Твоят час

1. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
СУ „Димчо Дебелянов“ Бургас
Проект „Твоят час“, 2016/2017
Дейност: Дигитални деца
Тематична област: Програмиране, дигитални умения, креативност и иновативно
мислене

2. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
Легендата за
мартеницата
Легендата за
мартеницата е свързана
с Хан Аспарух и
годината на
създаването на
българската държава
(681). Според една от
тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те
били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След
обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши
жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция
трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не
намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан
Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял
конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан
Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън,
от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му
изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия
полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец.
Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил
той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на
1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.

3. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили,
включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички
прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на
ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период
и по него съди каква ще е годината - ако е слънчев, ще е успешна, ако вали
и времето е лошо - ще има трудности.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в
някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели
или живеят по-
компактни групи
българи. Извън
легендата,
съществуват
предположения, че
мартениците са
наследство от
траките, коренното
население на днешна
България в
древността.
Основание за тези
предположения е
фактът, че
мартениците са
типично български
символ, т.е. на
наследниците на
тракийските земи.

4. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
Мартеница
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата
прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта.След това се поставят на
дърво или под камък. В последния случай по тях може се гадае. Ако след един
месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай
е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета
от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се
виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да
се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво.
В някои краища
на България с
мартеници се
окичват и
домашните
животни и
плодните
дръвчета.
Понякога
мартеницата се
пуска в най-
близката река
„че да върви,
както тече
реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница,
която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си
мартеници и досега. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата
се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.
Източник: https: //bg.wikipedia.org Изображение: Lazara.bg
Марина Колева

5. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
Мартеници
Празникът на Баба Марта в българските
традиции е символ на пролетта и носи
пожелание за здраве и плодородие в
началото на новия цикъл в природата.
Традицията е свързана с древната езическа
история от Балканския полуостров,
свързана с всички земеделски култове към
природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност
и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод
на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски
(палеобалкански) и елински обичаи.
Легенда възникнала през 30-те години на 20-ти век свързва появата на
мартеницата с прабългарите.
Обичаят за връзване на мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е
познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Република
Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на
жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно
място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на
децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета,
също и на мъжете.
Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце,
да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или
престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика
благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите
булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често
на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба
Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще
разгневят Баба Марта“.

6. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове,
обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .
История на обичая
Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци,
възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и
Близкия изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал
Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния
живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова,
Република Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част
от днешна Украйна.
Осъвременената традиция на 1 март.
Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници
(мартенки, байници) – преплетени конци, най-често червени и бели, но се
срещат и зелени с най-различна форма – за здраве и щастие.
На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си
пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.
Първи март се смята за ден на името Марта. Погрешно често към тази дата се
добавя и имен ден за името Мартин, като официалният празник според Светия
синод е 14 април по повод честването на св. Мартин.
Източник за текст: https://bg.wikipedia.org
Източник за изображения: Thinkstock/Guliver,
http://четвърта-власт.онлайн/
Ерик Мишев, 3б клас

7. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
Мартеница
Мартениците се носят до появата на
първото цъфнало дърво или на първата
прелетна птица, тоест до настъпването на
пролетта. След това се поставят на дърво
или под камък. В последния случай по тях
може се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е
плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да
се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много
места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и
храсти. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите
щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с
мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога
мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“.
Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е
подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и
досега. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син
конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.
Източник; https://bg.wikipedia.org
Изображение; http://plevenzapleven.bg
Габриела Драгоманска

8. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
Мартенички
Навсякъде по света
хората празнуват
идването на пролетта
с радост и надежда, но
само в България се
посреща такъв
празник с традиции
от старите времена.
Ако на първи март тръгнете да се разхождате по българските улици, ще
срещнете много усмихнати лица. Но най-напред привличат погледа
мартениците. Всеки се е закичил с тях. Може да ги срещнете даже по котки
и кучета. А в малките планински селца хората ги слагат даже и на
добитъка: агнета, ярета, жребчета. Къщите също си имат мартеници.
Може би се чудите какво точно представлява въпросната мартеница.
Класическата мартеница е направена от усукани заедно бели и червени
конци. Понякога накрая има пискюли от същата прежда. .
Източник: http://www.balkanfolk.com/bg/news.php?id=43
Изображение: bubolinkata.blogspot.com
Поли, СУ „Димчо Дебелянов“ – Бургас

9. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
Приказки за Баба Марта
Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена
на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е
недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че
са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се
гневи, вследствие на което времето се разваля
Според една разпространена приказка, една старица козарка
извела стадото си в планината през последните мартенски дни,
мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е
стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни
назаем от брат си Февруари, и ги получила. Тези дни се наричат в
народната традиция „заемни дни“, „заемници“, „броени дни“.
Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили
козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в
купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Източник за текста: https://bg.wikipedia.org
Източник за изображението: https://bg.wikipedia.org
Лъчезар Чалъков, СУ ,,Димчо Дебелянов“ - Бургас