2. УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Тя има хетерогенна природа и се отличава с по-ниско
интелектуално и адаптивно функциониране, които оказват
влияние върху много аспекти от живота и основни умения
като комуникация, самообслужванеи социални
взаимодействия.
3. СТЕПЕНИ НА УМСТВЕНА
ИЗОСТАНАЛОСТ
1. Лека степен на умствена изостаналост (IQ от 50-55 до 70-75)
– От 0 до 5 години: Налице е минимално изоставане в
сензорно-моторната сфера и често остава незабележимо до по-
горна възраст; Прохождат по-късно, обикновено след 15 месеца;
Проговарят по-късно; На 5 г. речта им е като на 3-годишни деца;
Бавно усвояват речта за ежедневна употреба.
– От 6 до 18 години: Възможно е обучение в определена степен;
Могат да овладеят социални умения под ръководство; Могат да
провеждат разговори; Постигат пълна независимост в
самообслужването; Могат да извършват практически дейност,
неизискващи умствени умения.
4. 2. Умерена степен на умствена изостаналост (IQ от 35-40 до 50-55)
– От 0 до 5 години: Изоставане в езиково-речевото и двигателното
развитие; Разбирането и използването на речта се развива
лимитирано; Комуникацията е ограничена; От полза е тренинг за
овладяване на умения за самообслужване; Част от децата не могат да
се обличат и хранят сами; Имат бедни социални представи.
– От 6 до 18 години: Ограничени успехи в училище. Само някои
деца овладяват четене и писане. Категорично са изразени неуспехите
по математика; Полезен е тренинг за социални и професионални
умения, но до определено ниво; Демонстрира се зависимост от
фамилните условия; Възможно е извършването на по-обикновена
практическа работа, но под ръководство; Изключение са случаите на
напълно невъзможно житейско функциониране.
5. 3. Тежка степен на умствена изостаналост (IQ от 20-25 до
35-40)
– От 0 до 5 години: Изоставане във всички области на
развитие и нужда от интензивни грижи; Бедно двигателно
развитие; Комуникацията е лимитирана, езиковите и речевите
умения са оскъдни; Неуспешен е тренингът за овладяване на
умения за самообслужване.
– От 6 до 18 години: Възможно е езиково обучение и
обучение в комуникативни умения, но на минимално ниво;
Възможно е чрез тренинг да се овладеят елементарни умения
за самообслужване.
6. 4. Дълбока степен на умствена изостаналост (IQ под 20-25)
– От 0 до 5 години: Значително изоставане с минимален
капацитет за функциониране на сензорно-моторната сфера;
Ограничени двигателни възможности с липсваща или
ограничена сфера на самообслужване; Комуникацията е
ограничена до оскъдни, изолирани звуци; Препоръчителни са
постоянни грижи.
– От 6 до 18 години: Лимитирано ниво на двигателно
развитие; Комуникацията се осъществява чрез
неконвенционални знаци, разбираеми от ограничен кръг хора,
и е придружена с неточно артикулирани отделни звуци; Чрез
тренинг може да се овладее елементарно самообслужване.
7. Генерализирани разстройства на
развитието
Основен симптом при аутизма е качественото
нарушение в социалните взаимодействия.
Децата не проявяват обичайната привързаност към
родителите си, не се усмихват и не се протягат, когато
някой иска да ги вземе в ръце
Липсва поведение на привързаност към значимите
фигури, не проявяват тревожност при раздяла с тях и
когато са оставени в непозната среда.
В училищната възраст те могат да станат по-малко
оттеглени, но остава тяхната неспособност да се
сприятеляват, да проявяват емпатия.
8. Дефицитите в развитието на езика също са един от
основните критерии за диагностицирането на аутизъм.
Характерни са абнормности в езика и забавяне
на придобиването на език.
Не използват езика за социален обмен.
Липсва съответната невербална експресия.
Характерни са стереотипно повтаряне на фрази,
ехолалия, говорят в трето лице.
9. Характерно е и стереотипно поведение.
Липсва символна игра.
Повтарят монотонно еднотипни действия.
Често манипулират неодушевени предмети
по нетипичен начин.
Характерни са стереотипии, маниеризми
и гримасничене.
Трудно понасят промяна в последователността на
ежедневните действия или в обстановката.
Често са с нестабилно настроение и афект.
Могат да бъдат хиперкинетични.
Чест проблем е и агресивността и избухванията.
10. Синдром на Даун
Тризомия 21.
