1. Празничното слънце е засмяно,
вятърът възкресни песни пей
и в небето синьо, като знаме бяло,
чисто облаче се вей.
Мир и обич днес браздят нивята,
дето хлябът наш насъщен зрей,
плуг и трактор, чук, игла и вятър
новите възкресни песни пей!
ПОНЕСИ се над земята,
песен вечна, песен свята,
славеща със всяка нота
тържеството на Живота!
Понеси се волнокрила,
лека, като развигора, ти:
надежда, вяра и закрила
на хората бъди!
Понеси се ти прекрасна,
ти от слънцето по- ясна,
ти, по-ширна от небето,
по-бездънна от морето,
Божа истина свещена -
по-безкрайна от всемира:
че смъртта е победена,
че Животът не умира!
Всяка година животът тържествува над смъртта,
чрез светлото Христово Възкресение. Раждане и
смърт, радост и тъга, грях и изкупление... Само чрез
саможертва бихме спасили душите си, оглеждайки
се в истинската невинност на кръста.
На Великден вярващите приемат своето причастие
с благодарност и любов. Вярата в православието е
неразделно свързана с надеждата, смирението и
опрощението.

2. На Великден настъпва краят на постите, като се
отговява с червеното обредно яйце. Според
народните предания червените яйца са камъчета
зад кръста, които са обагрени от кръвта на Исус
Христос. Мария Магдалена боядисала червени
яйца, символизирайки пролятата кръв и ги занесла
на гроба. Разбирайки за възкресението на Христос,
тя ги раздала на децата. След като тръгнала из
света да разказва за чудесата и изцеленията, Мария
Магдалена отишла в Рим и подала на император
Тиберий червено яйце с думите “Христос возкресе.”
Оттам идва и традицията на Великден да се
боядисват яйца и да се поздравяват.
Червеният цвят е символ както на христовата кръв,
така и на зараждащия се живот, обновлението и
плодородието. Яйцето се слага в люлката на
новородено, за да го пази от зли сили и “лоши очи”.
Черупките от червените яйца са лечебни и се
ползват против уроки.
Христос воскресе
И на земята
радост донесе!
Слънцето грее,
бият камбани,
в топла молитва
всички са сбрани,
а вкъщи чака
софра готова
с бели краваи,
с покривката нова!
БАБАТА Снахо, хайде буди децата, че е време да боядисаме
яйцата.Изчистихме къщата, преметохме двора, сега
трябва да се подготвим за празника!
СНАХАТА Добре, майко!

3. ДЕЦАТА Бабо, бабо, добро утро!Да започваме да боядисваме
яйцата!Хайде-Е-Е!
Чакайте, деца, не бързайте толкова.Традицията
повелява първо да ги преброим.Трябва да ни
стигнат чак до Спасовден!Ето, започвам
-1,2,3,4,5,6,7,8,9,10.Доста ли са, деца?
Още, бабо, още!
45,46,47,48,49,50.Доста ли са, деца?
Още, бабо, още!
95,96,97,98,99,100.Това – па доста толкова.
Догодина,дай Боже, още толкова.Хайде сега да ги
почистим и да ги сварим.После започваме да ги
шарим.Но първо нека се прекръстим! Дай Боже,
догодина пак да срещаме червено яйце.
Амин!
Деца, първото яйчице винаги се шари в червено.С
него сега ще ви благословя: Червен, червен
Великден, зелен, зелен Гергьовден!Да си бял и
червен като червено яйце!Хайде, моето момиче,
постави го на иконата!На следващия Великден ще
го счупим и ще разберем каква ще бъде годината за
цялото ни семейство!
А сега какво ще правим, бабо?
Ще подновим кваса, с който ще замесим
великденските хлябове и козунаците, за да е богата
и пъстра великденската трапеза.А на самия
празник ще се съберем цялото семейство и ще се
поздравим с „Христос воскресе!”

