Ран Босилек
Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881 – 1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888 – 1943) – физик, метеоролог.Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.
Къщата на ул. „Иван Асен II“ 10 в София, където Ран Босилек е живял и творил от 1928 до 1958 г.
Паметната плоча на стената на дома на Ран Босилек
Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел[1][2].
Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.
Умира на 8 октомври 1958 година в София.
2. Ран Босилек
/ Генчо Станчев Негенцов/
Ран Босилек е български поет и преводач. Роден е
1886г. в Габрово. Известно време работи като
учител. За своите малки ученици той написал
първото си детско стихотворение „На косичка“.
По-известни негови произведения са „Патиланско
царство“, „Косе Босе“ и много други приказки и
стихотворения.
4. Цветница
Цветница е един от най-хубавите пролетни празници.
Нарича се още Връбница, защото на този ден момите
берат върбови клонки. Те правят от тях венци, пускат ги
в реката и следят кое венче е най-напред.
В цялата страна Цветница се почита като голям цър-
ковен празник. Сутринта на Връбница църковнослужите-
лите осветяват в църква върбови клончета.
Всички отиват на тържествена служба, вземат от
върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че
тази осветена върба има предпазна и възпроизвеждаща
сила.
5. Тя е мъничка царица,
златокоса, светлолика.
Сред цветята тя живее,
на лаленце се люлее,
в светъл празник рано пее:
„Хайде, ставайте, дечица!
И от клончета върбица
колелца си изплетете,
на дъсчица ги сложете
и в реката ги хвърлете.
Туй, що тръгне най-напред,
носи най-голям късмет.
На когото то се случи,
ще се радва от сърце!
На Великден ще получи
най-голямото яйце!“.
Ран Босилек
7. Отговорете на въпросите и запишете в тетрадката.
1. В кои стихове Ран Босилек описва народния обичай
Цветница?
2. Какво ще получат децата, чиито колелца тръгнат
най-напред?
3. Каква е наградата за детето,чието венче изпревари
другите?
8. Лазарска песен
Майка дете си будеше:
стани, стани детенце,
да погледаш лазарки
как хубаво играят.
Как хубаво играят,
с жълти чехли потропват,
Шити поли развяват.
Българска народна песен
9. Българските народни песни са събрали поетичното и
звуково богатство на родния език. Те възникват в истори-
ческото минало и отразяват вярванията, представите и
християнските възгледи на хората от онова време.
Внушенията на народната песен са непосредствен израз
на човешките чувства, вълнения и преживявания. Затова
песента присъства и в делника, и в празника на българина.
Разпространява се устно, като много често хората
допълват и променят песента, затова и често се срещат
няколко варианта на една и съща песен.
