Болгарське свято зустрічі весни

1. МАСЛЕНИЦА И БАБА МАРТА – СЦЕНАРИЙ ЗА БАБА МАРТА
Богдан Костирко/в/: Здравейте уважаеми преподаватели, студенти и
гости! Днес в Института по филология и социални комуникации ще
отбележим два празника, свързани с пролетта – украинската Масленица и
българската Баба Марта. В тях се въплъщава духовната енергия и
жизнеността на два братски славянски народа с древна история и с
непобедима вяра в добро и достойно бъдеще – украинския и българския.
Има думата за приветствие ректорът на университета професор Виктория
Анатолиевна Зарва.
В. Зарва:
Украинска част
Българската част
Анастасия Котелникова/в/: Здравейте уважаеми преподаватели, студенти
и гости! Днес се отбелязва един чудесен български празник, празник на
радостта от живота, на пролетното обновяване на света! Баба Марта е ден,
в който хората си пожелават здраве, ден, в който особено силно изпитваме
необходимостта да бъдем съпричастни с болките и радостите на другите
хора и да чувстваме тяхната съпричастност с нашите надежди за здраве и
добър живот.
Богдан Костирко/в/: Баба Марта е много хубав празник. Чрез ритуала на
връзване на мартеници хората си пожелават здраве – какво по-хубаво има
от това да отправяш благопожелания от сърце и да приемаш
благопожелания от сърце? Интересно е, че Баба Марта е уникално
български празник. Празнува се масово само в България. Празнуват го и
българите в Украйна, които са пренесли от своята историческа родина
изконните си духовни традиции и с благоговение ги съхраняват и
поддържат. Има думата за приветствие председателят на Българско
Дружество „Родолюбие” в гр. Бердянск – Лариса Ивановна Савченко.
Лариса Савченко:
Анастасия Котелникова/в/: За празника Баба Марта ще разкажат
студентите Антон Сиващенко, Евгений Пеливанов, Юлия Сербинова,
Алексей Семьонов, Юлия Яцишен, Александър Шевченко.

2. Антон Сиващенко:
Закичването на мартеници на празника Баба Марта е един от най-древните
и в същото време уникални български обичаи, дълбоко вкоренен в бита на
народа. Той се свързва с вярата в едно неопределено зло в природата, което
се събужда през пролетта и обикновено е наричано лошотия. За
единствено средство срещу него се смята червеният цвят, от който то бяга.
Затова на първи март, ден, който се приема от народа за начален ден на
пролетта, пред домовете се простират червени престилки, пояси, прежди,
черги. Тъй като злото заплашва най- вече малките деца, агнета, ярета,
телета и кончета, на този ден на ръцете на децата и на опашките на
животните от най- възрастната жена в семейството се връзва червен конец,
наричан мартеница.
Евгений Пеливанов:
Мартеницата се носи за здраве, докато не пристигнат щъркели или
лястовици, след което се слага под камък, а на следващия ден се гадае за
здравето по това каква животинка е идвала при камъка. Затова и
мартеницата е известна също като гадалушка. Постепенно са налага
традицията мартеницата да се свали, когато се види първия щъркел или
първата лястовичка, докато не се види цъфнала овошка.
Юлия Яцишен:
Тогава всеки закача своята мартеница на дърво или храст – обикновено на
цъфнала слива, ябълка, праскова, за да бъдат плодни дърветата и хората да
са хубави и здрави. Белият и червеният цвят символизират хубостта и
здравето, които чрез символиката на цъфтежа в природата се пренасят
пожелателно върху света на хората.
Юлия Сербинова:
Според етнографските изследвания първите мартеници, предназначени за
окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен
конец и са играели ролята на амулети. По- късно към червения конец
започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е двояка: от
една страна бялата вълна предвещава дълъг живот, а червената - здраве и
сила. От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а
белият - с женското. Тяхното свързване в едно означава зараждане на нов
живот. В някои области на България към мартеницата се връзва и златна
или сребърна паричка, усуквали са и конци с друг цвят - зелен, син, жълт,
дори черен. Но класическата мартеница е с два цвята – червен и бял.

3. Александър Шевченко:
Семпла нишка от усукани заедно бял и червен конец - това е
"класическата" мартеница, с която българите посрещат 1 март открай
време. Сега младите хора обикновено връзват мартеница на китката на
ръката. А някога така носели мартеници само децата, момите и младите
булки. Ергените навремето връзвали бяло-червена нишка на кутрето на
лявата ръка, а женените мъже - на глезена или я скътвали в пояса. Имало и
обичай момите да закичват мартеници на пазвата, но непременно отляво.
Докато невестите закичвали мартениците си отдясно.
Алексей Семьнов:
В народния светоглед Баба Марта е митологична персонификация на месец
март и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям Сечко и на
Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й
братя всяка година изпиват нейното вино и не я оставят дори да го опита.
Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото
настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна,
времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци
закриват Слънцето. Пак според поверието на първи март Баба Марта
спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с
червена забрадка и обута в червени чорапи.
Антон Сиващенко: Двойственият образ на Баба Марта в народнате
митология личи най-добре от една приказка. Ще ви я разкажа:
Една старица козарка извела стадото си в планината през последните
мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време,
понеже и тя е стара като нея.
Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си
Април, и ги получила. Тези дни се наричат
в народната традиция "заемни дни", "заемници", "броени дни". Марта
пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото й в
планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла
лековита вода.
Богдан Костирко:
Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи. Днес мартеницата
се изработва в различни форми. Тя е символ на пожелание за здраве и се
използва като поздравление по повод настъпването на пролетта.
Анастасия Котелникова:
Няма празник без музика и песни. Българските народни песни са известни
по цял свят. Когато трябвало да се реши коя единствена песен от фолклора

