SlideShare a Scribd company logo
1 of 40
Download to read offline
Брой 47 (6682), 13 - 19 декември 2010 г., цена 1.50 лв.                                              www.stroitelstvo.info




                                                                                                                       ЛЕПИЛА ИЗОЛАЦИИ СТРОИТЕЛНА ХИМИЯ




                                        ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И РЕГИОНИ




                                                                                                                       КОМЕНТАР
                                                                                                                        Здраво тяло в
                                                      Да построиш болница                                               здрава сграда
                                                                                                                          Болниците се строят, съ-
                                                                                                                       образявайки се с най-мно-
                                                                                                                       го стандарти от всички ос-
                                                                                                                       танали сгради - точни хи-
                                                                                                                       гиенни изисквания за раз-
                                                                                                                       личните типове помеще-
                                                                                                                       ния, детайлни стандарти
                                                                                                                       за всяка отделна група ме-
                                                                                                                       дицински услуги и т.н. Ко-
                                                                                                                       ето съвсем не означава, че
                                                                                                                       резултатът са стандартни
                                                                                                                       сгради.
                                                                                                                          Голямото предизвика-
                                                                                                                       телство за инвеститорите е
                                                                                                                       да осигурят всичко, което
                                                                                                                       законодателството поста-
                                                                                                                       вя пред тях като условия,
                                                                                                                       а пациентът - като нужди,
                                                                                                                       при запазване на икономи-
                                                                                                                       ческата ефективност, то-
                                                                                                                       ест при цена, която позво-
                                                                                                                       лява на най-много хора да
                                                                                                                       се ползват от услугите им.
                                                                                                                       Приносът на строителния
                                                                                                                       сектор и неспециализира-
                                                                                                                       ните инвеститори в случая
                                                                                                                       е да намалят инвестици-
                                                                                                                       онните разходи, запазвай-
                                                                                                                       ки високото качество на
                                                                                                                       сградите. Как могат да го
                                                                                                                       постигнат инвеститорите
                                                                                                                       - използвайки професио-
                                                                                                                       нална помощ от проекти-
                                                                                                                       рането, през управление-
                                                                                                                       то на проекта до негова-
                                                                                                                       та доставка и като се дове-
                                                                                                                       рят на сградните техноло-
                                                                                                                       гични решения, които ще
                                                                                                                       осигурят ниски експлоата-
                                                                                                                       ционни разходи впослед-
                                                                                                                       ствие.
                                                                                                                          А иначе това, което се
                                                                                                                       случва със строителство-
                                                                                                                       то на частни здравни за-
                                                                                                                       ведения в последните го-
                      стр. I - XII                                стр. 16                                              дини, може спокойно да се
                                                                                                                       определи и като бум, един
                                                              До няколко месеца стартира изборът
                      2010                                    на два фонда за градско развитие по
                                                                                                                       от малкото, които продъл-
                                                                                                                       жават с относително по-
                                                                                                                       стоянно темпо и по време
                      СГРАДА НА ГОДИНАТА                      JESSICA                                                  на кризата. Друг е въпро-
47




                                                               Те ще кредитират с ниска лихва проекти в обществена     сът, че той е колкото знак
                     стр. 12                                   полза на общини или частни компании                     за инвестиционен интерес,
 47 >




                                                                                                                       толкова и симптом. Част-
                   Решения за софийските кръстовища               стр. 18                                              ните болници се строят, за-
                   Кръстовището при                           Градският организъм                                      щото има пациенти, които
                                                                                                                       са склонни да платят за по-
 9 771310 983000




                   Телевизионната кула                         Близо 330 проекта за регенерация са идентифицирани на   високо качество на услуга-
                   става пътен възел                           територията на България                                 та - също както затворени-
                                                                                                                       те жилищни комплекси се
                                                                  стр. 21                                              предпочитат най-вече за-
                                                              Водена от силния износ, групата                          ради сигурността и чисто-
                                                                                                                       тата, които властите не мо-
                                                              „Софарма“ строи завод                                    гат да им осигурят.
2            sg.stroitelstvo.info                                                                                                                                                     Строителство Градът, 13 - 19 декември 2010 г.

СЕДМИЦАТА                                                                                                                                                                                                    www.stroitelstvo.info
ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА
Нова проектна                                           Китай с интерес към производството на вагони и локомотиви в България                                                                                    Икономическото
компания ще подпомага                                   Меморандум за съ-                                                                                                                                       министерство ще
изграждането на три                                     трудничество в об-                                                                                                                                      управлява подземните
магистрали                                              ластта на жп транс-                                                                                                                                     богатства
                                                        порта подписаха в
Правителството предвиж-                                 Пекин министърът                                                                                                                                        Министерството на икономи-
да създаване на компания за                             на транспорта, ин-                                                                                                                                      ката, енергетиката и туризма
проджект мениджмънт на                                  формационните тех-                                                                                                                                      (МИЕТ) ще управлява подзем-
стратегически инфраструктур-                            нологии и съобще-                                                                                                                                       ните богатства на България,
ни проекти. Това съобщи ми-                             нията Александър                                                                                                                                        предвиждат промени в Закона
нистерството на регионално-                             Цветков и китай-                                                                                                                                        за подземните богатства, които
то развитие по повод публи-                             ският министър на                                                                                                                                       бяха приети на второ четене от
кации в медиите, че се готви                            железниците Лиу                                                                                                                                         парламента. С измененията се
закриване на Агенция „Пътна                             Джъдзюн. Докумен-                                                                                                                                       въвежда общ подход при пре-
инфраструктура“. Новата про-                            тът очертава сфери-                                                                                                                                     доставянето на права за търсе-
ектна компания ще бъде съз-                             те на сътрудничест-                                                                                                                                     не, проучване и добив на под-
дадена през следващата го-                              во относно транзи-                                                                                                                                      земни богатства, както и при
дина, като експертите в нея                             та през България                                                                                                                                        управление на минните отпа-
ще помагат за изграждане-                               по евроазиатски-                                                                                                                                        дъци. Занапред тези дейности
то на магистралите „Струма“,                            те транспортни ко-                                                                                                                                      ще се извършват от МИЕТ, а не
„Хемус“ и „Черно море“. Дей-                            ридори, модерниза-                                                                                                                                      както досега - от МОСВ, МРРБ
ността й ще бъде допълващ                               ция на съществуващата жп инфраструктура, проучване в областта на железопътните техноло-                                                                 и МИЕТ. Специализираният кон-
механизъм при работата на                               гии и развитие на бърз и високоскоростен железопътен транспорт. Експертна група от Китай                                                                трол по опазване на земните
правителството, МРРБ и АПИ                              ще проучи възможностите за съвместно производство в България на вагони и локомотиви по                                                                  недра и спазването на трудо-
само по тези три инфраструк-                            стандартите и технологичните изисквания на ЕС, както и потенциала за сътрудничество в об-                                                               вото законодателство остават
турни проекта.                                          ластта на високоскоростните влакове.                                                                                                                    приоритет на МОСВ и МТСП.


ИНФРАСТРУКТУРА
Осветиха уникалния тунел, който запазва археологическите находки пред ЦУМ                                                                                      Дерета сметища са причина за наводнението на
Тунелът със сечение 258                                                                                                                                        Южната дъга от околовръстното
кв.м, който се изграж-                                                                                                                                         Причината за превръщането на околовръстното във воден
да от българското стро-                                                                                                                                        път са непочистените дерета. Вместо да бъдат естествени от-
ително дружество „Ад-                                                                                                                                          точни пътища на водата, те са използвани за депа на некон-
вал“ в съдружие със                                                                                                                                            тролируемо строителство, от което са довлечени значител-
„Стройинжект“, се смя-                                                                                                                                         ни количества земни маси, баластра, клони, строителни и би-
та за най-големия в Евро-
па. Той беше осветен от                                                                                                                                        тови отпадъци, затлачили новоизградените водостоци. Това
отец Стоян и в основата                                                                                                                                        е заключението на 16-членна комисия от АПИ и подчинения
му беше вградена икона-                                                                                                                                        й Централен институт по пътните технологии, национални и
та на свети Иван Рилски,                                                                                                                                       европейски норми и стандарти за наводняването на пътя при
почитан от тунелните                                                                                                                                           проливния дъжд на 4 декември. Няма чакълозадържатели, ба-
специалисти като техен                                                                                                                                         ражи, облицовани корита на реките и други в районите над
закрилник. Тунелът, дъ-                                                                                                                                        околовръстния път към Витоша, които биха могли да успокоят
лъг 108 метра, защита-                                                                                                                                         водите, констатират от пътната агенция.
ва археологическите на-                                             Фотограф Мария Съботинова
ходхи пред ЦУМ, които
са разположени на раз-                                                                                                                                         1 млн. лв. са осигурени за възстановяването на пътя в
лични нива. Първото – от ХVII-ХIХ век, е в най-горния слой. По-надолу, до 6 метра дълбочина,                                                                   Кресненското дефиле
се намират и римските разкопки. Те няма да бъдат засягани по време на строителството, тъй
като тунелът минава на дълбочина 22 метра от нивото на терена, а големината на сечението                                                                       Държавата е обезпечила до последния лев възстановяването
му се дължи на факта, че той играе и роля на метростанция. Сечението му е два пъти по голя-                                                                    на участъка от път Е-79 в Кресненското дефиле и той ще бъде
мо от сечението на магистрален тунел, коментираха тунелни експерти.                                                                                            пуснат за движение в десетдневен срок, заяви пред журнали-
                                                                                                                                                               сти министърът на регионалното развитие и благоустройство-
                                                                                                                                                               то Росен Плевнелиев. Строителите работят денонощно и на-
Положиха първия асфалт на „Тракия“ при Стара Загора                                                                                                            сипват по 3000 куб. метра баластра на ден на мястото на от-
                                                                                                                                                               несените от водната стихия земни маси. Освен запълване на
На 8 декември бяха асфалтирани първите 1200 кв. метра при км 210 от лот 2 Стара Загора -                                                                       изронената от реката основа и подновяване на пътната на-
Нова Загора на магистрала „Тракия“. Положен е първият пласт на т.нар. битумизирана основа                                                                      стилка ще бъде необходимо и изграждането на защитна сте-
от общо трите слоя в нея. Изпълнителите „Магистрали Трейс“ ще полагат асфалтово покри-                                                                         на. Необходимите около 1 млн. лева за възстановяването на
тие, ако не вали, ако няма мъгла и щом температурата е над 5 градуса. В студените дни ще се                                                                    разрушения участък вече са осигурени и са преведени по бю-
работи по изкопи, насипи, водостоци, мостови съоръжения. В момента на лот 2 работят 180                                                                        джета на Агенция „Пътна инфраструктура“, съобщи вицепре-
машини. В строителните дейности са ангажирани 600 специалисти и работници.                                                                                     миерът Симеон Дянков.

