Cтроителен Инженер, profile picture
Uploaded byCтроителен Инженер
1,107 views

Строителство Градът

Embed presentation

Download to read offline
9771310983000>23 2323 Брой 23 (706), 13 - 19 юни 2011 г., цена 1.50 лв. www.stroitelstvo.info Управление на отпадъците ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И РЕГИОНИ КОМЕНТАР 3561 хиляди тона са общо образуваните бито- ви отпадъци в България през 2009 г., сочат данните на националната статис- тика. Средно всеки граж- данин на страната е гене- рирал 470 кг битов отпа- дък. Пак през същата го- дина събраните битови отпадъци на човек от об- служваното население са най-много в областите Перник (1790 кг/човек/го- дишно) и Пазарджик (760 кг/човек/годишно). Точно там обаче няма съвремен- ни депа за отпадъци. Общо събраните би- тови отпадъци на депа и временно съхранява- ни за 2009 г. са 3692 хиля- ди тона, или с 9.6% пове- че от 2008 г. От тях 3421 хиляди тона са депонира- ни, 265 хил. тона времен- но съхранени (формира- ни основно на територи- ята на Столичната общи- на) и едва 6000 т са преда- дени за рециклиране (поч- ти 0.18%). Изводът е един – Бълга- рия е може би единствена- та държава в Европейския съюз, която не рециклира боклука си, а го депонира в депа и сметища. Общо за Европейския съюз 24% от отпадъци- те се рециклират, 18% се компостират, 20% се из- гарят, а 38% се депонират. А според последната ди- ректива на ЕС до 2020 г. най-малко 50% от битови- те отпадъци трябва да се рециклират. Ние все още сме на етап изграждане на модерни депа за отпадъци. До 2013 г. А след това – целенасочена полити- ка за налагане на раздел- ното събиране на бито- ви отпадъци, развитие на рециклираща промишле- ност, строителство на за- води за преработка на от- падъци и преоценка на от- падъците като алтерна- тивни горива. Днес - депа за отпадъци. Следваща цел - рециклиране стр. 4 Търсят се... добри инвеститори България се опитва целенасочено да привлече капиталите, които ще осигурят стабилност на икономическия растеж стр. 8 Звездите сред хотелите Пазарът пак става интересен за инвеститорите и международните вериги ще се опитат да се възползват стр. 10 Рекорден брой оферти за строителството на 17 км от магистрала „Струма“ Очаква се договорът за строителство да бъде сключен в началото на август, а изпълнението да стартира най-късно в началото на септември 2011 г. ЛЕПИЛА ИЗОЛАЦИИ СТРОИТЕЛНА ХИМИЯ WWW.MAPEI.COM Къде отива боклукът? Обект: Регионално депо за неопасни отпадъци - Созопол Изпълнител: Консорциум „WALTER-HEILIT SS“, София с партньори WALTER-HEILIT Verkehwegebau GmbH, „Станилов“ ЕООД и „Старт Инженеринг“ АД
2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. www.stroitelstvo.infoСЕДМИЦАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ИНФРАСТРУКТУРА БЪЛГАРИЯ Издава:Балпекс ООД Управител: инж. Венета Кръстева: e-mail:vkrasteva@thecitymedia.bg Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg ДеянТодоров - програмен директор , 0897/846 282, dtodorov@thecitymedia.bg Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 10;850 47 15;факс:02/ 958 8558, e-mail:office@thecitymedia.bg Регионални офиси: Пловдив: тел.032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail:str_office@press.bg Варна: тел.052/63 22 52, 0897/846279, e-mail:varna@thecitymedia.bg Плевен: тел.064/800 474, e-mail:pleven@thecitymedia.bg Редакционен екип: НиколайТодоров - главен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg МиленаЧервенова - зам.главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg; Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, sdobreva@thecitymedia.bg Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, szlatkova@thecitymedia.bg Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, office@thecitymedia.bg, Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55;850 47 10;850 47 15;факс:02/ 958 8558 Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg Наталия Димитрова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg ТаняТрифонова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg Петя Иванова - реклама и маркетинг, 0898/61 31 35, pivanova@thecitymedia.bg Абонамент:02/ 46 15 349, факс 02/ 46 15 173, e-mail:abonament@economedia.bg Банкова сметка Балпекс ООД: „Банка ОББ“ АД, BG81 UBBS 8002 1005 2447 20, BIC UBBSBGSF Печат: „Алианс Медиапринт“ ЕАД, София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900 Около язовир „Ивайловград“ има най-много незаконни строежи За една година ще премахнем 1200 незаконни обекта - 800 вече са премахнати и в следващите четири месеца ще пре- махнем още 400. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на съв- местен брифинг с министъра на околната среда и водите Нона Караджова. Плевнелиев припомни, че в края на януа- ри е завършил първият етап на съвместните проверки на 53 големи язовира в страната, а наскоро - и последващи- ят втори етап за проследяване на изпълнението на пред- писанията на контролните органи. При 27 от язовирите не са констатирани нарушения с незаконни постройки. Общо проверените обекти са 1461, като от тях незаконните по- стройки са 748. Издадени са 527 заповеди за премахване на незаконни строежи. Водач в класацията на язовирите с най-много незаконни обекти е язовир „Ивайловград“, къде- то от общо 195 проверени обекти 169 са със заповеди за премахване, посочи министърът. Следват язовирите „Кър- джали“ със 130 незаконни обекта от 159 проверени, как- то и язовир „Искър“ със 110 незаконни от проверени 329 строежа. Участниците в „Набуко“ подписаха споразумението за подкрепа на проекта На 8 юни в турския град Кайсери министърът на икономи- ката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков подписа спо- разумението за подкрепа на проекта „Набуко“. Споразу- менията представляват двустранни договори между ком- паниите - акционери в проекта, и правителствата на всяка от транзитните държави - Австрия, България, Унгария, Ру- мъния и Турция. „С това ние днес казваме „да, проектът „Набуко“ ще се случи“, заяви Трайков. Със споразумение- то за подкрепа на проекта е финализирана правната рам- ка на „Набуко“. Документът установява благоприятен ре- гулаторен транзитен режим по законодателството на ЕС и Турция, защита на газопровода от потенциално дискрими- национно законодателство и законова и административна подкрепа за по-нататъшно осъществяване на проекта. Тръ- бопроводът с дължина около 3300 км ще пренася приро- ден газ от Каспийския регион и Близкия изток през Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия до австрийския га- зов център „Баумгартен“, а оттам – и за страните от Цен- трална и Западна Европа. Третата Sofia Design Week: Дизайнът е навсякъде „Дизайнът е навсякъде“ (Design Is All Around) е мотото на тазгодишното, трето поред, издание на фестивала Sofia Design Week, което започна на 10 юни и ще продължи до 18 юни. Програма- та на фестивала, организиран от списание „Едно“ и фондация „Америка за България“, е част от културния календар на Столичната община и е по инициатива „София - Европейска столица на културата 2019 г.“. Идеята на организаторите е, освен да вдъхновяват посетителите си, да съ- берат и добри и нови идеи, свързани с дизайна. По този повод повече от 10 столични галерии и изложбени пространства, улиците, паркът, барове и кафенета ще приютят рекорден брой съ- бития от Sofia Design Week 2011. „Български морски флот“ ще концесионира терминала „Бургас-изток 2“ Министерският съвет опреде- ли „Параходство Български мор- ски флот“ АД за концесионер на „Пристанищен терминал Бур- гас-изток 2“. Срокът на концеси- ята е 35 години. Концесионерът се задължава да заплаща 80 на сто от размера на погасителни- те вноски по заема на България към Японската банка за между- народно сътрудничество. Пред- видените инвестиции за сро- ка на концесията са в размер на 100 310 260 евро. Освен тях концесионерът ще извърши до- пълнителни вложения в обекта в размер на 13 930 000 евро. Со- циалната програма предвижда броят на заетите на пристанищ- ния терминал да бъде поддър- жан на 288 души, колкото е тех- ният брой в момента. До две седмици започва цялостен ремонт на Дунав мост Това обяви министър-председателят Бойко Борисов в Русе през изминалата седмица. На срещата с румънския му колега Емил Бок е постигнато споразумение да бъде ремонтирана и друга- та част на съоръжението, за която носи отговорност северната ни съседка. Рехабилитацията на Дунав мост ще продължи око- ло два месеца. На срещата си в Букурещ двамата премиери са коментирали и темата за свалянето на таксите за преминаване на съоръжението и от румънска страна. За тази седмица е до- говорена среща между българския и румънския финансов ми- нистър. От наша страна вече се обмисля намаляване на такси- те и за останалите транспортни средства, след като от 1 юни налогът за леките автомобили и микробусите стана 2 евро. Оч- аква се съответна реакция и от румънска страна. „Софийска вода“ инвестира в шест нови обекта Столичният общински съвет гласува станови- ще по предложението за корекция на бизнес плана на „Софийска вода“ до 2013 г. Това стана по искане на Столичната община, която иска шест канализационни обекта да бъдат вклю- чени в инвестиционната програма на друже- ството за 2012 и 2013 г. Обектите са с готова проектна документация. Това са третият етап от строителството на канализация в местност Сливница - от ул. „Минск“ до ул. „Луи Пастьор“, вторият главен канализационен колектор в кв. „Модерно предградие“, четвъртият главен канали- зационен колектор в кв. „Горубляне“, вторият етап от главния канализационен колектор в мест- ност Кръстова вада, продължението на главния канализационен клон в кв. „Симеоново“, както и връзката с левия владайски колектор по ул. „Ливада“, за който „Софийска вода“ трябва да изготви работен проект. От общината искат общият размер на инвестициите от 240 млн. лв., предвиден в утвърдения и действащ бизнес план на „Софийска вода“ за 2009-2013 г., да се запази.
3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. www.stroitelstvo.info ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ ОБЩИНИ ПРОЕКТИ ИНВЕСТИЦИИ Europa Capital тласна нагоре пазара с покупката на „Мол София“ за над 100 млн. евро Europa Capital обяви, че има споразумение за покупката на „Мол София“ за над 100 милиона евро, с което ще изтлас- ка силно нагоре обема на инвестиционния пазар. Но въз- становяването може и да не продължи безусловно зана- пред, след като тази сума се добави към сделките за близо 56 млн. евро от началото на тази година. Продавачите на „Мол София“ - крилото за инвестиции в имоти на американ- ския индустриален концерн General Electric и ирландската частна инвестиционна фирма Avestus Capital Partners, се ос- вобождават от този актив при втория опит, след като сдел- ката им с германския фонд мениджър Degi пропадна във втората половина на 2008 г. По неофициална продажната цена нивото на доходност няма да донесе печалба на про- давачите или поне тя няма да е съществена. През 2009 г., откогато е последният публикуван финансов отчт, имотът е направил оперативна печалба от 13.9 милиона лева и над 10 милиона лева печалба преди данъци. Приходите от на- еми са били малко под 25 милиона лева. Те идват от почти 24 хил. кв.м отдаваема търговска площ и 10 400 кв.м офи- си. Сред наемателите са супермаркет „Пикадили”, „Техно- маркет” и киносалоните „Синема сити”, модни марки като Esprit и Terranova или спортните Intersport, заведения за бързо хранене и ресторанти като Happy, както и Deloitte в офис частта. GE и Avestus (по-рано Quinlan Private) купиха търговския център на два етапа със завършването на стро- ителството му през 2006 г. от израелската верига киносало- ни Cinema City и строителната компания Aviv. Те бяха част от вълната инвеститори, които придобиха първите съвре- менни инвестиционни имоти в България, много от които с целта да ги препродадат с печалба след периода на първо- началната стабилизация на активите в първите година-две от дейността. Кризата попречи на много подобни плано- ве. Сделката се финансира от унгарската банка ОТР и бъл- гарското й поделение Банка ДСК, които осигуряват финан- сиране на мола от построяването му. Правната кантора CMS Cameron McKenna и консултантът по недвижими имо- ти CB Richard Ellis / MBL са съветвали Europa Capital по сдел- ката. Пазарът се задвижи след двегодишен застой. По-ра- но тази година Europa Capital обяви, че купува „Ритейл парк Пловдив” за сметка на източноевропейския си фонд в сдел- ка за сумата 20 млн. евро. От началото на годината гръцки- ят фонд мениджър Bluehouse придоби няколко хипермарке- та в отделни сделки (някои още не са приключили) на обща стойност 35.7 млн. евро. Силният обем може да подведе всеки, който се надява на бързо възстановяване. Няколкото имота, които смениха или за които стана ясно, че ще сме- нят собствениците си, са били обект на дълги преговори, а купувачите остават само две инвестиционни фирми, които кризата завари в момент, в който бяха подготвили значите- лен капитал за инвестиции. Тръгват плащания за водни проекти и сметища Правителството даде съгласие за извършване на плащания за 2011 г. по договори, сключени по проекти, съфинансирани от Кохезионния фонд и управлявани от Министерството на околната среда и водите. Проектите, по които ще бъдат извършени плащанията, са 13 - за водните цикли на София, Смолян, Балчик, Шумен, Кюстендил и Сливен (при условие че ЕК удължи срока на ва- лидност на разходите по него до края на 2011 г.), за изграждане на пет регионални депа за бито- ви отпадъци в Монтана, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол, на пречиствателни станции за от- падни води в Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец, в Пазарджик, Търговище, Ловеч, Севлиево и Попово. Още 7 болници получават пари по програма „Регионално развитие“ 280 млн. лв. ще се влеят през следващите 24 месеца в системата на здравеопаз- ването. Това заяви министъ- рът на регионалното разви- тие и благоустройството Ро- сен Плевнелиев в Алексан- дровска болница при под- писването на договори по схемата „Подкрепа за ре- конструкция, обновяване и оборудване на държавни ле- чебни и здравни заведения в градските агломерации“ от оперативна програма „Регионално развитие“. Безвъзмездната фи- нансова помощ в размер на 65 млн. лв. се предоставя за ремонт, реконструкция и обновяване на сградите, подобряване на достъпа на хората с увреждания и закупуване на линейки, високотехно- логично медицинско оборудване и апаратура за ранна диагностика и лечение на онкологични за- болявания. Средства ще получат: болница “Света Марина” във Варна, УМБАЛ „Александровска“ в София, МБАЛ – Благоевград, МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ в Кърджали МБАЛ „Д-р Братан Шу- керов“ в Смолян, МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен и МБАЛ - Бургас. IBM създава информационен център за градската инфраструктура Intelligent Operations Center ще интегрира и анализира информация- та в градовете, в които се осъществяват проектите Smarter City. Центърът ще предоставя информация на градските власти с цел предотвратяване на про- блеми, свързани с град- ската инфраструктура, по- вишаване на обществена- та безопасност и т.н. Гло- балното предизвикател- ство „Интелигентен град“ за България започна през март 2010 г. Това e 3-го- дишна инициатива за кор- поративно гражданство на IBM, която дава шанс на 100 града в света да бъ- дат управлявани интели- гентно, като така помогне на градовете да се научат как да използват и анали- зират огромното количе- ство информация, генери- рано в тях. Довършителните работи по многофункционалната спортна зала в Русе стартират през 2012 г. През есента се очаква да започнат довършителните работи по спортната зала в Русе. Сградата е с разгъната застроена площ от 26 000 кв.м. Тя е с шест надземни и два подземни етажа. За- лите са съобразени със специфичните изисквания на между- народните федерации, което ще позволи в тях да се провеж- дат големи състезания. Предвидено е пространството да се използва не само за спорт, а и за изложби, конференции, теа- трални постановки, телевизионни предавания и други културни събития. Изгражда се и шоурум, който осигурява възможност за провеждане на самостоятелни изложби и презентации. Про- ектът е публично-частното партньорство между общината и дружеството „Проект Русе” АД, в което участват компаниите „Приста ойл“, „Денси строй“ и община Русе.
4 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА Търсят се... добри инвеститори България се опитва целенасочено да привлече капиталите, които ще осигурят стабилност на икономическия растеж Докато България из- разходва повече усилия и пари от когато и да било да убеждава чуж- дите инвеститори, че е добро място за бизнес, за първи път ще бъде направен опит те да имат ясен адрес: потен- циално заинтересувани- те глобални компании в области като инфор- мационни технологии, здравеопазване, фарма- ция и биотехнологии и зелени индустрии. Българското прави- телство е решено да из- ползва следващия при- лив на преки чуждес- транни инвестиции, за да засили износа и да спечели позиции в от- расли, в които страна- та вече има конкурент- ни предимства или кои- то се очаква да подхра- нят следващия период на растеж. „Лично аз вярвам, че за да растем, трябва да знаем къде отиваме и как се вписваме в све- товната икономика”, за- яви заместник иконо- мическият министър Евгени Ангелов. Думите му прозвуча- ха на конференция на Американската търгов- ска камара в България (AmCham) за подсил- ване на българо-аме- риканските икономи- чески отношения пред слушатели като ръково- дителите на компании като Hewlett-Packard, Microsoft, Johnson Controls, Amgen, AES, Dundee Precious Metals и др. Те маркират два- та основни момента в политиката, прокарва- на от правителството в последната година и по- ловина: определяне на перспективни отрасли и съсредоточаване на усилията за създаване на условия и стимули за развитието им. Преките чуждестран- ни инвестиции спадна- ха от малко над 9 мили- арда във върховата 2007 г. до едва малко над 1.6 млрд. евро минала- та, увреждайки иконо- мическия растеж. Де- лът им в брутния вътре- шен продукт намаля от 29.4 до 4.5 на сто. Дока- то двигателят на иконо- миката се премести от тях към промишленото производството и изно- са, БВП намаля с 5.5% през 2009 и се стабили- зира с едва 0.2 на сто ръст миналата. България не е изклю- чение. ПЧИ в света ми- налата година са били едва половината от раз- мера им през 2007, а в Европейския съюз – едва една трета. Спадът подклажда конкурен- цията между отделните страни в привличане- то им. Част от програ- мата на конференция- та на AmCham включ- ваше представяне на инвестиционните въз- можности в Съединени- те щати. Това е знак, че политиката в най-голе- мия източник на капи- тал поставя за основен приоритет привлича- нето на инвестиции ус- поредно със защитата на американските капи- таловложения зад гра- ница. Състезанието ще бъде подкрепено и от постепенното увелича- ване на инвестицион- ните потоци с възобно- вяването на глобалния икономически растеж, което се отразява и на България. „От началото на годината се забеляз- ва съживяване на паза- ра най-вече по отноше- ние на чуждестранните инвестиции”, каза гене- ралният мениджър на „Ърнст и Янг България” Юлиян Михов. Интере- сът е в областта на про- изводството, машино- строенето, технологии- те и услугите и търгови- ята на дребно. Избирателен подход Новото е отраслова- та специализация и из- бора на приоритети. „Всички малки, отво- рени икономики пра- вят това”, добави Евге- ни Ангелов. Макар че винаги привличането на чужди инвестиции е било цел пред България, стра- тегия за първи път ще сложи конкретна рамка какви точно инвестито- ри биха й били необхо- дими. Това е отговорът на бурното развитие на икономиката в периода до 2008 г., което беше водено от силен приток на капитали в т.нар. не- търгуеми сектори, то- ест свързаните с мест- но потребление търго- вия на дребно, недви- жими имоти или фи- нансови услуги. Той на- руши равновесието в икономиката до степен, че отвори пропаст меж- ду вноса и износа, дос- тигнала почти една чет- върт от брутния вътре- шен продукт през 2007- 2008 г. и запълнена за сметка на задлъжнява- нето на фирмите и до- макинствата. „За да продължим да растем оттук нататък, трябва да мислим из- бирателно за инвести- торите”, каза Ангелов, който отговаря за ико- номическите полити- ки и стратегии и евро- фондовете в министер- ството. Изгряващи звезди Стратегията за при- вличане на чужди ин- вестиции, която се пра- ви от специалисти на базата на изследва- не на консултантите A.T.Kearney, набелязва шест големи отрасъла, които имат размер, кон- курентоспособни са и могат да подкрепят раз- витието (виж инфогра- фиката на стр. 5). Представяне на стра- ната в Съединените щати, организирано от Американската търгов- ска камара през май, е показало, че чужди- те инвеститори са пока- зали силен интерес към отрасли като енергети- ката, изнасянето на биз- нес процеси и миннодо- бивната промишленост. „Минната индустрия е изгряващата звезда на българската икономика, каза Алекс Нестор, ди- ректор „Корпоративни и външни отношения” в Dundee. Експерти твърдят, че отрасълът, който и сега дава 5% от брутния въ- трешен продукт на Бъл- гария, може да нарасне четирикратко в следва- щото десетилетие. Роман Василев, уп- равител на технологич- ната компания Johnson Control Electronics, по- сочи, че стойността, ко- ято България предла- га на инвеститорите, и в момента се разпознава от тях, що се отнася до отрасъла, в който той работи – изследовател- ска и развойна дейност. „Има искри навън, кои- то можем да превърнем в пламъци”, каза той. Възможности може да се намерят и извън приоритетните отрасли. Инфраструктурата, ко- ято се разглежда като недостатък, се посочва като фактор за привли- чането на инвестиции в развитието на стратеги- чески проекти. Основа- нието е, че веднъж стъ- пили на българска поч- ва, инвеститорите може да се насочат към раз- ширение на дейности- те си. Които и приорите- ти да се посочат, е факт, че България започва да търси по-фокусира- но мястото си в новата икономическа среда. ДеянТОДОРОВ Източник: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма Европейски приоритети * Mechatronics – съ- четание от маши- ностроене, елек- троника и инфор- мационни техноло- гии, един от бързо растящите секто- ри в Австрия
5sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА Евгени Ангелов, заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма: Трябва да влезем в положението на всеки отделен инвеститор Атанас Гаров, вицепрезидент на Американската търговска камара в България: Изключително важно е бързо да постигнем единство в приоритетите си Стратегията е дълго- срочен документ, но какви са краткосроч- ните ви цели, господин Ангелов? - В някои части тя е започ- нала да действа. Стремим се парите по оперативна програма „Конкурентос- пособност” да бъдат на- сочени към: целевите ин- дустрии, технологични паркове, инфраструкту- ра за иновации и т.н. Мно- гото пари по проекта на Българската агенция за инвестиции за популяри- зиране на предимствата на България ще се насочат към инвеститори, които искаме да привлечем. Какви са критериите за успех в следващите 12 до 24 месеца? - Те не зависят само от нас, а и от това какво се случва в глобалната ико- номика. Това, което пра- вим и трябва да правим, е да се опитаме да влезем в положението на всеки поотделно. Вече има два- ма-трима, които са реши- ли да инвестират на тази база. Инвеститорите имат бизнес и искат дър- жавата да се погрижи за тях, като им даде правил- ната информация, за да вземат решение. Подгот- вяме и структурна промя- на, за да може да се пови- шат правомощията на хо- рата, които се занимават с техните проблеми, вклю- чително промяна на Бъл- гарската агенция за инвес- тиции. Конкуренцията за при- вличане на инвестиции е много по-силна. Как се решава този про- блем в политиката ви? - Не можем да си позво- лим да сме пасивни. Има- ме естествени историче- ски преимущества като фискалната стабилност. Сега трябва да направим последната стъпка. България има доста кон- курентни предимства и на фона на Централна и Източна Европа, и в по- глобален мащаб, включи- телно в отделни индус- трии, които имат голям потенциал. Конкурира- ме се с големи пазари, но по-малкият размер има и предимства: много по- лесно се достига до всич- ки нива – бизнес, адми- нистрация, неправител- ствен сектор. Нещо, което промотира- ме в САЩ, е, че е хубаво България да се разглежда в контекста на много по- големия европейски па- зар. От България можеш да правиш бизнес с всич- ки пазари в Европа. Друго от големите ни предимства е, че Бълга- рия се намира в центъ- ра на регион, който е по- следната граница с огро- мен потенциал за бързо развитие в дългосрочен и средносрочен план. Макроикономически- те предимства са ясни и това не трябва да се забравя. Това не е един- ствената причина, зара- ди която един бизнес би инвестирал, но е нещо, което е абсолютно не- обходимо - бизнесът да знае, че влиза в стабил- на среда макроикономи- чески и правно и полити- чески. Не рисуваме само розо- вата картина. Казваме и върху какво има да се ра- боти, но това също е по- тенциал за инвестиции, например в инфраструк- турните проекти, къде- то може да се прави съв- местна дейност между български и американски фирми. Изключително важно е скоро да постигнем единство какъв е фоку- сът ни и също така да има конкретни стимули за постигане на възприе- тите приоритети. Източник:Министерствонаикономиката,енергетикатаитуризма Приоритетните сектори за привличане на инвестиции
6 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТРЕНД Изследване на „Уникредит“ за богатството на домакинствата в България: Потребителите ще останат предпазливи към заемите Ипотечното кредитиране ще се увеличава по-бързо и постепенно ще печели основен дял Ръстът на банкови- те депозити е доприне- съл най-много за увели- чението на богатството на домакинствата през 2010 г. Въпреки кризата българските семейства са успели да увеличат финансовите си активи със значителните 12%. Това пише в последния анализ на „Уникредит“ за финансовото богат- ство на домакинствата в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в частта за България. През последните ме- сеци домакинствата с по-големи депозити са продължили да увели- чават размера им, до- като тези с по-малки спестявания са ги из- теглили, което води до значителна концентра- ция на спестяванията сред малка група дома- кинства. В края на ми- налата година 68% от всички спестявания са държани в само 4.8% от общия брой банкови сметки на граждани. Това е ефект от на- растващата инфлация – индексът на потреби- телските цени нарас- на с 5.6% годишно през март при покачващи се цени на храните при дял от 36.5% от всички разходи за храни и на- питки. Други показатели за влошаващите се фи- нанси на средното до- макинство са намалява- щите доходи на глава от населението със спад от 3.7% годишно през чет- въртото тримесечие на 2010 г. и ръст на безра- ботицата над 10%. Депозитите - най-пред- почитани И през следващи- те две години бълга- рите ще продължат да спестяват в депозити, прогнозира Милен Ка- сабов, старши иконо- мист на Уникредит Бул- банк. В обозримо бъде- ще банковите депози- ти би трябвало да раз- ширят доминиращата си роля. В края на годината те са съставлявали 73 на сто от финансовото богатство на домакин- ствата и очакванията са този процент дори да се увеличи минимално през годината. Причините за пред- почитането им е, че са безрисков финансов инструмент, който бла- годарение на конкурен- цията предлага все по- привлекателна доход- ност. Нарастване на фи- нансовите активи през 2010 г. има и благода- рение на пенсионни- те фондове. Стабилни нови потоци от задъл- жителни вноски заед- но с подобрената до- ходност от инвестира- ните активи са дове- ли до ръст от над 26%. Прогнозите на иконо- мическия екип на „Уни- кредит“ са, че активи- те в пенсионни фондо- ве вероятно ще увели- чат дела си в портфей- ла на българските до- макинства, а ръстът им ще бъде в известна сте- пен засегнат от частич- ната национализация на една от схемите. Инвестициите в ак- ции и колективни схе- ми ще се увеличат в по-малка степен. Два- та компонента и сега са със сравнително по-ма- лък дял в общите акти- ви, но със значителен ръст през 2010 са акти- вите в колективни ин- вестиционни схеми, ре- гистрирани в чужби- на, които нарастват с над 50%, поради силно- то представяне на чуж- дестранните финансови пазари и инвестициите в държавни ценни кни- жа, които се увеличават с над 13% поради въз- приемането им като по- сигурна инвестиционна алтернатива. Други инструмен- ти като регистрираните в страната колективни инвестиционни схеми, директните инвестиции в публично търгувани акции и корпоративни- те облигации са претър- пели двуцифрен спад основно поради значи- телни нетни изтегляния на средства и слаби ре- зултати на местния фи- нансов пазар. Предпазливост в за- емите След години на бър- зо натрупване на задъл- жения и коефициент на задлъжнялост - съотно- шението на финансо- вата задлъжнялост към финансовите активи на домакинствата, прибли- жаващ 70% през 2008 г., тенденцията се прео- бърна през следващите две години, като съот- ношението се понижи до текущите нива - бли- зо до 55%. Обемът на банковите ипотечни кредити на- расна в последната го- дина поради нараства- щи кредити в евро, до- като банковите потре- бителски кредити на- маляха заедно с по- треблението. Кредити- те от небанковите ин- ституции нарастват в сравнение с ипотечни- те и по отделни видове. Най-значителни спадо- ве регистрираха овър- драфтите от банки и лизинговото финанси- ране, като по-висока- та цена и редуцирано- то търсене на финанси- ране за покупка на ав- томобили имаха своя- та роля в ситуация на ограничени финансови възможности на дома- кинствата. Прогнозите Прогнозите са ръс- тът в задлъжнялост- та на домакинствата да се завърне постепенно към положителни стой- ности, но значително по-умерен в сравнение с предкризисния пери- од. Става дума за стой- ности вероятно под ръ- ста в активите. Ипотеч- ното кредитиране би трябвало да се увелича- ва по-бързо от потре- бителското и постепен- но да печели основен дял сред всички видове задължения. Домакинствата ще останат предпазливи в своите финансови ре- шения и потребител- ско поведение в кратко- срочен до средносрочен план в среда на високи нива на безработицата, бавен ръст на доходите, по-високи цени на хра- ните и горивата и паси- вен пазар на недвижи- мите имоти. Общо богатство и дълг на домакинствата, хиляди левове Дял във финансовите задължения на домакинствата Финансови активи, дълг и коефициент на задлъжнялост на домакинствата, млн. левове, % Продажби на дребно (годишен ръст) и безработица, % Източник:УникредитБулбанкИзточник:УникредитБулбанкИзточник:УникредитБулбанкИзточник:УникредитБулбанк
7sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТРЕНД Експертите преду- преждават, че строител- ният сектор може да по- тъне в още по-дълбока рецесия, след като бро- ят на неспособните да изплатят дълговете си фирми се е увеличил с почти 1/5 през послед- ното тримесечие. Това е първото нарастване през изминалите две години. Това пише в статия бри- танският вестник „Гар- диън“. Според счетоводна- та фирма „Уилкинс Ке- неди” неплатежоспособ- ността в сектора е ско- чила с 19%. Броят на британските строител- ни компании, които не могат да платят своите дългове, се е увеличил от 796 през последните три месеца на 2010 г. до 948 през първото тримесе- чие на тази година. Това е първото триме- сечно покачване на про- центите в сферата на не- платежоспособността от 2009 г. насам и опасени- ята от нов продължите- лен спад в сектора про- дължават да бъдат под- клаждани. Данните со- чат, че броят на фалира- лите строителни компа- нии значително намаля- ва на всяко тримесечие от началото на 2009-а, когато те са били 1209, и Великобритания потъва в рецесия. До 2007 г. заедно с фи- нансовите услуги строи- телството се е развива- ло като ключова индус- трия. Докато банките и ос- таналите бизнеси са ус- пели да се възстановят през последните две го- дини, строителните ком- пании продължават да съкращават работна ръка и да регистрират ниска активност на биз- неса. И въпреки че ико- номиката в световен ма- щаб се разраства според правителствени данни, строителството се е сви- ло значителното за по- следното полугодие. Очаква се окончател- ните данни за май да по- кажат признаци на въз- становяване, макар и едва забележимо, в стро- ителството, след като компаниите за недвижи- ми имоти отчетоха си- лен интерес към офис сгради в Лондон и юго- източната част на стра- ната. Според друго проуч- ване на Института по продажби и доставки на- емането на мениджъри в строителните фирми е намаляло до 53.3 пункта през април от 56.4 през март, доближавайки се все повече до 50-те точ- ки, които делят разши- рението от свиването на фирмите. Строителната ин- дустрия е в ход от голе- ми проекти в сферата на публичния сектор, но правителството вече на- малява драстично тех- ния брой като част от въведените строги мер- ки. Отменянето на про- грами за развитие на об- ществения сектор като „Училища за бъдещето” е довело до това увели- чение в броя на фали- ралите фирми. Прави- телството рязко е нама- лило разходи в областта на инфраструктурата, за да балансира недостига, но по този начин тлас- на строителния сектор към още по-дълбок спад. Финансовият стимул в началото на рецесията включваше големи ин- фраструктурни проекти, които да държат строи- телната индустрия над водата, но техният брой вече намалява. Въпросът е колко бързо строител- ството в частния сектор ще успее да излезе от застоя, създаден от обществе- ния сектор. Засега това не се е случило. Експертите изчис- ляват, че разходите на частния сектор за стро- ителство представля- ват 40% от цялостния оборот на индустрията. Правителството е твър- до решено да намали тези разходи наполови- на, разпределяйки по- вече от 90 млрд. лири за периода от 2011 до 2014 година. Проучване на Barbour ABI разкрива, че стойността на награде- ните за строителни про- екти договори е падна- ла от 36.4 млрд. лири за 2010 на 21 млрд. лири за тази година. И въпреки че банки- те не успяват да изпъл- нят целите си за отпуска- не на заеми през първи- те три месеца на година- та, отпускането на заеми рязко спада с повече 2 млрд. лири от предвиде- ното в последно време. Ситуацията започва да се прояснява. В същото време спо- ред Британската органи- зация на производители- те, въпреки че кредитни- те разходи остават висо- ки, отпускането на заеми на малки и средни пред- приятия се е подобрило през второто тримесечие на годината. Проучване на организацията на 500 фирми показва, че бро- ят на малките фирми, регистрирали нови кре- дитни линии за измина- лите два месеца, е равен на броя на фирмите, от- чели спад. Подобно подобрение се забелязва и сред сред- ните по големина пред- приятия. За съществува- нето на кредитни улес- нения процентът на фирмите, отчели спад, е намалял от 11% на 7%. Все пак непрестан- но покачващите се цени остават предизвикател- ство. Докато малък брой компании съобщават за нарастващ процент на взетите заеми, 22% де- кларират увеличение в общата стойност на кре- дитите за последните два месеца. По новите кре- дитни линии този ба- ланс е 28%. Според Лий Хоп- ли, главен икономист на Британската организа- ция на производителите, за първи път след края на рецесията произво- дителите съобщават за подобрен достъп до фи- нансиране. „Надявам се това да доведе до добри резултати при отпуска- нето на заеми през след- ващите месеци. Но но- вите кредити само част от пътя, който трябва да бъде извървян, има нуж- да и от доказателства като спад на цените.“ Осигурителните дру- жества имат достъп до така необходимото фи- нансиране, а развитието е жизненоважно за въз- становителния период. Както във Великобри- тания, така и в останала- та част на Европа са не- обходими доказателства за устойчиво развитие, преди да може да се на- прави заключението, че действията на банките и правителствата дават ре- зултат, че реалното по- добрение е в ход и няма нужда от допълнителни мерки. Неплатежоспособността в европейския строителен сектор е нараснала с 1/5 Специалните антикризисни програми вече престават да действат
8 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ИНВЕСТИЦИИ Звездите сред хотелите С откриването на два нови хотела в след- ващите две години, ко- ито носят отличител- ните знаци на между- народни вериги, Со- фия дава знак, че този сектор на недвижи- мите имоти се връща на мода за инвестито- рите. Но появата на Garden Inn, марка на „Хилтън”, близо до „Летище София”, във втората половина на тази или в началото следващата година и на Novotel на бул. „Ца- риградско шосе” око- ло 12 месеца по-късно може да озадачи всеки, който знае, че общи- ят спад в заетостта и средните цени е препо- ловил прихода на на- лична стая (RevPAR) между 2007 и 2010 г. Как може да има пазар за нови обек- ти, след като консул- танти като HVS отчи- тат, че цената, на коя- то би могла да се про- даде една стая висо- ка категория, е падна- ла с почти 40% между 2007 и 2010 г.? „София все още има нужда от известен брой хотели, основно на средно па- зарно ниво, тоест че- тири звезди”, казва в интервю за „Строител- ство Градът” Фреде- рик льо Фишу, мени- джър „Хотелски биз- нес” за Централна и Източна Европа в кон- султантската фирма Cushman&Wakefield. Льо Фишу не е про- пуснал срива на при- ходите на хотелите, но посочва, че според фирмата за секторни проучвания STR Global възстановяването е за- почнало миналата го- дина и е продължило и в първото тримесечие на 2011 г. Приходът на стая се е повишил с 4% миналата година до 40 евро и според HVS. За това са допринес- ли както сравнително малкото нови откри- вания или присъеди- нявания на независи- ми хотели към вериги- те, така и началото на икономическото въз- становяване. Инвести- торите и мениджърите имат повече предвиди- мост за бизнеса. Стара слава Според Льо Фишу едно от обясненията е, че повечето високо- категорийни хотели са стари, затова новите обекти от среден клас могат да успеят по-до- бре да се възползват от пътуващите бизнесме- ни или появяващите се спорадично туристи. „Има място за добър, нов петзвезден хотел в идеалния център на града”, казва консул- тантът. Малък бум Зад малкия бум в строителството на нови хотели може да се крие още една причи- на. Доскоро предпри- емачите страняха от тях, защото офис сгра- дите, които обикнове- но са алтернативен ва- риант за строителство на същите местополо- жения, им предлагаха стабилността на дъл- госрочните договори и високи приходи от наем при по-ниски ин- вестиции. Днес, в па- зар, в който незаетост- та приближава една трета от наличности- те, а наемите са с пове- че от една трета по-ни- ски в сравнение с тези отпреди три години, хотелите, които имат разнообразни източ- ници на приходи и гъ- вкаво ценообразуване, изглеждат разумен ва- риант. Международните вериги, чийто бизнес е да експлоатират имо- тите в полза на соб- ствениците им, пък виждат шанс да влязат на пазар, от който дъл- го време страняха само заради неспособност- та си да намерят про- ект според изисквани- ята им. Accor, собстве- никът на Novotel, на- пример търси в про- дължение на години подходящото място за влизането си като опе- ратор в България (пло- вдивският е на фран- чайз). Последна спирка Но възходът в раз- витието на веригите и новите проекти далеч няма да бъде безкраен. В крайна сметка един пазар може да понесе ограничен брой хоте- ли, особено ако разчи- та само на бизнес пъ- туванията. По думи- те на Льо Фишу нецен- тралните местополо- жения и в частност ра- йонът около летището най-вероятно са пре- минали границата. „От летището до центъра имаме „Гар- дън ин”, „Новотел”, „Метрополитън”. Смя- там, че тази зона е вече доста наситена”, каз- ва консултантът. „Ако погледнем Прага, коя- то има два хотела, раз- положени в близост до терминала, ще видим, че те не се представят много добре... Хора- та не са склонни да ос- тават в хотела на лети- щето, защото отнема само 30 минути, за да се стигне от аерогарата до историческия цен- тър. Ситуацията в Со- фия е същата – хората предпочитат да бъдат на по-оживени места, вместо да остават в хо- тела на летището.” ДеянТОДОРОВ Пазарът пак става интересен за инвеститорите и международните вериги ще се опитат да се възползват Обем и насищане на пазара на хотели: София и Европа Източник: Eurostat, Cushman & Wakefield Hospitality Развитие на хотелския сектор на база придохи от отдаване стаи (RevPAR) Източник: STR Global Цени на хотелите в София (2007-2010 г.) Цени на хотелите в София (прогноза) Източник: Cushman & Wakefield Hospitality Новооткрити хотели (2008-2011 г.) Развитие на хотелския сектор – март 2010 – март 2011 Източник:STRGlobal Даннитесеотнасятсамодовисококатегорийнихотели(четири-ипетзвезд- ни).Източник:HVS,2011EuropeanHotelValuationIndex. Фредерик льо Фишу
9sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ИНВЕСТИЦИИ Дори на фона на първи- те наченки на възста- новяване на икономики- те и пазарите на имоти в Централна и Източна Европа гласовете, че фи- нансирането на недви- жима собственост ще остане трудна задача, са силни. Какво ни очаква в действителност, госпо- дин Уилкинсън? - Преди всичко финансира- нето в Централна Европа е и беше възможно и по вре- ме на кризата. Но е невъз- можно при условията и на нивата, които видяхме през 2007 и 2008 г. Добри проек- ти, с добри наематели и умес- тно ниво на собствен капи- тал могат и ще продължат да бъдат финансирани. Зависи с какво сравняваме. Ако срав- няваме със (ситуацията) от- преди десет години, е по-лес- но да се финансира, ако е от- преди три години, е много по-трудно. Какво е уместното рав- нище на собственото участие на инвестито- рите в настоящия па- зар? - Ако погледнете какво се случи на банките и на ин- веститорите, които праве- ха сделки с 15-20% собствено участие в миналото, ще ви- дите, че нито инвеститорът, който е изгубил всичко, нито банката, която е изгубила много, са щастливи. Затова мисля, че 35% собствен капи- тал е нивото, което трябва да се търси в повечето сделки. Приключиха ли наис- тина тези времена или просто се намираме в по- редната фаза от бизнес цикъла при финансиране- то? Дали нивата отпре- ди няколко години може да се върнат в средносро- чен период, или върху па- рите ще тежат относи- телно нови фактори, на- пример променящите се банкови регулации? - Няма смисъл да предпола- гаме какво може да се случи след три или след пет години. По-важното е какво става сега: добрите проекти се фи- нансират, а лошите – не. Това е значително подобрение за пазара, защото означава, че преминаваме на много по-ус- Ричард Уилкинсън, член на борда на директорите на Erste Group Immorent: Финансираме добрите проекти, лошите - не Нашата отговорност е да подпомогнем модернизирането на инфраструктурата, бизнес и жилищния сграден фонд като една от ключовите задвижващи сили на процеса на догонване между Източна и Западна Европа тойчиво ниво на развитие. Професионалните предпри- емачи винаги са били спо- собни да сглобят добър про- ект – както в добри, така и в лоши времена. Кризата от последните две-три години не е променила неговите със- тавки. Но пък промени оценки- те, наемите, изисква- ното капиталово учас- тие на инвеститорите в проектите, както и лих- вите. Така някои проек- ти, които бяха добри, се оказаха незадоволителни в новите условия. - Пазарът изисква повече си- гурност, отколкото в мина- лото. Без съмнение имаше твърде много спекулативно кредитиране през 2007-2008 г. Но ние винаги сме били консервативни. Erste Group съществува от повече от 190 години и бихме искали да продължи да съществува и следващите 190 години. По време на бума често не пра- вехме бизнес, защото дру- ги хора искаха да кредити- рат значително по-агресив- но. Сега за нас стана по-лес- но, защото пазарът се върна към стабилност. Как се промени пози- цията на Erste Group Immorent от края на ми- налата година предвид разместванията на па- зара и настъпилото пре- структуриране на бизне- са ви? - Целта беше да подобрим качеството на услугите и да адресираме факта, че пазари- те ще бъдат по-малко дина- мични в бъдеще, отколкото в годините 2007-2008 г. Ис- кахме да се възползваме от пълното ни познание за биз- неса с недвижими имоти, ко- ето не правехме при старата структура. Това не промени нищо нито в съществуващия портфейл, нито в рисковия ни апетит. Спряхме вътреш- ната конкуренция и вече не подхождаме към клиента от три различни ъгъла, а само от един. Нашата отговорност е да фи- нансираме модернизирането на инфраструктурата, бизнес и жилищния сграден фонд като една от ключовите зад- вижващи сили на процеса на догонване между Източна и Западна Европа. Във всеки пазар, към който погледнем в централно- и източноев- ропейския регион, виждаме значителен дългосрочен по- тенциал за развитиеq незави- симо дали става дума за офи- си, хотели, жилища или дру- ги активи. Ако се спрем спе- циално на жилищния пазар, ще видим, че повече от 50% от сградния фонд са постро- ени между 1905 и 1990 г. Това говори за огромно количе- ство насъбрано търсене за съвременен, привлекателен жилищен фонд в региона. Бизнес стратегията ни по съ- щество беше последователна преди, по време и след криза- та. Винаги сме били способ- ни да финансираме инвести- ции с високо качество. Нико- га не ни се е налагало да вър- нем клиент с добър проект. Стратегията на бизнеса вина- ги е била и ще продължи да бъде да финансираме преу- стройството и развитието на региона, било в бизнес или жилищните имоти или мо- дернизирането на хотелския отрасъл в някои страни на основата на консервативни и устойчиви предвиждания. Днес пак бихме искали да на- правим най-добрите сделки, с най-добрите предприемачи и в най-добрите пазари. Най-големият ни бизнес е кредитният. В повечето па- зари той заема между 75 и 85% от целия пазар на фи- нансиране. Лизингът винаги е по-малък във всеки пазар, защото той не е подходяща финансова структура за ред клиенти. Но оставаме пре- ди всичко финансова инсти- туция с известен капацитет за реализиране на собствени проекти. Какво е възприятието за риска в региона на Юго- източна Европа в момен- та – България, Румъния и Сърбия? Как се е про- менило от миналата го- дина насам и как се срав- нява с ядрото на цен- тралноевропейските па- зари – Полша, Чехия, Словакия? - И трите пазара са на значи- телно по-ранен етап в разви- тието си от страни като Че- хия или Полша. Това означа- ва, че възможностите в тези три страни са малко по-го- леми, защото в момента има по-малко строителство. Ако направим правилния проект с правилния предприемач, сме способни да управлява- ме риска, който поемаме. На- шият бизнес е свързан с пое- мането на риск и работата ни е да сме прави много по-чес- то, отколкото да грешим. Ус- пяхме да го направим в по- следната фаза и се надява- ме да го направим и в следва- щия етап от икономическия цикъл. Интервюто взе Деян ТОДОРОВ Р ичардУилкинсън е член на борда на ди- ректорите на Erste Group Immorent, структура- та, която от началото на го- дината обедини корпоратив- ното кредитиране за недви- жими имоти на австрийска- та Erste Bank с лизингово- то й крило в този отрасъл – Immorent. Компанията стъп- ва на основите на повече от 190-годишната спестовна банка Erste, която в момента е един от водещите достав- чици на финансови услуги в Централна и Източна Евро- па. Erste Group Immorent уп- равлява портфейл на стой- ност над 13 милиарда евро, който включва както кре- дитни, така и лизингови ак- тиви, от 12 офиса в региона, включително в София. В България компанията е пре- доставяла и лизинг, и кре- дити както за строителни проекти, така и като рефи- нансирания на съществува- щи активи. Има и три собст- вени проекта – две офис сгради в центъра на София и жилищен комплекс в по- крайнините на града. Въз- питаник на London School of Economics,Уилкинсън е в групата Erste от 1989 г., а от 2007 г. оглавява бизне- са й с имоти и лизинговия й бизнес. Във всеки пазар в региона, към който погледнем, виждаме значите- лен дългосрочен потенциал за раз- витие, независимо дали става дума за офиси, хотели, жи- лища или други ак- тиви
10 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ИНФРАСТРУКТУРА Рекорден брой учас- тници – 19, подадоха оферти за участие в об- ществената поръчка за определяне на изпъл- нител за допълнител- но проектиране и стро- ителство на АМ „Стру- ма”, лот 1 Долна Ди- каня – Дупница, от км 305+220 до км 322+000. Досега най-голям брой подадени оферти - 14, имаше за лот 2 на магис- трала „Марица”. В конкурса се забе- лязва тенденция към разширяване на пали- трата от международ- ни фирми, които искат да строят магистрали в България. По думите на министъра на регио- налното развитие Росен Плевнелиев присъстви- ето на големи европей- ски компании и рекорд- ният брой - 19 подаде- ни оферти - показват, че състезанието е изклю- чително конкурентно. Очакванията на минис- тър Плевнелиев са дого- ворът за строителство да бъде сключен в нача- лото на август, ако няма обжалвания, и изпълне- нието да стартира най- късно в началото на сеп- тември 2011 г. В тази връзка срокът за рабо- та на комисията за из- бор на изпълнител е съ- кратен и вместо обичай- ните 45 дни тя ще тряб- ва да вземе решението за 30 дни. Строителството на лот 1 на автомагистра- ла „Струма” ще се осъ- ществи по оперативна програма „Транспорт”, която се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз. Про- гнозната стойност за из- пълнението на участъка с дължина 16.780 км е 68 млн. евро (4 млн. евро/ км) за срок от 23 месеца. За първи път на лот 1 на АМ „Струма” се предвижда изгражда- нето на специален над- лез за безпрепятстве- но придвижване на меч- ки. Част от проекта са и специални ограждения по протежение на ма- гистралата, които имат за цел опазване на по- пулацията на зайците в региона. Тези мерки се взимат във връзка с из- пълнението на европей- ските норми и световни- те стандарти за опазване на околната среда. Пак във тази връзка освен направената оценка за въздействие върху окол- ната среда (ОВОС) при вече изградена магис- трала е необходимо да се подготви и ОВОС при изпълнение на строи- телните работи. Пред- стои възлагането на из- работването на такава оценка. За трасето на участък Дупница - Благоевград - Сандански (лот 2 и лот 3) предстои да се направи ОВОС с оглед строител- ството на самата магис- трала. За изграждането на магистрала „Струма” е предвидено сложно ту- нелно преминаване през Кресненското дефиле. Това ще бъде уникално за България съоръжение с дължина 13.3 км, с ко- ето се избягва премина- ването през защитените зони от „Натура 2000“ и застрашаването на цен- ни растителни и живо- тински видове. Проектът на лот 4 „Сан- дански – ГКПП Кулата” е одобрен от управлява- щия орган и процеду- рата трябва да стартира до дни, съобщи още ми- нистър Плевнелиев. Той призна, че пускането на търга за отсечката изо- става от графика с два месеца, тъй като трасе- то, за което е направена оценката за въздействие върху околната среда, впоследствие е проме- нено и не съвпада с тази оценка. Рекорден брой оферти за строителството на 17 км от магистрала „Струма“ Очаква се договорът за строителство да бъде сключен в началото на август, а изпълнението да стартира най-късно в началото на септември 2011 г. Т ръжната процедура за избор на изпълнител за лот 1 е обявена на 9 март, като 50 фирми за- явяват интерес чрез покупка на тръжната до- кументация. Срокът за подаване на документи бе удължен поради допусната грешка в конкурсна- та документация. До 15 ч. на 7 юни - краен срок за подаване на оферти след промяната, са подадени 19 оферти за участие. Отварянето на техническите оферти се състоя на 8 юни, в Агенция „Пътна ин- фраструктура”.Пътната агенция е бенефициент на оперативна програма „Транспорт”,по която се фи- нансира изпълнението на обществената поръчка. Прогнозната стойност за изпълнение на общест- вената поръчка е 100 млн. лв. без ДДС за срок от 23 месеца. Няколко дни по-рано, на 3 юни 2011 г., бяха отворени офертите за консултант на лот 1 на автомагистрала „Струма“ Долна Диканя – Дупни- ца. Десет фирми са заявили участие в търга. ЛОТ № Участък Дължи- на Индикативна стойност Индикати- вен срок Финансиране ЛОТ 1 „Долна Диканя - Дупница“ 16,8 км 68 млн.евро 2013 г. ОПТранспорт ЛОТ 2 „Дупница - Благоевград“ 34 км 129 млн.евро 2014 г. ОПТранспорт ЛОТ 3 „Благоевград - Сандански“ 67,5 км 900 млн.евро 2015 г. ОПТранспорт ЛОТ 4 „Сандански – ГКПП Кулата“ 15 км 53 млн.евро 2013 г. ОПТранспорт Общо: дължина 133.3 км стойност 1.150 млрд.евро УЧАСТНИЦИТЕ №. Участник 1. ДЗЗД „Макс Бьогел Инжстрой“: „Макс Бьогел Бауунтернремунг Фервалтунгс“ ООД - Германия „Инжстройинженеринг“ ЕООД - Варна 2. „Сочета Италиана Пер Кондоте Д'Акуа“ АД - Италия 3. „Джей - Енд - Пи - Авакс - С.А.“ - Гърция 4. Обединение консорциум „Струма 1“ „Импреза“ АД - Италия „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД - София „Пътстрой 92“ АД - София 5. STFA АД,Турция 6. Обединение „ЕХП Струма“ „Евроасфалт строителство и услуги“ ООД - Унгария „Идепито“ АД - Унгария „Път инжгенеринг“ ЕООД - Пловдив 7. „Чи. Ем.Чи. Акмар Джойнт Венчър“ „Кооператива моратори и чементисти ди Равена“ - Италия „Асочиационе Кооператива Муратори Е Аффини“ Равенна Кад - Италия 8. „Доуш Инкшаат ВеТиджарет“ АД -Турция 9. „Актор“ - Гърция 10. „Сдружение „Пътища Струма 2011“ „Аксиона инфраструктурат“ АД - Испания „Пътностроителна техника“ - София 11. Консорциум „Струма I Копаса Ортис“ „Копаса“ АД - Испания „Ортис строителство и проекти „ - Испания 12. Сдружение „Автомагистрала Струма 2011, гр. Монтана“ „Порр Технобау унд Умвелт Акциенгезелшафт „ - Австрия „Пътинженеринг - М“ - Монтана 13. Сдружение „Салваторе Матарезе АД Клаудио Салини Гранди Лавори АД“ „Сдружение Салваторе Матарезе“ АД - Италия „Клаудио Салини Гранди Лавори“ АД - Италия 14. Обединение „Струма коридор 4“ ДЗЗД „Трейс Груп Холд“ АД - София „СК - 13 Пътстрой“ АД - Перник „ Конструктор – Инженеринг АД“ - Хърватска 15. „Алпине бау“ ГБМХ 16. Сдружение „Текнис - ИПС“ ДЗЗД „Интегрирани пътни системи“ АД - София „Текнис“ АД - Италия 17. Консорциум Струма, гр. София „Лена енженария конструшоит“ АД -Португалия „ИСА - 2000“ ЕООД - София „Агромах“ ЕООД - Благоевград 18. Консорциум „Азвирт“ ПМВ „Азвирт“ ООД - Азербайджан „Пътища и мостове“ ЕООД - Варна 19. „Конструксионес Рубау“АД - Испания На 8 юни в присъст- вието на министъ- ра на регионалното развитие и благо- устройството Ро- сен Плевнелиев и УС на АПИ – предсе- дателят инж. Сер- гей Михалев, как- то и членовете Ни- колина Николова и инж. Лазар Лазаров, стартира процеду- рата по отваряне на офертите. Това стана в присъстви- ето на представи- тели на участници- те в търга и на ме- диите.
11sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ИНФРАСТРУКТУРА Отворени са вече техническите оферти за оценка на съответстви- ето и строителен надзор за проекта „Модерни- зация на железопътния участък Септември – Пловдив – част от Тран- севропейската железо- пътна мрежа”. Проце- дурата по отварянето се състоя на 6 юни 2011 г. в присъствието на кон- султант, посочен от уп- равляващия орган по оперативна програма „Транспорт”. След подробното разглеждане и оценка на отворените техниче- ски оферти от комисия- та предстои отваряне на ценовите предложения на допуснатите до този етап кандидати. В срок до 3 август ко- мисията трябва да при- ключи работата си за избор на изпълнител. Фирмите, подали до- кументи за участие, са: 1. „Аксиона Инхени- ерия” с подизпълнител „ПВД-Консулт” ЕООД 2. „МОТТ Макдоналд лимитид Великобрита- ния“ с подизпълнител „Трансконсулт – БГ” ЕООД 3. Обединение „Пра- то – Рубикон”, което включва бъл- гарската „Рубикон Ин- женеринг” ООД и ита- лианската фирма „Ин- женер Вито Прато ин- женеринг” 4. „Ептиса“ 5. Консорциум „Ин- фрам - СГС”, с учас- тие на чешката „Инф- рам” АД 6. Консорциум „EPG – ETE” „Айзенбан унд бауп- ланунгс Гмбх“ ЕТ „Ел транс инжене- ринг – ВМ” 7. „Типса – Ен Ар Консулт“ 8. „ЕПЕК Консулт” ДЗЗД „Естудио Переда 4” С.Л. – Испания „Контрол Инвест” – Пловдив „Фазе” С.А. – Порту- галия 9. ДЗЗД „Гетинса – Рафаилов” „Рафаилов Консулт” ЕООД, София „Гетинса Инхени- ериа”, Мадрид 10. Обединение „Луис Бергер – Пьойри – Инфрапроект” „Луис Бергер Бълга- рия”, София „Пьойри Инфра” ООД, Германия „Инфрапроект кон- султ” ЕООД , София Десетте участника мо- гат да участват за цяла- та обществена поръчка, която се състои от три обособени позиции: Позиция 1: Модер- низация на железопът- ната отсечка Септем- ври - Пазарджик, която е с приблизителна дъл- жина 35.232 км, вклю- чително гарите Сеп- тември и Пазарджик, със срок на изпълне- ние 30 месеца, в т.ч. проектиране - 12 ме- сеца Позиция 2: Модер- низация на железо- пътната отсечка Па- зарджик - Стамболий- ски, включително га- рите Огняново и Стам- болийски, с приблизи- телна дължина 38.249 км, със срок на изпъл- нение 30 месеца, в т.ч. проектиране - 12 ме- сеца Позиция 3: Модер- низация на железо- пътната отсечка Стам- болийски – Пловдив, включително гара То- дор Каблешков, която е с приблизителна дъл- жина 31.605 км, със срок на изпълнение 30 месеца, в т.ч. проекти- ране - 12 месеца. Целият проект за оценка на съответстви- ето и строителен над- зор е с индикативен бюджет 9 893 505 лева без ДДС. Финансира- нето е от Кохезионния фонд на ЕС по Прио- ритетна ос 1 на опера- тивна програма „Транс- порт“ 2007 – 2013 г. Уп- равляващ орган на опе- ративната програма „Транспорт“ е Минис- терството на транспор- та, информационните технологии и съобще- нията. ДП НКЖИ е бе- нефициент по проекта. Международен интерес за надзора на железопътния участък Септември – Пловдив 10 са кандидатите, които са подали оферти в откритата процедура за избор на изпълнител на обществената поръчка за 105 км участък, който е част от Трансевропейската железопътна мрежа Н а този етап от тръжната процедура комиси- ята разглежда техническите предложения на участниците за изпълнение на поръчка- та. В тях се съдържа организацията на работата – с описана стратегията на участника за мобили- зация на екипа, график за мобилизация на екс- пертите от различните специалности; организа- ционна структура, подчиненост и функционални връзки в екипа.Участниците представят и описа- ние на техническото оборудване и софтуер, с ко- ето разполагат за изпълнение на поръчката.Част от минималните условия за допустимост до учас- тие в търга включват: • най-малко 3.5 млн. лева среден годишен обо- рот от проекти със сходно естество/сложност за последните 3 години (2008, 2009, 2010). • най-малко 9 млн. лева обща стойност на успеш- но завършените договори през последните 3 го- дини, считано от 01.01.08 г., като поне един от тях да е на стойност 5 млн. лв. Договорите следва да са приключени, което се доказва с препоръки за добро изпълнение, в които задължително е от- разено, че съответният възложител е одобрил и приел работата по договора. Всрок до 3 август ко- мисията тряб- ва да приключи работата си за избор на изпъл- нител. Целият проект е с ин- дикативен бю- джет 9 893 505 лева без ДДС.
