от свръхочакванията на инвеститорите, както е при другите сектори в
имотите.
Големите логистични оператори на българския пазар
размразяват плановете си за изграждане на собствени бази, докато
инвеститорите все още са предпазливи.
В края на 2013 г. модерните индустриални и логистични площи
в София са се увеличили с 30 000 кв. м., с което общият им обем достига
721 570 кв. м. по данни на Colliers International.
3. През 2013 г. се е увеличило търсенето на съществуващи модерни
индустриални имоти, но разходите по реновиране на съществуващите и
липсата на готови спекулативни проекти водят до по-голям интерес към
строителство на сгради по изисквания на ползвателите.
Делът на спекулативно изградените площи остава малък,
защото инвеститорите в сегмента предпочитат да минимизират риска и
започват строителство едва след сключването на дългосрочен договор с
наемател.
4. Очаквания на пазара*
Пазарът с интерес очаква да бъдат реализирани две нови
концепции в логистичните имоти.
Първата е на Sofia Ring Road Logistic Park, а инвеститор е
Бългериън Пропърти Девелъпмънтс (БПД). Комплексът се намира в
района на с. Кривина, с лице към Околовръстния път на София.
Готов за старт е и проектът за Логистичен парк East Ring. Той
също се намира на стратегическо място в непосредствена близост до
София. Паркът, с инвеститор Глориент инвестмънт БГ, се простира
на площ от над 200 хил. кв. м с потенциал за изграждане на повече от
90 хил. кв. М. промишлени и складови халета.
* По данни на сп. Логистика:
http://www.logistika.bg/bg/menu/23/post/10740/Pazaryt-na-logistichni-imoti-ochakva-novi-konc%D0%B5pcii?page=3
5.
6. ВЕРИГИТЕ ЗА БЪРЗООБОРОТНИ СТОКИ
ИЗГРАЖДАТ СОБСТВЕНИ БАЗИ
Големите търговски вериги са основните играчи, които движат
пазара на логистични площи. Успоредно с увеличаването на търговските
си обекти компаниите за бързооборотни стоки като "Билла",
"Кауфланд", "Пени" и "Лидл" изградиха собствени логистични бази,
налагайки модела на доставка през централен склад. Районът около
Елин Пелин край София е предпочитаното място за изграждане на
базите им. Причината е, че земята е купена на изгодна цена, мястото е
близо до София и има удобна връзка с магистралите "Хемус" и "Тракия".
Единствените, които предпочетоха да разположат логистичния
си център край Пловдив, бяха "Кауфланд", като базата им е най-голяма
спрямо конкурентите – 67 хил. кв.м, докато на другите вериги са между
20 хил. и 40 хил. кв.м.
По данни от http://www.regal.bg/show.php?storyid=1170338
7. "Пикадили" и "Фантастико" са избрали смесен логистичен модел.
Те имат изградени или наети складове, откъдето върви част от
логистиката им, но имат и доставки до отделни търговски обекти от
логистични оператори. Това е продиктувано основно от факта, че тези
вериги имат мрежа от магазини от по-малки формати, т.нар. удобни
магазини, чието зареждане е по-трудно в сравнение с големите формати.
От големите чужди вериги единствено "Карфур" нямат
собствена логистична платформа, като френската верига не е обявила
официално планове за строителство на дистрибуционен център.
Българската "Промаркет" и литовската "Т-маркет" също нямат
собствени бази и работят с логистични оператори.
По данни от http://www.regal.bg/show.php?storyid=1170338
8. Обикновено големите вериги поемат складовата си
логистика изцяло като вътрешна дейност и аутсорсват спедицията и
транспорта като външни услуги. Сключвайки договор с
международна или българска спедиторска фирма, те договорят
определени условия от гледна точка на формат на колите,
температурен режим, време на доставка, като по този начин поемат
вътрешната логистика за самата верига. Някои от големите вериги
въпреки изградената си база запазват договорите си и с логистични
оператори за доставката на стоки, чието съхранение изисква
определени температурни режими. Например белгийската "Унивег"
продължава да обслужва "Билла" и "Метро".
По данни от http://www.regal.bg/show.php?storyid=1170338
9. Веригите магазини за електроника и стоки за дома като
"Техномаркет", "Технополис", "Практикер", "Баумакс", "Практис",
"Мосю Бриколаж" също разчитат на собствена логистична база за
основните си продажби. Те обаче аутсорсват на партньори
нетипичната си дейност - т.нар. продажби на касова зона, където се
предлагат захарни изделия, безалкохолни и бира. Това се прави с цел
намаляване на разходите, защото тези продажби са незначителни
спрямо основните им и не е изгодно да поддържат такива продукти
на склад.
По данни от http://www.regal.bg/show.php?storyid=1170338
10.
11. Цени на логистичните площи
http://www.sollers.bg/db/images/Bulletin2/Sollers_bulletin40.pdf
12. Дискаунтърите движат пазара на
логистични площи в България
Логистичните площи в последните години се появиха основно
благодарение активността на някои от дискаунт веригите, които
изградиха собствени складови бази. Ето и данните за за тях:
Пени Маркет - с. Столник, общ. Елин Пелин (РЗП 28 000 кв.м.),
Кауфланд - Индустриална Зона Раковски в Пловдив (РЗП 20 000 кв.м.),
Логистичен център Лидл - с. Равно поле, общ. Елин Пелин (РЗП 38 000
кв.м.).
Прочетете повече на: http://profit.bg/news/Diskaunturite-dvizhat-pazara-na-logistichni-ploshti-u-nas/nid-74707.html
30. dm България
DM инвестира 3 млн. евро в страната през 2013 година - основно във
филиалната мрежа (магазините са под наем), нов централен офис,
информационни технологии и логистичен център.
На 29.11.2013г. официално бе открит новият логистичен център на dm
България в община Елин Пелин. Той е разположен върху над 4 хил. кв.м. и е
изграден в партньорство с фирма-инвеститор, която е и изпълнител на
проекта. Инвестицията на dm като наемател и ползвател на склада е над 1 млн.
лева, а общата инвестиция е за 7 млн. лева. На този етап в него се разпределят
близо 20-те собствените марки на dm, които са представени с над 3000
артикула.
Планира се до няколко години с развитието на филиалната мрежа
складът да удвои площта си и да поема и индустриалните марки.
Общо в магазините в България на този етап са представени над 12 хил.
артикула в категориите грижа за красотата, за дома, личната хигиена, бебето и
детето и здравословното хранене.
31. Новият склад на dm се подчинява на идеята за „зелена логистика“. При
разработването на цялостната климатична и вентилационна инсталация на
помещенията в склада е използвана термопомпена инсталация, която
значително намалява разхода на електричество. LED-осветлението в цялата
сграда също допринася за спестяването на енергия. Складовата техника е с
гелови батерии, които са напълно безвредни за околната среда.
Логистичният център на
dm допринася за
развитието на икономиката
в община Елин Пелин чрез
създаването на заетост на
регионално ниво. В
разпределителния център
към момента са наети над
30 човека.
