1. 9771310983000>40
4040
Брой 40 (675), 25 - 31 октомври 2010 г., цена 1.50 лв. www.stroitelstvo.info
Индустриални зони и заводи:Индустриални зони и заводи:
Територии за растежТеритории за растеж
ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И РЕГИОНИ
стр. 22
Кандидатстваме
по „Регионално
развитие“ с още 5 км от
околовръстното
Тунел и три естакади включва
отсечката от бул. „Бъкстон“ до пътния
възел за магистрала „Люлин“
стр. 24
Омагьосан кръг
Има ли държавата политика към етажната собственост
стр. 26
Започна строителството на новите сгради
на летище Бургас
Стойността на проектите надхвърля 12 млн. лeвa
стр. 28
Оформят крайречен биокоридор в новия
жилищен парк „Марица-север” в Пловдив
Общинският съвет утвърди устройствения план на
атрактивната територия между „Пазарджишко шосе“ и р.
Марица
Индустриална зона „Раковски“Индустриална зона „Раковски“
Изпълнител:Изпълнител:
Четете още на стр.9Четете още на стр.9
2. 2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 25 - 31 октомври 2010 г.
СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info
Издава:Градът Медиа Груп,част от Икономедиа
Управител:
инж. Венета Кръстева
e-mail:vkrasteva@thecitymedia.bg
Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47
10;850 47 15;факс:02/ 958 8558, e-mail:office@thecitymedia.bg
Регионални офиси:
Пловдив: тел.032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail:str_office@press.bg
Варна: тел.052/63 22 52, 0897/846279, e-mail:varna@thecitymedia.bg
Плевен: тел.064/800 474, e-mail:pleven@thecitymedia.bg
Редакционен екип:
Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, bstaneva@thecitymedia.bg
МиленаЧервенова - зам.главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg
НиколайТодоров - зам.главен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg
ДеянТодоров - редактор, 0897/846 282, dtodorov@thecitymedia.bg
Теодора Иванова - редактор, 0896 662 714, tivanova@thecitymedia.bg
Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg
Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg;
Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, sdobreva@thecitymedia.bg
Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, szlatkova@thecitymedia.bg
Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров
Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, office@thecitymedia.bg,
Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg
Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55;850 47 10;850 47 15;факс:02/ 958 8558
Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg
Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg
Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg
ТаняТрифонова - 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg
Абонамент:02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail:abonament@economedia.bg
Банкова сметка Икономедиа АД:
„Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF
Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД,
София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900
ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА
ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ
ЕС затяга правилата за сроковете на забавените
плащания
На 20 октомври Европейският парламент в Страсбург прие
нови правила за забавените плащания по търговски сдел-
ки. Като общо правило срокът за публичния и частния сек-
тор за плащане по сделки за услуги или стоки ще бъде
30 дни. Когато става дума за договорни отношения меж-
ду частни компании, срокът за разплащане е 30 дни, ос-
вен ако в договора изрично не са посочени други сроко-
ве. Новите правила предвиждат той да бъде удвоен до 60
дни, ако и двете страни са съгласни. Допуска се и по-дълъг
срок, но само ако това не злоупотребява с интереса на кре-
дитора. Известни отстъпки от ЕП предвиждат, що се отна-
ся до обществените структури, предоставящи здравни ус-
луги, които могат да удължават законовия срок за плащане
до 60 календарни дни.
Дефекти в защитата бавят пуска на VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ след плановия ремонт
Няма да има режим на тока
заради забавения пуск на
шести енергоблок на АЕЦ
„Козлодуй“, обяви министъ-
рът на икономиката Трайчо
Трайков. По време на плано-
вия годишен ремонт бяха от-
крити пукнатини в покривна-
та част от съоръженията на
една от защитите на реакто-
ра. Тяхната подмяна ще дове-
де до забавяне на пуска с 15
дни, смятат от централата. Ге-
нералният директор на “Роса-
том” Сергей Кириенко съобщи, че сроковете за доставка на елементите за замяна са съ-
кратени максимално и ремонтът може да приключи в срок.
Приключи първият одит на безопасността
при работа в ТЕЦ „Марица-изток 2“
Между 18 и 20 октомври в ТЕЦ „Марица-изток
2“ се проведе първият надзорен одит на Систе-
мата за управление на здравето и безопасността
при работа съгласно изискванията на стандарта
BS OHSAS 18001:2007. Силно впечатление пра-
ви текущият мониторинг, който се извършва от
структурните звена в централата. За 6 месеца са
констатирани над 1100 несъответствия и към мо-
мента едва 2.7% от тях все още не са завърше-
ни. Това е добро доказателство, че системата за
управление на здравето и безопасността при ра-
бота функционира ефективно, коментира инж.
Сергей Илиев – сеньор одитор OHSAS 18001 в
„ТУФ Рейнланд“ - България.
Правителството пренасочва за водни
проекти неусвоени средства от бюджета
Близо 1.9 млн. лв., предвидени за изгражда-
не на канализация в Царево, ще бъдат пре-
насочени за допълнително финансиране
на други два обекта - пречиствателна стан-
ция за отпадъчни води с довеждащ колек-
тор в Карлово и пречиствателна станция за
отпадъчни води в Козлодуй. Проверки на
МОСВ и на базата на информация от общи-
ната констатираха, че ще има неусвояване
на предвидените средства за изграждане на
двете канализационни помпени станции с
тласкатели. Изграждането на обекта ще за-
върши с по-малко средства след проведена-
та обществена поръчка от общината.
До края на ноември МОСВ ще разгледа
плановете за управление на четири
природни парка
Министерството на околната среда и водите
стартира приемането на плановете за управле-
ние на четири природни парка, внесени за раз-
глеждане в периода 2006 – 2009 г., за чието одо-
бряване предишното ръководство на МОСВ не
е провело необходимите процедури, въпреки че
съгласно екологичното законодателство те са ос-
новният инструмент за управление на този вид
защитени територии. Става дума за проектите на
планове за управление на природните паркове
„Златни пясъци“, „Шуменско плато“, „Врачански
Балкан“ и „Странджа“, уточняват от пресцентъ-
ра на ведомството.
Сливен кандидатства за
еврофинансиране с проект
за реставрация на крепостта
„Туида“
Община Сливен кандидатства по
оперативна програма „Регионално
развитие“ за подкрепа на развити-
ето на туристическите атракции с
проект за реставрация на крепост-
та „Туида“, съобщи заместник-
кметът Радост Костова. Общият
бюджет на проекта е 5.1 млн. лв.
Проектът има за цел да направи
обитаемо територията, която об-
хваща площ от 40 000 кв.м. Пред-
вижда се изграждане на пътеки,
озеленяване и експониране на ар-
тефакти - статуи, керамика и моне-
ти, които в момента са в историче-
ския музей на града. Ще има мяс-
то и за провеждане на концерти,
а така също ще бъде направено
привлекателно за децата.