12 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ИНФРАСТРУКТУРА България е единстве- ната страна, през която преминават пет транс- портни коридора, кое- то е сериозен ангажи- мент, но и основание да се настоява за сериозно финансиране в следва- щия програмен период на оперативна програ- ма „Транспорт”. Това припомни министъ- рът на транспорта, ин- формационните техно- логии и съобщенията Ивайло Московски по време на редовното за- седание на Комитета за наблюдение на опера- тивна програма „Транс- порт”. Към момента пове- че от 2 милиарда лева са договорени по про- грамата. Сумата пред- ставлява 53% от общия бюджет, като 10% от тях вече са изплатени на бенефициентите. По първа приоритетна ос, от която се финанси- рат железопътните про- екти, има висок ръст на договорените средства, които достигат 78% от бюджета. За пътните проекти са договорени 39% и 88% за интермо- далния транспорт. Бенефициентите по програмата трябва вни- мателно да приорити- зират целите си за след- ващия програмен пери- од, бе съветът на пред- ставителите на Евро- пейската комисия. По време на заседа- нието бяха представени приоритетните проекти на бенефициентите за следващия програмен период. В програмата на Национална компа- ния “Железопътна ин- фраструктура” основен приоритет е завърш- ване на направление- то Драгоман - София - Пловдив - Свиленград в частта, която няма да бъде изпълнена през този програмен период. Паралелно с това про- дължава подготовката и на мащабния проект Видин - София. Агенция “Пътна ин- фраструктура” има за цел завършването на седем магистрали и се- дем скоростни пътя до края на следващия про- грамен период. Трети- ят лъч на метрото вече има избран изпълнител за проектиране и най- вероятно след 2013 г. ще започне физическо- то му изпълнение. “Холдинг БДЖ” ЕАД и Изпълнителна аген- ция “Морска админи- страция” като потен- циални бенефициенти за следващия програ- мен период представи- ха проектните си идеи. „Български държавни железници“ (БДЖ) от- ново потвърди необхо- димостта от европей- ско финансиране за нов подвижен състав. На мониторинговия комитет по оперативна програма „Транспорт“ “Холдинг БДЖ” и Агенция “Морска администрация” са потенциални бенефициенти за следващия програмен период България ще настоява за повече проекти и повече пари Заседанието на Комитета за наблюдение се проведе на 8 юни, като участие взеха представители на Европей- ската комисия, на няколко български министерства и общини, както и на неправителствени организации и синдикати. ПРИОРИТЕТНИ ПРОЕКТИ Автомагистрали Скоростни пъти- ща Железопътни линии (Приоритетна ос 1) АМ “Струма” СП ”Видин-Ботевг- рад” Жп линия „Пловдив - Свиленград - турска граница” АМ “Марица” СП “Русе-ГКПП Маказа” Жп линия „Видин - София” АМ “Калотина- София” СП ”Русе-Шумен” Жп линията „София - Драгоман” АМ “Хемус” СП “ГКПП Гюеше- во-София” Жп линията „София - Пловдив” АМ “Черно море” СП “Рила” Жп линия „Пловдив - Бургас” АМ “Тракия” СП “Дуранкулак- Варна” АМ “Люлин” СП “Пловдив-Асе- новград” В новия програмен период проектите ще бъдат включе- ни в частта, която няма да бъде изпълнена през този.
13sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. Новата гледна точка на новото време: Не отпадъци, а суровини Н еобходи- мо е фунда- ментално да се промени съществу- ващото за- конодател- ство по управление на отпадъците. Нов закон за управление на отпа- дъците ще въведе нови изисквания и ще пови- ши значението на ре- циклирането и оползо- творяването. Предстои приемане на национа- лен стратегически план за управление на отпа- дъците от строителство и разрушаване на те- риторията на България за периода 2011 - 2020 г. Целта е - намаляване на въздействието върху околната среда и подо- бряване на използване- то на ресурсите. Иначе казано - по- чиста природа и повече суровини, които досе- га се изхвърляха. Защо- то такива са световни- те тенденции, това пра- ви и Европа, ресурси- те на Земята са ограни- чени, а и всички искат да живеят в по-чиста, екологична и устойчи- ва среда. По тази причина в момента администра- цията и бизнесът об- съждат проекта за нов закон за управление на отпадъците. Той транс- понира рамкова дирек- тива 2008/98/ЕС и ще бъде основа за разрабо- тване на наредби за би- оотпадъците, повиша- ване на отговорности- те на производителите, прецизиране на задъл- женията на кметовете и на стимули за общини- те, създаване на общин- ски площадки за съби- ране на рециклируеми и опасни отпадъци от бита. Целта е преминаване към рециклиращо об- щество и прилагане на принципа „замърсите- лят плаща“. До 12 декември 2013 г. държавите в ЕС тряб- ва да разработят про- грама за предотвратя- ване на образуването на отпадъци, които да пре- къснат връзката между икономическия растеж и въздействието върху околната среда. Новата рамкова ди- ректива се фокусира върху новата петстепенна йерархия на отпадъците в която най-широка- та дейност е предотвра- тяването на създаване- то на отпадъци, следват стратегии като повтор- ното им използване, ре- циклиране и компости- ране. На депониране ще подлежат само отпадъ- ците, които буквално за нищо друго не стават. Директивата въвежда и определението „статус за край на отпадъци- те“ - когато са премина- ли през процес на опол- зотворяване, същест- вува обичайна практи- ка за използване на ве- ществото за специфич- ни цели и неговата упо- треба няма да доведе до цялостно вредно въз- действие върху околна- та среда или човешкото здраве. Специални разпо- редби ще насърчават разделното събиране на биоотпадъци с цел ком- постиране и анаеробно разграждане и използ- ването им под формата на енергия. Ще се разшири действието на принци- па „замърсителят пла- ща”, като се наблегне повече на задължени- ята на производители- те и вносителите с цел в крайна сметка пови- шаване на икономиче- ската стойност на отпа- дъците. Организациите по оползотворяване на от- падъци и системите за разделно събиране на- трупаха седемгодишна история, но не може да се каже, че функциони- рат успешно. При металните отпа- дъци с измененията на Закона за управление на отпадъците целта е из- насяне на площадките за събиране извън жи- лищните зони. Основна задача ос- тава увеличаването на количествата рецикли- рани биоотпадъци, из- готвяне на модел за раз- делното им събиране и осигуряване на сурови- ни за компост, въвеж- дане на стандарти към техниките и на изисква- нията за компоста. Разработване и при- емане на законовата рамка включва нов Закон за управление на отпадъ- ците плюс изменение на Наредбата за опаковки- те и отпадъците от опа- ковки, Наредбата за из- искванията за третира- не на отпадъците от мо- торни превозни сред- ства, Наредбата за изис- кванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудва- не и третиране и транс- портиране на отпадъ- ци от електрическо и електронно оборудване, както и на Наредбата за изискванията за реда и начина за инвентариза- ция на оборудване, съ- държащо полихлори- рани бифенили, марки- рането и почистването му, както и за третира- нето и транспортиране- то на отпадъци, съдър- жащи полихлорирани бифенили. Влагането на рецикли- рани материали в стро- ежите на публични про- екти ще стане задъл- жително В инвестиционно- строителния сектор целта е да се постигнат поставените цели за ре- циклиране на отпадъ- ците от строителство и разрушаване от почти 0% през 2010 г. до 70% до 2020 г. Това ще бъде гарантирано от три до- кумента - Наредба за управление на отпадъ- ците от строителство и разрушаване, Национа- лен стратегически план за управление на отпа- дъците от строителство и разрушаване и Ръко- водство за управление на строителните от- падъци и отпадъци от разрушаване на сгради. Към момента дей- ностите по депонира- не на строителните от- падъци се извършват на 12 броя съществу- ващи общински депа за строителни отпадъ- ци, 131 броя съществу- ващи общински депа за битови отпадъци и 27 регионални депа за от- падъци. Съществуваща практика е нерегламен- тираното изхвърляне на неразрешени места в покрайнините на насе- лените места. Приоритетите включват ускорява- не закриването на не- регламентираните депа, запълване на кариерите с рециклирани матери- али от строителни от- падъци, ефективно уп- равление и селективно разрушаване. Предстои въвеждане на задължителни мер- ки към строителните фирми: • отделяне на отпа- дъци като бетон, кера- мика, стъкло, пластма- са, метал, хартия и кар- тон, дърво, опасни от- падъци • влагане на ре- циклирани строителни материали при изпъл- нение на публични ин- вестиционни проекти • план за управление на отпадъците от стро- ителството и разруша- ването • приемане на обек- та да се извършва на основа на потвържде- ния за постъпили за ре- циклиране материали В крайна сметка цел- та е подобряване на уп- равлението на отпадъ- ците във всички про- мишлености - от из- граждането на новите сгради през пластмасо- вите опаковки до раз- рушаването на аморти- зираните сгради. Като в една истинска европейска държава. НиколайТОДОРОВ ТЕМА Фотограф Мария СъботиноваФотограф Мария Съботинова
14 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Възприемането на интегриран подход при управление на отпадъ- ците цели оптимизира- не на системите за съ- биране и транспорти- ране паралелно с из- граждане на сепарира- щи и рециклиращи ин- сталации. В съответ- ствие с новата Рамкова директива за отпадъ- ците (2008/98/ЕО) на- ционалните ни цели до 2013 г. са за постига- не на минимум 33% ре- циклиране на битовите отпадъци и до 35% за рециклиране, оползо- творяване и повторна употреба на строител- ните отпадъци. Към средата на 2009 г. в сектор „Отпадъци” на ОП „Околна сре- да” нямаше нито един качествено подготвен проект от общини, обе- динени за регионално управление на битови- те отпадъци. В момента вече се из- пълняват 26 договора за техническа помощ на обща стойност 16.7 млн. лв. и един договор за изграждане на реги- онална система в реги- он Ботевград (14.5 млн. лв.). Успешно са финали- зирани три договора за техническа помощ на стойност 873 128,98 лв. В процес на оцен- ка са проектите за из- граждане на регионал- ни системи за упра- вление на отпадъци- те в регион Перник – 21 млн. лв., и в реги- он Бургас – 40 млн. лв., както и големият про- ект на Столичната об- щина за интегрира- на система от съоръ- жения за третиране на битовите отпадъци на стойност 256 млн. лв., за който се очаква ре- шение на ЕК по първа- та фаза. Предстои издаване на решение на ръково- дителя на управлява- По оперативна програма „Околна среда”: Ускорява се изграждането на 23 регионални В момента се изпълняват 26 договора за подготовка на инвестиционни проекти и един Ф инансов ресурс от 717 288 084 лв. от ОП „Околна среда” е насочен към изграждане на 23 регионални систе- ми, осигуряващи заедно с вече из- градените и в процес на строител- ство 33 депа екологосъобразното обезвреждане на генерираните битови отпадъци в цялата страна. Новата екологична инфраструк- тура трябва да съответства на Директива 1999/31/ ЕО, въведена в националното законодателство с Наредба №8/24.08.2004 г., която изисква задължи- телно осигуряване на предварително третиране на сметта преди крайното й депониране. Състояние на проектите в сектор „Отпадъци“
15sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА системи за управление на отпадъците договор за строеж на депо в Ботевград на обща стойност 31.2 млн. лв. щия орган за предос- тавяне на безвъзмезд- на финансова помощ за изграждане на ин- тегрирана система за управление на отпадъ- ците в регион Видин на обща стойност 20.5 млн. лв. До 31 август се оч- аква да бъдат внесе- ни проектните предло- жения за над 221 млн. лв. на 14 региона: Бяла (Русе), Варна, Велико Търново, Габрово, До- брич, Самоков, Нико- пол, Луковит, Панагю- рище, Плевен, Разлог, Стара Загора, Ямбол и Малко Търново, които получиха покани за ди- ректно предоставяне на безвъзмездна помощ през ноември 2010 г. До края на годината предстои да бъдат обя- вени и последните по- кани за изграждане на регионални системи в Пазарджик, Кочери- ново и Провадия и за претоварна станция в община Своге. Задължителни изис- квания към инвестици- онните проекти на общините за финан- сиране по приоритетна ос 2 на ОПОС са: - аргументира- но прединвестицинно проучване, даващо дос- татъчно информация за разглежданите ал- тернативи при опреде- ляне площадките за из- граждане на регионал- ни депа, техния необхо- дим капацитет (осигу- ряващ срок на експло- атация на 1-ва клетка най-малко 5–7 години), предлаганите съоръже- ния за третиране на от- падъците (сепарира- щи инсталации, съоръ- жения за компостира- не на зелени отпадъци, съоръжения за меха- нично-биологично тре- тиране на отпадъците, съдове и транспортна техника, допринасяща за разделно събиране) с необходимия им капа- цитет, определяне не- обходимостта от пре- товарни станции (с ос- новна цел намалява- не транспортните раз- ходи) - анализ на разходи- те и ползите, опреде- лящ категорично соци- алната поносимост на изгражданите съоръ- жения - проведена проце- дура по оценка на въз- действие на околната среда и издадено ком- плексно разрешително. Наличието на рабо- тен проект не е задъл- жително условие. Сред основните причини за забавяне на проектните предложения от стра- на на общините бене- фициенти са основ- но констатирани несъ- ответствия с обхвата на прединвестицион- ните проучвания, про- блеми със собственост- та и местоположение- то на площадките, не- съгласие на някои об- щини с регионалното разпределение, отчитат от МОСВ. В индика- тивния обхват на седем проекта (Бургас, Варна, Видин, Добрич, Коче- риново, Пазарджик и Провадия) е включе- но и съоръжение за ре- циклиране на строи- телни отпадъци. Строителството на пър- вото регионално депо с финансиране по ОП „Околна среда” стар- тира в Ботевград на 1 декември 2010 г. Про- ектът е на обща стой- ност 17.5 млн. лв. До- говорът по ОП „Окол- на среда“ е за 14.5 млн. лв., от които над 12.3 млн. лв. се осигуряват от Европейския фонд за регионално развитие на ЕС, а остатъкът е на- ционално съфинанси- ране. Срокът за реали- зация на съоръжение- то е 1 март 2012 г. Ре- гионалната система ще обслужва три об- щини: Ботевград, Пра- вец и Етрополе. Обща- та площ на отредения терен за твърди би- тови отпадъци е око- ло 130 дка в землището на с. Трудовец. Проек- тът включва изгражда- не на първа клетка на регионално депо за не- опасни битови отпадъ- ци, включително сто- пански двор, обща въ- трешна инфраструк- тура и вътрешни тех- нологични пътища, и довеждаща инфра- структура – външен път, външно електро- захранване, външен во- допровод, специали- зирана техника за екс- плоатацията на депо- то, вътрешни системи за обезвреждане на ин- филтрат и сметищен газ. Главен изпълнител на депото е обединение „Инфрастрой”, в кое- то участват фирмите “Обществено строител- ство Агробилд”, “Енер- горемонтстрой”, ”Път- но поддържане” и “Пъ- тища и съоръжения”. Стойността на догово- ра е 12 835 318.88 лв. с ДДС. Строителният надзор се осъществя- ва от „Агрико консулт” ЕООД. Планирано е обектът да бъде завър- шен за 22 месеца, като за изграждането му ра- ботят 70 души. Наме- рението на общината е строителството да за- върши преди опреде- ления краен срок. С ре- шение на общинския съвет през 2010 г. е от- реден и терен с площ от 31.069 дка, в непо- средствена близост с депото, за изграждане на завод за преработ- ка на отпадъците чрез публично-частно парт- ньорство, като за мо- мента има заявен инте- рес от две фирми. По програма ИСПА в сектор “Отпадъци” са изградени и въведе- ни в експлоатация пет депа за твърди бито- ви отпадъци в Созо- пол, Монтана, Севли- ево, Силистра и Русе. В строеж е Регионалният център за управление на отпадъците в Кър- джали, за който се на- ложи оптимизация на проекта. През 2011 г. в държав- ния бюджет са заделе- ни 20 млн. лв. за изграждане, рекон- струкция и модерни- зация на депа в общи- ните Гоце Делчев, Сан- дански, Враца (Враца и Мездра), Асеновград (Асеновград, Първо- май, Садово, Куклен и Лъки), Смолян и Шу- мен, както и за изграж- дане на сепариращи инсталации за битови отпадъци в общини- те Враца, Монтана, Си- листра и Харманли. Светла ДОБРЕВА ЕКОЛОГИЧНИ ОБЕКТИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО ПРЕЗ 2011 Г., СЪС СРЕДСТВА ОТ ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ Наименованиеи местонахождение на обекта Години на строител- ство Разходи за 2011 г. хил. лв. Община Гоце Делчев „Реконструкция, модернизация и разшире- ние на депо за неопасни отпадъци гр.Гоце Делчев“ - изгражда- не на втора клетка, ретензионен басейн, модулно пречиствател- но съоръжение, трансформаторен пост и електропроводни линии 2010-2011 1066,0 Община Сандански „Реконструкция, модернизация и разшире- ние на Регионално депо за неопасни отпадъци - Сандански“ 2011-2012 2000,0 Община Враца „Сепарираща инсталация за битови отпадъци на Регионално депо за ТБО на общините Враца и Мездра“ 2010-2011 2000,0 Изграждане на клетка 2.1 към Регионално депо за твърди бито- ви отпадъци на общините Враца и Мездра 2010-2011 2083,0 Община Монтана „Сепарираща инсталация за битови отпадъци – гр.Монтана“ 2010-2011 2000,0 Община Асеновград „Регионален център за обезвреждане на битови отпадъци за общините Асеновград, Първомай, Садово, Куклен и Лъки - първа клетка“ 2011-2012 2000,0 Община Силистра „Сепарираща инсталация за битови отпадъци – гр.Силистра“ 2010-2012 2000,0 Община Смолян „Реконструкция и модернизация на Регионално депо за ТБО - Смолян“ 2010-2012 2000,0 Община Харманли „Сепарираща инсталация за битови отпадъци на Регионално депо за ТБО - Харманли“ 2010-2011 2000,0 Община Шумен „Регионално депо за неопасни битови отпадъци - втори етап, кв.Дивдядово, гр.Шумен“ 2010-2012 2851,0 Всичко 20 000,0 ПРОЕКТИ ЗА РЕГИОНАЛНИ СИСТЕМИ ЗАУПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ, ФИНАНСИРАНИ ПО ОП „ОКОЛНА СРЕДА” 2007-2013 Регион Напредък на проекта Общ бюджет ОПОС Ботевград - Ботевград, Правец и Етрополе в строеж 14,5 млн.лв. Бургас - Бургас, Средец, Камено, Несебър, Поморие, Айтос, Руен, Карнобат, Сунгурларе в процес на оценка 40 млн.лв. София решение на ЕК по фаза I 256 млн.лв. Перник - Перник, Земен,Трън, Ковачевци, Брезник, Радомир в процес на оценка 21 млн.лв. Видин - Видин, Брегово, Бойница, Кула, Гра- мада, Ново село, Димово, Ружинци, Белоград- чик,Чупрене, Макреш пред издаване на решение на ръководителя наУО за предоставяне на безвъз- мездна финансова помощ 20,5 млн.лв. 14 региона – Бяла (Русе), Варна, ВеликоТър- ново, Габрово, Добрич, Самоков, Никопол, Лу- ковит, Панагюрище, Плевен, Разлог, Стара За- гора, Ямбол и МалкоТърново с покани за ди- ректно предоставяне на безвъзмездна помощ 31 авг.краен срок за вна- сяне на проектите над 221 млн.лв. Пазарджик,Кочериново, Провадия,Своге (пре- товарна станция) Предстои да получат пока- ни за директно предоставя- не на безвъзмездна помощ над 87,6 млн.лв. До 31 август се очаква да бъдат вне- сени проектни- те предложе- ния за над 221 млн. лв. на 14 региона: Бяла (Русе), Варна, Велико Търно- во, Габрово, До- брич, Самоков, Никопол, Лу- ковит, Панагю- рище, Плевен, Разлог, Стара Загора, Ямбол и Малко Търно- во, които полу- чиха покани за директно пре- доставяне на безвъзмездна помощ през но- ември 2010 г.
16 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Регионалното депо за неопасни отпадъ- ци за общините Созо- пол, Приморско и Царе- во, с комплексно разре- шително от май 2008 г., е най-голямото и модер- но съоръжение за би- тови отпадъци в райо- на на Южното Черномо- рие. Депото, проектира- но и изградено в съот- ветствие с изисквания- та на Европейския съюз по опазване на околната среда, е един от най-ус- пешните проекти в об- ластта на отпадъците през последните години в България, коментират специалисти в бранша. То е едно от петте депа в страната, изградени по програма ИСПА. Оста- налите четири са в Русе, Силистра, Монтана и Севлиево. Сметището е изгра- дено върху 124 дка об- щинска земя в мест- ността Чоплака, земли- щето на с. Равадиново. Инвестицията в цялост- ното му изграждане 10 млн. евро, 75% от ко- ито са осигурени от про- грама ИСПА. Проектът е разработен от „Мега- лит” ООД и „Еко-Про- ект 2000” – София. Из- пълнител е коонсорци- ум „Walter –Heilit SS“ между Wdlter-Heilit Verkehwegebau GmbH, „Станилов“ ЕООД и „Старт Инженеринг“ АД. Оператор е община Созопол. На площадката са из- градени три клетки за депониране и пресова- не на отпадъците. Пред- видена е и четвърта, ко- ято ще бъде построена на следващ етап. Основ- ното тяло включва още локална пречиствателна станция за инфилтрат и отпадни води, биологич- на пречиствателна стан- ция, цялостна вътреш- на и довеждаща инфра- структура. Предвидена е възможността на по- късен етап да бъдат въ- ведени и сепариращи мощности, които биха намалили количествата депонирани отпадъци. Това би удължило живо- та на депото от 12 до 15 години. Проектният му период на експлоатация е 25 години. Предвидено е регио- налното депо да поема отпадъците на общини- те Созопол, Приморско и Царево, генерирани от 37 хил. души постоянно население, както и го- лям брой туристи, дос- тигащи общо до 200 000 души. До момента в депото се приемат отпадъците само на община Созо- пол. Очаква се от 15 юни то да започне да приема отпадъците и на остана- лите две общини. Дото- гава трябва да се реши проблемът с прехвър- лянето на управлението на претоварна станция Приморско и да се оп- редели цената за тон от- падък, които общините Приморско и Царево ще плащат. Предстои от- криване и на нов път в отсечката, Равадиново – разклона за с. Веселие, с което ще се скъси пътят и оттам разходите по из- возването на отпадъци- те от двете общини. Силвия ЦЕНОВА Депото в Созопол – един от най-успешните проекти Новото регионално депо за неопасни отпа- дъци за общините Ло- веч, Летница и Угърчин заработи в средата на миналия месец. Депото е на площ от 127.56 дка и включва стопански двор с административна сгра- да, площадка за депони- ране на три експлоата- ционни участъка, дре- нажна, оросителна и от- воднителна система, екс- плоатационен и контро- лен път. Изградената ин- фраструктура включ- ва пътна връзка 1908 м, външно водоснабдяване 1810 м, външно електро- захранване 1200 м. Изпълнител е „Събев 2002“ - Пирдоп. Проек- тът е на „Баугрунд ин- ститут Книрим“ ЕООД - София, а консултант по време на строителството е „Агроводинвест”. Общата стойност на обекта е 16 108 689 лв., от които 12 261 709 лв. са от държавния бюджет, 3 819 980 лв. от Пред- приятието за управление на дейностите по опаз- ване на околната среда и 27 000 лв. от община Ло- веч. Общата площ за де- пониране е 82 000 кв.м, общият обем за депони- ране – 1 125 051 куб.м, общо време за експло- атация – 51.7 години. Площадката за депони- ране е разделена посред- ством преградни диги на три експлоатационни участъка съответно 32 100 кв.м за 10.4 годи- ни, 23 900 кв.м за 15.1 години и 26 000 кв.м за 26.2 години. С реализа- цията на проекта се оси- гурява екологосъобраз- но обезвреждане на ця- лото количество битови отпадъци, генерирани на територията на общини- те, включени в обхвата на депото, и изпълнение на ангажиментите на страната по европейска- та директива за депони- ране на отпадъците. С въвеждането на обекта се преустановява използването на старото сметище, което не може да бъде приведено в съ- ответствие с норматив- ните изисквания на еко- логичното законодател- ство. Предстои неговата рекултивация с цел пре- установяване замърсява- нето на околната среда в района. Силвия ЗЛАТКОВА Ловеч най-сетне с модерно регионално депо По време на строител- ството сме имали доста проблеми. Първия бих го определил като проблем с финансирането, което се проточи девет години поч- ти. В тази връзка искам да уточня, че то беше от раз- лични източници. Не е ясно на какъв принцип се опреде- ля финансирането за всяка една година. Имали сме го- дини, които са с недоста- тъчно финансиране, има- ли сме години без никакво финансиране, което води до замразяване на обекта. Едно замразяване и размра- зяване води до допълнител- но оскъпяване. Всъщност имали сме само една годи- на, в която финансирането беше съвсем нормално. От заложени две години за строителство периодът се увеличава на девет, през които настъпват проме- ни в нормативната уред- ба относно изграждане на депата, които включител- но налагат промени в про- екта. Те на свой ред водят съответно до промени в договора с избрания изпъл- нител. Друг проблем е свързан със Закона за обществените поръчки (ЗОП) - след про- веждане на процедурата имахме обжалване на реше- нието, една година се за- губи по съдебните инстан- ции, което доведе до загу- ба на целеви средства за обекта. Не беше ясен един член на закона, става дума за закона от 2002 г., който се промени доста, касаещ промяна в договора с из- пълнител. Бих искал да отбележа също и не дотам доброто проектиране като резул- тат от промените в нор- мативната уредба относ- но изискванията при проек- тиране на такъв вид обек- ти. В самото начало обектът беше Депо за ТБО на общи- на Ловеч. Съгласно Програ- мата за прилагане на Ди- ректива 1999/31/ЕС за де- пониране на отпадъци, представена пред Европей- ската комисия в Брюксел в хода на преговорите по Гла- ва 22 „Околна среда”, депо- то стана Регионално депо за трите общини Ловеч, Летница и Угърчин. Това също води до конфликти по отношение на строи- телни книжа и т.н. Според мен още не сме се научили как се строи с ев- ропейски средства. Ръко- водил съм проект, финан- сиран със средства от Ев- ропейския съюз и в рамки- те на две години - период- ът, в който реализирахме проекта, приложенията за отчитане на средствата бяха сменени многократно. При европейското финан- сиране възложителят тря- ва да разполага с оборот- ни средства за финанси- ране, които след това си възстановява. Там е ясно, че средствата ги има и ако изпълнението е нормално и в срок, те ще бъдат изпла- тени, докато финансиране- то от държавата става по малко в годините, което удължава срока на изпълне- ние и това е много лошо. В строителството, като се започне нещо, трябва да бъде завършено. 124 дка площ 502 444 тона проектен капацитет 71.68 т /24 h средногодишен капа- цитет до 120 т /24 h максимално днев- но натоварване през летния сезон 25 години проектен период на експлоатация Инж. Николай Стоянов, инвеститорски контрол на обекта, община Ловеч: Имахме доста проблеми по строителството 1992 г. предпроектни проучвания 1999 г. инвестиционен проект 2001 г., май обществена поръчка 2002 г., юни начало на СМР Края на 2008 г. Край на СМР От 15 юни депото ще приема отпадъците на Царево и Приморско
17sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Инж. Станилов, ваша- та фирма е със серио- зен опит в строител- ството на депа за би- тови отпадъци. Как- ви са трудностите при проектиране и изграж- дане на обекти в тази сфера? - Депата за отпадъци са съ- оръжения, съвкупност от множество системи, които са взаимосвързани. Всяко депо има специфичен ха- рактер. Проектното реше- ние е зависимост от избра- ната площадка и геоложкия строеж на терена. От опита и квалификацията на про- ектанта зависи постигането на оптималното решение – максимален обем спрямо предложения терен и на- деждно техническо реше- ние. Тези фактори са пред- поставка за лесна и иконо- мически изгодна експлоа- тация. Като основен проблем в процеса на строителство- то могат да се посочат не- пълните проектантски раз- работки, придружени от неточни изходни данни. Участвахме в изграждане- то на три депа по мярка ИСПА, отговарящи на ев- ропейските изисквания - в Созопол, Силистра и Русе. Те бяха едни от “пионери- те”, в които се приложиха новите проектни изисква- ния, заложени в Наредба 8 (предишна Наредба 13) на МОСВ. Има ли достатъчно компетентни фирми в България за изгражда- нето на подобни обек- ти в отговор на евро- пейските изисквания? - Фирмите в България, при- тежаващи необходимият опит и квалификация за изграждане на такъв тип съоръжения, са малко. Съ- оръжения от типа на депа, инсталации за сортиране, преработка и рециклира- не на отпадъци се изпълня- ват от фирми, специализи- рани в областта на инфра- структурното и хидротех- ническото строителство. За съжаление изискванията за опит, залагани в услови- ята за участие в търговете за проектиране и изпълне- ние на такъв тип съоръже- ния, са много високи, за да бъдат покрити само от бъл- гарски фирми, Това налага създаването на обединения (консорциуми) с чуждес- транни фирми, притежа- ващи необходимия опит, и Инж. Георги Станилов, управител на „Станилов” ЕООД: Изискванията в търговете налагат създаване на консорциуми с чуждестранни фирми специалисти, изпълнявали такива обекти. За целта ние работим с дългогодишните си германски партньори. Как оценявате проце- дурите по усвояване на европейските фондове, финансиращи подобни обекти? - Процедурите по усвоя- ването на европейските фондове са доста усложне- ни както от страна на бъл- гарското законодателство, така и от страна на трома- вите европейски процеду- ри по одобряване на даден проект. Неоспорим факт е, че от одобряването на готов проект, неговото съгласува- не, кандидатстването за от- пускане на средства от тези фондове до стартирането на процедурата за избор на из- пълнител и реализирането му понякога минават пове- че от 3 години. Това забавя- не е фактор, който в много случаи води след себе си се- риозни промени, които най- често се отразяват в стой- ността на съоръжението, а понякога водят и до проме- ни в самия проект. Изра- ботването на проект отнема от 3 до 6 месеца, а периода на строителството от дата- та на стартиране на обекта без непредвидени рискове и при благоприятни метеоро- логични условия от 8 месе- ца до 2 години. Получава се, че от деня, в който възло- жителят стартира процеду- рата, до деня на пълното за- вършване на съоръжението за ползване минават между 4 и 5 години. Какви проблеми среща- те при кандидатства- нето за изпълнението на подобни обекти? - Освен високите изисква- ния, поставяни като задъл- жителни в тръжните про- цедури, проблеми, с кои- то често се сблъскват кан- дидатите, са неизяснените условия по отношение на чуждестранните партньори като необходими регистра- ции в различните браншо- ви организации в България, липсата на унифицирани документални форми. Друг проблем, който води след себе си сериозни последи- ци, е поставяното напосле- дък условие за минимална цена. За да изпълнят това условие, фирмите са при- нудени да заложат в офер- тите, а след това да използ- ват при изпълнението евти- ни материали, а това влияе пряко върху качеството. Каква е конкуренция- та при строителство- то на депа за отпадъци, при използването на специфичните матери- али и продукти за тях? - Кризата и липсата на обекти доведе до преструк- туриране на пазара. Основ- ния източник на финанси- ране са европейските про- грами. На почти всяка обя- вена обществена поръч- ка участват над 10-15 фир- ми независимо от основ- ната им дейност. С цел да си осигурят обекти повече- то от фирмите представят дъмпингови оферти, кои- то са резултат, както споме- нахме по-горе, от условието за минимална цена. Освен това на фирмите се нала- га да търсят партньори, да правят консорциуми с фир- ми, които имат опит в тази област. Как оценявате разпрос- транението на новите технологии в тази сфе- ра в България? - Съвременните технологии са разделно събиране на от- падъци, което от няколко години се налага в Бълга- рия, изграждане на сепари- ращи инсталации и заводи за преработка на отпадъци- те. В боклука има енергия, която е задължително да се оползотворява, но как- то всяко нещо и това опол- зотворяване е свързано с пари. Новите проекти по ОПОС предвиждат изграж- дане на сепариращи инста- лации и общински събира- телни центрове, системи за използване или обезвреж- дане на биогаза, компости- ращи инсталации и клетки за депониране на остатъч- ния отпадък, който не под- лежи на допълнителна пре- работка. О питът в процеса на строителството на тези депа показ- ва, че в проектите са допуснати редица слабости, ко- ито пречат на нормалната работа на строителите. По- важните са: • Недостатъчно проучена геоложка основа,която става при- чина за преработка на проектите и утежняване на строи- телството. • Неспазване на изискванията на цитираната Наредба 8 (има се предвид разполагане на едно от депата върху мин- на изработка). • Непълни проекти и неизяснени напълно технически реше- ния за отделни съоръжения (например за пречистването на инфилтрата). • При подготовката на тръжните документи се обръща по- голямо внимание на текстовете на задълженията на учас- тниците и почти никакво на техническите решения. Неоспорим факт е, че от одобря- ването на готов про- ект, неговото съгла- суване, кандидат- стването за отпус- кане на средства от тези фондове до стартирането на процедурата за из- бор на изпълнител и реализирането му понякога минават повече от 3 години Друг проблем, който води след себе си сериоз- ни последици, е по- ставяното напосле- дък условие за ми- нимална цена. За да изпълнят това условие, фирмите са принудени да за- ложат в офертите, а след това да из- ползват при изпъл- нението евтини ма- териали, а това вли- яе пряко върху ка- чеството
18 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Мария Бояджийска, заместник-кмет по направления „Зелена система, екология и земеползване“ и „Финанси и стопанска дейност“ на Столичната община: До седмици очакваме одобрение на първата фаза на проекта за столичните отпадъци Г-жо Бояджийска, предстои да започне строителството на завода за преработка на отпадъци в София. Какво предвижда про- ектът? - Проектът за изграждане на завод да преработка на отпадъци е проект за ця- лостна интегрирана систе- ма от съоръжения за тре- тиране на битовите отпа- дъци на София. Интег- рираната система включ- ва изграждането на завод за механично - биологич- но третиране на отпадъци на площадка Садината, с. Яна, депо за неопасни от- падъци на същата площад- ка, инсталация за трети- ране на разделно събрани биологични отпадъци на площадка Хан Богров, ин- сталация за третиране на разделно събрани градин- ски отпадъци на площадка Хан Богров, довеждаща ин- фраструктура за двете пло- щадки, пилотен проект за разделно събиране на от- падъци на територията на два от 24-те района на Со- фийската община – „Овча купел“ и „Кремиковци“, и техническа помощ за под- готовка на проекта. Обща- та стойност на проекта е около 183 млн. евро. Какви са основните проблеми при реализа- цията на такъв тип проекти и с какво са свързани? - Основните проблеми и рискове при реализацията на проекти от този тип са свързани с процедурите по придобиване и отреждане на терени, провеждане на процедури за ОВОС и оси- гуряване на финансиране. Всеки момент се очак- ва одобрението на Ев- ропейската комисия на първата фаза на про- екта. Какво предвиж- да тя? - В първата фаза на проек- та се предвижда изграж- дането на депото за нео- пасни отпадъци „Садина- та” – първа и втора клет- ка, инсталациите за тре- тиране на разделно събра- ни биологични отпадъци и разделно събрани градин- ски отпадъци на площад- ка Хан Богров, довеждаща- та инфраструктура до две- те площадки и техническа- та помощ и изготвяне на предпроектните проучва- ния. В рамките на първа- та фаза ще бъде изпълнен и пилотният проект за раз- делно събиране на отпадъ- ци в район „Овча купел“ и Кремиковци. Какви ще бъдат ета- пите на реализация- та като срокове, избор на изпълнители, старт на строителството, стойност и финанси- ране? - Етапите на реализация на проекта са два. Първият е предвидено да стартира след одобрение на ЕК в сре- дата на 2011 г. и да бъде за- вършен през 2013 г. Стой- ността му е 69 млн. евро, като финансирането е от „Околна среда“, заем от ЕИБ, местно и национално финансиране. За депото за неопасни от- падъци „Садината” е про- ведена обществената по- ръчка и има избран изпъл- нител за строителство на съоръжението. В момента процедурата е обжалвана пред ВАС и след решението на съда и одобрение на фи- нансирането от ЕК ще бъде възложено изпълнението. Съгласно тръжната проце- дура срокът е 18 месеца – 16 месеца за строителство и два месеца за издаването на Акт образец 16 и въвеж- дане в експлоатация. При инсталациите за тре- тиране на зелените и би- оотпадъците общината е в процес на подготовка на нова тръжна процеду- ра за проектиране и стро- ителство на съоръжение- то по договорните условия на „Жълт Фидик“. Очак- ва се обществената поръч- ка за избор на изпълнител за този компонент да бъде обявена в края на юни. До- говор с избрания изпъл- нител би могъл да се склю- чи в началото на февруари 2012 г. Очакваната дата за пускане на инсталацията в експлоатация е 30 юни 2013 г. Предварителната оценка за стойността на този ком- понент е около 40 млн. лева без ДДС. Какво включва втора- та фаза на проекта? Кога очаквате да бъде одобрена и какви ще бъ- дат етапите на реали- зацията й? - Във връзка с промяната в обстоятелствата, свързани със собствеността на „Топ- лофикация - София“ ЕАД, се наложи да бъдат извър- шени допълнителни проуч- вания с цел оценка на въз- можностите за оползотво- ряване на RDF горивото, произведено в завода за ме- ханично и биологично тре- тиране на отпадъци, в една от инсталациите на топло- фикационното дружество. Изготвянето на проучване- то е възложено на консул- тант, избран от ЕИБ. Резултатите от проучва- нето ще бъдат използва- ни при подготовката на до- пълнение към апликацион- ната форма за финансира- не на втората фаза на про- екта. Какъв е очакваният ефект от реализация- та на проекта? - Ползите и ефектът за об- ществото от реализация- та на този проект е осигу- ряването на дългосрочно и екологосъобразно третира- не и обезвреждане на отпа- дъците, генерирани от со- фиянци, опазване околна- та среда и здравето на насе- лението. Ще бъде подобре- но качеството на живот, ще бъдат намалени емисии въ- глероден двуокис. При из- ползване на RDF гориво- то в „Топлофикация - Со- фия“ ЕАД ще се намалят разходите на дружеството за природен газ и съответ- но цената на топлата вода и парното. През 2010 г. в София са били генерира- ни общо 407 000 тона отпадъци. От тях 90 000 т (22%) са рециклирани, а друга част са третирани по други способи. Общото количе- ство на депонираните в Суходол отпадъци е 269 000 тона. Общият капацитет на трите ин- сталации за сепариране на отпадъците в Со- фия е до 300 000 тона годишно. Впроекта за рекултивация на втория етап на депото „Суходол“ до 2014 г. ще се ин- вестират 24 млн. лева. През това лято ще за- почне рекултивацията и на депото за неопас- ни отпадъци „Долни Богров“, експлоатирано от 1972 до 1997 г. М ария Бояджийска е зам.-кмет в направ- ление “Зелена систе- ма, екология и земеполз- ване”. Завършила е биоло- гия в СУ „Климент Охрид- ски“ със специализация „Хидробиология и опазва- не на водите“, магистрату- ра „Бизнес администрация и икономика“ - Университет „Шефилд“, и опит в систе- мата на Министерството на околната среда и водите.
ГИМЕКСПОРТ АД е основано през 1993 г. и развива в следните направления: •строителство на екологични и инфраструктурни обек- ти; •търговска дейност с висококачествени продукти и тех- нологии, необходими за промишлено и гражданско строителство и за инфраструктурни обекти; През последните 12 години дружеството специализи- ра в изграждането на изолационни защитни системи на сгради и съоръжения, включително депа и други съо- ръжения за твърди битови, строителни, промишлени и опасни отпадъци. ГИМЕКСПОРТ АД е сертифицирано по три междуна- родни с тандарта ISO 9001:2008, ISO 14001:2004 и BS OHSAS 18001:2007 и поддържа Интегрирана система за управление на качеството, околната среда и безо- пасни условия на труд. Основни групи продукти Хидроизолационни геомембрани ПЕВП с дебелини от 0.6 мм до 3.00 мм. Бентонитови хидроизолации Многофункционални геотекстили за разделяне, фил- трация, защита и дренаж. Армиращи геомрежи. • През август 2010 г. „ГИМЕКСПОРТ” АД в рамките на консорциум „Гоце Делчев”, стартира строи- телството на обект:„Реконструкция, модернизация и разширение на Регионално депо за неопас- ни отпадъци на община Гоце Делчев”. Всички геосинтетични материали са доставени на обекта и през тази година предстои тяхната апликация. • През ноември 2010 г. „ГИМЕКСПОРТ” АД достави материалите за изолационния екран и започ- на иапълнението на обект ,,Депо за производствени опасни отпадъци на „Биовет” АД, клон Раз- град”. • През февруари 2011г ‘ГИМЕКСПОРТ” АД достави геосинтетичните материали за изпълнение на изолационния екран за обект „Изграждане на депо за отпадъци „Чеиргьол 1” след закриване и рекултивация на съществуващо депо „Шламоотвал” на „Монди - Стамболийски” ЕАД, град Стам- болийски. За първи път в България при изграждането на долния изолационен екран на басейна ГИМЕКСПОРТ АД вгради система за откриване на евентуални течове.Методът на действие е основан на използването на изолационните способности на геомембраната за електрическо разделяне на пасивни електроди, поставени под нея, и актив- ни електроди, поставени върху геомембраната. Поради това, че геомембраната почти винаги функционира във влажна, проводима среда като вода, почва или пясък, цялата й горна повърхност може да бъде електрически заредена чрез активния електрод. Този заряд протича през всеки отвор на геомембраната и се отчита от сен- зорите на пасивните електроди под нея.Това причинява промяна в потенциала на проводимата среда под мем- браната, който, измерен и изчислен от системата, може да бъде определен като теч. Особеното на тази система е,че позволява, както в реално време, така и през целия експлоатационен период на басейна да се установи наличието на пробив в изолационния екран и да се локализира неговото местона- хождение с точност до 0.5 кв.м. За да се осъществи контакт с тръбите за измерване, те се извеждат в края на геомембранната система, където се защитават чрез специални накрайници. Върху геомембранната система се поставят един или повече актив- ни електроди. Броят им зависи от големината на измерваната повърхност. Резултатите от проведените тестове, както на заварките на геомембраната, така и на действието на системата за откриване на течове определят ви- соката надежност на изграденото съоръжение. При изключителни мерки за контрол на качеството ГИМЕКСПОРТ АД достави всички компоненти за изгражда- нето на долния изолационен екран на депото. Създадена бе сериозна организация по работа на екипите, в ре- зултат на което върху площ от 500 000 квм се монтираха хидроизолационна геомембрана ПЕВП 2 мм, защитен геотекстил, дренажен и инспекционни тръбопроводи, ½ м дренажен слой от промита речна баластра. Всички машинни шевове на геомембраната се проведоха с налягане 3 атм., а ръчните шевове - с вакуум тест. Ежедневно преди започване на заваряването на шевовете се извършваха пробни полеви заварки. Целостта на пробните връзки се проверяваше по отношение на обелване и срязване. Всички тестове се извършваха с ка- либрирана апаратура и преминаха успешно. Доставиха се и се инсталираха 5 км дренажни. и над 3 км инспекциони ПЕВП тръби. Изпитанията на всички тръбопроводи преминаха успешно. За по-добра защита на тръбопровода допълнително се изградиха 4 бр. дренажни ръ- кави от геотекстил и баластра. Екологични и инфраструктурни обекти Текущи обекти Във всички обекти ГИМЕКСПОРТ АД се влага съвременни технологтии и иновативни продукти. Компанията изпълни съществена част от СМР по изграждане на най-голямото съоръжение за депониране на отпадъци в Югоизточна Европа на обща площ 580 дка. Строителството е прието съгласно всички нормативни изисквания. Басейн за контактни води - долен изолационен екран и система за откриване на течове Долен изолационен екран на клетка I на депото Дренажният слой от промита речна баластра се изпълни с разделителен слой геотекстил Езеро за контактни води Депо и езеро за контактни води Доставка речна баластра Дренажен тръбопровод Система за откриване на течове Заваряване на геомембрана Разстилане речна баластра Връзка инспекционна тръба, асиметри- чен редуктор, дренажен търбопровод Апаратура за тестване Полагане на геомембрана Полагане II слой геотекстил Преминаване на дренажен тръбопро- вод през разделителна дига Изпитване за заварки Общ изглед дренажен канал Полагане на геотекстил Инспекционна тръба Дренажен и инспекционен тръбопроводи За контакти: Централен офис, изложбена зала и складова база, гр. София, кв. Герман 2A, ул. „Патриарх Герман“, Търговски комплекс „ГИМЕКС“ тел.: 02/ 974 5700, 02/ 974 5719; факс: 02/ 974 5673, e-mail: office@gimexport.net, офис гр. Стара Загора: тел./факс: 042/ 230 055, e-mail: office_galabovo@gimexport.net ГИМЕКСПОРТ АД изгради Система за мониторинг от постоянни дебитомери с фотоволтаично захранване за следене на количеството инфилтрат, излизащо от депо- то и влизащо в басейна за контакнти води. Ново депо за съхранение на фосфо-гипс за производствените нужди на „Агрополихим“ АД – 200 дка Депо за отпадъци на Стар содов завод, гр. Девня – 15 дка Поради невъзможност да се постигнат изискванията на чл.19, ал.2 от Наредба №8 от 24.08.2004 г.с естествени материали се наложи да се използва бен- тонитова хидроизолация.В края на 2008 г.се доставиха по 200 дка от трите елемента за изграждането на долния изолационен екран на депото: геомем- брана ПЕВП 2мм, защитен геотекстил и бентонитова хидроизолация.През 2009 г.се изпълни I етап от 70 дка от изграждането на долния изолационен ек- ран. Всички вложени материали от ГИМЕКСПОРТ АД са с доказано качество и надежност. Изграждане на долен изолационен екран на депото: Класическа технология. Върху минералния запечатващ пласт от глина се инсталираха последователно хидроизолационна геомембрана ПЕВП – 2 мм, и защитен слой от геотекстил. Съоръжение за депониране на пепелина и гипс от „Ей И Ес Марица-Изток 1”
20 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Първото депо - публично-частно партньорство е в Костинброд Проектът е вклю- чен в Национална- та програма за упра- вление на отпадъците 2009-2013 г., която по- ставя изграждането на система от регионал- ни депа, съоръжения за третиране на отпадъци и закриване на стари- те сметища за твърди битови отпадъци като една от стратегически- те си цели за тези че- тири години. Механи- змът на МОСВ за раз- витие на инфраструк- турата за управление на отпадъци предвижда регионалното съоръже- ние за регион Костин- брод да се реализира на принципа на публич- но-частното партньор- ство. Мажоритарни ак- ционери в ЕПМ АД са белгийиските компа- нии CORDEEL INVEST и IMASCO NV, които осигуряват финансира- нето на строителството на първи етап. IMASCO NV е дългогодишен оператор на белгий- ските депа в Антвер- пен и Беерзе. Проектът е предизвикателство за изпълнителя „Корде- ел България“ ЕАД, кои- то за 12-годишното си присъствие на българ- ския пазар са изпъл- нявали основно обек- ти на индустриалното и гражданското стро- ителство, коменти- ра проект-мениджърът Теодора Вълчева. С този проект се из- гражда модерно реги- онално съоръжение за обезвреждане на нео- пасни отпадъци за ре- гион Костинброд, Сво- ге, Божурище, Годеч, Драгоман, Сливница с население около 70 000 жители. Съоръжението оси- гурява екологосъобраз- но третиране на гене- рираните в региона не- опасни отпадъци на социално приемлива цена. Лизензираната му площадка създава усло- вия за развитие на ре- гионалната система в посока рециклиране на отпадъците съгласно Рамковата директива за отпадъците 2008/98/ЕО. Научени проектни уро- ци Първите предизви- кателства пред проек- тите за депа за отпадъ- ци се раждат от необ- ходимостта да се ком- бинират разрешител- ните процедури, изис- квани, от една страна, от екологичното зако- нодателство и, от дру- га страна, от нормати- вите по Закона за ус- тройство на територи- ята. Тази комбинация изисква от общините, които според закона за управление на отпадъ- ците са възложители- те на строежа на тези съоръжения, да осигу- рят приемственост в работата на проектните екипи за един некратък прединвестиционен пе- риод от около две го- дини. Тук предизвика- телството пред общин- ските власти е да избе- рат консултантски екип с практически опит и в екологичните, и в ин- вестиционните разра- ботки, който да коор- динира целия процес от гледната точка на ин- веститора и да осигу- рят финансиране на ра- ботата му за целия пре- динвестиционен про- цес. Втората група труд- ности възникват от разположението на площадките, върху ко- ито се изграждат депа- та – те са извън регула- ция, върху земеделски или горски терени, да- леч от мрежите за елек- тро- и водоснабдяване, което налага премина- ването през процеду- ри за промяна на пред- назначението на земята и получаване на серви- тутни права за преми- наване. Третото предизвика- телство е работата с населението и с общинските съвети на регионалните общи- ни с цел координиране на интересите и практи- ческа регионализация на съоръженията. Депа- та за отпадъци с капаци- тет над 25 000 тона/го- дишно са инсталации, за които следва да се полу- чи положително еколо- гично становище за реа- лизация чрез процедура по ОВОС и да се изда- де комплексно разреши- телно, представляващо екологично разреши- телно за експлоатация- та им. Тези процедури често се забавят от про- явленията на синдрома „Не в моя заден двор“, който се проявява от населението в района на избраната площад- ка поради липса на зна- ния относно модерни- те депа и политическото заиграване с темата уп- равление на отпадъци- те. В същото време об- щинските съвети на от- делните общини в реги- она с различна скорост възприемат изисквания- та на европейското зако- нодателство в областта на управление на отпа- дъците и формират уме- нието да правят избор между рисковете от на- личието на регионално депо на своя територия и по-високите транс- портни разходи, когато регионалното депо е на територията на другата община. Това по скромно- то мнение на проект- ния екип са основните причини, поради кои- то проектите за изграж- дане на регионални депа в България прогреси- рат бавно. Но еднократ- ното успешно премина- ване през реализацията на такъв проект прави участниците в него мно- гократно подготвени за следващите инвестици- онни екологични проек- ти и взаимно обогатени. Видът на изпълнява- ните работи и изисква- нето за прецизно изпъл- нение на изолационните слоеве налагат изключи- телно гъвкаво управле- ние на строителния про- цес предвид зависимост- та от атмосферните ус- ловия. Ключовият фактор за успеха на представения проект е подходящото партньорство между подходящите партньори – компетентността Депото за отпа- дъци в Костин- брод е проект за публично-част- но партньорство, стартиран по мо- дел от датската фирма „Мариус Педерсен“, който ние продължихме. Създадено е смесе- но проектно дру- жество „ЕПМ“, в което общината внася терен в размер на 32.5% в капи- тала на дружеството, а ние, частният инвеститор, участваме с финансиране, средствата се възстано- вяват от таксите за преработване на отпадъците. Предвидени са 6 клетки за битови и 2 за строител- ни отпадъци. Първата фаза е на стойност 5 млн. лева. „Кордеел България“ е българският клон на една от три- те най-големи белгийски строителни фирми. Иво Трингов, изп. директор на „Кордеел България“ ЕАД: Имаме смесено дружество с общината, вече изпълняваме първия етап Технологична схема • Клетки за неопасни отпадъци • Клетка за строителни отпадъци • Клетка за инертни отпадъци • Приемна зона • Външно електрозахранване • Външно водоснабдяване • Експлоатационен път • Колектори за инфилтрат • Ретензионен басейн • Пречиствателни станции за битово-канализа- ционни и инфилтратни води • Отводнителни канавки • Корекция на дере • Лесозащитен слой • Ограда • Станция за биогаз • Инсталация за сортиране Обект: „Регионално депо за неопасни и инертни от- падъци за общините Костинброд, Своге, Сливница, Божурище, Годеч и Драгоман“ Терен: земеделска земя, 10-а категория, преминала всички процедури за промяна на предназначението Инвестиция за първи етап: 5 млн. лева РЗП: 187,88 дка с възможност за разширение с 79.26 дка
21sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Развитие във времето • Първи етап – в строителство • Етапи от 2 до 6 • Етап разширение на запад Капацитет • Етапи от 1 до 6 – 839 600 куб.м отпадък • Етап разширение на запад – 786 790 куб.м от- падък Участници в инвестиционния процес Проектанти „Мегалит” ЕООД, части приемна зона, сгради и съоръже- ния „Геотехгруп” ООД, части технологична, рекултивация, мо- ниторинг, ПБЗ „Доми 97”ООД, част ВиК „Векпроект”ЕООД, част „Електро“ „ВТС Консултинг”ЕООД, част „Пътна“ Главен проектант – доц. д-р инж. Момчил Димитров Васи- лев Изпълнител:„Кордеел България“ ЕАД Инвеститор: „Енвайранментал Проджектс Мениджмънт“ АД (ЕПМ АД) Консултант и строителен надзор: „Стройнадзор-НСН“ ООД Операторнадепото:„КостинбродЕко“АД,съвместнодру- жество на община Костинброд (32.5%) и ЕПМ АД (67.5%) и иновативността на екипа на община Кос- тинброд се съчетаха с коректността и инвес- тиционно-строителна- та компетентност на белгийските и българ- ските акционери в ЕПМ АД. Извършване- то на проектната под- готовка, контрола вър- ху строителството и експлоатацията от един и същ екип осигурява липсата на изненади при оперирането на съ- оръжението, които не- минуемо се появяват при работата на парче върху разработките и разрешителните доку- менти от замисъла до пускането в експлоата- ция. И Асеновград ще изгражда регионално сметище Обявена е тръжна процедура за избор на изпълнител за първия етап Регионалният център за обезвреждане на би- тови отпадъци, който ще се изгражда на тери- торията на община Асе- новград, вече е известен като “57-ото депо” в На- ционалната програма за управление на дейност- ите по отпадъците (2009 - 2013). Той ще обслуж- ва още общините Пър- вомай, Садово, Куклен и Лъки. Допълнително- то му включване се из- върши през 2010 г. с ре- шение на Министерския съвет, след като стана ясно, че пловдивският завод за преработка на твърди битови отпадъ- ци край с. Шишманци не разполага с капаци- тет за обезвреждане на отпадъците на тези пет общини. Според кмета на Асеновград д-р Хрис- то Грудев съоръжение- то в най-голяма степен защитава интересите на региона и е икономиче- ски целесъобразно. Отредената площадка за изграждане на регио- налния център е с площ 332 768 кв.м в мест- ността Капсида, на мяс- тото на сега съществу- ващото сметище, кое- то предстои да бъде за- крито. Общият капа- цитет възлиза на 2 400 000 тона, като дневно ще могат да се депони- рат 250 000 тона. Пред- вижда се поетапно из- граждане на планира- ните 7 клетки за неопас- ни битови отпадъци и 1 клетка за строителни отпадъци, сепарираща и компостираща инстала- ция. Обектът ще се фи- нансира изцяло от дър- жавния бюджет. Първият етап, за кой- то вече има обявена от- крита процедура по ЗОП за изпълнител, е с прогнозна стойност 5.620 млн. лв., от които към момента са осигу- рени 2 млн. лв. Крайни- ят срок за подаване на оферти е 13 юни, отва- рянето им е на 14 юни. Възложител е община Асеновград, която е соб- ственик на терена. Първият етап обхва- ща изграждане на при- емна зона - сгради и съ- оръжения, външно и вътрешно ел. захранва- не, ВиК, ограда и озеле- няване; депо за твърди битови отпадъци - клет- ка 1 с площ 113 782 кв.м и ретензионен басейн за инфилтрат (2207 куб.м); депо за строителни от- падъци – клетка 1 с площ 12 265 кв.м и ре- тензионен басейн за ин- филтрат (5000 куб.м). Изграждането на клетките и ретензион- ните басейни ще се из- върши, след като частта от площадката, в която ще бъдат разположени, се почисти от отпадъ- ци и се изпълни уплът- нен насип. Оформяне- то им става посредством ограждащи диги с опре- делени откоси. Срокът за изпълне- ние на поръчката е в рамките на 6 месеца от датата на откриване на строителната площад- ка. От кандидатите за изпълнители на обек- та се изисква да имат реализиран общ обо- рот от СМР за послед- ните три години не по- малък от 5 000 000 лв. годишно, като обемът от изпълнени догово- ри и дейности, свърза- ни с изграждане на депа за ТБО и/или други не- опасни отпадъци, да е не по-малък от 5 000 000 лв. за последните пет го- дини. Фирмите задъл- жително трябва да са сертифицирани по ISO 9001:2008 или 2010; ISO 14001:2005 и ISO OHSAS 18001:2007. Светла ДОБРЕВА Общият капацитет възлиза на 2 400 000 тона, като дневно ще могат да се депонират 250 000 тона
