2. Четири приложни правила
за изграждане на обемно-пространствената
композиция на еднофамилната сграда - 1
1. Архитектурната форма не е
двумерна, а е тримерна
Сложната “живописна” или пластична 2Д форма
трудно придобива адекватно 3Д проявление
Най-често интересната двумерна форма стои
неубедително и недовършено в тримерната си
реализация.
3. Четири приложни правила
за изграждане на обемно-пространствената
композиция на еднофамилната сграда - 2
2. Когато работим в 2Д (в план)
винаги трябва да се опитваме да
си представим тримерния обем,
който фактически създаваме.
Елементите на тримерната композиция са тела с
изчистена форма – паралелепипеди , цилиндри,
пирамиди или конуси. Те имат много изчистена
проекция също и в план, представляваща прости
двумерни фигури – квадрати, правоъгълници и
кръгове.
4. Четири приложни правила
за изграждане на обемно-пространствената
композиция на еднофамилната сграда - 3
3. За оформянето на всеки обем от
критично значение е неговият
вертикален завършек.
Без своя завършек във височина 3Д обемът не
може да бъде убедително оформен.
Вертикалният завършек може изцяло да
промени характера на обема.
5. Четири приложни правила
за изграждане на обемно-пространствената
композиция на еднофамилната сграда - 4
4. Най-късно при решаването на
надземния (втория) етаж на
еднофамилната жилищна сграда
трябва да имаме относително
ясна концепция за общото
обемно-пространствено решение.
Изследването на 3-Д образа може да стане както
чрез компютърни програми, така и чрез
аксонометрични скици на ръка или дори
само със скициране на фасадите..
6. Най-често срещани неудачи - 1
1. Дисбаланс между пластичността
в план и в обем
Означава най-често силно пластична и сложна
форма на етажния план (т.е. в 2Д), която
неубедително се трансформира в 3Д обем с
“отрязана” височина – т.е. представлява
неумение да се развие 2Д формата в 3Д
композиция.
В резултат се получава несъответствие между
хоризонтална пластичност и вертикална
безизразност
7. Най-често срещани неудачи - 2
2. Необосновани издатини и
отстъпи във вертикала
За избора или създаването на всяка архитектурна форма трябва да
имаме две съществени основания – функционално и обемнопространствено. Отстъпите навътре в етажния план може да имат
функционално основание, но освен това трябва да се подчиняват и
на обемно-пространствена логика. Проблемът е, че такива отстъпи
по принцип не създават нови обеми, а „разяждат” съществуващите
– т.е най-често обемно-пространствената логика липсва.
Отстъпите обикновено създават конструктивни и технологични проблеми
(топло-изолационни) и затова не трябва да се прилагат без
достатъчно основание. Малките отстъпи са най-неубедителни,
защото стават причина за нечистите конструктивни и технологични
решения.
При издатините тези проблеми не са толкова остри – по-лесно се постига
създаването на нов архитектурен обем. За целта двустранната
издатина има съществени предимства.