Стартират информационни
дни за схемата за развитие
на природни и културни
атракции
От 20 октомври управляващи-
ят орган на оперативна про-
грама „Регионално развитие“
2007 – 2013 г. стартира ин-
формационни дни и обучения
за бенефициентите по програ-
мата в шестте района на стра-
ната. Събитията се органи-
зират във връзка с отворена
схема за предоставяне на без-
възмездна финансова помощ
„Подкрепа за развитието на
природни, културни и истори-
чески атракции“. През насто-
ящата седмица са планирани
информационни дни във Варна
на 25 октомври, в Русе на 26
октомври и в Пловдив на 27
октомври.
Обновяват Асеновата крепост с европари
Проектът „Асе-
новград – свеще-
ната порта на Ро-
допите“ е одобрен
от МРРБ за безвъз-
мездна финансова
помощ по ОП „Ре-
гионално развитие“.
Общият бюджет на
проекта е 3 231 995
лв., от които безвъз-
мездната помощ е в
размер на 2 665 665
лв. Средствата тряб-
ва да бъдат усвое-
ни в рамките на 24
месеца. Основните
дейности в проекта
са насочени към цялостно и трайно обновяване на визията на археологиче-
ския комплекс, социализация на криптата на крепостната църква „Св. Бого-
родица Петричка“, подобряване на общото състояние на терена на крепост-
та, развитие на съпътстваща туристическа и дребномащабна техническа ин-
фраструктура.
3. 3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 октомври 2010 г.
Честит празник, СТРОИТЕЛИ!
Екипът на вестник „Строителство Градът” ви
поздравява с един от най-светлите български
празници - Димитровден, който е и професионален
празник на строителите в България.
Приемете нашите най-сърдечни пожелания за
здраве, успехи и повече оптимизъм във всичките ви
начинания!
Обявяват новата Топ 50+ на Димитровден
На Димитровден Камарата на строителите в България обявява традиционната класация
Топ 50+ за строители, които са членове на камарата, по данни от Централния професио-
нален регистър на строителя. Класирането е в четири групи по структурата на регистъ-
ра - първа - строежи от високото строителство, втора - транспортна инфраструктура, тре-
та - енергийни обекти, четвърта - благоустройствената инфраструктура, хидротехническо-
то строителство и опазването на околната среда. Класирането е на база информацията в
публичната част на регистъра за последната финансова година.
Днес връчват наградите „Златен отвес” във Варна
Днес във Варна се връчват наградите от конкурса „Златен отвес”, който се организира от Ка-
марата на строителите в България – областно представителство Варна, с медийното парт-
ньорство на „Строителство Градът”. Въпреки кризата и стагнацията на пазара в деветото из-
дание на конкурса участват 12 обекта, реализирани на територията на Варненска област през
последната година. Независимо че в част от категориите, общо 10 на брой, нямаше участни-
ци, представените сгради илюстрират висококачествено строителство и адекватно отноше-
ние към околната градска среда. От кандидатстващите обекти четири са в категория „Жилищ-
ни сгради”, по две в категории „Административни и офис сгради” и „Търговски сгради”, три в
категория „ Промишлени сгради” и само един представител в категория „Спортни и развлека-
телни обекти”. Шестчленно жури, включващо представители на община Варна и браншови-
те организации в строително-инвестиционния процес ще определи тазгодишните победители
в престижния за местния бранш конкурс. Наградите ще бъдат връчени на официална церемо-
ния по откриването на „Строително изложение – Варна 2010” на 25 октомври от 15 часа. Из-
ложбата е експонирана в „Гранд мол Варна“, един от обектите , кандидатстващи в конкурса.
ИНФРАСТРУКТУРА
Завършват пътен възел „Даскалово“ след монтажа на
дилатационни фуги
Поради появилите пукнатини в асфалта са предвидени ди-
латационни фуги, които по график трябва да бъдат монти-
рани през месец ноември тази година или през 2011 г. в за-
висимост от метеорологичните условия. Пропукванията в
асфалта в тези зони са очаквани в резултат на големия тра-
фик и незавършеното строителство, отбелязаха от пътната
агенция. Предвижда се по цялото трасе на магистрала „Лю-
лин“ да бъдат монтирани 260 фуги. Те компенсират топлин-
ното разширение на мостовете през лятото и зимата.
Търсим европейска солидарност за магистрала
„Хемус“
Автомагистрала „Хемус“ е от изключително значение за
България, заяви във Варна министърът на регионално-
то развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. Фи-
нансирането й чрез публично-частно партньорство не би
могло да бъде защитено, тъй като по нея няма достатъ-
чен трафик. Но тя е много важна за България и българско-
то правителство дава всичко от себе си, за да я реализира,
каза Плевнелиев. Тази магистрала трябва да стане част от
новата трансевропейска транспортна мрежа, която в мо-
мента се ревизира.
4. 4 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 25 - 31 октомври 2010 г.
ТРЕНД
Признаци на възстановяване на икономиката
Излизаме от рецесията, но накъде
отиваме?
Бизнес климатът в
строителството се е пони-
жил с 1.4 пункта през сеп-
тември в сравнение с ав-
густ поради влошените
оценки на мениджърите,
осигуреността с поръчки
се влошава, но очаквани-
ята за последното триме-
сечие са оптимистични.
Като основни затруднява-
щи дейността фактори са
цитирани отново несигур-
ната икономическа среда,
недостигът на финансови
средства и недостатъчно-
то търсене.
България ще се възста-
нови по-бавно от остана-
лите страни в Централна и
Източна Европа като стра-
на с нетраен икономиче-
ски бум, очакваният ръст е
3.7 на сто през тази година
и още 3.1 на сто през след-
ващата.
Това показва редовни-
ят полугодишен доклад
на Международния валу-
тен фонд за региона (кой-
то разглежда и Турция, но
без Словакия, Словения
и Чехия). Очакванията са
южната ни съседка да ог-
лави класацията по растеж
в региона за тази година,
като прогнозите са за ико-
номически ръст от 7.8 на
сто. Единствената страна
в Европейския съюз с рас-
теж 1.7 през 2009 г. с очак-
вания за 2010 г. за ръст от
3.4 на сто и 3.7 на сто през
2011 г. - Румъния, е на път
да отбележи 7.1 намаление
през тази година и очак-
ва 1.5 ръст през следваща-
та година. Очакванията за
Хърватия са за намаление
от 1.5 на сто през тази го-
дина с очаквания за ръст
от 1.6 на сто.
През второто тримесе-
чие на годината
спадът на българската
икономика вече се беше
забавил
- с 1%, който е по-малко в
сравнение с първото три-
месечие от 3.6%. Растежът
на годишна база се очаква
едва през четвъртото три-
месечие или първото на
2011 г., за годината резул-
татът ще бъде близо до ну-
лата според прогнозата на
последния доклад на Цен-
търа за икономическо раз-
витие.
