Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.

Национални параметри за Еврокод 8

14,087 views

Published on

Published in: Travel, Business
  • Be the first to comment

Национални параметри за Еврокод 8

  1. 1. БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЦЕНТРАЛНА ЛАБОРАТОРИЯ ПО СЕИЗМИЧНА МЕХАНИКА И СЕИЗМИЧНО ИНЖЕНЕРСТВО НАЦИОНАЛНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ЕВРОКОД 8 ПРОЕКТИРАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ ЗА СЕИЗМИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ТРЕТИ ЕТАП Директор:....................................... /ст.н.с. д-р инж. С. Симеонов/ Ноември, 2009 1
  2. 2. СЪДЪРЖАНИЕ УВОД ......................................................................................................... 1 ЧАСТ 1 ПРОЕКТИРАНЕ НА КОНСТРУКЦИИ ЗА СЕИЗМИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ......................................................... 4 ЧАСТ 2 МОСТОВЕ ............................................................................... 42 ЧАСТ 3 ОЦЕНКА И УСИЛВАНЕ НА СГРАДИ ............................. 72 ЧАСТ 4 СИЛОЗИ, РЕЗЕРВОАРИ И ТРЪБОПРОВОДИ ................ 87 ЧАСТ 5 ФУНДАМЕНТИ, ПОДПОРНИ КОНСТРУКЦИИ И ГЕОТЕХНИЧЕСКИ АСПЕКТИ .......................................................... 93 ЧАСТ 6 КУЛИ, МАЧТИ И КОМИНИ .............................................. 102 ЗАКЛЮЧЕНИЕ ..................................................................................... 125 2
  3. 3. УВОД 3
  4. 4. Изпълнението на задачата “Национални параметри за Еврокод 8 “Проектиране на строителни конструкции за сеизмични въздействия” е съгласно Техническото задание на възложителя – Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Националните параметри са най-съществената част от Националните приложения към всяка част на Еврокодовете. Разработката е съобразена с указанията на CEN 250:7232:CEN/TC от 28 декември 2003 г. за изработването на Националните приложения към съответните Еврокодове за проектиране на строителните конструкции. Включени са всички точки, за които се допуска национален избор съгласно приложените списъци в предговора на всяка част на EN 1998. Еврокод 8 се състои от шест части: - EN 1998- 1 Общи правила, сеизмични въздействия и правила за сгради; - EN 1998-2 Специфични указания за мостове; - EN 1998-3 Указания за сеизмична оценка и усилване на съществуващите сгради; - EN 1998-4 Специфични указания за силози, резервоари и тръбопроводи; - EN 1998-5 Специфични указания за фундаменти, подпорни стени и геотехнически аспекти; - EN 1998-6 Специфични указания за кули, мачти и комини. Част 1, част 3 и част 5 са преведени на български език. Останалите три части са предоставени за ползване на английски език. Преведените на български език и утвърдени от БИС (Български институт по стандартизация) части ще носят същата сигнатура, както е в оригинала на английски език, но с представка БДС (Български държавен стандарт). По част 1 има предварителни разработки с предложения за някои от параметрите. Цялостен проект за национални параметри по всички части на Еврокод 8, съгласувани както между отделните части, така и с останалите Еврокодове, до сега не е разработван. Съгласно работната програмата, изпълнението на задачата е разделено на три етапа. Третият етап, който се разглежда в настоящия отчет, завършва в края на 2009 год. В резултат на работата през настоящата година са предложени окончателни стойности за параметрите, който не са дефинирани през първите два етапа. На базата на допълнителни изследвания и анализи са конкретизирани стойностите на параметри, определени в първите два етапа, и са разработени националните приложениа по шестте части на Евокод 8. В основния отчет са дадени кратки обосновки за приетите стойности. По-голямата част от числените решения, анализите и обосновките са изведени в приложения към шестте части на основния отчет с цел улеснение при ползването. Третият етап на задачата “Национални параметри за Еврокод 8 “Проектиране на строителни конструкции за сеизмични въздействия” е изпълнен от разработен колектив в състав: ст.н.с. д-р Светослав Симеонов – ръководител, ЦЛСМСИ ст.н.с. д-р Марин Костов – зам. ръководител, ЦЛСМСИ ст.н.с. д-р Елена Васева – зам. ръководител, ЦЛСМСИ Работна група по част 1. Общи правила, сеизмични въздействия и правила за сгради: ст.н.с. д-р Марин Костов – ръководител, ЦЛСМСИ проф.д-р Никола Игнатиев, Варненски свободен университет “Черноризец Храбър” проф. д-р Петър Сотиров, пенсионер ст.н.с. д-р Иванка Паскалева, ЦЛСМСИ ст.н.с. д-р Димитър Стефанов, ЦЛСМСИ 1
  5. 5. н.с. Николина Колева, ЦЛСМСИ н.с. Георги Върбанов, ЦЛСМСИ н.с. Антоанета Канева, ЦЛСМСИ н.с. Михаела Кутева, ЦЛСМСИ Екатерина Корчева, ЦЛСМСИ Работна група по част 2. Специфични указания за мостове: проф. д-р Костадин Топуров – ръководител, УАСГ гл. ас. Митко Дечев, УАСГ ст. ас. Петър Николов, УАСГ инж. Иванка Топурова, УАСГ Работна група по част 3. Указания за сеизмична оценка и усилване на съществуващите сгради: ст.н.с. д-р Елена Васева – ръководител, ЦЛСМСИ проф.д-р Никола Игнатиев, Варненски свободен университет “Черноризец Храбър” проф. д-р Петър Сотиров, пенсионер доц. д-р Здравко Петков, УАСГ гл. ас. д-р Дилян Благов, УАСГ ст. ас. Дария Михалева, Варненски свободен университет “Черноризец Храбър” ст. ас. Иван Павлов, Варненски свободен университет “Черноризец Храбър” Работна група по част 4. Специфични указания за силози, резервоари и тръбопроводи: доц. д-р Димитър Кисляков – ръководител, УАСГ н.с. Антоанета Канева, ЦЛСМСИ Работна група по част 5. Специфични указания за фундаменти, подпорни стени и геотехнически аспекти: проф. д-р Трифон Германов – ръководител, УАСГ ст.н.с. д-р Светослав Симеонов, ЦЛСМСИ ст.н.с. д-р Кирил Хаджийски, ЦЛСМСИ гл. ас. Мирослав Тодоров, УАСГ Работна група по част 6. Специфични указания за кули, мачти и комини: доц. д-р Здравко Петков – ръководител, УАСГ проф. д.т.н Коста Младенов, УАСГ ст.н.с. д-р Елена Васева, ЦЛСМСИ гл. ас. д-р Дилян Благов, УАСГ Окончателните резултати от разработката са националните приложения към шестте части на Еврокод 8, дадени в отделен свитък. 2
  6. 6. ЧАСТ 1 ПРОЕКТИРАНЕ НА КОНСТРУКЦИИ ЗА СЕИЗМИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ 3
