5. Помислете и отговорете?
1. Какво е за мен промяната?
2. Как реагирам, ако нещо
трябва да се промени?
3. Как се чувствам, ако
промяната не се
осъществи?
4. Дайте/нарисувайте
асоциация за промяна?
6. СЪЩНОСТ НА СТРЕСА
Стресът е неспецифичен
отговор на организма на
всяко поставено пред него
изискване.
Установява се взаимовръзка
между:
- потребност от постижения –
тревожност в екстремна ситуация
- локализация на контрола –
оптимизмът – перфекционизмът .
7. ПОЗИТИВИ НА СТРЕСА
Стресът е
психологически отговор
на ситуация на заплаха
и дава възможност
на индивида да:
- фокусира вниманието си към
опасната ситуация;
- мобилизира нужната ментална
енергия,
за да прецени ситуацията и да вземе
решение;
- се подготви за решителни действия.
9. Фактори за
отключване на стреса
-НЕ СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА
СТРЕСОРИТЕ;
-УСЕЩА СЕ ЗАГУБА НА КОНТРОЛ НАД
СИТУАЦИИТЕ;
- НЕ СЕ КОНТРОЛИРА НЕОБХОДИМИЯ
АСПЕКТ НА
ЖИВОТА;
-ДЕЙСТВА СЕ ПРОТИВ ЛИЧНИТЕ
10. ПСИХОЛОГИЧНИ ТИПОВЕ
ЛИЧНОСТ И СТРЕС
РАЗПОНАТИ СА 8 ЛИЧНОСТНИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ
ЕКСТРАВЕРЗИЯ ---------------- Е
ИНТРОВЕРЗИЯ ----------------- I
УСЕЩАНЕ -------------------------- S
ИНТУИЦИЯ ------------------------ N
МИСЛЕНЕ -------------------------- T
ПРЕЖИВЯВАНЕ --------------- F
ВЪЗПРИЯТИЕ ------------------- P
СЪЖДЕНИЕ ---------------------- J
18. РЕАКЦИИ НА СТРЕС
Стресовата ситуация може да бъде
стимулираща или изпълваща с
енергия.
Някои хора процъфтяват
при постоянен стрес,
но повечето успяват
да се справят само
за известно време.
След това възникват
психически или физически
проблеми - дистрес (натрупване на
прекалено много стрес).
19. РЕАКЦИИ НА СТРЕС
75% от заболяванията са
предизвикани от стрес:
- високо кръвно налягане,
- сърдечни пристъпи,
- инсулт, депресия,
- тревожни разстройства,
- синдром на хроничната умора,
- синдром на раздразненото дебело черво;
- мигрена, храносмилателни разстройства,
- дихателни проблеми, затлъстяване и др.
20. Повишеното ниво
СИМПТОМИ
на хормоните,
НА СТРЕСА
свързани със стреса,
води до:
- силно сърцебиене,
- учестено, повърхностно дишане,
- увеличаване/намаляване на
телесното тегло,
- плачливост , безсъние,
- главоболие, изпотяване,
- намалена концентрация,
- сухота в устата,
- лошо храносмилане,
повтарящи се инфекции,
- треперене, раздразнителност.
21. Какво е травматично
събитие?
Дефиниция 1 – Тип І: събитие с
много висока интензивност, която
надхвърля
възможностите
на
индивида
да
удържа
психологически (например, при
насилие, земетресение);
Дефиниция 2 – Тип ІІ: събитие,
което има същите последици, но
се отнася до повторението на
силно
разстройващи
ситуации
(например, системна сексуална
злоупотреба
с
дете,
продължително
излагане
на
физическа несигурност)
22. BURNOUT ИЛИ
ПРЕГАРЯНЕ
• Пайнс (1993) разграничава стрес от
прегаряне – “прегарянето” е чест ефект
при високо мотивирани хора, с
идеалистична нагласа и които срещат
малко социално признание на
работата, която извършват;
• 70-те – 80-те години Фройденберг
описва процес на постепенно
изсъхване, повяхване и загуба на
ентусиазъм в работата сред
доброволци, извършващи социална
работа; описва го като процес на
загуба на илюзиите
23. ПРОФЕСИОНАЛЕН
СТРЕС
Професионалният стрес е
съвкупност от негативни,
физически и емоционални
реакции, които възникват
при несъответствие между
изискванията на работата
и способностите,
средствата
и/или потребностите на
работещия.