Когнитивно – лека до умерена, рядко тежка УИ.
Обикновено малко емоционални и поведенчески
проблеми в сравнение с другите деца с УИ /но по-
високи в сравнение с нормално развиващите се
деца/.
Невнимание и хиперактивност.
Упоритост.
Депресивност.
11. Детската церебрална парализа
Детската церебрална парализа не е наследствено
заболяване. Детската церебрална парализа (ДЦП) е
събирателен термин, обединяващ група хронични
непрогресиращи симптомокомплекси на двигателни
нарушения и включва различни остатъчни синдроми,
които се изявяват още през първата година от живота
на детето.
Те са резултат на неразвитие или увреждане на мозъка
пренатално, интранатално или в периода на
новороденото. Клинично се установява различен по
сила на изразеност и локализация двигателен дефицит,
промяна на мускулния тонус, смущения на
координацията или поява на неволеви движения.
12. Епилепсия
Мозъкът се състои от гъсто преплетени нервни клетки,
които комуникират помежду си чрез електрически
импулси, като по този начин се контролират функциите
на органите и движенията на тялото.
При епилепсия този механизъм на взаимодействие е
нарушен, поради едновременното активиране на група
нервни клетки и възникване на стотици хиляди
електрически импулси. Освобождаването на този
свръхмерен електрически заряд води до появата на
гърч/припадък. При епилепсия припадъците настъпват
многократно и без провокация.
13. Какво трябва да направите при настъпване
на припадък?
Спазвайте най-важното правило: запазете спокойствие!!!
Необходимо е детето да бъде изнесено от зоната на
опасност: извън улицата, далеч от вода или перила, стълби.
Отдалечете всички предмети, с които то може да се нарани..
Освободете тялото от стягащи дрехи. Не поставяйте нищо в
устата. Не предприемайте дишане уста в уста. След
преминаване на припадъка обърнете детето в странично
положение, за да може слюнката свободно да изтича от
устата. Изчакайте момента на проясняване на съзнанието.
Междувременно повикайте лекар от “Бърза помощ”.
14. Синдромът на хиперактивност с дефицит на
вниманието
Трудно обръщат внимание на детайлите и често правят
грешки по невнимание в училище или в други
организирани дейности.
Когато правят нещо са рахвърляни или невнимателни.
Лесно се разсейват от стимули, на които другите деца
не обръщат внимание. Например, могат да прекъснат
работата си за да се заслушат в обичайни, ежедневни
шумове или за да се вгледат в обичайна, ежедневна
дейност.
Невъзможност да задържат вниманието си върху
задача или дейност.
15. Трудно задържат вниманието си при изпълнението на
домашни или друга поставена им задача,
която изисква концентрация.
Често минават от една недовършена задача към друга,
която също не завършват.
Често забравят ежедневни дейности като
миенето на зъбите, среща с приятели и др.
Когато разговарят често променят темата,
не слушат за какво се говори или не могат да
си спомнят за какво е ставало въпрос- минута
след края на разговора.
Често не спазват правилата при групови игри.
16. Дислексия
Дислексията се определя като специфично нарушение на
способността за учене, свързано с процесите на преработка на
информацията, което ограничава придобиването и развитието на
грамотността и води до несъответствие между очакваните за
възрастта и реалните постижения в училище.
Дислексията се проявява чрез проблеми в четенето, писането,
смятането, но организационните, музикалните, времевите и
пространствените способности също могат да бъдат нарушени.
Установено е, че дислексията не се дължи на липсата на стимули,
на сензорни увреждания или на неподходящо преподаване и
условия.
Трудностите при дислексията се свързват с особености на
слуховите, фонологичните, зрителните, моторните и/или
познавателните процеси.
Дислексията включва не само проблеми с овладяването на
училищните умения, но и широк кръг дефицити, демонстрирани в:
- емоционалното
- поведенческото
- социално функциониране
17. Карта за първична оценка на общото
развитие на дете или ученик със СОП
Целта на оценката е да се съберат данни за наличните
ресурси и потребностите на детето/ученика, като се
вземе предвид и семейната среда.
Оценката ще бъде използвана като основа за вземане
на решения за определяне на допълнителната
подкрепа, от която евентуално се нуждае
детето/ученикът, семейството или полагащите грижи за
детето/ученика. Не е необходимо да бъдат изпълнени
всички елементи на оценката - важно е да се отразят
аспектите, които дават реална представа за
ситуацията.