  7. 7. 1. БДС EN1998-1:2004, ЕВРОКОД 8, ПРОЕКТИРАНЕ НА КОНСТРУКЦИИ ЗА СЕИЗМИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ 1.1. ВЪВЕДЕНИЕ В третия, последен етап на настоящата разработка, са уточнени останалите национални параметри за част 1 на БДС EN 1998. В този окончателен доклад са представени обобщените данни за всички параметри от трите етапа по приетата форма с предложение и обосновка. В Приложение NА е представено предложение за Национално приложение NA – БДС EN 1998-1:2004, NA:2009 в даденият ни формат от БИС за всички параметри, за които се допуска национален избор. 1.2. ДЕФИНИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРАМЕТРИ В ЧАСТ 1 1.1.2(7) Информационни Приложения А и В а) предложение 1.1.2(7) Информационно Приложение А - Еластичния спектър на реагиране за премествания и Информационното Приложение В - Определяне на целевото преместване при нелинеен статичен анализ (push over), се приемат за ползване като информационни. б) обосновка Информационно Приложение А е разработено на базата на Динамика на конструкциите при сеизмични въздействия. До период ТD, еластичният спектър на реагиране за преместванията е получен от еластичния спектър на реагиране за ускоренията по известната зависимост (3.7). От период ТD до период ТЕ, спектърът на реагиране за преместванията е с постоянна стойност. От период ТЕ до период ТF , спектърът на преместване се определя съгласно дадената в приложението зависимост (А.1). За периоди над ТF, спектралното преместване е равно на максималното преместване на сеизмичното въздействие аg. Стойностите на ТЕ и ТF са дадени в Таблица А.1 като допълнителни контролни периоди за спектър на преместване тип 1. За Северо-Източна България, която се засяга по-силно от земетресенията от огнище “Вранча” се препоръчва да се използват спектри на реагиране тип 3. Територията на България, където допълнителна проверката със спектри от тип 3 е задължителна е определена с полигон между точки с географски координати представени в Приложение 2. Спектри от тип 1 и 3 са специфицирани в Приложение 1. Включването на информационно Приложение А към БДС 1998 – 1, ще бъде от полза за проектантите при проектиране на конструкции с дълги собствени периоди на трептене. Информационно Приложение В. Нелинейният статичен анализ е нова материя, с която практически проектантите не само у нас, но и в другите европейски страни не са запознати както с теоретичните постановки, така и с практическото им приложение. 4
  8. 8. Включването на това приложение ще улесни колегията при практическото прилагане на статичния нелинеен анализ. 2.1(1)Р Референтен период на повторяемост TNCR на сеизмичното въздействие за изискването за неразрушаване ( или еквивалентно, референтна вероятност за надвишаване за 50 години, PNCR). а) предложение 2.1(1)Р; Референтният период на повторяемост TNCR на сеизмичното въздействие за осигуряване срещу разрушаване на конструкциите и съоръженията е 475 години. Референтната вероятност за надвишаване на сеизмичното въздействие за период от 50 години, PNCR е 10%. б) обосновка Предложението подкрепя стойността 475 години референтен период на повтаряемост по редица причини. Най-съществената причина е необходимостта от хармонизиран подход към сеизмичния хазарт с другите европейски държави. Тази стойност отразява политическа и икономическа воля за определено общо ниво на оценката на сеизмичния хазарт в Европа. Страните членки на ЕО, които са разработили национални параметри са приели тази стойност без изменения. От друга страна стойността е достатъчно голяма (периодът е достатъчно дълъг), за да може да се отрази реалната сеизмичност на България, т.е. може да се очаква, че сеизмичната активност на всички сеизмични зони в България за такъв период от време се проявява чрез земетресение, близко до максималното. Стоиността на TNCR е свързана директно с оценката на приемливия сеизмичен риск в България. В действащите норми за сеизмично осигуряване вероятността за превишение на прогнозната макросеизмична интензивност (интензивността от картата на сеизмичното райониране) е 5%. Поради фактът, че сеизмичната интензивност е пряко свързана с ефектите от земетресенията, рискът за превишаване на прогнозните ефекти е също 5%. При новия подход, използван в ЕК8 това не може да се твърди, защото оценките са базирани на сеизмичното ускорение, което както е известно не-винаги е пряко свързано със сеизмичния ефект. Въпреки това би следвало да се приеме, че нивото на сеизмично осигуряване ще се подобри, независимо, че сеизмичните въздействия не би трябвало да нарастнат в сравнение с действащите норми, поради подобрените конструктивни изисквания. 2.2(1)Р Референтен период на повторяемост TDLR на сеизмичното въздействие за изискването за ограничаване на повредите ( или еквивалентно, референтна вероятност за надвишаване за 10 години, PDLR). а) предложение 2.2(1) Референтният период на повторяемост TDLR на сеизмичното въздействие за осигуряване на изискването за ограничаване на повредите е 95 години. Референтната вероятност за надвишаване на сеизмичното въздействие за период от 10 години, PDLR е 10%. б) обосновка Предлаганата стойност запазва предложението в ЕК8. Прочините са подобни на изложените по-горе за TNCR . До сега такава стойност не е използвана в нашите 5
  9. 9. нормативни документи. За период от 95 години всички основни сеизмични зони в България би трябвало да се проявят с техните характерни земетресения. 3.1.1(4) Условия при които не е необходимо да се извършва изследване на земната основа в допълнение към необходимото изследване за несеизмични въздействия, и може да се използва вече установена класификация на земната основа а) предложение За сгради от категории I и II се допуска изследване на земната основа за сеизмични въздействия да става по експертна оценка и/или аналогия, т.е. не е задължително извършване на геотехническа оценка за определяне на V30. б) обосновка Сградите от категории I и II имат малка обществена значимост, свързани са с малък вторичен риск. По тази причина изискванията за сеизмично изследване на земната основа може да става по експертна оценка. 3.1.2(1) Схемата за класификация на земната основа, отчитаща геоложката структура в дълбочина, включително и стойностите на параметрите S, TB, TC и TD, определящи спектрите на реагиране за хоризонтални и вертикални компоненти на въздействието, съгласно 3.2.2.2 и 3.2.2.3. а) предложение 3.1.2(1) Схемата за класификация на земната основа, отчитаща геоложката структура в дълбочина, е дадена в следващата Таблица 3.1 (BG): Таблица 3.1 (BG): Типове земна основа Показатели Тип земна  S,30 NSPT CU Описание на почвения профил основа [m/s] [удари/30 cm] [kPa] Скала или други скални образования, включваща най-много 5m по-слаби >800 - - A повърхностни видове Много плътни пясъци, чакъли или много твърда глина с мощност няколко десетки B метри, характеризиращи се с нарастващи 360-800 >50 >250 почвени показатели в дълбочина Мощни депозити от плътни до средно плътни пясъци, чакъли или твърдо-пластична глина с 180-360 15-50 70-250 C мощност от няколко десетки до стотици метри Депозити от рохки до средноплътни несвързани почви (със или без свързани в тях D прослойки) или депозити от предимно меки <180 <15 <70 до твърдо-пластични свързани почви Почвени профили изградени от пластове тип C или D и с мощност от 5 до 20 m, лежащи E върху корава основа с  S  800 m/s 6