22 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Габрово и Трявна ще изграждат регионална система за управление на отпадъците Изграждането на ре- гионална система за уп- равление на отпадъци- те на общините Габрово и Трявна ще стъпи при- близително на 33 млн. лв., сочат разчетите по проекта. Община Габро- во има покана за подава- не на апликационна фор- ма до 31 август и ще по- даде проектното си пред- ложение в този срок за финансиране по приори- тетна ос 2 на ОП „Окол- на среда”. Обектът е включен в националната програма за управление на отпадъци, като такъв е заложен със средства и е в плановия период до 2013 г. Наясно сме, че опера- тивната програма не оси- гурява на 100% финанси- ране, ще има и дофинан- сиране, като за него в мо- мента се обсъждат вари- анти, по които община Габрово още няма кон- кретна позиция. Очаква- ме с компетентните ор- гани да стигнем до няка- къв консенсус, тъй като освен екологично трети- ране на отпадъци трябва да постигнем една при- емлива цена за населе- нието, сподели пред в. „Строителство Градът” инж. Ренета Кънчева, на- чалник-отдел „Озеленя- ване, околна среда и чис- тота“ в община Габрово. Към момента община- та има изготвен работен проект за извършване на реконструкция и модер- низация на съществува- щото общинско депо и превръщането му в ре- гионално за нуждите на Габрово и Трявна по от- ношение на неопасни от- падъци с преобладаващ характер твърди битови отпадъци. Той бе изгот- вен по проект за техни- ческа помощ, изпълнен от „Обединение Габрово“ - сдружение, включващо три фирми – „ХПК Бъл- гария“ - София, „ХПК Германия“, „Талискера“. Подизпълнител е проек- танско бюро „КБ Михов и Петков“. Община Габрово ра- боти по това инвестици- онно намерение от 2003 г. От миналата година съгласно изменения за- кон за управление на от- падъците двете общи- ни са обединени в регио- нално сдружение с воде- ща община Габрово, тъй като депото е на нейна територия и тя е собстве- ник на площадката, на която ще се изгражда ре- гионалното съоръжение. Площадката е с площ 140.245 дка. Депото се намира на приблизител- но седем километра се- верозападно от центъра на Габрово. От община Трявна отстои на около 30 км, но транспортното отстояние от различните населени места е на око- ло 20 км. Планираните дей- ности са разделно съби- ране, което се извърш- ва и в момента на отпа- дъци от опаковки, но ще има още едно стъпало на разделно събиране на би- оразградими отпадъци. Биологичното третиране ще бъде чрез сепарираща и компостираща инста- лация. Планира се една клетка с два участъка - единият е този, в кой- то в момента се депони- рат отпадъци, и един нов участък, който ще бъде приведен в съответствие с новите изисквания. Предвидени са също газова система с открит факел за изгаряне, пре- чиствателно съоръжение за първично пречиства- не на отпадните води от стопанския двор на де- пото и също на инфил- трата. Проектът пред- вижда още довеждащи външен водопровод и ел. провод. Тук не стои въ- прос за изграждане на външни пътища, тъй като има изградени та- кива, ще се строят само вътрешноплощадкови, както и вътрешнопло- щадкови ВиК и ел. ин- сталации, електронна везна, контролно-про- пускателен пункт, огра- да. Проектът предвиж- да също рекултивация на сега експлоатираната част от депото. Като подобекти реги- оналната система за уп- равление на отпадъци- те ще включва още кало- маслоуловител, площад- ково измиване на ходова- та част на автомобилите, административна сгра- да, складови помещения, паркинги за обслужва- щата техника и влизащи- те автомобили. Силвия ЗЛАТКОВА При нас проектът е така ситуиран, че ще има ус- поредно експлоатация със строителство и привеждане в съответ- ствие. За целта имаме изготвени планове за ра- бота, план за монито- ринг на сега функциони- ращото депо до превръ- щането му в регионално, както и план за монито- ринг след рекултивация на бъдещата нова клетка съгласно нормативните изисквания. В момента имаме изгра- дена една клетка и огра- да, която частично е раз- градена, и временна сепа- рираща инсталация с цел на депото да се депонира минимално количество, докато си преведем ос- таналия свободен терен в съответствие с нор- мативните изисквания. В момента депото не е електрифицирано, не е водоснабдено, няма газо- ва инсталация, дренажна система, които се изис- кват. Такова нещо се пла- нира със самия проект. В момента сме на про- цедура заявление за ком- плексно разрешително, тъй като тя е задължи- телното стъпало преди издаване на разрешител- ното за строителство. Амбициите са ни до края на годината да приклю- чим с комплексното раз- решително и разреши- телно за строителство, през зимните месеци, ко- ито не са подходящи за строителни дейности, т.е. до месец март, да се проведат тръжните про- цедури за избор на стро- ител, строителен над- зор, инвеститорски кон- трол и от следващата строителна година да стигнем до етапа стро- ителство. Амбициите са до края на 2013 г. да пус- нем новия участък, т.е. депото да започне да функционира като регио- нален обект. Инж. Ренета Кънчева, началник- отдел „Озеленяване, околна среда и чистота“ в община Габрово: Амбицията ни е до края на 2013 г. депото в Габрово да започне да функционира като регионален обект Регионалният цен- тър за отпадъци за реги- он Плевен получи раз- решение за строеж. Ра- ботният проект бе из- готвен от „Реко инжене- ринг” ЕООД въз основа на задание за проекти- ране на обект „Актуали- зация на работни про- екти и на документации за възлагане на общест- вени поръчки за избор на строител и доставчик на техника и оборудва- не за обект - Региона- лен център за отпадъци, включващ ново регио- нално депо, инсталация за компостране и център за предаване на отпадъ- ци – регион Плевен“ и договор за проектиране с възложителя община Плевен. Регионалният център ще обслужва шест от единадесетте общини в регион Плевен - Плевен, Гулянци, Долна Митро- полия, Долни Дъбник, Искър, Пордим. Той ще включва стопански двор с всички необходими сгради и съоръжения, инсталация за компос- тиране на зелени отпа- дъци, център за предава- не на отпадъци, инста- лация за строителни от- падъци, клетка за депо- ниране на битови отпа- дъци. По проекта е пла- нирано изграждане на първа клетка, като е на- правено проучване за втора клетка като про- дължение на проекти- рането и проучване въз- можностите за разши- рение на депото и увели- чение на обема за депо- ниране. Проектиран е главен вътрешен обслужващ път и ремонт на пътя от отклонението за депото. Предвижда се паркинг до входа на стопанския двор на депото, рампа за достъп до клетка 1, пар- кинг и обръщател до ре- зервоарите за отпадъчни води и съоръжения за газ и краен обръщател. В обхвата на пътя се пред- вижда строителството на ВиК мрежи, ел. кабе- ли и други съоръжения. Площадката е разпо- ложена между селата Бу- ковлък и Опанец, в бли- зост до съществуващо- то депо. Община Плевен пред- стои да подаде проект- ното си предложение за финансиране по „Окол- на среда“ до 31 август. В края на миналата годи- на управляващият ор- ган на програмата из- прати покана до общи- ната за кандидатстване по процедура за директ- но предоставяне на без- възмездна финансова помощ по проекти „Из- граждане на регионални системи за управление на отпадъците”. Силвия ЗЛАТКОВА Центърът за отпадъци в Плевен с разрешение за строеж През 2001 г. е изготвен работен проект за „Регионално депо за твърди битови отпадъци на Плевен и Долна Митро- полия” от „Енергопроект” ЕАД През 2006 г. в качеството си на водеща община Плевен съв- местно с още пет общини от областта - Долни Дъбник, Долна Митрополия, Гулянци, Пордим и Ис- кър, създаде сдружение „Управление на отпадъци- те - Плевен” за реализирането на проект „Региона- лен център за управление на отпадъците - Плевен” През 2007 и 2008 г. е възложен и изготвен концептуален проект от консорциум Arcadis-Ecolas / Renco / EPC-KOC за регионален център за управление на отпадъците и Център за Предаване на отпадъци - Плевен
23sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА През последните годи- ни се наблюдават социал- ни тенденции като пови- шена информираност и интерес към екологични- те проблеми. Поради не- обходимостта от усъвър- шенстване на защитата на околната среда наша- та страна се опитва да на- мали броя на депата за отпадъци, които не отго- варят на изискванията. Стремим се да използва- ме развитите от европей- ските страни успешни технологии, без да пов- таряме лошия им опит и да наваксаме изгубеното време. Усъвършенстват се методите и стратегии- те за управление на отпа- дъците. Невероятно много са обаче проблемите, с ко- ито се сблъскваме при изграждането на депата за битови, строителни и опасни отпадъци На първо място е из- работката на проектите за кандидатстване пред европейските фондове за осигуряване на необ- ходимите финансови ре- сурси за строителството на необходимите съоръ- жения. Изборът и осигурява- не на площадка с изра- ботването на ПУП е ре- шаващ. Според мен не- достатъчната инфор- мираност и мотивация на населението относно предимствата на подоб- ни съоръжения, борба- та между управляващите и партиите в опозиция за надмощие, насочени към увеличаване на своя елек- торат, са основните при- чини за неосигуряване на площадките и забавяне на проектите. Колективите от специ- алисти, които изготвят екологичните оценки, вече работят на много високо професионално ниво, но все още проек- тантските организации, изготвящи проектите на съоръженията за трети- ране на отпадъците и де- тайлите по тях, нямат до- бра комуникация и коор- динация на действията си със строители, които имат опит при изгражда- нето на същите. При избора на строител много често се поставя условие фирмата изпълнител да има определен финан- сов оборот от идентична дейност през последни- те няколко години, кои- то, както знаем, бяха пе- риод на криза и само оп- ределени големи компа- нии и организации мо- гат да удовлетворят тези изисквания. Според мен трябва да се отдава по- голямо значение на оп- ита, който имат строи- телните предприемачи, използването на компе- тентни подизпълните- ли за специфичните дей- ности, квалифицира- ния персонал, материал- но-техническия ресурс, с който разполагат, и не на последно място матери- алите, които се използват за изграждането на съо- ръженията, за да отгово- рим на европейските из- исквания. Много от фирмите, които извършват строи- телния контрол, доскоро не разполагаха с персо- нал, който да е квалифи- циран за проверка на за- варъчните работи на ви- сокоплътен полиетилен, необходим при изграж- дане на клетките за раз- личните видове отпадъ- ци. На обектите не бива да се допускат заварчици, които не разполагат със съответните европейски сертификати, което е га- ранция за качественото изпълнение на проекти- те. Освен това възложи- телите трябва да се съо- бразяват с технологично- то време за изпълнение на проекта, а изпълни- телите така да организи- рат своя работен график, че да се спазват стриктно всички технологии за различните видове дей- ности. При затваряне на стари- те депа за отпадъци про- ектантите допускат ком- промиси като предлагат използ- ването на почви за по- стигане на по-ниски цени за изпълнение. По този начин не може да се по- стигне конвекция, съ- ществува опасност от емисии на опасен биогаз и проникване на вода в клетките, което води до постоянни инфилтрати. Старите сметища трябва да се изолират с по-дъл- готрайни покрития от рода на полиетилените с висока плътност, а полу- чаващият се от разлага- нето на отпадъците газ да се използва за различ- ни нужди на населението. При тези затворени сме- тища земята не може да се използва за земеделие, но може да се намерят други алтернативи, като например изграждането на фотоволтаични систе- ми, които са привлекате- лен начин за употреба на обширните площи. Най-важното е плани- рането на управлението на отпадъците да започне колкото е възможно по- рано – в процеса на про- ектиране, а не да бъде из- вършвано впоследствие. Съществено е да се след- ва йерархията на отпадъ- ците – намаляване, пов- торно използване, ре- циклиране и възстановя- ване на енергията, като изхвърляне се извършва в краен случай. *„Стив Макро” ООД, Добрич от 1994 г. се спе- циализира в изграждане- то на хидроизолационни системи, била е подизпъл- нител в строителство- то на депата за отпадъ- ци в Русе, Силистра, Со- зопол, Варна, Севлиево и др. Инж. Митев е пока- нен като супервайзър при изграждането на Депо за отпадъци в Словения, гр.Kranj, от BELMOND. Инж. Иво Митев, управител на „Стив Макро” ООД*: Най-важното е планирането на процесите да започне още на етап на проектиране
24 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА От месец заводът за преработка на твърди битови отпадъци край Варна работи ефек- тивно, като ежеднев- но приема отпадъците от града и курортните комплекси. Предвижда се съо- ръжението да бъде част от Регионалната систе- ма за управление на от- падъците за регион Ва- рна. Капацитетът му е 140 000 тона годишно. Заводът е и първият в страната, който изпъл- нява изискванията на европейската Директи- ва за депониране на от- падъците. Заводът за преработ- ка на твърди битови от- падъци (ТБО) е разпо- ложен на 10 км от Ва- рна. Теренът е с площ почти 17 дка и се на- мира в землището на с. Езерово, община Бе- лослав. Инвестицията от 50 млн. лв. е на „Екоин- вест асетс“ АД. Фирма- та спечели през 2007 г. конкурс, обявен от об- щина Варна. Съгласно сключения договор частното дружество се ангажира да построи съоръжението за своя сметка и на собствен терен Община Варна от своя страна се задъл- жава да плаща за при- емане и преработка на твърдите битови отпа- дъци 79 лева за тон. Проектът е разрабо- тен от „БГ Биомас”. Гла- вен изпълнител е „Път- строй – Варна”. Главен подизпълнител е „Кор- дел България” ЕАД. Заводът е изпълнен изключително профе- сионално не само като мащаб, но и като по- следна дума на техно- логиите - всичко е авто- матизирано. Проектът е много голям и много модерен, с шест подо- бекта - зала за доставка, зала за механична обра- ботка, зала за зарежда- не на тунели, комплекс от тунели, биофилтъ- рен комплекс с резер- воари за вода, офисна сграда, коментира инж. Иво Трингов, изп. ди- ректор на „Кордел Бъл- гария”. Избраната техноло- гия за преработка на отпадъците се основа- ва на естествени физи- ко-механични процеси, които не генерират за- мърсяване на околна- та среда с прах и вредни емисии. Технологията е на немската компания Eggersmann Anlagenbau Projekt, водеща в разра- ботването и изгражда- нето на инсталации за механично и биологич- но третиране на отпа- дъците на европейския пазар. В инсталацията ще постъпват несепа- рирани битови отпадъ- ци. Капацитетът на за- вода е 50 т/час. Технологията Отпадъците се разто- варват в приемно хале, позволяващо съхра- нение и предварител- на обработка за интер- вал до 48 ч., включва- ща сортиране на едро- габаритни или неспеци- фични отпадъци. След- ва машинно разкъсване и отвеждане през стан- ция за ръчно сортиране до тромел с двусекци- онно сито. Първата секция поз- волява отделянето на максимално количество отпадъци от органич- ни фракции, които по- стъпват в тунелите за компостиране. Втората секция от ситото отделя макси- мално количество от рециклируемите фрак- ции. Несепарираните от двете секции на си- тото фракции (едрога- баритни опаковки, тек- стил, големи фолиа и др.) се отвеждат към станция за ръчно сор- тиране. Сепарираните от станцията рецикли- руеми отпадъци се по- дават за балиране, а ос- татъкът се отвежда към пресконтейнер за де- пониране в сметището във Въглен. Всички операции ще се извършват на закри- то. Отпадните води, по- лучени в процеса на ае- робно компостиране, се филтирират на място в утайници и се отвеждат обратно в тунелите. Те са снабдени и със сис- тема за улавяне на из- ходящите газове, които ще се отвеждат до би- офилтри за пречиства- не и филтриране на не- приятните миризми. Цялата система и всички процеси в заво- да се управляват от цен- трална система с под- робна визуализация. Чрез нея ще се регули- ра всеки параметър на механичната обработ- ка и процеса на компо- стиране. Община Ва- рна ще получава всеки- дневен отчет за постъ- пилите отпадъци, брой камиони, от кои фир- ми и т.н. Община Варна гене- рира около 350 тона от- падъци на денонощие. Количествата нарастват до 500 тона през летния сезон. Заводът може да поеме обработката на отпадъците не само на градовете в региона, а и на населените места в Североизточна Бълга- рия. До момента един- ствената община, която е сключила договор със завода, е Варна. Срокът му е десетгодишен. Силвия ЦЕНОВА Заводът за преработка на отпадъци във Варна – модерен и високотехнологичен Съоръжението е изцяло частна инвестиция в размер на 50 млн. лв. Добромир Петров, изпълнителен директор „Екоинвест асетс” АД: Успешно отделяме всичко за рециклиране От 19 април в заводът за преработка на ТБО текат пробни тесто- ве. Какво сочат резул- татите до момента? - Пробните тестове на ин- сталацията, които стар- тираха на 19.04.2011 г., приключиха в началото на май 2011 г. и оттога- ва (вече повече от месец) инсталацията ежедневно приема всички битови от- падъци на Варна и близки- те курорти. След тесто- вете и оптимизациите в инсталацията в момента успешно се отделят всич- ки годни за рециклиран от- падъци (пластмаси, мета- ли, хартия/картон), орга- ничните отпадъци се от- веждат в тунели за биоло- гично разлагане, а остатъ- кът, който се депонира, е в порядъка на 28-30% (като нормите на ЕС са макси- мум 35%). Каква е възвращае- мостта на инвестици- ята в такъв тип обек- ти? - Според финансовите раз- чети, направени на базата на заложените параметри, се очаква възвращаемост- та на инвестицията да е за период от 10 години. Каква е ролята на заво- дите за преработка на отпадъци за развитие на инфраструктурата в сектора? - В близките няколко годи- ни се очаква въвеждане- то на по-строги мерки от страна на ЕС във връзка с депата/сметищата, като ще се изисква значително намаляване (до 2/3) коли- чествата отпадъци, кои- то отиват на депо, като ще се насърчава рецикли- рането и използването на енергия от отпадъци (т.нар. възобновима енер- гия). Общините, на чии- то територии са изграде- ни такъв тип инсталации, ще изпреварят значител- но останалите по тези по- казатели и се очаква те да имат предимство при раз- работването и финансира- нето на бъдещи проекти, свързани с околната сре- да и управлението на от- падъци. Каква е законовата ос- нова и облекчения за развитие на такъв тип обекти? - Все още в България няма законова база, която да осигурява облекчения за обекти от този тип.
25sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Инж. Стаменов, кои са предимствата на тех- нологията за обработ- ка на битови отпадъ- ци, използвана в завода във Варна? - Основните предимства на технологията на заво- да във Варна са възмож- ността за сепариране на смесено събраните бито- ви отпадъци, което дава възможност за рецикли- ране на пластмаси, стък- ло и хартия като вторич- ни суровини; възможност за оползотворяване на ка- лоричната стойност на отпадъците чрез сепари- ране на модифицирани го- рива от отпадъци (RDF) и минимизране на обема и теглото на отпадъците чрез аеробно компости- ране на биоразградимата част, с което се постига и стабилизиране на отпа- дъците преди депониране, което е в съответствие с Европейската директива за депата. Избраната технология дава ли възможности за надграждане на след- ващ етап и какъв ще е ефектът от това? - Въпреки че заводът във Варна е на изключително високо ниво, съществу- ват редица възможности за надграждане на про- цеса. От една страна, това включва задълбочаване на сепарирането с помощта на допълнителни агрегати в посока повече рецикли- руеми с още по-голяма чистота на отделените фракции и достъпването на нови пазари, а от друга страна, надграждането на процеса като цяло в посо- ка производство на елек- тричество чрез биогаз от органичната фракция. И с това не се изчерпват възможностите – съща- та органична фракция, вместо да се компости- ра, може да бъде подложе- на на биологично сушене с краен продукт, равняващ се по калоричност на ка- фявите въглища. Разбира се, всички тези възмож- ности зависят от една положителна технико-ико- номическа обосновка. Какви са най-новите технологични реше- ния и тенденции в сек- тора? - Най-новите технологич- ни решения са свързани с устойчивото развитие на обществото, запазване на природните невъзобнови- ми източници на енергия и в тази връзка преоцен- ка на отпадъците като алтернативни горива, за- щото както от икономи- ческа, така и от екологич- на гледна точка е необхо- димо да се оползотворява енергията на онази част от отпадъците, която не може да бъде рециклирана. Същевременно следва да се компостират раздел- но събрани биоразгради- ми отпдъци, защото полу- ченият компост ще може да се използва като подо- брител на почвата. Веро- ятно вече е настъпил мо- ментът, когато следва нормативно да се опре- делят нормите по отно- шение на въглерод, азот, фосфор, калий, тежки ме- тали, а защо не и микрор- ганизми, за да бъде еколо- госъобразно влагането на компоста като подобри- тел на почвата. Какви са перспективи- те за развитие на сек- тора от гледна точ- ка на финансиране, въз- можности за участие на бизнеса и т.н.? - Това е един от сектори- те, в които перспективи- те са налични, обозрими и възможни, но проектите се случват изключител- но бавно и тромаво. Об- щините разчитат на фи- нансиране по оперативна програма „Околна среда”, за което трябва да преми- нат през редица общест- вени поръчки, а това е свързано с администрати- вен капацитет, който да е наясно с трудностите при решаване на проблема. Ако общините разполагат с действително опреде- лен морфологичен състав на битовите отпадъци, това е добра база за из- бор на интегрирана систе- ма от технологии, които биха превърнали отпадъ- ците във вторични суро- вини, като се сведе до ми- нимум количеството на отпадъците за депонира- не. Вероятно това наред с количествената харак- теристика на отпадъци- те за всяка община може да допринесе и за засилва- не на инвеститорския ин- терес, включително чрез публично-частно парт- ньорство, което като мо- дел е разпространено в европейските страни. Варненският завод е вторият в страната за преработка на ТБО. Кои са пречките за ре- ализирането на повече подобни проекти въ- преки наличието на ин- веститорски интерес? - Пречките са само и един- ствено от администра- тивно естество. Проце- сите протичат изключи- телно тромаво и в пове- чето случаи са обречени предварително на провал, въпреки че за целта има предвидени средства, кои- то така и не могат да бъ- дат усвоени. Основната причина е липсата на вся- каква компетенция по въ- просите на третиране- то и оползотворяването на ТБО. Всичко започва от неком- петентното изготвяне на задание, минава през призмите на теоретич- но подготвени инженерин- гови компании, още по-зле подготвените общински структури и след това се деформира допълнител- но от инстанции като РИ- ОСВ и МОСВ. Не е тайна, че ЗОП, от друга страна, опорочава и затруднява изключително много кон- структивното протича- не на един такъв проект. Доказателство за това са многобройните сторнира- ни поръчки. Как оценявате състоя- нието на пазара в тази област? - 2013 г. съвсем не е далеч, особено ако се има пред- вид необходимото време за реализирането на про- екти за изграждане на ре- гионални депа, инстала- ции за преработка на ТБО и т.н. съгласно ОПОС. В тази връзка очаквам сери- озно раздвижване на паза- ра, поява на конкуренция, което, от една страна, е добре, тъй като добрите решения се раждат в кон- курентна среда. Общият пакет за реализи- рането на „Околна среда“ възлиза на малко над 1800 млн. евро, като над 80% са финансирани от ЕС. Из- цяло в ръцете на админи- страцията е те да бъдат усвоени навреме и пра- вилно. Силвия ЦЕНОВА Инж. Стефан Стаменов, управител на „Рисайклинг България“, доставчик на технологията: Интегрираната система превръща отпадъците във вторични суровини Инж. Валентин Панайотов, групов технически ръководител „Пътстрой - Варна“ ЕООД: Подобно съоръжение се изгражда за първи път в България Кое е специфичното при изграждането на обект като Завода за преработка на отпа- дъци? - За първи път се изграж- да на територията на България такова съоръже- ние и липсата на опит ни създаде определени труд- ности, но благодарение на консултациите с фир- ми от чужбина, специали- зирани в тази област, ус- пяхме да изградим това уникално и единствено съоръжение за страната ни засега. Какви са трудности- те, с които се сблъс- кахте при реализация- та на проекта? - При реализацията на проекта трябваше да се съобразим с директи- вата на ЕС 1991/31 от 26.04.1999 г. за депата за отпадъци за намаляване на количеството депони- рани отпадъци до 35% и техническото задание за проектиране от страна на възложителя община Варна. Избрахме такава технология, която да по- крива изцяло техническо- то задание за преработка и третиране на твърди битови отпадъци. Има ли достатъчно компетентни фир- ми в България за из- граждането на подоб- ни обекти в отговор на европейските изис- квания? - Фирмите в България те- първа прохождат в тази област, но интересът е голям към подобни обек- ти и това ще доведе до увеличаване компетент- ността на все повече бъл- гарски фирми в тази на- сока. Каква е конкуренци- ята при строител- ството им при из- ползването на специ- фичните материали и технологии за тях? - Конкуренцията в строи- телството към момента е много голяма във връз- ка с кризата в бранша. Малко са фирмите, които могат да отговорят на изискванията за изграж- дането на такъв завод и да осигурят материали за експлоатация в агре- сивна среда, отговаряща на нормите и изисквания- та от ЕС.
26 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Основен проблем за реализацията на проектите за третиране на отпадъци е липсата на финансиране Не са много фирмите в България с необходимия опит, но конкуренцията е голяма поради малкия брой реални проекти Стоян МИНКОВ, директор „Корпоративно развитие“ в „Строително-предпри- емачески холдинг“ Основните труднос- ти при проектиране- то на депа и заводи за преработка на отпадъ- ци произтичат най-вече от липсата на сериозен опит от страна на въз- ложителя. Едва отскоро държавата и общините, принудени от изисква- нията, наложени от Ев- ропейския съюз, започ- ват да обръщат внима- ние на проблема, свър- зан със закриването на старите сметища и из- граждането на нови мо- дерни депа за битови отпадъци. Що се отна- ся до заводите за пре- работка на отпадъците – това е вече „висшата математика” при трети- рането на отпадъците. Другата съществена трудност е скоростта, с която се реализират ин- вестиционните наме- рения на възложителя. При рекултивацията на осемте сметища край Кърджали основни- ят проблем на проекта идва от това, че поради забавяния от страна на възложителя за реали- зиране на техническия проект към момента на неговото реално изпъл- нение се оказва, че обе- мите на отпадъците са по-големи от проект- ните. Това е нормално, защото през целия пе- риод, в който проектът е отлежавал или тър- сел финансиране, насе- лението не е спирало да генерира отпадъци. За съжаление обаче възло- жителят не е отчел пра- вилно този риск за про- екта и не е осигурил не- обходимото финанси- ране. Така се стига до ситуа- ция, в която при оси- гурено европейско фи- нансиране ние не мо- жем да го усвоим. В България работят достатъчно компетент- ни проектанти в сфе- рата на третирането на битовите отпадъ- ци. При реализиране- то на нашите проекти ние работим с водещи- те проектанти в облас- тта на третирането на отпадъците. Основен проблем за ре- ализацията на проекти- те за третиране на отпа- дъци е липсата на фи- нансиране. Логично е да си зададем въпроса дали парите, които се събират под формата на „такса смет”, са дос- татъчни и дали се упра- вляват, но отговорът на тези въпроси не тряб- ва да се търси от пред- ставителите на бизнеса. Реално тези суми тряб- ва да стигат не само за събирането, но и за третирането на отпа- дъците, както и за из- граждането и закрива- нето на депата за отпа- дъци. Що се отнася до проце- дурите за финансира- не на подобни проекти, ще ви дам един пример - търгът за изгражда- нето на депото за нео- пасни отпадъци „Сади- ната” беше обявен през април 2010 г. и въпре- ки че нашата оферта е с най-ниска цена и в пъл- но съответствие с всич- ки изисквания, възло- жителят след повече от година реши, че наша- та цена не е приемлива, въпреки представената му обосновка в обем от дванадесет тома доку- ментация. С тези темпове на рабо- та усвояването на евро- пейските средства, от- несено към нуждата от тях, ще бъде нищожно. В България не са много фирмите, които имат необходимия опит за изпълнението на по- добни проекти. Въпре- ки това конкуренцията между нас е голяма, за- щото и броят на проек- тите с реално финанси- ране не е голям. По отношение на мате- риалите ще отбележа, че на нашия пазар има изключително голям избор на производите- ли и доставчици. Искам да подчертая, че успешното реализи- ране на един проект за третиране на отпадъци е функция както от из- ползването на качест- вени материали, така и от правилна оценка на рисковете при изпълне- нието на подобни про- екти. Стези темпове на работа усвоява- нето на европейските средства, отнесено към нуждата от тях, ще бъде нищожно
27sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Догодина се очаква пускът на първия етап от завода за отпадъци в Монтана През 2012 г. се очак- ва да бъде финализиран първият етап от стро- ителството на завода за сепариране и компос- тиране на битови отпа- дъци в Монтана. 2 млн. лв. ще бъдат инвестира- ни до края на тази годи- на, през миналата годи- на бяха усвоени 1.5 млн. лв., цялостната стойност на обекта е 9 млн. лв., каза за „Строителство Градът” главният ин- женер в отдел „Благоу- стройство, строителство и комунални дейности“ на община Монтана Ка- мен Каменов. Годишната субсидия се осигурява от репу- бликанския бюджет със Закона за държавния бюджет за изграждане на екологични обекти. Обектът е инженерин- гов и включва проекти- ране и строителство на Завод за сепариране и компостиране на битови отпадъци - Монтана. Изпълнител е сдруже- ние „ПСТ-МУТ-МОН- ТАНА 2010”, включ- ващо фирмите „Път- ностроителна техника” - дъщерно дружество на „Холдинг Пътища” АД, и МУТ - Унгария, която е специализира- на по преработващи от- падъците инсталации. Възложител е община Монтана. Строителни- ят надзор се изпълнява от „Интер консулт” – гр. Монтана. Строителството стар- тира в края на месец септември миналата го- дина. Изпълнението е разделено на два етапа. По груби сметки около 5 млн. лв. е стойността на оборудването, което представлява приблизи- телно 50-55% от общата стойност на обекта, ос- таналите средства са за строително-монтажни работи. Към момента се из- граждат главното хале – халето за сепарира- не с площ 2700 кв.м, по- мощно складово поме- щение за депониране на отпадъците, подлежа- щи на рециклиране. Ос- новното хале е с метал- на конструкция с ограж- дащи стени от термопа- нели и метален покрив. Успоредно се работи по изграждане на водо- провод, канализацион- на мрежа с необходимия водоем за осигуряване на вода за промишлени и битови нужди, помпе- на станция за отпадни води предвид това, че се налага припомпване на канализационните води, за да бъдат включени в съществуваща локална пречиствателна станция на територията на из- граденото депо за твър- ди битови отпадъци. Според направените разчети до края на тази година ще бъдат завър- шени като строителна част всички подобекти, по които се работи в мо- мента, заедно с цялост- ната вертикална плани- ровка на обекта, всич- ки технологични пъти- ща, пешеходни прос- транства. Към обекта ще бъде изградено електро- захранване със самосто- ятелен трафопост. Самото оборудва- не ще бъде произведе- но, доставено и монти- рано от унгарската фир- ма МУТ. В първия етап са включени всички за- ложени за тази година строителни дейности за- едно с монтажа на ин- сталацията за сепарира- не, който ще остане за догодина. Реално първи- ят етап може да се фи- нализира при осигуре- но финансиране през 2012 г. Вторият етап включ- ва доставка и монтаж на инсталация за компо- стиране, известна като тунел за компостиране, доизграждането на скла- да за готов компост и строителство на малка административна сгра- да, предвидена към за- вода, с площ от 90 кв.м. Като финансови па- раметри първият етап е от порядъка на око- ло 6 млн. лв., останали- те 3 млн. лв. са за вто- рия етап, като основната сума тук е за инсталаци- ята за компостиране. Заводът е ситуиран в парцел от близо 3.5 дка. Той е разположен в рам- ките на депото и е пред- виден като ситуация още при изграждането на депото, с което е вза- имно свързан, уточни главният инженер. Депото и заводът са разположени извън гр. Монтана, в землище- то на селата Николово и Крапчене, на 8 км от гр. Монтана в посока гр. Враца. Обектът ще обслуж- ва региона на Монтана и Криводол от област Вра- ца. Според статистиката от последните години се очаква годишно нови- ят завод да преработва ориентировъчно отпа- дъци от порядъка на 150 – 160 хил. тона. Силвия ЗЛАТКОВА Обект Завод за сепариране и компостиране на битови отпадъци в Монтана Възложител Община Монтана Проект и изпълнение „ПСТ-МУТ-МОНТАНА 2010”, сдружение на „Пътностроителна техника” и МУТ – Унгария Консултант „Интер консулт” – гр. Монтана Стойност 9 млн. лв. Начало на строителството м. септември 2010 г. Пускането на завода е функция на възможност- ите за субсидиране от републиканския бюджет. За тази година са осигу- рени 2 млн. лв., за мина- лата имахме 1.5 млн. лв., което сумарно е 3.5 млн. лв. Изграждането на за- вода ще продължи и през 2012 г., като засега не мога да кажа какъв ще бъде размерът на субси- дията за следващата го- дина. В момента по искане на МОСВ подготвяме ин- формация за необходими- те средства и за това какво е извършено и се очаква да бъде извърше- но до края на 2011 г. В края на годината очаква- ме да разберем каква ще бъде субсидията за след- ващата година. Остава открит въпро- сът с технологичното оборудване, т.е. самата инсталация за сепарира- не, която трябва да бъде монтирана впоследствие в основното хале, и ня- кои довършителни рабо- ти, които касаят адми- нистративната сграда и склад за готовия вече компост, тъй като ин- сталацията е за сепари- ране и компостиране. Главният инженер на община Монтана Камен Каменов: В края на 2011 г. ще имаме яснота за субсидията за следващата година
28 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ПРОЕКТИ Община Троян подписа договор с Консорциум „Троян – 2011“, който включва фир- мите „Димас“ АД от гр. Габрово и „Екострой – Трявна“ ООД, за реализация на Проект BG161PO001-1.4.05-0015 „Интегриран проект за подобряване на градската среда на град Троян” (ДБФП: BG161PO001/1.4-05/2009/005) осъществяващ се с финансовата подкре- па на оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., съфинансирана от Ев- ропейски фонд за регионално развитие. Проектът е по приоритетна ОС: Устойчиво и интегрирано градско развитие, в рамките на Схема за безвъзмездна финансова помощ “Подкрепа за интегрирано и устойчиво развитие чрез подобряване на градската среда“. По проектa се предвижда, превръщането на два периферни квартала, ж.к. „Лъгът“ и ж.к. „Младост“ в атрактивно място за живот, с изградена благоприятна архитектурна среда за хората с увреждания. Помислено е и за децата, които ще се радват на нови дет- ски площадки. На специална пресконференция в Троян за представяне дейностите и изпълнителите на проекта и по повод подписването на договора кметът на Община Троян Минко Аки- мов подчерта, че общата цел на проекта е да се подобри физическата и жизнената среда на град Троян, като необходима предпоставка за осигуряване на устойчива и екологична градска среда с по-високо качество на живот и нови възможности за икономическо раз- витие и социален просперитет. Постигането на тази обща цел ще допринесе за утвържда- ванетонаградТроянкатопривлекателномястозаживеенеикатопритегателенцентърза инвеститори и посетители. „Това е един хубав проект, чиито резултатът ще бъде от полза и видим за всички. Проектът ще бъде изпълнен по всички европейски норми и ще е съо- бразен с изискванията за достъпност на хората с увреждания”, сподели г-н Акимов. Община Троян е бенефициент по проекта. Общата му стойност възлиза на 4 721 691.11 лв. От тях 4 013 437.44 лева, съставляващи 85% от общата стойност на допусти- мите разход по проекта, ще бъдат осигурени от ЕФРР, 471 984.07 лева е частта, която ще съфинансирането от националния бюджет, а 236 269.60 лева ще бъдат осигурени от Об- щина Троян. Съгласно подписаните договори строителните дейности ще бъдат завършени в рам- ките на 7 месеца, тоест до края на годината жителите на кварталите „Лъгът“ и „Мла- дост“ в град Троян ще могат да ползват новите придобивки, обясни на пресконференци- ята инж. Банко Банков, който е ръководител на проекта от страна на общината. Реализацията на проекта предвижда изграждане на 3 нови и съвременни озеленени детски площадки, които ще имат включително и соларно осветление, за да могат деца- та да играят до по-късно. Две от площадките ще са на територията на кв. „Лъгът“, а една в кв.“Младост“. Освен това се предвижда и реконструкция на 7 цели или части от улици – три в кв. “Лъгът“, една в кв. „Младост“, улиците „Мизия“ и „Балкан“ и една от главни- те артерии на града ул.“Христо Ботев“, която ще бъде реконструирана в частта между ул. „Черковна“ и ул. „Генерал Карцов“. Освен смяна на пътната настилка на въпросните ули- ци, се предвижда и смяна на около 12 000 кв. м смяна на тротоарни настилки и подменя на някои от дърветата, уточни инж. Банков. Проектът касае пряко 15% от жителите на града, а косвено – всички живеещи в Троян. Освен с представителите на фирмите, които ще реализират строително-монтажните работи, Община Троян подписа договор и със софийските фирми „ЕТ БУЛИ - Любомир Георгиев“, „Виа инженеринг“ ООД и „Пътпроект 2000“ ООД, на които е възложено про- ектирането и авторският надзор. Евросредства вдъхват нов живот в два квартала в Троян Както всяка сграда, която трябва да издър- жа на най-различни въз- действия – от вятъра до земетресенията, всеки офис проект днес тряб- ва да стъпи на стабилна основа, за да преодолее икономическите затруд- нения или риска от про- вал на някой от наемате- лите. В ТАО, първата си инвестиция за собстве- на сметка в София, ав- стрийската компания Erste Group Immorent разчита на три главни опори – местоположе- нието в централния биз- нес район на София, съ- ответстващия на състоя- нието на пазара размер и отговорността към окол- ната среда. Издигането на бъл- гарския флаг на покрива на постройката минала- та седмица беше колкото знак за приключването на грубия строеж, тол- кова и за преминаването на разговорите с наема- телите на по-прагматич- ния етап, характерен за последните месеци пре- ди завършването на този род сгради. Практика- та напоследък показва, че това е по-трудният и често по-дълъг процес – всъщност обратното на действителността от го- дините до края на 2007. Местоположението, местоположението, местоположението При повече от 25% незаети наличности в София големият залог е мястото: на ръба на иде- алния център и в район, който по план трябваше да бъде финансово-дело- вият гръбнак на София. С лице, разположе- но по дължината на бул. „Тодор Александров”, подход от пресечката „Българска морава” и две метростанции наб- лизо ТАО се радва на до- бър достъп с обществен и автомобилен транс- порт; намира се на пе- шеходно разстояние от площад „Света Неделя” и добри съседи. Размерът има значение С немного повече от 10 хиляди квадратни ме- тра разгъната застроена площ и 6460 кв.м отдава- еми офис пространства, тази сграда е малка за со- фийския мащаб. Но това може да се разчете и като относително предимство в пазар, в който се заро- ди огромна конкуренция за големите наематели със заявки от неколкос- тотин до няколко хиляди квадратни метра. Директорът на ин- вестиционните проекти на Erste Group Immorent във Виена Карл Брюк- нер казва, че целта на проекта ще бъдат бъл- гарски компании, съз- дадени в последните ня- колко години, които са достатъчно пораснали, за да минат на по-висо- ко ниво като комуника- ция и представителност на офиса си. „Вярваме, че по-мал- ките сгради, на централ- ни местоположения, от Erste Group Immorent иска да стъпи на здрава основа в офис пазара „Аргогруп екзакт” завърши грубия строеж и се очаква да предаде сградата на собственика в края на тази година
29sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. ПРОЕКТИ които имаме няколко в портфейла си, в следва- щите няколко години безусловно ще имат сми- съл”, добавя той. Колкото по-малък е офисът, толкова по-лес- но е да се преглътнат евро или две върху нае- ма на квадратен метър. Брюкнер казва: „Това е едното, но от друга стра- на, вярваме в местната икономика, малки ком- пании, които са старти- рали в последните ня- колко години, са дос- тигнали определен раз- мер...” Зелен привкус Брюкнер каза още, че ТАО ще бъде оценена и сертифицирана по стан- дарта BREEAM за еколо- гична устойчивост. „Пър- во, като компания и (съ- гласно нашата) филосо- фия наистина вярваме в това.” За зеления рейтинг на ТАО точки може да доне- сат централизираното то- плоснабдяване и характе- ристиките на климатич- ната и вентилационната инсталация. Окачената фасада ще адресира нуж- дата от намаляване на разхода на енергия. Въ- трешни щори с рефлекс- на повърхност (от север) и външни щори (от юг и изток) ще ограничават нагряването. Брюкнер казва, че за строителен предприе- мач, чиято стратегия е да строи, отдава под наем и продава на инвеститори, сертификатът е задължи- телен, за да може да из- лезе на международния пазар. За местния наемен па- зар пък е важно дали обектът влиза в нор- малния стандарт. В слу- чая това е така: етажните плочи с размер около 660 кв.м, около 2.6 м светла височина, окачен таван, двоен инсталационен под и предвижданото профе- сионално управление и поддръжка отговарят на общите очаквания на по- вечето наематели и по- тенциалните инвестито- ри в клас А офиси за ка- чество и гъвкавост на Седемдесет и двете паркоместа не са много, но може да донесат още „зелени” точки на про- екта. Докато София се чуди как да увеличи мес- тата за паркиране, Вие- на има стратегия за на- маляването им на место- положения, които са до- бре обслужени с общест- вен транспорт, в опит да ограничи автомобилния трафик в града. Инвеститорът и кон- султантът по отдаване- то под наем на сградата – MBL / CB Richard Ellis, ще трябва да се опитат да из- коват успеха на проекта в труден пазар. Засега са положили основите. ДеянТОДОРОВ Карл Брюкнер, ръководител „Развитие на проекти” в Erste Group Immorent: Ниестроим,отдавамеподнаеми продаваменастратегическиин- веститори.Аконямамезеленсертифи- кат,неможемдаизлеземнамеждуна- роднияпазар Това е една от малкото офис сгради, които ще бъдат завършени в центъра на София тази година Обект ТАО Главен изпълнител Аргогруп екзакт Независим строителен надзор Строителен стандарт Авторски надзор и координатор на проекитрането Б12 с управител арх. Петър Торньов РЗП 10 340 кв.м Инвестиция 13 млн.евро
Тръбичката, през която мина- ва кофражната шпилка, освен основното предназначение да осигури безпроблемен де- монтаж на шпилката, изпълнява и роля- та на фиксатор, който гарантира проектната дебели- на на стената. Ето защо в нашето изложение ще се говори за тръбни стенни фиксатори. Класическият и много сигурен и доста скъп начин за уплътняване на тръбен стенен фиксатор е чрез използване на чу- гунена муфа с водна бариера (Фиг. 1), която пре- късва шпилката и тръбата и остава вградена в конс- трукцията. В този случай тръбичка- та се затваря с пластмасова тапа и само конуса се за- мазва с разширя- ващ се циментов разтвор. Друг на- чин е чрез използ- ване на тръбен стенен фиксатор с конусовидна форма (Фиг. 2), който се избива от стената и получе- ният конусообра- зен отвор се запълва с на- бъбващ циментов разтвор M-Bed. В някои случаи пора- ди проектни изиск- вания не се допускат използва- не на PVC тръби. Тогава се използ- ват тръби от фа- зербетон (Фиг. 3). Пластмасовите ко- нуси в този слу- чай се демонтират, а тръ- бата се инжекти- ра изцяло с M-Bed или се запе- чатва от двата края с фезербето- нова тапа (Фиг. 4). При по-дебели конструкции е възможен и ва- риант комбина- ция от PVC и фазербетонови тръби (Фиг. 5). В отделни случаи отпечатъците от демонтираните PVC конуси се замонолитват с конуси от фазербетон посредством специално лепило (Фиг. 6). По този начин се повишава сигурността на връзката и се съкръщава времето за изпълнението и. Много важен мо- мент в изпълнение- то на тръбните фиксатори и тяхното надеждно подсигуряване сре- щу проникване на вода е подбора на най-подходящите материали, от кой- то да се направят тези канали. Ние ще ви предложим някои от продукти- те на фирма Reuss-Seifert, кои- то могат да га- рантират много добро качество. Фирма Магекс-В ЕООД разработи и тества специален вариант на систе- ма за уплътняване на тръбни стенни фиксатори състоя- щи се от PVC тръ- ба с по-дълбоки конуси, накрайни- ци предпазващи да не протече во- да по външния контур на тръба- та, подсигурява- ща тапа и подмазване на ко- нусите с на- бъбващ разтвор M-Bed (Фиг. 7). Поради много добрите си техни- чески показатели подсигуряващи воден напор над 40 m и сравни- телни ниската це- на, това решение намери масово приложение в строителството на Пристанище Бургас, стотици хидротехнически съоръжения, ВЕЦ и пречиствателна станция. Подробно описа- ние на тази техно- логия може да намерите в Интернет страни- цата на нашета фирма www.mageks- v.com в раздел Файлове- Технологии. инж. Веселин Панев Ñèñòåìè çà âîäîïëúòíî ïîäñèãóðÿâàíå íà òðúáíè êàíàëè çà êîôðàæíè øïèëêè П ри изграждане на множество монолитни стоманобетонни конструкции като подпорни стени, стени на сутерени на сгради, метротунели, резервоари на пречиствателни станции и други подобни се налага да се обърне специално внимание на уплътняване на тръбичките, през които минават кофражните шпилки. В тази публикация ще разгледаме множество решения, които в зависимост от конкретните изисквания на проекта, гарантират водоплътността на това уязвимо място в стоманобетонната конструкция. тел./факс: 02/ 955 75 97, 999 52 19 www.mageks-v.com info@mageks-v.com M-Bed Разширяващ се циментов разтвор Шприц за запълване на канали Лепило за фазербетонови тапи и конусиПластмасова тръба за шпилка Фазербетонова тръба за шпилка Пластмасова тапа Пластмасова тапа и накрайник Фазербетонов конус Фазербетонова тапа Уплътняваща тапаПластмасов конус дълбок
31sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. BUILDINGREEN www.buildingreen.bg AGC Glass Europe и нейните развойни цен- трове работят постоянно по подобряване на изола- ционни свойства на стък- лото чрез нанасяне на по- крития върху него. Това е една модерна техноло- гия на обработка на стък- лото, в която AGC Glass Europe държи европей- ското лидерство. AGC Glass Europe предла- га широка гама стъкла с изолиращи покрития, на- ричани още нискоемиси- онни стъкла. Те включват стъклата Planibel Top N+, Planibel Top 1,0, Planibel Energy N, Stopray. Три от тези стъкла (Planibel Top 1,0, Planibel Energy N, Stopray) в двоен стъкло- пакет с обикновено бяло стъкло и газ аргон дават коефициент на топлоп- реминаване Ug (изклю- чително важен показател, посочващ степента на то- плинни загуби) от едва 1,0 W / (m². K). Този дво- ен стъклопакет предла- га отлични изолационни качества, тъй като загу- бата на топлина е напъл- но неутрализирана: ко- личеството топлина, вли- защо в сградата чрез до- биване на слънчева енер- гия, е по-високо, откол- кото топлината, напуска- ща сградата през прозор- ците. Общият енергиен баланс става положите- лен, т.е. добитата слънче- ва енергия е по-голяма от загубата на топлина. По този начин прозорците всъщност допринасят за отоплението на дома, ко- ето води до спестяване на енергия, съответстваща на около 6 кг CO2 на ква- дратен метър на година. За сравнение, едно обикновено единично стъкло има Ug фактор 5,8 W / (m². K). В този случай през прозореца се губи повече топлина, от- колкото слънчева енер- гия се добива, а цялост- ният баланс е чиста загу- ба на енергия. Тази загу- ба на енергия трябва да се компенсира с отопле- ние, съответстващо на емисии от 84 кг CO2 на квадратен метър стък- ло на година, или средно 2000 килограма CO2 на жилище на година. Използването на обик- новен двоен стъклопакет с Ug стойност от 2,8 по- добрява този баланс чрез намаляване на необходи- мото отопление, но об- щата загуба на енергия остава отрицателна - 22 кг CO2 на квадратен ме- тър стъкло, или 500 кг на жилище на година. Ако сравним, от една страна, потреблението на енергия и размера CO2, отделян за производ- ство на квадратен метър стъкло, и от друга стра- на, енергията и разме- ра на CO2, спестени чрез употребата на ниское- мисионен двоен стъкло- пакет, балансът е отно- во положителен. За про- изводството на 1 квадра- тен метър стъклопакет с Planibel Energy N се отде- ля около 25 кг CO2. Ако заменим единично стък- ло с този двоен стъкло- пакет, спестяваме около 91 кг CO2 годишно. Това означава, че количество- то CO2, отделено за про- изводството на стъкло- то, се компенсира за 3,5 месеца. Ч рез комбиниране на меки и твърди покрития AGC пред- лага цяла гама от проду- кти Stopray с Ug фактор 0,9 W / (m². K), които значително подобряват топлотех- ническите параметри на двойните стъклопакети. Новият Stopray Ultravision 50 е високотехноло- гично стъкло с меко покритие и иновативен тро- ен сребърен слой. Преминаването на светли- на е увеличено (LT = 49%), докато проникването на слънчево греене е чувствително редуцирано (соларен фактор 23%). Stopray Ultravision 50 дава възможност да се използва максимално слънче- вата светлина в интериора при по-ниски разходи за охлаждане през лятото. О громната консумацията на енергия е източник на нарастващо на- прежение през последните няколко десетилетия и ограничаване- то на топлинните загуби през стъклата се превърна в приоритет за производителите на стъкло. Стъкло и енергийни икономии
32 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 13 - 19 юни 2011 г. СВЕТОВНИ ПРАКТИКИ Милиони тонове ценен боклук Като изключим не- приятната миризма и ре- акциите на разпад, сме- тищата могат да бъдат възприемани като модер- ни археологически обек- ти, колекция от захвър- лени предмети, които да- ват догадка за начина на живот на предишни- те им собственици. Как- то харвардският възпи- таник археологът Бил Ра- тие коментира: „Най-до- брата капсула на времето е сметището.” Среднос- татистическият амери- канец произвежда мал- ко по-малко от 2 кг бок- лук на ден, които се се от- правят към сметището, където планини от бок- луци се трупат само за да бъдат избутани от бул- дозерите или размятани във въздуха от грабливи- те птици. Освен сложни ин- женерни съоръжения с трудно поддържане сметищата имат и дру- го приложение, и то дос- та по-благородно, пише електронното издание Waste & Recycling News - преработката на отпадъ- ците и производството на метан и електроенер- гия. Което веднага про- меня гледната точка и ги превръща в ценен ре- сурс. Най-големите сметища на Америка... (на сним- ките) 1. „Апекс”, Лас Вегас, щата Невада - 3 824 814 тона Най-голямото сме- тище в Америка, само на час от Града на греха. Складира приблизително 50 млн. тона гниещ бок- лук и не е никак лесно за управление. Според ад- министрацията търгов- ските и жилищните от- падъци стават все по- малко, което може би е тенденция. 2. „Пуенте хилс”, Уи- тиър, щата Калифорния - 3 756 718 тона Поема една трета от боклука на окръг Лос Ан- джелис. Миналата годи- на Центърът за правил- но използване на земята спонсорира обиколка на „Пуенте хилс”, за да по- виши осведомеността на хората относно отпадъ- ците. Билети са продаде- ни за минути. Но „Пуен- те хилс” не просто скла- дира, а рециклира пове- че от 1 млн. тона боклук всяка година и така се превръща в най-голямо- то сметище за рецикли- ране. 3. Сметището в окръг Нютаун, Брук, щата Ин- диана - 2 692 455 тона Сметището в окръг Нютаун складира голяма част от боклука на Чика- го - около 1 млн. тона от- падъци на година. 4. „Атлантик Уейст”, Уейвърли, щата Вирджи- ния - 2 669 423 тона Най-голямото смети- ще на Вирджиния „Ат- лантик Уейст” е собстве- ност на огромната ком- пания за отпадъци „Уейст Мениджмънт”. През 2008 г. сметището беше глобе- но за някакви си 30 хил. литра инфилтрат, излели се върху околните влаж- ни зони. 5. Сметището в Оки- чоби, щата Флорида - 2 640 000 тона За учудване посети- телите на Окичоби няма да видят просто купи- ща боклуци, а ще станат свидетели на дивата при- рода. От 4150 акра земя 1550 са обявени за опаз- ване, предлагайки на по- сетителите широк спек- тър от дейности, свърза- ни с развлечение и опаз- ване на околната среда. 6. Сметището „Ден- вър Арапахо”, щата Ко- лорадо Най-голямото в щата Колорадо, сметището в Арапахо складира при- близително 12 000 тона боклуци всеки ден. През септември 2008 г. беше пусната в действие нова система за когенерация. Системата генерира дос- татъчно енергия, за да за- храни 3000 къщи. 7. „Ел Собранте”, Ко- рона, щата Калифорния - 2 173 216 тона Сметището „Ел Со- бранте” си работи със Съвета за опазване на околната среда и се гри- жи за 2500 декара земя, обитавани от 31 различ- ни вида животни, два от които са застрашени. 8. „Ръмпк Сенитери”, община Коулрейн, щата Охайо - 2 128 165 тона Разположено близо до Синсинати, „Ръмпк Се- нитери” трупа големи количества боклуци, но също се опитва да наме- ри правилната им упо- треба. Сметището има три съоръжения за пре- работка на метан с по- тенциала да произведат приблизително 15 млн. куб.м отпадъчен газ. Съ- оръженията произвеждат енергия за захранване на 25 000 къщи. 9. „Франк Боуърмен”, Ървайн, Калифорния - 2 059 859 тона Едно от най-големите калифорнийски сметища - „Франк Боуърмен”, се гордее и с това, че поме- щава първата централа за преработка на сметищен газ във втечнен природен газ. Съоръжението има възможността да произ- веде 18 500 литра втечнен природен газ на ден, кое- то се равнява на намаля- ването на трафика с 150 000 транспортни сред- ства на година 10. „Колумбия Ридж”, Арлингтън, щата Орегон - 2 050 602 тона Сметището в Арлинг- тън обслужва целия се- верозападен регион и складира отпадъците на Портланд и Сиатъл. ...и в света 1. „Судокуон”, Инчън, Южна Корея - от 16 000 до 18 000 тона на ден, основно сметище за Сеул, Инчън и провин- ция Кьонги. Обслужва приблизително 21 млн. души 2. „Бордо Пониенте”, Несауалкойотъл, Мексико сити - 11 000 тона на ден. Основно сметище за Мексико, насе- ление: 21 млн. души 3. „Апекс”, Лас Вегас, Невада - 9500 тона на ден. Основ- но сметище за Лас Вегас, население: 1.8 млн. души 4. „Пуенте Хилс”,Уитиър, Лос Анджелис, Калифорния, 9300 тона на ден. Основно сметище за района на Лос Ан- джелис, не за самия град; население: около 5.3 млн. души 5. „Лаоганг” в Нанхуи, Шанхай, Китай - 9100 тона на ден. Основно сметище за Шанхай, население: 18 млн. души 6. „Лагос” в Лагос, Нигерия - 8200 тона на ден. Основно сметище за Лагос, население: 17.5 млн. души 7. „Ксинфенг”, Гуанджоу, Китай - 7200 тона на ден. Ос- новно сметище за Гуанджоу, население: 12 млн. души 8. Сметището в Сао Пауло, Бразилия - 6400 тона на ден. Основно сметище за Сао Пауло, население: 12 млн. души 9. „Уест НюТериторис”, НимУан, Хонконг - 7500 тона на ден. Основно сметище за Хонконг и Новите територии, население: 7 млн. души 10. Сметището в Деонар, Бомбай, Индия - 4000 тона на ден. Основно сметище за Бомбай, население: 13.7 млн. души 11. Сметището в Гуандун, Китай - 3800 тона на ден за излязло от употреба електрическо и електронно оборуд- ване 12. Сметището в Малагрота, Лацио, Рим, Италия - 3700 тона на ден. Основно сметище за Рим, население: 3.7 млн. души 13. Сметището в Газипур, Делхи, Индия - 2500 тона на ден. Основно сметище за столицата Делхи, население: 14 млн. души 14. Сметището в Дандора, Найроби, Кения; 1900 тона на ден. Основно сметище за Найроби, население: 3.5 млн. души 11 55 8877 99 22