Отлепянето от дъно-
то ще настъпи, когато бъ-
датрегистрираниедновре-
меннозабавяненаспадана
годишна база и растеж на
базапредходнототримесе-
чие. След като през цялата
минала година българска-
та икономика се свиваше,
през първото тримесечие
на 2010 г. спадът се забави
на годишна база до 3.6%
след 5.9% за четвъртото
тримесечие. В основните
световни икономики вече
е налице растеж на три-
месечна и на годишна база
след три поредни ръста
на тримесечна база, както
при Белгия, Чехия, Герма-
ния, Франция, което е ос-
нование за подобни прог-
нози и за България за края
на тази година.
Спадът в индустрия-
та не само се забави, но е
много по-слаб - едва 0.9%,
в сравнение със задълбо-
чаването му през четвър-
тото тримесечие от 7.5%,
което се дължеше предим-
но на строителството. Рас-
тежът на годишна база на
промишления износ е ус-
тойчив. Спадът на добаве-
ната стойност в строител-
ството ускорено се задъл-
бочи на 13.1% през второ-
то тримесечие.
В строителството също
се наблюдаваше възходящ
тренд от началото на го-
дината, свързан с продъл-
жаващо забавяне на спа-
довете на месечната про-
дукция на годишна база,
особено бързо в граждан-
ско-инженерното строи-
телство. Слаб растеж евен-
туално може да се очаква
едва през третото триме-
сечие под влияние на ди-
намиката в инфраструк-
турните работи.
Възстановяването на
европейските икономи-
ки и бързото развитие на
някои азиатски страни
откриват добри възмож-
ности за българската ма-
шиностроителна продук-
ция - износът на инвес-
тиционни стоки (главно
електрически машини и
резервни части) се увели-
чава с 26 на сто, а този на
суровини и материали – с
над 20 на сто, през второто
тримесечие.
Растящиятдялнаизноса
вБВПезнакзасъживяване
Р
евизираните данни за брутния вътрешен
продукт показват нарастване през второ-
то тримесечие на 2010 г. спрямо първо-
то за първи път от началото на кризата с
0.5% в резултат на увеличението на брут-
ната добавена стойност в строителството, търго-
вията, хотелиерството, транспорта и др. Продъл-
жава спадът при финансовото посредничество и
бизнес услугите, все още се свиват крайното по-
требление и инвестициите.
Преки чуждестранни инвестици в България и Румъния по
години, млн. долара
0
2000
4000
6000
8000
10000
12000
14000
16000
2007 2008 2009
България
Румъния
Поток на ПЧП в България по сектори, млн. евро,
на годишна база
0
200
400
600
800
1000
1200
1400
1600
1800
Общо Строителство Недвижими
имоти
януари-юни/2009 г.
януари-юни/2010 г.
Поток на преките чуждестранни инвестиции в България,
млн. евро, по държави
-800
-600
-400
-200
0
200
400
600
800
януари - юни 2010 г.
По данни на БНБ
Брутен вътрешен продукт, млн. лева
0
2000
4000
6000
8000
10000
12000
14000
16000
18000
20000
2009Q1 2009Q2 2009Q3 2009Q4 2010Q1 2010Q2
Разрешителни за строеж
0
500
1000
1500
2000
2500
3000
3500
януари-юни/2009
януари-юни/2010
По данни на НСИ
5. 5sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 октомври 2010 г.
ТРЕНД
Изводите на правителството
• Българската икономика все още е най-изостаналата в ЕС
• Високият икономически растеж през последното десетилетие бе резултат
на чужди инвестиции в недвижими имоти и финансово посредничество,
които стимулираха вътрешното потребление
• Необходим е нов модел за икономическо развитие на България, ориенти-
ран към нарастване на износа на стоки и услуги с висока добавена стой-
ност и превръщането на България във входна врата за стоките и инвести-
циите, идващи от Източна Азия
• Промишлеността и ИТ услугите са секторите, които генерират 90% от изно-
са и могат да осигурят дългосрочен икономически просперитет на Бълга-
рия
• В промишлеността – секторите, свързани с природни ресурси и евтина ра-
ботна ръка, не могат да осигурят устойчив икономически просперитет по-
ради ограничените природни ресурси, непостоянните цени на суровините
и конкуренцията от страни с много по-ниски разходи за труд
• Секторите, свързани с високи капиталови разходи, имат висока добавена
стойност и са традиционно добре развити в страната. България трябва да
остане привлекателно място за големи капиталови инвестиции чрез под-
държане на ниски данъчни ставки и изграждане на добра транспортна и
енергийна инфраструктура
• Секторите, които имат най-голям потенциал за допълнително развитие в
България и могат да осигурят дългосрочен икономически просперитет на
страната, са свързани с висок интензитет на иновациите
• Основните приоритети в областта на иновациите са: информационните тех-
нологии, екотехнологиите и технологиите, свързани със здравето.Тези тех-
нологии имат потенциал за приложение в различни сектори на икономи-
ката, включително ИТ услуги, електроника, машиностроене, автомобило-
строене, производство на електрически машини, енергетика, фармацевти-
ка, производство на медицинска техника, здравеопазване, туризъм, земе-
делие и други.
Мерки за повишаване на
конкурентоспособността
Нарастване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност
• Национална цел, приета от МС, за разходи за НИРД в диапазона 1.4% -2% от
БВП в сравнение с 0.5% през 2008 г.
Стимулиране на частните инвестиции в иновации
• До 50% финансова субсидия за приоритетни проекти в научноизследователска
и развойна дейност
Осигуряване на рисков капитал
• Стартират три фонда за рисково финансиране, гаранционен фонд и кредитни ли-
нии по програмата Jeremie за МСП на обща стойност 270 млн. евро
Ефективна регулативна рамка
• Ревизирана програма за по-добро регулиране, приета от МС, която включва на-
маляване на административната тежест с 20% до 2012
• Създаване на единен орган за концесии на подземни богатства. Подготвя се за-
кон за иновациите
Ниски данъци
• Поддържане на ниски данъчни ставки въпреки икономическата криза и за раз-
лика от съседни държави
Развита инфраструктура
• Ускорена и приоритетна реализация на ключови инфраструктурни проекти („Тра-
кия“, „Люлин“, „Струма“, Дунав мост)
Образование и преквалификация
• Курсове за преквалификация за засегнатите от преструктурирането на икономи-
ката по оперативните програми и от националния бюджет
Привличане на чужди инвестиции в приоритетни сектори
• Активно таргетиране на инвеститори в приоритетни сектори - реализира се про-
ект на БАИ с финансиране в размер на 23 млн. лева
Стимулиране на износа
• Организиране на експортни инициативи за различни сектори на икономиката –
реализира се проект на ИАНМСП за 27 млн. лева
И бизнесът регистрира положителни сигнали
Н
арастването на износа от края на 2009 г. и особено за първите пет ме-
сеца на 2010 г. на годишна база с 12.3%, както и първото намаляване
на нивото на безработицата на месечна база през март и запазване на
тенденцията през юни дават надежди на местните предприятия да започ-
нат подготовка за увеличение на своето производство. Това показва ана-
лиз на една от работодателските организации - Българската стопанска кама-
ра. Според него преструктурирането на икономиката в резултат от кризата
се очаква да има положителен ефект върху динамиката на общата фактор-
на производителност чрез оцеляването и утвърждаването на жизнеспособ-
ните предприятия. Има потенциален риск от по-ниска ефективност на труда
и капитала, освободени поради кризата. Сред основните компоненти, оказ-
ващи влияние върху общата факторна производителност, са инвестициите и
човешкият капитал. Налага се изводът, че икономическата политика е необ-
ходимо да бъде насочена към овладяване на негативните рискове пред ди-
намиката на потенциалното производство, които са свързани със застаря-
ването на населението, осигуряване на благоприятни условия за частни ин-
вестиции и подобряване на производителността, пише в анализа.