                            Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа
Действителни собственици на настоящото печатно издание са Иво Георгиев Прокопиев и Филип   Редакционен екип:                                                                  Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558
Михайлов Харманджиев чрез „Икономедиа“ АД и Венета Колева Кръстева чрез „Иконве“ ЕАД       Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, bstaneva@thecitymedia.bg           Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg
                                                                                           Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg   Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg
Управител:
                                                                                           Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg     Наталия Димитрова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg
инж. Венета Кръстева, e-mail: vkrasteva@thecitymedia.bg                                    Деян Тодоров - редактор, 0897/846 282, dtodorov@thecitymedia.bg                    Таня Трифонова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg
                                                                                           Теодора Иванова - редактор, 0896 662 714, tivanova@thecitymedia.bg
Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47                                                                                        Петя Иванова - реклама и маркетинг, 0898/61 31 35, pivanova@thecitymedia.bg
                                                                                           Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg
10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: office@thecitymedia.bg                          Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg;     Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: abonament@economedia.bg
                                                                                           Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, sdobreva@thecitymedia.bg    Банкова сметка Икономедиа АД:
Регионални офиси:
                                                                                           Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, szlatkova@thecitymedia.bg   „Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF
Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: str_office@press.bg
                                                                                           Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров
Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: varna@thecitymedia.bg                       Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, office@thecitymedia.bg,                               Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД,
Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: pleven@thecitymedia.bg                                   Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg                   София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900
Строителство Градът, 13 - 19 декември 2010 г.                                                                                       sg.stroitelstvo.info
                                                                                                                                                           3
ОБРАЗОВАНИЕ                                                                                   ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ
Архитектурният съвет на Европа предлага: Петгодишно обучение по архитектура                   Европроект ще проучва възможностите за създаване на
Минималният срок                                                                              национален знак за качество в туризма
за обучение в про-                                                                            Министерството на икономиката, енергетиката и туризма пред-
фесията архитектура                                                                           стави проекта „Стимулиране на качеството и устойчиво раз-
да се завиши от 4 на                                                                          витие на туристическите предприятия“. В рамките на проекта
5 години (магистър-                                                                           предстои да бъде избрана организация, която ще проучи нагла-
ска степен), а задъл-                                                                         сите на бизнеса за въвеждане на доброволни национални сис-
жителният професио-                                                                           теми за сертифициране на качеството и устойчивото развитие
нален стаж преди по-                                                                          и да разработи предложения за системите. Проектът е финан-
лучаването на пълен                                                                           сиран със средства от ОП „Регионално развитие“ на стойност
достъп до професия-                                                                           494 хил. лева и трябва да бъде завършен за 2 години, информи-
та да бъде минимум                                                                            рат от МИЕТ.
две години, предла-
га Архитектурният съ-
вет на Европа. Българ-                                                                        Обявена е четвърта покана за проекти по Програмата
ските представители                                                                           за междурегионално сътрудничество INTERREG IVC
са едни от вносители-
те на предложението.                                                                          Програмата за междурегионално сътрудничество INTERREG IVC
Архитектите са обър-                                                                          е с разполагаем бюджет 100 млн. евро. Поканата е отворена до
кани от нежеланието                                                                           1 април 2011 г. само за проекти за регионална инициатива, като
на Европейската комисия да приеме увеличаването на продължителността на архитектурното        са изключени минипрограмите. Могат да се подават проектни
образование и стаж. Това се казва в съобщение на Камарата на архитектите в България по по-    предложения по двата приоритета и десетте теми на сътрудни-
вод конференцията за 20-ата годишнина от основаването на Архитектурния съвет на Европа с      чество по програмата: приоритет 1 „Иновации и икономика на
участието на членове на Европейския парламент, Европейската комисия и над 200 представи-      знанието“ и приоритет 2 „Околна среда и превенция на риска“.
тели от всички държави членки на АСЕ. Форумът, който се проведе на 3 декември в Брюксел,      Проектите трябва да включват поне един партньор от зоните
обсъди насоките в професията през следващите десет години, дискутирани бяха предстоящи-       на четирите информационни звена на програмата и поне един
те промени в няколко важни за професията директиви, съобщи председателят на Камарата на       партньор от дванайсетте новоприсъединили се държави - член-
архитектите в България арх. Петко Йовчев.                                                     ки на Европейския съюз.


ИНВЕСТИЦИИ                                                                                                          КОМПАНИИ
Към средата на 2011 г. се очаква        Експерти в недвижимите имоти от цяла Европа се събират на                   „Каолин“ придоби находище в
раздвижване на пазара на                форум в София през 2011 г.                                                  Сърбия за 1 млн. евро
ипотечно кредитиране                  София ще бъде домакин на Европейския конгрес на FIABCI (Световна-             „Юго-Каолин“ – дъщерното друже-
През последните два месеца на година- та федерация за недвижими имоти) и Седемнадесетата конференция на             ството на „Каолин“ АД, придоби права-
та хората се опитват да приключат за- CEREAN (Централноевропейска мрежа на асоциациите за недвижими имо-            та и активите на „Белоречки Пешчар“,
почнатите проекти, включително да за- ти). Организатори на престижното събитие са Национално сдружение Не-          гр. Бор, Сърбия. Сделката възлиза на 1
творят имотните си сделки. В резултат движими имоти и FIABCI - България. Двете събития ще се проведат през          млн. евро, като освен това компанията
голям процент от изчакващите клиен- есента на 2011 г. в резултат на подписан меморандум между двете орга-           планира да инвестира 850 хил. евро за
ти предприеха стъпки за финализира-   низации през октомври. Очакванията към това събитие са то да даде въз-        срок от 5 години. Тази сделка осигуря-
не на търсенето и реализиране на по-  можност за осъществяването на стратегически бизнес контакти, които да         ва на „Юго-Каолин“ възможност да до-
купка. Най-активни сред потребители- се отразят положително на бизнеса с недвижими имоти у нас, както и да          бива кварцови пясъци от находище Бяла
те остават нуждаещите се от основно се даде възможност за споделянето на най-добрите международни прак-             Река. Суровината в находището е една
жилище, за които заемният капитал е   тики в областта на пазара на недвижими имоти и хармонизиране на отно-         от най-качествените в Европа и е подхо-
задължителен. Те теглят кредити, като шенията с потребителите, обществените и държавните органи.                    дяща за производство на кварцови пя-
избират най-подходящия за възмож-                                                                                   съци с ниско съдържание на железни
ностите на семейния им бюджет кре-                                                                                  окиси с приложение в производството
дит, сочат данни на „Кредит център“.  Първият хотел Park Inn в България отвори врати                                на кристал, специални енергоспестява-
                                                                                                                    щи стъкла и фотоволтаични панели.
                                        Хотелската компания Rezidor Hotel Group представи на 7 декември Park
                                        Inn Sofia – първия хотел на марката Park Inn в България, която е ориенти-
Гръцки предприемачи местят              рана към средната класа. Park Inn Sofia е открит през 2005 г. първоначал-   „Екопак България“ отчете успех в
бизнеса си в България                   но под името Greenville Hotel. Сградата се намира на 3.5 км южно от цен-
                                        търа на София, в непосредствена близост до бизнес център „Експо 2000“,      информационната кампания за
През последните месеци на 2010 г. на    и разполага със 77 стаи и 36 апартамента със съвременен и стилен ди-        разделно събиране на отпадъци
пазара на недвижими имоти в Благо-      зайн. Хотелът разполага и с ресторант с открита тераса, 2 бара и 2 засе-
евград и региона се наблюдава значи-    дателни зали. Спортният и уелнес център включва закрит плувен басейн,       До края на ноември от рециклирани от-
телно увеличение на клиентите от съ-    фитнес зала и помещения за процедури.                                       падъци и опаковки са спасени 323 хил.
седна Гърция. Това са предимно биз-                                                                                 дървета, спестени са 54 млн. квтч. елек-
несмени, които вече имат или искат да                                                                               троенергия, 891 млн. литра питейна
установят своя бизнес в България по-                                                                                вода, 69 600 барела петрол и със 111
ради ред причини – по-ниско заплате-                                                                                400 куб. метра е намален обемът на де-
на работна ръка, по-евтин транспорт,                                                                                понираните отпадъци на градските депа.
по-атрактивни цени на търговски, жи-                                                                                Това отчете „Екопак България“ на прес-
лищни и индустриални имоти, но не на                                                                                конференция, на която даде информация
последно място и по-сигурната иконо-                                                                                за изпълнението на националната ин-
мическа обстановка в страната, отбе-                                                                                формационно-образователна кампания
лязват в анализ от националната ком-                                                                                „Архитекти на бъдещето“. Кампанията,
пания за недвижими имоти „Форос“.                                                                                   чиято цел бе да мотивира гражданите да
Имотите, които този тип клиенти тър-                                                                                участват в системите за разделно съби-
сят, трябва да имат атрактивни цени,                                                                                ране на отпадъци от опаковки, се прове-
добри локации и възможност за дъл-                                                                                  де от 7 октомври до 13 ноември в 6 об-
госрочно ползване, да бъдат в нови и                                                                                ластни града - Русе, Добрич, Варна, Бур-
чисти сгради.                                                                                                       гас, Стара Загора и Плевен.


                                                                            www.stroitelstvo.info
4       sg.stroitelstvo.info                                                                                          Строителство Градът, 13 - 19 декември 2010 г.

ТЕМА

  Да си построиш болница
  Липсата на приватизация в сектора накара бизнеса да изгради нови



Н
         апук на лекарските протести и оплаква-
         нията, че парите за здравеопазване не
         достигат, а медицинската помощ е не-
         дофинансирана и е много лошо да рабо-
         тиш със здравната каса, частните болни-
ци никнат като гъби след дъжд през последните
години. Ако в началото на новия век е имало 18
частни лечебници с 306 легла, днес техният брой
е над 100 с близо 5800 места, показват данните на
Министерството на здравеопазването (виж гра-
фиката).