More Related Content

PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
строителство градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PPTX
Prezentacia opos 2014 2020-цонка дрянкова
byEmil Hristov
 
PPTX
Яна Георгиева, главен директор на Главна дирекция Оперативна програма „Околна...
byEmil Hristov
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
строителство градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Prezentacia opos 2014 2020-цонка дрянкова
byEmil Hristov
 
Яна Георгиева, главен директор на Главна дирекция Оперативна програма „Околна...
byEmil Hristov
 

What's hot

PPT
Презентация министър Лиляна Павлова
byEmil Hristov
 
PPT
Галина Василева, зам.-ръководител на УО на „ОПТТИ 2014 - 2020“
byEmil Hristov
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PPTX
железопътните проекти 2018 2020 г. - иво янакиев
byEmil Hristov
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PPTX
презент. стр.линия 3- 26.09.2017г
byEmil Hristov
 
PPT
Инж. Светослав Глосов – председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“
byEmil Hristov
 
PDF
Npsv
byDERBZ
 
PPTX
Големите транспортни проекти предизвикателства и перспективи
byEmil Hristov
 
PDF
Derbz vaprosi jeleznici 2
byDERBZ
 
PDF
Строителсво и Градът
byCтроителен Инженер
 
PPTX
Метрото – големия зелен проект на София 20.09.2016г
byEmil Hristov
 
PDF
Sg 20100222 All
byCтроителен Инженер
 
PPT
Presentation ksb 26.09.2017 - г.василева
byEmil Hristov
 
PDF
Modernizaciata sofia pernik - radomir
byDERBZ
 
PDF
Derbz 2021 2 (1)
byDERBZ
 
PDF
Vidin kalafat
byDERBZ
 
Презентация министър Лиляна Павлова
byEmil Hristov
 
Галина Василева, зам.-ръководител на УО на „ОПТТИ 2014 - 2020“
byEmil Hristov
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
железопътните проекти 2018 2020 г. - иво янакиев
byEmil Hristov
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
презент. стр.линия 3- 26.09.2017г
byEmil Hristov
 
Инж. Светослав Глосов – председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“
byEmil Hristov
 
Npsv
byDERBZ
 
Големите транспортни проекти предизвикателства и перспективи
byEmil Hristov
 
Derbz vaprosi jeleznici 2
byDERBZ
 
Строителсво и Градът
byCтроителен Инженер
 
Метрото – големия зелен проект на София 20.09.2016г
byEmil Hristov
 
Sg 20100222 All
byCтроителен Инженер
 
Presentation ksb 26.09.2017 - г.василева
byEmil Hristov
 
Modernizaciata sofia pernik - radomir
byDERBZ
 
Derbz 2021 2 (1)
byDERBZ
 
Vidin kalafat
byDERBZ
 

Viewers also liked

PPTX
HTI Търговска дейност за нуждите на строителството и индустрията
byEmil Hristov
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
HTI Търговска дейност за нуждите на строителството и индустрията
byEmil Hristov
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 