4. Велики четвъртък
Тъй като Велики четвъртък е голям християнски празник, никой нищо не
работел. Мъжете прекарвали деня около воловете, колата и кошовете и се
занимавали с дребни поправки. Жените прекарвали цялото си време у
дома. Боядисвали яйцата, месели и печали обредните и другите хлябове за
Великден.
БОЯДИСВАНЕ НА ЯЙЦАТА
Някога това е било цял ритуал. Яйцето играело голяма роля в поверията,
обредите и обичаите на народа. С него баели против уроки, гадаели,
правели и разваляли магии. Смятало се, че яйце, снесено в четвъртък
предобед и особено преди изгрев слънце, има особено голяма магическа
сила. Съгласно народните представи Великденското червено яйце
притежава много по-голяма сила от обикновеното при баене, лекуване,
правене и разваляне на магии. Боядисването на великденските яйца
представлявало строго определена поредица от действия: • Преброяването
на яйцата. Първата грижа на домакинята била да преброи яйцата,
предназначени за боядисване. Това ставало в присъствието на всички
членове на семейството. Стопанката брояла и като стигнела до стотина,
питала околните: "Доста ли са деца", но получавала отговор: "Още, мамо
(бабо), още." Тази игра продължавала, като всеки път стопанката
добавяла по още десетина яйца. Накрая тя решавала да прекрати
забавлението с думите: "Е и това - па доста толкова! Догодина, дай Боже,
още толкова!" Яйцата трябвало да бъдат достатъчно на брой, за да
стигнат чак до Спасовден (Възнесение Христово). • Подготовката на
яйцата. След като определяла броя им, домакинята се захващала да ги
измие от всякакви петна и нечистотии. За целта тя използвала смес от
вода и пепел и с парцалче забърсвала едно по едно яйцата и ги поставяла
в котел, в който след това щели да бъдат стипцосани. Тъй като често
липсвала стипца, по домовете се използвала армея (зелев сок), от който
боята хващала дори по-добре. След стипцосването яйцата се слагали да се
варят. • Боята за яйцата. Основната боя, която се използвала, естествено
била червената. В миналото тя се получавала
от различни природни багрила и растения, в това число и от риган и от т.
нар. метвици - цветни растения, които се берели на Еньовден и се пазели
изсушени до Великден. Освен червената боя за яйцата се използвало
зелено и жълто. Зелената боя се получавала от коприва, а жълтата - от
орехови листа и ябълкови кори. • Червенето на яйцата. По правило то се
вършело от най-възрастната жена в къщата - стопанката. По-младите
жени не се допускали да присъстват, а по-старите само помагали. Преди
да започне да черви яйцата, стопанката се прекръствала три пъти пред

5. запалена свещ с думите:
"Дай Боже, догодина пак да срещаме червено яйце." След това свещта се
отнасяла пред иконата.
Първо се червели яйцата, взети от полога на Велики четвъртък. Първото
боядисано яйце се отделяло, тъй като играело важна роля в народната
медицина и народните вярвания. С него стопанката натърквала лицата на
всички деца, моми и булки, които благославяла с думите: "Да си бял(а) и
червен(а) като червено яйце." Така благословени, децата и момите щели
да бъдат здрави и предпазени от магии, уроки и зли сили.
След като бъдели потъркани лицата на близките, първото начервено яйце
се поставяло в раклата при чеиза на момата. В някои краища на България
то се слагало при иконата, където се пазело до Велики четвъртък на
следващата година. Старото яйце се счупвало и ако се окажело пълно,
това означавало, че ще има плодородие и здраве, а ако било изветряло или
миришело неприятно - това било на лошо.
Нерядко в заможните селски къщи се боядисвали до 500-600 яйца.
Голямото количество било налагано и от практични съображения - на
Великден и през цялата седмица който и да влезел в къщата без червено
яйце - пътник, странник, просяк - получавал по едно, защото иначе
плодородието и здравето щели да напуснат този дом.

6. запалена свещ с думите:
"Дай Боже, догодина пак да срещаме червено яйце." След това свещта се
отнасяла пред иконата.
Първо се червели яйцата, взети от полога на Велики четвъртък. Първото
боядисано яйце се отделяло, тъй като играело важна роля в народната
медицина и народните вярвания. С него стопанката натърквала лицата на
всички деца, моми и булки, които благославяла с думите: "Да си бял(а) и
червен(а) като червено яйце." Така благословени, децата и момите щели
да бъдат здрави и предпазени от магии, уроки и зли сили.
След като бъдели потъркани лицата на близките, първото начервено яйце
се поставяло в раклата при чеиза на момата. В някои краища на България
то се слагало при иконата, където се пазело до Велики четвъртък на
следващата година. Старото яйце се счупвало и ако се окажело пълно,
това означавало, че ще има плодородие и здраве, а ако било изветряло или
миришело неприятно - това било на лошо.
Нерядко в заможните селски къщи се боядисвали до 500-600 яйца.
Голямото количество било налагано и от практични съображения - на
Великден и през цялата седмица който и да влезел в къщата без червено
яйце - пътник, странник, просяк - получавал по едно, защото иначе
плодородието и здравето щели да напуснат този дом.