   През последните три         но теглят и банков кре-
години средно по десети-       дит за начинанието си.
на нови болници са били        Така започна преди мно-
пускани в експлоатация.        го години първата част-
Така днес почти във все-       на болница в страната -
ки областен град вече          „Хигия“ в Пазарджик.
има частно лечебно заве-       Фамилията лекари Елиза
дение, като най-много са       и Йордан Георгиеви пък
в София, Пловдив, Варна        инвестираха в болница
и Бургас. Към тях се при-      „Свети Пантелеймон“ в
съединява и Пазарджик -        Плевен, която през тази
градът, който постави на-      година беше разширена с
чалото на частните бол-        ново крило.
ници, показват данните            Сред инвеститорите
на www.hapcheto.com.           има и излекувани бизнес-
   В същото време за по-       мени. Именно така хрум-
                                                                                                                                        Фотограф Мария Съботинова
следните 20 години няма        ва идеята за изгражда-
построена нито една            не на болница на строи-
нова държавна болница.         телния предприемач Ди-       София“, а през миналата     в сектора засега са само
Напротив, години наред         митър Янакиев, собстве-      година пусна и болница-     две. Първа е болницата за   Брой легла в частни болници
държавата не влагаше           ник на „Мидия холдинг“.      та „Дева Мария“, в която    еднокринни заболявания
почти никакви средства         Неговата болница „Пон-       вложи около 8 млн. лева.    „Светият кръст на надеж-
в модернизирането на ле-       тика“ беше открита през      В момента строи втора       дата“ в Гоце Делчев, коя-     2000 г.
чебните заведения. Едва        ноември в Бургас, като       в село Ветрен. Холдинг      то работи от 1999 г. Тя е
през последните години         инвестицията възлиза на      „Доверие“ също инвес-       създадена като социален
успя да ремонтира някои        над 12 млн. лв. Преди ня-    тира в този сектор с из-    проект на немска протес-
от големите университет-       колко години съпругата       граждането на едноимен-     тантска църква, като ин-
ски болници, но единици        на Янакиев се разболя-       на болница в столичния      вестицията е 2 млн. евро,
са обаче тези, които пред-     ва, но е спасена от специ-   квартал „Овча купел“.       а фондацията покрива
лагат комфорта и апара-        алистите в друга частна      Доставчикът на лекарства    лечението на пациенти-
турата на частните.            болница - „Токуда“. Така     „Търговска лига“ се насо-   те. Първоначално беше
                               се ражда идеята за по-       чи към специализирани-      предвидено клиниката да       2005 г.
Инвеститорите                  строяването на собствена     те кардиологични болни-     работи пет години, но за-
   Постоянно отлаганата        болница.                     ци, като вече има три - в   ради големия наплив от
приватизация в сектора            „Целта ни не е печал-     Плевен, Ямбол и Велико      пациенти тя продължа-
е една от основните при-       ба, а да направим нещо       Търново. От страницата      ва и до днес. Най-голя-
чини инвеститорите да          добро за региона“, каза      на Българския кардиоло-     мата чужда инвестиция -
започнат да строят сами.       Янакиев, който е и шеф       гичен институт в интер-     120 млн. евро, е болница
Най-често в лечебници          на строителната камара       нет става ясно, че плано-   „Токуда“ в София с 1000
влагат парите си лекари,       в Бургас. В морския град     вете им са да отворят две   легла. Тя работи от края
които са работили в чуж-       инвестира и друг бизнес-     нови кардиологични бол-     на 2006 г. и беше отличе-
бина. Те са видели как е       мен - компютърният ин-       ници, един комплекс и 12    на в конкурса „Сграда на      2007 г.
там, натрупали са опит и       женер Семир Абумелих.        нови медицински центъ-      годината“ в категория-
начален капитал. В пове-       Той започна първо с ме-      ра.                         та за сгради със специал-
чето случаи допълнител-        дицински център „Света          Чуждите инвестиции       но предназначение.

                 Частни болници
            през периода 2000-2009 г.                                          5646
                                                                             легла са в частни
                                                                                 болници


                                                                                                                      2009 г.



                                                                                                 40 260
                                                                                              са общо леглата
                                                                                              в държавни и об-
                                                                                                  щински
Строителство Градът, 13 - 19 декември 2010 г.                                                                                                sg.stroitelstvo.info
                                                                                                                                                                     5
                                                                                                                                                              TEMA
                               Брой частни клиники и болници по градове
                                                                                                                                             306
                                                                                                                                             са болниците в стра-
                                                                                                                                             ната




                                                                                                                                             45 906
                                                                                                                                             е общо броят на лег-
                                                                                                                                             лата




                                                                                                                                             159
                                                                                                                                             са многопрофилните
                                                                                                                                             болници




                                                                                                          Източник: www.hapcheto.com         147
                                                                                                                                             са специализираните

 ОКОЛО 600 МЛН. ЛВ. СА ВЛОЖЕНИ В ЧАСТНИ БОЛНИЦИ
   Няма статистика колко      те се насочват предимно
средства е вложил част-       към изграждането на спе-
ният бизнес в изгражда-       циализирани клиники,
нето на модерни болни-
ци. Средно инвестиция-
                              като в повечето случаи се
                              избират скъпо платени-                                                                                         590
та за разкриване на едно      те от здравната каса дей-                                                                                      са медицинските цен-
легло варира между 6000       ности. „Преди 5 години                                                                                         трове
и 8000 лева, показва ана-     всички вадеха сливици,
лиз на банка, отпускаща       след това бяха разбиване-
кредити за такова начи-       то на камъни в бъбреците
нание. По данни на „То-       и жлъчката, сега на мода
куда болница“ в едно лег-     са клиниките за сърдечни
ло са инвестирали около       операции“, казва в интер-
12 - 14 хил. лева. Инвести-   вю за „Капитал“ бившия
циите в хирургична кли-
ника с до 10 легла са меж-
                              шеф на НЗОК Румяна То-
                              дорова през 2009 г. Имен-                                                                                      27 988
ду 5 и 10 млн. лева, казват   но заради тази мода каса-                                                                                      лекари работят на
от Асоциацията на част-       та намали цената по ня-                                                                                        трудов договор с ле-
ните болници. Оборуд-         кои клинични пътеки за
                                                                                                                                             чебни и здравни заве-
ването на операционна         сърдечни изследвания и
зала по европейски стан-      операции. Иначе всич-                                                                                          дения
дарти пък струва около 2      ки нови болници задъл-
млн. лева. По груби из-       жително искат да работят
числения на асоциация-        със здравната каса. При-
та от началото на прехода     чината е, че приходите от
досега в сектора са вложе-    клинични пътеки са най-
ни около 600 млн. лева.       сигурни. Другите постъ-
   Заради скъпата апа-
ратура и високите изис-
квания за многопрофил-
                              пления идват от платени-
                              те услуги.                но заведение зависи от частните клиники. На- ца се изплаща за около 10
                                 Изплащането на ин- неговата дейност, твър- пример инвестицията за години, като през първи-
                                                                                                                                             6493
                                                                                                                                             са зъболекарите
на болница инвеститори-       вестицията в едно лечеб- дят от асоциацията на многопрофилна болни- те три е губеща.


 БЛИЗО МИЛИАРД ЛЕВА ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
   Парите за здравеопаз-      хвърлиха 1 млрд. лв. Тези   В края на октомври Ми-      зам. здравният министър     Франция например този
ване всяка година растат.     пари се разпределят меж-    нистерството на здравео-    Михаил Зортов. След съ-     процент е 60, а в Герма-
За болниците тенденци-
ята също е възходяща.
Бюджетът на НЗОК за
                              ду всички болници - дър-
                              жавни, общински и част-
                              ни. Касата няма право
                                                          пазването се опита да ре-
                                                          дуцира броя на болници-
                                                          те, като публикува наред-
                                                                                      дебни заплахи и протести
                                                                                      обаче влизането на на-
                                                                                      редбата в сила беше от-
                                                                                                                  ния около 45 - 50%, по-
                                                                                                                  сочват от бранша. Ос-
                                                                                                                  новното предимство, с
                                                                                                                                             31 961
                                                                                                                                             са медицинските сес-
болнична помощ за 2011        да    откаже да сключва     ба, според която се изис-   ложено с една година - за   което печелят клиенти      три
г. е 958 млн. лева, кое-      договори с новите бол-      кваше многопрофилните       1 ноември 2011 г., като     частните болници у нас,
то е със 150 млн. лева по-    ници. Една от основни-      болници да имат поне 60     междувременно правила-      е луксът, който предла-
вече спрямо     планира-      те причини за бързо рас-    легла, а специализирани-    та ще се променят.          гат, и съвременната апа-
ния бюджет за тази го-        тящия им брой е липса-      те - 30. Това щеше да до-      Частните инвестиции      ратура, с която разпола-
дина, но по-малко спря-       та на здравна карта, коя-   веде до закриването на 11   в болничната помощ ще       гат. По отношение на об-
мо реално платените, за-      то да каже къде, какви и    многопрофилни болници       продължат да навлизат.      служването на пациенти-
щото с допълнително от-       колко болници са необхо-    и около 40 специализира-    В момента около 14% от      те все още има какво да
пуснатите през година-        дими в страната, твърдят    ни предимно общински        всички легла са в част-     се желае.                  Източник: НСИ
та пари средствата над-       специалистите в бранша.     и частни по думите на       ни болници, докато във                Лили ГРАНИЦКА
6      sg.stroitelstvo.info                                                                                        Строителство Градът, 13 - 19 декември 2010 г.