България, Румъния и Европа
П
реките чуждестранни инвестиции в България са намалявали с пъти
след 2007 г. - от 12.388 милиарда долара на 9.795 млрд. долара до 4.467
млрд. долара през 2009 г.Това поставя страната на трето място по обем
на глава от населението през 2007 г., което съответно е пето през 2008 г. и
19-о през 2009 г. Потенциалът е бил съответно 54-то и 61-во място за 2007
и 2008 г. И по двата показателя страната е изпреварвала държави като Ес-
тония и Румъния. Според препоръките на Комисията на ООН за търговия и
развитие ЮНКТАД България е реализирала много от тях - с промените в пра-
вилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите бяха улес-
нени критериите за одобрение, опростени и канализирани процедурите за
одобрение на инвестиционни проекти с цел подобряване сътрудничеството
между различните агенции, работещи с инвеститорите, намалени праговете
за лицензиране на инвеститорите.
Румъния
България
Преки чуждестранни инвестици,
млн. долара, за 2009 г.
Румъния
България
Европейски съюз
13 909
513 213
Източник: ЮНКТАД
9 795
на икономиката и пови-
шаване на конкурентос-
пособността на междуна-
родните пазари. Не е ясно
обаче доколко устойчив
е растежът на външното
търсене, като се има пред-
вид, че основните търгов-
ски партньори от ЕС пред-
приемат мерки за орязва-
не на бюджетните си де-
фицити, а това означава
намаляване на публични-
те разходи, бавно възста-
новяване на икономики-
те и съкращаване на тър-
говията.
Предварителните дан-
ни за
преките чуждестранни
инвестиции (ПЧИ) сочат
604.6 млн. евро за първа-
та половина на годината
което е два и половина
пъти по-малко в сравне-
ние със същия период на
миналата година - 1598.7
млн. евро. Сравнението на
осемте месеца на двете го-
дини също показва подоб-
но съотношение - 836 млн.
евроза2010г.срещу2118.8
млн. евро една година по-
рано като резултат на све-
товната финансова и ико-
номическа криза, както и
на развитието на гръцка-
та дългова криза и опасе-
нията за прехвърлянето й
в България. Сред вътреш-
ните фактори са силно
свитото търсене, несигур-
ността в публичните фи-
нанси, противоречивите
сигнали за икономическа-
та политика, неефектив-
ната администрация. При
очерталата се тенденция
на отлагане на инвестици-
онните проекти ще са не-
обходими поне една-две
години, докато ПЧИ от-
ново започнат да растат, а
достигането на равнищата
отпреди кризата ще бъде
трудно.
През юни министер-
ството на икономиката
представи
секторен анализ и страте-
гия за развитие на конку-
рентна икономика
базирана на знанието и
иновациите и стоки с ви-
сока добавена стойност.
Ключово място е отделе-
но на информационни-
те и зелените технологии
и свързаните със здраве-
то продукти. Поставена е
целта разходите за науч-
ноизследователска и раз-
война дейност да се уве-
личат до 2020 г. от 0.5% до
2% от БВП. Анализът пре-
поръчва ниски данъчни
ставки за бизнеса, разши-
ряване на инвестицион-
ните стимули чрез Закона
за насърчаване на инвес-
тициите, подобряване на
транспортната и енергий-
ната инфраструктура.
Според доклад на Све-
товната банка от юли биз-
нес средата продължава
да създава затруднения,
а регулаторните режими
са непредсказуеми. Чети-
ри са идентифицираните
ясни проблеми - липса на
ясна политика за държав-
ните такси, остаряла нор-
мативна база, слаб кон-
трол от институциите, не-
прозрачност на процеду-
рите въпреки приемането
на 130 мерки и целта за на-
маляване на администра-
тивната тежест за инвес-
титорите с двадесет на сто
до края на 2012 г.
НиколайТОДОРОВ
6. 6 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 25 - 31 октомври 2010 г.
ТЕМА
Новите горещи точки
Залозите на промишления сектор растат
Инвестициите в произ-
водствени активи са фак-
тор, който дърпа иконо-
миката напред, тъй като
са свързани със значител-
но потребление на стоки
и услуги, откриват нови
работни места и повиша-
ват производителността.
А ако са и чужди, подкре-
пят платежния баланс. За-
това са заложени във вся-
ка правителствена иконо-
мическа стратегия. Зато-
ва и правителствата при-
оритетно ги подкрепят и
българските не са изклю-
чение.
Нещо повече, съжи-
вяването на икономика-
та в момента се крепи на
работещите заводи, кои-
то произвеждат за износ.
Повече и по-конкуренто-
способно производство
можеше по-бързо да из-
ползва възстановяването
на търсенето в Европей-
ския съюз, както това ста-
на в страни като Слова-
кия или Чехия.
Но инвеститорите в
такива активи вземат ре-
шения трудно, тъй като
харчат много пари с дъл-
га възвращаемост и тър-
сят оптималния начин да
позиционират бизнеса си
до нови пазари, така че да
управляват по-ефективно
потоците си от материали
и продукти или пък така
че да намалят разходите
си. При това се стремят
да намерят най-подходя-
щото дългосрочно реше-
ние при най-малки раз-
ходи.
Големите могат да вля-
зат в преговори директно
с държавата, по-малките
– с общините. Но дори то-
гава остава бизнес ниша
за средни или по-малки
предприятия, или пък та-
кива, които не биха иска-
ли да губят време в слож-
ни процедури с неясен ре-
зултат като кандидатства-
не на търгове за общин-
ски и държавни терени.
Това са причините бавно
и постепенно в последни-
те няколко години в Бъл-
гария да се появи цял нов
бизнес сектор, донякъ-
де свързан с пазара на не-
движими имоти, донякъ-
де като част от строител-
ната индустрия, донякъде
национална и местна по-
литика – индустриални-
те зони.
Главното предимство
на тези проекти е, че пес-
тят време и рискове, свър-
зани със собствеността
върху недвижимите имо-
ти, планирането и проце-
дурите, като оставят въз-
можността на инвестито-
рите да се фокусират вър-
ху това, което правят най-
добре.