  10. 10. б) обосновка Предлага се класификацията в ЕК8. Въпреки, че предлаганата класификация на почвите е сложна, тя ще помогне за хармонизиране на тези оценки в Европа. В действащите национални норми се използа вече същата класификация. За сгради с категория на значимост I и II се допуска определяне на типа земна основа по експертна оценка и/или аналогия. 3.2.1(1), (2), (3) Карти за сеизмично райониране и референтни максимални ускорения на земната основа а) предложение 3.2.1(1), (2), (3) Референтното максимално ускорение за съответните сеизмични райони се взима от дадената в това национално приложение карта за сеизмично райониране на страната. б) обосновка Карта на сеизмичното райониране се предлага от Геофизичен институт и се включва в Националното приложение. 3.2. 1(4) Водещи параметри (идентифициране и стойности) за граница на ниска сеизмичност а) предложение 3.2.1(4) На територията на България няма зони, които да се класифицират като зони с “ниска сеизмичност”, с изчислително ускорение на земна основа тип А, не по-голямо от 0.08 g б) обосновка Това е работно предложение базирано на експертна оценка. Възможно е малки зони от Северозападна България да попаднат в класификацията „ниска сеизмичност”. Въпросът ще бъде окончателно решен след обсъждане на картите на сеизмичното райониране. 3.2.1(5) Водещи параметри (идентифициране и стойности) за граница на много ниска сеизмичност а) предложение 3.2.1(5) На територията на България няма зони, които да се класифицират като зони с “много ниска сеизмичност”, с изчислително ускорение на земна основа тип А, не по- голямо от 0.04g. б) обосновка Това е работно предложение. Окончателно решение ще бъде предложено след разглеждане на картите на сеизмично райониране. 3.2.2.1(4) и 3.2.2.2(1)Р Параметрите S, TB, TC и TD дефиниращи формата на еластични спектри на реагиране за хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие 7
  11. 11. а) предложение 3.2.2.1(4) Параметрите S, TB, TC и TD, дефиниращи приетите форми на еластичните спектри на реагиране за хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие, са дадени в следващата таблица: Таблица 3.2 (BG): Стойности на параметрите, описващи приетите Еластични спектри на реагиране, вид 1 Тип земна S TB (s) TC (s) TD (s) основа A 1.00 0.10 0.3 2 B 1.30 0.10 0.4 2 C 1.20 0.10 0.5 2 D 1.00 0.10 0.6 2 E 1.20 0.10 0.5 2 Таблица 3.2-1 (BG):Стойности на параметрите, описващи приетите Еластични спектри на реагиране, вид 3 Тип земна S TB (s) TC (s) TD (s) основа A 1.00 0.20 1.0 2 3.2.2.2(1)Р За територията на България се приемат спектри на реагиране вид 1. Предлаганите в EN 1998-1:2004 спектри на реагиране вид 2 не са типични за страната. За част от Северна България се прилагат в допълнение към спектрите описани в таблица 3.2. спектри на реагиране вид 3, характерни за огнище Вранча. б) обосновка Стойностите на коефициента S, както и стойностите на периодите ТB и TC за земна основа тип А, B, C и D са определни в настоящия проект и се различават от предложените в ЕК8. Сравнение на новото предложение и на спектрите от ЕК8 са представени в Приложение 1 и 2. Спектрите на реагиране за земна основа тип Е са предложени аналогични на спектрите за основа тип B, за земна основа тип Е е препоръчително извършване на допълнителен анализ, например микрорайониране. Допълнителни обосновки за спектрите на реагиране за огнище Вранча са представени в Приложение 2. 3.2.2.3(1)Р Параметрите avg, TB, TC и TD , дефиниращи формата на еластичния спектър на реагиране за вертикалната компонента на сеизмичното въздействие а) предложение 8
  12. 12. 3.2.2.3(1)Р Параметрите avg /ag, S, TB, TC и TD, дефиниращи приетата форма на еластичния спектър на реагиране за вертикалната компонента на сеизмичното въздействие, са дадени в следващата таблица: Таблица 3.4 (BG): Приети стойности на параметрите, описващи еластичен спектър на реагиране за вертикалната компонента спектър avg / a g TB (s) TC (s) TD (s) вид 1 0,85 0,1 0,4 2,0 Таблица 3.4-1 (BG): Приети стойности на параметрите, описващи еластичен спектър на реагиране за вертикалната компонента за огнище Вранча спектър avg / a g TB (s) TC (s) TD (s) вид 3 0,85 0,2 0,6 2,0 б) обосновка Предложените стойности се различават от предложението в ЕК8. Обосновка, т.е сравнение на предложението и реално наблюдаваните спектри е предложено в Приложение 1 и Приложение 2. За част от Североизточна България се изисква проверка със спектри от тип 1 и тип 3. 3.2.2.5(4) Коефициент  за долна граница на изчислителните спектрални стойности а) предложение Минималната стойност на спектрите на реагиране е 0.2, т.е. с увеличаване на периодите, стойностите на еластичния спектър на реагиране не могат да се приемат по-малки от 0,2., независимо че изчислената по формула стойност може да бъде по-малка. б) обосновка Графичният материал (сравнение на наблюдавани и изчислителни спектри) представен в Приложение 1 показва, че стойността на нормираните средни спектри се обвива от граничната стойност от 0,2 за всички видове почви. 4.2.3.2(8) Относно дефиниции за центъра на коравината и за радиуса на усукване в многоетажни сгради, които удовлетворяват или не удовлетворяват условията (a) и (b) на 4.2.3.2(8) . а) предложение За отговорни (класове на значимост III и IV) нерегулярни сгради в план и по височина се препоръчва пространствено моделиране. При опростени анализи е необходимо да се държи сметка не само за коравината при огъване, но и за коравината при срязване. 9
