Nestinari

4,415 views

Published on

Nestinari

  1. 1. Танц върху жарава Нестинарският празник по българските земи Автор: Росица Милева
  2. 2. Нестинарството - ходене върху жар с боси крака, се е родило още преди Христа, като езически ритуал, изпълняван от древните траки. <ul><li>С танцуване върху жарта, изпаднали в транс, те посрещали настъпващото лято, възхвалявали името на бог Слънце, който носил със себе си огъня, и го молели да ги дари със Здраве, Успех и Плодородие през годината. </li></ul>
  3. 3. <ul><li>Етнолозите смятат, че нестинарството е тясно свързано с екстатичната религия на траките, тъй като произхожда от Дионисиевите ритуали. </li></ul>Те отъждествяват виковете и възгласите &quot;их&quot; и &quot;ех&quot;, които нестинарите издават по време на танца върху жаравата, с възклицанието &quot;иакхе&quot; на участниците в Дионисиевите мистерии и извеждат названието &quot;нестинари&quot; от гръцкото &quot;анастеназо&quot; (възклицавам, дишам).
  4. 4. <ul><li>Нестинарската обредност обхващала почти цялата територия на югоизточна Тракия, като това включва България - Странджа планина (село Българи, с.Резово, с.Бродилово и др.), Турция (Бунархисар) и Гърция (Кости, Агио Яни, Ургас и др.) . </li></ul>
  5. 5. <ul><li>След покръстването на българите и приемането на християнството за официална и единствена религия, ритуалът замира анатемосан от църквата, забранен като ерес. </li></ul>Минават векове и хората, ходещи върху жар, на които по ходилата им няма и следа от изгаряне, потънали в забрава в митовете и легендите .
  6. 6. Но през 14 век, България е превзета от османлиите и поставена под тяхно управление. Населението на България е било насилствено претопявано, селата и градовете опожарявани и по-късно те изчезвали. Такава е съдбата и на българското селце Българи в Странджа, най-важното за нестинарите място.
  7. 7. <ul><li>Със сетни сили тя влязла боса и раздърпана, взела единствената оцеляла и недокосната от огъня икона на „Св.Константин и Св.Елена” и я изнесла преминавайки и поклащайки се сякаш изпаднала в транс през пламтящите въглени. За изненада на хората, които я видели, по нея нямало и следа от изгаряне. </li></ul>След като турците нападнали и разграбили с.Българи, го подпалили. Една възрастна жена видяла, че заедно с къщите гори и параклиса.
  8. 8. От тогава нестинарството се възражда. <ul><li>Като покровители и пазители на нестинарите се смятат Св.Константин и Св.Елена, като обредния ритуал се извършва основно на техния празник - 21, 22 май (по старо) или на 3, 4 юни (пo ново). </li></ul>Нестинарите вярват, че тези светци ги закрилят и водят през огъня във върховния момент. С тяхната икона в ръце нестинарите играят върху жаравата. Изпълнителите на огнения обред се смятат за посредници между светците и хората.
  9. 9. <ul><li>В цялата обредност на нестинарския празник, обаче, не участват християнски свещеници. </li></ul>През вековете църквата ту е заклеймявала празника като “езически”, ту е проявявала търпимост към него. Църквата “Св. Св. Константин и Елена” в село Българи
  10. 10. Дарбата <ul><li>Смята се че, нестинарството е Харизма, която сама намира избрания и достойния човек. </li></ul>” За да можеш да танцуваш върху жаравата, трябва да го искаш, за да играеш и да не се изгориш, трябва да те изберат и закрилят Св.Константин и Св. Елена.”, казват нестинарите.
  11. 11. До върховния момент на празника - играта върху жарава на босоногите нестинари , се стига след продължителна обредна подготовка дни преди празника. Те преминават през свои ритуали за духовно и телесно пречистване – с пости, с уединение и вглъбяване. Така те постигат духовен контакт със своите покровители - светците Константин и Елена. Подготовката
  12. 12. Древен култ към извори и дървета е вплетен в приготовленията за нестинарския празник. <ul><li>Дълго преди самия ден селяните излизат да почистят свещения извор – аязмо, както го наричат странджанци. С неговите води се “къпе” нестинарската икона, селяните мият лицата си и пият от водите му за здраве. </li></ul>При аязмото най-често се извършват и обредните жертвоприношения – курбан с варено месо и обредни хлябове. А край трапезата се играят хора и тече празничното веселие.
  13. 13. При свещения извор се вдига и нестинарската “столнина” – малък параклис, посветен на Св.Св. Константин и Елена. В този параклис, наричан също и конак, се съхранява свещеният нестинарски тъпан.
  14. 14. <ul><li>За празника се избира икона, която предварително се измива символично с вода от свещения нестинарски извор. </li></ul>После “обличат” иконата със специална “риза” – украсена с везмо калъфка от плат, окичват я с гердани от сребърни и златни монети. В конака При аязмото