4. на народите по света да литне във Вселената на борда на американската
станция „Вояджър”, изборът паднал на българската песен „Излязъл е Делю
хайдутин”. Днес при нас е фолклорен ансамбъл „Извор” към Българско
дружество „Родолюбие”. Музикален ръководител – Цветан Цонев.
Ансамбълът ще изпълни песните „Цонке ле, чушко червена” и „Любе
залюбих”.
Ансамбъл „Извор”
Богдан Костирко: Има много стихотворения за Баба Марта. Те са смятани
за детски, но ги обичат и възрастните хора, защото човек е млад, докогато
в неговото сърце живее детското начало. Стихове за Баба Марта ще
рецитират студентите Татяна Кочетова, Альона Гаманюк, Анастасия
Шевченко, Наталия Шостак и Анастасия Котелникова.
Татяна Кочетова:
Плети, плети, Бабо Марто,
изплети ни мартенички,
да ги вържем на ръчички,
да излезем на полето,
да наберем иглика,
кукуряк и минзухарче,
да посрещнем гостенките –
лястовички бързокрили,
кукувица самотница,
кърко-щърко жабара,
че ни водят пролетта,
да натопли земята,
да разтупка сърцата.
Альона Гаманюк:
Сняг и студ открай докрай,
спят на топло всички мечки.
Стойте вкъщи, пийте чай
край разпалените печки.
Баба Марта се разлюти,
грабна тя чепата сопа,
февруари ще натупа,
нека само го докопа.
Анастасия Шевченко:
Баба Марта – троп, троп, троп,
бърза през горицата,

5. мартенички цял вързоп
носи на дечицата.
- Бабо Марто, чик-чирик, -
- вика й врабченцето,
мартеничка ми вържи
пъстра на вратленцето.
Наталия Шостак:
Сечко свири във комина
и не ще да си замине,
но ще го изгони вече
баба Марта тази вечер.
И макар че сняг прелита
и е още мразовито,
виждам вече накачени
мартениците засмени.
И погледай – магазини
са накитили витрини –
якаш алени и бели
цветове са нацъфтели,
сякаш всекиму говорят,
че ще дойде скоро пролет,
тези малки пратеници –
тези пъстри мартеници.
Анастасия Котелникова:
Баба Марта бързала,
мартеници вързала:
морави, зелени,
бели и червени.
Първом на гората –
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
Косер хубавец.
Анастасия Шевченко:
После на градините
да цъфтят гиргините
и латинки алени,

6. и божури шарени.
Ябълки да зреят
круши да жълтеят.
Альона Гаманюк:
А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени.
Богдан Костирко:
Нека аплодираме отново фолклорен ансамбъл „Извор”. Той ще изпълни
веселите български песни „Яж куме, пий” и „Черен влак се композира
от Бургас до София”.
Ансамбъл „Извор”
Анастасия Котелникова:
Нашият двоен празник е към своя край. Вярвам, че всички се
насладихме на духовното богатство и жизнерадостната енергетика на
два празника, които съвременните украинци и съвременните българи са
наследили от своите предци и които ще продължат да носят в сърцата
си. Защото, само чрез постоянното връщане към съкровените извори на
миналото, настоящето има своята дълбочина и своя смисъл.
Богдан Костирко:
Има думата да закрие празника ..............................................................

7. и божури шарени.
Ябълки да зреят
круши да жълтеят.
Альона Гаманюк:
А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени.
Богдан Костирко:
Нека аплодираме отново фолклорен ансамбъл „Извор”. Той ще изпълни
веселите български песни „Яж куме, пий” и „Черен влак се композира
от Бургас до София”.
Ансамбъл „Извор”
Анастасия Котелникова:
Нашият двоен празник е към своя край. Вярвам, че всички се
насладихме на духовното богатство и жизнерадостната енергетика на
два празника, които съвременните украинци и съвременните българи са
наследили от своите предци и които ще продължат да носят в сърцата
си. Защото, само чрез постоянното връщане към съкровените извори на
миналото, настоящето има своята дълбочина и своя смисъл.
Богдан Костирко:
Има думата да закрие празника ..............................................................