Проекти като тези все
още не могат да осигурят
бизнес причини за инвес-
титорите да дойдат в Бъл-
гария. Но индустриални-
те зони на този етап могат
да им помогнат да прео-
долеят някои причини да
я избягват, които нямат
нищо общо с бизнеса им.
И в същото време да фо-
кусират интереса на евро-
пейската индустрия към
това, че в България все
още могат да се правят ус-
пешни инвестиции.
Какво ще привлече
инвеститорите
Изисквания на инвеститори в производства или логис-
тика, обслужваща промишления сектор, със средни до
големи заявки (2000 - 5000) кв.м.
На пазара няма значително предлагане под наем на го-
тови многофункционални площи от този мащаб. Алтер-
нативите за инвеститорите са покупка на земя, наема-
не на земя и строителство или наемане на помещения,
изградени по техните изисквания.
Изискване номер едно е съответствие на местопо-
ложението на съответната дейност в два аспекта:
• Достъп до пазари: съответстващ на дейността транс-
порт, например автомобилен (нискоспециализирани,
леки стоки, например храни, авточасти, други), же-
лезопътен за продукти като строителни материали,
море/река за тежки машини, строителни материали,
летище за скъпа и високоспециализирана продукция.
• Достъп до работна ръка. Добрата транспортна обез-
печеност (общественият транспорт би бил екстра) на
зоната би намалила необходимостта от допълнител-
но стимулиране на служителите, за да бъдат наети,
и би намалило разходите на обитателите за собстве-
ни решения за служебен транспорт, когато това е не-
обходимо.
Абсолютно задължително е:
• имотът да е с ясна собственост
• да има градоустройствен статут, позволяващ развити-
ето на съответната дейност
• да е обезпечен транспортно (в зависимост от изиск-
ванията на клиента, но наличието на разнообразен
транспорт за предпочитане вътре в зоната или пък
наблизо е предимство)
• да има достъп до основна инфраструктура като елек-
тро- и водопроводи (в зависимост от нуждите може да
се инвестира в допълнителна мощност, но наличието
й на място е предимство)
• да има адекватна поддръжка на инфраструктурата,
най-вече транспортната, като снегопочистване, ре-
монт на улици и др.
Основни предимства за индустриалните зони може
да бъдат:
• наличието на разнообразни транспортни решения ос-
вен автомобили разширява значително кръга от по-
тенциални ползватели и може да бъде силен стимул
за компании, които произвеждат тежки машини или
преработват суровини
• независимост на транспортните връзки от индустри-
алната зона до републиканската пътна мрежа може
да бъде силно предимство
• по-голям капацитет за обслужване на железопътни
товари (интермодален терминал е предимство за ня-
кои сектори, особено логистиката)
• наличието на универсални транспортни решения за
служителите - големите индустриални зони може да
бъдат обвързани в мрежата на градския транспорт
или пък, ако имат мащаба, да предоставят собствен
транспорт за служители
• пълната обезпеченост с техническа инфраструктура,
включително газова, телекомуникационна, както и
наличието на свободни електрически мощности, ка-
нализация
• гъвкавост на плановете - трябва да дават възмож-
ности за разширение; наличие на многофункционал-
ни индустриални пространства, които да се предла-
гат под наем, при възникване на необходимост от вре-
менни решения за обитателите
• наличието на доставчици на бизнес услуги, като ло-
гистика например: митническо или временно склади-
ране, възможности за наемане на офис, претоварва-
не, смяна на вида транспорт през интермодален тер-
минал и др.
Изградени В област Собственик, предприемач или оператор Земя (дка)
1 Индустриална зона Раковски Пловдив „СИЕНИТ Холдинг“ 815
2 Дунавски индустриален парк Силистра „Алфа дивелопмънтс“ 400
3 Индустриален парк Русе Русе Община Русе 640
Изградени с възможности за голямо разширение
4 Промишлено-търговска зона Марица Пловдив „СИЕНИТ Холдинг“
800 (от
общо 3 хил. )
5 Свободна безмитна зона Видин Видин Национална компания „Индустриални зони“ 310
6 Свободна зона Русе Русе Национална компания „Индустриални зони“ 370
7 Свободна зона Свиленград Хасково Национална компания „Индустриални зони“ 70
Готови за строителство
8 Промишлено-търговска зона Куклен Пловдив КЦМ, „СИЕНИТ Холдинг“ 700
9 Индустриален парк Летница Ловеч
Публично-частно партньорство с участието на
„СИЕНИТ Холдинг“
540
10 Индустриална зона Първомай Пловдив „ПТ Холдинг“, „СИЕНИТ Холдинг“ 1000
11 Индустриален парк Шумен Шумен Публично-частно партньорство с „НИКИ-БТ“ 2 400
12 Индустриална зона Девня Варна „Алфа дивелопмънтс“ 810
13 Индустриален парк София Изток
София
(Нови хан)
„Паладин пропърти дивелъпмънт“ 700
14 Индустриален парк Елин Пелин
София (Елин
Пелин)
„Индустриален парк Елин Пелин“ 1000
Намерения
15 Индустриална зона Божурище София Национална компания „Индустриални зони“ 2000
16 Индустриална зона Телиш Плевен Национална компания „Индустриални зони“ 580
17 Индустриална зона Карлово Пловдив Национална компания „Индустриални зони“ 2000
18 Индустриална зона Бургас Бургас Национална компания „Индустриални зони“ 270
19 Индустриална зона Суворово Варна Национална компания „Индустриални зони“ 1100
1
2
3
4
5
6
7
8
10
13
14
15
16
17
18
1911
12
9
Големи проекти за индустриални зони
главни
международни
транспортни
коридори
7. 7sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 октомври 2010 г.
TEMA
Инфраструктурата като пречка
за икономическия растеж
Според The Global
Competitiveness Report
2009–2010 България е на
76-о място по конкурен-
тоспособна икономика,
основание за което дава
така нареченият Global
Competitiveness Index
2009–2010 (общ индекс за
конкурентоспособност).
Оценката е 4.02.
Индексът за конкурен-
тоспособност се влияе от
12 фактора, обединени в
три групи.
Според базовата група,
в която попадат критери-
ите институции, инфра-
структура, макроиконо-
мическа стабилност, здра-
веопазване и основно об-
разование, България е на
80-о място с оценка 4.1 (1
е най-ниската, най-висо-
ката е 7).
Според шестте факто-
ра, които влизат в групата
на най-активно влияещи-
те върху ефективността
на икономиката: образо-
вание (средно и над сред-
ното) и квалификация,
ниво на ефективност на
стоковия пазар, състоя-
ние и ефективност на па-
зара на труда, развит фи-
нансов пазар, технологич-
на съоръженост, размер
на пазара, страната ни е
на 62-ро място, но оцен-
ката се запазва 4.1.
По-отдалечена от сре-
дата на класацията (133
държави) е страната ни по
отношение за трета група
фактори, които показват
използването на инова-
циите. В тях попадат два
критерия - иновации, за-
дълбоченост на развитие
на бизнеса. Мястото е 89-
о, оценката е 3.3.