  13. 13. б) обосновка Центърът на коравина за огъване може приблизително да се определи като център на тежест за огъвните характеристики (произведението на модула на еластичност и инерционния момент на елемента в съответната посока). Центърът на коравина за срязване може да се определи аналогично като център на тежест на характеристиките за срязване (произведението на площта на сечението и модула на срязване). Двата центъра обикновено не съвпадат. За отговорни сгради (класове III и IV) се препоръчва пространствено моделиране. 4.2.4(2) Стойности на  за сгради а) предложение 4.2.4(2)Р. Стойностите на  са дадени в таблица 4.2 (BG). Таблица 4.2 (BG): Стойности на  за изчисляване на  Ei Вид на временното Етаж  натоварване Категории А-C* Покрив 1,0 Етажи с взаимно зависимо обитаване 0,8 Независимо обитавани етажи 0,5 Категории D-F* и архиви 1,0 *Категориите са дефинирани в БДС EN 1991-1-1:2002. б) обосновка Стойностите на  са резонни и могат да се приемат така както са препоръчани. 4.2.5(5) Коефициент на значимост I за сгради а) предложение 4.2.5(5)Р Коефициентите на значимост за съответните класове на значимост за сгради, дадени в Таблица 4.3 на ЕN 1998-1, се приемат както следва: Клас на I II III IV значимост Коефициент на 0.8 1.0 1.2 1.4 значимост - I Период на 250 450 800 1245 повтаряемост б) обосновка Предложените стойности съответстват на препоръчителните стойности в EN 1998– 1:2004. Описанието на сградите, които попадат в съответните класове на значимост, е дадено в Таблица 4.3 с най-общи характеристики, без да се изброяват подробно, както това е направено в българските норми. Освен това тук са дадени само сгради, без да се включват съоръжения, тъй като за съоръженията които се проектират съгласно EN 10
  14. 14. 1998, класовете на значимост и стойностите на коефициентите на значимост са дадени в съответните му части. Коефициентът на значимост за клас на значимост IV в българските норми е 1.5. Приемането на препоръчаната стойност I = 1.4 няма да доведе до по-малки стойности на изчислителните стойности на сеизмичните сили, като се вземат под внимание разликите между другите параметри включени в анализа. 4.3.3.1 (4) Решение дали нелинейните методи могат да се прилагат за неизолирани в основата сгради. Относно информация за деформационния капацитет на елементите и свързаните с тях частни коефициенти за проверките по крайното гранично състояние при проектиране или изчисления на базата на методите за нелинеен анализ. а) предложение 4.3.3.1 (4) Допуска се използването на нелинейни методи за сгради, без сеизмична изолация в основата, като се прилага подходящ софтуер. б) обосновка Прилагането на нелинейните методи за анализ на конструкциите на сгради с по-сложна конструктивна система, класифицирани в по-висок клас на значимост, може да даде повече информация за сеизмичното реагиране на конструкциите и съответно да доведе до по-добро проектиране за осигуряване на необходимата надеждност. 4.3.3.1(8) Гранична стойност на коефициент за значимост I, свързана с позволеното използване на анализ на конструкцията с два равнинни модела. а) предложение 4.3.3.1(8) Допуска се опростен анализ на конструкцията на сгради с два равнинни модела съгласно изискванията на тази точка за стойности на коефициента на значимост I не по-големи от 1.0. б) обосновка При нерегулярни сгради с класове на значимост III и IV не трябва по принцип да се провежда анализ с два равнинни модела. Конструкциите им следва да се изчисляват с 3-D модели, подложени на пространствено сеизмично въздействие, зададено с три компоненти в ортогонална координатна система. 4.4.2.5(2) Коефициент на завишена носимоспособност γRd за диафрагми. а) предложение 4.4.2.5(2) Стойностите на коефициента на завишена носимоспособност γRd са съответно: - за форми на крехко разрушаване, каквито са при срязване на стоманобетонни диафрагми - 1.3; - за форми на дуктилно разрушаване - 1.1. 11
  15. 15. б) обосновка Приети са препоръчаните стойност в EN 1998-1. Те са в съответствие с общите постановки и с коефициентите на завишена носимоспособност за другите стоманобетонни елементи. 4.4.3.2(2) Редуциращ коефициент  за преместванията при гранично състояние на ограничени повреди. а) предложение 4.4.3.2(2) Стойностите на редуциращият коефициент  , за всички сеизмични зони на страната, са както следва: - 0.4 за класовете на значимост III и IV; - 0.5 за класовете на значимост I и II. б) обосновка  е редукционен коефициент, който отчита по-ниския период на повторяемост на сеизмичното въздействие, свързано с изискването за ограничаване на повредите. Изчислителното сеизмично въздействие, което се прилага за изчисленията по крайно гранично състояние се умножава по коефициента . С така полученото въздействие се определят междуетажните премествания. Препоръчаните стойности могат да се приемат в националното приложение. 5.2.1(5) Географски ограничения върху използването на класове на дуктилност за стоманобетонни конструкции на сгради. а) предложение 5.2.1(5) Не се предвиждат Географски ограничения върху използването на класове на дуктилност DCМ и DCН в настоящето Национално приложение. б) обосновка В България може да се приеме, че няма територии със специфично влияние на географското разположение върху дуктилното поведение на стоманобетонните конструкции. 5.2.2.2(10) Стойност на qo, за стоманобетонни конструкции в зависимост от специален План по системата за управление на качеството а) предложение 5.2.2.2(10) Ако в допълнение към обикновените схеми за контрол на качеството, се прилага специален План за качество при проектирането, доставките и строителството, не се допускат завишени стойности на qo. Планът за качество ще допринесе за по- 12
  16. 16. голяма сигурност на конструкциите и се препоръчва особено за сгради с по-голяма значимост. б) обосновка При разработването на специален План за качеството на строителните конструкции е възможно да се осигури по-голяма вероятност за развиване на големи пластични деформации без да се достигне до разрушаване на конструктивните елементи. При това положение могат да се приемат завишени стойности на коефициента на поведение qo. Тъй като нямаме опит в проектирането на дуктилни стоманобетонови конструкции и в прилагането на капацитивното проектиране, на този етап можем да се въздържим от завишаването на qo, даже и при много добре разработен План за качеството. 5.2.4(1), (3) Частни коефициенти за материала за стоманобетонни конструкции при изчислителна сеизмична ситуация. а) предложение 5.2.4(1), (3) Частните коефициенти за материала  c и  s за стоманобетонни конструкции при изчислителна сеизмична ситуация се приемат същите както при постоянните, временните и извънредните изчислителни ситуации, дадени в Националното приложение към EN 1992-1-1:2004, а именно  c = 1.5 и  s = 1.15. б) обосновка Предложението съответства на препоръката в EN1998-1:2004. С приемането на стойностите на частните коефициенти за материала  c и  s за стоманобетонни конструкции при изчислителна сеизмична ситуация равни на дадените в EN1992-1- 1:2004 за проектиране на стоманобетонни конструкции се взима под внимание деградацията на якостните характеристики на материалите при циклично сеизмично въздействие. 5.4.3.5.2(1) Минимална армировка в стеблото на едроразмерни слабо армирани стоманобетонни стени. а) предложение 5.4.3.5.2(1) Минимален коефициент на армиране при срязване не се предвижда за едроразмерни слабо армирани стени. б) обосновка Едроразмерни слабо армирани стени не се прилагат в България, поради липса на територията й на зони с ниска сеизмичност ( ag ≤ 0,08 g) и преобладаващо неблагоприятно крехко поведение. 5.8.2(3) Минимални размери на напречното сечение на фундаментните стоманобетонни греди. 13
