Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.
Даниела Ганчева
Между зимата и пролетта християните почитат
един много важен празник.
Той е известен с много имена, защото на този ден
се ...
След този празник
силно вярващите християни
започват Великия пост.
Това означава, че те не трябва
да употребяват никакви х...
Вечерта след празничната
трапеза на червен конец се
завръзва и се спуска от тавана
парче бяла халва, варено яйце
или въгле...
Според народните вярвания на
Сирница си прощават Земята и
Небето, затова и всички хора трябва да
си простят.
На Сирни Заго...
Огънят е като слънчева магия, чийто смисъл е да
призове плодородието, затова и много от
ритуалите са свързани с огъня.
Пал...
Много популярен е и обичаят хвърляне
на стрели от див дрян( известни с
названията „бутарници“,“ботурници“,
"чавги", "перни...
В седмицата преди Неделя
Сиропустна в някои селища
на България тръгват
кукерски дружини.
Маскирани мъже, облечени
с кожи и...
Заговезни
Седнаха децата
всички на софрата
до мама, до татко,
да си хапнат сладко
бобена чорбица,
рибник и халвица.
Със мо...
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ - ПРОШКА
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ - ПРОШКА
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ - ПРОШКА
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ - ПРОШКА
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ - ПРОШКА

2,842 views

Published on

Автор:Д.Ганчева

Published in: Education
  • Be the first to comment

СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ - ПРОШКА

  1. 1. Даниела Ганчева
  2. 2. Между зимата и пролетта християните почитат един много важен празник. Той е известен с много имена, защото на този ден се извършват много разнообразни ритуали в различните части на България, но най-известен е като ПРОШКА. Други названия на този празник са : Сирни Заговезни, Сирница, Масленица, Сиропустна Неделя, Неделя на всеопрощението, Поклади. Празнува се винаги в неделя, точно седем седмици преди Великден. Всяка година е на различна дата и затова се нарича подвижен празник. Цялата седмица преди неделята се извършват различни ритуали, свързани с пречистване , В неделя вярващите искат и дават прошка за волни и неволни обиди, лоши помисли и намерения към своите роднини, приятели и познати. Така се подготвят да посрещнат Възкръсналия Христос на Великден - с пречистени души и изпълнени с мир и любов сърца. Според Библията който не прости прегрешенията на ближния си, на него Бог няма да му прости грешките.
  3. 3. След този празник силно вярващите християни започват Великия пост. Това означава, че те не трябва да употребяват никакви храни, които са свързани с животните – нито месо, нито мляко, нито яйца.Хранят се само с растителна храна. По този начин не само душите, но и телата им ще бъдат пречистени и смирени. Ето защо на този празник за последен път християните слагат на трапезата си определени храни, направени от мляко или от яйца: баница със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, варено жито, печено сирене, кисело мляко, мляко с ориз, риба.
  4. 4. Вечерта след празничната трапеза на червен конец се завръзва и се спуска от тавана парче бяла халва, варено яйце или въглен. Най-възрастният мъж в семейството завърта конеца и всеки член на семейството около трапезата се опитва да «хамка» халвата или яйцето само с уста без да ползва ръце. Обичаят се нарича «хамкане». След празника яйцето или сиренето от конеца се прибирали и служели за лекарство през годината. Черупките от яйцата, изядени на Сирни заговезни, се хвърлят на пътя, за да носят кокошките повече. Остатъците от трапезата се оставят за сутринта – да ги изядат децата, за да се родят пъстри агънца.
  5. 5. Според народните вярвания на Сирница си прощават Земята и Небето, затова и всички хора трябва да си простят. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-възрастните роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, искат прошка и целуват ръка с думите: „Прощавай!”, а задължителният отговор е „Простено да ти е, Господ да прощава” . Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството. Младите влюбени си прощават с „последна целувка“, защото според ритуалите до Великден и целувките, и сватбите са забранени.
  6. 6. Огънят е като слънчева магия, чийто смисъл е да призове плодородието, затова и много от ритуалите са свързани с огъня. Палят се сирнишки огньове, наричани клади – с тях е свързано названието на празника - Поклади. Вярва се, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие и няма да бие градушка. Около кладите се пеят песни, играят се хора, народът се весели за последно преди Великия пост. Прескача се запалена слама за здраве. Вярва се, че прескачането на огъня очиства от бълхи, паразити и демони, но също така и от грехове. Горящите факли, които се въртят над главите за здраве имат различни названия според това какво са запалили стопаните: -"оруглици" (кош,намазани с катран), - "оратници" (дърво, разцепено и набъркано със слама, което се пали и върти), -"олелии" (въртящо се запалено каче с катран). Гърми се, за да са повече пчелите в кошерите. Мъжете гърмят и вечер, след вечеря, за да известят началото на великденския пост.
  7. 7. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели от див дрян( известни с названията „бутарници“,“ботурници“, "чавги", "перници", "лугачки"). Всеки несемеен мъж /ерген/, изстрелва с простичък, направен от самия него лък, запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно през нощта на Сирница. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е и най-харесвана. Хвърля се и кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата - в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве.
  8. 8. В седмицата преди Неделя Сиропустна в някои селища на България тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан „хаджия“ и „кукерска булка” или „баба” - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.
  9. 9. Заговезни Седнаха децата всички на софрата до мама, до татко, да си хапнат сладко бобена чорбица, рибник и халвица. Със молитви баба ще начупи хляба, ще прости на всички, големи, мънички, на свои, и гости — да са леки пости! Дора Габе

×