24. ПРОФЕСИОНАЛЕН СТРЕС
Професионалният стрес е
емоционална, когнитивна и
поведенческа реакция спрямо
негативни и неблагоприятни
аспекти, свързани със
същността на работата.
Тази реакция засяга целия
организъм. Може да се
превърне в трайно състояние и
се характеризира във висока
степен със страдание, а често и
с чувството на безизходица.
25. СТАДИИ НА BURNOUT
1. ЕНТУСИАЗЪМ:
професионалистът
инвестира
цялата
си
енергия
в
работата. Някои хора идеалисти, имат
големи
очаквания
и
постигат
свръхидентификация
със
своите
бенефициенти. Така те имат ниска
реалистичност по отношение на това
как да се справят с обезкуражаващите
условия и трудни популации;
2. СТАГНАЦИЯ – Процес на затихване,
намаляване на темпото, отлагане,
загуба на надежда и желание за
правене на разлика между добро и
зло; работата загубва своето лустро и
не
съумява
да
компенсира
потребностите на индивида.
26. СТАДИИ НА BURNOUT
3. ФРУСТРАЦИЯ –
специалистът спира да бъде
помагащ, чувства
безпомощност, ответните му
реакции са постоянни
оплаквания, гняв към
управляващите и
бенефициентите, затваряне в
себе си и отчуждение;
4. АПАТИЯ – емоционална
откъснатост, спиране на
грижата за другия;
незаинтересованост,
27. ФАКТОРИ ЗА BURNOUT
• Малко социално
признание на
извършваната работа;
• Високо ниво на
рецидивизъм сред
хората в нужда/клиенти;
• Липса на супервизия и
консултации;
• Нереципрочен цикъл
“даване-взимане”;
• Работен контекст, в който
очакванията за грижа и
успех остават без отговор.
28. СИМПТОМИ
НА BURNOUT:
•
•
•
•
•
•
•
•
•
Загуба на енергия
Изтощение и депресия
Отегченост, досада
Загуба на емпатия
Песимизъм и цинизъм
Тревожност
Антисоциална нагласа
Чувство на безсилие
Злоупотреба с вещества
29. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ
ПРИЧИНИ ЗА BURNOUT
Прегарянето като ефект на проваления
нарцисизъм и твърде високи лични
очаквания.
Влиянията на средата могат мощно да залеят
повечето от отдадените функциониращите и
ефективни хуманитарни специалисти.
Да си помагащ, означава да получаваш
признание чрез помагане на другите;
другите стават ценни и това ни прави ценни в
собствените ни очи.
Влиянието на средата (системите, към
които принадлежим) и нашата лична
история допринасят за нашия
професионален стрес.
30. Системни причини за
BURNOUT
- натиск от семейството – системите на
семейството и работата могат да бъдат много
изискващи и конкурентни; повишаването на
изискванията в работата -> посвещаване на
повече време в работата за сметка на
времето за семейството, в резултат на което
семейството повишава изискванията към
професионалиста;
- натиск в работата –спешност и
неотложност на задачите и помагащият е
принуден да взима решения без
достатъчно време за консултации;
- натиск от колегите – често колегите са не
само източник на професионална подкрепа
и усещане за съпричастност, но са и
конкуренти.
31. Системни причини
за BURNOUT
-
ядреното
семейство
–
неразрешени
конфликти
със
значима родителска фигура могат
да
се
актуализират
и
репродуцират
при
срещата
с
бенефициентите;
- искащите клиенти –
често
клиентите в нужда се връщат и
преповтарят
дезадаптивните
модели
на
поведение,
което
“възнаграждава” грижещия се с
преживяването
за
провал
в
професионален план;
- личния живот – актуалните
потребности на професионалиста;
32. КАК ДА СЕ ИЗБЕГНЕ “ПРЕГАРЯНЕТО” И
ТРАВМАТИЗАЦИЯТА “ЗАРАДИ ДРУГИЯ”
НА РАБОТНОТО МЯСТО ?
