1. Лазарки шетат из село Обредните практики на Лазаровден

2. Лааровден е един от най-поетичните и красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието. Той е част от Великденския обреден цикъл, посветен на обновяването на природата и възкръсването на живота.

3. В народните представи ясно личи сливането на езически и християнски елементи: възраждането, възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо се свързва с библейската история за възкръсването на Лазар.

4. Лазаровден се отбелязва в последната събота преди Страстната седмица. Народът ни смята, че Лазар заповядва на горите и шумаците. С брадва сече дървета и прави ниви за оране, отвоюва пространства за човека от хаотичния, неподреден и чужд свят и така установява ред и поставя граница между световете.

9. Лазарките са облечени в местна празнична носия или с невестинска премяна, взета от наскоро омъжена жена. Накити от монети, цветя, венци и пера допълват пъстрите лазарски костюми.

11. Предишния ден момите се събират на чешмата или на реката, носят венчета, сплетени от върбови клони. Нареждат се на брега и пускат едновременно венчетата. Девойката, чийто венец излезе най-напред се избира да бъде “кумица” на лазарките. Кумицата се ползва с голямо уважение от страна на останалите лазарки и на третия ден след Великден тя кани у дома си всички момичета на гости и ги черпи с баница, козунак и червени яйца.

12. Повсеместно е вярването, че където са влезли и пели лазарки, ще бъде честита цялата година. Лазарките имат важна функция – те благославят дома и стопаните в него, като изпълняват определени ритуали и песни.

13. Малките лазарки обхождат домовете на близки и съседи сутринта на Лазаровден. По-големите обикалят цялата махала или селото от обяд на Лазаровден до обяд на Връбница.

14. За всеки член от семейството лазарките подбират песен. За стопанина, за стопанката, за децата, за ерген или мома - всички са възторжена възхвала на любовта, женитбата, семейството и очакваното бъдещо плодородие.

15. Песен по пътя и на хоро “ Лазар се вози на златни колца, низ селото ходи, Богу се моли: - Я дай ми, Боже, ситен дъждец, ситен ми дъждец, роса да роси, трева да никне, паун да пасе, паун да пасе, пера да хвърля, пера да хвърля, моми да берат, моми да берат, моми, невести, моми, невести, венци да вият!”

18. Песен за невеста Ой Лазаре, Лазаре, синчец, петлец, Лазаре, малка мома у венчец. Лазар оди у село, малки деца събира, млади булки нахожда и на булки думаше: - Кога лани дойдооме, стара баба найдооме, ни метени дворове, ни редени столове. Кога сега дойдооме, таз втората година, млади булки найдооме и метени дворове, И редени столове.

19. Песен на момък Лазарова мале ле!Лазаре! Имаш юнак неженен, Що го млад не ожениш Що му гримни не ковеш, Що му пръстен не лееш, Що му гайтан не шиеш? А майка им говоре: - И гримни съм ковала, И пръстен съм леела, И гайтан съм ушила, Сал не мога да найда Сину лика прилика, Що на лице приляга И на рода пригода!

21. Навсякъде лазарките са дарявани с яйца, понякога с пари, брашно, мас. Тук кумицата изпълнява важна обредна роля - когато момите играят и пеят в двора на стопаните, откъсвайки се от колектива, тя отива при стопанката и мята кърпа на дясното й рамо, очаквайки даруване от нея - бели яйца, сирене, брашно, орехи, ошаф и дребни пари. Брашното стопанката изнася в сито, което после търкулва. Според това, как ще падне ситото, гадаят за плодородието през годината.

22. Момите, участвали в лазаруването, не са застрашени да бъдат грабнати от змей.

24. Тъкмо се навела водица да пийне и дошъл един змей, който й рекъл да стане змейница. „ Богата и пребогата ще бъдеш" - завършил той. Но Ружа се уплашила, хукнала да бяга и настигнала баща си и майка си. Нищо не им казала. Вървели, що са вървели, ожадняло момичето и рекло на татка си, че ще се отбие от пътя, да иде до змейновото кладенче, вода да си пийне. „ Не ходи, потрай малко до село! - рекъл бащата, - че това място е лошаво." Но девойката не послушала съвета, свърнала от пътя.

25. Отишли на сбора, момите пеели, но Ружа била невесела — мислела за предложението на змея. Искало й се богата да бъде и в дворец да живее. И щом се пръснал сборът, изоставила своите и пак отишла на кладенчето. Тогава пристанала на змея, позмейчила се и отишла в змейновите палати. Минали години. Домъчняло й за Земята и за родата, та помолила змея да я пусне, за да види своите близки. Змеят се съгласил и я спуснал по същото време, на същото кладенче. После отлетял.

26. През годините, що прекарала със Змея, й пораснала змейнова опашка и тя първо решила да се освободи от нея. Извила се и опитала да захапе опашката, за да се измъкне от нея, но... не успяла. Започнала лудо да се мята насам-натам и все не успявала, а чула и песните на момите, които се връщали от сбора. От ужас, че така ще я видят дружките, сърцето й се пръснало.

29. В края на деня в песен самите лазарки се сбогуват помежду си и с детството си, защото вече са станали “съвършени моми” и ще се готвят за сватба. … защото мома, която е лазарувала, вече може да се омъжи.