Най-ниска е оценката
на страната по отношение
за иновциите и развитост
на бизнеса. Но най-ниско
в класацията сме по отно-
шение на ангажираност-
та на институциите с биз-
неса и инфраструктурата.
В базовата група фактори
на индекса голямо влия-
ние върху конкуренто-
спобосността има ниво-
то на развитост на инфра-
структурата. 102-ото мяс-
то от 133 се дължи основ-
но на състоянието на пъ-
тищата.
Global Competitiveness
Index работи със седем
показателя, за да изчис-
ли 115 -ото място на Бъл-
гария по отношение на
ризвитието на инфра-
структурата в света. Зара-
ди разбитите шосета, дуп-
ките, липсата на завър-
шена магистрала, ниски-
те нива на достъпност до
много населени места по
инфраструктурни причи-
ни България печели 124-о
място по качество на пъ-
тищата с оценка 2.2. След
нас са само Украйна, Не-
пал, Полша, Чад, Румъ-
ния, Парагвай, Тимор,
Босна и Херцеговина и
Монголия (с оценка 1.4).
Този индекс дава възмож-
ност да определиш дали
страната ти има пътища
за достъп и какво е тяхно-
то ниво.
В класацията на бъл-
гарската инфраструктура
в световната железници-
те са на 54-о място, този
критерий също показ-
ва до кои населени места
имат достъп хората и то-
варите. Пристанищата са
на 86-о място, летищата -
на 96-о, на 79-о място по
заявени места (в превоз-
ни средства) на км за сед-
мица.
Що се отнася до тех-
ническата инфраструкту-
ра, качеството на електро-
снабдяването се поставя
на 95-о място, а на теле-
фонните връзки - на 43-о.
Като се направи срав-
нение с развитието през
последните години и като
се има предвид кризата,
може да се види, че стра-
ната има възходяща обща
тенденция. С интерес се
очаква следващото про-
учване 2010-2011 г., в кое-
то най-вероятно ще бъдат
отразени строителният
процес, данъчните улес-
нения и промяната в за-
конодателството, ако до-
тогава към него се приба-
ви и коригираният Закон
за устройство на терито-
рията. Така отговорът на
въпроса може ли в Бълга-
рия да се прави бизнес е
еднозначен. Множествен
е отговорът обаче на как-
ва цена. Сред най-голе-
мите пречки е посочено и
нивото на развитие на ин-
фраструктурата.
The Global Compe-
titiveness Report излиза от
2005 г. и подпомага дър-
жавите в избора им на
партньори за бизнеса. То
се прави за всяка стра-
на на основа на 12 факто-
ра, обединени в три групи
(виж таблицата).
Милена ВАСИЛЕВА
ГЛОБАЛЕН ИНДЕКС ЗА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ (ГИК) - БЪЛГАРИЯ
Показател
Място в класа-
цията (от 133)
Оценка (1-7)
ГИК 2009-2010 76 4.0
ГИК 2008-2009 (от 134) 76 4.0
ГИК 2007-2008 (от 131) 79 3.9
Основни фактори 80 4.1
1-ви стълб: институции 116 3.2
2-ри стълб:инфраструктура 102 3.2
3-ти стълб: макроикономическа стабилност 45 4.9
4-ти стълб: здравеопазване и основно образование 58 5.5
Фактори, подобряващи ефективността 62 4.1
5-и стълб:образование над средното и квалификация 62 4.1
6-и стълб: ефективност на стоковия пазар 81 4.0
7-ми стълб: ефективност на пазара на труда 54 4.5
8-и стълб: задълбоченост на финансовия пазар 76 4.1
9-и стълб: технологична съоръженост 56 3.8
10-и стълб: размер на пазара 58 3.9
Иновации и степен на развитост 89 3.3
11-и стълб: развитост на бизнеса 89 3.7
12-и стълб: иновации 91 2.9
Основни показатели*
• България има население 7.6 млн. души
• Брутният вътрешен продукт (БВП) е 52 млрд.
щатски долара
• БВП на човек от населението е 6856.9 долара
• БВП като дял от световния възлиза на 0.14
* Данните са от 2008 г.
Колкото и далече от ограда-
та на проекта инвестито-
рът да изгради инфраструк-
тура, все някъде идва мо-
мент, когато се сблъсква с
държавната такава, която
е в лошо състояние, и винаги
с голямо закъснение се опит-
ва да догонва, вместо да из-
преварва развитието на съ-
ответните зони, били те с
индустриално и каквото и да
било предназначение. Зато-
ва обособените индустри-
алните зони са особено необ-
ходими и полезни в България,
за да може да има поне в ня-
какъв периметър добро пла-
ниране на инфраструктура,
на конфигурация на сгради и
транспортни артерии, връз-
ки към инженерни мрежи и
т.н. Те спомагат и ще спома-
гат за привличане на по-ка-
чествени инвеститори.
Политическата държавни-
ческа гледна точка би тряб-
вало да започва от някаква
стратегия (каквато не знам
дали има, не съм чувал за та-
кава и инвеститори, с които
съм говорил, не са чували) и
планиране на развитието на
различни индустрии в Бълга-
рия като цяло за десетиле-
тия напред – кои индустрии,
кои сегменти от тях, в кои
региони в страната, в какви
времеви рамки, за да се ба-
лансират фактори като: по-
добряване на конкурентоспо-
собността на икономиката
като цяло, увеличаване про-
изводителността на труда
и повишаване квалификация-
та на населението, създава-
не на по-висококвалифицира-
ни работни места, привли-
чане на големи реномирани
инвеститори за устойчиви
индустриални проекти (а не
само за купуване и препрода-
ване на активи), за възможно
по-чисти производства и та-
кива, които имат и допълни-
телни индиректни положи-
телни въздействия върху ре-
гионалната икономика, като
използват местни достав-
чици, и т.н. Така че политици-
те трябва да преценяват не
само как да угодят на някой
голям инвеститор, а първо
и преди всичко какво е добро-
то развитие за страната,
която сме ги сложили да уп-
равляват.
Ако стратегията е печелив-
ша – самото изпълнение,
техническите проблеми в
строителството, в намира-
не на подходящи локации и
терени, всичко това са пре-
одолими проблеми, които се
решават в хода на работа,
дори и да отнеме години и
десетилетия
Друга важна причина преди
кризата в страната ни да не
се развие логистичният и ин-
дустриален сектор на имо-
тите бяха високите оферт-
ни цени на земята, при кои-
то се получаваха по-високи
цени за наем на готова площ,
отколкото в Холандия (едно
от най-развитите места по
отношение на логистични
площи) и други места. Да се
надяваме, че кризата е изле-
кувала повечето собствени-
ци от илюзията, че локация-
та в средата на Балканския
полуостров е толкова уни-
кално привлекателна, че да
оправдае високите цени, ко-
ито искат.