  17. 17. а) предложение 5.8.2(3) Минималните размери на напречното сечение на стоманобетонните пояси- греди и фундаментни греди са: bw,min = 0,25 m и hw,min = 0,4 m за сгради с височина до три етажа или hw,min =0,5 m за тези с височина четири или повече етажи над сутерен. б) обосновка Предвиденото минимално напречно сечение на бетон и армировка в греди-пояси или в опънни зони на плочи е достатъчно да осигури поемане на опънни и натискови осови сили определени с изчислителните процедури дадени в т. 5.8.2 на EN 1998-1 (Еврокод 8, част 1) и в т. 5.4.1.2 на EN 1998-5 (Еврокод 8, част 5). Опънните осови сили в греди- пояси се определят съгласно EN 1998-5 т. 5.4.1.2.(6) за почвa група D ( депозити от рохки до средно плътни несвързани почви съгласно НПССЗР-2007 табл. № 1) със формулата: Nht = ± 0,6α.S. NEd , (8-1) където NEd е средната стойност на изчислителната осова сила в свързаните вертикални елементи. NEd се определя при известна хоризонтална осова опънна сила Nht със формулата: NEd = Nht/0,6α.S. (8-2) Хоризонталната осова опънна сила Nhtd , която може да поеме армировка с минимален процент на армиране ρmin е: Nht = fyd . ρs,min . bw,min . hw,min (8-3) Например: при греда-пояс със минимално напречно сечение bmin = 25 cm и hw,in hmin = 40 cm (съответстващо на 3-етажна сграда) и минимален коефициент на армиране ρmin = 0,4 % хоризонтална осова опънна сила Nht e: Nht = fyd . ρs,min . bw,min . hw,min = 40.0,004.40.25 = 160 kN (8-4) Необходимата минимална опънна армировка е: Аsmin=0,004.40.25 = 4 cm2 (4№12, A III ). Заместено (8-4) в (8-2) се получава при ІХ сеизмична степен (Кс = 0,27 и S = 1,35) силата в свързаните вертикални елементи NEd = 160/(0,6.0,27.1,35) = 732 KN. Тази осова сила може да се поеме от колона с минимални размери 25х25 cm. От други параметрични примери се вижда, че препоръките в Еврокод 8 дават близки резултати, до прилаганите и в практиката в България, поради което препоръчаните в Еврокод 8 минимални геометрични размери за греди-пояси и фундаментни греди може да се примат като национално определени параметри за България. 5.8.2(4) Минималнат дебелина и коефициент на армиране на стоманобетонни фундаментни плочи а) предложение 14
  18. 18. 5.8.2(4) Минималната дебелина на стоманобетонни фундаментни плочи е tmin = 0,2 m и минималният коефициентът на армиране от горе и от долу е ρs,min =0,2%. б) обосновка Виж обосновката в 5.8.2(5) 5.8.2(5) Минимален коефициент на армиране на стоманобетонни фундаментни греди а) предложение 5.8.2(5) Минималният коефициент на армиране за стоманобетонните греди-пояси и фундаментни греди по отделно от горе и от долу е: ρs,min = 0,4%. б) обосновка Минималните проценти на армиране ρs,min на греди-пояси и фундаментни греди и плочи се определят чрез сравнителни параметрични изчисления от условия на еднаквост на моменти непосредственно преди и след образуване на пукнатини или със зависимости дадени в нормите за проектиране на ст.б. конструкци на България и съгласно Еврокодове EN 1992-1, EN 1998-1 и EN 1998-5. Минималните проценти на армиране ρs,min може да се определят в зависимост от вида на напрегнатото състояние – огъване или чист опън със зависимости, формули и числени стойности дадени в EN или НПБСК. 5.11.1.3.2(3) Клас на дуктилност на сглобяеми панелни системи а) предложение 5.11.1.3.2(3) При сгобяеми рамкови конструкции се прилагат средна и висока дуктилност (DCM) и (DCH), а при сгобяеми едропанелни сгради се прилага среден клас на дуктилност (DCM). б) обосновка Нисък клас на дуктилност (DCL) не се прилага в България, поради липса на територията й на зони с ниска сеизмичност ( ag ≤ 0,08 g). При едропанелни сгради се прилага среден клас на дуктилност (DCM), поради трудно реализиране на съединения с висока дуктилност. При сгобяеми рамкови конструкции може да се прилагат средна и висока дуктилност (DCM) и (DCH), но при пълно спазване на изискванията за дуктилност в 5.4.3, 5.5.3 и 5.11.2. 5.11.1.4 Коефициенти на поведение q на сглобяеми системи а) предложение 5.11.1.4. Редукционният коефициент kp за определяне на коефициентa на поведение q p на сглобяеми конструкции се приема: kp = 1,0 за конструкции със съединения удовлетворяващи изисквания за: - разстояние до критични зони съгласно 5.11.2.1.1, - завишен проектен капацитет съгласно 5.11.2.1.2, 15
  19. 19. - разсейване на енергия съгласно 5.11.2.1.3. kp = 0,5 за конструкции със съединения не удовлетворяващи горните изисквания. б) обосновка Определящ елемент за сеизмичното поведението на една сглобяема конструкция са съединенията. Общата стойност на коефициента на поведение qp на сглобяема конструкция зависи от референтния коефициент на поведение q - взимащ под внимание вида на конструкцията и от редукционния коефициент kp - взимащ под внимание парамарите на съединенията. 5.11.1.5(2) Сеизмични въздействия по време на монтаж на сглобяеми конструкции а) предложение 5.11.1.5(2) Временно укрепване на сглобяеми конструкции се предвижда за редуцирано сеизмичното въздействие, което може да възникне по време на изграждането им и което може да представлява риск за човешки жертви. В този случай изчислителното сеизмично въздействие Ар се приема редуцирано на Ap равно на 30% от изчислителното въздействие дефинирано в ЕN 1998-1, т.3. б) обосновка Вероятността да възникне едно земетресение през време на изграждането на сглобяеми конструкции е сравнително малка, поради което редуцирането на изчислителното земетресение на 30% може да се приеме. 5.11.3.4(7)е Минимална надлъжна армировка в замонолитени съединения на едропанелни стени а) предложение 5.11.3.4(7)е Минималният процент на надлъжна армировка в съединение на едропанелни стени е ρс,min=1% от минималното напречно сечение на замонолитващия бетон. б) обосновка Носимоспособността на армировката след възникване на пукнатина в бетона в съединение на едропанелни стени трябва да бъде не по-малка от носимоспособността на ненапукан замонолитващ бетон. С предвиждането на минимален процент на армиране ρс,min =1% от минималното напречно сечение на замонолитващия бетон се предотвратява крехко разрушение след възникване на пукнатина в бетона. 6.1.2(1) Горна граница на q за концепцията за конструкции с ниска дисипативност; ограничения в избора на концепцията за поведение на конструкцията; географски ограничения върху използването на класовете на дуктилност на стоманени конструкции. 16