Similar to Строителство Градът

PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Sg 25.10.2010g
byCтроителен Инженер
 
PPTX
Stolichna obshtina
byEmil Hristov
 
PDF
Sg 20100208 All
byCтроителен Инженер
 
PDF
строителство градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Sg 20100215 All
byCтроителен Инженер
 
PDF
Prezentacia final
byEmil Hristov
 
PDF
Prezentacia final (3) so
byEmil Hristov
 
PPTX
Presentation with new map
byEmil Hristov
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Втори рожден ден на Спаси София
byGergin Borisov
 
PDF
Integrated Planning Project
byBlagoy Petkov
 
PPT
Monorail Presentation
bySlavi Traykov
 
DOC
Ksb psov 2013-11-27 (1)
byEmil Hristov
 
DOC
Tr ee programme of the third partnership meeting burgas, bulgaria eng bg
byGeorgeta Manafu
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Sg 25.10.2010g
byCтроителен Инженер
 
Stolichna obshtina
byEmil Hristov
 
Sg 20100208 All
byCтроителен Инженер
 
строителство градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Sg 20100215 All
byCтроителен Инженер
 
Prezentacia final
byEmil Hristov
 
Prezentacia final (3) so
byEmil Hristov
 
Presentation with new map
byEmil Hristov
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Втори рожден ден на Спаси София
byGergin Borisov
 
Integrated Planning Project
byBlagoy Petkov
 
Monorail Presentation
bySlavi Traykov
 
Ksb psov 2013-11-27 (1)
byEmil Hristov
 
Tr ee programme of the third partnership meeting burgas, bulgaria eng bg
byGeorgeta Manafu
 