*Vector Management е
международна консул-
тантска компания за упра-
вление на строителни про-
екти и бизнес консултации
Индустриалните зони са необходими
и полезни, но трябва и цялостна стратегия
за икономиката
Нива на развитие
зависимо от
базовите фактори
макроикономиче-
ска стабилност
здравеопазване
и основно
образование
образование
над средното
и квалификация
ефективност на
стоковия пазар
ефективност
на пазара на труда
задълбоченост
на финансовия пазар
технологична
съоръженост
размер
на пазара
развитост
на бизнеса
институции
иновации
България Ефективни икономики
инфраструктура
ръководено от
факторите за
развитие на ефек-
тивна икономика
ръководени
от развитие
на иновациите
преход преход
Росен КОЛЕВ,управител на „Вектор мениджмънт“*
Източник:GlobalCompetitivenessReport2009-2010
8. 8 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 25 - 31 октомври 2010 г.
Господин Андреев, как по-
магат индустриалните
зони за преодоляването
на предизвикателства-
та пред инвеститорите в
производства?
- Инвеститор, решил да под-
ходи на принципа „направи си
сам“, започва да се занимава с
неща, които дори не са свърза-
ни с неговия проект. Например
намеренията му се съгласуват с
електроснабдителната компа-
ния, започва строителство, но
се оказва, че той трябва да из-
гради пет километра електро-
провод, за да се свърже с мре-
жата. Ако не иска, електродру-
жеството обещава да го зало-
жи в програмата си за инвес-
тиции, но с какъв срок - не се
знае. Ако Българската агенция
за инвестиции трябва да обяс-
нява на инвеститорите какви
са предимствата на България,
ние се опитваме да попълним
липсващото звено след това,
като им осигурим и конкрет-
ното място.
Как ще се развива моделът
ви на работа занапред?
- Философията ни е, като ус-
тановим дейността, тя да про-
дължава и в бъдеще. Правим
генерални планове, определя-
ме трасетата на инфраструкту-
рата. Това е важна предпостав-
ка, за да се върви напред. Така
спестяваме време и даваме си-
гурност на инвеститора за те-
риторията. Най-важното е, че
му позволяваме да види карти-
ната. От друга страна, пости-
гаме икономии от мащаба при
захранването на територията с
инфраструктурата.
Какви са вашите възмож-
ности да отговорите на
търсенето от страна на
инвеститори?
- Ние имаме проекти в цяла-
та страна, които са в различен
стадий на развитие. Във Ви-
дин, Русе, Свиленград те са ра-
ТЕМА
Валери Андреев, изпълнителен директор на Национална компания „Индустриални зони”:
Ролята ни е да даваме сигурност
на инвеститорите
Н
ационална компания
„Индустриални зони“
беше създадена с цел-
та да обедини усилията и ре-
сурсите на държавата, опре-
делени за привличане на ин-
веститори в производства.
От миналата година единият
от изпълнителните й директо-
ри е Валери Андреев. Бивши-
ят заместник-кмет по иконо-
мическото развитие и общин-
ска собственост на Русе беше
двигател за създаването на
„Индустриален парк Русе“.
Той помогна за привличане-
то на френския производи-
тел за автомобилни детайли
Montupet и испанския про-
изводител на подова и стен-
на керамика Keros. Тази го-
дина се очаква и строител-
ният предприемач Bulgarian
Property Developments да от-
крие завършения първи етап
на „Логистичен парк Русе“,
който ще предложи първите
съвременни складови площи
в града.
България може да
стане входна вра-
та за китайски стоки
изакитайскипроекти
в Европейския съюз
Три работещи, четири в развитие и една в проект. Що е то?
Национална компания „Индустриални зони“ има на разположение земя и сгради с индустриално пред-
назначение в Русе, Свиленград и Видин (бившите безмитни зони), както и големи терени в Божурище
край София, Бургас, Карлово, Телиш (близо до Плевен) и Суворово край Варна, които са в ранен етап
на развитие - промяна на предназначението, изграждане на инфраструктура и маркетинг пред потен-
циални инвеститори.Компанията трябва да развие зоните в отговор на нуждите на конкретни предпри-
ятия с целта да скъси времето от вземането на решението за инвестиране до реалния старт на произ-
водството и да им даде предвидимост по отношение на възможностите и сроковете за реализиране на
проектите.Тя може да осигури терени до 2000 декара (Божурище), с които да отговори на нуждите и
на малки, и на много големи компании. Около една трета от зоната в Божурище е предложена за съв-
местен българско-китайски проект с целта да се превърне в привлекателно място за китайски компа-
нии, ориентирани към европейския пазар.
ботещи, с изградена инфра-
структура и там веднага може
да бъде ориентирано дадено
производство. Дори имаме го-
товност да предоставим под
наем и сгради, открити и за-
крити складове. От друга стра-
на, в процес на развитие са зо-
ните в Плевен, Суворово край
Варна, Карлово и, разбира се,
Божурище до София. Там же-
ланието и възможностите са за
една зона, която да бъде като
логистичен център и транс-
портен терминал, да има висо-
котехнологичен парк и бизнес
и административна зона.
Бяхте и на бизнес форум в
Китай. Какви са целите и
перспективите в съвмест-
ната ви работа?
- Заместник-министърът на
икономиката Евгени Ангелов
представи възможностите на
България като подходящо мяс-
то за инвестиции с всички пре-
димства, които имаме – като
местоположение, законодател-
ство, облекчения, които е съз-
дала българската държава, как-
во е направено по отношение
на инвеститорите, които искат
да се позиционират в страната,
и последните промени в закона
за насърчаване на инвестици-
ите. Основното е, че България
може да стане входна врата за
китайски стоки и за китайски
проекти в Европейския съюз.
Общите разходи за производ-
ство тук са едни от най-ниски-
те в Европейския съюз и те са
в голяма степен съпоставими
с условията във високоразви-
тите части на Китай като Шан-
хай, Суджоу и Ханджоу, където
са и специалните икономиче-
ските зони, и новите индустри-
ални паркове. Един от най-го-
лемите производители на път-
ностроителна техника, който
продава тези машини и в Бъл-
гария и има 46 хил. души пер-
сонал, търси къде да изнесе за
окомплектоване и сглобяване
на машини. Те се правят с нем-
ски двигатели, френска хидра-
влика, китайски конструкции.
През 2014 г. тази компания,
която продава на европейския
пазар, очаква да има между 70
и 100 хил. служители и проуч-
ва варианти за позиционира-
не. Имат идеи и за нашия ре-
гион, като се колебаят между
Турция, България и Румъния.
Срещнахме се и с представите-
ли на доставчици за телекому-
накционните оператори.
Какви са критериите, по
които се оценява Бълга-
рия?
- На първо място китайските
компании ги интересува какъв
е местният пазар, какъв е мал-
ко по-широкият пазар в регио-
нален мащаб и какви са разхо-
дите за единица продукция.
