1. доц. д-р арх. Александър Слаев
жилищни форми
урбанистични
характеристики

2. Смисъл и значение
на урбанистичните фактори
за качествата на жилищните форми


Смисъл и значение на градоустройствените показатели
Според социологическите проучвания хората предпочитат
еднофамилните сгради, но в световен мащаб делът на
много-фамилните непрекъснато нараства. Истината е, че
хората биха предпочитали едно- фамилните сгради, ако не
отчитаме градоустройствените и произтичащите от тях
социални, икономически и екологически характеристики.
Масовото жилище съществува, за да живеят по-голям брой
хора в градското пространство. Затова Коефициентът на
интензивност е интегрален показател за жилищните форми.
Ако, обаче, всичко бъде застроено, то ще унищожи
природните качества на средата – в това отношение
Плътността на застрояване има първостепенно значение.
Плътност на застрояване
Отношението на площта на сградата на терена към площта
на терена. Показва наличните свободни пространства и
възможностите за озеленяване.
По принцип колкото по-висока е етажността, толкова пониска трябва да е плътността на застрояване

3. Урбанистични фактори,
характеризиращи жилищните форми



Коефициент на интензивност
Отношението на разгърнатата застроена площ към площта
на терена.
Кинт е интегрален показател, защото показва колко
жилища могат да се ситуират на терена (сравнение
Европа, САЩ, Хонконг)
Нисък < 0.5 < среден < 1.3 < висок < 3.0 < много висок
Брой жилища на хектар (гъстота) (Нето)
Отношението на броя на жилищата към площта на терена
Този показател също дава частична информация за
жителите, защото в различните по размер жилища живеят
различен брой жители
малка < 30 < средна < 150 < голяма < 300 < много голяма
Брой жители на хектар (гъстота на обитаване) (Нето)
Отношението на броя на жителите към площта на терена
Най-точен показател за основната цел на многофамлната
сграда – повече жители на единица територия
малка < 60 < средна < 300 < голяма < 600 < много голяма

4. Еднофамилни и много-фамилни свободностоящи форми – урбанистични показатели
Жилищни
форми
Плътност
на
застрояване
Типичен
К инт
нето
Еднофамилни свободностоящи
10-30%
0.1-0.6
10-120
20 - 120
Еднофамилни редови
30-45%
0.6-0.9
40-100
90 - 200
Еднофамилни групирани
40-70%
0.5-0.7
60-100
100 - 200
Градски вили
35-50%
1.0 -1.5
100-250
250 - 700
Жилищни кули
30-35%
2.5-7.0
350-1100
600 - 2000
бр. жилища бр. жители
на хектар
на хектар
нето
нето

5. Улично-квартални и секционни структури и
коридорни сгради – урбанистични показатели
Жилищни
форми
Плътност на Типичен
застрояК инт
ване
нето
бр. жилища
на хектар
нето
бр. жители
на хектар
нето
Улично-квартални
-нис+ср.интензив.
–високо-интензив
45-60%
35-50%
1.5-3.0
3.5-6.0
200-350
450-900
400-800
900-2000
Секционни стр-ри
- ниско+ср.етажни
- високо-етажни
35-50%
25-35%
1.0-3.0
3.5-6.0
100-350
400-850
300-800
800-2000
Коридорни
– ниско-етажни
– високо-етажни
– галерийни
– мезонетни
40-50%
35-40%
35-45%
35-40%
1.5-2.5
3.5-6.0
1.5-2.5
1.5-5.0
150-350
400-850
100-300
150-600
350-800
800-2000
300-800
400-1200

6. Терасирани, хълмообразни и дуплексни
структури – урбанистични показатели
Жилищни
форми
Терасирани на
наклонен терен
Хълмообразни и
терасирани
многоетажни
Дуплексни
структури
Синтетични
(терасирани+
дуплексни)
Плътност
на застрояване
Типичен
К инт
нето
бр. жилища
на хектар
нето
бр. жители
на хектар
нето
60-80%
1.0-1.5
100-150
200-500
1.5-2.5
(мн.ет
-2,5-4.5)
150-250
(мн.ет 250-500)
300-700
(мн.ет 700-1400)
35-45%
1.2-1.8
150-250
300-700
35-40%
1.2-2.8
150-359
300-800
60-70%
(мн.ет 35-60%)

7. Терасирани, хълмообразни и дуплексни
структури – урбанистични показатели
Жилищни
форми
Терасирани на
наклонен терен
Хълмообразни и
терасирани
многоетажни
Дуплексни
структури
Синтетични
(терасирани+
дуплексни)
Плътност
на застрояване
Типичен
К инт
нето
бр. жилища
на хектар
нето
бр. жители
на хектар
нето
60-80%
1.0-1.5
100-150
200-500
1.5-2.5
(мн.ет
-2,5-4.5)
150-250
(мн.ет 250-500)
300-700
(мн.ет 700-1400)
35-45%
1.2-1.8
150-250
300-700
35-40%
1.2-2.8
150-359
300-800
60-70%
(мн.ет 35-60%)