ТЕМА

  Болниците подлежат на двоен
  разрешителен режим за ползване
  Единият е по Закона за устройство на територията, а другият - по Закона за лечебните
  заведения
Eлена Христева,                   тител и ползвател на сграда-      то. Има множество практичес-    тентност са: базата за дейност ва да се променят определени-
управител и инвеститор на МБАЛ    та, и на мястото на медицин-      ки и ефективни строителни       в лечебните заведения; обо- те процедури по тези режими,
„Света Каридад”, Пловдив          ския екип. Това ще предпази       решения в процеса, които до-    рудване с апаратура и консу- но най-бързите начини в по-
                                  архитекта от „залитане” към       брият и опитен строител може    мативи; кадрова инфраструк- сока на тяхната ефективност е
   В създаването и изгражда-      безсмислени архитектурни де-      да приложи и да допринесе за    тура и квалификация на пер- намаляването на администра-
нето на обект със специални       тайли, сложни форми, много-       качеството и бързината на из-   сонала; организация на дей- тивните срокове, приемането
функции, какъвто е една бол-      образни материали и елемен-       пълнение. И още по-важно е:     ността; диагностична и лечеб- на „мълчаливото съгласие” и
ница (многопрофилна или           ти. Архитектът трябва да ми-      строителят трябва да приеме,    на дейност; брой лекари с при- публикуване на точните стъп-
специализирана), е изключи-       сли и за процеса на изгражда-     че има проекти и той трябва     зната специалност, работещи ки и документи при започване
телно важно ясно да се разпре-    не и изпълнение както на кон-     да ги изпълни точно и качест-   на трудов договор.             на процедурите по разрешава-
делят функциите и задачите на     струкцията на сградата и ин-      вено и спазвайки сроковете.        Всеки административен раз- не на дейността. Това ще на-
всеки един от участниците в       сталационните работи, така и                                      ешителен режим е тежък и в мали до минимум действието
процеса: инвеститор - проек-      за експлоатацията. Водещото       Специфичното                    много случаи е обременен с на субективния фактор и ва-
танти (архитект и медицински      е простотата и хармонията на      при този тип сгради - болни- много излишни документи и риациите при тълкуването на
технолог) - консултант/про-       цветовете и материалите.          ците, е, че те подлежат на дво- процедури. Не може да се даде нормата. Това е най-важното
джект мениджър – строител.           4. Проектанти по отделни-      ен разрешителен режим за еднозначен отговор дали тряб- на този етап.
Още при старта на проекта         те специалности трябва много      ползване. Единият е разреше-
трябва да се осъзнае, че това е   добре да познават стандарти-      ние за ползване по Закона за              Най-важните стъпки при
сграда с обществени функции,      те за проектиране на този тип     устройство на територията, а              реализацията на болница
с поток от много хора, но не е    сгради, за да избегнат прекале-   другият - разрешение за дей-
нито хотел, нито офисна сгра-     ното оскъпяване на инстала-       ност и акредитация по Закона
да. Много внимателно тряб-        циите, машините и съоръже-        за лечебните заведения.         • ЗАДЪЛЖИТЕЛНА Е ФИГУРАТА НА КОНСУЛТАНТА
ва да се намери балансът меж-     нията при изграждане и след          При проектирането тряб-
ду архитектура и предназначе-     това в експлоатация.              ва да се спазват всички нор-
ние.                                 5. Консултант/проджект ме-     ми за проектиране по отдел- (проджект мениджър) при всеки проект. Той е от началото – съз-
                                  ниджър е фигурата в целия         ните специалности за този даване на инвестиционната идея, до експлоатацията и гаранцион-
Балансът                          проект, който трябва да бъде      тип сгради. В пълна сила ва- ните срокове на всяка сграда.
между архитектура и предназ-      връзката на собственика ин-       жат изискванията на Закона
начение се постига чрез:          веститор с всички остана-         за устройство на територията
   1. Много ясна инвестици-       ли участници, включително и       и всички специализирани на- • КАЧЕСТВЕНИ И ПЪЛНИ ПРОЕКТИ
онна визия на собственика ин-     държавни контролни органи         редби при разрешаване и одо-
веститор за това какъв тип ме-    и регулатори. Той е „дясната      бряване на проектите. Дотук Трябва да се промени практиката да се строи по идейна фаза на
дицинска дейност ще развива.      ръка” на собственика инвес-       нищо по-различно от всички проектите. Работният проект трябва да дава старт на строител-
   2. Изготвяне на много пре-     титор. Обобщени неговите за-      останали сгради.                ния процес.
цизно задание от собствени-       дачи са: точно и ясно задание,       Специалното тук са меди-
ка с изключителната помощ         координация при създаване-        цинските стандарти за отдел-
на проектанта – медицински        то на проектите и тяхното съ-     ните видове медицински дей- • ФАКТОРЪТ ВРЕМЕ
технолог. Това предполага от-     ответствие със стандартите и      ности, които ще се упражня-
лично познаване на медицин-       нормите, ефективност на про-      ват в болницата. Пропуски- трябва да стане един от основните при проектирането и строител-
ските стандарти и нормативи       ектните решения, съответ-         те и неспазването при проек- ството на здравни заведения. Собственикът инвеститор заедно с
за всеки вид медицинска дей-      ствие и качество при строи-       тирането и изграждането на консултанта трябва много внимателно да договарят времето за
ност, която ще се проектира.      телството и проверка на дефе-     тези изисквания ще усложни
   3. Създаване на архитекту-     ктите в експлоатация на сгра-     и дори ще направи невъзмож- процесите, като приложат цялата сила на санкциите за закъсне-
ра, която да отговоря на ме-      дата. Консултантът/проджект       но получаването на акредита- ния. Без факторът време няма ефективност на процеса.
дицинската технология. Архи-      мениджър започва и последен       ция и разрешително за меди-
тектурата на сградата не тряб-    „напуска” проекта заедно със      цинска дейност по Закона за • БАНКИТЕ.
ва да е самоцелна, а подчине-     собственика.                      лечебните заведения.
на изключително на функци-           6. За избрания строител е
ята. Хубаво е архитектът да се    изключително важно да има         Критериите                  Бързо и изгодно финансиране на добри проекти. Това ще накара
постави на мястото на паци-       опит, за да приложи всичките      за разрешаване на дейност и участниците да се съобразят с още един регулатор - финансовият.
ента, който е по-особен посе-     си умения при строителство-       определяне нивото на компе- Това води до бърза и ефективна реализация на проекта.
Строителство Градът, 13 - 19 декември 2010 г.                                                                                          sg.stroitelstvo.info
                                                                                                                                                              7
                                                                                                                                                        ТЕМА
  Арх. Димитър Рималовски за проектирането на съвременните болници:


  Особено важни са функционалното
  изграждане и технологичното оборудване
         А
   Арх. Рималовски, болнич-           рх. Димитър Рималов-                                                                      координираше строителните
   ните сгради имат своя              ски е един от водещи-                                                                     работи, монтажа на техноло-
   специфика. Как се съче-            те архитекти в Плов-                                                                      гичното оборудване и органи-
   тават изискванията от                                                                                                        зацията на лечебната дейност,
   технологичните проце-         див, с 42-годишен опит в                                                                       съгласувано с инвеститора.
   си, архитектурния образ,      архитектурното проектира-                                                                      Във втория случай възложите-
   възгледите на инвестито-      не, бил е главен архитект на                                                                   лят реши да заложи на собст-
   ра и конкретните градоус-     града в периода 1986-1990 г.                                                                   вения си опит в изграждане на
   тройствени показатели         По негов проект през 2009                                                                      здравни заведения в страната
   за такъв обект?                                                                                                              и строителният процес върви
- Проектирането на здравни       г. е построена новата база                                                                     доста по-трудно и с по-бавни
заведения е много добре регла-   с общо 200 легла на МБАЛ                                                                       темпове…
ментирано с нормативни до-       „Каспела” - Пловдив. Бол-                                                                      Също както и с управлението
кументи на Министерството        ницата е акредитирана от                                                                       на една вече действаща болни-
на здравеопазването и на Ми-     Министерството на здраве-                                                                      ца – много по-компетентно се
нистерството на регионалното     опазването с отлична оцен-                                                                     администрира от специалисти
развитие и благоустройството.                                                                                                   по здравен мениджмънт, от-
Въведените медицински стан-      ка за качество на лечебна-                                                                     колкото от лекари, даже било с
дарти обхващат целия процес      та и диагностична дейност                                                                      висока професионална репута-
по изграждане и функциони-       за всички нейни структу-                                                                       ция. Но това смятам, че скоро
ране на този тип строежи. Оп-    ри. Има внедрена система                                                                       ще се преодолее и бъдещето ще
ределено считам, че създаване-   за управление на качество-                                                                     е на добре работещите специ-
то на една болница е много по-                                                                                                  ализирани клиники и по-мал-
сложен процес в сравнение с      то, която е в съответствие с                                                                   ки многопрофилни болници.
промишлените, обществените       ISO 9001:2008, сертификат      общи части, което не е норма- и сложна процедура.
или жилищните сгради. За да      № CI/11880 от 16.03.2010.      тивно изискване. При частни-  Най-важните съгласувателни           Какви държавни стимули
се направи един добър инвес-     Всички отделения разпола-      те здравни заведения, които сепроцедури при одобряването           са необходими, за да се по-
тиционен проект, бих казал,      гат с болнични стаи с две      развиват много активно през   на инвестиционния проект са          ощрява развитието на мо-
че са необходими по-сериоз-      легла със самостоятелен са-    последните 2-3 години, инвес- с РИОКОЗ и РИОСВ – за спаз-          дерни здравни заведения?
ни познания за структурата и                                    титорът държи проектът не     ване на санитарно-хигиенни-       - Вижте как е в развитите евро-
функционирането на лечебна-      нитарен възел и баня, обза-    само да отговаря на съвремен- те норми и отстояния, и с Ми-     пейски страни: системата им
та дейност. Затова неразделна    ведени с телевизор и цен-      ните медицински стандарти,    нистерство на здравеопазва-       на здравеопазване е изграде-
и първостепенна част от него е   трална климатизация, опе-      но и да е икономически целе-  нето. Според мен по-голямата      на преди 30-40 години. Това е
проектът за медицинска техно-    рационен блок с четири опе-    съобразен. Тежестта пада вър- бюрокрация идва от дългите        първото нещо, с което те се за-
логия, който се разработва от    рационни зали, оборудвани      ху вътрешното функционал-     съгласувателни процедури по       еха, след като преодоляха бед-
специализиран екип от инже-                                     но изграждане и технологично  Закона за устройство на тери-     ността, защото разбраха, че за
нери и медици. Определящи        с нова и модерна анестези-     оборудване.                   торията с експлоатационните       да е работоспособна, една на-
са профилът на здравното за-     ологична апаратура и мони-                                   дружества, пожарната и общи-      ция трябва да е здрава. Кол-
ведение и броят на болничните    ториращи системи.                 Казахте, че има създаде- ните, които издават разреше-        кото по-бързо и в България се
легла, които по най-нови изис-                                     на добра нормативна база нията за строеж.                    въведе техният опит с прила-
квания трябва да са минимум                                        по отношение проектира-                                      гането на здравните фондове,
60. Нов задължителен елемент                                       нето на лечебните заведе-     Какви са възможностите         толкова повече ще се стимули-
в структурата на болниците е                                       ния. Има ли проблем със       за постигане на по-голя-       ра конкурентоспособността на
центърът за спешна помощ,                                          съгласувателните проце-       ма ефективност на стро-        болничните заведения и ще се
който предпоставя осигурява-                                       дури?                         ителния процес на една         развиват нови частни за смет-
не на втори достъп до сградата                                  - Да, за всяко клинично на-      болница, за сметка на как-     ка на държавните. На държав-
и допълнителни помещения.                                       правление с отделни наредби      во става това?                 на издръжка трябва да останат
Съвременните болници изис-                                      са регламентирани държавни- - Това според мен е много ва-       само университетските болни-
кват все по-сложно оборудва-                                    те стандарти по отношение на жен въпрос. Сблъсках се с два      ци, където наред с обучението
не и функционални решения,                                      квадратури на функционални типа инвеститори, които са ле-       ще се финансират и повече на-
каквото е например новото на-                                   възли и помещения, използва- кари по професия и имат со-        учни изследвания. Необходи-
правление в кардиологията -                                     ни специфични настилки и об- лидни познания в системата         мо е също така във всеки об-
„Инвазивна кардиология”.                                        лицовки, инсталационни сис- на здравеопазването. В единия       ластен град да има лечебни за-
От една страна, с технологич-                                   теми, оборудване, включител- случай целият инвестиционен        ведения със социална насоче-
ната схема се облекчава рабо-                                   но брой персонал и пр.        процес беше поверен на про-       ност.
тата на архитекта по отноше-                                    Одобряването на един инвес- джект мениджър, който със                          Интервюто взе
ние на функционалното съ-                                       тиционен проект е доста дълга своя технически опит успешно                   Светла ДОБРЕВА
държание и разпределение на