  15. 15. Пътят <ul><li>Рано сутринта нестинарите водят процесията, която изнася иконите до близкия до селото свещен извор. В шествието се включват всички жители и гости. На извора се освещават иконите и се играе хоро под звуците на тъпан и гайда. </li></ul>
  16. 16. Поднасят се жертвени дарове и се извършва ритуалът “смиване” с аязменска вода. Вярва се, че на този ден тя е най-лековита и че точно в този ден се “отварят” всички аязми в Странджа.   Всеки налива вода от  аязмата. Пълните съдове се подреждат до иконата и в тях се поставя босилек. Водата и босилекът се носят вкъщи “за здраве”. Пристигайки на самото място, хората от се отправят към специално одърче, поставят иконите на полицата и ги целуват. Пред тях поднасят даровете – пари, кърпи, обредни хлябове.
  17. 17. <ul><li>След освещаването на иконите шествието обикаля цялото село, а нестинарите се прибират в малкия параклис, /конак/. В него се пазят иконите. </li></ul>Там нестинарите седят до вечерта и слушат ритъма на тъпан. От този точен ритъм те изпадат в транс.
  18. 18. Огънят <ul><li>В същото време, докато нестинарите са в конака, на площада на селото се пали огън. Той се поддържа цял ден от най-стария нестинар, който вече не играе. На свечеряване започва да се разстила, за да се получи жаравата. </li></ul>Огънят гони злите духове, болестите и нещастието, пречиства и опрощава греховете на присъстващите на обреда, като ги прави по силни и по спокойни.
  19. 19. <ul><li> В състояние на “прихващане”, нестинарите определят кога точно да тръгне шествието, при което се спазва строг ред на вървящите: най-отпред върви eпитропът и три момчета с иконите. Непосредствено след тях вървят нестинарите. Следват ги музикантите и накрая - останалите участници в обредното шествие. </li></ul>Вече по тъмно пред малката сграда на конака, където е нестинарката, се събира цялото село. За нестинарите от особено значение е привеждането в транс, при което се извършва танцът върху жаравата. Това състояние се обозначава с думата &quot;прихващане&quot;.
  20. 20. В жаравата първи стъпват най-старите и опитни нестинари, които в началото я обикалят три пъти, след което я минават на кръст. След това започва и истинския танц, отново сред ритъма на тъпана и мелодията на гайда. Преди време често изпадналите в транс изричали пророчества и гадаели за бъдещето.
  21. 21. Вглъбени в своя обреден екстаз, нестинарите идват при огнения кръг босоноги и облечени само в дълга бяла риза отиват към огъня, обикалят го няколко пъти, издавайки звука &quot;вах, вах, вах&quot;. После гайдата и тъпанът засвирват т. нар. „панагирски свирни&quot;. Под звуците на специална мелодия, наречена „скопос&quot;, нестинарките се разтреперват, изпадат в транс и влизат една по една в огъня. Която влиза първа, взема иконата и с нея играе. Магическият танц
  22. 22. <ul><li>Нестинарският тъпан и гайдарските мелодии звучат все по-бързо и хипнотично. Водени от музиката и осенени от обредната си мисия, нестинарите играят в кръга от жарава, сякаш забравили външния свят. </li></ul>“ Огън в нозете, в очите огън, огън в сърцето. Скачам безпаметна, дръзка, магична, почти митична.   В унес нареждам, заклевам, моля: „ Жар накладете, дето не гасне, не чезне, пали огън в нозете“. Цонка Илиева
  23. 23. Нестинарите танцуват, а под краката им хвърчат искри от горящите въглени. Истинска магия… “ Когато усетиш,че музиката те обзема, тъпана отмерва пулса ти на сърцето, усетиш, че политаш и тялото ти отмалява и всичко около теб изчезне, ти няма и да разбереш кога си започнал да танцуваш омагьосан своя древен и мистериозен танц върху искрящите въглени…&quot;.
  24. 24. <ul><li>Така до днес местните жители на малкото странджанско село Българи все още танцуват боси върху горящите въглени така, както са го правили техните предци преди хиляди години . </li></ul>Те казват: &quot;Човек не може да се научи да танцува върху въглени, освен ако не е роден, за да бъде нестинар. Трябва да вярвате, че Господ ще ви опази, трябва да сте много добри и на никого да не желаете лошо. Тогава няма да чувствате топлината.”
  25. 25. <ul><li>Танцуването върху жар представлява мост между миналото и бъдещето и показва един малък фрагмент от културното наследство на нашата нация. То е нещо уникално и почти непознато, въпреки че е съществувало в сърцето на Европа в продължение на векове. Този феномен е все още неразкрит - загадка, поставяща много въпроси без отговор. </li></ul>
  26. 26. Танца върху жарава <ul><li>Една презентация </li></ul><ul><li>на </li></ul><ul><li>Росица Милева </li></ul><ul><li>Ръководител на клуб </li></ul><ul><li>“ Златно ключе” </li></ul><ul><li>СОУ “Трайко Симеонов” </li></ul><ul><li>град Шумен </li></ul>

×