Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.

Vazrajdane

Vazrajdane

  1. 1. Българско възраждане XVIII – XIX век Възраждането – новото време на българите Човекът и обществото 4 клас Издателство “Булвест 2000” Изготвил: Росица Милева НУ “Илия Р. Блъсков”
  2. 2. Да си припомним! Кой период от българската история наричаме СРЕДНОВЕКОВИЕ? край начало     Първо българско царство 681 г. Б ъ л г а р с к о Византийско владичество 1018 г. Второ българско царство 1187 г. 1396 г. с р е д н о в е к о в и е Линия на времето Върху нея се изобразява времето в историята, като се разделя на равни части по десетилетия и векове.
  3. 3. 1. Българите под османска власт След завоюването на българските земи от османците българите били изцяло откъснати от останалите европейски страни. Те живеели сред завоеватели с други обичаи и традиции.
  4. 4. В първите три века от чуждото владичество те се борели само за своето съществуване. ВЪПРОС: Кой бил най-тежкият данък за българите?
  5. 5. Но те постигнали найважното – оцелели като отделен народ. Кое според вас помогнало на българите да се съхранят като народ? Постепенно българите започнали да изгубват спомена за миналото си. Нямали свои свещеници и не можели точно да спазват всички християнски обичаи.
  6. 6. 2. XVIII –ти век е началото на новото време за българските земи. През него станали много промени. Българите започнали да напредват много в занаятите и търговията, да опознават отново европейските земи и бързо да се просвещават. Гайтанджийска работилница
  7. 7. Пробудило се желанието им да знаят за своето минало. Започнали да се обединяват с идеята, че трябва да възстановят независимата си църква и държава, за да имат достойно място сред останалите европейски държави. 1396г.   ХV – XVII век Борба за съществуване и оцеляване БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ XVIII век 1762г. 1878 г. XIX век Нова просвета Самостоятелна Паисий Хилендарски История славянобългарска църква Освобождение Това време на борба за нова просвета, самостоятелна църква и за национално освобождение се нарича Българско възраждане. ЗАДАЧА: Определете продължителността на Българското възраждане.
  8. 8. 3. Началото Паисий Хилендарски 1722 - 1773 Пръв народен будител, монах. Роден в Банско. През 1762г. написал и сам разпространявал книгата си “История славянобългарска”.
  9. 9. Голямата обич на Паисий към „българския род и отечество“ го накарали да издири и събере в една книга сведения за миналото на българите. Като припомнил на българите славното им минало и имената на българските царе, той ги призовавал да се стремят към просвета и своя църква и държава.
  10. 10. „От целия славянски род най-славни били българите; първо те са се нарекли царе; първи те са имали патриарх; първи те са се кръстили; най-много земя те са завладели; Така от целия славянски род та били найсилни и почитани. “ Из “История славянобългарска”
  11. 11. Второто голямо дело на Паисий било, че разнасял книгата си из българските земи, четял я на хората и поръчвал да я преписват, за да не изчезне. Оригинални страници от "История Славянобългарска" . Библиотека на Атонския манастир "Св. Георги"
  12. 12. Българската светиня на Атон - манастир “Св. Георги” /Зографски манастир”/ Хилендарският манастир с килията на Паисий
  13. 13.  Паисий имал много последователи. Пръв продължил делото му Софроний Врачански. Двамата се срещнали през 1764 г. в Котел. Софроний Врачански 1739 - 1813 Котленски препис на Историята Рожденото му име е Стойко Владиславов. В началото е учител и свещеник, през 1794 г. е ръкоположен за Врачански епископ. Преписал “История славянобългарска” само 3 години след написването й.
  14. 14. „Неделник” на Софроний Врачански – Първата печатна книга на новобългарски език. Въпрос: Защо, след като преписал два пъти книгата, Софроний я сложил на най-святото място в черквата – олтара? “Житие и страдание грешнаго Софрония”
  15. 15. 4.Манастирите – места на книжовен и духовен живот   Манастирите също допринесли за прехода на българите към новото време. При завладяването на българските земи османците разрушили много манастири. Но в годините на чуждото владичество ролята на тези духовни огнища нараснала още повече. ПРИПОМНЕТЕ СИ! Къде започнал и къде завършил книгата си Паисий Хилендарски?
  16. 16.  В манастирите монасите поддържали църковния живот и християнския дух. Там те опазвали старите книги и документи и помагали да се запази грамотността сред българите. Да си припомним! Кой е основател на Рилския манастир? През кой век станало това? В края на ХV век с помощта на руската православна църква започва съживяването на манастира. От началото на ХIX век с дарения на богати българи той е възстановен отново и е достроен.
  17. 17.  Най-старата запазена до нас постройка е каменната кула, издигната от местния феодал севастократор Хрелю през 1334 – 1335 г.  Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по черквата „Рождество Богородично“ между 1834 и 1837 г.
  18. 18. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само Захарий Зограф се е подписал под рисунките си.
  19. 19. Днес в манастира се съхраняват ценни български писмени паметници – около 250 ръкописа от XI – XIX век, 9000 старопечатни издания, нотира. Шестоднев" от Йоан Екзарх Български. Препис от ХV в. Глобус, изработен от Неофит Рилски
  20. 20. БАЧКОВСКИ МАНАСТИР Основан през 1083 г. от грузинците Григорий Бакуриани и Абазий.
  21. 21. Троянски ставропигиален манастир  „Успение Богородично“ е  основан не по-късно от края на 16 век. Трети по големина в България.
  22. 22. Дряновски манастир Средновековната обител “св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян. На днешното място е възстановен през 1845 г. В него са намирали убежище Васил Левски, Матей Преображенски, четата на поп Харитон. Наблизо е пещерата Бачо Киро.
  23. 23. План на урока: 1. Животът на българите под османска власт – борба за оцеляване. 2. Начало на промените през XVIII век: а/ напредък в занаятите и търговията; б/ стремеж към просвета; в/ Българското възраждане: характерни особености. 3. Началото – 1762 г., „История славянобългарска“ ; Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. 4. Манастирите – места на книжовен и духовен живот.

×