                                   С                            П
отделните помещения и кому-
                                       ъздаването      на            рез 2010 г. по проект на арх. Рималовски в Пловдив стартира изграждането на многопро-
никации. Но се изискват и се-                                        филна болница за активно лечение по кардиология и кардиохирургия с медицински кон-
риозен опит и умения, за да се         една болница е                султативен център. Инвестицията е предприета от „Новум холдинг”, собственик на мрежа от
„облекат” зададените медицин-      много по-сложен про-         здравни заведения в София и Пловдив. Цялата медицинска дейност ще се ръководи от проф. д-р
ски параметри в един завър-
шен естетико-функционален          цес в сравнение с про-       Александър Чирков. Проектът представлява преустройство на съществуващата четириетажна
и обемно-пространствен орга-       мишлените, общест-           сграда на бившето АПК „Тракия“ на „Карловско шосе“ (до ТЕЦ „Север“) и нова монолитна прис-
низъм. Архитектурната визия        вените или жилищни-          тройка. Общата разгъната застроена площ на болницата е 4588 кв.м. В съществуващата сграда
на болничните сгради трябва                                     е обособен стационар за отделенията по кардиохирургия, кардиология и обща, еднодневна и
да бъде ненатрапчива, изчис-       те сгради. За да се на-
                                                                гръдна хирургия. Болничните стаи са общо с 62 легла, като всяка е за един или двама души със
тена и много премерена.            прави добър инвести-         самостоятелен санитарен възел. Към всяко отделение е проектиран пълен комплект обслужва-
Преди 1989 г. всички болници       ционен проект, са не-
се проектираха от „Здравпро-                                    щи медицински кабинети и помещения. На първия етаж е разположен медико-консултативният
ект” – ведомствена проектант-      обходими по-сериоз-          център, както и кабинети по образна диагностика. Те са свързани с главния вход за посетители и
ска организация на Минис-          ни познания за струк-        рецепцията с административния блок. В новоизградената част на болницата се разполагат спеш-
терството на здравеопазване-
то. Освен че са еднотипни, ос-     турата и функциони-          ният център със самостоятелен вход, центърът по инвазивна кардиология с ангиограф, операци-
новен техен недостатък според      рането на лечебната          онен блок с 4 операционни и ОАРИЛ. В сутерена има малък кафе-бюфет, клинична и хистологич-
мен е разхищението на площи        дейност                      на лаборатория, вътрешноболнична аптека, складови помещения. Предвидено е благоустроява-
за неизползваеми приемни и                                      не на прилежащия терен с отделни паркоместа за медицинския персонал и пациенти.
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът
Строителство Градът

More Related Content

More from Cтроителен Инженер

More from Cтроителен Инженер (20)

Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство Градът Строителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 