Интервюто взеха
Бисера СТАНЕВА
Деян ТОДОРОВ
9. 9sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 октомври 2010 г.
ТЕМА
Първи в зоната
Десет години „СИЕНИТ Холдинг“
се грижи за голяма част от инвестициите
в българската индустрия
Ако искате да прочете-
теисториятанаиндустри-
алните инвестиции в но-
вата икономика на Бълга-
рия, отидете в Пловдив. В
продължение на едно де-
сетилетие „СИЕНИТ Хол-
динг“, една от най-голе-
мите строителни компа-
нии, осигурява терени и
услуги за компании, кои-
то местят производствата
си, откриват нови мощ-
ности или складове.
През компанията са
минали едни от най-го-
лемите промишлени про-
екти в страната като за-
вода за преработка на тю-
тюн с 52 хил. кв. м раз-
гъната застроена площ
на американската компа-
ния Socotab, втори по го-
лемина в света, или този
за хланилниците Liebherr,
от общо 77 хил. кв.м, по-
строени на два етапа.
„СИЕНИТ Холдинг“
успя да натрупа серио-
зен опит в реализиране-
то на мащабни проекти
– създаване и управление
на индустриални и логис-
тични зони. Проектите,
които се развиват на те-
риториите на общините
Марица, Раковски, Кук-
лен, Първомай и Летница
(близо до Ловеч), привля-
коха вниманието на реди-
ца чуждестранни и бъл-
гарски инвеститори“, каз-
ва мениджърът това на-
правление в компанията
Николай Бранков.
Дори днес, когато тър-
сенето в икономика-
та като цяло е намаля-
ло, компанията успява да
привлече подобни клиен-
ти за някои от проектите
си, например бързорастя-
щата верига за детски сто-
ки и играчки Jumbo. „Сег-
ментът на индустриал-
ни и логистични площи
в България, макар и с по-
забавени темпове, все още
продължава да се развива
динамично. Търсенето все
още е значително, особе-
но към обекти за отдава-
не под наем“, казва Бран-
ков.
А концентрацията на
едно място на земя, ин-
фраструктура, вече ут-
върдена база и опит дава
като резултат привлича-
нето на нови компании и
гарантира последовател-
ното развитие на зоните.
В развитие
Промишлено-търговска зона Куклен
Зоната стимулира инвеститорите, като им осигурява подкрепа и възможност за рабо-
та в отлични материални, административни и инфраструктурни условия.Промишлено-
търговска зона Куклен е разположена върху терен от над 700 000 кв.м на 10 км югоиз-
точно от Пловдив, в землището на с. Куклен, с осигурен достъп от второкласен път II-
86 Пловдив - Асеновград и на около 20 километра от автомагистрала “Тракия”.Завър-
шено е проектирането в техническа фаза на цялата инфраструктура на зоната.
Още на стр.10
Индустриален парк Летница
Паркът заема площ от 540 000 кв.м и се развива на принципа на публично-частното
партньорство между общината, Агенцията за инвестиции, Индустриалната камара и
БТПП.Теренът е в непосредствена близост до жп линия и гара, главен път и пристани-
щето в Свищов. Снабден е с оптичен кабел, електрозахранване, ВиК, природен газ,
което дава добри възможности за изграждане на вътрешната инфраструктура.
Индустриална зона Първомай
Зоната обхваща територия от 1 млн. кв.м, като проектът е все още в първоначален
етап на развитие - с изработен и утвърден Подробен устройствен план, като предстои
започване на работа по проектирането и изграждането на необходимата инфраструк-
тура.Теренът граничи с жп линията за Свиленград и отстои на 8 км от автомагистрала
Тракия и на 52 км от гр.Пловдив.Основно предимство за инвеститорите в Индустриал-
на зона Първомай са жп терминалите, които ще обслужват индустриалните обекти –
съвместно решение с Национална компания “Железопътна инфраструктура”.
Индустриална зона Раковски
П
роектът бе определен като „най-успешната индустриална зона в Бълга-
рия”и през 2005 г. бе официално награден за „Първа индустриална зона
в България - модел за публично-частно партньорство”. Инфраструкту-
рата, бързата реализация, транспортната обезпеченост и наличието на квали-
фицирани кадри са фактори от изключителна важност тя да бъде конкуренто-
способна и предпочитана пред подобни проекти, развиващи се в съседни на
България конкурентни страни. Към средата на тази година почти 80% от тери-
торията е усвоена.До момента в зоната са установени повече от 20 български
и чуждестранни инвеститори, сред които са:
William Hughes компоненти за автомобилната индустрия
Кауфланд България
ЕООД енд Ко. КД
централен логистичен склад за България
ixetic производство на компоненти за автомобилната индустрия
АBB Group производство на ниско-, средно- и високоволтови системи и съ-
оръжения
Feinjersey текстил и облекло
Lunatone производство на електроника
Brunata International уреди за топлинна енергия
Zobele Group предприятие за козметични и почистващи материали
Lampshades компоненти за осветителни тела
Сиджи Транс логистичен оператор
Percotex строителни материали
Интерцитрус складиране и търговия с плодове
Sweet World хранителни стоки
Промишлено-търговска зона „Марица”
Н
ай-мащабната в регион Пловдив, уникална за България по темпове на
растеж и капиталовложения,зоната започва да се развива преди 13 годи-
ни в отговор на интереса на чуждестранни и български фирми. Заема по-
вече от 3 хил. декара на входа на града от автомагистрала „Тракия“ на терито-
рията на община Марица. До момента изградените предприятия и бази заемат
около 700 хил. кв.м. През 2006 г. ПТЗ „Марица“ получи награда за специален
принос в привличането на инвестиции в България, която беше връчена лично
от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции. Големите
инвеститори в зоната са:
Предстои и изграждане на бизнес парк, търговски център и хотел на още 800
декара.Завършенаепърватафазанапроекта„ЛогистикаМарица“–около8000
кв.м разгъната застроена площ производствени и складови площи за продаж-
ба и отдаване под наем.Наематели са производителят на меки санитарни връз-
ки Kottman (4 хил. кв.м) и немска производствена фирма. Търговската верига
„Зора”е закупила складова база.
Към момента е в изпълнение втората фаза на „Логистика Марица” с изграж-
дането на логистичния център на търговската верига Jumbo с площ от 20 хил.
кв.м, който ще обслужва търговската им мрежа в България.
Агри България, част от Ferrero Group изкупуване и обработка на череши
Socotab преработка на ориенталски тютюн
Liebherr производство на хладилници и фризери
Schneider Electric производство на електротехнически съоръжения
Linde електрокари
Белла България изцяло автоматизиран логистичен център
„Логистика Марица“ е най-новият проект на „СИЕНИТ Холдинг“. Търговската ве-
рига Jumbo е договорила огромен склад в него
Теренът на „Индустриална зона Първомай“ граничи с жп линията за Свиленград и
отстои на 8 км от автомагистрала Тракия и на 52 км от гр. Пловдив