• Съществуват протективни
фактори, които могат да се
генерират от самия помагащ и от
организацията-работодател;
• Фундаменталната стратегия за
борба със стресопораждащите
работни условия е
саморефлексията,
самонаблюдението, признаването
пред себе си на ефектите от
стреса върху нас, както и
разпознаване на източниците на
този стрес – личностови и
организационни;
33. ПРОТЕКТИВНИ
ЛИЧНОСТОВИ ФАКТОРИ
• АДЕКВАТНО
ОТНОШЕНИЕ КЪМ
РАМКАТА НА РАБОТАТА;
• СПОДЕЛЯНЕ НА
ЧУВСТВА СЪС
СУПЕРВИЗОРИ, КОЛЕГИ,
ПРИЯТЕЛИ –
ПОДКРЕПЯЩАТА
СОЦИАЛНА МРЕЖА;
• ПРЕКАРВАНЕ НА ВРЕМЕ
ИЗВЪН РАБОТАТА;
• НАМИРАНЕ НА НАЧИНИ
ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ
БОЛЕЗНЕНИ АСПЕКТИ В
РАБОТАТА.
34. ОРГАНИЗАЦИОННИ
ПРОТЕКТИВНИ
ФАКТОРИ:
• Признаване на това, че професионалният
стрес и прегаряне са РЕАЛЕН проблем, който
въздейства върху помагащите;
• Идентифициране на симптоми на стрес и
прегаряне;
• Оценка/преценка на причините;
• Предприемане на стъпки за премахване на
факторите, допринасящи за стрес;
• Оценка на ефективността на тези действия;
• Стил на лидерство и стил на управление,
който да носи характеристиките на отворена
комуникация, достъпност, признаване на
загуба, оценяване на усилията за свършване
на работата.
35. ПОДХОДИ ПРИ
ПРЕВЕНЦИЯ
НА ПРЕГАРЯНЕ:
• Групов подход – носи предимството,
че
действа сплотяващо дори и в лицето на
трудностите и дава колективна подкрепа;
- стресорите се приемат за легитимни и
реални;
- проблемът се вижда като проблем на
цялата група, не като проблем само на
индивида;
- търсене на решения вместо
търсене на виновни;
- високо ниво на толерантност
към индивидуалното
разстройство;
36. ПОДХОДИ ПРИ
ПРЕВЕНЦИЯ НА
ПРЕГАРЯНЕ:
- подкрепата се изразява ясно, директно
под формата на позитивна оценка и
признание, награда, ангажираност,
загриженост;
- комуникацията е отворена, има малко
санкции срещу това, какво може да
бъде казано и какво - не;
- висока степен на кохезия
(сплотеност);
- значителна гъвкавост на ролите и
ефективно използване на ресурсите –
материални, финансови,
институционални;
- липса на субкултура на насилие;
37. ПОДХОДИ ПРИ ПРЕВЕНЦИЯ
НА ПРЕГАРЯНЕ
(ПРОДЪЛЖЕНИЕ):
• Професионална супервизия –
организирано съвместно със специалист
в областта на човешките отношения,
психотерапевт пространство за
споделяне на болезнени чувства и
преживявания, свързани с работата и за
поддържане на високи професионални
стандарти;
• Развитие на персонала – Свързано е с
провеждане на обучение в нови умения,
като в тези обучения се поставя акцент
върху това, че е добре нашите очаквания
да почиват на реалистични цели и да
толерираме провал.
38. техники за
справяне със
стреса
Релаксация чрез
• Редовни почивки по време на работа.
• Пътуване по време на отпуск.
• Занимания с любими дейности.
• Изпълнение на дихателни упражнения
• Водене на дневник.
• Гледане на комедии.
• Контакт с домашни любимци.
• Разговори с приятели.
• Молитви или медитация.
• Вземане на топла ароматизирана вана.
• Посещаване на СПА център или салон
за красота.
39. техники за
справяне със
Баланс на желанията и възможностите :
стреса
• Да приемете, че може да промените само своето
поведение, но не и на околните.
• Да се примирите, че не е възможно да имате
всичко, което пожелаете.
• Да осъзнаете най-главните си цели.
• Да преосмислите категориите „желателно“,
„необходимо“ и „задължително“.