  20. 20. а) предложение 6.1.2(1) Горната граница на q при концепцията за конструкции с ниска дисипативност е 1,5. Не се предвиждат ограничения в избора на концепцията за поведение на конструкцията, както и географски ограничения върху използването на класовете на дуктилност на стоманени конструкции. б) обосновка Референтните стойности на q при концепцията за конструкции с ниска дисипативност съгласно таблица 6.1 на EN 1998-1 са ≤ 1,5 – 2.0. Предложена е по-малката стойност. За географските ограничения се отнася същия коментар както при ст.б. конструкции (5.2.1(5)). 6.1.3(1) Частни коефициенти за материала на стоманени конструкции при сеизмична изчислителна ситуация. а) предложение 6.1.3(1) Частният коефициент за материала на стоманени конструкции  s   M при проверките по крайно гранично състояние за сеизмична изчислителна ситуация, се приема да бъде равен на частният коефициен  s , приет за продължителните и временни изчислителни ситуации в БДС EN 1993:2004. б) обосновка Предложението съответства на препоръката в EN1998-1:2004. 6.2(3)Коефициент на завишена носимоспособност при капацитивно проектиране на стоманени конструкции. а) предложение 6.2(3) Коефициентът на завишена носимоспособност за проверка на условие а) при капацитивно проектиране на стоманени конструкции е  ov = 1,25. б) обосновка Коефициентът на завишена носимоспособност  ov е свързан с определяне на действителната граница на провлачане f y, max . Той е получен на базата на експериментално определяне на характеристиките на стоманите с явна граница на провлачане, които се използват в стоманените конструкции в сеизмични зони. Приета е препоръчаната стойност в EN1998-1:2004. 6.2.(7) Информация, как може да се използва EN 1993-1-10:2004 при изчислителна сеизмична ситуация. 17
  21. 21. а) предложение 6.2(7) EN 1993-1-10:2004 за ударната жилавост на стоманите и заварките при изчислителна сеизмична ситуация, се прилага както в случаите на постоянните и временните изчислителни ситуации. б) обосновка Предложението е съобразено с общия подход в БДС EN 1998-1 за използване при сеизмична изчислителна ситуация на същите характеристики на материалите, които се ползват при постоянните и временни изчислителни ситуации 6.5.5(7) Посочване на допълнителни правила за приемливо проектиране на съединенията. а) предложение 6.5.5(7) За проектиране на съединенията в дисипативните зони на стоманените конструкции се препоръчва да се ползват двете основни стратегии за рамковите възли: а) стратегия на усилване на ригела в зоната до колоната; б) стратегия на провокирано отслабване на определен участък от ригела. Те са дадени в БДС EN 1998-3:2005, Оценка и възстановяване/усилване на сгради. При по специфични конструктивни решения на съединения, може да се провеждат експериментални изследвания за знакопроменливи натоварвания. б) обосновка След земетресенията в Northridge (USA,1994) и Kobe (Japan,1995), се очертаха две основни стратегии за проектиране на рамковите възли: - стратегия на усилване на ригела в зоната до колоната; - стратегия на провокирано отслабване на определен участък от ригела. При стратегията за усилване на ригела в зоната до колоната се прилагат различни конструктивни решение за отдалечаване от колоната на зоната, в която могат да се развиват пластични деформации. При стратегията за отслабване на гредите, дуктилността на стоманените греди може да се подобри чрез отслабване на поясите на гредата на желани места, така че да се изместят дисипативните зони далеч от съединенията. При проектирането на нови конструкции в сеизмични райони могат да се ползват същите подходи, които са дадени в БДС EN 1998-3:2005. За избор на подходящи параметри при проектирането могат да се ползват проведените експериментални изследвания на различни конструктивни решения или да се проведат нови изследвания за по-специфични конструктивни решения. В приложение 2 са дадени резултатите от някои експериментални изследвания на рамкови възли ригел-колона. 6.7.4(2) Остатъчна носеща способност след загуба на устойчивост на натисковите диагонали в стоманени рамки с V-връзки. а) предложение 18
  22. 22. 6.7.4(2) Стойността на  pb , за определяне на остатъчна носещата способност след загуба на устойчивост на натисковите диагонали в стоманени рамки с V-връзки е  pb = 0.3. б) обосновка Предложената стойност на  pb = 0.3 може експертно да се оцени, че съответства на 30 % остатъчна носеща способност на натиснат диагонал след загуба на устойчивост. Такъв е порядъка на получените експериментално стойности при загуба на устойчивост на стоманени стандартни профили. 7.1.2(1) Горна граница на q за концепцията за конструкции с ниска дисипативност; ограничения в избора на концепцията за поведение на конструкцията; географски ограничения върху използването на класовете на дуктилност на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции. а) предложение 7.1.2(1) Горната граница на q при концепцията за конструкции с ниска дисипативност е 1,5. Не се предвиждат ограничения в избора на концепцията за поведение на конструкцията, както и географски ограничения върху използването на класовете на дуктилност на стомано-стоманобетонните конструкции. б) обосновка Приетата горна граница на q = 1.5 за комбинираните стомано-стоманобетонни конструкции при концепцията за ниска дисипативност съответства на приетите стойности за стоманобетонните и за стоманените конструкции. В България може да се приеме, че няма територии със специфично влияние на географското разположение върху дуктилното поведение на стомано-стоманобетонни конструкции. Горната граница на q за конструкции с ниска дисипативност 1,5 предполага, че компететно проектирани стомано-стоманобетонни конструкции дори за несеизмична сутуация, ще имат макар и малка, но достатъчна дуктилност за постигане на q = 1,5. Когато са удовлетворени изискванията за сеизмично композиране и детайлиране на стомано-стоманобетонните конструкции с определена дуктилност могат да се приемат съответни стойности на коефициентите на поведение q. 7.1.3(1),(3) Частни коефициенти за материала на комбинирани стомано- стоманобетонни конструкции при сеизмична изчислителна ситуация. а) предложение 7.1.3(1),(3) Частните коефициенти за материала на стоманено-стоманобетонни конструкции  c и  s при проверките по крайно гранично състояние за сеизмична 19