More from Cтроителен Инженер

PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 

Строителство Градът

  • 1.
    9771310983000>23 2323 Брой 23 (706),13 - 19 юни 2011 г., цена 1.50 лв. www.stroitelstvo.info Управление на отпадъците ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И РЕГИОНИ КОМЕНТАР 3561 хиляди тона са общо образуваните бито- ви отпадъци в България през 2009 г., сочат данните на националната статис- тика. Средно всеки граж- данин на страната е гене- рирал 470 кг битов отпа- дък. Пак през същата го- дина събраните битови отпадъци на човек от об- служваното население са най-много в областите Перник (1790 кг/човек/го- дишно) и Пазарджик (760 кг/човек/годишно). Точно там обаче няма съвремен- ни депа за отпадъци. Общо събраните би- тови отпадъци на депа и временно съхранява- ни за 2009 г. са 3692 хиля- ди тона, или с 9.6% пове- че от 2008 г. От тях 3421 хиляди тона са депонира- ни, 265 хил. тона времен- но съхранени (формира- ни основно на територи- ята на Столичната общи- на) и едва 6000 т са преда- дени за рециклиране (поч- ти 0.18%). Изводът е един – Бълга- рия е може би единствена- та държава в Европейския съюз, която не рециклира боклука си, а го депонира в депа и сметища. Общо за Европейския съюз 24% от отпадъци- те се рециклират, 18% се компостират, 20% се из- гарят, а 38% се депонират. А според последната ди- ректива на ЕС до 2020 г. най-малко 50% от битови- те отпадъци трябва да се рециклират. Ние все още сме на етап изграждане на модерни депа за отпадъци. До 2013 г. А след това – целенасочена полити- ка за налагане на раздел- ното събиране на бито- ви отпадъци, развитие на рециклираща промишле- ност, строителство на за- води за преработка на от- падъци и преоценка на от- падъците като алтерна- тивни горива. Днес - депа за отпадъци. Следваща цел - рециклиране стр. 4 Търсят се... добри инвеститори България се опитва целенасочено да привлече капиталите, които ще осигурят стабилност на икономическия растеж стр. 8 Звездите сред хотелите Пазарът пак става интересен за инвеститорите и международните вериги ще се опитат да се възползват стр. 10 Рекорден брой оферти за строителството на 17 км от магистрала „Струма“ Очаква се договорът за строителство да бъде сключен в началото на август, а изпълнението да стартира най-късно в началото на септември 2011 г. ЛЕПИЛА ИЗОЛАЦИИ СТРОИТЕЛНА ХИМИЯ WWW.MAPEI.COM Къде отива боклукът? Обект: Регионално депо за неопасни отпадъци - Созопол Изпълнител: Консорциум „WALTER-HEILIT SS“, София с партньори WALTER-HEILIT Verkehwegebau GmbH, „Станилов“ ЕООД и „Старт Инженеринг“ АД
  • 2.
    2 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. www.stroitelstvo.infoСЕДМИЦАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ИНФРАСТРУКТУРА БЪЛГАРИЯ Издава:Балпекс ООД Управител: инж. Венета Кръстева: e-mail:vkrasteva@thecitymedia.bg Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg ДеянТодоров - програмен директор , 0897/846 282, dtodorov@thecitymedia.bg Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 10;850 47 15;факс:02/ 958 8558, e-mail:office@thecitymedia.bg Регионални офиси: Пловдив: тел.032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail:str_office@press.bg Варна: тел.052/63 22 52, 0897/846279, e-mail:varna@thecitymedia.bg Плевен: тел.064/800 474, e-mail:pleven@thecitymedia.bg Редакционен екип: НиколайТодоров - главен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg МиленаЧервенова - зам.главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg; Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, sdobreva@thecitymedia.bg Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, szlatkova@thecitymedia.bg Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, office@thecitymedia.bg, Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55;850 47 10;850 47 15;факс:02/ 958 8558 Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg Наталия Димитрова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg ТаняТрифонова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg Петя Иванова - реклама и маркетинг, 0898/61 31 35, pivanova@thecitymedia.bg Абонамент:02/ 46 15 349, факс 02/ 46 15 173, e-mail:abonament@economedia.bg Банкова сметка Балпекс ООД: „Банка ОББ“ АД, BG81 UBBS 8002 1005 2447 20, BIC UBBSBGSF Печат: „Алианс Медиапринт“ ЕАД, София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900 Около язовир „Ивайловград“ има най-много незаконни строежи За една година ще премахнем 1200 незаконни обекта - 800 вече са премахнати и в следващите четири месеца ще пре- махнем още 400. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на съв- местен брифинг с министъра на околната среда и водите Нона Караджова. Плевнелиев припомни, че в края на януа- ри е завършил първият етап на съвместните проверки на 53 големи язовира в страната, а наскоро - и последващи- ят втори етап за проследяване на изпълнението на пред- писанията на контролните органи. При 27 от язовирите не са констатирани нарушения с незаконни постройки. Общо проверените обекти са 1461, като от тях незаконните по- стройки са 748. Издадени са 527 заповеди за премахване на незаконни строежи. Водач в класацията на язовирите с най-много незаконни обекти е язовир „Ивайловград“, къде- то от общо 195 проверени обекти 169 са със заповеди за премахване, посочи министърът. Следват язовирите „Кър- джали“ със 130 незаконни обекта от 159 проверени, как- то и язовир „Искър“ със 110 незаконни от проверени 329 строежа. Участниците в „Набуко“ подписаха споразумението за подкрепа на проекта На 8 юни в турския град Кайсери министърът на икономи- ката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков подписа спо- разумението за подкрепа на проекта „Набуко“. Споразу- менията представляват двустранни договори между ком- паниите - акционери в проекта, и правителствата на всяка от транзитните държави - Австрия, България, Унгария, Ру- мъния и Турция. „С това ние днес казваме „да, проектът „Набуко“ ще се случи“, заяви Трайков. Със споразумение- то за подкрепа на проекта е финализирана правната рам- ка на „Набуко“. Документът установява благоприятен ре- гулаторен транзитен режим по законодателството на ЕС и Турция, защита на газопровода от потенциално дискрими- национно законодателство и законова и административна подкрепа за по-нататъшно осъществяване на проекта. Тръ- бопроводът с дължина около 3300 км ще пренася приро- ден газ от Каспийския регион и Близкия изток през Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия до австрийския га- зов център „Баумгартен“, а оттам – и за страните от Цен- трална и Западна Европа. Третата Sofia Design Week: Дизайнът е навсякъде „Дизайнът е навсякъде“ (Design Is All Around) е мотото на тазгодишното, трето поред, издание на фестивала Sofia Design Week, което започна на 10 юни и ще продължи до 18 юни. Програма- та на фестивала, организиран от списание „Едно“ и фондация „Америка за България“, е част от културния календар на Столичната община и е по инициатива „София - Европейска столица на културата 2019 г.“. Идеята на организаторите е, освен да вдъхновяват посетителите си, да съ- берат и добри и нови идеи, свързани с дизайна. По този повод повече от 10 столични галерии и изложбени пространства, улиците, паркът, барове и кафенета ще приютят рекорден брой съ- бития от Sofia Design Week 2011. „Български морски флот“ ще концесионира терминала „Бургас-изток 2“ Министерският съвет опреде- ли „Параходство Български мор- ски флот“ АД за концесионер на „Пристанищен терминал Бур- гас-изток 2“. Срокът на концеси- ята е 35 години. Концесионерът се задължава да заплаща 80 на сто от размера на погасителни- те вноски по заема на България към Японската банка за между- народно сътрудничество. Пред- видените инвестиции за сро- ка на концесията са в размер на 100 310 260 евро. Освен тях концесионерът ще извърши до- пълнителни вложения в обекта в размер на 13 930 000 евро. Со- циалната програма предвижда броят на заетите на пристанищ- ния терминал да бъде поддър- жан на 288 души, колкото е тех- ният брой в момента. До две седмици започва цялостен ремонт на Дунав мост Това обяви министър-председателят Бойко Борисов в Русе през изминалата седмица. На срещата с румънския му колега Емил Бок е постигнато споразумение да бъде ремонтирана и друга- та част на съоръжението, за която носи отговорност северната ни съседка. Рехабилитацията на Дунав мост ще продължи око- ло два месеца. На срещата си в Букурещ двамата премиери са коментирали и темата за свалянето на таксите за преминаване на съоръжението и от румънска страна. За тази седмица е до- говорена среща между българския и румънския финансов ми- нистър. От наша страна вече се обмисля намаляване на такси- те и за останалите транспортни средства, след като от 1 юни налогът за леките автомобили и микробусите стана 2 евро. Оч- аква се съответна реакция и от румънска страна. „Софийска вода“ инвестира в шест нови обекта Столичният общински съвет гласува станови- ще по предложението за корекция на бизнес плана на „Софийска вода“ до 2013 г. Това стана по искане на Столичната община, която иска шест канализационни обекта да бъдат вклю- чени в инвестиционната програма на друже- ството за 2012 и 2013 г. Обектите са с готова проектна документация. Това са третият етап от строителството на канализация в местност Сливница - от ул. „Минск“ до ул. „Луи Пастьор“, вторият главен канализационен колектор в кв. „Модерно предградие“, четвъртият главен канали- зационен колектор в кв. „Горубляне“, вторият етап от главния канализационен колектор в мест- ност Кръстова вада, продължението на главния канализационен клон в кв. „Симеоново“, както и връзката с левия владайски колектор по ул. „Ливада“, за който „Софийска вода“ трябва да изготви работен проект. От общината искат общият размер на инвестициите от 240 млн. лв., предвиден в утвърдения и действащ бизнес план на „Софийска вода“ за 2009-2013 г., да се запази.
  • 3.
    3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13- 19 юни 2011 г. www.stroitelstvo.info ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ ОБЩИНИ ПРОЕКТИ ИНВЕСТИЦИИ Europa Capital тласна нагоре пазара с покупката на „Мол София“ за над 100 млн. евро Europa Capital обяви, че има споразумение за покупката на „Мол София“ за над 100 милиона евро, с което ще изтлас- ка силно нагоре обема на инвестиционния пазар. Но въз- становяването може и да не продължи безусловно зана- пред, след като тази сума се добави към сделките за близо 56 млн. евро от началото на тази година. Продавачите на „Мол София“ - крилото за инвестиции в имоти на американ- ския индустриален концерн General Electric и ирландската частна инвестиционна фирма Avestus Capital Partners, се ос- вобождават от този актив при втория опит, след като сдел- ката им с германския фонд мениджър Degi пропадна във втората половина на 2008 г. По неофициална продажната цена нивото на доходност няма да донесе печалба на про- давачите или поне тя няма да е съществена. През 2009 г., откогато е последният публикуван финансов отчт, имотът е направил оперативна печалба от 13.9 милиона лева и над 10 милиона лева печалба преди данъци. Приходите от на- еми са били малко под 25 милиона лева. Те идват от почти 24 хил. кв.м отдаваема търговска площ и 10 400 кв.м офи- си. Сред наемателите са супермаркет „Пикадили”, „Техно- маркет” и киносалоните „Синема сити”, модни марки като Esprit и Terranova или спортните Intersport, заведения за бързо хранене и ресторанти като Happy, както и Deloitte в офис частта. GE и Avestus (по-рано Quinlan Private) купиха търговския център на два етапа със завършването на стро- ителството му през 2006 г. от израелската верига киносало- ни Cinema City и строителната компания Aviv. Те бяха част от вълната инвеститори, които придобиха първите съвре- менни инвестиционни имоти в България, много от които с целта да ги препродадат с печалба след периода на първо- началната стабилизация на активите в първите година-две от дейността. Кризата попречи на много подобни плано- ве. Сделката се финансира от унгарската банка ОТР и бъл- гарското й поделение Банка ДСК, които осигуряват финан- сиране на мола от построяването му. Правната кантора CMS Cameron McKenna и консултантът по недвижими имо- ти CB Richard Ellis / MBL са съветвали Europa Capital по сдел- ката. Пазарът се задвижи след двегодишен застой. По-ра- но тази година Europa Capital обяви, че купува „Ритейл парк Пловдив” за сметка на източноевропейския си фонд в сдел- ка за сумата 20 млн. евро. От началото на годината гръцки- ят фонд мениджър Bluehouse придоби няколко хипермарке- та в отделни сделки (някои още не са приключили) на обща стойност 35.7 млн. евро. Силният обем може да подведе всеки, който се надява на бързо възстановяване. Няколкото имота, които смениха или за които стана ясно, че ще сме- нят собствениците си, са били обект на дълги преговори, а купувачите остават само две инвестиционни фирми, които кризата завари в момент, в който бяха подготвили значите- лен капитал за инвестиции. Тръгват плащания за водни проекти и сметища Правителството даде съгласие за извършване на плащания за 2011 г. по договори, сключени по проекти, съфинансирани от Кохезионния фонд и управлявани от Министерството на околната среда и водите. Проектите, по които ще бъдат извършени плащанията, са 13 - за водните цикли на София, Смолян, Балчик, Шумен, Кюстендил и Сливен (при условие че ЕК удължи срока на ва- лидност на разходите по него до края на 2011 г.), за изграждане на пет регионални депа за бито- ви отпадъци в Монтана, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол, на пречиствателни станции за от- падни води в Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец, в Пазарджик, Търговище, Ловеч, Севлиево и Попово. Още 7 болници получават пари по програма „Регионално развитие“ 280 млн. лв. ще се влеят през следващите 24 месеца в системата на здравеопаз- ването. Това заяви министъ- рът на регионалното разви- тие и благоустройството Ро- сен Плевнелиев в Алексан- дровска болница при под- писването на договори по схемата „Подкрепа за ре- конструкция, обновяване и оборудване на държавни ле- чебни и здравни заведения в градските агломерации“ от оперативна програма „Регионално развитие“. Безвъзмездната фи- нансова помощ в размер на 65 млн. лв. се предоставя за ремонт, реконструкция и обновяване на сградите, подобряване на достъпа на хората с увреждания и закупуване на линейки, високотехно- логично медицинско оборудване и апаратура за ранна диагностика и лечение на онкологични за- болявания. Средства ще получат: болница “Света Марина” във Варна, УМБАЛ „Александровска“ в София, МБАЛ – Благоевград, МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ в Кърджали МБАЛ „Д-р Братан Шу- керов“ в Смолян, МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен и МБАЛ - Бургас. IBM създава информационен център за градската инфраструктура Intelligent Operations Center ще интегрира и анализира информация- та в градовете, в които се осъществяват проектите Smarter City. Центърът ще предоставя информация на градските власти с цел предотвратяване на про- блеми, свързани с град- ската инфраструктура, по- вишаване на обществена- та безопасност и т.н. Гло- балното предизвикател- ство „Интелигентен град“ за България започна през март 2010 г. Това e 3-го- дишна инициатива за кор- поративно гражданство на IBM, която дава шанс на 100 града в света да бъ- дат управлявани интели- гентно, като така помогне на градовете да се научат как да използват и анали- зират огромното количе- ство информация, генери- рано в тях. Довършителните работи по многофункционалната спортна зала в Русе стартират през 2012 г. През есента се очаква да започнат довършителните работи по спортната зала в Русе. Сградата е с разгъната застроена площ от 26 000 кв.м. Тя е с шест надземни и два подземни етажа. За- лите са съобразени със специфичните изисквания на между- народните федерации, което ще позволи в тях да се провеж- дат големи състезания. Предвидено е пространството да се използва не само за спорт, а и за изложби, конференции, теа- трални постановки, телевизионни предавания и други културни събития. Изгражда се и шоурум, който осигурява възможност за провеждане на самостоятелни изложби и презентации. Про- ектът е публично-частното партньорство между общината и дружеството „Проект Русе” АД, в което участват компаниите „Приста ойл“, „Денси строй“ и община Русе.
  • 4.
    4 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА Търсят се... добри инвеститори България се опитва целенасочено да привлече капиталите, които ще осигурят стабилност на икономическия растеж Докато България из- разходва повече усилия и пари от когато и да било да убеждава чуж- дите инвеститори, че е добро място за бизнес, за първи път ще бъде направен опит те да имат ясен адрес: потен- циално заинтересувани- те глобални компании в области като инфор- мационни технологии, здравеопазване, фарма- ция и биотехнологии и зелени индустрии. Българското прави- телство е решено да из- ползва следващия при- лив на преки чуждес- транни инвестиции, за да засили износа и да спечели позиции в от- расли, в които страна- та вече има конкурент- ни предимства или кои- то се очаква да подхра- нят следващия период на растеж. „Лично аз вярвам, че за да растем, трябва да знаем къде отиваме и как се вписваме в све- товната икономика”, за- яви заместник иконо- мическият министър Евгени Ангелов. Думите му прозвуча- ха на конференция на Американската търгов- ска камара в България (AmCham) за подсил- ване на българо-аме- риканските икономи- чески отношения пред слушатели като ръково- дителите на компании като Hewlett-Packard, Microsoft, Johnson Controls, Amgen, AES, Dundee Precious Metals и др. Те маркират два- та основни момента в политиката, прокарва- на от правителството в последната година и по- ловина: определяне на перспективни отрасли и съсредоточаване на усилията за създаване на условия и стимули за развитието им. Преките чуждестран- ни инвестиции спадна- ха от малко над 9 мили- арда във върховата 2007 г. до едва малко над 1.6 млрд. евро минала- та, увреждайки иконо- мическия растеж. Де- лът им в брутния вътре- шен продукт намаля от 29.4 до 4.5 на сто. Дока- то двигателят на иконо- миката се премести от тях към промишленото производството и изно- са, БВП намаля с 5.5% през 2009 и се стабили- зира с едва 0.2 на сто ръст миналата. България не е изклю- чение. ПЧИ в света ми- налата година са били едва половината от раз- мера им през 2007, а в Европейския съюз – едва една трета. Спадът подклажда конкурен- цията между отделните страни в привличане- то им. Част от програ- мата на конференция- та на AmCham включ- ваше представяне на инвестиционните въз- можности в Съединени- те щати. Това е знак, че политиката в най-голе- мия източник на капи- тал поставя за основен приоритет привлича- нето на инвестиции ус- поредно със защитата на американските капи- таловложения зад гра- ница. Състезанието ще бъде подкрепено и от постепенното увелича- ване на инвестицион- ните потоци с възобно- вяването на глобалния икономически растеж, което се отразява и на България. „От началото на годината се забеляз- ва съживяване на паза- ра най-вече по отноше- ние на чуждестранните инвестиции”, каза гене- ралният мениджър на „Ърнст и Янг България” Юлиян Михов. Интере- сът е в областта на про- изводството, машино- строенето, технологии- те и услугите и търгови- ята на дребно. Избирателен подход Новото е отраслова- та специализация и из- бора на приоритети. „Всички малки, отво- рени икономики пра- вят това”, добави Евге- ни Ангелов. Макар че винаги привличането на чужди инвестиции е било цел пред България, стра- тегия за първи път ще сложи конкретна рамка какви точно инвестито- ри биха й били необхо- дими. Това е отговорът на бурното развитие на икономиката в периода до 2008 г., което беше водено от силен приток на капитали в т.нар. не- търгуеми сектори, то- ест свързаните с мест- но потребление търго- вия на дребно, недви- жими имоти или фи- нансови услуги. Той на- руши равновесието в икономиката до степен, че отвори пропаст меж- ду вноса и износа, дос- тигнала почти една чет- върт от брутния вътре- шен продукт през 2007- 2008 г. и запълнена за сметка на задлъжнява- нето на фирмите и до- макинствата. „За да продължим да растем оттук нататък, трябва да мислим из- бирателно за инвести- торите”, каза Ангелов, който отговаря за ико- номическите полити- ки и стратегии и евро- фондовете в министер- ството. Изгряващи звезди Стратегията за при- вличане на чужди ин- вестиции, която се пра- ви от специалисти на базата на изследва- не на консултантите A.T.Kearney, набелязва шест големи отрасъла, които имат размер, кон- курентоспособни са и могат да подкрепят раз- витието (виж инфогра- фиката на стр. 5). Представяне на стра- ната в Съединените щати, организирано от Американската търгов- ска камара през май, е показало, че чужди- те инвеститори са пока- зали силен интерес към отрасли като енергети- ката, изнасянето на биз- нес процеси и миннодо- бивната промишленост. „Минната индустрия е изгряващата звезда на българската икономика, каза Алекс Нестор, ди- ректор „Корпоративни и външни отношения” в Dundee. Експерти твърдят, че отрасълът, който и сега дава 5% от брутния въ- трешен продукт на Бъл- гария, може да нарасне четирикратко в следва- щото десетилетие. Роман Василев, уп- равител на технологич- ната компания Johnson Control Electronics, по- сочи, че стойността, ко- ято България предла- га на инвеститорите, и в момента се разпознава от тях, що се отнася до отрасъла, в който той работи – изследовател- ска и развойна дейност. „Има искри навън, кои- то можем да превърнем в пламъци”, каза той. Възможности може да се намерят и извън приоритетните отрасли. Инфраструктурата, ко- ято се разглежда като недостатък, се посочва като фактор за привли- чането на инвестиции в развитието на стратеги- чески проекти. Основа- нието е, че веднъж стъ- пили на българска поч- ва, инвеститорите може да се насочат към раз- ширение на дейности- те си. Които и приорите- ти да се посочат, е факт, че България започва да търси по-фокусира- но мястото си в новата икономическа среда. ДеянТОДОРОВ Източник: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма Европейски приоритети * Mechatronics – съ- четание от маши- ностроене, елек- троника и инфор- мационни техноло- гии, един от бързо растящите секто- ри в Австрия
  • 5.
    5sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13- 19 юни 2011 г. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА Евгени Ангелов, заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма: Трябва да влезем в положението на всеки отделен инвеститор Атанас Гаров, вицепрезидент на Американската търговска камара в България: Изключително важно е бързо да постигнем единство в приоритетите си Стратегията е дълго- срочен документ, но какви са краткосроч- ните ви цели, господин Ангелов? - В някои части тя е започ- нала да действа. Стремим се парите по оперативна програма „Конкурентос- пособност” да бъдат на- сочени към: целевите ин- дустрии, технологични паркове, инфраструкту- ра за иновации и т.н. Мно- гото пари по проекта на Българската агенция за инвестиции за популяри- зиране на предимствата на България ще се насочат към инвеститори, които искаме да привлечем. Какви са критериите за успех в следващите 12 до 24 месеца? - Те не зависят само от нас, а и от това какво се случва в глобалната ико- номика. Това, което пра- вим и трябва да правим, е да се опитаме да влезем в положението на всеки поотделно. Вече има два- ма-трима, които са реши- ли да инвестират на тази база. Инвеститорите имат бизнес и искат дър- жавата да се погрижи за тях, като им даде правил- ната информация, за да вземат решение. Подгот- вяме и структурна промя- на, за да може да се пови- шат правомощията на хо- рата, които се занимават с техните проблеми, вклю- чително промяна на Бъл- гарската агенция за инвес- тиции. Конкуренцията за при- вличане на инвестиции е много по-силна. Как се решава този про- блем в политиката ви? - Не можем да си позво- лим да сме пасивни. Има- ме естествени историче- ски преимущества като фискалната стабилност. Сега трябва да направим последната стъпка. България има доста кон- курентни предимства и на фона на Централна и Източна Европа, и в по- глобален мащаб, включи- телно в отделни индус- трии, които имат голям потенциал. Конкурира- ме се с големи пазари, но по-малкият размер има и предимства: много по- лесно се достига до всич- ки нива – бизнес, адми- нистрация, неправител- ствен сектор. Нещо, което промотира- ме в САЩ, е, че е хубаво България да се разглежда в контекста на много по- големия европейски па- зар. От България можеш да правиш бизнес с всич- ки пазари в Европа. Друго от големите ни предимства е, че Бълга- рия се намира в центъ- ра на регион, който е по- следната граница с огро- мен потенциал за бързо развитие в дългосрочен и средносрочен план. Макроикономически- те предимства са ясни и това не трябва да се забравя. Това не е един- ствената причина, зара- ди която един бизнес би инвестирал, но е нещо, което е абсолютно не- обходимо - бизнесът да знае, че влиза в стабил- на среда макроикономи- чески и правно и полити- чески. Не рисуваме само розо- вата картина. Казваме и върху какво има да се ра- боти, но това също е по- тенциал за инвестиции, например в инфраструк- турните проекти, къде- то може да се прави съв- местна дейност между български и американски фирми. Изключително важно е скоро да постигнем единство какъв е фоку- сът ни и също така да има конкретни стимули за постигане на възприе- тите приоритети. Източник:Министерствонаикономиката,енергетикатаитуризма Приоритетните сектори за привличане на инвестиции
  • 6.
    6 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. ТРЕНД Изследване на „Уникредит“ за богатството на домакинствата в България: Потребителите ще останат предпазливи към заемите Ипотечното кредитиране ще се увеличава по-бързо и постепенно ще печели основен дял Ръстът на банкови- те депозити е доприне- съл най-много за увели- чението на богатството на домакинствата през 2010 г. Въпреки кризата българските семейства са успели да увеличат финансовите си активи със значителните 12%. Това пише в последния анализ на „Уникредит“ за финансовото богат- ство на домакинствата в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в частта за България. През последните ме- сеци домакинствата с по-големи депозити са продължили да увели- чават размера им, до- като тези с по-малки спестявания са ги из- теглили, което води до значителна концентра- ция на спестяванията сред малка група дома- кинства. В края на ми- налата година 68% от всички спестявания са държани в само 4.8% от общия брой банкови сметки на граждани. Това е ефект от на- растващата инфлация – индексът на потреби- телските цени нарас- на с 5.6% годишно през март при покачващи се цени на храните при дял от 36.5% от всички разходи за храни и на- питки. Други показатели за влошаващите се фи- нанси на средното до- макинство са намалява- щите доходи на глава от населението със спад от 3.7% годишно през чет- въртото тримесечие на 2010 г. и ръст на безра- ботицата над 10%. Депозитите - най-пред- почитани И през следващи- те две години бълга- рите ще продължат да спестяват в депозити, прогнозира Милен Ка- сабов, старши иконо- мист на Уникредит Бул- банк. В обозримо бъде- ще банковите депози- ти би трябвало да раз- ширят доминиращата си роля. В края на годината те са съставлявали 73 на сто от финансовото богатство на домакин- ствата и очакванията са този процент дори да се увеличи минимално през годината. Причините за пред- почитането им е, че са безрисков финансов инструмент, който бла- годарение на конкурен- цията предлага все по- привлекателна доход- ност. Нарастване на фи- нансовите активи през 2010 г. има и благода- рение на пенсионни- те фондове. Стабилни нови потоци от задъл- жителни вноски заед- но с подобрената до- ходност от инвестира- ните активи са дове- ли до ръст от над 26%. Прогнозите на иконо- мическия екип на „Уни- кредит“ са, че активи- те в пенсионни фондо- ве вероятно ще увели- чат дела си в портфей- ла на българските до- макинства, а ръстът им ще бъде в известна сте- пен засегнат от частич- ната национализация на една от схемите. Инвестициите в ак- ции и колективни схе- ми ще се увеличат в по-малка степен. Два- та компонента и сега са със сравнително по-ма- лък дял в общите акти- ви, но със значителен ръст през 2010 са акти- вите в колективни ин- вестиционни схеми, ре- гистрирани в чужби- на, които нарастват с над 50%, поради силно- то представяне на чуж- дестранните финансови пазари и инвестициите в държавни ценни кни- жа, които се увеличават с над 13% поради въз- приемането им като по- сигурна инвестиционна алтернатива. Други инструмен- ти като регистрираните в страната колективни инвестиционни схеми, директните инвестиции в публично търгувани акции и корпоративни- те облигации са претър- пели двуцифрен спад основно поради значи- телни нетни изтегляния на средства и слаби ре- зултати на местния фи- нансов пазар. Предпазливост в за- емите След години на бър- зо натрупване на задъл- жения и коефициент на задлъжнялост - съотно- шението на финансо- вата задлъжнялост към финансовите активи на домакинствата, прибли- жаващ 70% през 2008 г., тенденцията се прео- бърна през следващите две години, като съот- ношението се понижи до текущите нива - бли- зо до 55%. Обемът на банковите ипотечни кредити на- расна в последната го- дина поради нараства- щи кредити в евро, до- като банковите потре- бителски кредити на- маляха заедно с по- треблението. Кредити- те от небанковите ин- ституции нарастват в сравнение с ипотечни- те и по отделни видове. Най-значителни спадо- ве регистрираха овър- драфтите от банки и лизинговото финанси- ране, като по-висока- та цена и редуцирано- то търсене на финанси- ране за покупка на ав- томобили имаха своя- та роля в ситуация на ограничени финансови възможности на дома- кинствата. Прогнозите Прогнозите са ръс- тът в задлъжнялост- та на домакинствата да се завърне постепенно към положителни стой- ности, но значително по-умерен в сравнение с предкризисния пери- од. Става дума за стой- ности вероятно под ръ- ста в активите. Ипотеч- ното кредитиране би трябвало да се увелича- ва по-бързо от потре- бителското и постепен- но да печели основен дял сред всички видове задължения. Домакинствата ще останат предпазливи в своите финансови ре- шения и потребител- ско поведение в кратко- срочен до средносрочен план в среда на високи нива на безработицата, бавен ръст на доходите, по-високи цени на хра- ните и горивата и паси- вен пазар на недвижи- мите имоти. Общо богатство и дълг на домакинствата, хиляди левове Дял във финансовите задължения на домакинствата Финансови активи, дълг и коефициент на задлъжнялост на домакинствата, млн. левове, % Продажби на дребно (годишен ръст) и безработица, % Източник:УникредитБулбанкИзточник:УникредитБулбанкИзточник:УникредитБулбанкИзточник:УникредитБулбанк
  • 7.
    7sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13- 19 юни 2011 г. ТРЕНД Експертите преду- преждават, че строител- ният сектор може да по- тъне в още по-дълбока рецесия, след като бро- ят на неспособните да изплатят дълговете си фирми се е увеличил с почти 1/5 през послед- ното тримесечие. Това е първото нарастване през изминалите две години. Това пише в статия бри- танският вестник „Гар- диън“. Според счетоводна- та фирма „Уилкинс Ке- неди” неплатежоспособ- ността в сектора е ско- чила с 19%. Броят на британските строител- ни компании, които не могат да платят своите дългове, се е увеличил от 796 през последните три месеца на 2010 г. до 948 през първото тримесе- чие на тази година. Това е първото триме- сечно покачване на про- центите в сферата на не- платежоспособността от 2009 г. насам и опасени- ята от нов продължите- лен спад в сектора про- дължават да бъдат под- клаждани. Данните со- чат, че броят на фалира- лите строителни компа- нии значително намаля- ва на всяко тримесечие от началото на 2009-а, когато те са били 1209, и Великобритания потъва в рецесия. До 2007 г. заедно с фи- нансовите услуги строи- телството се е развива- ло като ключова индус- трия. Докато банките и ос- таналите бизнеси са ус- пели да се възстановят през последните две го- дини, строителните ком- пании продължават да съкращават работна ръка и да регистрират ниска активност на биз- неса. И въпреки че ико- номиката в световен ма- щаб се разраства според правителствени данни, строителството се е сви- ло значителното за по- следното полугодие. Очаква се окончател- ните данни за май да по- кажат признаци на въз- становяване, макар и едва забележимо, в стро- ителството, след като компаниите за недвижи- ми имоти отчетоха си- лен интерес към офис сгради в Лондон и юго- източната част на стра- ната. Според друго проуч- ване на Института по продажби и доставки на- емането на мениджъри в строителните фирми е намаляло до 53.3 пункта през април от 56.4 през март, доближавайки се все повече до 50-те точ- ки, които делят разши- рението от свиването на фирмите. Строителната ин- дустрия е в ход от голе- ми проекти в сферата на публичния сектор, но правителството вече на- малява драстично тех- ния брой като част от въведените строги мер- ки. Отменянето на про- грами за развитие на об- ществения сектор като „Училища за бъдещето” е довело до това увели- чение в броя на фали- ралите фирми. Прави- телството рязко е нама- лило разходи в областта на инфраструктурата, за да балансира недостига, но по този начин тлас- на строителния сектор към още по-дълбок спад. Финансовият стимул в началото на рецесията включваше големи ин- фраструктурни проекти, които да държат строи- телната индустрия над водата, но техният брой вече намалява. Въпросът е колко бързо строител- ството в частния сектор ще успее да излезе от застоя, създаден от обществе- ния сектор. Засега това не се е случило. Експертите изчис- ляват, че разходите на частния сектор за стро- ителство представля- ват 40% от цялостния оборот на индустрията. Правителството е твър- до решено да намали тези разходи наполови- на, разпределяйки по- вече от 90 млрд. лири за периода от 2011 до 2014 година. Проучване на Barbour ABI разкрива, че стойността на награде- ните за строителни про- екти договори е падна- ла от 36.4 млрд. лири за 2010 на 21 млрд. лири за тази година. И въпреки че банки- те не успяват да изпъл- нят целите си за отпуска- не на заеми през първи- те три месеца на година- та, отпускането на заеми рязко спада с повече 2 млрд. лири от предвиде- ното в последно време. Ситуацията започва да се прояснява. В същото време спо- ред Британската органи- зация на производители- те, въпреки че кредитни- те разходи остават висо- ки, отпускането на заеми на малки и средни пред- приятия се е подобрило през второто тримесечие на годината. Проучване на организацията на 500 фирми показва, че бро- ят на малките фирми, регистрирали нови кре- дитни линии за измина- лите два месеца, е равен на броя на фирмите, от- чели спад. Подобно подобрение се забелязва и сред сред- ните по големина пред- приятия. За съществува- нето на кредитни улес- нения процентът на фирмите, отчели спад, е намалял от 11% на 7%. Все пак непрестан- но покачващите се цени остават предизвикател- ство. Докато малък брой компании съобщават за нарастващ процент на взетите заеми, 22% де- кларират увеличение в общата стойност на кре- дитите за последните два месеца. По новите кре- дитни линии този ба- ланс е 28%. Според Лий Хоп- ли, главен икономист на Британската организа- ция на производителите, за първи път след края на рецесията произво- дителите съобщават за подобрен достъп до фи- нансиране. „Надявам се това да доведе до добри резултати при отпуска- нето на заеми през след- ващите месеци. Но но- вите кредити само част от пътя, който трябва да бъде извървян, има нуж- да и от доказателства като спад на цените.“ Осигурителните дру- жества имат достъп до така необходимото фи- нансиране, а развитието е жизненоважно за въз- становителния период. Както във Великобри- тания, така и в останала- та част на Европа са не- обходими доказателства за устойчиво развитие, преди да може да се на- прави заключението, че действията на банките и правителствата дават ре- зултат, че реалното по- добрение е в ход и няма нужда от допълнителни мерки. Неплатежоспособността в европейския строителен сектор е нараснала с 1/5 Специалните антикризисни програми вече престават да действат
  • 8.
    8 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. ИНВЕСТИЦИИ Звездите сред хотелите С откриването на два нови хотела в след- ващите две години, ко- ито носят отличител- ните знаци на между- народни вериги, Со- фия дава знак, че този сектор на недвижи- мите имоти се връща на мода за инвестито- рите. Но появата на Garden Inn, марка на „Хилтън”, близо до „Летище София”, във втората половина на тази или в началото следващата година и на Novotel на бул. „Ца- риградско шосе” око- ло 12 месеца по-късно може да озадачи всеки, който знае, че общи- ят спад в заетостта и средните цени е препо- ловил прихода на на- лична стая (RevPAR) между 2007 и 2010 г. Как може да има пазар за нови обек- ти, след като консул- танти като HVS отчи- тат, че цената, на коя- то би могла да се про- даде една стая висо- ка категория, е падна- ла с почти 40% между 2007 и 2010 г.? „София все още има нужда от известен брой хотели, основно на средно па- зарно ниво, тоест че- тири звезди”, казва в интервю за „Строител- ство Градът” Фреде- рик льо Фишу, мени- джър „Хотелски биз- нес” за Централна и Източна Европа в кон- султантската фирма Cushman&Wakefield. Льо Фишу не е про- пуснал срива на при- ходите на хотелите, но посочва, че според фирмата за секторни проучвания STR Global възстановяването е за- почнало миналата го- дина и е продължило и в първото тримесечие на 2011 г. Приходът на стая се е повишил с 4% миналата година до 40 евро и според HVS. За това са допринес- ли както сравнително малкото нови откри- вания или присъеди- нявания на независи- ми хотели към вериги- те, така и началото на икономическото въз- становяване. Инвести- торите и мениджърите имат повече предвиди- мост за бизнеса. Стара слава Според Льо Фишу едно от обясненията е, че повечето високо- категорийни хотели са стари, затова новите обекти от среден клас могат да успеят по-до- бре да се възползват от пътуващите бизнесме- ни или появяващите се спорадично туристи. „Има място за добър, нов петзвезден хотел в идеалния център на града”, казва консул- тантът. Малък бум Зад малкия бум в строителството на нови хотели може да се крие още една причи- на. Доскоро предпри- емачите страняха от тях, защото офис сгра- дите, които обикнове- но са алтернативен ва- риант за строителство на същите местополо- жения, им предлагаха стабилността на дъл- госрочните договори и високи приходи от наем при по-ниски ин- вестиции. Днес, в па- зар, в който незаетост- та приближава една трета от наличности- те, а наемите са с пове- че от една трета по-ни- ски в сравнение с тези отпреди три години, хотелите, които имат разнообразни източ- ници на приходи и гъ- вкаво ценообразуване, изглеждат разумен ва- риант. Международните вериги, чийто бизнес е да експлоатират имо- тите в полза на соб- ствениците им, пък виждат шанс да влязат на пазар, от който дъл- го време страняха само заради неспособност- та си да намерят про- ект според изисквани- ята им. Accor, собстве- никът на Novotel, на- пример търси в про- дължение на години подходящото място за влизането си като опе- ратор в България (пло- вдивският е на фран- чайз). Последна спирка Но възходът в раз- витието на веригите и новите проекти далеч няма да бъде безкраен. В крайна сметка един пазар може да понесе ограничен брой хоте- ли, особено ако разчи- та само на бизнес пъ- туванията. По думи- те на Льо Фишу нецен- тралните местополо- жения и в частност ра- йонът около летището най-вероятно са пре- минали границата. „От летището до центъра имаме „Гар- дън ин”, „Новотел”, „Метрополитън”. Смя- там, че тази зона е вече доста наситена”, каз- ва консултантът. „Ако погледнем Прага, коя- то има два хотела, раз- положени в близост до терминала, ще видим, че те не се представят много добре... Хора- та не са склонни да ос- тават в хотела на лети- щето, защото отнема само 30 минути, за да се стигне от аерогарата до историческия цен- тър. Ситуацията в Со- фия е същата – хората предпочитат да бъдат на по-оживени места, вместо да остават в хо- тела на летището.” ДеянТОДОРОВ Пазарът пак става интересен за инвеститорите и международните вериги ще се опитат да се възползват Обем и насищане на пазара на хотели: София и Европа Източник: Eurostat, Cushman & Wakefield Hospitality Развитие на хотелския сектор на база придохи от отдаване стаи (RevPAR) Източник: STR Global Цени на хотелите в София (2007-2010 г.) Цени на хотелите в София (прогноза) Източник: Cushman & Wakefield Hospitality Новооткрити хотели (2008-2011 г.) Развитие на хотелския сектор – март 2010 – март 2011 Източник:STRGlobal Даннитесеотнасятсамодовисококатегорийнихотели(четири-ипетзвезд- ни).Източник:HVS,2011EuropeanHotelValuationIndex. Фредерик льо Фишу
  • 9.
    9sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13- 19 юни 2011 г. ИНВЕСТИЦИИ Дори на фона на първи- те наченки на възста- новяване на икономики- те и пазарите на имоти в Централна и Източна Европа гласовете, че фи- нансирането на недви- жима собственост ще остане трудна задача, са силни. Какво ни очаква в действителност, госпо- дин Уилкинсън? - Преди всичко финансира- нето в Централна Европа е и беше възможно и по вре- ме на кризата. Но е невъз- можно при условията и на нивата, които видяхме през 2007 и 2008 г. Добри проек- ти, с добри наематели и умес- тно ниво на собствен капи- тал могат и ще продължат да бъдат финансирани. Зависи с какво сравняваме. Ако срав- няваме със (ситуацията) от- преди десет години, е по-лес- но да се финансира, ако е от- преди три години, е много по-трудно. Какво е уместното рав- нище на собственото участие на инвестито- рите в настоящия па- зар? - Ако погледнете какво се случи на банките и на ин- веститорите, които праве- ха сделки с 15-20% собствено участие в миналото, ще ви- дите, че нито инвеститорът, който е изгубил всичко, нито банката, която е изгубила много, са щастливи. Затова мисля, че 35% собствен капи- тал е нивото, което трябва да се търси в повечето сделки. Приключиха ли наис- тина тези времена или просто се намираме в по- редната фаза от бизнес цикъла при финансиране- то? Дали нивата отпре- ди няколко години може да се върнат в средносро- чен период, или върху па- рите ще тежат относи- телно нови фактори, на- пример променящите се банкови регулации? - Няма смисъл да предпола- гаме какво може да се случи след три или след пет години. По-важното е какво става сега: добрите проекти се фи- нансират, а лошите – не. Това е значително подобрение за пазара, защото означава, че преминаваме на много по-ус- Ричард Уилкинсън, член на борда на директорите на Erste Group Immorent: Финансираме добрите проекти, лошите - не Нашата отговорност е да подпомогнем модернизирането на инфраструктурата, бизнес и жилищния сграден фонд като една от ключовите задвижващи сили на процеса на догонване между Източна и Западна Европа тойчиво ниво на развитие. Професионалните предпри- емачи винаги са били спо- собни да сглобят добър про- ект – както в добри, така и в лоши времена. Кризата от последните две-три години не е променила неговите със- тавки. Но пък промени оценки- те, наемите, изисква- ното капиталово учас- тие на инвеститорите в проектите, както и лих- вите. Така някои проек- ти, които бяха добри, се оказаха незадоволителни в новите условия. - Пазарът изисква повече си- гурност, отколкото в мина- лото. Без съмнение имаше твърде много спекулативно кредитиране през 2007-2008 г. Но ние винаги сме били консервативни. Erste Group съществува от повече от 190 години и бихме искали да продължи да съществува и следващите 190 години. По време на бума често не пра- вехме бизнес, защото дру- ги хора искаха да кредити- рат значително по-агресив- но. Сега за нас стана по-лес- но, защото пазарът се върна към стабилност. Как се промени пози- цията на Erste Group Immorent от края на ми- налата година предвид разместванията на па- зара и настъпилото пре- структуриране на бизне- са ви? - Целта беше да подобрим качеството на услугите и да адресираме факта, че пазари- те ще бъдат по-малко дина- мични в бъдеще, отколкото в годините 2007-2008 г. Ис- кахме да се възползваме от пълното ни познание за биз- неса с недвижими имоти, ко- ето не правехме при старата структура. Това не промени нищо нито в съществуващия портфейл, нито в рисковия ни апетит. Спряхме вътреш- ната конкуренция и вече не подхождаме към клиента от три различни ъгъла, а само от един. Нашата отговорност е да фи- нансираме модернизирането на инфраструктурата, бизнес и жилищния сграден фонд като една от ключовите зад- вижващи сили на процеса на догонване между Източна и Западна Европа. Във всеки пазар, към който погледнем в централно- и източноев- ропейския регион, виждаме значителен дългосрочен по- тенциал за развитиеq незави- симо дали става дума за офи- си, хотели, жилища или дру- ги активи. Ако се спрем спе- циално на жилищния пазар, ще видим, че повече от 50% от сградния фонд са постро- ени между 1905 и 1990 г. Това говори за огромно количе- ство насъбрано търсене за съвременен, привлекателен жилищен фонд в региона. Бизнес стратегията ни по съ- щество беше последователна преди, по време и след криза- та. Винаги сме били способ- ни да финансираме инвести- ции с високо качество. Нико- га не ни се е налагало да вър- нем клиент с добър проект. Стратегията на бизнеса вина- ги е била и ще продължи да бъде да финансираме преу- стройството и развитието на региона, било в бизнес или жилищните имоти или мо- дернизирането на хотелския отрасъл в някои страни на основата на консервативни и устойчиви предвиждания. Днес пак бихме искали да на- правим най-добрите сделки, с най-добрите предприемачи и в най-добрите пазари. Най-големият ни бизнес е кредитният. В повечето па- зари той заема между 75 и 85% от целия пазар на фи- нансиране. Лизингът винаги е по-малък във всеки пазар, защото той не е подходяща финансова структура за ред клиенти. Но оставаме пре- ди всичко финансова инсти- туция с известен капацитет за реализиране на собствени проекти. Какво е възприятието за риска в региона на Юго- източна Европа в момен- та – България, Румъния и Сърбия? Как се е про- менило от миналата го- дина насам и как се срав- нява с ядрото на цен- тралноевропейските па- зари – Полша, Чехия, Словакия? - И трите пазара са на значи- телно по-ранен етап в разви- тието си от страни като Че- хия или Полша. Това означа- ва, че възможностите в тези три страни са малко по-го- леми, защото в момента има по-малко строителство. Ако направим правилния проект с правилния предприемач, сме способни да управлява- ме риска, който поемаме. На- шият бизнес е свързан с пое- мането на риск и работата ни е да сме прави много по-чес- то, отколкото да грешим. Ус- пяхме да го направим в по- следната фаза и се надява- ме да го направим и в следва- щия етап от икономическия цикъл. Интервюто взе Деян ТОДОРОВ Р ичардУилкинсън е член на борда на ди- ректорите на Erste Group Immorent, структура- та, която от началото на го- дината обедини корпоратив- ното кредитиране за недви- жими имоти на австрийска- та Erste Bank с лизингово- то й крило в този отрасъл – Immorent. Компанията стъп- ва на основите на повече от 190-годишната спестовна банка Erste, която в момента е един от водещите достав- чици на финансови услуги в Централна и Източна Евро- па. Erste Group Immorent уп- равлява портфейл на стой- ност над 13 милиарда евро, който включва както кре- дитни, така и лизингови ак- тиви, от 12 офиса в региона, включително в София. В България компанията е пре- доставяла и лизинг, и кре- дити както за строителни проекти, така и като рефи- нансирания на съществува- щи активи. Има и три собст- вени проекта – две офис сгради в центъра на София и жилищен комплекс в по- крайнините на града. Въз- питаник на London School of Economics,Уилкинсън е в групата Erste от 1989 г., а от 2007 г. оглавява бизне- са й с имоти и лизинговия й бизнес. Във всеки пазар в региона, към който погледнем, виждаме значите- лен дългосрочен потенциал за раз- витие, независимо дали става дума за офиси, хотели, жи- лища или други ак- тиви
  • 10.
    10 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. ИНФРАСТРУКТУРА Рекорден брой учас- тници – 19, подадоха оферти за участие в об- ществената поръчка за определяне на изпъл- нител за допълнител- но проектиране и стро- ителство на АМ „Стру- ма”, лот 1 Долна Ди- каня – Дупница, от км 305+220 до км 322+000. Досега най-голям брой подадени оферти - 14, имаше за лот 2 на магис- трала „Марица”. В конкурса се забе- лязва тенденция към разширяване на пали- трата от международ- ни фирми, които искат да строят магистрали в България. По думите на министъра на регио- налното развитие Росен Плевнелиев присъстви- ето на големи европей- ски компании и рекорд- ният брой - 19 подаде- ни оферти - показват, че състезанието е изклю- чително конкурентно. Очакванията на минис- тър Плевнелиев са дого- ворът за строителство да бъде сключен в нача- лото на август, ако няма обжалвания, и изпълне- нието да стартира най- късно в началото на сеп- тември 2011 г. В тази връзка срокът за рабо- та на комисията за из- бор на изпълнител е съ- кратен и вместо обичай- ните 45 дни тя ще тряб- ва да вземе решението за 30 дни. Строителството на лот 1 на автомагистра- ла „Струма” ще се осъ- ществи по оперативна програма „Транспорт”, която се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз. Про- гнозната стойност за из- пълнението на участъка с дължина 16.780 км е 68 млн. евро (4 млн. евро/ км) за срок от 23 месеца. За първи път на лот 1 на АМ „Струма” се предвижда изгражда- нето на специален над- лез за безпрепятстве- но придвижване на меч- ки. Част от проекта са и специални ограждения по протежение на ма- гистралата, които имат за цел опазване на по- пулацията на зайците в региона. Тези мерки се взимат във връзка с из- пълнението на европей- ските норми и световни- те стандарти за опазване на околната среда. Пак във тази връзка освен направената оценка за въздействие върху окол- ната среда (ОВОС) при вече изградена магис- трала е необходимо да се подготви и ОВОС при изпълнение на строи- телните работи. Пред- стои възлагането на из- работването на такава оценка. За трасето на участък Дупница - Благоевград - Сандански (лот 2 и лот 3) предстои да се направи ОВОС с оглед строител- ството на самата магис- трала. За изграждането на магистрала „Струма” е предвидено сложно ту- нелно преминаване през Кресненското дефиле. Това ще бъде уникално за България съоръжение с дължина 13.3 км, с ко- ето се избягва премина- ването през защитените зони от „Натура 2000“ и застрашаването на цен- ни растителни и живо- тински видове. Проектът на лот 4 „Сан- дански – ГКПП Кулата” е одобрен от управлява- щия орган и процеду- рата трябва да стартира до дни, съобщи още ми- нистър Плевнелиев. Той призна, че пускането на търга за отсечката изо- става от графика с два месеца, тъй като трасе- то, за което е направена оценката за въздействие върху околната среда, впоследствие е проме- нено и не съвпада с тази оценка. Рекорден брой оферти за строителството на 17 км от магистрала „Струма“ Очаква се договорът за строителство да бъде сключен в началото на август, а изпълнението да стартира най-късно в началото на септември 2011 г. Т ръжната процедура за избор на изпълнител за лот 1 е обявена на 9 март, като 50 фирми за- явяват интерес чрез покупка на тръжната до- кументация. Срокът за подаване на документи бе удължен поради допусната грешка в конкурсна- та документация. До 15 ч. на 7 юни - краен срок за подаване на оферти след промяната, са подадени 19 оферти за участие. Отварянето на техническите оферти се състоя на 8 юни, в Агенция „Пътна ин- фраструктура”.Пътната агенция е бенефициент на оперативна програма „Транспорт”,по която се фи- нансира изпълнението на обществената поръчка. Прогнозната стойност за изпълнение на общест- вената поръчка е 100 млн. лв. без ДДС за срок от 23 месеца. Няколко дни по-рано, на 3 юни 2011 г., бяха отворени офертите за консултант на лот 1 на автомагистрала „Струма“ Долна Диканя – Дупни- ца. Десет фирми са заявили участие в търга. ЛОТ № Участък Дължи- на Индикативна стойност Индикати- вен срок Финансиране ЛОТ 1 „Долна Диканя - Дупница“ 16,8 км 68 млн.евро 2013 г. ОПТранспорт ЛОТ 2 „Дупница - Благоевград“ 34 км 129 млн.евро 2014 г. ОПТранспорт ЛОТ 3 „Благоевград - Сандански“ 67,5 км 900 млн.евро 2015 г. ОПТранспорт ЛОТ 4 „Сандански – ГКПП Кулата“ 15 км 53 млн.евро 2013 г. ОПТранспорт Общо: дължина 133.3 км стойност 1.150 млрд.евро УЧАСТНИЦИТЕ №. Участник 1. ДЗЗД „Макс Бьогел Инжстрой“: „Макс Бьогел Бауунтернремунг Фервалтунгс“ ООД - Германия „Инжстройинженеринг“ ЕООД - Варна 2. „Сочета Италиана Пер Кондоте Д'Акуа“ АД - Италия 3. „Джей - Енд - Пи - Авакс - С.А.“ - Гърция 4. Обединение консорциум „Струма 1“ „Импреза“ АД - Италия „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД - София „Пътстрой 92“ АД - София 5. STFA АД,Турция 6. Обединение „ЕХП Струма“ „Евроасфалт строителство и услуги“ ООД - Унгария „Идепито“ АД - Унгария „Път инжгенеринг“ ЕООД - Пловдив 7. „Чи. Ем.Чи. Акмар Джойнт Венчър“ „Кооператива моратори и чементисти ди Равена“ - Италия „Асочиационе Кооператива Муратори Е Аффини“ Равенна Кад - Италия 8. „Доуш Инкшаат ВеТиджарет“ АД -Турция 9. „Актор“ - Гърция 10. „Сдружение „Пътища Струма 2011“ „Аксиона инфраструктурат“ АД - Испания „Пътностроителна техника“ - София 11. Консорциум „Струма I Копаса Ортис“ „Копаса“ АД - Испания „Ортис строителство и проекти „ - Испания 12. Сдружение „Автомагистрала Струма 2011, гр. Монтана“ „Порр Технобау унд Умвелт Акциенгезелшафт „ - Австрия „Пътинженеринг - М“ - Монтана 13. Сдружение „Салваторе Матарезе АД Клаудио Салини Гранди Лавори АД“ „Сдружение Салваторе Матарезе“ АД - Италия „Клаудио Салини Гранди Лавори“ АД - Италия 14. Обединение „Струма коридор 4“ ДЗЗД „Трейс Груп Холд“ АД - София „СК - 13 Пътстрой“ АД - Перник „ Конструктор – Инженеринг АД“ - Хърватска 15. „Алпине бау“ ГБМХ 16. Сдружение „Текнис - ИПС“ ДЗЗД „Интегрирани пътни системи“ АД - София „Текнис“ АД - Италия 17. Консорциум Струма, гр. София „Лена енженария конструшоит“ АД -Португалия „ИСА - 2000“ ЕООД - София „Агромах“ ЕООД - Благоевград 18. Консорциум „Азвирт“ ПМВ „Азвирт“ ООД - Азербайджан „Пътища и мостове“ ЕООД - Варна 19. „Конструксионес Рубау“АД - Испания На 8 юни в присъст- вието на министъ- ра на регионалното развитие и благо- устройството Ро- сен Плевнелиев и УС на АПИ – предсе- дателят инж. Сер- гей Михалев, как- то и членовете Ни- колина Николова и инж. Лазар Лазаров, стартира процеду- рата по отваряне на офертите. Това стана в присъстви- ето на представи- тели на участници- те в търга и на ме- диите.
  • 11.
    11sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13- 19 юни 2011 г. ИНФРАСТРУКТУРА Отворени са вече техническите оферти за оценка на съответстви- ето и строителен надзор за проекта „Модерни- зация на железопътния участък Септември – Пловдив – част от Тран- севропейската железо- пътна мрежа”. Проце- дурата по отварянето се състоя на 6 юни 2011 г. в присъствието на кон- султант, посочен от уп- равляващия орган по оперативна програма „Транспорт”. След подробното разглеждане и оценка на отворените техниче- ски оферти от комисия- та предстои отваряне на ценовите предложения на допуснатите до този етап кандидати. В срок до 3 август ко- мисията трябва да при- ключи работата си за избор на изпълнител. Фирмите, подали до- кументи за участие, са: 1. „Аксиона Инхени- ерия” с подизпълнител „ПВД-Консулт” ЕООД 2. „МОТТ Макдоналд лимитид Великобрита- ния“ с подизпълнител „Трансконсулт – БГ” ЕООД 3. Обединение „Пра- то – Рубикон”, което включва бъл- гарската „Рубикон Ин- женеринг” ООД и ита- лианската фирма „Ин- женер Вито Прато ин- женеринг” 4. „Ептиса“ 5. Консорциум „Ин- фрам - СГС”, с учас- тие на чешката „Инф- рам” АД 6. Консорциум „EPG – ETE” „Айзенбан унд бауп- ланунгс Гмбх“ ЕТ „Ел транс инжене- ринг – ВМ” 7. „Типса – Ен Ар Консулт“ 8. „ЕПЕК Консулт” ДЗЗД „Естудио Переда 4” С.Л. – Испания „Контрол Инвест” – Пловдив „Фазе” С.А. – Порту- галия 9. ДЗЗД „Гетинса – Рафаилов” „Рафаилов Консулт” ЕООД, София „Гетинса Инхени- ериа”, Мадрид 10. Обединение „Луис Бергер – Пьойри – Инфрапроект” „Луис Бергер Бълга- рия”, София „Пьойри Инфра” ООД, Германия „Инфрапроект кон- султ” ЕООД , София Десетте участника мо- гат да участват за цяла- та обществена поръчка, която се състои от три обособени позиции: Позиция 1: Модер- низация на железопът- ната отсечка Септем- ври - Пазарджик, която е с приблизителна дъл- жина 35.232 км, вклю- чително гарите Сеп- тември и Пазарджик, със срок на изпълне- ние 30 месеца, в т.ч. проектиране - 12 ме- сеца Позиция 2: Модер- низация на железо- пътната отсечка Па- зарджик - Стамболий- ски, включително га- рите Огняново и Стам- болийски, с приблизи- телна дължина 38.249 км, със срок на изпъл- нение 30 месеца, в т.ч. проектиране - 12 ме- сеца Позиция 3: Модер- низация на железо- пътната отсечка Стам- болийски – Пловдив, включително гара То- дор Каблешков, която е с приблизителна дъл- жина 31.605 км, със срок на изпълнение 30 месеца, в т.ч. проекти- ране - 12 месеца. Целият проект за оценка на съответстви- ето и строителен над- зор е с индикативен бюджет 9 893 505 лева без ДДС. Финансира- нето е от Кохезионния фонд на ЕС по Прио- ритетна ос 1 на опера- тивна програма „Транс- порт“ 2007 – 2013 г. Уп- равляващ орган на опе- ративната програма „Транспорт“ е Минис- терството на транспор- та, информационните технологии и съобще- нията. ДП НКЖИ е бе- нефициент по проекта. Международен интерес за надзора на железопътния участък Септември – Пловдив 10 са кандидатите, които са подали оферти в откритата процедура за избор на изпълнител на обществената поръчка за 105 км участък, който е част от Трансевропейската железопътна мрежа Н а този етап от тръжната процедура комиси- ята разглежда техническите предложения на участниците за изпълнение на поръчка- та. В тях се съдържа организацията на работата – с описана стратегията на участника за мобили- зация на екипа, график за мобилизация на екс- пертите от различните специалности; организа- ционна структура, подчиненост и функционални връзки в екипа.Участниците представят и описа- ние на техническото оборудване и софтуер, с ко- ето разполагат за изпълнение на поръчката.Част от минималните условия за допустимост до учас- тие в търга включват: • най-малко 3.5 млн. лева среден годишен обо- рот от проекти със сходно естество/сложност за последните 3 години (2008, 2009, 2010). • най-малко 9 млн. лева обща стойност на успеш- но завършените договори през последните 3 го- дини, считано от 01.01.08 г., като поне един от тях да е на стойност 5 млн. лв. Договорите следва да са приключени, което се доказва с препоръки за добро изпълнение, в които задължително е от- разено, че съответният възложител е одобрил и приел работата по договора. Всрок до 3 август ко- мисията тряб- ва да приключи работата си за избор на изпъл- нител. Целият проект е с ин- дикативен бю- джет 9 893 505 лева без ДДС.