Строителство Градът

  • 1. Брой 47 (6682), 13 - 19 декември 2010 г., цена 1.50 лв. www.stroitelstvo.info ЛЕПИЛА ИЗОЛАЦИИ СТРОИТЕЛНА ХИМИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И РЕГИОНИ КОМЕНТАР Здраво тяло в Да построиш болница здрава сграда Болниците се строят, съ- образявайки се с най-мно- го стандарти от всички ос- танали сгради - точни хи- гиенни изисквания за раз- личните типове помеще- ния, детайлни стандарти за всяка отделна група ме- дицински услуги и т.н. Ко- ето съвсем не означава, че резултатът са стандартни сгради. Голямото предизвика- телство за инвеститорите е да осигурят всичко, което законодателството поста- вя пред тях като условия, а пациентът - като нужди, при запазване на икономи- ческата ефективност, то- ест при цена, която позво- лява на най-много хора да се ползват от услугите им. Приносът на строителния сектор и неспециализира- ните инвеститори в случая е да намалят инвестици- онните разходи, запазвай- ки високото качество на сградите. Как могат да го постигнат инвеститорите - използвайки професио- нална помощ от проекти- рането, през управление- то на проекта до негова- та доставка и като се дове- рят на сградните техноло- гични решения, които ще осигурят ниски експлоата- ционни разходи впослед- ствие. А иначе това, което се случва със строителство- то на частни здравни за- ведения в последните го- стр. I - XII стр. 16 дини, може спокойно да се определи и като бум, един До няколко месеца стартира изборът 2010 на два фонда за градско развитие по от малкото, които продъл- жават с относително по- стоянно темпо и по време СГРАДА НА ГОДИНАТА JESSICA на кризата. Друг е въпро- 47 Те ще кредитират с ниска лихва проекти в обществена сът, че той е колкото знак стр. 12 полза на общини или частни компании за инвестиционен интерес, 47 > толкова и симптом. Част- Решения за софийските кръстовища стр. 18 ните болници се строят, за- Кръстовището при Градският организъм щото има пациенти, които са склонни да платят за по- 9 771310 983000 Телевизионната кула Близо 330 проекта за регенерация са идентифицирани на високо качество на услуга- става пътен възел територията на България та - също както затворени- те жилищни комплекси се стр. 21 предпочитат най-вече за- Водена от силния износ, групата ради сигурността и чисто- тата, които властите не мо- „Софарма“ строи завод гат да им осигурят.
  • 2. 2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 декември 2010 г. СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА Нова проектна Китай с интерес към производството на вагони и локомотиви в България Икономическото компания ще подпомага Меморандум за съ- министерство ще изграждането на три трудничество в об- управлява подземните магистрали ластта на жп транс- богатства порта подписаха в Правителството предвиж- Пекин министърът Министерството на икономи- да създаване на компания за на транспорта, ин- ката, енергетиката и туризма проджект мениджмънт на формационните тех- (МИЕТ) ще управлява подзем- стратегически инфраструктур- нологии и съобще- ните богатства на България, ни проекти. Това съобщи ми- нията Александър предвиждат промени в Закона нистерството на регионално- Цветков и китай- за подземните богатства, които то развитие по повод публи- ският министър на бяха приети на второ четене от кации в медиите, че се готви железниците Лиу парламента. С измененията се закриване на Агенция „Пътна Джъдзюн. Докумен- въвежда общ подход при пре- инфраструктура“. Новата про- тът очертава сфери- доставянето на права за търсе- ектна компания ще бъде съз- те на сътрудничест- не, проучване и добив на под- дадена през следващата го- во относно транзи- земни богатства, както и при дина, като експертите в нея та през България управление на минните отпа- ще помагат за изграждане- по евроазиатски- дъци. Занапред тези дейности то на магистралите „Струма“, те транспортни ко- ще се извършват от МИЕТ, а не „Хемус“ и „Черно море“. Дей- ридори, модерниза- както досега - от МОСВ, МРРБ ността й ще бъде допълващ ция на съществуващата жп инфраструктура, проучване в областта на железопътните техноло- и МИЕТ. Специализираният кон- механизъм при работата на гии и развитие на бърз и високоскоростен железопътен транспорт. Експертна група от Китай трол по опазване на земните правителството, МРРБ и АПИ ще проучи възможностите за съвместно производство в България на вагони и локомотиви по недра и спазването на трудо- само по тези три инфраструк- стандартите и технологичните изисквания на ЕС, както и потенциала за сътрудничество в об- вото законодателство остават турни проекта. ластта на високоскоростните влакове. приоритет на МОСВ и МТСП. ИНФРАСТРУКТУРА Осветиха уникалния тунел, който запазва археологическите находки пред ЦУМ Дерета сметища са причина за наводнението на Тунелът със сечение 258 Южната дъга от околовръстното кв.м, който се изграж- Причината за превръщането на околовръстното във воден да от българското стро- път са непочистените дерета. Вместо да бъдат естествени от- ително дружество „Ад- точни пътища на водата, те са използвани за депа на некон- вал“ в съдружие със тролируемо строителство, от което са довлечени значител- „Стройинжект“, се смя- ни количества земни маси, баластра, клони, строителни и би- та за най-големия в Евро- па. Той беше осветен от тови отпадъци, затлачили новоизградените водостоци. Това отец Стоян и в основата е заключението на 16-членна комисия от АПИ и подчинения му беше вградена икона- й Централен институт по пътните технологии, национални и та на свети Иван Рилски, европейски норми и стандарти за наводняването на пътя при почитан от тунелните проливния дъжд на 4 декември. Няма чакълозадържатели, ба- специалисти като техен ражи, облицовани корита на реките и други в районите над закрилник. Тунелът, дъ- околовръстния път към Витоша, които биха могли да успокоят лъг 108 метра, защита- водите, констатират от пътната агенция. ва археологическите на- Фотограф Мария Съботинова ходхи пред ЦУМ, които са разположени на раз- 1 млн. лв. са осигурени за възстановяването на пътя в лични нива. Първото – от ХVII-ХIХ век, е в най-горния слой. По-надолу, до 6 метра дълбочина, Кресненското дефиле се намират и римските разкопки. Те няма да бъдат засягани по време на строителството, тъй като тунелът минава на дълбочина 22 метра от нивото на терена, а големината на сечението Държавата е обезпечила до последния лев възстановяването му се дължи на факта, че той играе и роля на метростанция. Сечението му е два пъти по голя- на участъка от път Е-79 в Кресненското дефиле и той ще бъде мо от сечението на магистрален тунел, коментираха тунелни експерти. пуснат за движение в десетдневен срок, заяви пред журнали- сти министърът на регионалното развитие и благоустройство- то Росен Плевнелиев. Строителите работят денонощно и на- Положиха първия асфалт на „Тракия“ при Стара Загора сипват по 3000 куб. метра баластра на ден на мястото на от- несените от водната стихия земни маси. Освен запълване на На 8 декември бяха асфалтирани първите 1200 кв. метра при км 210 от лот 2 Стара Загора - изронената от реката основа и подновяване на пътната на- Нова Загора на магистрала „Тракия“. Положен е първият пласт на т.нар. битумизирана основа стилка ще бъде необходимо и изграждането на защитна сте- от общо трите слоя в нея. Изпълнителите „Магистрали Трейс“ ще полагат асфалтово покри- на. Необходимите около 1 млн. лева за възстановяването на тие, ако не вали, ако няма мъгла и щом температурата е над 5 градуса. В студените дни ще се разрушения участък вече са осигурени и са преведени по бю- работи по изкопи, насипи, водостоци, мостови съоръжения. В момента на лот 2 работят 180 джета на Агенция „Пътна инфраструктура“, съобщи вицепре- машини. В строителните дейности са ангажирани 600 специалисти и работници. миерът Симеон Дянков. Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа Действителни собственици на настоящото печатно издание са Иво Георгиев Прокопиев и Филип Редакционен екип: Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558 Михайлов Харманджиев чрез „Икономедиа“ АД и Венета Колева Кръстева чрез „Иконве“ ЕАД Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, bstaneva@thecitymedia.bg Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg Управител: Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg Наталия Димитрова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg инж. Венета Кръстева, e-mail: vkrasteva@thecitymedia.bg Деян Тодоров - редактор, 0897/846 282, dtodorov@thecitymedia.bg Таня Трифонова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg Теодора Иванова - редактор, 0896 662 714, tivanova@thecitymedia.bg Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 Петя Иванова - реклама и маркетинг, 0898/61 31 35, pivanova@thecitymedia.bg Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: office@thecitymedia.bg Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg; Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: abonament@economedia.bg Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, sdobreva@thecitymedia.bg Банкова сметка Икономедиа АД: Регионални офиси: Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, szlatkova@thecitymedia.bg „Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: str_office@press.bg Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: varna@thecitymedia.bg Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, office@thecitymedia.bg, Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД, Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: pleven@thecitymedia.bg Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900
  • 3. Строителство Градът, 13 - 19 декември 2010 г. sg.stroitelstvo.info 3 ОБРАЗОВАНИЕ ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ Архитектурният съвет на Европа предлага: Петгодишно обучение по архитектура Европроект ще проучва възможностите за създаване на Минималният срок национален знак за качество в туризма за обучение в про- Министерството на икономиката, енергетиката и туризма пред- фесията архитектура стави проекта „Стимулиране на качеството и устойчиво раз- да се завиши от 4 на витие на туристическите предприятия“. В рамките на проекта 5 години (магистър- предстои да бъде избрана организация, която ще проучи нагла- ска степен), а задъл- сите на бизнеса за въвеждане на доброволни национални сис- жителният професио- теми за сертифициране на качеството и устойчивото развитие нален стаж преди по- и да разработи предложения за системите. Проектът е финан- лучаването на пълен сиран със средства от ОП „Регионално развитие“ на стойност достъп до професия- 494 хил. лева и трябва да бъде завършен за 2 години, информи- та да бъде минимум рат от МИЕТ. две години, предла- га Архитектурният съ- вет на Европа. Българ- Обявена е четвърта покана за проекти по Програмата ските представители за междурегионално сътрудничество INTERREG IVC са едни от вносители- те на предложението. Програмата за междурегионално сътрудничество INTERREG IVC Архитектите са обър- е с разполагаем бюджет 100 млн. евро. Поканата е отворена до кани от нежеланието 1 април 2011 г. само за проекти за регионална инициатива, като на Европейската комисия да приеме увеличаването на продължителността на архитектурното са изключени минипрограмите. Могат да се подават проектни образование и стаж. Това се казва в съобщение на Камарата на архитектите в България по по- предложения по двата приоритета и десетте теми на сътрудни- вод конференцията за 20-ата годишнина от основаването на Архитектурния съвет на Европа с чество по програмата: приоритет 1 „Иновации и икономика на участието на членове на Европейския парламент, Европейската комисия и над 200 представи- знанието“ и приоритет 2 „Околна среда и превенция на риска“. тели от всички държави членки на АСЕ. Форумът, който се проведе на 3 декември в Брюксел, Проектите трябва да включват поне един партньор от зоните обсъди насоките в професията през следващите десет години, дискутирани бяха предстоящи- на четирите информационни звена на програмата и поне един те промени в няколко важни за професията директиви, съобщи председателят на Камарата на партньор от дванайсетте новоприсъединили се държави - член- архитектите в България арх. Петко Йовчев. ки на Европейския съюз. ИНВЕСТИЦИИ КОМПАНИИ Към средата на 2011 г. се очаква Експерти в недвижимите имоти от цяла Европа се събират на „Каолин“ придоби находище в раздвижване на пазара на форум в София през 2011 г. Сърбия за 1 млн. евро ипотечно кредитиране София ще бъде домакин на Европейския конгрес на FIABCI (Световна- „Юго-Каолин“ – дъщерното друже- През последните два месеца на година- та федерация за недвижими имоти) и Седемнадесетата конференция на ството на „Каолин“ АД, придоби права- та хората се опитват да приключат за- CEREAN (Централноевропейска мрежа на асоциациите за недвижими имо- та и активите на „Белоречки Пешчар“, почнатите проекти, включително да за- ти). Организатори на престижното събитие са Национално сдружение Не- гр. Бор, Сърбия. Сделката възлиза на 1 творят имотните си сделки. В резултат движими имоти и FIABCI - България. Двете събития ще се проведат през