2. Зараждане
Нестинарството – ходене върху жар с боси крака се е
зародило като ритуал още при древните траки .
С танца си върху жарта, изпаднали в транс, те
посрещали настъпващото лято, възхвалявали името на
бог Слънце, който носил със себе си огъня и го
молели да ги дари със здраве, успех и плодородие
през годината.
.
3. Само определени хора могат да танцуват
върху жаравата. Обикновено тази
способност се предава с поколенията.
Главният нестинар получава титлата от
своя баща или майка, когато те се откажат
или не могат да танцуват.
4. Денят на Св.Св.Константин и
Елена е най-важният
религиозен празник на
нестинарите. Той е тридневен
(21, 22 и 23 май) и е дал
название на целия месец -
"Костадинския".
Жителите на с. Българи и на
околните села и сега го
отбелязват по стария
календар на 3-5 юни. Нарича
се панагир и е един от
многобройните пролетно-
летни празници в Странджа
планина.
7. Нестинарският празник
започва с изнасяне на
иконите от
църквата.Наставникът на
празненството,наричан
епитроп,подбира млади
момчета,които да носят
празнично украсените
икони на свети
Константин и
Елена.Отправят се към
столнината/конак/,където
ги посреща нестинарката.
Там иконите се
пременят в нови “ ризи” ,
обшити със
сребърни
монети и накити.
8. Епитропът мята червени кърпи
на раменете на момчетата и им
подава иконите.Начело с тях и
под звуците на нестинарския
тъпан шествието се отправя към
аязмото на свети Константин.
9. Аязмото са иззидани
изворчета,покрити с дървени
капаци.Те се отварят само два
пъти в годината-веднъж за
почистване и веднъж на
празника.Епитропът подрежда
иконите на определените места,
открива изворчето и започва да
раздава вода на стари и млади за
здраве и благополучие.Жените
раздават празнични хлябове,пеят
се песни и се вият
хора.Задължително се изпява и
Костадиновата песен.Най-накрая
се изиграва нестинарското хоро.
10. Процесията се връща в селото. На
селския площад е запален голям
огън.Надвечер всички се събират
и застават до него.Жаравата е
разстлана в огнен кръг с диаметър
2-3 м и дебелина 4-5см. В нея
първи пристъпват най-старите
практикуващи нестинари, които
преди това обикалят жаравата три
пъти, а след това я минават на
кръст. Едва след това започва и
истинският танц. Нестинарите
танцуват, държейки украсената с
цветя икона на Константин и
Елена. Нерядко изпадналите в
транс правят предсказания.
11.
12. Легендата
В лъките на река Велека от стари времена се е
сгушило китно селце. В него по турско време
хората са успявали да укрият от турците хубавите
си моми. Веднъж голям турски военачалник,
минавайки по пътя към Малко Търново, успял,
макар и по случайност, да попадне тук. И за беда
– съзрял най-хубавата мома - Нуна. Поискал
веднага да я отведе в харема си…
13. …Но получил отказ и
предложение от нея. Ще
бъде негова, ако той мине
оттам, откъдето тя би
могла. В противен случай,
ще остави и нея и селото
на мира.
Събрала момата мъжете,
наклали те огън пред
къщата й и пръснали
жаравата. Нуна минала
през огъня, турчинът –
не…
14. …Опитал той, при това с коня си, който
изплашен, го хвърлил на земята…
15. …Все пак удържал на думата си. Оставил и
Нуна, и селото на мира....
…До ден днешен тази легенда се разказва в
с.Българи. …
17. Нестинарското ходене
в жарта е много
особено, наричат го
плещене или типане -
ситна, умерено бърза,
равна стъпка с цяло
стъпало.
18. Нестинарите играят в огъня без да усещат
болка и да изгарят краката си.
Температурата на жаравата е между 400 –
800 С.
По ходилата им няма никакви следи от
изгаряния и на другия ден ходят леко и
свободно, както и по време на танца.
19. Румяна Урумова, директор на Етнографския
музей в Бургас твърди:
«Краката на нестинарите не изгарят,
защото в тях се вселява духът на
Св.Константин. Той ги води» !!!
20. В огъня нестинар
не може да влиза
току - така.
От векове се знае – в
жарта се влиза с
пречистено тяло и
душа.
21. Вярва се, че ако нестинар понесе
през жаравата болно дете, то
оздравява...