  • 12.
    12 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. ИНФРАСТРУКТУРА България е единстве- ната страна, през която преминават пет транс- портни коридора, кое- то е сериозен ангажи- мент, но и основание да се настоява за сериозно финансиране в следва- щия програмен период на оперативна програ- ма „Транспорт”. Това припомни министъ- рът на транспорта, ин- формационните техно- логии и съобщенията Ивайло Московски по време на редовното за- седание на Комитета за наблюдение на опера- тивна програма „Транс- порт”. Към момента пове- че от 2 милиарда лева са договорени по про- грамата. Сумата пред- ставлява 53% от общия бюджет, като 10% от тях вече са изплатени на бенефициентите. По първа приоритетна ос, от която се финанси- рат железопътните про- екти, има висок ръст на договорените средства, които достигат 78% от бюджета. За пътните проекти са договорени 39% и 88% за интермо- далния транспорт. Бенефициентите по програмата трябва вни- мателно да приорити- зират целите си за след- ващия програмен пери- од, бе съветът на пред- ставителите на Евро- пейската комисия. По време на заседа- нието бяха представени приоритетните проекти на бенефициентите за следващия програмен период. В програмата на Национална компа- ния “Железопътна ин- фраструктура” основен приоритет е завърш- ване на направление- то Драгоман - София - Пловдив - Свиленград в частта, която няма да бъде изпълнена през този програмен период. Паралелно с това про- дължава подготовката и на мащабния проект Видин - София. Агенция “Пътна ин- фраструктура” има за цел завършването на седем магистрали и се- дем скоростни пътя до края на следващия про- грамен период. Трети- ят лъч на метрото вече има избран изпълнител за проектиране и най- вероятно след 2013 г. ще започне физическо- то му изпълнение. “Холдинг БДЖ” ЕАД и Изпълнителна аген- ция “Морска админи- страция” като потен- циални бенефициенти за следващия програ- мен период представи- ха проектните си идеи. „Български държавни железници“ (БДЖ) от- ново потвърди необхо- димостта от европей- ско финансиране за нов подвижен състав. На мониторинговия комитет по оперативна програма „Транспорт“ “Холдинг БДЖ” и Агенция “Морска администрация” са потенциални бенефициенти за следващия програмен период България ще настоява за повече проекти и повече пари Заседанието на Комитета за наблюдение се проведе на 8 юни, като участие взеха представители на Европей- ската комисия, на няколко български министерства и общини, както и на неправителствени организации и синдикати. ПРИОРИТЕТНИ ПРОЕКТИ Автомагистрали Скоростни пъти- ща Железопътни линии (Приоритетна ос 1) АМ “Струма” СП ”Видин-Ботевг- рад” Жп линия „Пловдив - Свиленград - турска граница” АМ “Марица” СП “Русе-ГКПП Маказа” Жп линия „Видин - София” АМ “Калотина- София” СП ”Русе-Шумен” Жп линията „София - Драгоман” АМ “Хемус” СП “ГКПП Гюеше- во-София” Жп линията „София - Пловдив” АМ “Черно море” СП “Рила” Жп линия „Пловдив - Бургас” АМ “Тракия” СП “Дуранкулак- Варна” АМ “Люлин” СП “Пловдив-Асе- новград” В новия програмен период проектите ще бъдат включе- ни в частта, която няма да бъде изпълнена през този.
  • 13.
    13sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13- 19 юни 2011 г. Новата гледна точка на новото време: Не отпадъци, а суровини Н еобходи- мо е фунда- ментално да се промени съществу- ващото за- конодател- ство по управление на отпадъците. Нов закон за управление на отпа- дъците ще въведе нови изисквания и ще пови- ши значението на ре- циклирането и оползо- творяването. Предстои приемане на национа- лен стратегически план за управление на отпа- дъците от строителство и разрушаване на те- риторията на България за периода 2011 - 2020 г. Целта е - намаляване на въздействието върху околната среда и подо- бряване на използване- то на ресурсите. Иначе казано - по- чиста природа и повече суровини, които досе- га се изхвърляха. Защо- то такива са световни- те тенденции, това пра- ви и Европа, ресурси- те на Земята са ограни- чени, а и всички искат да живеят в по-чиста, екологична и устойчи- ва среда. По тази причина в момента администра- цията и бизнесът об- съждат проекта за нов закон за управление на отпадъците. Той транс- понира рамкова дирек- тива 2008/98/ЕС и ще бъде основа за разрабо- тване на наредби за би- оотпадъците, повиша- ване на отговорности- те на производителите, прецизиране на задъл- женията на кметовете и на стимули за общини- те, създаване на общин- ски площадки за съби- ране на рециклируеми и опасни отпадъци от бита. Целта е преминаване към рециклиращо об- щество и прилагане на принципа „замърсите- лят плаща“. До 12 декември 2013 г. държавите в ЕС тряб- ва да разработят про- грама за предотвратя- ване на образуването на отпадъци, които да пре- къснат връзката между икономическия растеж и въздействието върху околната среда. Новата рамкова ди- ректива се фокусира върху новата петстепенна йерархия на отпадъците в която най-широка- та дейност е предотвра- тяването на създаване- то на отпадъци, следват стратегии като повтор- ното им използване, ре- циклиране и компости- ране. На депониране ще подлежат само отпадъ- ците, които буквално за нищо друго не стават. Директивата въвежда и определението „статус за край на отпадъци- те“ - когато са премина- ли през процес на опол- зотворяване, същест- вува обичайна практи- ка за използване на ве- ществото за специфич- ни цели и неговата упо- треба няма да доведе до цялостно вредно въз- действие върху околна- та среда или човешкото здраве. Специални разпо- редби ще насърчават разделното събиране на биоотпадъци с цел ком- постиране и анаеробно разграждане и използ- ването им под формата на енергия. Ще се разшири действието на принци- па „замърсителят пла- ща”, като се наблегне повече на задължени- ята на производители- те и вносителите с цел в крайна сметка пови- шаване на икономиче- ската стойност на отпа- дъците. Организациите по оползотворяване на от- падъци и системите за разделно събиране на- трупаха седемгодишна история, но не може да се каже, че функциони- рат успешно. При металните отпа- дъци с измененията на Закона за управление на отпадъците целта е из- насяне на площадките за събиране извън жи- лищните зони. Основна задача ос- тава увеличаването на количествата рецикли- рани биоотпадъци, из- готвяне на модел за раз- делното им събиране и осигуряване на сурови- ни за компост, въвеж- дане на стандарти към техниките и на изисква- нията за компоста. Разработване и при- емане на законовата рамка включва нов Закон за управление на отпадъ- ците плюс изменение на Наредбата за опаковки- те и отпадъците от опа- ковки, Наредбата за из- искванията за третира- не на отпадъците от мо- торни превозни сред- ства, Наредбата за изис- кванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудва- не и третиране и транс- портиране на отпадъ- ци от електрическо и електронно оборудване, както и на Наредбата за изискванията за реда и начина за инвентариза- ция на оборудване, съ- държащо полихлори- рани бифенили, марки- рането и почистването му, както и за третира- нето и транспортиране- то на отпадъци, съдър- жащи полихлорирани бифенили. Влагането на рецикли- рани материали в стро- ежите на публични про- екти ще стане задъл- жително В инвестиционно- строителния сектор целта е да се постигнат поставените цели за ре- циклиране на отпадъ- ците от строителство и разрушаване от почти 0% през 2010 г. до 70% до 2020 г. Това ще бъде гарантирано от три до- кумента - Наредба за управление на отпадъ- ците от строителство и разрушаване, Национа- лен стратегически план за управление на отпа- дъците от строителство и разрушаване и Ръко- водство за управление на строителните от- падъци и отпадъци от разрушаване на сгради. Към момента дей- ностите по депонира- не на строителните от- падъци се извършват на 12 броя съществу- ващи общински депа за строителни отпадъ- ци, 131 броя съществу- ващи общински депа за битови отпадъци и 27 регионални депа за от- падъци. Съществуваща практика е нерегламен- тираното изхвърляне на неразрешени места в покрайнините на насе- лените места. Приоритетите включват ускорява- не закриването на не- регламентираните депа, запълване на кариерите с рециклирани матери- али от строителни от- падъци, ефективно уп- равление и селективно разрушаване. Предстои въвеждане на задължителни мер- ки към строителните фирми: • отделяне на отпа- дъци като бетон, кера- мика, стъкло, пластма- са, метал, хартия и кар- тон, дърво, опасни от- падъци • влагане на ре- циклирани строителни материали при изпъл- нение на публични ин- вестиционни проекти • план за управление на отпадъците от стро- ителството и разруша- ването • приемане на обек- та да се извършва на основа на потвържде- ния за постъпили за ре- циклиране материали В крайна сметка цел- та е подобряване на уп- равлението на отпадъ- ците във всички про- мишлености - от из- граждането на новите сгради през пластмасо- вите опаковки до раз- рушаването на аморти- зираните сгради. Като в една истинска европейска държава. НиколайТОДОРОВ ТЕМА Фотограф Мария СъботиноваФотограф Мария Съботинова
  • 14.
    14 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Възприемането на интегриран подход при управление на отпадъ- ците цели оптимизира- не на системите за съ- биране и транспорти- ране паралелно с из- граждане на сепарира- щи и рециклиращи ин- сталации. В съответ- ствие с новата Рамкова директива за отпадъ- ците (2008/98/ЕО) на- ционалните ни цели до 2013 г. са за постига- не на минимум 33% ре- циклиране на битовите отпадъци и до 35% за рециклиране, оползо- творяване и повторна употреба на строител- ните отпадъци. Към средата на 2009 г. в сектор „Отпадъци” на ОП „Околна сре- да” нямаше нито един качествено подготвен проект от общини, обе- динени за регионално управление на битови- те отпадъци. В момента вече се из- пълняват 26 договора за техническа помощ на обща стойност 16.7 млн. лв. и един договор за изграждане на реги- онална система в реги- он Ботевград (14.5 млн. лв.). Успешно са финали- зирани три договора за техническа помощ на стойност 873 128,98 лв. В процес на оцен- ка са проектите за из- граждане на регионал- ни системи за упра- вление на отпадъци- те в регион Перник – 21 млн. лв., и в реги- он Бургас – 40 млн. лв., както и големият про- ект на Столичната об- щина за интегрира- на система от съоръ- жения за третиране на битовите отпадъци на стойност 256 млн. лв., за който се очаква ре- шение на ЕК по първа- та фаза. Предстои издаване на решение на ръково- дителя на управлява- По оперативна програма „Околна среда”: Ускорява се изграждането на 23 регионални В момента се изпълняват 26 договора за подготовка на инвестиционни проекти и един Ф инансов ресурс от 717 288 084 лв. от ОП „Околна среда” е насочен към изграждане на 23 регионални систе- ми, осигуряващи заедно с вече из- градените и в процес на строител- ство 33 депа екологосъобразното обезвреждане на генерираните битови отпадъци в цялата страна. Новата екологична инфраструк- тура трябва да съответства на Директива 1999/31/ ЕО, въведена в националното законодателство с Наредба №8/24.08.2004 г., която изисква задължи- телно осигуряване на предварително третиране на сметта преди крайното й депониране. Състояние на проектите в сектор „Отпадъци“
  • 15.
    15sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13- 19 юни 2011 г. ТЕМА системи за управление на отпадъците договор за строеж на депо в Ботевград на обща стойност 31.2 млн. лв. щия орган за предос- тавяне на безвъзмезд- на финансова помощ за изграждане на ин- тегрирана система за управление на отпадъ- ците в регион Видин на обща стойност 20.5 млн. лв. До 31 август се оч- аква да бъдат внесе- ни проектните предло- жения за над 221 млн. лв. на 14 региона: Бяла (Русе), Варна, Велико Търново, Габрово, До- брич, Самоков, Нико- пол, Луковит, Панагю- рище, Плевен, Разлог, Стара Загора, Ямбол и Малко Търново, които получиха покани за ди- ректно предоставяне на безвъзмездна помощ през ноември 2010 г. До края на годината предстои да бъдат обя- вени и последните по- кани за изграждане на регионални системи в Пазарджик, Кочери- ново и Провадия и за претоварна станция в община Своге. Задължителни изис- квания към инвестици- онните проекти на общините за финан- сиране по приоритетна ос 2 на ОПОС са: - аргументира- но прединвестицинно проучване, даващо дос- татъчно информация за разглежданите ал- тернативи при опреде- ляне площадките за из- граждане на регионал- ни депа, техния необхо- дим капацитет (осигу- ряващ срок на експло- атация на 1-ва клетка най-малко 5–7 години), предлаганите съоръже- ния за третиране на от- падъците (сепарира- щи инсталации, съоръ- жения за компостира- не на зелени отпадъци, съоръжения за меха- нично-биологично тре- тиране на отпадъците, съдове и транспортна техника, допринасяща за разделно събиране) с необходимия им капа- цитет, определяне не- обходимостта от пре- товарни станции (с ос- новна цел намалява- не транспортните раз- ходи) - анализ на разходи- те и ползите, опреде- лящ категорично соци- алната поносимост на изгражданите съоръ- жения - проведена проце- дура по оценка на въз- действие на околната среда и издадено ком- плексно разрешително. Наличието на рабо- тен проект не е задъл- жително условие. Сред основните причини за забавяне на проектните предложения от стра- на на общините бене- фициенти са основ- но констатирани несъ- ответствия с обхвата на прединвестицион- ните проучвания, про- блеми със собственост- та и местоположение- то на площадките, не- съгласие на някои об- щини с регионалното разпределение, отчитат от МОСВ. В индика- тивния обхват на седем проекта (Бургас, Варна, Видин, Добрич, Коче- риново, Пазарджик и Провадия) е включе- но и съоръжение за ре- циклиране на строи- телни отпадъци. Строителството на пър- вото регионално депо с финансиране по ОП „Околна среда” стар- тира в Ботевград на 1 декември 2010 г. Про- ектът е на обща стой- ност 17.5 млн. лв. До- говорът по ОП „Окол- на среда“ е за 14.5 млн. лв., от които над 12.3 млн. лв. се осигуряват от Европейския фонд за регионално развитие на ЕС, а остатъкът е на- ционално съфинанси- ране. Срокът за реали- зация на съоръжение- то е 1 март 2012 г. Ре- гионалната система ще обслужва три об- щини: Ботевград, Пра- вец и Етрополе. Обща- та площ на отредения терен за твърди би- тови отпадъци е око- ло 130 дка в землището на с. Трудовец. Проек- тът включва изгражда- не на първа клетка на регионално депо за не- опасни битови отпадъ- ци, включително сто- пански двор, обща въ- трешна инфраструк- тура и вътрешни тех- нологични пътища, и довеждаща инфра- структура – външен път, външно електро- захранване, външен во- допровод, специали- зирана техника за екс- плоатацията на депо- то, вътрешни системи за обезвреждане на ин- филтрат и сметищен газ. Главен изпълнител на депото е обединение „Инфрастрой”, в кое- то участват фирмите “Обществено строител- ство Агробилд”, “Енер- горемонтстрой”, ”Път- но поддържане” и “Пъ- тища и съоръжения”. Стойността на догово- ра е 12 835 318.88 лв. с ДДС. Строителният надзор се осъществя- ва от „Агрико консулт” ЕООД. Планирано е обектът да бъде завър- шен за 22 месеца, като за изграждането му ра- ботят 70 души. Наме- рението на общината е строителството да за- върши преди опреде- ления краен срок. С ре- шение на общинския съвет през 2010 г. е от- реден и терен с площ от 31.069 дка, в непо- средствена близост с депото, за изграждане на завод за преработ- ка на отпадъците чрез публично-частно парт- ньорство, като за мо- мента има заявен инте- рес от две фирми. По програма ИСПА в сектор “Отпадъци” са изградени и въведе- ни в експлоатация пет депа за твърди бито- ви отпадъци в Созо- пол, Монтана, Севли- ево, Силистра и Русе. В строеж е Регионалният център за управление на отпадъците в Кър- джали, за който се на- ложи оптимизация на проекта. През 2011 г. в държав- ния бюджет са заделе- ни 20 млн. лв. за изграждане, рекон- струкция и модерни- зация на депа в общи- ните Гоце Делчев, Сан- дански, Враца (Враца и Мездра), Асеновград (Асеновград, Първо- май, Садово, Куклен и Лъки), Смолян и Шу- мен, както и за изграж- дане на сепариращи инсталации за битови отпадъци в общини- те Враца, Монтана, Си- листра и Харманли. Светла ДОБРЕВА ЕКОЛОГИЧНИ ОБЕКТИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО ПРЕЗ 2011 Г., СЪС СРЕДСТВА ОТ ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ Наименованиеи местонахождение на обекта Години на строител- ство Разходи за 2011 г. хил. лв. Община Гоце Делчев „Реконструкция, модернизация и разшире- ние на депо за неопасни отпадъци гр.Гоце Делчев“ - изгражда- не на втора клетка, ретензионен басейн, модулно пречиствател- но съоръжение, трансформаторен пост и електропроводни линии 2010-2011 1066,0 Община Сандански „Реконструкция, модернизация и разшире- ние на Регионално депо за неопасни отпадъци - Сандански“ 2011-2012 2000,0 Община Враца „Сепарираща инсталация за битови отпадъци на Регионално депо за ТБО на общините Враца и Мездра“ 2010-2011 2000,0 Изграждане на клетка 2.1 към Регионално депо за твърди бито- ви отпадъци на общините Враца и Мездра 2010-2011 2083,0 Община Монтана „Сепарираща инсталация за битови отпадъци – гр.Монтана“ 2010-2011 2000,0 Община Асеновград „Регионален център за обезвреждане на битови отпадъци за общините Асеновград, Първомай, Садово, Куклен и Лъки - първа клетка“ 2011-2012 2000,0 Община Силистра „Сепарираща инсталация за битови отпадъци – гр.Силистра“ 2010-2012 2000,0 Община Смолян „Реконструкция и модернизация на Регионално депо за ТБО - Смолян“ 2010-2012 2000,0 Община Харманли „Сепарираща инсталация за битови отпадъци на Регионално депо за ТБО - Харманли“ 2010-2011 2000,0 Община Шумен „Регионално депо за неопасни битови отпадъци - втори етап, кв.Дивдядово, гр.Шумен“ 2010-2012 2851,0 Всичко 20 000,0 ПРОЕКТИ ЗА РЕГИОНАЛНИ СИСТЕМИ ЗАУПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ, ФИНАНСИРАНИ ПО ОП „ОКОЛНА СРЕДА” 2007-2013 Регион Напредък на проекта Общ бюджет ОПОС Ботевград - Ботевград, Правец и Етрополе в строеж 14,5 млн.лв. Бургас - Бургас, Средец, Камено, Несебър, Поморие, Айтос, Руен, Карнобат, Сунгурларе в процес на оценка 40 млн.лв. София решение на ЕК по фаза I 256 млн.лв. Перник - Перник, Земен,Трън, Ковачевци, Брезник, Радомир в процес на оценка 21 млн.лв. Видин - Видин, Брегово, Бойница, Кула, Гра- мада, Ново село, Димово, Ружинци, Белоград- чик,Чупрене, Макреш пред издаване на решение на ръководителя наУО за предоставяне на безвъз- мездна финансова помощ 20,5 млн.лв. 14 региона – Бяла (Русе), Варна, ВеликоТър- ново, Габрово, Добрич, Самоков, Никопол, Лу- ковит, Панагюрище, Плевен, Разлог, Стара За- гора, Ямбол и МалкоТърново с покани за ди- ректно предоставяне на безвъзмездна помощ 31 авг.краен срок за вна- сяне на проектите над 221 млн.лв. Пазарджик,Кочериново, Провадия,Своге (пре- товарна станция) Предстои да получат пока- ни за директно предоставя- не на безвъзмездна помощ над 87,6 млн.лв. До 31 август се очаква да бъдат вне- сени проектни- те предложе- ния за над 221 млн. лв. на 14 региона: Бяла (Русе), Варна, Велико Търно- во, Габрово, До- брич, Самоков, Никопол, Лу- ковит, Панагю- рище, Плевен, Разлог, Стара Загора, Ямбол и Малко Търно- во, които полу- чиха покани за директно пре- доставяне на безвъзмездна помощ през но- ември 2010 г.
  • 16.
    16 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Регионалното депо за неопасни отпадъ- ци за общините Созо- пол, Приморско и Царе- во, с комплексно разре- шително от май 2008 г., е най-голямото и модер- но съоръжение за би- тови отпадъци в райо- на на Южното Черномо- рие. Депото, проектира- но и изградено в съот- ветствие с изисквания- та на Европейския съюз по опазване на околната среда, е един от най-ус- пешните проекти в об- ластта на отпадъците през последните години в България, коментират специалисти в бранша. То е едно от петте депа в страната, изградени по програма ИСПА. Оста- налите четири са в Русе, Силистра, Монтана и Севлиево. Сметището е изгра- дено върху 124 дка об- щинска земя в мест- ността Чоплака, земли- щето на с. Равадиново. Инвестицията в цялост- ното му изграждане 10 млн. евро, 75% от ко- ито са осигурени от про- грама ИСПА. Проектът е разработен от „Мега- лит” ООД и „Еко-Про- ект 2000” – София. Из- пълнител е коонсорци- ум „Walter –Heilit SS“ между Wdlter-Heilit Verkehwegebau GmbH, „Станилов“ ЕООД и „Старт Инженеринг“ АД. Оператор е община Созопол. На площадката са из- градени три клетки за депониране и пресова- не на отпадъците. Пред- видена е и четвърта, ко- ято ще бъде построена на следващ етап. Основ- ното тяло включва още локална пречиствателна станция за инфилтрат и отпадни води, биологич- на пречиствателна стан- ция, цялостна вътреш- на и довеждаща инфра- структура. Предвидена е възможността на по- късен етап да бъдат въ- ведени и сепариращи мощности, които биха намалили количествата депонирани отпадъци. Това би удължило живо- та на депото от 12 до 15 години. Проектният му период на експлоатация е 25 години. Предвидено е регио- налното депо да поема отпадъците на общини- те Созопол, Приморско и Царево, генерирани от 37 хил. души постоянно население, както и го- лям брой туристи, дос- тигащи общо до 200 000 души. До момента в депото се приемат отпадъците само на община Созо- пол. Очаква се от 15 юни то да започне да приема отпадъците и на остана- лите две общини. Дото- гава трябва да се реши проблемът с прехвър- лянето на управлението на претоварна станция Приморско и да се оп- редели цената за тон от- падък, които общините Приморско и Царево ще плащат. Предстои от- криване и на нов път в отсечката, Равадиново – разклона за с. Веселие, с което ще се скъси пътят и оттам разходите по из- возването на отпадъци- те от двете общини. Силвия ЦЕНОВА Депото в Созопол – един от най-успешните проекти Новото регионално депо за неопасни отпа- дъци за общините Ло- веч, Летница и Угърчин заработи в средата на миналия месец. Депото е на площ от 127.56 дка и включва стопански двор с административна сгра- да, площадка за депони- ране на три експлоата- ционни участъка, дре- нажна, оросителна и от- воднителна система, екс- плоатационен и контро- лен път. Изградената ин- фраструктура включ- ва пътна връзка 1908 м, външно водоснабдяване 1810 м, външно електро- захранване 1200 м. Изпълнител е „Събев 2002“ - Пирдоп. Проек- тът е на „Баугрунд ин- ститут Книрим“ ЕООД - София, а консултант по време на строителството е „Агроводинвест”. Общата стойност на обекта е 16 108 689 лв., от които 12 261 709 лв. са от държавния бюджет, 3 819 980 лв. от Пред- приятието за управление на дейностите по опаз- ване на околната среда и 27 000 лв. от община Ло- веч. Общата площ за де- пониране е 82 000 кв.м, общият обем за депони- ране – 1 125 051 куб.м, общо време за експло- атация – 51.7 години. Площадката за депони- ране е разделена посред- ством преградни диги на три експлоатационни участъка съответно 32 100 кв.м за 10.4 годи- ни, 23 900 кв.м за 15.1 години и 26 000 кв.м за 26.2 години. С реализа- цията на проекта се оси- гурява екологосъобраз- но обезвреждане на ця- лото количество битови отпадъци, генерирани на територията на общини- те, включени в обхвата на депото, и изпълнение на ангажиментите на страната по европейска- та директива за депони- ране на отпадъците. С въвеждането на обекта се преустановява използването на старото сметище, което не може да бъде приведено в съ- ответствие с норматив- ните изисквания на еко- логичното законодател- ство. Предстои неговата рекултивация с цел пре- установяване замърсява- нето на околната среда в района. Силвия ЗЛАТКОВА Ловеч най-сетне с модерно регионално депо По време на строител- ството сме имали доста проблеми. Първия бих го определил като проблем с финансирането, което се проточи девет години поч- ти. В тази връзка искам да уточня, че то беше от раз- лични източници. Не е ясно на какъв принцип се опреде- ля финансирането за всяка една година. Имали сме го- дини, които са с недоста- тъчно финансиране, има- ли сме години без никакво финансиране, което води до замразяване на обекта. Едно замразяване и размра- зяване води до допълнител- но оскъпяване. Всъщност имали сме само една годи- на, в която финансирането беше съвсем нормално. От заложени две години за строителство периодът се увеличава на девет, през които настъпват проме- ни в нормативната уред- ба относно изграждане на депата, които включител- но налагат промени в про- екта. Те на свой ред водят съответно до промени в договора с избрания изпъл- нител. Друг проблем е свързан със Закона за обществените поръчки (ЗОП) - след про- веждане на процедурата имахме обжалване на реше- нието, една година се за- губи по съдебните инстан- ции, което доведе до загу- ба на целеви средства за обекта. Не беше ясен един член на закона, става дума за закона от 2002 г., който се промени доста, касаещ промяна в договора с из- пълнител. Бих искал да отбележа също и не дотам доброто проектиране като резул- тат от промените в нор- мативната уредба относ- но изискванията при проек- тиране на такъв вид обек- ти. В самото начало обектът беше Депо за ТБО на общи- на Ловеч. Съгласно Програ- мата за прилагане на Ди- ректива 1999/31/ЕС за де- пониране на отпадъци, представена пред Европей- ската комисия в Брюксел в хода на преговорите по Гла- ва 22 „Околна среда”, депо- то стана Регионално депо за трите общини Ловеч, Летница и Угърчин. Това също води до конфликти по отношение на строи- телни книжа и т.н. Според мен още не сме се научили как се строи с ев- ропейски средства. Ръко- водил съм проект, финан- сиран със средства от Ев- ропейския съюз и в рамки- те на две години - период- ът, в който реализирахме проекта, приложенията за отчитане на средствата бяха сменени многократно. При европейското финан- сиране възложителят тря- ва да разполага с оборот- ни средства за финанси- ране, които след това си възстановява. Там е ясно, че средствата ги има и ако изпълнението е нормално и в срок, те ще бъдат изпла- тени, докато финансиране- то от държавата става по малко в годините, което удължава срока на изпълне- ние и това е много лошо. В строителството, като се започне нещо, трябва да бъде завършено. 124 дка площ 502 444 тона проектен капацитет 71.68 т /24 h средногодишен капа- цитет до 120 т /24 h максимално днев- но натоварване през летния сезон 25 години проектен период на експлоатация Инж. Николай Стоянов, инвеститорски контрол на обекта, община Ловеч: Имахме доста проблеми по строителството 1992 г. предпроектни проучвания 1999 г. инвестиционен проект 2001 г., май обществена поръчка 2002 г., юни начало на СМР Края на 2008 г. Край на СМР От 15 юни депото ще приема отпадъците на Царево и Приморско
  • 17.
    17sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13- 19 юни 2011 г. ТЕМА Инж. Станилов, ваша- та фирма е със серио- зен опит в строител- ството на депа за би- тови отпадъци. Как- ви са трудностите при проектиране и изграж- дане на обекти в тази сфера? - Депата за отпадъци са съ- оръжения, съвкупност от множество системи, които са взаимосвързани. Всяко депо има специфичен ха- рактер. Проектното реше- ние е зависимост от избра- ната площадка и геоложкия строеж на терена. От опита и квалификацията на про- ектанта зависи постигането на оптималното решение – максимален обем спрямо предложения терен и на- деждно техническо реше- ние. Тези фактори са пред- поставка за лесна и иконо- мически изгодна експлоа- тация. Като основен проблем в процеса на строителство- то могат да се посочат не- пълните проектантски раз- работки, придружени от неточни изходни данни. Участвахме в изграждане- то на три депа по мярка ИСПА, отговарящи на ев- ропейските изисквания - в Созопол, Силистра и Русе. Те бяха едни от “пионери- те”, в които се приложиха новите проектни изисква- ния, заложени в Наредба 8 (предишна Наредба 13) на МОСВ. Има ли достатъчно компетентни фирми в България за изгражда- нето на подобни обек- ти в отговор на евро- пейските изисквания? - Фирмите в България, при- тежаващи необходимият опит и квалификация за изграждане на такъв тип съоръжения, са малко. Съ- оръжения от типа на депа, инсталации за сортиране, преработка и рециклира- не на отпадъци се изпълня- ват от фирми, специализи- рани в областта на инфра- структурното и хидротех- ническото строителство. За съжаление изискванията за опит, залагани в услови- ята за участие в търговете за проектиране и изпълне- ние на такъв тип съоръже- ния, са много високи, за да бъдат покрити само от бъл- гарски фирми, Това налага създаването на обединения (консорциуми) с чуждес- транни фирми, притежа- ващи необходимия опит, и Инж. Георги Станилов, управител на „Станилов” ЕООД: Изискванията в търговете налагат създаване на консорциуми с чуждестранни фирми специалисти, изпълнявали такива обекти. За целта ние работим с дългогодишните си германски партньори. Как оценявате проце- дурите по усвояване на европейските фондове, финансиращи подобни обекти? - Процедурите по усвоя- ването на европейските фондове са доста усложне- ни както от страна на бъл- гарското законодателство, така и от страна на трома- вите европейски процеду- ри по одобряване на даден проект. Неоспорим факт е, че от одобряването на готов проект, неговото съгласува- не, кандидатстването за от- пускане на средства от тези фондове до стартирането на процедурата за избор на из- пълнител и реализирането му понякога минават пове- че от 3 години. Това забавя- не е фактор, който в много случаи води след себе си се- риозни промени, които най- често се отразяват в стой- ността на съоръжението, а понякога водят и до проме- ни в самия проект. Изра- ботването на проект отнема от 3 до 6 месеца, а периода на строителството от дата- та на стартиране на обекта без непредвидени рискове и при благоприятни метеоро- логични условия от 8 месе- ца до 2 години. Получава се, че от деня, в който възло- жителят стартира процеду- рата, до деня на пълното за- вършване на съоръжението за ползване минават между 4 и 5 години. Какви проблеми среща- те при кандидатства- нето за изпълнението на подобни обекти? - Освен високите изисква- ния, поставяни като задъл- жителни в тръжните про- цедури, проблеми, с кои- то често се сблъскват кан- дидатите, са неизяснените условия по отношение на чуждестранните партньори като необходими регистра- ции в различните браншо- ви организации в България, липсата на унифицирани документални форми. Друг проблем, който води след себе си сериозни последи- ци, е поставяното напосле- дък условие за минимална цена. За да изпълнят това условие, фирмите са при- нудени да заложат в офер- тите, а след това да използ- ват при изпълнението евти- ни материали, а това влияе пряко върху качеството. Каква е конкуренция- та при строителство- то на депа за отпадъци, при използването на специфичните матери- али и продукти за тях? - Кризата и липсата на обекти доведе до преструк- туриране на пазара. Основ- ния източник на финанси- ране са европейските про- грами. На почти всяка обя- вена обществена поръч- ка участват над 10-15 фир- ми независимо от основ- ната им дейност. С цел да си осигурят обекти повече- то от фирмите представят дъмпингови оферти, кои- то са резултат, както споме- нахме по-горе, от условието за минимална цена. Освен това на фирмите се нала- га да търсят партньори, да правят консорциуми с фир- ми, които имат опит в тази област. Как оценявате разпрос- транението на новите технологии в тази сфе- ра в България? - Съвременните технологии са разделно събиране на от- падъци, което от няколко години се налага в Бълга- рия, изграждане на сепари- ращи инсталации и заводи за преработка на отпадъци- те. В боклука има енергия, която е задължително да се оползотворява, но как- то всяко нещо и това опол- зотворяване е свързано с пари. Новите проекти по ОПОС предвиждат изграж- дане на сепариращи инста- лации и общински събира- телни центрове, системи за използване или обезвреж- дане на биогаза, компости- ращи инсталации и клетки за депониране на остатъч- ния отпадък, който не под- лежи на допълнителна пре- работка. О питът в процеса на строителството на тези депа показ- ва, че в проектите са допуснати редица слабости, ко- ито пречат на нормалната работа на строителите. По- важните са: • Недостатъчно проучена геоложка основа,която става при- чина за преработка на проектите и утежняване на строи- телството. • Неспазване на изискванията на цитираната Наредба 8 (има се предвид разполагане на едно от депата върху мин- на изработка). • Непълни проекти и неизяснени напълно технически реше- ния за отделни съоръжения (например за пречистването на инфилтрата). • При подготовката на тръжните документи се обръща по- голямо внимание на текстовете на задълженията на учас- тниците и почти никакво на техническите решения. Неоспорим факт е, че от одобря- ването на готов про- ект, неговото съгла- суване, кандидат- стването за отпус- кане на средства от тези фондове до стартирането на процедурата за из- бор на изпълнител и реализирането му понякога минават повече от 3 години Друг проблем, който води след себе си сериоз- ни последици, е по- ставяното напосле- дък условие за ми- нимална цена. За да изпълнят това условие, фирмите са принудени да за- ложат в офертите, а след това да из- ползват при изпъл- нението евтини ма- териали, а това вли- яе пряко върху ка- чеството
  • 18.
    18 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Мария Бояджийска, заместник-кмет по направления „Зелена система, екология и земеползване“ и „Финанси и стопанска дейност“ на Столичната община: До седмици очакваме одобрение на първата фаза на проекта за столичните отпадъци Г-жо Бояджийска, предстои да започне строителството на завода за преработка на отпадъци в София. Какво предвижда про- ектът? - Проектът за изграждане на завод да преработка на отпадъци е проект за ця- лостна интегрирана систе- ма от съоръжения за тре- тиране на битовите отпа- дъци на София. Интег- рираната система включ- ва изграждането на завод за механично - биологич- но третиране на отпадъци на площадка Садината, с. Яна, депо за неопасни от- падъци на същата площад- ка, инсталация за трети- ране на разделно събрани биологични отпадъци на площадка Хан Богров, ин- сталация за третиране на разделно събрани градин- ски отпадъци на площадка Хан Богров, довеждаща ин- фраструктура за двете пло- щадки, пилотен проект за разделно събиране на от- падъци на територията на два от 24-те района на Со- фийската община – „Овча купел“ и „Кремиковци“, и техническа помощ за под- готовка на проекта. Обща- та стойност на проекта е около 183 млн. евро. Какви са основните проблеми при реализа- цията на такъв тип проекти и с какво са свързани? - Основните проблеми и рискове при реализацията на проекти от този тип са свързани с процедурите по придобиване и отреждане на терени, провеждане на процедури за ОВОС и оси- гуряване на финансиране. Всеки момент се очак- ва одобрението на Ев- ропейската комисия на първата фаза на про- екта. Какво предвиж- да тя? - В първата фаза на проек- та се предвижда изграж- дането на депото за нео- пасни отпадъци „Садина- та” – първа и втора клет- ка, инсталациите за тре- тиране на разделно събра- ни биологични отпадъци и разделно събрани градин- ски отпадъци на площад- ка Хан Богров, довеждаща- та инфраструктура до две- те площадки и техническа- та помощ и изготвяне на предпроектните проучва- ния. В рамките на първа- та фаза ще бъде изпълнен и пилотният проект за раз- делно събиране на отпадъ- ци в район „Овча купел“ и Кремиковци. Какви ще бъдат ета- пите на реализация- та като срокове, избор на изпълнители, старт на строителството, стойност и финанси- ране? - Етапите на реализация на проекта са два. Първият е предвидено да стартира след одобрение на ЕК в сре- дата на 2011 г. и да бъде за- вършен през 2013 г. Стой- ността му е 69 млн. евро, като финансирането е от „Околна среда“, заем от ЕИБ, местно и национално финансиране. За депото за неопасни от- падъци „Садината” е про- ведена обществената по- ръчка и има избран изпъл- нител за строителство на съоръжението. В момента процедурата е обжалвана пред ВАС и след решението на съда и одобрение на фи- нансирането от ЕК ще бъде възложено изпълнението. Съгласно тръжната проце- дура срокът е 18 месеца – 16 месеца за строителство и два месеца за издаването на Акт образец 16 и въвеж- дане в експлоатация. При инсталациите за тре- тиране на зелените и би- оотпадъците общината е в процес на подготовка на нова тръжна процеду- ра за проектиране и стро- ителство на съоръжение- то по договорните условия на „Жълт Фидик“. Очак- ва се обществената поръч- ка за избор на изпълнител за този компонент да бъде обявена в края на юни. До- говор с избрания изпъл- нител би могъл да се склю- чи в началото на февруари 2012 г. Очакваната дата за пускане на инсталацията в експлоатация е 30 юни 2013 г. Предварителната оценка за стойността на този ком- понент е около 40 млн. лева без ДДС. Какво включва втора- та фаза на проекта? Кога очаквате да бъде одобрена и какви ще бъ- дат етапите на реали- зацията й? - Във връзка с промяната в обстоятелствата, свързани със собствеността на „Топ- лофикация - София“ ЕАД, се наложи да бъдат извър- шени допълнителни проуч- вания с цел оценка на въз- можностите за оползотво- ряване на RDF горивото, произведено в завода за ме- ханично и биологично тре- тиране на отпадъци, в една от инсталациите на топло- фикационното дружество. Изготвянето на проучване- то е възложено на консул- тант, избран от ЕИБ. Резултатите от проучва- нето ще бъдат използва- ни при подготовката на до- пълнение към апликацион- ната форма за финансира- не на втората фаза на про- екта. Какъв е очакваният ефект от реализация- та на проекта? - Ползите и ефектът за об- ществото от реализация- та на този проект е осигу- ряването на дългосрочно и екологосъобразно третира- не и обезвреждане на отпа- дъците, генерирани от со- фиянци, опазване околна- та среда и здравето на насе- лението. Ще бъде подобре- но качеството на живот, ще бъдат намалени емисии въ- глероден двуокис. При из- ползване на RDF гориво- то в „Топлофикация - Со- фия“ ЕАД ще се намалят разходите на дружеството за природен газ и съответ- но цената на топлата вода и парното. През 2010 г. в София са били генерира- ни общо 407 000 тона отпадъци. От тях 90 000 т (22%) са рециклирани, а друга част са третирани по други способи. Общото количе- ство на депонираните в Суходол отпадъци е 269 000 тона. Общият капацитет на трите ин- сталации за сепариране на отпадъците в Со- фия е до 300 000 тона годишно. Впроекта за рекултивация на втория етап на депото „Суходол“ до 2014 г. ще се ин- вестират 24 млн. лева. През това лято ще за- почне рекултивацията и на депото за неопас- ни отпадъци „Долни Богров“, експлоатирано от 1972 до 1997 г. М ария Бояджийска е зам.-кмет в направ- ление “Зелена систе- ма, екология и земеполз- ване”. Завършила е биоло- гия в СУ „Климент Охрид- ски“ със специализация „Хидробиология и опазва- не на водите“, магистрату- ра „Бизнес администрация и икономика“ - Университет „Шефилд“, и опит в систе- мата на Министерството на околната среда и водите.
  • 19.
    ГИМЕКСПОРТ АД еосновано през 1993 г. и развива в следните направления: •строителство на екологични и инфраструктурни обек- ти; •търговска дейност с висококачествени продукти и тех- нологии, необходими за промишлено и гражданско строителство и за инфраструктурни обекти; През последните 12 години дружеството специализи- ра в изграждането на изолационни защитни системи на сгради и съоръжения, включително депа и други съо- ръжения за твърди битови, строителни, промишлени и опасни отпадъци. ГИМЕКСПОРТ АД е сертифицирано по три междуна- родни с тандарта ISO 9001:2008, ISO 14001:2004 и BS OHSAS 18001:2007 и поддържа Интегрирана система за управление на качеството, околната среда и безо- пасни условия на труд. Основни групи продукти Хидроизолационни геомембрани ПЕВП с дебелини от 0.6 мм до 3.00 мм. Бентонитови хидроизолации Многофункционални геотекстили за разделяне, фил- трация, защита и дренаж. Армиращи геомрежи. • През август 2010 г. „ГИМЕКСПОРТ” АД в рамките на консорциум „Гоце Делчев”, стартира строи- телството на обект:„Реконструкция, модернизация и разширение на Регионално депо за неопас- ни отпадъци на община Гоце Делчев”. Всички геосинтетични материали са доставени на обекта и през тази година предстои тяхната апликация. • През ноември 2010 г. „ГИМЕКСПОРТ” АД достави материалите за изолационния екран и започ- на иапълнението на обект ,,Депо за производствени опасни отпадъци на „Биовет” АД, клон Раз- град”. • През февруари 2011г ‘ГИМЕКСПОРТ” АД достави геосинтетичните материали за изпълнение на изолационния екран за обект „Изграждане на депо за отпадъци „Чеиргьол 1” след закриване и рекултивация на съществуващо депо „Шламоотвал” на „Монди - Стамболийски” ЕАД, град Стам- болийски. За първи път в България при изграждането на долния изолационен екран на басейна ГИМЕКСПОРТ АД вгради система за откриване на евентуални течове.Методът на действие е основан на използването на изолационните способности на геомембраната за електрическо разделяне на пасивни електроди, поставени под нея, и актив- ни електроди, поставени върху геомембраната. Поради това, че геомембраната почти винаги функционира във влажна, проводима среда като вода, почва или пясък, цялата й горна повърхност може да бъде електрически заредена чрез активния електрод. Този заряд протича през всеки отвор на геомембраната и се отчита от сен- зорите на пасивните електроди под нея.Това причинява промяна в потенциала на проводимата среда под мем- браната, който, измерен и изчислен от системата, може да бъде определен като теч. Особеното на тази система е,че позволява, както в реално време, така и през целия експлоатационен период на басейна да се установи наличието на пробив в изолационния екран и да се локализира неговото местона- хождение с точност до 0.5 кв.м. За да се осъществи контакт с тръбите за измерване, те се извеждат в края на геомембранната система, където се защитават чрез специални накрайници. Върху геомембранната система се поставят един или повече актив- ни електроди. Броят им зависи от големината на измерваната повърхност. Резултатите от проведените тестове, както на заварките на геомембраната, така и на действието на системата за откриване на течове определят ви- соката надежност на изграденото съоръжение. При изключителни мерки за контрол на качеството ГИМЕКСПОРТ АД достави всички компоненти за изгражда- нето на долния изолационен екран на депото. Създадена бе сериозна организация по работа на екипите, в ре- зултат на което върху площ от 500 000 квм се монтираха хидроизолационна геомембрана ПЕВП 2 мм, защитен геотекстил, дренажен и инспекционни тръбопроводи, ½ м дренажен слой от промита речна баластра. Всички машинни шевове на геомембраната се проведоха с налягане 3 атм., а ръчните шевове - с вакуум тест. Ежедневно преди започване на заваряването на шевовете се извършваха пробни полеви заварки. Целостта на пробните връзки се проверяваше по отношение на обелване и срязване. Всички тестове се извършваха с ка- либрирана апаратура и преминаха успешно. Доставиха се и се инсталираха 5 км дренажни. и над 3 км инспекциони ПЕВП тръби. Изпитанията на всички тръбопроводи преминаха успешно. За по-добра защита на тръбопровода допълнително се изградиха 4 бр. дренажни ръ- кави от геотекстил и баластра. Екологични и инфраструктурни обекти Текущи обекти Във всички обекти ГИМЕКСПОРТ АД се влага съвременни технологтии и иновативни продукти. Компанията изпълни съществена част от СМР по изграждане на най-голямото съоръжение за депониране на отпадъци в Югоизточна Европа на обща площ 580 дка. Строителството е прието съгласно всички нормативни изисквания. Басейн за контактни води - долен изолационен екран и система за откриване на течове Долен изолационен екран на клетка I на депото Дренажният слой от промита речна баластра се изпълни с разделителен слой геотекстил Езеро за контактни води Депо и езеро за контактни води Доставка речна баластра Дренажен тръбопровод Система за откриване на течове Заваряване на геомембрана Разстилане речна баластра Връзка инспекционна тръба, асиметри- чен редуктор, дренажен търбопровод Апаратура за тестване Полагане на геомембрана Полагане II слой геотекстил Преминаване на дренажен тръбопро- вод през разделителна дига Изпитване за заварки Общ изглед дренажен канал Полагане на геотекстил Инспекционна тръба Дренажен и инспекционен тръбопроводи За контакти: Централен офис, изложбена зала и складова база, гр. София, кв. Герман 2A, ул. „Патриарх Герман“, Търговски комплекс „ГИМЕКС“ тел.: 02/ 974 5700, 02/ 974 5719; факс: 02/ 974 5673, e-mail: office@gimexport.net, офис гр. Стара Загора: тел./факс: 042/ 230 055, e-mail: office_galabovo@gimexport.net ГИМЕКСПОРТ АД изгради Система за мониторинг от постоянни дебитомери с фотоволтаично захранване за следене на количеството инфилтрат, излизащо от депо- то и влизащо в басейна за контакнти води. Ново депо за съхранение на фосфо-гипс за производствените нужди на „Агрополихим“ АД – 200 дка Депо за отпадъци на Стар содов завод, гр. Девня – 15 дка Поради невъзможност да се постигнат изискванията на чл.19, ал.2 от Наредба №8 от 24.08.2004 г.с естествени материали се наложи да се използва бен- тонитова хидроизолация.В края на 2008 г.се доставиха по 200 дка от трите елемента за изграждането на долния изолационен екран на депото: геомем- брана ПЕВП 2мм, защитен геотекстил и бентонитова хидроизолация.През 2009 г.се изпълни I етап от 70 дка от изграждането на долния изолационен ек- ран. Всички вложени материали от ГИМЕКСПОРТ АД са с доказано качество и надежност. Изграждане на долен изолационен екран на депото: Класическа технология. Върху минералния запечатващ пласт от глина се инсталираха последователно хидроизолационна геомембрана ПЕВП – 2 мм, и защитен слой от геотекстил. Съоръжение за депониране на пепелина и гипс от „Ей И Ес Марица-Изток 1”
  • 20.
    20 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Първото депо - публично-частно партньорство е в Костинброд Проектът е вклю- чен в Национална- та програма за упра- вление на отпадъците 2009-2013 г., която по- ставя изграждането на система от регионал- ни депа, съоръжения за третиране на отпадъци и закриване на стари- те сметища за твърди битови отпадъци като една от стратегически- те си цели за тези че- тири години. Механи- змът на МОСВ за раз- витие на инфраструк- турата за управление на отпадъци предвижда регионалното съоръже- ние за регион Костин- брод да се реализира на принципа на публич- но-частното партньор- ство. Мажоритарни ак- ционери в ЕПМ АД са белгийиските компа- нии CORDEEL INVEST и IMASCO NV, които осигуряват финансира- нето на строителството на първи етап. IMASCO NV е дългогодишен оператор на белгий- ските депа в Антвер- пен и Беерзе. Проектът е предизвикателство за изпълнителя „Корде- ел България“ ЕАД, кои- то за 12-годишното си присъствие на българ- ския пазар са изпъл- нявали основно обек- ти на индустриалното и гражданското стро- ителство, коменти- ра проект-мениджърът Теодора Вълчева. С този проект се из- гражда модерно реги- онално съоръжение за обезвреждане на нео- пасни отпадъци за ре- гион Костинброд, Сво- ге, Божурище, Годеч, Драгоман, Сливница с население около 70 000 жители. Съоръжението оси- гурява екологосъобраз- но третиране на гене- рираните в региона не- опасни отпадъци на социално приемлива цена. Лизензираната му площадка създава усло- вия за развитие на ре- гионалната система в посока рециклиране на отпадъците съгласно Рамковата директива за отпадъците 2008/98/ЕО. Научени проектни уро- ци Първите предизви- кателства пред проек- тите за депа за отпадъ- ци се раждат от необ- ходимостта да се ком- бинират разрешител- ните процедури, изис- квани, от една страна, от екологичното зако- нодателство и, от дру- га страна, от нормати- вите по Закона за ус- тройство на територи- ята. Тази комбинация изисква от общините, които според закона за управление на отпадъ- ците са възложители- те на строежа на тези съоръжения, да осигу- рят приемственост в работата на проектните екипи за един некратък прединвестиционен пе- риод от около две го- дини. Тук предизвика- телството пред общин- ските власти е да избе- рат консултантски екип с практически опит и в екологичните, и в ин- вестиционните разра- ботки, който да коор- динира целия процес от гледната точка на ин- веститора и да осигу- рят финансиране на ра- ботата му за целия пре- динвестиционен про- цес. Втората група труд- ности възникват от разположението на площадките, върху ко- ито се изграждат депа- та – те са извън регула- ция, върху земеделски или горски терени, да- леч от мрежите за елек- тро- и водоснабдяване, което налага премина- ването през процеду- ри за промяна на пред- назначението на земята и получаване на серви- тутни права за преми- наване. Третото предизвика- телство е работата с населението и с общинските съвети на регионалните общи- ни с цел координиране на интересите и практи- ческа регионализация на съоръженията. Депа- та за отпадъци с капаци- тет над 25 000 тона/го- дишно са инсталации, за които следва да се полу- чи положително еколо- гично становище за реа- лизация чрез процедура по ОВОС и да се изда- де комплексно разреши- телно, представляващо екологично разреши- телно за експлоатация- та им. Тези процедури често се забавят от про- явленията на синдрома „Не в моя заден двор“, който се проявява от населението в района на избраната площад- ка поради липса на зна- ния относно модерни- те депа и политическото заиграване с темата уп- равление на отпадъци- те. В същото време об- щинските съвети на от- делните общини в реги- она с различна скорост възприемат изисквания- та на европейското зако- нодателство в областта на управление на отпа- дъците и формират уме- нието да правят избор между рисковете от на- личието на регионално депо на своя територия и по-високите транс- портни разходи, когато регионалното депо е на територията на другата община. Това по скромно- то мнение на проект- ния екип са основните причини, поради кои- то проектите за изграж- дане на регионални депа в България прогреси- рат бавно. Но еднократ- ното успешно премина- ване през реализацията на такъв проект прави участниците в него мно- гократно подготвени за следващите инвестици- онни екологични проек- ти и взаимно обогатени. Видът на изпълнява- ните работи и изисква- нето за прецизно изпъл- нение на изолационните слоеве налагат изключи- телно гъвкаво управле- ние на строителния про- цес предвид зависимост- та от атмосферните ус- ловия. Ключовият фактор за успеха на представения проект е подходящото партньорство между подходящите партньори – компетентността Депото за отпа- дъци в Костин- брод е проект за публично-част- но партньорство, стартиран по мо- дел от датската фирма „Мариус Педерсен“, който ние продължихме. Създадено е смесе- но проектно дру- жество „ЕПМ“, в което общината внася терен в размер на 32.5% в капи- тала на дружеството, а ние, частният инвеститор, участваме с финансиране, средствата се възстано- вяват от таксите за преработване на отпадъците. Предвидени са 6 клетки за битови и 2 за строител- ни отпадъци. Първата фаза е на стойност 5 млн. лева. „Кордеел България“ е българският клон на една от три- те най-големи белгийски строителни фирми. Иво Трингов, изп. директор на „Кордеел България“ ЕАД: Имаме смесено дружество с общината, вече изпълняваме първия етап Технологична схема • Клетки за неопасни отпадъци • Клетка за строителни отпадъци • Клетка за инертни отпадъци • Приемна зона • Външно електрозахранване • Външно водоснабдяване • Експлоатационен път • Колектори за инфилтрат • Ретензионен басейн • Пречиствателни станции за битово-канализа- ционни и инфилтратни води • Отводнителни канавки • Корекция на дере • Лесозащитен слой • Ограда • Станция за биогаз • Инсталация за сортиране Обект: „Регионално депо за неопасни и инертни от- падъци за общините Костинброд, Своге, Сливница, Божурище, Годеч и Драгоман“ Терен: земеделска земя, 10-а категория, преминала всички процедури за промяна на предназначението Инвестиция за първи етап: 5 млн. лева РЗП: 187,88 дка с възможност за разширение с 79.26 дка
  • 21.
    21sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13- 19 юни 2011 г. ТЕМА Развитие във времето • Първи етап – в строителство • Етапи от 2 до 6 • Етап разширение на запад Капацитет • Етапи от 1 до 6 – 839 600 куб.м отпадък • Етап разширение на запад – 786 790 куб.м от- падък Участници в инвестиционния процес Проектанти „Мегалит” ЕООД, части приемна зона, сгради и съоръже- ния „Геотехгруп” ООД, части технологична, рекултивация, мо- ниторинг, ПБЗ „Доми 97”ООД, част ВиК „Векпроект”ЕООД, част „Електро“ „ВТС Консултинг”ЕООД, част „Пътна“ Главен проектант – доц. д-р инж. Момчил Димитров Васи- лев Изпълнител:„Кордеел България“ ЕАД Инвеститор: „Енвайранментал Проджектс Мениджмънт“ АД (ЕПМ АД) Консултант и строителен надзор: „Стройнадзор-НСН“ ООД Операторнадепото:„КостинбродЕко“АД,съвместнодру- жество на община Костинброд (32.5%) и ЕПМ АД (67.5%) и иновативността на екипа на община Кос- тинброд се съчетаха с коректността и инвес- тиционно-строителна- та компетентност на белгийските и българ- ските акционери в ЕПМ АД. Извършване- то на проектната под- готовка, контрола вър- ху строителството и експлоатацията от един и същ екип осигурява липсата на изненади при оперирането на съ- оръжението, които не- минуемо се появяват при работата на парче върху разработките и разрешителните доку- менти от замисъла до пускането в експлоата- ция. И Асеновград ще изгражда регионално сметище Обявена е тръжна процедура за избор на изпълнител за първия етап Регионалният център за обезвреждане на би- тови отпадъци, който ще се изгражда на тери- торията на община Асе- новград, вече е известен като “57-ото депо” в На- ционалната програма за управление на дейност- ите по отпадъците (2009 - 2013). Той ще обслуж- ва още общините Пър- вомай, Садово, Куклен и Лъки. Допълнително- то му включване се из- върши през 2010 г. с ре- шение на Министерския съвет, след като стана ясно, че пловдивският завод за преработка на твърди битови отпадъ- ци край с. Шишманци не разполага с капаци- тет за обезвреждане на отпадъците на тези пет общини. Според кмета на Асеновград д-р Хрис- то Грудев съоръжение- то в най-голяма степен защитава интересите на региона и е икономиче- ски целесъобразно. Отредената площадка за изграждане на регио- налния център е с площ 332 768 кв.м в мест- ността Капсида, на мяс- тото на сега съществу- ващото сметище, кое- то предстои да бъде за- крито. Общият капа- цитет възлиза на 2 400 000 тона, като дневно ще могат да се депони- рат 250 000 тона. Пред- вижда се поетапно из- граждане на планира- ните 7 клетки за неопас- ни битови отпадъци и 1 клетка за строителни отпадъци, сепарираща и компостираща инстала- ция. Обектът ще се фи- нансира изцяло от дър- жавния бюджет. Първият етап, за кой- то вече има обявена от- крита процедура по ЗОП за изпълнител, е с прогнозна стойност 5.620 млн. лв., от които към момента са осигу- рени 2 млн. лв. Крайни- ят срок за подаване на оферти е 13 юни, отва- рянето им е на 14 юни. Възложител е община Асеновград, която е соб- ственик на терена. Първият етап обхва- ща изграждане на при- емна зона - сгради и съ- оръжения, външно и вътрешно ел. захранва- не, ВиК, ограда и озеле- няване; депо за твърди битови отпадъци - клет- ка 1 с площ 113 782 кв.м и ретензионен басейн за инфилтрат (2207 куб.м); депо за строителни от- падъци – клетка 1 с площ 12 265 кв.м и ре- тензионен басейн за ин- филтрат (5000 куб.м). Изграждането на клетките и ретензион- ните басейни ще се из- върши, след като частта от площадката, в която ще бъдат разположени, се почисти от отпадъ- ци и се изпълни уплът- нен насип. Оформяне- то им става посредством ограждащи диги с опре- делени откоси. Срокът за изпълне- ние на поръчката е в рамките на 6 месеца от датата на откриване на строителната площад- ка. От кандидатите за изпълнители на обек- та се изисква да имат реализиран общ обо- рот от СМР за послед- ните три години не по- малък от 5 000 000 лв. годишно, като обемът от изпълнени догово- ри и дейности, свърза- ни с изграждане на депа за ТБО и/или други не- опасни отпадъци, да е не по-малък от 5 000 000 лв. за последните пет го- дини. Фирмите задъл- жително трябва да са сертифицирани по ISO 9001:2008 или 2010; ISO 14001:2005 и ISO OHSAS 18001:2007. Светла ДОБРЕВА Общият капацитет възлиза на 2 400 000 тона, като дневно ще могат да се депонират 250 000 тона
