Christmas-in-Bulgaria

Тебе пеем, Бога славим! Коледа по българските земи

Ой, Коледо, мой Коледо!

“ Разтвори се тъмно небе

със сребърна месечина,

със облачета и звездици –

разтвори се нашироко,

нашироко, надълбоко.

че се спусна златна стълба

от небето до земята,

а по нея – млада бога!”

Бъдни вечер – 24.ХІІ.

Според народното вярване

Божията майка се е замъчила

на Игнажден и е родила

Младенеца на Малка Коледа,

но съобщава на следния ден.

Бъдни вечер , наричана още Малка Коледа , се чества навсякъде в семеен кръг. Вечерята не може да започне, докато всички негови членове не се съберат около празничната трапеза.

В огнището гори бъдник

Бъдникът е приготвен още от Игнажден. Това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж. С него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домочадието: "Славите ли Млада бога?", жените отговарят: "Славим, славим, добре дошъл!”. Мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!"

По пепелта от бъдника се гадае за плодородието

Пепелта от бъдника се използва за лек, поставя се в ниви, лозя и ливади, за да раждат.

Ако дървото изгори и стане на пепел, годината ще е добра и плодородна. Вечерта на Бъдни вечер бъдникът гори през цялата нощ. Според народната вяра да е светло на Божията майка и да е видело на мъртвите предци, дошли на празничната трапеза. Според поверието бъдникът има магическа и лечебна сила.

На трапезата

Състои се от постни ястия – жито, боб, пълнени чушки и зелеви сарми, лук и чесън, орехи и плодове, вино, мед, питка със сребърна пара.

Трапезата се подрежда около огнището, така че всички да са с лице към него, защото се вярва, че огнището е святото място в дома.

Обредната трапеза се подрежда върху слама на пода – като отглас от Христовото Рождество в яслите.

Наредените постни ястия допълват символичния образ на плодородие. Колкото повече, но непременно нечетен брой ястия има на трапезата, толкова по-богата ще е новата реколта. Вечерята трябва да започне рано, за да узреят рано житата.

Прекадяването с тамян е задължително. Това е обред за прогонването на злите и нечестивите сили, за предпазване от тях.

После се произнася молитва.

Това се прави, за да не стават квачките, когато мътят. Ако се наложи някой да стане, трябва да ходи приведен, за да се превиват житните класове от зърно. По време на вечерята на Бъдни вечер не се става

Обредните хлябове

Очакваната богата реколта е изрисувана върху празничната погача - “Боговица”.

Заедно с кръглата форма и други слънчеви символи, хлябът представя символично и стопанското благоденствие – ниви, лозя, домашни животни.

Стопанинът на дома ритуално разчупва тази пита и я раздава на всички членове на семейството.

Коледните хлябове са три вида.

“ Първи хляб е Божa питa, дa е светло във душите.

Втори хляб, нa дом нaречен, дa сa сити нa вси дните.

Трети хляб, крaвaй превит е, Коледaр го носи с песни, идaт прaтеници Божии в този дом с добри вести.”

Събрали ми се, набрали…

Една от основните цели на КОЛЕДУВАНЕТО е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света.

Времето за коледуване е строго определено -

В народните представи тогава се появяват караконджули , вампири , таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

от полунощ на Бъдни вечер до изгрев слънце на Коледа.

В Коледуването участват мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже.

Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги”.

Подготовката им започва от Игнажден /20.ХІІ./ Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен.

Коледарите си избират цар, или станеник

Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце.

Станеникът е млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете

Те пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай.

“Вит, превит кравай…” След като стопанката дари коледарите, станеникът вдига кравая и произнася дълга благословия за здраве, щастие и имотност.

Молитвата на коледарите

“ Събрали сме се отбрали

все отбор момци коледари.

Че сме стигнали до

бай Данчовите чемшир порти.

С ръце похлопахме,

с крака потропахме.

Ний го мислим сърдит човек,

той излезе божи човек.

Бръкна в дълбоки джобове,

извади връзда ключове

и ни отвори чемшир порти,

и ни въведе в равни двори.

Дари ни добра дарба –

Вит превит кравай.

/Молитвата е записана от Йордан Дончев, коледувал в с. Лозево, Шуменско/ Тоз кравай печен-недопечен на нас наречен, таз вечер в торбата, утре вечер в тараната. Аз да кажа: „ Слава тебе, Господи!” Вий кажете „Амин!”

“ Ний ти носим добри вести…”

“ Добро утро, болярине,

добър сме ти глас донели,

овци ти се изягнили,

все агънца ваклошатки,

кобилки ти се изждребили,

все кончета златогриви…”

Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне.

Коледарските песни

Пеят се песни за всеки от семейството - от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия.

Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Пее се на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач…

Голяма Коледа – 25.ХІІ.

Те се причестяват и играят хоро на мегдана или в черковния двор.

На 25 декември всички вярващи християни отиват в божия храм на тържествената света литургия

На Коледа семейството отново се събира Обредната трапеза вече включва пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка.

Празникът се нарича още Божик, Божич