  23. 23. изчислителна ситуация, се приемат да бъде равни на частните коефициени  c и  s , приети за продължителните и временни изчислителни ситуации съгласно EN 1992-1- 1:2004 и сответно EN 1993-1-1:2004. б) обосновка Предложението съответства на препоръката в EN1998-1:2004. С приемането на стойностите на частните коефициенти за материала  c и  s за стомано-стоманобетонни конструкции при изчислителна сеизмична ситуация равни на дадените в EN 1992-1-1:2004 за проектиране на стоманобетонни конструкции и EN 1993-1-1:2004 за проектиране на стоманени конструкции се взима под внимание деградация на якостните характеристики на материалите при циклично сеизмично въздействие. 7.1.3(4) Коефициент на завишена носеща способност при капацитивно проектиране на комбинирани стоманено-стоманобетонни конструкции. а) предложение ( 7.1.3(4) Коефициентът на завишена носеща способност при капацитивно проектиране на комбинирани стоманено-стоманобетонни конструкции се приема  ov = 1,25. б) обосновка Както за 6.2(3) 7.7.2(4) Коефициент за намаляване на коравината на стоманобетонната част на комбинирани стомано-стоманобетонни колони. а) предложение 7.7.2(4) Коефициентът за намаляване на коравината на стоманобетонната част на комбинирани стомано-стоманобетонни колони е r = 0,5. б) обосновка Редуцирането с коефициента r = 0,5 на приноса на бетона към коравината на комбинираната стоманено-стоманобетонна колона с 50% се допуска (както в 1992-1- 1:2004) поради наличност на пукнатини и/или пълзене в бетона. 8.3.1 Клас на дуктилност за дървени конструкции. а) предложение 8.3.1 Не се предвиждат географски ограничения за използването на класовете на дуктилност DCМ(среден) и DCН(висок). б) обосновка 20
  24. 24. Както в 5.2.1(5) 9.2.1(1) Видове елементи за зидария с достатъчна носеща способност а) предложение 9.2.1(1) За зидария на сгради в сеизмични райони трябва да се използват елементи от група 1 на Таблица 3.1 на EN 1996-1:2004. б) обосновка За зидария се използват елементи с общ обем на отворити в процент не по голям от 25% от общия обем на елемента, като обемът на отделния отвор не трябва да надвишава 12,5 % от общия обем на елемента. 9.2.2(1) Минимална якост на елементи за зидария а) предложение Минималната нормализирана якост на натиск на елементи за зидария, поемаща сеизмично натоварване, следва да бъде: - перпендикулярно на хоризонталната фуга: fb,min = 7,5N/mm2; - успоредно на хоризонталната фуга в равнината на стената: fb,min = 2,5N/mm2. б) обосновка При нискоетажни сгради в България се прилагат обрамчени тухлени зидарии. Поради крехкото поведение на зидарията и местните условия на строителство, е предвидена в настоящата нормативна уредба на България малко по-висока минимална якост, която се предлага и като национално определен параметър. 9.2.3(1) Минимална якост на разтвора в зидани конструкции на сгради а) предложение 9.2.3(1) Минимална якост на разтвора в зидани конструкции се приема със следните стойности: - за неармирана зидария с пояси или за обрамчена зидария - fm,min = 5 N/mm2; - за армирани зидарии - fb,min = 10 N/mm2 б) обосновка Неармирани без пояси тухлени зидарии на стени на сгради, поемащи сеизмично натоварване, имат неблагоприятно крехко поведение. Поради това, тези зидарии на стени не следва да се прилагат без пояси. 9.2.4(1) Алтернативни класов на превръзки в зидария 21
  25. 25. а) предложение 9.2.4(1) Вертикалните напречни фуги на зидарии на стени, поемащи сеизмично натоварване, се запълват изцяло с разтвор. б) обосновка Зидарии на стени с незапълнени вертикални напречни фуги са със силно занижена носеща способност при сеизмично натоварване. Термичната им съпротива е също неефективна. 9.3(2) Условия за използване на неармирана зидария, удовлетворяваща само изискванията на EN 1996 а) предложение 9.3(2) Не се допуска използване на неармирана зидария за носещите стени на сгради, удовлетворяващи изискванията само на БДС EN 1996-1:2004, поради липса на зони с ниска сеизмичност. б) обосновка Неармирана зидария без пояси не се приема, поради ниския й дисипативен капацитет и липсата на зона с ниска сеизмичност в България. 9.3(2) Минимална ефективна дебелина на неармирани зидани стени, удовлетворяваща само изискванията на EN 1996 а) предложение 9.3(2) Не се нормира минимална ефективна дебелина t ef, min на неармирани зидани стени. б) обосновка Ускорение на земната основа аg,urm не се дава, в съответствие с т. 9.3(2). 9.3(3) Максимална стойност на ускорението на земната основа a g, urm за използване при неармирана зидария не се нормира, в съответствие с т. 9.3(2). а) предложение 9.3(3) Стойност на ускорението на земната основа аg,urm за използване при неармирана зидария не се нормира, в съответствие с т. 9.3(2). б) обосновка Ускорение на земната основа аg,urm не се дава, в съответствие с т. 9.3(2). 9.3(4), Табл.9.1 Коефициенти на поведение q при зидани конструкции на сгради а) предложение 22
  26. 26. 9.3(4), Табл. 9.1 Горните граници на стойностите на коефициентите на поведение q при зидани конструкции на сгради, се приемат както следва: Таблица 9.1 (BG) - Видове конструкции и коефициенти на поведение Вид конструкция Коефициент на поведение q Неармирана зидария съгласно 1.5 изискванията на EN 1998-1 Армирана зидария 2,5 Ограничена (обрамчена) зидария 2,0 б) обосновка Препоръчаните горни граници на стойностите на коефициентите на поведение q при зидани конструкции са добре обобщени в зависимост от вида на зидарията и съответстват на конкретни задължителни правила за детайлиране. Неармирана и неукрепена с вертикални и хоризонтални пояси зидария се допуска, съгласно EN 1998- 1, 9.3.(2), само в райони с ниска сеизмичност. Тъй като в България, такива райони биха заели изключително малка площ, зидарии неукрепени с вертикални и хоризонтални стоманобетонни елементи не следва да се прилагат съгласно EN 1998. Също така извънредно нецелесъобразно е, при масовото строителство на жилищни сгради със стоманобетонни плочи, да се търси нищожна икономия, като не се предвиждат вертикални колони, които да увеличат значително сеизмичната устойчивост на сградите. Приложението в сеизмични райони на зидани сгради с дървен гредоред или с несвързани помежду с пояси тесни подови панели, имат за резултат с нищо не оправдан огромен брой човешки жертви (пример земетресение в Армения – 25000 жертви). 9.3.(4) Табл.9.1 Коефициенти на поведение q за сгради със зидани конструктивни системи, които осигуряват повишена дуктилност а) предложение 9.3(4) За сгради с армирана зидария, може да се използват по-голями стойности на коефициента на поведение q от дадените в Таблица 9.1 (BG) при условие, че системата и свързаните с нея стойности на q са проверени експериментално. Максималната стойност на q за такива случаи се приема до 3.5. б) обосновка Това предложение (в съответствие с EN 1998-1, 9.3(4)) дава възможност за целесъобразно приложение на усъвършенствани и експериментално доказани армирани зидани конструкции. 9.5.1(5) Геометрични изисквания за зидани шайби. а) предложение 23