  • 22.
    22 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Габрово и Трявна ще изграждат регионална система за управление на отпадъците Изграждането на ре- гионална система за уп- равление на отпадъци- те на общините Габрово и Трявна ще стъпи при- близително на 33 млн. лв., сочат разчетите по проекта. Община Габро- во има покана за подава- не на апликационна фор- ма до 31 август и ще по- даде проектното си пред- ложение в този срок за финансиране по приори- тетна ос 2 на ОП „Окол- на среда”. Обектът е включен в националната програма за управление на отпадъци, като такъв е заложен със средства и е в плановия период до 2013 г. Наясно сме, че опера- тивната програма не оси- гурява на 100% финанси- ране, ще има и дофинан- сиране, като за него в мо- мента се обсъждат вари- анти, по които община Габрово още няма кон- кретна позиция. Очаква- ме с компетентните ор- гани да стигнем до няка- къв консенсус, тъй като освен екологично трети- ране на отпадъци трябва да постигнем една при- емлива цена за населе- нието, сподели пред в. „Строителство Градът” инж. Ренета Кънчева, на- чалник-отдел „Озеленя- ване, околна среда и чис- тота“ в община Габрово. Към момента община- та има изготвен работен проект за извършване на реконструкция и модер- низация на съществува- щото общинско депо и превръщането му в ре- гионално за нуждите на Габрово и Трявна по от- ношение на неопасни от- падъци с преобладаващ характер твърди битови отпадъци. Той бе изгот- вен по проект за техни- ческа помощ, изпълнен от „Обединение Габрово“ - сдружение, включващо три фирми – „ХПК Бъл- гария“ - София, „ХПК Германия“, „Талискера“. Подизпълнител е проек- танско бюро „КБ Михов и Петков“. Община Габрово ра- боти по това инвестици- онно намерение от 2003 г. От миналата година съгласно изменения за- кон за управление на от- падъците двете общи- ни са обединени в регио- нално сдружение с воде- ща община Габрово, тъй като депото е на нейна територия и тя е собстве- ник на площадката, на която ще се изгражда ре- гионалното съоръжение. Площадката е с площ 140.245 дка. Депото се намира на приблизител- но седем километра се- верозападно от центъра на Габрово. От община Трявна отстои на около 30 км, но транспортното отстояние от различните населени места е на око- ло 20 км. Планираните дей- ности са разделно съби- ране, което се извърш- ва и в момента на отпа- дъци от опаковки, но ще има още едно стъпало на разделно събиране на би- оразградими отпадъци. Биологичното третиране ще бъде чрез сепарираща и компостираща инста- лация. Планира се една клетка с два участъка - единият е този, в кой- то в момента се депони- рат отпадъци, и един нов участък, който ще бъде приведен в съответствие с новите изисквания. Предвидени са също газова система с открит факел за изгаряне, пре- чиствателно съоръжение за първично пречиства- не на отпадните води от стопанския двор на де- пото и също на инфил- трата. Проектът пред- вижда още довеждащи външен водопровод и ел. провод. Тук не стои въ- прос за изграждане на външни пътища, тъй като има изградени та- кива, ще се строят само вътрешноплощадкови, както и вътрешнопло- щадкови ВиК и ел. ин- сталации, електронна везна, контролно-про- пускателен пункт, огра- да. Проектът предвиж- да също рекултивация на сега експлоатираната част от депото. Като подобекти реги- оналната система за уп- равление на отпадъци- те ще включва още кало- маслоуловител, площад- ково измиване на ходова- та част на автомобилите, административна сгра- да, складови помещения, паркинги за обслужва- щата техника и влизащи- те автомобили. Силвия ЗЛАТКОВА При нас проектът е така ситуиран, че ще има ус- поредно експлоатация със строителство и привеждане в съответ- ствие. За целта имаме изготвени планове за ра- бота, план за монито- ринг на сега функциони- ращото депо до превръ- щането му в регионално, както и план за монито- ринг след рекултивация на бъдещата нова клетка съгласно нормативните изисквания. В момента имаме изгра- дена една клетка и огра- да, която частично е раз- градена, и временна сепа- рираща инсталация с цел на депото да се депонира минимално количество, докато си преведем ос- таналия свободен терен в съответствие с нор- мативните изисквания. В момента депото не е електрифицирано, не е водоснабдено, няма газо- ва инсталация, дренажна система, които се изис- кват. Такова нещо се пла- нира със самия проект. В момента сме на про- цедура заявление за ком- плексно разрешително, тъй като тя е задължи- телното стъпало преди издаване на разрешител- ното за строителство. Амбициите са ни до края на годината да приклю- чим с комплексното раз- решително и разреши- телно за строителство, през зимните месеци, ко- ито не са подходящи за строителни дейности, т.е. до месец март, да се проведат тръжните про- цедури за избор на стро- ител, строителен над- зор, инвеститорски кон- трол и от следващата строителна година да стигнем до етапа стро- ителство. Амбициите са до края на 2013 г. да пус- нем новия участък, т.е. депото да започне да функционира като регио- нален обект. Инж. Ренета Кънчева, началник- отдел „Озеленяване, околна среда и чистота“ в община Габрово: Амбицията ни е до края на 2013 г. депото в Габрово да започне да функционира като регионален обект Регионалният цен- тър за отпадъци за реги- он Плевен получи раз- решение за строеж. Ра- ботният проект бе из- готвен от „Реко инжене- ринг” ЕООД въз основа на задание за проекти- ране на обект „Актуали- зация на работни про- екти и на документации за възлагане на общест- вени поръчки за избор на строител и доставчик на техника и оборудва- не за обект - Региона- лен център за отпадъци, включващ ново регио- нално депо, инсталация за компостране и център за предаване на отпадъ- ци – регион Плевен“ и договор за проектиране с възложителя община Плевен. Регионалният център ще обслужва шест от единадесетте общини в регион Плевен - Плевен, Гулянци, Долна Митро- полия, Долни Дъбник, Искър, Пордим. Той ще включва стопански двор с всички необходими сгради и съоръжения, инсталация за компос- тиране на зелени отпа- дъци, център за предава- не на отпадъци, инста- лация за строителни от- падъци, клетка за депо- ниране на битови отпа- дъци. По проекта е пла- нирано изграждане на първа клетка, като е на- правено проучване за втора клетка като про- дължение на проекти- рането и проучване въз- можностите за разши- рение на депото и увели- чение на обема за депо- ниране. Проектиран е главен вътрешен обслужващ път и ремонт на пътя от отклонението за депото. Предвижда се паркинг до входа на стопанския двор на депото, рампа за достъп до клетка 1, пар- кинг и обръщател до ре- зервоарите за отпадъчни води и съоръжения за газ и краен обръщател. В обхвата на пътя се пред- вижда строителството на ВиК мрежи, ел. кабе- ли и други съоръжения. Площадката е разпо- ложена между селата Бу- ковлък и Опанец, в бли- зост до съществуващо- то депо. Община Плевен пред- стои да подаде проект- ното си предложение за финансиране по „Окол- на среда“ до 31 август. В края на миналата годи- на управляващият ор- ган на програмата из- прати покана до общи- ната за кандидатстване по процедура за директ- но предоставяне на без- възмездна финансова помощ по проекти „Из- граждане на регионални системи за управление на отпадъците”. Силвия ЗЛАТКОВА Центърът за отпадъци в Плевен с разрешение за строеж През 2001 г. е изготвен работен проект за „Регионално депо за твърди битови отпадъци на Плевен и Долна Митро- полия” от „Енергопроект” ЕАД През 2006 г. в качеството си на водеща община Плевен съв- местно с още пет общини от областта - Долни Дъбник, Долна Митрополия, Гулянци, Пордим и Ис- кър, създаде сдружение „Управление на отпадъци- те - Плевен” за реализирането на проект „Региона- лен център за управление на отпадъците - Плевен” През 2007 и 2008 г. е възложен и изготвен концептуален проект от консорциум Arcadis-Ecolas / Renco / EPC-KOC за регионален център за управление на отпадъците и Център за Предаване на отпадъци - Плевен
  • 23.
    23sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13- 19 юни 2011 г. ТЕМА През последните годи- ни се наблюдават социал- ни тенденции като пови- шена информираност и интерес към екологични- те проблеми. Поради не- обходимостта от усъвър- шенстване на защитата на околната среда наша- та страна се опитва да на- мали броя на депата за отпадъци, които не отго- варят на изискванията. Стремим се да използва- ме развитите от европей- ските страни успешни технологии, без да пов- таряме лошия им опит и да наваксаме изгубеното време. Усъвършенстват се методите и стратегии- те за управление на отпа- дъците. Невероятно много са обаче проблемите, с ко- ито се сблъскваме при изграждането на депата за битови, строителни и опасни отпадъци На първо място е из- работката на проектите за кандидатстване пред европейските фондове за осигуряване на необ- ходимите финансови ре- сурси за строителството на необходимите съоръ- жения. Изборът и осигурява- не на площадка с изра- ботването на ПУП е ре- шаващ. Според мен не- достатъчната инфор- мираност и мотивация на населението относно предимствата на подоб- ни съоръжения, борба- та между управляващите и партиите в опозиция за надмощие, насочени към увеличаване на своя елек- торат, са основните при- чини за неосигуряване на площадките и забавяне на проектите. Колективите от специ- алисти, които изготвят екологичните оценки, вече работят на много високо професионално ниво, но все още проек- тантските организации, изготвящи проектите на съоръженията за трети- ране на отпадъците и де- тайлите по тях, нямат до- бра комуникация и коор- динация на действията си със строители, които имат опит при изгражда- нето на същите. При избора на строител много често се поставя условие фирмата изпълнител да има определен финан- сов оборот от идентична дейност през последни- те няколко години, кои- то, както знаем, бяха пе- риод на криза и само оп- ределени големи компа- нии и организации мо- гат да удовлетворят тези изисквания. Според мен трябва да се отдава по- голямо значение на оп- ита, който имат строи- телните предприемачи, използването на компе- тентни подизпълните- ли за специфичните дей- ности, квалифицира- ния персонал, материал- но-техническия ресурс, с който разполагат, и не на последно място матери- алите, които се използват за изграждането на съо- ръженията, за да отгово- рим на европейските из- исквания. Много от фирмите, които извършват строи- телния контрол, доскоро не разполагаха с персо- нал, който да е квалифи- циран за проверка на за- варъчните работи на ви- сокоплътен полиетилен, необходим при изграж- дане на клетките за раз- личните видове отпадъ- ци. На обектите не бива да се допускат заварчици, които не разполагат със съответните европейски сертификати, което е га- ранция за качественото изпълнение на проекти- те. Освен това възложи- телите трябва да се съо- бразяват с технологично- то време за изпълнение на проекта, а изпълни- телите така да организи- рат своя работен график, че да се спазват стриктно всички технологии за различните видове дей- ности. При затваряне на стари- те депа за отпадъци про- ектантите допускат ком- промиси като предлагат използ- ването на почви за по- стигане на по-ниски цени за изпълнение. По този начин не може да се по- стигне конвекция, съ- ществува опасност от емисии на опасен биогаз и проникване на вода в клетките, което води до постоянни инфилтрати. Старите сметища трябва да се изолират с по-дъл- готрайни покрития от рода на полиетилените с висока плътност, а полу- чаващият се от разлага- нето на отпадъците газ да се използва за различ- ни нужди на населението. При тези затворени сме- тища земята не може да се използва за земеделие, но може да се намерят други алтернативи, като например изграждането на фотоволтаични систе- ми, които са привлекате- лен начин за употреба на обширните площи. Най-важното е плани- рането на управлението на отпадъците да започне колкото е възможно по- рано – в процеса на про- ектиране, а не да бъде из- вършвано впоследствие. Съществено е да се след- ва йерархията на отпадъ- ците – намаляване, пов- торно използване, ре- циклиране и възстановя- ване на енергията, като изхвърляне се извършва в краен случай. *„Стив Макро” ООД, Добрич от 1994 г. се спе- циализира в изграждане- то на хидроизолационни системи, била е подизпъл- нител в строителство- то на депата за отпадъ- ци в Русе, Силистра, Со- зопол, Варна, Севлиево и др. Инж. Митев е пока- нен като супервайзър при изграждането на Депо за отпадъци в Словения, гр.Kranj, от BELMOND. Инж. Иво Митев, управител на „Стив Макро” ООД*: Най-важното е планирането на процесите да започне още на етап на проектиране
  • 24.
    24 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА От месец заводът за преработка на твърди битови отпадъци край Варна работи ефек- тивно, като ежеднев- но приема отпадъците от града и курортните комплекси. Предвижда се съо- ръжението да бъде част от Регионалната систе- ма за управление на от- падъците за регион Ва- рна. Капацитетът му е 140 000 тона годишно. Заводът е и първият в страната, който изпъл- нява изискванията на европейската Директи- ва за депониране на от- падъците. Заводът за преработ- ка на твърди битови от- падъци (ТБО) е разпо- ложен на 10 км от Ва- рна. Теренът е с площ почти 17 дка и се на- мира в землището на с. Езерово, община Бе- лослав. Инвестицията от 50 млн. лв. е на „Екоин- вест асетс“ АД. Фирма- та спечели през 2007 г. конкурс, обявен от об- щина Варна. Съгласно сключения договор частното дружество се ангажира да построи съоръжението за своя сметка и на собствен терен Община Варна от своя страна се задъл- жава да плаща за при- емане и преработка на твърдите битови отпа- дъци 79 лева за тон. Проектът е разрабо- тен от „БГ Биомас”. Гла- вен изпълнител е „Път- строй – Варна”. Главен подизпълнител е „Кор- дел България” ЕАД. Заводът е изпълнен изключително профе- сионално не само като мащаб, но и като по- следна дума на техно- логиите - всичко е авто- матизирано. Проектът е много голям и много модерен, с шест подо- бекта - зала за доставка, зала за механична обра- ботка, зала за зарежда- не на тунели, комплекс от тунели, биофилтъ- рен комплекс с резер- воари за вода, офисна сграда, коментира инж. Иво Трингов, изп. ди- ректор на „Кордел Бъл- гария”. Избраната техноло- гия за преработка на отпадъците се основа- ва на естествени физи- ко-механични процеси, които не генерират за- мърсяване на околна- та среда с прах и вредни емисии. Технологията е на немската компания Eggersmann Anlagenbau Projekt, водеща в разра- ботването и изгражда- нето на инсталации за механично и биологич- но третиране на отпа- дъците на европейския пазар. В инсталацията ще постъпват несепа- рирани битови отпадъ- ци. Капацитетът на за- вода е 50 т/час. Технологията Отпадъците се разто- варват в приемно хале, позволяващо съхра- нение и предварител- на обработка за интер- вал до 48 ч., включва- ща сортиране на едро- габаритни или неспеци- фични отпадъци. След- ва машинно разкъсване и отвеждане през стан- ция за ръчно сортиране до тромел с двусекци- онно сито. Първата секция поз- волява отделянето на максимално количество отпадъци от органич- ни фракции, които по- стъпват в тунелите за компостиране. Втората секция от ситото отделя макси- мално количество от рециклируемите фрак- ции. Несепарираните от двете секции на си- тото фракции (едрога- баритни опаковки, тек- стил, големи фолиа и др.) се отвеждат към станция за ръчно сор- тиране. Сепарираните от станцията рецикли- руеми отпадъци се по- дават за балиране, а ос- татъкът се отвежда към пресконтейнер за де- пониране в сметището във Въглен. Всички операции ще се извършват на закри- то. Отпадните води, по- лучени в процеса на ае- робно компостиране, се филтирират на място в утайници и се отвеждат обратно в тунелите. Те са снабдени и със сис- тема за улавяне на из- ходящите газове, които ще се отвеждат до би- офилтри за пречиства- не и филтриране на не- приятните миризми. Цялата система и всички процеси в заво- да се управляват от цен- трална система с под- робна визуализация. Чрез нея ще се регули- ра всеки параметър на механичната обработ- ка и процеса на компо- стиране. Община Ва- рна ще получава всеки- дневен отчет за постъ- пилите отпадъци, брой камиони, от кои фир- ми и т.н. Община Варна гене- рира около 350 тона от- падъци на денонощие. Количествата нарастват до 500 тона през летния сезон. Заводът може да поеме обработката на отпадъците не само на градовете в региона, а и на населените места в Североизточна Бълга- рия. До момента един- ствената община, която е сключила договор със завода, е Варна. Срокът му е десетгодишен. Силвия ЦЕНОВА Заводът за преработка на отпадъци във Варна – модерен и високотехнологичен Съоръжението е изцяло частна инвестиция в размер на 50 млн. лв. Добромир Петров, изпълнителен директор „Екоинвест асетс” АД: Успешно отделяме всичко за рециклиране От 19 април в заводът за преработка на ТБО текат пробни тесто- ве. Какво сочат резул- татите до момента? - Пробните тестове на ин- сталацията, които стар- тираха на 19.04.2011 г., приключиха в началото на май 2011 г. и оттога- ва (вече повече от месец) инсталацията ежедневно приема всички битови от- падъци на Варна и близки- те курорти. След тесто- вете и оптимизациите в инсталацията в момента успешно се отделят всич- ки годни за рециклиран от- падъци (пластмаси, мета- ли, хартия/картон), орга- ничните отпадъци се от- веждат в тунели за биоло- гично разлагане, а остатъ- кът, който се депонира, е в порядъка на 28-30% (като нормите на ЕС са макси- мум 35%). Каква е възвращае- мостта на инвестици- ята в такъв тип обек- ти? - Според финансовите раз- чети, направени на базата на заложените параметри, се очаква възвращаемост- та на инвестицията да е за период от 10 години. Каква е ролята на заво- дите за преработка на отпадъци за развитие на инфраструктурата в сектора? - В близките няколко годи- ни се очаква въвеждане- то на по-строги мерки от страна на ЕС във връзка с депата/сметищата, като ще се изисква значително намаляване (до 2/3) коли- чествата отпадъци, кои- то отиват на депо, като ще се насърчава рецикли- рането и използването на енергия от отпадъци (т.нар. възобновима енер- гия). Общините, на чии- то територии са изграде- ни такъв тип инсталации, ще изпреварят значител- но останалите по тези по- казатели и се очаква те да имат предимство при раз- работването и финансира- нето на бъдещи проекти, свързани с околната сре- да и управлението на от- падъци. Каква е законовата ос- нова и облекчения за развитие на такъв тип обекти? - Все още в България няма законова база, която да осигурява облекчения за обекти от този тип.
  • 25.
    25sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13- 19 юни 2011 г. ТЕМА Инж. Стаменов, кои са предимствата на тех- нологията за обработ- ка на битови отпадъ- ци, използвана в завода във Варна? - Основните предимства на технологията на заво- да във Варна са възмож- ността за сепариране на смесено събраните бито- ви отпадъци, което дава възможност за рецикли- ране на пластмаси, стък- ло и хартия като вторич- ни суровини; възможност за оползотворяване на ка- лоричната стойност на отпадъците чрез сепари- ране на модифицирани го- рива от отпадъци (RDF) и минимизране на обема и теглото на отпадъците чрез аеробно компости- ране на биоразградимата част, с което се постига и стабилизиране на отпа- дъците преди депониране, което е в съответствие с Европейската директива за депата. Избраната технология дава ли възможности за надграждане на след- ващ етап и какъв ще е ефектът от това? - Въпреки че заводът във Варна е на изключително високо ниво, съществу- ват редица възможности за надграждане на про- цеса. От една страна, това включва задълбочаване на сепарирането с помощта на допълнителни агрегати в посока повече рецикли- руеми с още по-голяма чистота на отделените фракции и достъпването на нови пазари, а от друга страна, надграждането на процеса като цяло в посо- ка производство на елек- тричество чрез биогаз от органичната фракция. И с това не се изчерпват възможностите – съща- та органична фракция, вместо да се компости- ра, може да бъде подложе- на на биологично сушене с краен продукт, равняващ се по калоричност на ка- фявите въглища. Разбира се, всички тези възмож- ности зависят от една положителна технико-ико- номическа обосновка. Какви са най-новите технологични реше- ния и тенденции в сек- тора? - Най-новите технологич- ни решения са свързани с устойчивото развитие на обществото, запазване на природните невъзобнови- ми източници на енергия и в тази връзка преоцен- ка на отпадъците като алтернативни горива, за- щото както от икономи- ческа, така и от екологич- на гледна точка е необхо- димо да се оползотворява енергията на онази част от отпадъците, която не може да бъде рециклирана. Същевременно следва да се компостират раздел- но събрани биоразгради- ми отпдъци, защото полу- ченият компост ще може да се използва като подо- брител на почвата. Веро- ятно вече е настъпил мо- ментът, когато следва нормативно да се опре- делят нормите по отно- шение на въглерод, азот, фосфор, калий, тежки ме- тали, а защо не и микрор- ганизми, за да бъде еколо- госъобразно влагането на компоста като подобри- тел на почвата. Какви са перспективи- те за развитие на сек- тора от гледна точ- ка на финансиране, въз- можности за участие на бизнеса и т.н.? - Това е един от сектори- те, в които перспективи- те са налични, обозрими и възможни, но проектите се случват изключител- но бавно и тромаво. Об- щините разчитат на фи- нансиране по оперативна програма „Околна среда”, за което трябва да преми- нат през редица общест- вени поръчки, а това е свързано с администрати- вен капацитет, който да е наясно с трудностите при решаване на проблема. Ако общините разполагат с действително опреде- лен морфологичен състав на битовите отпадъци, това е добра база за из- бор на интегрирана систе- ма от технологии, които биха превърнали отпадъ- ците във вторични суро- вини, като се сведе до ми- нимум количеството на отпадъците за депонира- не. Вероятно това наред с количествената харак- теристика на отпадъци- те за всяка община може да допринесе и за засилва- не на инвеститорския ин- терес, включително чрез публично-частно парт- ньорство, което като мо- дел е разпространено в европейските страни. Варненският завод е вторият в страната за преработка на ТБО. Кои са пречките за ре- ализирането на повече подобни проекти въ- преки наличието на ин- веститорски интерес? - Пречките са само и един- ствено от администра- тивно естество. Проце- сите протичат изключи- телно тромаво и в пове- чето случаи са обречени предварително на провал, въпреки че за целта има предвидени средства, кои- то така и не могат да бъ- дат усвоени. Основната причина е липсата на вся- каква компетенция по въ- просите на третиране- то и оползотворяването на ТБО. Всичко започва от неком- петентното изготвяне на задание, минава през призмите на теоретич- но подготвени инженерин- гови компании, още по-зле подготвените общински структури и след това се деформира допълнител- но от инстанции като РИ- ОСВ и МОСВ. Не е тайна, че ЗОП, от друга страна, опорочава и затруднява изключително много кон- структивното протича- не на един такъв проект. Доказателство за това са многобройните сторнира- ни поръчки. Как оценявате състоя- нието на пазара в тази област? - 2013 г. съвсем не е далеч, особено ако се има пред- вид необходимото време за реализирането на про- екти за изграждане на ре- гионални депа, инстала- ции за преработка на ТБО и т.н. съгласно ОПОС. В тази връзка очаквам сери- озно раздвижване на паза- ра, поява на конкуренция, което, от една страна, е добре, тъй като добрите решения се раждат в кон- курентна среда. Общият пакет за реализи- рането на „Околна среда“ възлиза на малко над 1800 млн. евро, като над 80% са финансирани от ЕС. Из- цяло в ръцете на админи- страцията е те да бъдат усвоени навреме и пра- вилно. Силвия ЦЕНОВА Инж. Стефан Стаменов, управител на „Рисайклинг България“, доставчик на технологията: Интегрираната система превръща отпадъците във вторични суровини Инж. Валентин Панайотов, групов технически ръководител „Пътстрой - Варна“ ЕООД: Подобно съоръжение се изгражда за първи път в България Кое е специфичното при изграждането на обект като Завода за преработка на отпа- дъци? - За първи път се изграж- да на територията на България такова съоръже- ние и липсата на опит ни създаде определени труд- ности, но благодарение на консултациите с фир- ми от чужбина, специали- зирани в тази област, ус- пяхме да изградим това уникално и единствено съоръжение за страната ни засега. Какви са трудности- те, с които се сблъс- кахте при реализация- та на проекта? - При реализацията на проекта трябваше да се съобразим с директи- вата на ЕС 1991/31 от 26.04.1999 г. за депата за отпадъци за намаляване на количеството депони- рани отпадъци до 35% и техническото задание за проектиране от страна на възложителя община Варна. Избрахме такава технология, която да по- крива изцяло техническо- то задание за преработка и третиране на твърди битови отпадъци. Има ли достатъчно компетентни фир- ми в България за из- граждането на подоб- ни обекти в отговор на европейските изис- квания? - Фирмите в България те- първа прохождат в тази област, но интересът е голям към подобни обек- ти и това ще доведе до увеличаване компетент- ността на все повече бъл- гарски фирми в тази на- сока. Каква е конкуренци- ята при строител- ството им при из- ползването на специ- фичните материали и технологии за тях? - Конкуренцията в строи- телството към момента е много голяма във връз- ка с кризата в бранша. Малко са фирмите, които могат да отговорят на изискванията за изграж- дането на такъв завод и да осигурят материали за експлоатация в агре- сивна среда, отговаряща на нормите и изисквания- та от ЕС.
  • 26.
    26 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. ТЕМА Основен проблем за реализацията на проектите за третиране на отпадъци е липсата на финансиране Не са много фирмите в България с необходимия опит, но конкуренцията е голяма поради малкия брой реални проекти Стоян МИНКОВ, директор „Корпоративно развитие“ в „Строително-предпри- емачески холдинг“ Основните труднос- ти при проектиране- то на депа и заводи за преработка на отпадъ- ци произтичат най-вече от липсата на сериозен опит от страна на въз- ложителя. Едва отскоро държавата и общините, принудени от изисква- нията, наложени от Ев- ропейския съюз, започ- ват да обръщат внима- ние на проблема, свър- зан със закриването на старите сметища и из- граждането на нови мо- дерни депа за битови отпадъци. Що се отна- ся до заводите за пре- работка на отпадъците – това е вече „висшата математика” при трети- рането на отпадъците. Другата съществена трудност е скоростта, с която се реализират ин- вестиционните наме- рения на възложителя. При рекултивацията на осемте сметища край Кърджали основни- ят проблем на проекта идва от това, че поради забавяния от страна на възложителя за реали- зиране на техническия проект към момента на неговото реално изпъл- нение се оказва, че обе- мите на отпадъците са по-големи от проект- ните. Това е нормално, защото през целия пе- риод, в който проектът е отлежавал или тър- сел финансиране, насе- лението не е спирало да генерира отпадъци. За съжаление обаче възло- жителят не е отчел пра- вилно този риск за про- екта и не е осигурил не- обходимото финанси- ране. Така се стига до ситуа- ция, в която при оси- гурено европейско фи- нансиране ние не мо- жем да го усвоим. В България работят достатъчно компетент- ни проектанти в сфе- рата на третирането на битовите отпадъ- ци. При реализиране- то на нашите проекти ние работим с водещи- те проектанти в облас- тта на третирането на отпадъците. Основен проблем за ре- ализацията на проекти- те за третиране на отпа- дъци е липсата на фи- нансиране. Логично е да си зададем въпроса дали парите, които се събират под формата на „такса смет”, са дос- татъчни и дали се упра- вляват, но отговорът на тези въпроси не тряб- ва да се търси от пред- ставителите на бизнеса. Реално тези суми тряб- ва да стигат не само за събирането, но и за третирането на отпа- дъците, както и за из- граждането и закрива- нето на депата за отпа- дъци. Що се отнася до проце- дурите за финансира- не на подобни проекти, ще ви дам един пример - търгът за изгражда- нето на депото за нео- пасни отпадъци „Сади- ната” беше обявен през април 2010 г. и въпре- ки че нашата оферта е с най-ниска цена и в пъл- но съответствие с всич- ки изисквания, възло- жителят след повече от година реши, че наша- та цена не е приемлива, въпреки представената му обосновка в обем от дванадесет тома доку- ментация. С тези темпове на рабо- та усвояването на евро- пейските средства, от- несено към нуждата от тях, ще бъде нищожно. В България не са много фирмите, които имат необходимия опит за изпълнението на по- добни проекти. Въпре- ки това конкуренцията между нас е голяма, за- щото и броят на проек- тите с реално финанси- ране не е голям. По отношение на мате- риалите ще отбележа, че на нашия пазар има изключително голям избор на производите- ли и доставчици. Искам да подчертая, че успешното реализи- ране на един проект за третиране на отпадъци е функция както от из- ползването на качест- вени материали, така и от правилна оценка на рисковете при изпълне- нието на подобни про- екти. Стези темпове на работа усвоява- нето на европейските средства, отнесено към нуждата от тях, ще бъде нищожно
  • 27.
    27sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13- 19 юни 2011 г. ТЕМА Догодина се очаква пускът на първия етап от завода за отпадъци в Монтана През 2012 г. се очак- ва да бъде финализиран първият етап от стро- ителството на завода за сепариране и компос- тиране на битови отпа- дъци в Монтана. 2 млн. лв. ще бъдат инвестира- ни до края на тази годи- на, през миналата годи- на бяха усвоени 1.5 млн. лв., цялостната стойност на обекта е 9 млн. лв., каза за „Строителство Градът” главният ин- женер в отдел „Благоу- стройство, строителство и комунални дейности“ на община Монтана Ка- мен Каменов. Годишната субсидия се осигурява от репу- бликанския бюджет със Закона за държавния бюджет за изграждане на екологични обекти. Обектът е инженерин- гов и включва проекти- ране и строителство на Завод за сепариране и компостиране на битови отпадъци - Монтана. Изпълнител е сдруже- ние „ПСТ-МУТ-МОН- ТАНА 2010”, включ- ващо фирмите „Път- ностроителна техника” - дъщерно дружество на „Холдинг Пътища” АД, и МУТ - Унгария, която е специализира- на по преработващи от- падъците инсталации. Възложител е община Монтана. Строителни- ят надзор се изпълнява от „Интер консулт” – гр. Монтана. Строителството стар- тира в края на месец септември миналата го- дина. Изпълнението е разделено на два етапа. По груби сметки около 5 млн. лв. е стойността на оборудването, което представлява приблизи- телно 50-55% от общата стойност на обекта, ос- таналите средства са за строително-монтажни работи. Към момента се из- граждат главното хале – халето за сепарира- не с площ 2700 кв.м, по- мощно складово поме- щение за депониране на отпадъците, подлежа- щи на рециклиране. Ос- новното хале е с метал- на конструкция с ограж- дащи стени от термопа- нели и метален покрив. Успоредно се работи по изграждане на водо- провод, канализацион- на мрежа с необходимия водоем за осигуряване на вода за промишлени и битови нужди, помпе- на станция за отпадни води предвид това, че се налага припомпване на канализационните води, за да бъдат включени в съществуваща локална пречиствателна станция на територията на из- граденото депо за твър- ди битови отпадъци. Според направените разчети до края на тази година ще бъдат завър- шени като строителна част всички подобекти, по които се работи в мо- мента, заедно с цялост- ната вертикална плани- ровка на обекта, всич- ки технологични пъти- ща, пешеходни прос- транства. Към обекта ще бъде изградено електро- захранване със самосто- ятелен трафопост. Самото оборудва- не ще бъде произведе- но, доставено и монти- рано от унгарската фир- ма МУТ. В първия етап са включени всички за- ложени за тази година строителни дейности за- едно с монтажа на ин- сталацията за сепарира- не, който ще остане за догодина. Реално първи- ят етап може да се фи- нализира при осигуре- но финансиране през 2012 г. Вторият етап включ- ва доставка и монтаж на инсталация за компо- стиране, известна като тунел за компостиране, доизграждането на скла- да за готов компост и строителство на малка административна сгра- да, предвидена към за- вода, с площ от 90 кв.м. Като финансови па- раметри първият етап е от порядъка на око- ло 6 млн. лв., останали- те 3 млн. лв. са за вто- рия етап, като основната сума тук е за инсталаци- ята за компостиране. Заводът е ситуиран в парцел от близо 3.5 дка. Той е разположен в рам- ките на депото и е пред- виден като ситуация още при изграждането на депото, с което е вза- имно свързан, уточни главният инженер. Депото и заводът са разположени извън гр. Монтана, в землище- то на селата Николово и Крапчене, на 8 км от гр. Монтана в посока гр. Враца. Обектът ще обслуж- ва региона на Монтана и Криводол от област Вра- ца. Според статистиката от последните години се очаква годишно нови- ят завод да преработва ориентировъчно отпа- дъци от порядъка на 150 – 160 хил. тона. Силвия ЗЛАТКОВА Обект Завод за сепариране и компостиране на битови отпадъци в Монтана Възложител Община Монтана Проект и изпълнение „ПСТ-МУТ-МОНТАНА 2010”, сдружение на „Пътностроителна техника” и МУТ – Унгария Консултант „Интер консулт” – гр. Монтана Стойност 9 млн. лв. Начало на строителството м. септември 2010 г. Пускането на завода е функция на възможност- ите за субсидиране от републиканския бюджет. За тази година са осигу- рени 2 млн. лв., за мина- лата имахме 1.5 млн. лв., което сумарно е 3.5 млн. лв. Изграждането на за- вода ще продължи и през 2012 г., като засега не мога да кажа какъв ще бъде размерът на субси- дията за следващата го- дина. В момента по искане на МОСВ подготвяме ин- формация за необходими- те средства и за това какво е извършено и се очаква да бъде извърше- но до края на 2011 г. В края на годината очаква- ме да разберем каква ще бъде субсидията за след- ващата година. Остава открит въпро- сът с технологичното оборудване, т.е. самата инсталация за сепарира- не, която трябва да бъде монтирана впоследствие в основното хале, и ня- кои довършителни рабо- ти, които касаят адми- нистративната сграда и склад за готовия вече компост, тъй като ин- сталацията е за сепари- ране и компостиране. Главният инженер на община Монтана Камен Каменов: В края на 2011 г. ще имаме яснота за субсидията за следващата година
  • 28.
    28 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. ПРОЕКТИ Община Троян подписа договор с Консорциум „Троян – 2011“, който включва фир- мите „Димас“ АД от гр. Габрово и „Екострой – Трявна“ ООД, за реализация на Проект BG161PO001-1.4.05-0015 „Интегриран проект за подобряване на градската среда на град Троян” (ДБФП: BG161PO001/1.4-05/2009/005) осъществяващ се с финансовата подкре- па на оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., съфинансирана от Ев- ропейски фонд за регионално развитие. Проектът е по приоритетна ОС: Устойчиво и интегрирано градско развитие, в рамките на Схема за безвъзмездна финансова помощ “Подкрепа за интегрирано и устойчиво развитие чрез подобряване на градската среда“. По проектa се предвижда, превръщането на два периферни квартала, ж.к. „Лъгът“ и ж.к. „Младост“ в атрактивно място за живот, с изградена благоприятна архитектурна среда за хората с увреждания. Помислено е и за децата, които ще се радват на нови дет- ски площадки. На специална пресконференция в Троян за представяне дейностите и изпълнителите на проекта и по повод подписването на договора кметът на Община Троян Минко Аки- мов подчерта, че общата цел на проекта е да се подобри физическата и жизнената среда на град Троян, като необходима предпоставка за осигуряване на устойчива и екологична градска среда с по-високо качество на живот и нови възможности за икономическо раз- витие и социален просперитет. Постигането на тази обща цел ще допринесе за утвържда- ванетонаградТроянкатопривлекателномястозаживеенеикатопритегателенцентърза инвеститори и посетители. „Това е един хубав проект, чиито резултатът ще бъде от полза и видим за всички. Проектът ще бъде изпълнен по всички европейски норми и ще е съо- бразен с изискванията за достъпност на хората с увреждания”, сподели г-н Акимов. Община Троян е бенефициент по проекта. Общата му стойност възлиза на 4 721 691.11 лв. От тях 4 013 437.44 лева, съставляващи 85% от общата стойност на допусти- мите разход по проекта, ще бъдат осигурени от ЕФРР, 471 984.07 лева е частта, която ще съфинансирането от националния бюджет, а 236 269.60 лева ще бъдат осигурени от Об- щина Троян. Съгласно подписаните договори строителните дейности ще бъдат завършени в рам- ките на 7 месеца, тоест до края на годината жителите на кварталите „Лъгът“ и „Мла- дост“ в град Троян ще могат да ползват новите придобивки, обясни на пресконференци- ята инж. Банко Банков, който е ръководител на проекта от страна на общината. Реализацията на проекта предвижда изграждане на 3 нови и съвременни озеленени детски площадки, които ще имат включително и соларно осветление, за да могат деца- та да играят до по-късно. Две от площадките ще са на територията на кв. „Лъгът“, а една в кв.“Младост“. Освен това се предвижда и реконструкция на 7 цели или части от улици – три в кв. “Лъгът“, една в кв. „Младост“, улиците „Мизия“ и „Балкан“ и една от главни- те артерии на града ул.“Христо Ботев“, която ще бъде реконструирана в частта между ул. „Черковна“ и ул. „Генерал Карцов“. Освен смяна на пътната настилка на въпросните ули- ци, се предвижда и смяна на около 12 000 кв. м смяна на тротоарни настилки и подменя на някои от дърветата, уточни инж. Банков. Проектът касае пряко 15% от жителите на града, а косвено – всички живеещи в Троян. Освен с представителите на фирмите, които ще реализират строително-монтажните работи, Община Троян подписа договор и със софийските фирми „ЕТ БУЛИ - Любомир Георгиев“, „Виа инженеринг“ ООД и „Пътпроект 2000“ ООД, на които е възложено про- ектирането и авторският надзор. Евросредства вдъхват нов живот в два квартала в Троян Както всяка сграда, която трябва да издър- жа на най-различни въз- действия – от вятъра до земетресенията, всеки офис проект днес тряб- ва да стъпи на стабилна основа, за да преодолее икономическите затруд- нения или риска от про- вал на някой от наемате- лите. В ТАО, първата си инвестиция за собстве- на сметка в София, ав- стрийската компания Erste Group Immorent разчита на три главни опори – местоположе- нието в централния биз- нес район на София, съ- ответстващия на състоя- нието на пазара размер и отговорността към окол- ната среда. Издигането на бъл- гарския флаг на покрива на постройката минала- та седмица беше колкото знак за приключването на грубия строеж, тол- кова и за преминаването на разговорите с наема- телите на по-прагматич- ния етап, характерен за последните месеци пре- ди завършването на този род сгради. Практика- та напоследък показва, че това е по-трудният и често по-дълъг процес – всъщност обратното на действителността от го- дините до края на 2007. Местоположението, местоположението, местоположението При повече от 25% незаети наличности в София големият залог е мястото: на ръба на иде- алния център и в район, който по план трябваше да бъде финансово-дело- вият гръбнак на София. С лице, разположе- но по дължината на бул. „Тодор Александров”, подход от пресечката „Българска морава” и две метростанции наб- лизо ТАО се радва на до- бър достъп с обществен и автомобилен транс- порт; намира се на пе- шеходно разстояние от площад „Света Неделя” и добри съседи. Размерът има значение С немного повече от 10 хиляди квадратни ме- тра разгъната застроена площ и 6460 кв.м отдава- еми офис пространства, тази сграда е малка за со- фийския мащаб. Но това може да се разчете и като относително предимство в пазар, в който се заро- ди огромна конкуренция за големите наематели със заявки от неколкос- тотин до няколко хиляди квадратни метра. Директорът на ин- вестиционните проекти на Erste Group Immorent във Виена Карл Брюк- нер казва, че целта на проекта ще бъдат бъл- гарски компании, съз- дадени в последните ня- колко години, които са достатъчно пораснали, за да минат на по-висо- ко ниво като комуника- ция и представителност на офиса си. „Вярваме, че по-мал- ките сгради, на централ- ни местоположения, от Erste Group Immorent иска да стъпи на здрава основа в офис пазара „Аргогруп екзакт” завърши грубия строеж и се очаква да предаде сградата на собственика в края на тази година
  • 29.
    29sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13- 19 юни 2011 г. ПРОЕКТИ които имаме няколко в портфейла си, в следва- щите няколко години безусловно ще имат сми- съл”, добавя той. Колкото по-малък е офисът, толкова по-лес- но е да се преглътнат евро или две върху нае- ма на квадратен метър. Брюкнер казва: „Това е едното, но от друга стра- на, вярваме в местната икономика, малки ком- пании, които са старти- рали в последните ня- колко години, са дос- тигнали определен раз- мер...” Зелен привкус Брюкнер каза още, че ТАО ще бъде оценена и сертифицирана по стан- дарта BREEAM за еколо- гична устойчивост. „Пър- во, като компания и (съ- гласно нашата) филосо- фия наистина вярваме в това.” За зеления рейтинг на ТАО точки може да доне- сат централизираното то- плоснабдяване и характе- ристиките на климатич- ната и вентилационната инсталация. Окачената фасада ще адресира нуж- дата от намаляване на разхода на енергия. Въ- трешни щори с рефлекс- на повърхност (от север) и външни щори (от юг и изток) ще ограничават нагряването. Брюкнер казва, че за строителен предприе- мач, чиято стратегия е да строи, отдава под наем и продава на инвеститори, сертификатът е задължи- телен, за да може да из- лезе на международния пазар. За местния наемен па- зар пък е важно дали обектът влиза в нор- малния стандарт. В слу- чая това е така: етажните плочи с размер около 660 кв.м, около 2.6 м светла височина, окачен таван, двоен инсталационен под и предвижданото профе- сионално управление и поддръжка отговарят на общите очаквания на по- вечето наематели и по- тенциалните инвестито- ри в клас А офиси за ка- чество и гъвкавост на Седемдесет и двете паркоместа не са много, но може да донесат още „зелени” точки на про- екта. Докато София се чуди как да увеличи мес- тата за паркиране, Вие- на има стратегия за на- маляването им на место- положения, които са до- бре обслужени с общест- вен транспорт, в опит да ограничи автомобилния трафик в града. Инвеститорът и кон- султантът по отдаване- то под наем на сградата – MBL / CB Richard Ellis, ще трябва да се опитат да из- коват успеха на проекта в труден пазар. Засега са положили основите. ДеянТОДОРОВ Карл Брюкнер, ръководител „Развитие на проекти” в Erste Group Immorent: Ниестроим,отдавамеподнаеми продаваменастратегическиин- веститори.Аконямамезеленсертифи- кат,неможемдаизлеземнамеждуна- роднияпазар Това е една от малкото офис сгради, които ще бъдат завършени в центъра на София тази година Обект ТАО Главен изпълнител Аргогруп екзакт Независим строителен надзор Строителен стандарт Авторски надзор и координатор на проекитрането Б12 с управител арх. Петър Торньов РЗП 10 340 кв.м Инвестиция 13 млн.евро
  • 30.
    Тръбичката, през която мина- вакофражната шпилка, освен основното предназначение да осигури безпроблемен де- монтаж на шпилката, изпълнява и роля- та на фиксатор, който гарантира проектната дебели- на на стената. Ето защо в нашето изложение ще се говори за тръбни стенни фиксатори. Класическият и много сигурен и доста скъп начин за уплътняване на тръбен стенен фиксатор е чрез използване на чу- гунена муфа с водна бариера (Фиг. 1), която пре- късва шпилката и тръбата и остава вградена в конс- трукцията. В този случай тръбичка- та се затваря с пластмасова тапа и само конуса се за- мазва с разширя- ващ се циментов разтвор. Друг на- чин е чрез използ- ване на тръбен стенен фиксатор с конусовидна форма (Фиг. 2), който се избива от стената и получе- ният конусообра- зен отвор се запълва с на- бъбващ циментов разтвор M-Bed. В някои случаи пора- ди проектни изиск- вания не се допускат използва- не на PVC тръби. Тогава се използ- ват тръби от фа- зербетон (Фиг. 3). Пластмасовите ко- нуси в този слу- чай се демонтират, а тръ- бата се инжекти- ра изцяло с M-Bed или се запе- чатва от двата края с фезербето- нова тапа (Фиг. 4). При по-дебели конструкции е възможен и ва- риант комбина- ция от PVC и фазербетонови тръби (Фиг. 5). В отделни случаи отпечатъците от демонтираните PVC конуси се замонолитват с конуси от фазербетон посредством специално лепило (Фиг. 6). По този начин се повишава сигурността на връзката и се съкръщава времето за изпълнението и. Много важен мо- мент в изпълнение- то на тръбните фиксатори и тяхното надеждно подсигуряване сре- щу проникване на вода е подбора на най-подходящите материали, от кой- то да се направят тези канали. Ние ще ви предложим някои от продукти- те на фирма Reuss-Seifert, кои- то могат да га- рантират много добро качество. Фирма Магекс-В ЕООД разработи и тества специален вариант на систе- ма за уплътняване на тръбни стенни фиксатори състоя- щи се от PVC тръ- ба с по-дълбоки конуси, накрайни- ци предпазващи да не протече во- да по външния контур на тръба- та, подсигурява- ща тапа и подмазване на ко- нусите с на- бъбващ разтвор M-Bed (Фиг. 7). Поради много добрите си техни- чески показатели подсигуряващи воден напор над 40 m и сравни- телни ниската це- на, това решение намери масово приложение в строителството на Пристанище Бургас, стотици хидротехнически съоръжения, ВЕЦ и пречиствателна станция. Подробно описа- ние на тази техно- логия може да намерите в Интернет страни- цата на нашета фирма www.mageks- v.com в раздел Файлове- Технологии. инж. Веселин Панев Ñèñòåìè çà âîäîïëúòíî ïîäñèãóðÿâàíå íà òðúáíè êàíàëè çà êîôðàæíè øïèëêè П ри изграждане на множество монолитни стоманобетонни конструкции като подпорни стени, стени на сутерени на сгради, метротунели, резервоари на пречиствателни станции и други подобни се налага да се обърне специално внимание на уплътняване на тръбичките, през които минават кофражните шпилки. В тази публикация ще разгледаме множество решения, които в зависимост от конкретните изисквания на проекта, гарантират водоплътността на това уязвимо място в стоманобетонната конструкция. тел./факс: 02/ 955 75 97, 999 52 19 www.mageks-v.com info@mageks-v.com M-Bed Разширяващ се циментов разтвор Шприц за запълване на канали Лепило за фазербетонови тапи и конусиПластмасова тръба за шпилка Фазербетонова тръба за шпилка Пластмасова тапа Пластмасова тапа и накрайник Фазербетонов конус Фазербетонова тапа Уплътняваща тапаПластмасов конус дълбок
  • 31.
    31sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 13- 19 юни 2011 г. BUILDINGREEN www.buildingreen.bg AGC Glass Europe и нейните развойни цен- трове работят постоянно по подобряване на изола- ционни свойства на стък- лото чрез нанасяне на по- крития върху него. Това е една модерна техноло- гия на обработка на стък- лото, в която AGC Glass Europe държи европей- ското лидерство. AGC Glass Europe предла- га широка гама стъкла с изолиращи покрития, на- ричани още нискоемиси- онни стъкла. Те включват стъклата Planibel Top N+, Planibel Top 1,0, Planibel Energy N, Stopray. Три от тези стъкла (Planibel Top 1,0, Planibel Energy N, Stopray) в двоен стъкло- пакет с обикновено бяло стъкло и газ аргон дават коефициент на топлоп- реминаване Ug (изклю- чително важен показател, посочващ степента на то- плинни загуби) от едва 1,0 W / (m². K). Този дво- ен стъклопакет предла- га отлични изолационни качества, тъй като загу- бата на топлина е напъл- но неутрализирана: ко- личеството топлина, вли- защо в сградата чрез до- биване на слънчева енер- гия, е по-високо, откол- кото топлината, напуска- ща сградата през прозор- ците. Общият енергиен баланс става положите- лен, т.е. добитата слънче- ва енергия е по-голяма от загубата на топлина. По този начин прозорците всъщност допринасят за отоплението на дома, ко- ето води до спестяване на енергия, съответстваща на около 6 кг CO2 на ква- дратен метър на година. За сравнение, едно обикновено единично стъкло има Ug фактор 5,8 W / (m². K). В този случай през прозореца се губи повече топлина, от- колкото слънчева енер- гия се добива, а цялост- ният баланс е чиста загу- ба на енергия. Тази загу- ба на енергия трябва да се компенсира с отопле- ние, съответстващо на емисии от 84 кг CO2 на квадратен метър стък- ло на година, или средно 2000 килограма CO2 на жилище на година. Използването на обик- новен двоен стъклопакет с Ug стойност от 2,8 по- добрява този баланс чрез намаляване на необходи- мото отопление, но об- щата загуба на енергия остава отрицателна - 22 кг CO2 на квадратен ме- тър стъкло, или 500 кг на жилище на година. Ако сравним, от една страна, потреблението на енергия и размера CO2, отделян за производ- ство на квадратен метър стъкло, и от друга стра- на, енергията и разме- ра на CO2, спестени чрез употребата на ниское- мисионен двоен стъкло- пакет, балансът е отно- во положителен. За про- изводството на 1 квадра- тен метър стъклопакет с Planibel Energy N се отде- ля около 25 кг CO2. Ако заменим единично стък- ло с този двоен стъкло- пакет, спестяваме около 91 кг CO2 годишно. Това означава, че количество- то CO2, отделено за про- изводството на стъкло- то, се компенсира за 3,5 месеца. Ч рез комбиниране на меки и твърди покрития AGC пред- лага цяла гама от проду- кти Stopray с Ug фактор 0,9 W / (m². K), които значително подобряват топлотех- ническите параметри на двойните стъклопакети. Новият Stopray Ultravision 50 е високотехноло- гично стъкло с меко покритие и иновативен тро- ен сребърен слой. Преминаването на светли- на е увеличено (LT = 49%), докато проникването на слънчево греене е чувствително редуцирано (соларен фактор 23%). Stopray Ultravision 50 дава възможност да се използва максимално слънче- вата светлина в интериора при по-ниски разходи за охлаждане през лятото. О громната консумацията на енергия е източник на нарастващо на- прежение през последните няколко десетилетия и ограничаване- то на топлинните загуби през стъклата се превърна в приоритет за производителите на стъкло. Стъкло и енергийни икономии
  • 32.
    32 sg.stroitelstvo.info СтроителствоГрадът, 13 - 19 юни 2011 г. СВЕТОВНИ ПРАКТИКИ Милиони тонове ценен боклук Като изключим не- приятната миризма и ре- акциите на разпад, сме- тищата могат да бъдат възприемани като модер- ни археологически обек- ти, колекция от захвър- лени предмети, които да- ват догадка за начина на живот на предишни- те им собственици. Как- то харвардският възпи- таник археологът Бил Ра- тие коментира: „Най-до- брата капсула на времето е сметището.” Среднос- татистическият амери- канец произвежда мал- ко по-малко от 2 кг бок- лук на ден, които се се от- правят към сметището, където планини от бок- луци се трупат само за да бъдат избутани от бул- дозерите или размятани във въздуха от грабливи- те птици. Освен сложни ин- женерни съоръжения с трудно поддържане сметищата имат и дру- го приложение, и то дос- та по-благородно, пише електронното издание Waste & Recycling News - преработката на отпадъ- ците и производството на метан и електроенер- гия. Което веднага про- меня гледната точка и ги превръща в ценен ре- сурс. Най-големите сметища на Америка... (на сним- ките) 1. „Апекс”, Лас Вегас, щата Невада - 3 824 814 тона Най-голямото сме- тище в Америка, само на час от Града на греха. Складира приблизително 50 млн. тона гниещ бок- лук и не е никак лесно за управление. Според ад- министрацията търгов- ските и жилищните от- падъци стават все по- малко, което може би е тенденция. 2. „Пуенте хилс”, Уи- тиър, щата Калифорния - 3 756 718 тона Поема една трета от боклука на окръг Лос Ан- джелис. Миналата годи- на Центърът за правил- но използване на земята спонсорира обиколка на „Пуенте хилс”, за да по- виши осведомеността на хората относно отпадъ- ците. Билети са продаде- ни за минути. Но „Пуен- те хилс” не просто скла- дира, а рециклира пове- че от 1 млн. тона боклук всяка година и така се превръща в най-голямо- то сметище за рецикли- ране. 3. Сметището в окръг Нютаун, Брук, щата Ин- диана - 2 692 455 тона Сметището в окръг Нютаун складира голяма част от боклука на Чика- го - около 1 млн. тона от- падъци на година. 4. „Атлантик Уейст”, Уейвърли, щата Вирджи- ния - 2 669 423 тона Най-голямото смети- ще на Вирджиния „Ат- лантик Уейст” е собстве- ност на огромната ком- пания за отпадъци „Уейст Мениджмънт”. През 2008 г. сметището беше глобе- но за някакви си 30 хил. литра инфилтрат, излели се върху околните влаж- ни зони. 5. Сметището в Оки- чоби, щата Флорида - 2 640 000 тона За учудване посети- телите на Окичоби няма да видят просто купи- ща боклуци, а ще станат свидетели на дивата при- рода. От 4150 акра земя 1550 са обявени за опаз- ване, предлагайки на по- сетителите широк спек- тър от дейности, свърза- ни с развлечение и опаз- ване на околната среда. 6. Сметището „Ден- вър Арапахо”, щата Ко- лорадо Най-голямото в щата Колорадо, сметището в Арапахо складира при- близително 12 000 тона боклуци всеки ден. През септември 2008 г. беше пусната в действие нова система за когенерация. Системата генерира дос- татъчно енергия, за да за- храни 3000 къщи. 7. „Ел Собранте”, Ко- рона, щата Калифорния - 2 173 216 тона Сметището „Ел Со- бранте” си работи със Съвета за опазване на околната среда и се гри- жи за 2500 декара земя, обитавани от 31 различ- ни вида животни, два от които са застрашени. 8. „Ръмпк Сенитери”, община Коулрейн, щата Охайо - 2 128 165 тона Разположено близо до Синсинати, „Ръмпк Се- нитери” трупа големи количества боклуци, но също се опитва да наме- ри правилната им упо- треба. Сметището има три съоръжения за пре- работка на метан с по- тенциала да произведат приблизително 15 млн. куб.м отпадъчен газ. Съ- оръженията произвеждат енергия за захранване на 25 000 къщи. 9. „Франк Боуърмен”, Ървайн, Калифорния - 2 059 859 тона Едно от най-големите калифорнийски сметища - „Франк Боуърмен”, се гордее и с това, че поме- щава първата централа за преработка на сметищен газ във втечнен природен газ. Съоръжението има възможността да произ- веде 18 500 литра втечнен природен газ на ден, кое- то се равнява на намаля- ването на трафика с 150 000 транспортни сред- ства на година 10. „Колумбия Ридж”, Арлингтън, щата Орегон - 2 050 602 тона Сметището в Арлинг- тън обслужва целия се- верозападен регион и складира отпадъците на Портланд и Сиатъл. ...и в света 1. „Судокуон”, Инчън, Южна Корея - от 16 000 до 18 000 тона на ден, основно сметище за Сеул, Инчън и провин- ция Кьонги. Обслужва приблизително 21 млн. души 2. „Бордо Пониенте”, Несауалкойотъл, Мексико сити - 11 000 тона на ден. Основно сметище за Мексико, насе- ление: 21 млн. души 3. „Апекс”, Лас Вегас, Невада - 9500 тона на ден. Основ- но сметище за Лас Вегас, население: 1.8 млн. души 4. „Пуенте Хилс”,Уитиър, Лос Анджелис, Калифорния, 9300 тона на ден. Основно сметище за района на Лос Ан- джелис, не за самия град; население: около 5.3 млн. души 5. „Лаоганг” в Нанхуи, Шанхай, Китай - 9100 тона на ден. Основно сметище за Шанхай, население: 18 млн. души 6. „Лагос” в Лагос, Нигерия - 8200 тона на ден. Основно сметище за Лагос, население: 17.5 млн. души 7. „Ксинфенг”, Гуанджоу, Китай - 7200 тона на ден. Ос- новно сметище за Гуанджоу, население: 12 млн. души 8. Сметището в Сао Пауло, Бразилия - 6400 тона на ден. Основно сметище за Сао Пауло, население: 12 млн. души 9. „Уест НюТериторис”, НимУан, Хонконг - 7500 тона на ден. Основно сметище за Хонконг и Новите територии, население: 7 млн. души 10. Сметището в Деонар, Бомбай, Индия - 4000 тона на ден. Основно сметище за Бомбай, население: 13.7 млн. души 11. Сметището в Гуандун, Китай - 3800 тона на ден за излязло от употреба електрическо и електронно оборуд- ване 12. Сметището в Малагрота, Лацио, Рим, Италия - 3700 тона на ден. Основно сметище за Рим, население: 3.7 млн. души 13. Сметището в Газипур, Делхи, Индия - 2500 тона на ден. Основно сметище за столицата Делхи, население: 14 млн. души 14. Сметището в Дандора, Найроби, Кения; 1900 тона на ден. Основно сметище за Найроби, население: 3.5 млн. души 11 55 8877 99 22