• Да прощавате на себе си и на другите.
• Да се опитате да приемате стресовите ситуации
като възможности да научите нещо ново.
• Да се научите да отказвате.
• Да не се стремите към съвършенство.
• Да пресявате информацията, за да избегнете
претоварването.
40. ТЕХНИКИ ЗА СПРАВЯНЕ
СЪС СТРЕСА
САМОКОНТРОЛ :
Подобрете способността си да се
справяте със стресовите ситуации:
-Отстоявайте правата си, но не чрез
пасивност или агресия.
-Определете своите проблеми, изберете
си цели и начертайте план за
постигането им.
-Вслушвайте се в собствените си желания
и страхове.
-Старайте се да изпълнявате взетите
решения. Приемете, че всеки избор
означава да се откажете от нещо друго.
41. ТЕХНИКИ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС
СТРЕСА
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВРЕМЕТО :
За да почувствате, че до голяма степен
контролирате живота си, то се
възползвайте пълноценно от времето.
-Определете приоритетите си.
-Поставяйте си реалистични срокове за
изпълнението им.
-Занимавайте се с важните или с
трудните задачи, когато се чувствате
най-бодри.
-Всекидневно отделяйте време за себе
си.
-Не поемайте твърде много ангажименти.
42. МЕТОДИ ЗА СПРАВЯНЕ
СЪС СТРЕСА
Има два метода за справяне със стреса.
• Първият - да намалим работния си
товар. Но така рискуваме да загубим
бързо работата си.
• Вторият - да увеличим нивото на
енергията си. Нейни източници са
сънят, храната, спокойният ум и
дишането.
Ако се обърне внимание на тези неща, то
човек може да зареди с повече сила.
43. МЕТОДИ ЗА СПРАВЯНЕ
СЪС СТРЕСА
КИСЛОРОДНА ДИЕТА
Въздухът преминава през
сложната лаборатория на белия
дроб и зарежда с енергия
тялото.
Колкото по-дълбоко, по-плавно и
ритмично дишаме и задържаме
въздуха в гърдите си, толкова подобре кръвта ни се окислява и ни
носи енергия и здраве.
44. ПРЕВЕНЦИЯ НА
СТРЕСА
• Изработване на собствени
ефективни начини за справяне със
стреса ;
• Изработване на нагласи и ценности,
които не свързват щастието,
удовлетвореността от живота,
личната ефективност само с
професията.
• Развиване и на други интереси
извън основната дейност, например:
съчетаване на педагогическата
дейност с изследователската,
участие в създаването на учебници
и методически материали и др.;
45. •
ПРЕВЕНЦИЯ НА
СТРЕСА
Внасяне на разнообразие в ежедневната
работа, участие в проекти, конференции и
други дейности, без непременно да се
очаква одобрението на висшестоящите
инстанции;
• Удовлетворяващ социален живот, наличие
на приятели (желателно е да са от други
професии), с които съществуват добре
балансирани взаимоотношения;
• Стремеж към осъществяване на целите,
без непременно да си победител, както и
умение да губиш, без да се самоунижаваш
и да бъдеш агресивен;
46. ПРЕВЕНЦИЯ НА
СТРЕСА
• Изграждане на позитивна
самооценка, без тя да е зависима
изцяло от одобрението на
околните;
• Поемане на обмислена, премерена
отговорност иначе се
самообвиняваме за неща, за които
всъщност не сме виновни и
излишно се натоварваме;
• Намиране на хоби, доставящо
лично удоволствие;
47. ПРЕВЕНЦИЯ НА
СТРЕСА
• Четене не само на
професионална литература, но и
на друг вид литература – просто
заради удоволствието, а не
заради полезността й;
• Развиване на умение да не се
бърза невротично и да си дава
човек достатъчно време за
постигане на желаните
резултати, както и за редица
други неща.
48. Нека си представим Живота като игра, в която
жонглираме с пет топки във въздуха:
-Работа,
-Семейство,
-Здраве,
-Приятели
-и Духовни потребности.
И да си представим как успяваме да ги
задържим във въздуха.
…Скоро разбираме, че топката, наречена
Работа е
. Ако я изпуснем, тя се
връща обратно.