  27. 27. 9.5.1(5) Геометрични изисквания за зидани шайби са дадени в следващата Таблица 9.2 (BG): Таблица 9.2 (BG) - Геометрични изисквания за шайби Типове зидария t ef, min (mm) (hef / t ef ) max (l/h )min Ограничена (обрамчена) зидария 250 15 0,3 Армирана зидария 250 15 без ограничение Използваните символи в тази таблица, имат следните значения: t ef дебелината на стената (виж EN 1996-1-1:2004) ; hef ефективната височина на стената (виж EN 1996-1-1:2004); h по-голямата светла височина на съседни отвори до стената; l дължината на стената. б) обосновка Предложени са геометрични изисквания в таблица № 9.2, които са съгласувани с изискванията на т. 9.3.(4) на ЕN 1998-1. 9.6(3) Частни коефициенти за материала на зидани конструкции на сгради при сеизмична изчислителна ситуация а) предложение 9.6(3) Частните коефициенти за материала на зидани конструкции на сгради при сеизмична изчислителна ситуация се приемат със следните стойности:  m = 2/3 от дадената стойност в Националното приложение към EN 1996-1-1:2004, но не по-малка от 1,5;  s = 1,0. б) обосновка Предложени стойности на частните коефициенти за материала на зидани конструкции при сеизмична изчислителна ситуация в т. 9.6(3) на EN 1998-1: 2004 са съгласувани с изискванията на т. 2.4.3(1)Р на ЕN 1996-1-1:2005. 9.7.2(1) Максимален брой етажи и минимална площ на шайби на “прости зидани сгради” а) предложение 24
  28. 28. 9.7.2(1) Максималният брой на етажите и минималната площ на шайбите на “прости зидани сгради” са дадени в Таблица 9.3 (BG) Таблица 9.3(BG): Допустим брой етажи над земята и минимална площ на шайбите за "прости зидани сгради" Ускорение на площадката a g S  0,10k  g  0,15k  g  0,20k  g Вид Минимална сума на площта на напречното сечение на конструкция шайбите във всяко направление, в проценти от Брой етажи(n) общата площ на етажа Ограничена 2 2,5% 3,0% 3,5% зидария 3 3,0% 4,0% n/a 4 5,0% n/a n/a Армирана 2 2,0% 2,0% 3,5% зидария 3 2,0% 3,0% 5,0% 4 4,0% 5,0% n/a 5 5,0% n/a n/a * n/a означава “неприемливо” б) обосновка Изискването за минимален процент на сумарното напречно сечение на шайбите от зидария на прости зидани сгради е полезна ориентировъчна информация. Не са дадени стойности за случая на ниска сеизмичност. 9.7.2(2) Минимална стойност на отношението на късата към дългата страна в план на “прости зидани сгради” а) предложение 9.7.2(2) Минимална стойност на отношението на късата към дългата страна в план min на “прости зидани сгради” се приема min = 0,25. б) обосновка Минималната стойност на отношението на късата към дългата страна в план е общ критерий за хоризонтална регулярност даден в т. 4.2.3.2 на EN1998-1. Логично е този критерий да се приеме при прости зидани сгради, при които хоризонталното диафрагменно поведение на подовите конструкции е от съществено значение. 9.7.2(2) Максимална етажна площ на вдлъбнатини в план за “прости зидани сгради” а) предложение 25
  29. 29. 9.7.2(2) Максимална етажна площ p max на врязвания в план за “прости зидани сгради” се приема p max = 15% б) обосновка Максимална етажна площ на врязвания в план за “прости зидани сгради” е също от значение за ефективно хоризонталното диафрагменно поведение на подовите конструкции. 9.7.2(5) Максимална разлика на маса и площ на стена на два съседни етажа на “прости зидани сгради” а) предложение 9.7.2(5) Максималните разлики на масите  m, max и на хоризонталното напречно сечение на шайбите  A, max между два съседни етажа се ограничават до максимална стойност на  m, max = 20% и  A, max = 20%. б) обосновка Предложени са препоръчаните стойности в EN 1998-1:2004 и са в съответствие с общите условия за регулярност във вертикално направление. 10.3(2)Р Коефициент на усилване на сеизмичните премествания на изолиращите устройства а) предложение 10.3(2)P Коефициентът на увеличаване на сеизмичните премествания  x за всички изолиращи устройства се приема  x =1,2. б) обосновка Предложена е препоръчаната стойност в EN 1998-1:2000 26
  30. 30. Таблица – ЧАСТ 1 НАЦИОНАЛНИ ПАРАМЕТРИ ЕВРОКОД 8, част 1 /BDS EN1998-1:2005/ ПЪРВИ ЕТАП Проектиране на конструкции за Част1 сеизмични въздействия Пояснения и дейности Продължит Краен Тема елност срок от Точка (месеци) началото (месеци) Отчетено в етап 1 6 6 1.1.2(7) Информационни приложения А и В. Референтен период на повторяемост Виж по-горе, отчетено в етап 2 18 18 TNCR на сеизмичното въздействие за изискването за неразрушаване ( или 2.1(1)Р еквивалентно, референтна вероятност за надвишаване за 50 години, PNCR). Референтен период на повторяемост Виж по-горе, отчетено в етап 2 18 18 TDLR на сеизмичното въздействие за изискването за ограничаване на 2.1(1)Р повредите ( или еквивалентно, референтна вероятност за надвишаване за 10 години, PDLR). Условия, при които не е необходимо Виж по-горе, отчетено в етап 1 6 6 3.1.1(4) да се извършва изследване на земната основа в допълнение към 27
  31. 31. необходимото изследване за несеизмични въздействия, и може да се използва вече установена класификация на земната основа Схемата за класификация на Виж по-горе, отчетено в етап 2 18 18 земната основа, отчитаща геоложката структура в дълбочина, включително и стойностите на 3.1.2(1) параметрите S, TB, TC и TD, определящи спектрите на реагиране за хоризонтални и вертикални компоненти на въздействието, съгласно 3.2.2.2 и 3.2.2.3. Параметрите S ,T B ,T C ,T D Виж по-горе, отчетено в етап 2 18 18 3.2.2.1(4). дефиниращи формата на еластични спектри на реагиране за 3.2.2.2(1)Р хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие Параметрите a vg ,T B ,T C ,T D Предложени са предварителни стойности, 18 18 дефиниращи формата на еластичния окончателно предложение в етап 3 3.2.2.3(1)Р спектър на реагиране за вертикалната компонента на сеизмичното въздействие Относно дефиниции за центъра на Виж по-горе, отчетено в етап 1 6 6 коравината и за радиуса на усукване в многоетажни сгради, които 4.2.3.2(8) удовлетворяват или не удовлетворяват условията (a) и (b) на 4.2.3.2(8) . 28

×