млн. евро, като освен това компанията голям процент от изчакващите клиен- есента на 2011 г. в резултат на подписан меморандум между двете орга- планира да инвестира 850 хил. евро за ти предприеха стъпки за финализира- низации през октомври. Очакванията към това събитие са то да даде въз- срок от 5 години. Тази сделка осигуря- не на търсенето и реализиране на по- можност за осъществяването на стратегически бизнес контакти, които да ва на „Юго-Каолин“ възможност да до- купка. Най-активни сред потребители- се отразят положително на бизнеса с недвижими имоти у нас, както и да бива кварцови пясъци от находище Бяла те остават нуждаещите се от основно се даде възможност за споделянето на най-добрите международни прак- Река. Суровината в находището е една жилище, за които заемният капитал е тики в областта на пазара на недвижими имоти и хармонизиране на отно- от най-качествените в Европа и е подхо- задължителен. Те теглят кредити, като шенията с потребителите, обществените и държавните органи. дяща за производство на кварцови пя- избират най-подходящия за възмож- съци с ниско съдържание на железни ностите на семейния им бюджет кре- окиси с приложение в производството дит, сочат данни на „Кредит център“. Първият хотел Park Inn в България отвори врати на кристал, специални енергоспестява- щи стъкла и фотоволтаични панели. Хотелската компания Rezidor Hotel Group представи на 7 декември Park Inn Sofia – първия хотел на марката Park Inn в България, която е ориенти- Гръцки предприемачи местят рана към средната класа. Park Inn Sofia е открит през 2005 г. първоначал- „Екопак България“ отчете успех в бизнеса си в България но под името Greenville Hotel. Сградата се намира на 3.5 км южно от цен- търа на София, в непосредствена близост до бизнес център „Експо 2000“, информационната кампания за През последните месеци на 2010 г. на и разполага със 77 стаи и 36 апартамента със съвременен и стилен ди- разделно събиране на отпадъци пазара на недвижими имоти в Благо- зайн. Хотелът разполага и с ресторант с открита тераса, 2 бара и 2 засе- евград и региона се наблюдава значи- дателни зали. Спортният и уелнес център включва закрит плувен басейн, До края на ноември от рециклирани от- телно увеличение на клиентите от съ- фитнес зала и помещения за процедури. падъци и опаковки са спасени 323 хил. седна Гърция. Това са предимно биз- дървета, спестени са 54 млн. квтч. елек- несмени, които вече имат или искат да троенергия, 891 млн. литра питейна установят своя бизнес в България по- вода, 69 600 барела петрол и със 111 ради ред причини – по-ниско заплате- 400 куб. метра е намален обемът на де- на работна ръка, по-евтин транспорт, понираните отпадъци на градските депа. по-атрактивни цени на търговски, жи- Това отчете „Екопак България“ на прес- лищни и индустриални имоти, но не на конференция, на която даде информация последно място и по-сигурната иконо- за изпълнението на националната ин- мическа обстановка в страната, отбе- формационно-образователна кампания лязват в анализ от националната ком- „Архитекти на бъдещето“. Кампанията, пания за недвижими имоти „Форос“. чиято цел бе да мотивира гражданите да Имотите, които този тип клиенти тър- участват в системите за разделно съби- сят, трябва да имат атрактивни цени, ране на отпадъци от опаковки, се прове- добри локации и възможност за дъл- де от 7 октомври до 13 ноември в 6 об- госрочно ползване, да бъдат в нови и ластни града - Русе, Добрич, Варна, Бур- чисти сгради. гас, Стара Загора и Плевен. www.stroitelstvo.info
  • 4. 4 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 декември 2010 г. ТЕМА Да си построиш болница Липсата на приватизация в сектора накара бизнеса да изгради нови Н апук на лекарските протести и оплаква- нията, че парите за здравеопазване не достигат, а медицинската помощ е не- дофинансирана и е много лошо да рабо- тиш със здравната каса, частните болни- ци никнат като гъби след дъжд през последните години. Ако в началото на новия век е имало 18 частни лечебници с 306 легла, днес техният брой е над 100 с близо 5800 места, показват данните на Министерството на здравеопазването (виж гра- фиката). През последните три но теглят и банков кре- години средно по десети- дит за начинанието си. на нови болници са били Така започна преди мно- пускани в експлоатация. го години първата част- Така днес почти във все- на болница в страната - ки областен град вече „Хигия“ в Пазарджик. има частно лечебно заве- Фамилията лекари Елиза дение, като най-много са и Йордан Георгиеви пък в София, Пловдив, Варна инвестираха в болница и Бургас. Към тях се при- „Свети Пантелеймон“ в съединява и Пазарджик - Плевен, която през тази градът, който постави на- година беше разширена с чалото на частните бол- ново крило. ници, показват данните Сред инвеститорите на www.hapcheto.com. има и излекувани бизнес- В същото време за по- мени. Именно така хрум- Фотограф Мария Съботинова следните 20 години няма ва идеята за изгражда- построена нито една не на болница на строи- нова държавна болница. телния предприемач Ди- София“, а през миналата в сектора засега са само Напротив, години наред митър Янакиев, собстве- година пусна и болница- две. Първа е болницата за Брой легла в частни болници държавата не влагаше ник на „Мидия холдинг“. та „Дева Мария“, в която еднокринни заболявания почти никакви средства Неговата болница „Пон- вложи около 8 млн. лева. „Светият кръст на надеж- в модернизирането на ле- тика“ беше открита през В момента строи втора дата“ в Гоце Делчев, коя- 2000 г. чебните заведения. Едва ноември в Бургас, като в село Ветрен. Холдинг то работи от 1999 г. Тя е през последните години инвестицията възлиза на „Доверие“ също инвес- създадена като социален успя да ремонтира някои над 12 млн. лв. Преди ня- тира в този сектор с из- проект на немска протес- от големите университет- колко години съпругата граждането на едноимен- тантска църква, като ин- ски болници, но единици на Янакиев се разболя- на болница в столичния вестицията е 2 млн. евро, са обаче тези, които пред- ва, но е спасена от специ- квартал „Овча купел“. а фондацията покрива лагат комфорта и апара- алистите в друга частна Доставчикът на лекарства лечението на пациенти- турата на частните. болница - „Токуда“. Така „Търговска лига“ се насо- те. Първоначално беше се ражда идеята за по- чи към специализирани- предвидено клиниката да 2005 г. Инвеститорите строяването на собствена те кардиологични болни- работи пет години, но за- Постоянно отлаганата болница. ци, като вече има три - в ради големия наплив от приватизация в сектора „Целта ни не е печал- Плевен, Ямбол и Велико пациенти тя продължа- е една от основните при- ба, а да направим нещо Търново. От страницата ва и до днес. Най-голя- чини инвеститорите да добро за региона“, каза на Българския кардиоло- мата чужда инвестиция - започнат да строят сами. Янакиев, който е и шеф гичен институт в интер- 120 млн. евро, е болница Най-често в лечебници на строителната камара нет става ясно, че плано- „Токуда“ в София с 1000 влагат парите си лекари, в Бургас. В морския град вете им са да отворят две легла. Тя работи от края които са работили в чуж- инвестира и друг бизнес- нови кардиологични бол- на 2006 г. и беше отличе- бина. Те са видели как е мен - компютърният ин- ници, един комплекс и 12 на в конкурса „Сграда на 2007 г. там, натрупали са опит и женер Семир Абумелих. нови медицински центъ- годината“ в категория- начален капитал. В пове- Той започна първо с ме- ра. та за сгради със специал- чето случаи допълнител- дицински център „Света Чуждите инвестиции но предназначение. Частни болници през периода 2000-2009 г. 5646 легла са в частни болници 2009 г. 40 260 са общо леглата в държавни и об- щински
  • 5. Строителство Градът, 13 - 19 декември 2010 г. sg.stroitelstvo.info 5 TEMA Брой частни клиники и болници по градове 306 са болниците в стра- ната 45 906 е общо броят на лег- лата 159 са многопрофилните болници Източник: www.hapcheto.com 147 са специализираните ОКОЛО 600 МЛН. ЛВ. СА ВЛОЖЕНИ В ЧАСТНИ БОЛНИЦИ Няма статистика колко те се насочват предимно средства е вложил част- към изграждането на спе- ният бизнес в изгражда- циализирани клиники, нето на модерни болни- ци. Средно инвестиция- като в повечето случаи се избират скъпо платени- 590 та за разкриване на едно те от здравната каса дей- са медицинските цен- легло варира между 6000 ности. „Преди 5 години трове и 8000 лева, показва ана- всички вадеха сливици, лиз на банка, отпускаща след това бяха разбиване- кредити за такова начи- то на камъни в бъбреците нание. По данни на „То- и жлъчката, сега на мода куда болница“ в едно лег- са клиниките за сърдечни ло са инвестирали около операции“, казва в интер- 12 - 14 хил. лева. Инвести- вю за „Капитал“ бившия циите в хирургична кли- ника с до 10 легла са меж- шеф на НЗОК Румяна То- дорова през 2009 г. Имен- 27 988 ду 5 и 10 млн. лева, казват но заради тази мода каса- лекари работят на от Асоциацията на част- та намали цената по ня- трудов договор с ле- ните болници. Оборуд- кои клинични пътеки за чебни и здравни заве- ването на операционна сърдечни изследвания и зала по европейски стан- операции. Иначе всич- дения дарти пък струва около 2 ки нови болници задъл- млн. лева. По груби из- жително искат да работят числения на асоциация- със здравната каса. При- та от началото на прехода чината е, че приходите от досега в сектора са вложе- клинични пътеки са най- ни около 600 млн. лева. сигурни. Другите постъ- Заради скъпата апа- ратура и високите изис- квания за многопрофил- пления идват от платени- те услуги. но заведение зависи от частните клиники. На- ца се изплаща за около 10 Изплащането на ин- неговата дейност, твър- пример инвестицията за години, като през първи- 6493 са зъболекарите на болница инвеститори- вестицията в едно лечеб- дят от асоциацията на многопрофилна болни- те три е губеща. БЛИЗО МИЛИАРД ЛЕВА ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ Парите за здравеопаз- хвърлиха 1 млрд. лв. Тези В края на октомври Ми- зам. здравният министър Франция например този ване всяка година растат. пари се разпределят меж- нистерството на здравео- Михаил Зортов. След съ- процент е 60, а в Герма- За болниците тенденци- ята също е възходяща. Бюджетът на НЗОК за ду всички болници - дър- жавни, общински и част- ни. Касата няма право пазването се опита да ре- дуцира броя на болници- те, като публикува наред- дебни заплахи и протести обаче влизането на на- редбата в сила беше от- ния около 45 - 50%, по- сочват от бранша. Ос- новното предимство, с 31 961 са медицинските сес- болнична помощ за 2011 да откаже да сключва ба, според която се изис- ложено с една година - за което печелят клиенти три г. е 958 млн. лева, кое- договори с новите бол- кваше многопрофилните 1 ноември 2011 г., като частните болници у нас, то е със 150 млн. лева по- ници. Една от основни- болници да имат поне 60 междувременно правила- е луксът, който предла- вече спрямо планира- те причини за бързо рас- легла, а специализирани- та ще се променят. гат, и съвременната апа- ния бюджет за тази го- тящия им брой е липса- те - 30. Това щеше да до- Частните инвестиции ратура, с която разпола- дина, но по-малко спря- та на здравна карта, коя- веде до закриването на 11 в болничната помощ ще гат. По отношение на об- мо реално платените, за- то да каже къде, какви и многопрофилни болници продължат да навлизат. служването на пациенти- щото с допълнително от- колко болници са необхо- и около 40 специализира- В момента около 14% от те все още има какво да пуснатите през година- дими в страната, твърдят ни предимно общински всички легла са в част- се желае. Източник: НСИ та пари средствата над- специалистите в бранша. и частни по думите на ни болници, докато във Лили ГРАНИЦКА
  • 6. 6 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 декември 2010 г. ТЕМА Болниците подлежат на двоен разрешителен режим за ползване Единият е по Закона за устройство на територията, а другият - по Закона за лечебните заведения Eлена Христева, тител и ползвател на сграда- то. Има множество практичес- тентност са: базата за дейност ва да се променят определени- управител и инвеститор на МБАЛ та, и на мястото на медицин- ки и ефективни строителни в лечебните заведения; обо- те процедури по тези режими, „Света Каридад”, Пловдив ския екип. Това ще предпази решения в процеса, които до- рудване с апаратура и консу- но най-бързите начини в по- архитекта от „залитане” към брият и опитен строител може мативи; кадрова инфраструк- сока на тяхната ефективност е В създаването и изгражда- безсмислени архитектурни де- да приложи и да допринесе за тура и квалификация на пер- намаляването на администра- нето на обект със специални тайли, сложни форми, много- качеството и бързината на из- сонала; организация на дей- тивните срокове, приемането функции, какъвто е една бол- образни материали и елемен- пълнение. И още по-важно е: ността; диагностична и лечеб- на „мълчаливото съгласие” и ница (многопрофилна или ти. Архитектът трябва да ми- строителят трябва да приеме, на дейност; брой лекари с при- публикуване на точните стъп- специализирана), е изключи- сли и за процеса на изгражда- че има проекти и той трябва зната специалност, работещи ки и документи при започване телно важно ясно да се разпре- не и изпълнение както на кон- да ги изпълни точно и качест- на трудов договор. на процедурите по разрешава- делят функциите и задачите на струкцията на сградата и ин- вено и спазвайки сроковете. Всеки административен раз- не на дейността. Това ще на- всеки един от участниците в сталационните работи, така и ешителен режим е тежък и в мали до минимум действието процеса: инвеститор - проек- за експлоатацията. Водещото Специфичното много случаи е обременен с на субективния фактор и ва- танти (архитект и медицински е простотата и хармонията на при този тип сгради - болни- много излишни документи и риациите при тълкуването на технолог) - консултант/про- цветовете и материалите. ците, е, че те подлежат на дво- процедури. Не може да се даде нормата. Това е най-важното джект мениджър – строител. 4. Проектанти по отделни- ен разрешителен режим за еднозначен отговор дали тряб- на този етап. Още при старта на проекта те специалности трябва много ползване. Единият е разреше- трябва да се осъзнае, че това е добре да познават стандарти- ние за ползване по Закона за Най-важните стъпки при сграда с обществени функции, те за проектиране на този тип устройство на територията, а реализацията на болница с поток от много хора, но не е сгради, за да избегнат прекале- другият - разрешение за дей- нито хотел, нито офисна сгра- ното оскъпяване на инстала- ност и акредитация по Закона да. Много внимателно тряб- циите, машините и съоръже- за лечебните заведения. • ЗАДЪЛЖИТЕЛНА Е ФИГУРАТА НА КОНСУЛТАНТА ва да се намери балансът меж- нията при изграждане и след При проектирането тряб- ду архитектура и предназначе- това в експлоатация. ва да се спазват всички нор- ние. 5. Консултант/проджект ме- ми за проектиране по отдел- (проджект мениджър) при всеки проект. Той е от началото – съз- ниджър е фигурата в целия ните специалности за този даване на инвестиционната идея, до експлоатацията и гаранцион- Балансът проект, който трябва да бъде тип сгради. В пълна сила ва- ните срокове на всяка сграда. между архитектура и предназ- връзката на собственика ин- жат изискванията на Закона начение се постига чрез: веститор с всички остана- за устройство на територията 1. Много ясна инвестици- ли участници, включително и и всички специализирани на- • КАЧЕСТВЕНИ И ПЪЛНИ ПРОЕКТИ онна визия на собственика ин- държавни контролни органи редби при разрешаване и одо- веститор за това какъв тип ме- и регулатори. Той е „дясната бряване на проектите. Дотук Трябва да се промени практиката да се строи по идейна фаза на дицинска дейност ще развива. ръка” на собственика инвес- нищо по-различно от всички проектите. Работният проект трябва да дава старт на строител- 2. Изготвяне на много пре- титор. Обобщени неговите за- останали сгради. ния процес. цизно задание от собствени- дачи са: точно и ясно задание, Специалното тук са меди- ка с изключителната помощ координация при създаване- цинските стандарти за отдел- на проектанта – медицински то на проектите и тяхното съ- ните видове медицински дей- • ФАКТОРЪТ ВРЕМЕ технолог. Това предполага от- ответствие със стандартите и ности, които ще се упражня- лично познаване на медицин- нормите, ефективност на про- ват в болницата. Пропуски- трябва да стане един от основните при проектирането и строител- ските стандарти и нормативи ектните решения, съответ- те и неспазването при проек- ството на здравни заведения. Собственикът инвеститор заедно с за всеки вид медицинска дей- ствие и качество при строи- тирането и изграждането на консултанта трябва много внимателно да договарят времето за ност, която ще се проектира. телството и проверка на дефе- тези изисквания ще усложни 3. Създаване на архитекту- ктите в експлоатация на сгра- и дори ще направи невъзмож- процесите, като приложат цялата сила на санкциите за закъсне- ра, която да отговоря на ме- дата. Консултантът/проджект но получаването на акредита- ния. Без факторът време няма ефективност на процеса. дицинската технология. Архи- мениджър започва и последен ция и разрешително за меди- тектурата на сградата не тряб- „напуска” проекта заедно със цинска дейност по Закона за • БАНКИТЕ. ва да е самоцелна, а подчине- собственика. лечебните заведения. на изключително на функци- 6. За избрания строител е ята. Хубаво е архитектът да се изключително важно да има Критериите Бързо и изгодно финансиране на добри проекти. Това ще накара постави на мястото на паци- опит, за да приложи всичките за разрешаване на дейност и участниците да се съобразят с още един регулатор - финансовият. ента, който е по-особен посе- си умения при строителство- определяне нивото на компе- Това води до бърза и ефективна реализация на проекта.
  • 7. Строителство Градът, 13 - 19 декември 2010 г. sg.stroitelstvo.info 7 ТЕМА Арх. Димитър Рималовски за проектирането на съвременните болници: Особено важни са функционалното изграждане и технологичното оборудване А Арх. Рималовски, болнич- рх. Димитър Рималов- координираше строителните ните сгради имат своя ски е един от водещи- работи, монтажа на техноло- специфика. Как се съче- те архитекти в Плов- гичното оборудване и органи- тават изискванията от зацията на лечебната дейност, технологичните проце- див, с 42-годишен опит в съгласувано с инвеститора. си, архитектурния образ, архитектурното проектира- Във втория случай възложите- възгледите на инвестито- не, бил е главен архитект на лят реши да заложи на собст- ра и конкретните градоус- града в периода 1986-1990 г. вения си опит в изграждане на тройствени показатели По негов проект през 2009 здравни заведения в страната за такъв обект? и строителният процес върви - Проектирането на здравни г. е построена новата база доста по-трудно и с по-бавни заведения е много добре регла- с общо 200 легла на МБАЛ темпове… ментирано с нормативни до- „Каспела” - Пловдив. Бол- Също както и с управлението кументи на Министерството ницата е акредитирана от на една вече действаща болни- на здравеопазването и на Ми- Министерството на здраве- ца – много по-компетентно се нистерството на регионалното опазването с отлична оцен- администрира от специалисти развитие и благоустройството. по здравен мениджмънт, от- Въведените медицински стан- ка за качество на лечебна- колкото от лекари, даже било с дарти обхващат целия процес та и диагностична дейност висока професионална репута- по изграждане и функциони- за всички нейни структу- ция. Но това смятам, че скоро ране на този тип строежи. Оп- ри. Има внедрена система ще се преодолее и бъдещето ще ределено считам, че създаване- за управление на качество- е на добре работещите специ- то на една болница е много по- ализирани клиники и по-мал- сложен процес в сравнение с то, която е в съответствие с ки многопрофилни болници. промишлените, обществените ISO 9001:2008, сертификат общи части, което не е норма- и сложна процедура. или жилищните сгради. За да № CI/11880 от 16.03.2010. тивно изискване. При частни- Най-важните съгласувателни Какви държавни стимули се направи един добър инвес- Всички отделения разпола- те здравни заведения, които сепроцедури при одобряването са необходими, за да се по- тиционен проект, бих казал, гат с болнични стаи с две развиват много активно през на инвестиционния проект са ощрява развитието на мо- че са необходими по-сериоз- легла със самостоятелен са- последните 2-3 години, инвес- с РИОКОЗ и РИОСВ – за спаз- дерни здравни заведения? ни познания за структурата и титорът държи проектът не ване на санитарно-хигиенни- - Вижте как е в развитите евро- функционирането на лечебна- нитарен възел и баня, обза- само да отговаря на съвремен- те норми и отстояния, и с Ми- пейски страни: системата им та дейност. Затова неразделна ведени с телевизор и цен- ните медицински стандарти, нистерство на здравеопазва- на здравеопазване е изграде- и първостепенна част от него е трална климатизация, опе- но и да е икономически целе- нето. Според мен по-голямата на преди 30-40 години. Това е проектът за медицинска техно- рационен блок с четири опе- съобразен. Тежестта пада вър- бюрокрация идва от дългите първото нещо, с което те се за- логия, който се разработва от рационни зали, оборудвани ху вътрешното функционал- съгласувателни процедури по еха, след като преодоляха бед- специализиран екип от инже- но изграждане и технологично Закона за устройство на тери- ността, защото разбраха, че за нери и медици. Определящи с нова и модерна анестези- оборудване. торията с експлоатационните да е работоспособна, една на- са профилът на здравното за- ологична апаратура и мони- дружества, пожарната и общи- ция трябва да е здрава. Кол- ведение и броят на болничните ториращи системи. Казахте, че има създаде- ните, които издават разреше- кото по-бързо и в България се легла, които по най-нови изис- на добра нормативна база нията за строеж. въведе техният опит с прила- квания трябва да са минимум по отношение проектира- гането на здравните фондове, 60. Нов задължителен елемент нето на лечебните заведе- Какви са възможностите толкова повече ще се стимули- в структурата на болниците е ния. Има ли проблем със за постигане на по-голя- ра конкурентоспособността на центърът за спешна помощ, съгласувателните проце- ма ефективност на стро- болничните заведения и ще се който предпоставя осигурява- дури? ителния процес на една развиват нови частни за смет- не на втори достъп до сградата - Да, за всяко клинично на- болница, за сметка на как- ка на държавните. На държав- и допълнителни помещения. правление с отделни наредби во става това? на издръжка трябва да останат Съвременните болници изис- са регламентирани държавни- - Това според мен е много ва- само университетските болни- кват все по-сложно оборудва- те стандарти по отношение на жен въпрос. Сблъсках се с два ци, където наред с обучението не и функционални решения, квадратури на функционални типа инвеститори, които са ле- ще се финансират и повече на- каквото е например новото на- възли и помещения, използва- кари по професия и имат со- учни изследвания. Необходи- правление в кардиологията - ни специфични настилки и об- лидни познания в системата мо е също така във всеки об- „Инвазивна кардиология”. лицовки, инсталационни сис- на здравеопазването. В единия ластен град да има лечебни за- От една страна, с технологич- теми, оборудване, включител- случай целият инвестиционен ведения със социална насоче- ната схема се облекчава рабо- но брой персонал и пр. процес беше поверен на про- ност. тата на архитекта по отноше- Одобряването на един инвес- джект мениджър, който със Интервюто взе ние на функционалното съ- тиционен проект е доста дълга своя технически опит успешно Светла ДОБРЕВА държание и разпределение на С П отделните помещения и кому- ъздаването на рез 2010 г. по проект на арх. Рималовски в Пловдив стартира изграждането на многопро- никации. Но се изискват и се- филна болница за активно лечение по кардиология и кардиохирургия с медицински кон- риозен опит и умения, за да се една болница е султативен център. Инвестицията е предприета от „Новум холдинг”, собственик на мрежа от „облекат” зададените медицин- много по-сложен про- здравни заведения в София и Пловдив. Цялата медицинска дейност ще се ръководи от проф. д-р ски параметри в един завър- шен естетико-функционален цес в сравнение с про- Александър Чирков. Проектът представлява преустройство на съществуващата четириетажна и обемно-пространствен орга- мишлените, общест- сграда на бившето АПК „Тракия“ на „Карловско шосе“ (до ТЕЦ „Север“) и нова монолитна прис- низъм. Архитектурната визия вените или жилищни- тройка. Общата разгъната застроена площ на болницата е 4588 кв.м. В съществуващата сграда на болничните сгради трябва е обособен стационар за отделенията по кардиохирургия, кардиология и обща, еднодневна и да бъде ненатрапчива, изчис- те сгради. За да се на- гръдна хирургия. Болничните стаи са общо с 62 легла, като всяка е за един или двама души със тена и много премерена. прави добър инвести- самостоятелен санитарен възел. Към всяко отделение е проектиран пълен комплект обслужва- Преди 1989 г. всички болници ционен проект, са не- се проектираха от „Здравпро- щи медицински кабинети и помещения. На първия етаж е разположен медико-консултативният ект” – ведомствена проектант- обходими по-сериоз- център, както и кабинети по образна диагностика. Те са свързани с главния вход за посетители и ска организация на Минис- ни познания за струк- рецепцията с административния блок. В новоизградената част на болницата се разполагат спеш- терството на здравеопазване- то. Освен че са еднотипни, ос- турата и функциони- ният център със самостоятелен вход, центърът по инвазивна кардиология с ангиограф, операци- новен техен недостатък според рането на лечебната онен блок с 4 операционни и ОАРИЛ. В сутерена има малък кафе-бюфет, клинична и хистологич- мен е разхищението на площи дейност на лаборатория, вътрешноболнична аптека, складови помещения. Предвидено е благоустроява- за неизползваеми приемни и не на прилежащия терен с отделни паркоместа за медицинския персонал и пациенти.